Начало > Геополитика > ТУРСКАТА АРМИЯ ВЪВ ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА ОРБИТА І
ТУРСКАТА АРМИЯ ВЪВ ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧНА ОРБИТА І
8 октомври, 2010

Валентин ФЪРТУНОВ

Част І.

Турция развива 10-годишна сателитна стратегия за космически шпионаж


Турция планира да изстреля първия си сателит за събиране на разузнавателна информация през 2012 г., съобщи турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Сателитът ще намали зависимостта на Турция от американското разузнаване… „Ще изстреляме разузнавателния сателит Гьоктюрк през 2012 г.“, заяви Ердоган пред членове на неговата партия. /Ройтерс /Докато обсъждаме новите параметри на турската външна политика и гадаем дали ислямистите от Партията на справедливостта и развитието ще се опрат на доктрината „Голяма Евразия” или на неоосманизма, или пък са отворили уста за голяма хапка, обединявайки двете доктрини във свръхекспазнзионистичен външнополитически подход; докато в напрегнато очакване наблюдаваме епохалния сблъсък на новоизлюпената анадолска буржоазия, представлявана от Реджеп Тайип Ердоган и компания, с овехтялото кемалистко наследство, представлявано от генералитета и висшите магистрати, извън погледа ни остават процеси, които не бива да пропускаме, защото, взирайки се в отделните елементи, губим цялостната картинка на турската доктрина за национална сигурност.
И на първо място в този ред от мисли ще поставя дългосрочното стратегическо развитие на турската армия. Тук ще отворя една голяма скоба, за да коригирам някой станали вече шаблонни изрази-оценки, които в динамиката на събитията, вероятно и аз съм допуснал в някои анализи на развиващата се на ръба на бездната, люта битка между Ердоган и генералите. Много често в последната половин година, визирайки удара, който управляващата партия стовари върху турския генералитет с делото Ергенекон през миналата зима, говорихме за това, че турската армия е завряна в ъгъла от ислямистите. Изключително неточна квалификация! Не турската армия, а генералитета, и то бих казал – старият генералитет попадна в изолация и арест. Казвам неслучайно „старият”, защото, нали не мислите, че вече доказано недопускащият и най-малка неточност екип на башбакана, ще направи фаталната грешка революционно да замени кемалистката доктрина на изолационизъм с неоосманистка на тотален експанзионизъм, без да се погрижи за смяната на караула! Не само у нас е популярна максимата „Кадрите решават всичко!” и в Турция прекрасно я знаят и разбират. И има достатъчно информационни източници, даващи доказателства, че в средния, а и във висшия команден състав (за младшия да не говорим!) лоялните на новата турска доктрина за национална сигурност са стабилно ядро.
И така, зад тихата политическа революция, извършена от Ердоган текат динамични процеси на развитие и модернизация на турската армия, без при това да бъде и най-малко накърнявана приемствеността. Най-могъщата в региона армия след израелската се превъоръжава с големи крачки, за да отговаря напълно и дори изпреварващо на широкия диапазон хегемонистични ходове, включително – провокативни такива, на турската външна политика, водена от проф. Давутоглу.
Да започнем този преглед от най-авангардната и решаваща в днешните условия сфера на военни интереси и влияния – космическата. Цитираното съобщение на Ройтерс само приповдига завесата пред една дълбоко обмислена и напълно окапацитена дългогодишна стратегия за космически шпионаж.
Разбира се, това не е началото на турската космическа програма. В предходните години бяха изстреляни в орбита три комуникационни сателита. Но те бяха поръчани на корпорацията Алкател, която в момента изпълнява поръчка на турското правителство и за четвърти сателит.
През тази година трябваше да бъде изстрелян първият спътник изработен действително изцяло от турски инженери от Съвета за научно-технологични изследвания на Турция – Изследователски институт за космически технологии (ТЮБИТАК-УЗАЙ). Дефинираната цел на изстрелването на наблюдателския спътник РАСАТ според генералния директор на ТЮБИТАК-УЗАЙ е „подобряване на инфраструктурата, необходима за монтажа, интегрирането и тестването на малки спътници в Турция, без получаването на чуждестранна помощ. Снимките получавани от РАСАТ ще бъдат използвани за градското и регионално планиране, управление на горските фондове и селскостопански цели”… Блазе им на турските лесничеи.
За този спътник, който трябваше да бъде изстрелян още през април с ракета-носител „Днепър” на руско-украинския космически консорциум Космотрас, нещо се умълчаха, поради което се наложи да проверя графика на руската космическа индустрия, където е посочено без допълнителни пояснения, че датата на изстрелване не е сигурна, последно е била за 29 октомври, но се отлага.
Казаното за РАСАТ показва категорично, че в играта се включва на високи обороти и високотехнологичната турска индустрия, зад която плътно стои министър-председателят. По време на официална церемения за пускането на вода на нов, изцяло изработен в Турция военен кораб-амфибия, Ердоган дебело натърти върху факта, че разузнавателния сателит Гьоктюрк ще бъде изработен от турски инженери.
Тези приказки са, разбира се, за рекламна употреба, най-вече домашна. От години Турция се опитва на базата на изключителния обем високи технологии с които индустрията й разполага да създаде гъвкав военно-промишлен комплекс, който не само да задоволява огромния глад на турската армия от модерни и свръхмодерни въоръжения, но и както всичко друго в политиката за тотален алъш-вериш на ердогановите ислямисти, да е високо конкурентен на международните оръжейни пазари, особено тези на мюсюлманския свят, гладен за оръжейни системи, платежоспособен с петродоларите си и дълбоко лоялен към мюсюлманска Турция.
В същото време турците получаваха сериозни предупреждения да не се хвърлят с главата напред в област, където парите и закупените високи технологии не са всичко.
Още през 2007 г. нюйркският наблюдател Тейлър Динерман по повод на същия този проект за шпионски сателит Гьоктюрк посочи:
„Като член на НАТО, Турция има някакъв достъп до информация от американските спътници, те могат също така да купуват спътникови снимки от СпотИмидж, ДиджиталГлоуб и други космически играчи на свободния пазар. Вместо това обаче, те искат да имат свой собствен сателит, а по-късно със сигурност ще поискат метеорадарна снимкова система за всякакво време, а накрая ще им се приискат и системи с мулти и хипер-спектрални възможности… Липсата на „изисквания за местно съдържание” в този проект подсказва, че този проект е приоритетен и турските военни няма да позволят на местните индустриални политики да се изпречат пред техните нужди за широкомащабно, настойчиво и системно, и най-вече напълно независимо наблюдение.”
Да, на пръв поглед звучи разумно, но
Първо, вече не е 2007-а, а 2010-та година и вече в Турция не са военните тези, които вземат стратегическите решения (което ми напомня христоматийното изказване на Чърчил пред английския парламент през Втората световна война по повод на паническо предложение властта на острова да се предаде на военно командване – „Господа, войната е твърде сериозно нещо, за да се остави в ръцете на военните!”) и
Второ, лично аз, а предполагам и мнозинството от читателите биха се присъединили към мен, изключително много уважавам турските управляващи поне за едно нещо – не искат акъл от никой, още по-малко можеш да ги обвиниш, че изпълняват угоднически съветите на „големия брат”, който и да е той! Защото г-н Динерман може и да е гуру, но е нюйоркско гуру и преди всичко американски гражданин, а ако не те мързи да се поровиш из купищата информация в един момент може и да откриеш, че е консултант на непълно работно време във – вие къде мислите? – ами да – в Пентагона. Точка. Толкова за „добронамерените съвети”.
По-горе като казах, че казаното от Ердоган има по-скоро рекламен характер, не ви подведох. Успоредно с неговите гръмки изявления за турските инженери бе публикувано и съобщение за пресата на италианската компания Телешпацио, дъщерна на Финмеканика, че е спечелила конкурса и започва заедно с турския оръжеен контрактор Асейсан разработването на шпионския спътник Гьоктюрк, който ще струва по предварителни разчети около 250 милиона евро. В същото съобщение намираме още едно разминаване с думите на турския лидер – очаква се спътникът да излезе в орбита през 2013 година, а не 2012-та, както Ердоган заяви. Оптическите системи на технологичното чудо ще са със свръхвисока резолюция и ще позволяват наблюдаването на обекти с големина под 1 кв.м (80 см).
Така, че внимавайте какво правите с колежката в отдалечената алея! Ердоган ви гледа отгоре…

(Следва)

Анализът е публикуван във в. Десант

РЕКЛАМА
Коментарите са затворени