Начало > Без категория > БЕЛИ РОБИ НА ЧЕРНИ БАНКИ
БЕЛИ РОБИ НА ЧЕРНИ БАНКИ

Валентин ФЪРТУНОВ


Финансово-кредитните институции преминаха границите на търпимостта – вземаш потребителски кредит 2300 лева – връщаш 3300 лева


Държа в ръцете си документ, удостоверяващ извършвано престъпление в закона. Не, не става дума за протокол на дознател, обвинителен акт на прокурор, още по-малко за решение на съда. Говоря за Договор за потребителски кредит на ТиБиАй Кредит ЕАД, срещу който никой съд в България няма да повдигне обвинение. Престъпление в закона, с други думи – напълно законно престъпление на костюмарите с бели якички.

Историята е до болка позната на огромен брой хора. А конкретният случай е с двайсетгодишно момче, което щастливо, че най-сетне си е намерила постоянна работа с „върховната“ заплата 500 лв, решава да се прави на бял човек. На първо време ще смени допотопния си компютър от детските години с нова, модерна машина, на която ще може да качи последните версии на всякакви апликации и игри, и която ще работи като пушка. А за близките си е намислил да купи един плазмен телевизор, че най-после да махнат двайсетгодишния си приемник. Да се знае, че е от него – порасналия син, вече самостоятелен човек на постоянна работа с цели 500 лева заплата.

РЕЧЕНО-СТОРЕНО. 

Вдига се младото-зеленото и право в „Технополис“. Не че случката не се случва в хиляди други магазини за най-различни стоки, но в този случай агресивната реклама си казва своето. Та отива момъкът в магазина, без пари естествено, кога да ги спести, като е от пет месеца на работа. Пък и трае ли тая млада кръв да пести и събира троха по трохичка, докато телевизиите ни давят с изкушения за потребителски кредити, един от друг по-впечатляващи. Зер, ще си вземе нашият човек едно кредитче, па после ще си го изплаща, нали затова работи.
Ония с вратовръзките и костюмите под табелата на „ТиБиАй“ за нула време му изпечатват цял ферман, купчина листи с оня дребен текст – от ситен по-ситен. И докато момчето се плюнчи да се разписва на всяка страница поотделно, костюмарите любовно му гъгнат в ухото, как са му го разсрочили кредитчето за цели 24 месеца, и му се пада само по 138 лева на месец да изплаща. Ще рече голям удар прави, цяла целеничка далавера. И след минути честитият притежател на компютър, плазма и най-вече договор за потребителски кредит напуска магазина, тътрузейки щастлив количката с далаверските си придобивки.
Той не знае за капаните на ситния текст. Няма как да го знае. На 20 години, човек не ги знае тези работи. Не че половината народ, че и нагоре и на три пъти по 20 ги е научил. Но за момчето поне има шанс. Особено след като най-сетне, притеснен от гълченето на по-възрастните, не засяда с една голяма лупа да изчете след дъжда качулка ония много страници на ферманния си договор със ситния и още по-ситен текст, за да разбере, че там пише едни ужасни работи, които нито ги разбира, нито иска да ги разбере, но пък от които сърчицето му юнашко на заешко става и право в петите се смъква.

КАКВО ПИШЕ В ЗАГОВОРА?

Не, не е печатна грешка, защото тия хартии, сега и аз като ги гледам с още по-голяма лупа, никак, ама ни най-малко не приличат на „договор“. „Заговор“ по- им прилича, а най-вече „престъпен сговор“, според, както би го обяснил един идеален, романтичен и утопичен Наказателен кодекс. Но да не се отвличаме по утопии, все пак живеем в 21-ви век в държавата България (не че щеше да е по-различно в коя да е друга държава, достъпна за банкерите-гангстери).
И така, в „стойност на покупката“ пише 2300 лева, следващите редове обаче, могат да озагадачат и най-разсеяния четец с лупа. Там пише „УНИКА – защита на прибора“ 180 лева, което след няколко справки в интернет излиза, че е застраховка на покупките. Съответно, въпросната застрахователна полица е собственост на „ТиБиАй“… Но истински култов е следващият ред, където черно на бяло е записано „Застраховка Живот“. Незнайно защо и как сумата на застрахователната премия, вписана срещу нея, е същата като за вещите – 180 лв. и още по-върховното е, че бенефициент по застраховката е отново „ТиБиАй“. И така, лихварят принуждава 20-годишното момче да си направи застраховка „живот“ в полза на лихваря, което пряко отразява лихварският възглед, че момъкът в следващите 24 месеца на практика се превръща в собственост на „ТиБиАй“, а всяка ценна собственост, както е добре известно, следва да се застрахова…
За да приключим със списъка, трябва да отбележим, че в позицията „Годишен лихвен процент“ е записана една кръгла нула, в смисъл 0 %. И тъкмо се засилиш да хвърлиш лупата, за да възкликнеш с две ръце разперени: „Какво благородство, каква благотворителност!“ и окото ти през дебелата лупа съзира на следващия ред някакъв монстер, който изглежда така: ГПР – 24.64 %. След разшифровката се оказва, че иде реч за „Годишен процент на разходите”, с която констатация установяваш ,че времето рязко се е застудило, ако ползваме метеотерминология. Или с две думи и съвсем накратко, цялата тая щуротия, разположена на ситно отпечатани седем страници, има за цел да докара покупки за 2300 лева до кредит за един млад шаран, който ще му струва 3300 лева!
То застраховки ли не бяха за по една минимална работна заплата, че и не една, а две! И те част от кредита! И те се олихвяват, представяте ли си! В такъв момент просто посягаш към кобура…
И най-отгоре като корона от тръни, забили се до кръв в младото чело на ентусиазирания потребител – не годишна лихва, та годишен процент на разходите от 24.64 % ! Пак се пипаш за кобура и като го няма – пак същото нецензурно…

_________________________________________________________________

ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ
ТиБиАй Кредит

Стойност на покупката                                     2300 лв

УНИКА – защита на прибора                               180 лв
Застраховка „Живот „                                             180 лв
Годишен процент на разходите                       24.64%

Обща сума дължима от потребителя       3300 лв

__________________________________________________________________


ЕДНО ВЪРХУ ДРУГО СТАВА 43% ОСКЪПЯВАНЕ

За един компютър и един телевизор младият балък освен две хилядарки и кусур, ще изгори и с още цели 1000 лева за пеликанската гуша на лихваря! И ние пишем за разни дребни риби в лихварлъка, които поодрали по някоя и друга кожа! Къде бе, братя! Че в сравнение с тях законните банки са като ламя хилядоглава над проскубан чакал!
Черните банки, за които героят на това повествование ще работи 2 (два) месеца от сутрин до здрач само за техните гуши – мечтаният компютър и плазмата са си отделно! Застрахован, подписан, окован в параграфи, не смеещ да мръдне, защото едно отклонение и ще го погнат съдебни изпълнители, полиции ще го издирват, съдилища ще го разпъват – цялата държавна репресия ще се стовари отгоре му, защото той е никой. В момента в който се е подписал, се е влял в милионната гладиаторска армия от илоти – бели роби на Черните банки!
Една система, която изпива кръвчицата на всяко здраво социално звено. Система ,паразитна отвсякъде, която в началото на ХХІ век е тръгнала на кръстоносен поход за завладяване на цялото обществено богатство и пълно подчиняване на социума, чрез оплитането му в мрежи от кредитни и дебитни карти, потребителски кредити, безкасови плащания и какви ли не лудости, от всяка от които обаче капе лихва, капе такса, капе комисион… И накрая се оказва, че огромна част от времето си ние работим за да пълним ненаситния тумбак на тези паразити.

Легендарният френски футболист Ерик Кантона, който в началото на декември призова хората да си изтеглят на 7 декември парите от банките, за да се срине най-сетне гнусната банкова система, според мен доста е закъснял с призива си. Трябваше доста по-отдавна да съзрем злото и да му стъпчем главата като на отровно змийче. Сега ще е много по-трудно, защото Черните банки натрупаха огромен финансов ресурс, държат медиите, държат правителствата и обикновените хора, гражданите са оставени да се спасяват сами. В този смисъл Кантона е абсолютно прав – няма кой да ни помогне, трябва да се справим сами! И първата и най-малката от стъпките които ни чакат е да поовладеем консуматорската си лудост и внимателно да четем ситните текстове, дори и на седем страници!

Анализът е публикуван във в. Десант

РЕКЛАМА
  1. Todorova
    11 януари, 2011 в 19:20 | #1

    Blestiashto napisano!…no na men mi se povrashta ot tazi istina!Slava Bogu ne sam klavnala i dano go prochetat mnogo hora!Blagodaria!

  2. val
    16 януари, 2011 в 14:35 | #2

    zdr. az imam drug problem s globul.Imam da pla6tam edna smetka dotuk dobre az sam dlajna da q platq.Oba4e v edin slan4ev den se okazva 4e sam dlajnik na „sj grup“.Ta pitam az koi dade pravo na globul da mi dava li4nite danni na treti lica.Az sam podpisala dogovor s globul a ne s vaprosnite „sj grup“ koito se okazaha varnenska firma ili legalizirali se prestapnici i saotvetno na6eto zakonodatelstvo ni6to ne moje da napravi kakto vinagi.I na kraq v kakva darjava jiveem

  3. Natasha Jeleva
    20 януари, 2011 в 23:53 | #3

    Браво! Написано е перфектно! Да не забравяме и другите „бирници“ – банките. Ще Ви споделя скромния си опит с т.нар. Пощенска банка (сега името й е префасонирано). Не знам да има друга по-некомпетентна банка от тях, но само ще спомена, че за потребителски кредит от 9000лв. става 23800лв.!?! При внесени 1000лв.наведнъж, звънят най-малко по 5-6 пъти за.. 10 стотинки…. Няма да споменавам колко струват тия обаждания и кой ги плаща. Сами си вадете изводите! За 4год. имаше увеличаване на лихвения %, който от 7,5 сега е 18%, без нито едно уведомление! Ясно, че трябва да изкарат заплатите на всички „мишки“, уж служители, при това на висока цена.
    В заключение ще кажа, че щом ситуацията е такава, то ние си я заслужаваме! Ако Вие, аз и неколцина други будни души се сещат да информират заспалия, овчедушен народ, то каузата е загубена! Докато „първа сигнална“ е в действие и е „на мода“, както винаги е била, ще си търпим последствията… А тези от нас, които са непримирими и са видели, и разбрали, че има и други места извън родното им място, ще продължаваме да се борим с вятърните мелници… Дано успеем! Пожелавам успех на всички непримиренци и на тези, които не само не са доволни от ситуацията в татковината, но и търсят начини да предадат „опита“ си на другите! Късмет… ако ли не – ще трябва да сменяме гражданството си!
    П.П. Сега разбирам в каква ситуация е бил Левски…

  4. Petkov
    27 януари, 2011 в 13:01 | #4

    Така е, но или се съгласяваш с условията дори и да ги знаеш или трябва да си търсиш някой друг за спонсор :)

  5. Ставрев
    7 февруари, 2011 в 16:46 | #5

    Браво!
    Много добра статия. Важно е да стигне до повече хора.
    Успех

  6. Тодоров
    10 февруари, 2011 в 01:15 | #6

    Г-н. Фъртунов,

    прочетох с интерес някои от анализите ви на тема геополитика.Един съвет обаче от мен – не пишете за неща ,коите не разбирате, в случая – банкова система и кредити.Ако искате да впечатлите и търсите публика със заплата от 500 лв. и мечта в живота LCD TV ,лаптоп и Golf 4 – поздравления успели сте.Ако обаче искате другите ви анализи да тежат и пред по-сериозни хора , моля не пишете повече по тема кредити и без това там се подвизават доста „специалисти“- оставате тези теми за тях.Успех

  7. Автора
    10 февруари, 2011 в 14:27 | #7

    @Тодоров
    Г-н Тодоров,
    Подходът „не пишете за неща, които не разбирате“ за интелигентен човек като вас е обиден.
    Защо не ги разбирам?
    Ами защото не ги разбирате…
    По принцип не влизам в дискусия, но вие ме изумихте!
    Предложеният текст дори не е кой знае какъв анализ, а е по-скоро нещо като репортаж, в който са изложени прости и ясни факти, с точни и красноречиви цифри.
    Какво в последна сметка оспорвате?
    Това е конкретика, която всеки студент ще изложи съвсем прилично!
    Какво има да му разбираш на факта, че потребителски кредит ти оскъпява покупката с 43% !?!
    Колкото до това, след двайсет години в бизнеса, дали разбирам от кредити и банки при положение, че на всичкото отгоре съм и издал основните банкови учебници и справочници в България още в началото на 90-те, честно да ви кажа, не е ваша работа.
    Бъдете така добър да се придържате към конкретната тема и като ме критикувате, правете го с ясни аргументи и факти, за което ще съм ви признателен, а не с празни приказки и лозунгаджийска патетика…
    Защото в противен случай ме сърби езикът да ви попитам, дали не сте случайно момче за поръчки на ТBI-кредит? Така ли е, г-н Тодоров?

    Моите почитания,
    Валентин Фъртунов

  8. Мечо Пух
    26 февруари, 2011 в 22:13 | #8

    Г-н Тодоров – аз не разбирам от финанси и кредит, но разбирам прекрасно това, което внушава г-н Фъртунов. Аз извличам посланието да си отварям очите, и то е подкрепено с ясни числа. Статията е написана е с хапливо перо, но е балансирана и бих си позволил да кажа много стойностна.
    За мен журналистът на първо място трябва да бъде разбираем.
    Виж, това, което вие твърдите – не го разбирам. Сигурно е въпрос на капацитет.
    Хората, за които говорите, са едно голямо мнозинство в България. Много от тях са сериозни, господине. Ако под сериозни имате предвид „елит“ – друга работа. Но може би много от тези хора с голф-4 на кредит и заплата 500 лв. са на това ниво на финансова грамотност, в което точно се прицелва статията на г-н Фъртунов.
    Вие „сериозен“ ли сте?

  9. Бекяров
    11 март, 2011 в 01:21 | #9

    Моите поздравления г-н Фъртунов за приноса към прозрачност на нещата написани в договори и закони.Мога скромно да заявя че Една от висшите цели ,да не кажем най голямата е Изместването на обикновенните пари с електронни цифри сиреч карти (дебитни,кредитни и прочие) с което в мащабен план се вижда конкретно как един субект може да бъде проследен къде в колко часа е пил кафе и е заредил ,къде е ял и т.н. тоест личният ти скромен живот вече Не е личен.Банките са заинтересовани от това.Живо при това.Един скромен пример има описан в книгата на Ян Ван Хелсинг „Не пипай тази книга“ специално за Федералния резерв в Америка.Федералния резерв е частна компания която печата и отпуска кредити на Америка.В случая се пита „колко струва на Америка отпечатването на 5 доларова банкнота?“ и отговора „78 цента“ следва същия въпрос за 20 доларова и отговора е отново 78 цента…в случая след кратък размисъл и пояснение става ясно,че за пускането в обръщение на милиони долари струва няколко хиляди което от своя страна погледнато като кредити излиза че Америка никога няма да може да си върне кредитите ,Защото не си печата парите сама.Така.И това е обнародвано в техните закони.В техния парламент.Защо се учудваме че това се прилага и у нас?Затова и аз призовавам (като Кантона) изтеглете си парите :)) Така те ще работят за вас.

  10. 23 март, 2011 в 11:01 | #10

    браво вале

  1. 0 trackbacks