Начало > Убий българина! > БЪЛГАРИЯ – СТРАНАТА НА ТАЙНИТЕ
БЪЛГАРИЯ – СТРАНАТА НА ТАЙНИТЕ

Валентин ФЪРТУНОВ

Управляващите отрязват свободния достъп до Търговския регистър за всички граждани, включително и за журналистите!

Тези дни стана известно, че депутатът от управляващата партия ГЕРБ Емил Радев е внесъл в парламента поправки към закона за търговския регистър, с които се отрязва достъпа до огромна част от информацията в него. На фона на разразилите се скандали с буйните реки от информация, която изтича отвсякъде, и резилите на управляващите, разкриващи истинските им физиономии, намерението на гербаджиите да въведат тотална цензура едва ли изненадва някого.

Емил Радев

е депутат от групата на ГЕРБ, варненски адвокат и според публикации в пресата, човек на ТИМ. Неговото обяснение за внасяните поправки е, че те няма да засегнат съществената информация в регистъра, но ако се наложи да се вземат личните данни, то това може да се случи само със съдействието на адвокат или нотариус. „Но ще направим така, че да не може адвокатите да преотстъпват на друг цифровия сертификат, с който ще могат да се взимат лични данни. Надяваме се с тези промени да се ограничат злоупотребите с лични данни.”

От казаното следват два прости извода – първият, че адвокатът Радев внася поправка, която директно ще облагодетелства адвокатите. Публична тайна е, че за подобна услуга адвокатската тарифа е поне 400 лв. От което ми настръхва косата, защото автоматично ми припомня, как именно адвокатското съсловие в предишните парламенти прокара най-клиентелистките закони и е в огромна степен отговорно за съсипването на прехода, превръщайки страната в адвокатска република. ГЕРБ отново въведе тази тенденция, оставайки в аналите с факта, че първият закон, приет от тях след вземането на властта, бе за нотариусите, отново крещящо клиентелистки в полза персонално на нотариус Искра Федосова.

Разбира се, вторият извод е далеч по-ужасяващ, на пътя към информацията за всеки гражданин и най-вече за журналистите се изправя препятствие, въвеждайки се де факто разрешителен режим при достъпа до информация. Край на прозрачността. И всякакви дрънканици, че с това се целяло ограничаване на злоупотребите с лични данни, не струват и пукната пара, като се има предвид, че тъкмо нотариусите и адвокати стоят в дъното на всички измами с използване на лични данни в последните години. Накратко казано, на вълка се възлага отговорната задача да пази овцете…

Крис Томпсън

е консултант, един от участниците в създаването на новия търговски регистър, експерт, живял доста години в България. По повод на внесената от ГЕРБ жестока цензурна поправка в закона, Томпсън заяви тези дни, че още през 1968 г., със създаването на първата европейска директива за компаниите е регламентирано, че търговският регистър трябва да съдържа подробни данни за фирмите. Според нея държавите-членки са длъжни да гарантират задължителното разкриване на един минимум от документи и данни за дружествата. Експертът посочва още, че в директивата са изброени учредителният акт и уставът на дружеството, както и всяко назначаване или прекратяване на мандата, а също и данните за лицата, които участват в управлението, надзора или контрола на фирмата или са упълномощени да я представляват.

Освен това задължително трябва да са публични размерът на капитала, балансът и отчетът за приходите и разходите за всяка финансова година, седалището и започването на процедура по ликвидация или несъстоятелност. Крис Томпсън заявява ясно и категорично: „Мисля, че идеята за ограничаването на достъпа по какъвто и да е начин не е добър принцип. Знам, че и тук мотивът е защита на личните данни, но искам да попитам какво защитаваме?. Когато човек участва в търговията, личните му данни трябва да са ясни, не да се слагат маски. Ако купувам, искам да знам от кого. Това означава кой носи отговорността за решенията в компанията, кой може да сключва сделки, кои са партньорите. Монополът е против идеята за публичен търговски регистър. Трябва да гледаме в тази перспектива – ако искаме да сме прозрачна държава, трябва да споделяме информация, за която няма добра причина да бъде ограничена”.

Мисля, че становището на водещия международен експерт има достатъчно капацитет и едва ли е нужно да го коментираме – лайтмотивът на позицията му е повече от ясен – ГЕРБ посяга на изконен принцип в ЕС – принципът за пълна прозрачност.

Към аргументите на Томпсън бих добавил и мнението на

Александър Кашъмов

от НПО Програма „Достъп до информация”, като в случая бих искал да ви припомня една особено поучителна история от журналистическата практика във в. Десант, в която Кашъмов изигра изключително ползотворна роля – искането на журналиста Лъчезар Лисицов за достъп до стенограмите от разговорите на президента Георги Първанов с Владимир Путин, какъвто достъп му бе отказан от президентството и впоследствие спечеленото от Лисицов дело с помощта на адвокат Кашъмов и ПДИ, с което съдът нареди на президентството да осигури пълен и безпрепятствен достъп до исканата информация. Мисля, че и този казус е бил поучителен за хранителите на тайни в ГЕРБ, решили чрез промяна на закона да не допуснат подобни „гафове” за вбъдеще.

В личния си блог Александър Кашъмов пише: „Въпросните текстове са по-проблематични дори от текстовете на вносителя – Министерски съвет, критикувани в становището на ПДИ. С тях се предлага съществено ограничаване на свободния достъп до фирмените дела на търговците. Понастоящем делата са изцяло достъпни онлайн от 2008 г. насам. Благодарение на свободния достъп през последните три години журналисти от централни и местни медии направиха задълбочени разследвания за действия и връзки на публични фигури в сферата на бизнеса.

Според новия проект достъп до фирмените дела ще имат само определени професии – адвокати, нотариуси, съдии, органите на досъдебното производство и МВР, съдебни изпълнители. Предполагаемите мотиви за ограничението са защита на личните данни.

Според Търговския законъ от 1897 г.: Търговските регистри са публични и всеки може да ги разглежда и да вземе от тях прост или заверен препис. Преди създаването на Агенция по вписванията, също всеки можеше да преглежда фирменото дело на търговеца в съответния окръжен съд.

Драстичното стесняване на кръга на правоимащите обаче е в разрез не само с традицията, но и със законови норми. Нарушава се чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ, според който всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Нарушава се и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, според който всеки има право да получава и разпространява информация. Според Решение на Европейския съд по правата на човека от 2009 г. (Унгарският Съюз за граждански свободи с-у Унгария) необоснованият отказ на информация от държавен орган представлява информационен монопол и се равнява на цензура”.

И тук, мисля, коментарът е излишен. Подготвя се едно антиевропейско законодателство, подготвя се чиста проба цензура.

Не е зле да си припомним, че един от основните проблеми на самия

Бойко Борисов

при подготовката на предизборния му проект от соросовата фондация „Глобална България” бе чрез всякакви средства да бъде покрит и забравен списъка на близо 50-те търговски дружества, в които Борисов участва или е участвал и откъдето е повече от очевидно, че любимецът на невежата публика е съдружник с половината паши и бейове от подземния свят.

А това ме навежда на елементарната мисъл, че кандидат-президентът на ГЕРБ е повече от ясен и пиарите му в спешен порядък бързат да затворят достъпа до Търговския регистър да не би оня списък с петдесетината участия в търговски дружества пак да изскочи на бял свят в най-неподходящото време…

Анализът е публикуван във в.Десант

(По темата има великолепен материал и на Магдалина Генова тук!)

РЕКЛАМА
  1. за жени ли е политиката
    28 март, 2011 в 08:41 | #1

    Трудно е за коментар…………………………………..

    За мен лично, когато съдбата ме отведе на другия край на света, едно от утешенията ми беше, че няма да подавам повече данъчна декларация за фирмата си, която хранеше едно семейство, моето.

    Какъв ужас изпитах и до днес изпитвам, когато разбрах, че в Америка данъчна декларация се подава от всяко пълнолетно лице, всяка година.

    Т.е. дали си бил на заплата или си работил на някой временно на чек, ти си длъжен да подадеш декларация за личните си доходи.

    От това естествено доста народ се облагодетелства, мексиканците например, но те са си на техния континент и за тях нещата стоят по доста различен начин. Нямат доходи, получават помощи!!!…

    Сега в момента също Обамовите пари са на почит сред цветнокожото население.
    Как става тази работа никак не ми е ясно.

    Защо го коментирам това.
    Всички тия идеи не са никак нови. В Америка може да минеш без съпруг, но без адвокат не става. За чувствителни на тема лична свобода, това не е никак весело.

    И това е най-гадното. За какво ги гоним американците. Да, изтрита фраза, но…………

    И още по-гадното е, че ако един адвокат разбира от едно, задължително не разбира от нищо друго. Все едно доктор уши гърло, не знае къде се намират очите на пациента му.

    Колкото повече се задълбочавам в ежедневните човешки взаимоотношения, струва ми се място за човечност не е оставена. Тя е забранена със закон.
    Дори ако някой има нужда от помощ и ти да можеш да помогнеш, да речем някой се е наранил, нямаш право, защото другия после може и да те съди.
    Всеки се пази.

    Така , че нашите главочи, те сега създават уж закони за себе си и за разни тимаджии, или има ли значение, но утре, когато и те бъдат изпързаляни, а те ЩЕ бъдат, тогава дупе да ни е яко.

  1. 25 февруари, 2011 в 13:23 | #1