Начало > Геополитика > Планетарните мравки и глобалното затопляне
Планетарните мравки и глобалното затопляне
21 юли, 2009

Валентин Фъртунов

В началото бе… „глобалното затопляне”, сега като ни измръзнаха опинците стана – „глобални климатични промени”, но готвеният климатичен данък от 500 лв годишно за всеки работещ едва ли ще отпадне!

Първи съзря ужасяващата измама и заби камбаната великият американски писател и мислител Майкъл Крайтън във великолепната си книга, колкото трилър, толкова и научен труд – «Състояние на страх». Тя окуражи сериозните учени да излязат от мълчанието и да кажат истината за една от най-големите фалшификации в историята на човечеството – измамата, че вследствие на човешката дейност климатът на земята се затопля.
Както ни съобщи Франс прес ръководителите на страните от клуба Г-8, на срещата си в Акуила, решили да съкратят до 2050 г. емисиите си на парникови газове с най-малко 80 процента спрямо равнищата им от 1990 г. Целта била глобалното затопляне да бъде ограничено до 2 градуса по Целзий.

Има обаче един малък проблем

По-точно – два.
Първият е, че в последните десет години няма глобално затопляне. Да-да, правилно прочетохте. От 1998 година насам няма глобално затопляне. За да не съм голословен – вижте диаграмата, изготвена въз основа на измерванията на реномирания център за климатични изследвания Хадли и сателитния модул на НАСА.

Hadley-NASA

Графиката ясно показва, че температурите не се покачват, а дори спадат. И понеже на същата диаграма е представено и продължаващото „драматично” нарастване на емисиите на отделяния от човешката дейност, т.н. антропогенен въглероден двуокис, тук изскача

От засада и вторият проблем

А той е, че човешката дейност няма нищо общо с поредния цикъл на глобално затопляне на планетата. Иначе как да си обясним, че отделяният въглероден двуокис продължава стабилно да си расте, а температурите от цяло десетилетие престанаха да го следват?
Ще кажете, в такъв случай защо ни мътят главите с тия щуротии, и онези в Г-8, толкова ли са задръстени, че подписват грандомански декларации, заплашващи да обърнат световната икономика с краката нагоре?
Въпросът е резонен. Колкото до мътенето на главите, те винаги са ни мътили главите. А дали са задръстени големите момчета, не знам. Не ги познавам. Но едва ли. Това, което знам със сигурност е, че големите момчета винаги са ни манипулирали, мътили са ни главите с помощта на поредната пета колона, в случая наричаните на Запад деликатно „алармисти”. Но по този резонен въпрос ще поразсъждаваме по-нататък
Сега нека се разтършуваме из килера, да видим дали ще хванем беладжията, който ни прегряваше във втората половина на миналия век. Защото вие както винаги сте прави да поставите ребром въпроса – щом парниковите емисии, не ни прегряват,

Тогава Кой?

sunshine

Той!
Да, нашата любима звезда, около която се върти планетата ни, заедно със всичките ни съдби и житейски драми. Нашето слънце. То, както знаете има цикли на слънчева активност с период около 11 земни години. Има си и слънчеви петна. Колкото повече петна има през даден цикъл, толкова по-висока е активността му, толкова по-голяма излъчваната радиация, толкова по-масирано въздействието върху планетарната му система, в това число върху нашата Земя.

Само, че понастоящем…

„..Това е най-тихото слънце, което сме виждали почти от век” – възкликна наскоро пред британския вестник „Индипендънт” специалистът по слънцето от НАСА Дейвид Хатауей. Но както продължава коментара си вестника, обсъждането на това наблюдение не е плод просто на научна любознателност. Фактът на „тихото слънце” може да окаже влияние върху всеки и всичко на земята и да доведе до немислимото за мнозина: цялостно преразглеждане на така наречената „наука” стояща зад глобалното затопляне (ВФ: бих добавил – зад истерията с глобалното затопляне).

Да спрем с научната аргументация. Истината е, че има изобилие от изключително сериозни научни изследвания, които правят на пух и прах цялата тази глобална психоза. Дори и в най-синтезиран вид доказателствата, че бялото е бяло, а черното черно биха заели десетки, ако не и стотици страници! Кой ще седне да ти чете подобни масиви в мрежата! По-добре да ви разкажа

Една друга история

съвсем кратка, за да ви обясня, защо без да съм учен-изследовател никога не съм приемал насериозно цялата тази истерия.

Аз съм морски човек, роден съм и съм израсъл на брега на Черно море. Преживял съм всякакви любови, но дълбокото и ненаситно преклонение пред морето все така си остава живо и изгарящо и очевидно и до края ми, няма да се промени. Няма да забравя как през осемдесетте години на двайсти век включително и моя милост надигна глас срещу замърсяването на Черно море. Бяха вопли и гневене, че това затворено море, което е клоака и на Европа и на Кавказ и на Мала Азия, загива. Загинало е. Тогава особено гласовити суперавторитетни учени каканижеха – при тази степен на замърсяване на Чéрно море ще са му нужни минимум 300-400 години за да възстанови екологичния си баланс, ако въобще някога го възстанови. Край – няма риба, няма цаца, няма плаж….
После дойде 1989-та. Изтокът се срина. Западните победители, къде директно, къде чрез петите си колони, побързаха да разгромят в настъпилото безвластие цялата индустрия и селско стопанство на Източна Европа, включително и на България. Някъде през 1992 година, успях да се измъкна от денонощната въртележка на бизнес начинания и предприемаческа еуфория и тръгнахме да отдъхваме активно за няколко дни. Не се съмнявате за посоката, нали! По брега, във водата, под водата, по скали и по пясъка и се стъписахме още след стъпването в първото заливче!
Боже, това нашето море ли е!?

Какво стана с мазната чернилка!? Къде са полюшкваните от вълните боклуци!? Какво е това прозрачно море (на Китен до скалите разглеждахме рибоците при дъното на 15-16 метра!)… А риба, рибичка всякаква, за каквато и да се размечтаеш – пред очите ти е, на скарата ти е. Хайде да спрем с пороя от удивителни. Вече разбрахте колко бяхме шашнати, предполагам, че мнозина от вас са го изпитали лично.
За някакви си смехотворни 3 години от спиране на паневропейското замърсяване чрез Дунав и украинските реки, нашето скъпо затворено море се бе самопречистило. Триста ли? Четиристотин? Не,

Само три години!

Мисля, че ме разбрахте.
Науката е едно нещо, научното говорене – друго, а псевдонаучното, в угодлива услуга на някаква заинтересувана потребителска мрежа – съвсем трето нещо.

dolphin_01

Това са част от мислите, които ме засипаха тогава, през 1992-ра на брега. Бях излязъл току-що от приятно хладната вода и се запътих към хавлията си. Понечих да легна, но забелязах колона мравки, които в монотонния си дисциплиниран стил я пресичаха по диагонал, а и вятърът бе нахвърлял шепа пясък. Без да се замислям се наведох, грабнах хавлията и я изтръсках енергично, после отново я застлах. Беше чиста, като девствена и ни мравка, ни песъчинка. Погледнах кадифено надипления гръб на морето и се разсмях от душа за изумление на близките ми. С един замах се бях отървал от пречкащите ми се мравки и песъчинки. Бях достатъчно голям спрямо тях и го направих…

В този ден от календара на 1992-ра година се отървах веднъж и завинаги от антропоцентризма си. Не можем да й причиним нищо. Абсолютно нищо. Твърде дребни сме. Планетарни мравки. С живот, колкото един времеви квант.

Толкова за антропогенния въглероден двуокис и „причиненото” от човека „глобално затопляне”. И да го има това затопляне, ние сме, както казват руснаците – ни при чем!

Вместо епилог: СТАВА ДУМА ЗА ПАРИ, ЗА МНОООООГО ПАРИ!

Най-смешното, а всъщност – най-трагичното в цялата история е, че след като тазгодишната люта зима окончателно показа и на най-лековерните, че с мита за глобалното затопляне е свършено, цялата алармистка псевдо-еко сган, ведно с гнусните международни бюрократи от ООН, ЕС и прочее, изключително пъргаво се извъртя на 180 градуса и светкавично замени терминологията. Вече няма глобално затопляне, драги читатели, забелязали сте. Вече има „глобални климатични промени”. Нищо особено, разликата не е голяма нали! Какво значение има дали е затопляне или захладняване! Важното е климатичната истерия да продължава и големите пеликански гуши на манипулаторите да продължават да се пълнят с парички от нормалния човешки страх на милиардите жителите на земята.

Парички ли? – ще запитате вие, какви парички, нали ставаше дума за бъдещето на планетата? Скъпи приятели, когато някъде се вдигне вой до бога и всички – управляващи и вечни опозиционери – станат подозрително единни в грижата си за бъдещето на планетата, не се захласвайте по утопичната хармония настъпила в цивилизацията ни, а тръснете глава и се опомнете – подложените сте на тотална манипулация, което означава че става дума не просто за пари, а за много пари! Преди конференцията за глобалното затопляне в Копенхаген през миналата есен, завършила за наше щастие с грандиозен провал, евробюрократите бяха спастрили вече и програма как ще ни съдерат кожите чрез „глобалното затопляне”.

Във връзка с така наречената амбициозна програма на ЕС „20-20-20” – целяща до 2020г да се намалят емисиите на парникови газови с 20%, спрямо емисиите от 2008г, делът на електроенергията, добивана от възобновяеми източници да се повиши на 20% и да се повиши с 20% енергийната ефективност на икономиката, ще ви цитирам една прелюбопитна финансова схема публикувана в интернет сайта www.eko.com :
„Тъй като помощите и финансовите плащания (ВФ: за борба със затоплянето) ще идват от бюджета на Европа, какво означава това за България и българският данъкоплатец?
- „вноски“ между 7 и 28 милиона евро годишно до 2012 година.
- „вноски“ между 30 и 220 милиона евро годишно в периода 2012..2020 г.

Колко ще струва на България повишаване на делът на възобновяеми източници в родната енергетика до бленуваните 20%.? Оценките за това са противоречиви, но грубите първоначалните оценки сочат цифри от порядъка на 10 милиарда евро.
Колко ще струва на България повишаването на енергийната ефективност на икономиката до по ефективните „20%“. ? Първоначалните неточни оценки сочат суми от порядъка на 3… 4 милиарда евро.
Но какво означават за нас, обикновените данъкоплатци тези цифри? В най-лошият случай за 10г, България ще трябва да осигури 20 милиарда евро, което е по 2 милиарда евро годишно допълнителни харчове. Тези пари няма от къде да дойдат, освен под формата на допълнителен данък, каквото е положението в развитите европейски държави като Великобритания… Този непопулярен данък, който, ако горепосочените цифри са верни, ще изисква допълнително 500 лв годишно от всеки работещ или средно по около 40 лева месечно.”

Да ви коментирам ли, че само от малка Българийка разните екоинституции, екопрограми, екоорганизации, екофирми, екобизнесмени, екополитици са намислили да смучат по 2 милиарда евро годишно!!! Или и сами ще се справите! Хайде да не ви обиждам интелигентността.

Това е положението момчета и момичета – ей, за това ни промиват мозъците, затова са тия истерични напъни по всички медии – става дума не просто за пари, а за мнооооого пари! Толкова за грижата за бъдещето на планетата – загрижили се пеликаните за рибоците…

Още по темата: Георги Ганев „Облаци пред всеобщото съгласие“, Капитал

David Whitehouse „The missing sunspots: Is this the big chill?“, The Independent

Лъжи за климата на земята, Център за либерални стратегии – блог

Nir Shaviv „The inconvenient truth about the Ice core Carbon Dioxide Temperature Correlations“

РЕКЛАМА
Коментарите са затворени