Начало > Геополитика > ИСТИНАТА ЗА ЛИБИЯ?
ИСТИНАТА ЗА ЛИБИЯ?

Валентин ФЪРТУНОВ

Как се дере котка, как се фабрикуват „цивилни”жертви и има ли място за класическата западна демокрация в изпепелената от Томахоуци страна!

Когато говорим за Либия, ние всъщност мислим за България. Когато настървено подкрепяме убийството на Кадафи, ние несъзнателно изразяваме комплексите си на томително дълго мачкан народ, който не е могъл да убие своите сатрапи и се вливаме в едно глобално риалити шоу, където първосигналните ни инстинкти биват удовлетворени. Убиването на Кадафи е психологически оргазъм, виртуалното ни отмъщение към националните ни мъчители; това е причината дори да не се замислим чудовище ли е наистина Кадафи за либийците, откъде черпим информация за него, кой ни я поднася, какво цели с това анонимният „информатор”. Защото всичко това няма никакво значение в случая. Нас не ни интересува Кадафи, нито Либия, нас ни интересува България, собственото ни дередже и кой ни докара до него. Чрез ритуалното убиване на Кадафи ние просто изживяваме национален духовен онанизъм и поне за кратко, поне символично получаваме жадуваното отмъщение. Майната му на Кадафи, нас ни боли от сметките за тока, за парното, от златните картофи, от липсата на бъдеще за децата ни, от бавното социално умъртвяването на нашите старци, от откраднатия ни живот и поругания ни шанс за щастие…

Тук обаче аз ще ви говоря за Кадафи, ще си говорим за Либия и либийците, ще раздираме бляскавите завеси на това всъщност абсолютно фалшиво риалити шоу, което американски притежаваните световни медии са ни спретнали по поръчка на управителите на света. А вие няма да си позволявате инерцията на зомбирано плямпане в стил „Дърдорковци за демокрация”. Вие ще оставите настрана всичките си предразсъдъци и окървавени чувства, за да размишляваме заедно върху известните и неизвестните факти и всеки един от тях ще поставим под съмнение. Накрая може би все пак ще успеем да сглобим пъзела, който силните на света с целия си потенциал, а той е огромен, ни пречат да наредим, за да не видим зловещия цинизъм на матрицата, в която са ни поставили. От нас не се иска нищо друго, освен да мислим с главите си и да изплюем натъпканите услужливо в устата ни клишета.

В статията си отпреди няколко дни по същата тема ви цитирах културолога Владислав Тодоров, който заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло”.
Това размишление на един много умен българин, който между другото преподава в Пенсилванския университет, бих ви посъветвал да го прочетете още няколко пъти много внимателно, защото тези няколко реда изчерпателно обясняват цивилизованото варварство на Запада в региона на Близкия изток, а и не само там. И особено важно – защо цялото говорене на западната пропаганда по отношение на Кадафи и Либия е безсрамна фалшификация. Аз ще ви го кажа само в един ред – в полуфеодална Либия не може да се трансплантира демокрация – абсурдно е! Полуфеодална Либия има жизнена потребност от Кадафи – без него (или друг подобен на него) страната ще се разпадне на племенен принцип и ще престане да съществува (за радост на мазния корпоративен интерес).

Тук ще ви представя съвсем кратки фрагменти от статиите на двама западни журналисти, които правят за смях пропагандните напъни на метрополиите чрез прости факти и аргументи:

Либия, където се одираха котките от Дебора Бил
…Либия, чрез държавната си компания НОК (NOC – National oil corporation), има договорна система, различна от всички други, използвани в останалия свят. Споразумението ЕПСА (EPSA), което много компании подписваха в Либия, не предвижда лицензни такси, разделяне на оперативните разходи, други такси: нищо от всичко това. Много по-просто е, правителството прибира своя дял от брутната продукция. Компаниите поемат сами производствените разходи, не плащат такси, нито права и разделят с Либия продукцията. Но не си мислете, че се дели петдесет на петдесет, нищо подобно…

Уикилийкс с някои секретни документи=
23/07/2008: С ново споразумение, делът от продукцията на европейския консорциум (този, който работи в района на Марзук, б.а.) падна от 25% на 13%. Репсол, ОМВ, Тотал и Сага петролеум последваха други големи играчи в Либия и се подчиниха на натиска на НОК, подписвайки новото споразумение ЕПСА 4, което предвижда значително намаляване на дяла на международните компании. И ако някой се съмнява, ето ви на тепсия още един документ, в който се оплакват точно от твърдостта на НОК, и по-специално от автократичното управление на директора Шукри Ганем, Който, само миналата година обяви, че иска да разшири проблематичното споразумение Епса 4 и към компаниите, които досега са ползвали традиционните концесии. „По много начини може да се одере една котка”, отбелязва Ганем.

Не толкова подписаните задушаващи договори, колкото тази метафора не успяват да преглътнат международните компании. Ето ги и последствията…

Фокусът с Либия от Мигел Мартинес
Ако добре съм разбрал, нещата стоят така: Либия има правителство. Никога не съм гледал с особена симпатия на това правителство, защото зная некрасиви истории на имигранти, минали през тази страна, и защото при всички положения едно правителство след 40 години започва да се разваля. Като преводач, освен това, често ми се случва да се докосвам до хора, които работят в Либия, и съм събрал достатъчно оплаквания върху облика на тази капризна и непредвидима администрация.
Но тези мои емоционални съображения нямат нищо общо със законността. Правителството на Либия е безспорно легитимно в най-чистия смисъл. Може да издава паспорти, признати от другите държави, а най-яркият представител на страната – който по странен начин не заема никаква правителствена длъжност – се посреща с усмивки и ръкостискания от чуждите държавни глави. Сред които се нарежда не само Берлускони, но и Обама и Саркози…

…Не само аз нямам представа кои са бунтовниците: такава представа си нямат и всички журналисти, макар че ги изкарват герои. Въпреки всичко две предположения изглеждат доста приемливи: бунтовниците принадлежат на някои традиционни племена, недоволни от преразпределението на петролните печалби; и второ, явно изразяват силната неприязън на голяма част от населението срещу имигрантите от Черната Африка: факт е, че въстанието бе придружено от поредица кървави убийства на имигранти. Бунтът обаче срещна, поне така изглежда, враждебността на по-голямата част от страната и със сигурност нейните военни сили, и само за няколко дни претърпя няколко решителни поражения….

И точно тук, както ми се струва, се крие целият фокус.

В Либия всъщност противоречието не е – както е в Тунис, Йемен, Бахрейн или Египет – между въоръжените сили от една страна и маса от мирни манифестанти от друга. В Либия бунтовниците имат оръжия, танкове и даже един изтребител, който с гордост показаха веднага след налагането на Свободна от полети зона. Но тъй като не принадлежат към редовната войска, могат да бъдат определяни като „цивилни”, макар че са обучавани от чуждестранни войници (британски)…
(Превод Даниела Пенкова  - тук и тук можете да прочетете целите статии)

И така да обобщим телеграфно:
• Демокрацията е неприложима в страни като Либия на този етап на развитието им.
• Няма значение какъв е Кадафи за нас, за либийците той е стожер на либийската държавност.
• Кадафи смачка до нечувано ниски нива печалбите на петролните гиганти, „одирайки котката” до кокал.
• Вследствие, личната гвардия на петробароните – западните президенти и премиери спретнаха под фалшив флаг наказателна операция.
• Всички хленчения за нещастни цивилни жертви на Кадафи, идващи от средите на „Дърдорковци за демокрация” са напълно безпредметни – армията на Кадафи воюва срещу въоръжени бунтовници.
• Цивилните жертви, вече над 60 са благодарение на ракетните и самолетни атаки на коалицията на западните петролни демокрации.
• Либийците правят живи вериги в защита на Кадафи, не защото някой с пушка ги заставя, а защото:
- БВП на глава от населението е $11,852 !
- Образованието и здравеопазването са безплатни, има повече висшисти на глава от населението отколкото в България.
- Електроенергията и водата са безплатни…

Спирам дотук. Мислете с главите си.

(Още една великолепна италианска статия по темата, преведена от Даниела Пенкова, ви препоръчвам да прочетете тук)

РЕКЛАМА
  1. Жоро
    25 март, 2011 в 13:36 | #1

    По статията и информациите (доста са убедителни), имам само един въпрос:
    Защо някои обикновени либийци (колкото и малко да са те), с всички тези придобивки и обич към управляващите ги, все пак са се вързали на провокациите на „одраните котки“? Мисля си, че ако някой (Първанов, Бойко Борисов, Иван Костов, Царят, Волен Сидеров, който и да е) успее да осигури всички тези (либийски) придобивки на нас българите, то не би имало сила, която да го събори от власт?!

  2. 25 март, 2011 в 16:04 | #2

    За последното сигурен ли сте, Жоро? Поне лично аз, не знам народ по света, който да е доволен от администрацията си (да не говорим да я обича!), дори и в най-развитите страни. Човекът е вечно недоволен, каквото и да получи, ще иска още… Освен това, особено след 40 години на власт, кусурите са винаги повече от добродетелите, а и аз никъде не съм казал, че полковникът е изящно и идеално човешко същество, че не е корумпиран, че не е тираничен… Анализът ми ползва обективна гледна точка, т.е. гледна точка от птичи поглед, а не „отвътре“. Това, което забелязвам е, че обективно Кадафи е полезен на Либия и либийците, защото хем е диктатор и държи нещата изкъсо така, че Либия не се разпада на трите си съставни части, хем „донякъде“ справедливо разпределя националното богатство в сравнение с повечето от съседите си, а и не само съседите си, и т.н.

  3. за жени ли е политиката
    25 март, 2011 в 19:27 | #3

    Току що се изпокарах по телефона с една приятелка да кажем, макар никога да не съм одобрявала интуитивно начина и на мислене и обикновено съм премълчавала, едиснтвено и само в името на приятелството.
    Днес, след като и поразказах това онова за Яна Язова и нейната трилогия, след като се опитах да я върна малко назад в историята и колкото и да е преиначена, все пак затова имаме природна интелигентност и усет, за да усетим скритата истина, се „зачекна“ въпросът за Либия. „Днес ще е“, помислих си аз, защото ми е омръзнало да споря с мъже за политика, но и жена да ми цитира телевизията и тоя или оня вестник, вече наистина ми идва множко. След като, извадихме от СТО ДОЛА вода и аз слушах 99.99% от времето да ми се преразказва ту българска, ту американска телевизия, се опитах да я запитам, но нещо стана с връзката и така не можах да го направя.
    Та, моят въпрос е, наистина ли сме вече роби на системата, наистина ли вече дори нямаме право да мислим със собствените си мозъци, наистина ли, този театър дето се играе ни харесва и даже го пререазказваме, наистина ли всички в България са крадци и ограбиха България, а в Либия и Египет всички са диктатори? А да, да не забравяме и за Саддам имаше такива крясъци. Но американските войски са там и вече нищо друго не е от значение. Целта е постигната. Да сте чували нещо за египетския диктатор скоро, а за банките в неговата държава чии са те?
    Не смях в залата, сълзи, не просто горчиви, ужасни сълзи на безсилие и яд.
    За добро или лошо в момента живея в Америка. Мислех си, че след пет години ще мога да се върна пак. Ще мога ли? Ако ли не мога, дава ли ми право това, да загубя вяра, че ще дойде светъл ден и за тая земя, за този народ.
    Ако ме питате в личен план, аз близки приятели българи нямам. Принципно нямам приятели за чашка. Имам алергия към празните приказки и липсата на собствено мислене. Затова съм на компютъра и търся съмишленици по душа.
    Намирам ги, Слава Богу!
    Изобщо не ме е еня, ще ме извините за думата, за всичките емигранти, дето в безсилието са прегърбали кредитните карти на кукловодите и си въобразяват , че са свободни и … ме обвиняват в наивност
    Никой не може да ми попречи аз да вярвам, аз да искам, аз да тропам и пак да ВЯРВАМ, че край всичко това ще има, че този театър написан режесиран от кукловодите ще свърши един ден.
    Та нали само заради едната ВЯРА нас все още ни има.
    Отклоних се от идеята за Либия, но след като получих обвинението, че едва ли не не съм ПАТРИОТКА, само заради историята със сестрите в Либия, че как е могло аз едва ли да не защитавам Кадафи,… на мен не ми беше дадена думата всъщност.
    Аз не защитавам и не обвинявам никого в личен план.
    Но да вярвам в загрижеността на Обама и на Хилъри, или горкият Саркози,…………
    И друг бомбардиран диктатор забравихме, Милошевич! Ей , каква дЕМОКРАЦИЯ се шири в неговата държава днес! Да не говорим за раково болните, какво толкова, някакви си бомбички!

    Възможно ли е наистина, токова да ни е къса паметта!!!!!

    Затова и ми допадна горната статия, защото е израз и на моето мислене и знание.
    И още нещо. Срещнах американци, които мислят точно като мен за кукловодите. Срещнах американци, които са отказали телевизията и децата им излизат сутрин в шест часа да играят малко преди да идат на училище. Затова не се притеснявам, че днес се загуби телефонната връзка. Трябваше да има край моето мълчание толкова години.
    Театърът който се разиграва последните месеци е изключително нескопосан, с много парцалени кукли и хартиени кули.
    Кукловодите, запазвам си емоционалното право да съм автор на този вид обобщение , в края на краищата дърпат конци.
    А човешката душа не е от прежда!

  4. за жени ли е политиката
    25 март, 2011 в 20:48 | #4

    Ще ми се да видя „развита държава“ в която е влязъл
    Международният Валутен Фонд и Световната Банка.
    Аз нямам времето и професията да се изказвам професионално, затова само питам.
    Кои са критериите за развита държава?
    Моля да включите по мое настояване и броя на лудниците, или процента на хората, които са на успокоителни. за наркотиците не говоря. И за частните затвори също.

  5. Istina
    26 март, 2011 в 07:56 | #5

    Zdrasti,
    mislq,che ti si mi kloning ili az sam tvoi kloning.Az se izpokarah s jena mi ,zashtoto osven da citira promitite canadski pomii po radioto,drugo ne chuh ot neq.da plasheshto e kolko mnogo hora nqmat nikakvo lichno mnenie i samo znaqt da prerazkazvat tupotiite po radioto i TV to.Shte ti kaja tova .Samo vremeto shte pokaje istinata.Znam ,sega e trudno no vsichko shte izleze edin den.Samo imai turpenie.
    Nervite mi sa totalno skusani da sporq s takiva hora no nqma nachin.Shte mi se da se poznavame da obsujdame takiva problemi no tova e polojenieto.
    pozdravi ot Canada.

  6. Лалка Бенгюзова
    31 март, 2011 в 17:41 | #6

    Приятно ми беше не само да прочета една сериозна статия – малцина са сериозните автори като г-н Фъртунов! – но и да открия в коментарите хора, които изведнъж почувствах много близки. Ако желаете да станем приятели във Фейсбук, регистрацията ми там е със същото име (естествено, на кирилица).

  7. за жени ли е политиката
    1 април, 2011 в 18:34 | #7

    Лалка, ще ти се „обадя“, когато и аз имам фейс бук.

    Къде четох на Обама изявление, че ситуацията в Либия днес приличала на ситуацията на Балканите ли, в Източна Европа ли, има ли значение….

    Ако на либийците им обещават това, което на нас обещаха , бай бай Либия!

    Попрехвърлих историята за Балканската война, догодина са 100 години от нея, моите двама прадядовци са загинали в нея и са оставили сираци децата си, баба ми и дядо ми, и братята и и сестрите им, които по милост са били чираци в някои чужди семейства.

    Та исках да се сравня с фамилията на Симеон Дянков, понеже го чакат в Чикаго тия дни.

    Едно странно обстоятелство много ме смущава във въпросния господин, вярно, бил е много добър ученик, евала, Немската гимназия сигурно е била най-трудната му част в учението, американските университети водят класациите по съвсем други критерии, самото образование не е изобщо важно, така че те не ме впечатляват, но четирите години в Световната банка?????? ЧЕТИРИ години!!!! Та това е времето на едно бакалавърско образование. И какво научи там?

    Това ми напомня Бахайскта вяра, дето говорят за една вяра на Земята.

    И все си мисля, добре де, една вяра, после? Оказва се, че на Марс има живот. Отива там човечеството и докато не си наложим и там вярата, БОЙ по каските!!! Но технологията дотолкова се разраства, че ето ни извън Слънчевата система. А нашето слънце все пак е само едно жълто джудже. Джудже джудже, ама какво джудже!
    Докато и другите не приемат НАШАТА единна вяра, БОЙ по каските.

    Та на кой господар служи това момче със знанията си от Световната Банка?
    На единната вяра? Кой знае пък, за да се разбие един враг, трябва отвътре да му знаеш правилата на игра. Току виж случило се нещо!

    А дотогава, добре дошли на бакайците и ехьовците, на евангелистите и лутеранците у нас и БОЙ по каската на Дънов!

    Пази Боже сляпо да прогледа!

  8. Росен Русанов
    16 май, 2011 в 20:59 | #8

    Много ми харесва как разсъждавате! Възхищавам Ви се, продължавайте, ще ви чета от тук нататък. Досега просто не бях попаднал на Ваши текстове!

  9. Ружа Братанова
    12 февруари, 2013 в 07:51 | #9

    15г от живота ми минаха в Либия, където работих като мед. сестра и спокойно мога да я нарека втора Родина, която ми даде много повече от Родината ми мащеха. Не само като финансии. Там намерих добри приятели, научих се на търпение /не робско/, разбира се. Може би по- точно е спокойствие и сигурност. Най- хубавите години от живота ми минаха там, обградена от приятелски настроените либийци, чудесни хора, гостоприемни, услужливи, умни и образовани. Не вярвайте на медийни манипулации. Много колеги изкараха войната там и до днес продължават да живеят и работят там. Случайно попадам на този блог и се радвам, че има хора, които мислят с главите си и не се поддават на масови хистерии и манипулации.

  1. 25 март, 2011 в 12:06 | #1
  2. 25 март, 2011 в 12:20 | #2