Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

2010 година още с началото си демонстрира впечатляващи резултати от възраждането на руската външна политика по всички евразийски направления

След десетилетно затягане на враждебни обръчи около Русия след разпадането на Съветския съюз, в първите месеци на годината Москва взе мощен реванш и е на път да възстанови изцяло контрола си и по четирите главни стратегически направления на собствената си доктрина за сигурност. Случващото се около Руската федерация ще има повратно значение в следващите години, както в евразийски, така и в геополитически план. Отражението на този фундаментален процес и върху Балканите няма да закъснее. Готова ли е българската политика да посрещне активно настъпилите промени или както обикновено ще реагира като безнадеждно закъсняло ехо на чуждите национални политики?

Новата трагедия на поляците край Смоленск със смъртта на президента Лех Качински, съпругата му и почти сто полски лидери има най-неочакван резултат. Напреки на всякакви предразсъдъци, никой в Полша не се усъмни в искрената скръб и загриженост на руснаците от случилото се. Лично Путин без излишно бавене замина на мястото на катастрофата, като изпрати там и целият си екип по извънредните ситуации, включително двама министри, президента Медведев обяви национален траур в Русия и се обърна с лично послание към полския народ, часове след трагедията. В самото разследване на катастрофата без всякакви условия бяха включени полски следствени екипи, за близките на жертвите, пристигнали за разпознаването, в Москва се създадоха всякакви удобства. А когато исландският вулкан изригна и това даде повод на всички големи западни лидери да откажат участие в погребалните церемонии, Дмитрий Медведев излетя от Москва и кацна в Полша точно по разписание въпреки тежките метеорологични условия.
Поляците го оцениха и се получи някакъв

НЕМИСЛИМ ИСТОРИЧЕСКИ КАТАРЗИС.

„Трагедията отпреди 8 дни даде израз на добротата между народи и държави. Съпричастието и помощта, на които бяхме свидетели през това време от нашите руски братя, ни дават надежда за сближаване и обединение на нашите две велики славянски нации. Отправям тези думи към президента на Русия”, каза кардинал Станислав Дживиш, архиепископ на Краков по време на траурната церемония. А 30-годишният Радослав Кружак един от стотиците хиляди поляци изпращащи на площада в последния му път своя президент, заяви пред репортер на Бизнесуик: „Президентът Медведев и министър-председателят Владимир Путин получават нашето дълбоко уважение, едновременно и заради проявената от тях солидарност и заради това, че потвърдиха престъпленията в Катин. Аз мисля, че полско-руските отношения действително ще се подобрят!”
В цялата тази случка има и немалка доза трагическа ирония, защото покойният президент на Полша Лех Качински бе известен като един от най-непримиримите противници на Русия. За цялото си президентстване, той е посетил един-единствен път руска територия и то на частно посещение в Катин, без да се срещне с руски официални лица, нито пък да посети Москва. Смъртта му обаче, както изглежда ще има поне малко своя смисъл, защото даде повод да се отвори нова страница в руско-полските отношения.
Случват се такива неща в историята.
Фактът обаче е налице – Русия спечели важна победа на западното си стратегически направление, затопляйки много осезателно отношенията си с Полша.
Събитието бе предшествано от решаването на един от най-тежките проблеми на руската външна политика с победата на Виктор Янукович на изборите за президент в Украйна и отстраняването по този начин на „оранжевия” режим на Юшченко, който дойде на власт след силен уличен натиск и не без масираната помощ на САЩ чрез фондациите на Джордж Сорос, при манипулирани изборни резултати. Оранжевият режим доведе Украйна почти до банкрут, натовари я с многомилиардни кредити към МВФ и я вкара в политическа безпътица. Тези дни

В КИЕВ ОЧАКВАТ МЕДВЕДЕВ КАТО ДЯДО МРАЗ,

с обещаното вече смъкване цената на природния газ за Украйна с цели 25%, пълен чувал с проекти за съвместни бизнес начинания и разбира се, за украинците това означава работа и хляб.
Разбира ��е, нова Русия не си пада по брежневските подаръци и срещу спешната икономическа помощ за бившата съветска република, ще получи пакети собственост в стратегически отрасли на индустрия, а както се говори и преразглеждане на статута на черноморския си флот базиран в Севастопол. Предполага се, че часовникът отмерващ на обратно времето до закриване на руската военноморска база в града, на практика ще бъде спрян!
Засега, последна точка над и-то постави бързата и еднозначна смяна на властта в най-бедната бивша съветска република в Централна Азия – Киргизстан. И независимо, че малката азиатска република на практика няма собствен икономически ресурс, разполага с нищо не впечатляващи залежи от нефт, газ и изкопаеми, бунтовете там станаха център на световното внимание, а западните институции веднага извадиха набори от „аргументи и факти”, че въстанието в Бишкек е инспирирано от Москва. Защо е този интерес към тънещата в мизерия Киргизия?
Отговорът е в географското местоположение. По-точно във

ФЕРГАНСКАТА ДОЛИНА,

където се пресичат всички стратегически интереси в района, което я прави стратегически център на Централна Азия. Това е причината в съветски времена кремълските стопани да прекроят картите на околните републики така, че да разпокъсат Фергана между три държави – Узбекистан държи самата долина, Таджикистан, естествения вход към нея, а Киргизстан околните планини. Не е нужно да си завършил генерал-щабна академия за да схванеш, че стратегическият приоритет в случая са височините, т.е. Киргизстан държи контрола над долината. А както вече споменах, който контролира Ферганската долина, контролира Централна Азия.
Любопитно е да се отбележи, че сваления от власт режим в Киргизстан бе издигнат от една от трите цветни революции, организирани в първата петилетка на новия милениум от САЩ в постсъветското пространство. Първата бе в Грузия, втората в Украйна и третата в Киргизстан. №2 и №3 са вече в прахта на историята. Москва взе своя реванш и то с впечатляващ резултат, изтласквайки американската експанзия извън сферата на стратегическата си отбрана.
Едва ли ще съм някакъв пророк, ако кажа, че дните на Саакашвили са преброени, с което „цветните революции” ще преминат към архив.
При тази съвършено нова дислокация на силите в евразийското пространство е редно да си зададем въпроса, как официална София отреагирва на случващото се и готова ли е България да приеме предизвикателствата на съвършено различно изглеждащата днес Евразия?
Според мен – никак. И обратното би било по-скоро изненадващо, като се има предвид абсолютния управленски цук-цванг в който се намира страната. Фактът, че в момента на управленския пулт на „Дондуков” седи правителство, инсталирано там от Сорос и с куп министри, деривати на „Отворено общество”, допълнително и то много силно влошава нещата. В Русия на Путин и Медведев, Джордж Сорос е персона нон-грата. Някакъв баланс в тази по рождение катастрофирала политическа схема би могъл да даде президентът Първанов с добрите си руски „връзки”, включително и с Путин. Но! Първо, между президент и кабинет, войната на живот и смърт не е стихвала и за секунда. И второ, президентът е прекалено приятелски настроен към Русия, кабинетът – прекалено враждебно.
Всичко това, не носи добри вести за България. Защото в момент, в който Москва е овладяла стратегическата инициатива в региона, ние съвсем по нашенски си позволяваме на практика да нямаме ясна и консенсусна доктрина за национална сигурност и национално развитие, позволяваме си, ако щете да

НЯМАМЕ НИКАКВА ПОЛИТИКА КЪМ РУСИЯ!

А в Министерството на външните ни работи да седи един бивш програмен директор на фондация „Отворено общество”, лице отслужило войнските си задължения в …израелската армия?!
В същото време, промените в Украйна, ликвидират в обозримо бъдеще газови проблеми за Европа, респективно относителната тежест на „Южен поток” намалява, но с това намалява и нашата, българска относителна тежест. Блокирането от българска страна и на останалите стратегически енергийни потоци планирани от руснаците през България, ги тласка към търсене на партньорство с Турция, която пък е наш стратегически опонент!
Във всеки случай, тази патова ситуация в българската външна политика, на фона на крупните регионални и евразийски промени, не може да продължава до безкрайност.

Ако Борисов не намери кураж да промени статуквото на страната като неглижиран и презиран член на ЕС и държава враждебна на Русия, политическата диалектика може да го измете в кошчето на историята, дори преди любимият му финансов министър да доведе страната до пълен банкрут.

(Анализът е публикуван в седмичника в.Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

Фондация „Отворено общество” на крупния международен спекулант – унгарски евреин с американски паспорт – реално управлява България чрез марионетката си Бойко Борисов

Най-напред бих искал да посоча, че в случая категорично няма да използвам журналистическите клишета за „тъмни сенки” и „зловеща анонимна ръка” които неясно се движат в зоната на здрача и оттам опъват конците на настоящото българско правителство. Просто, защото в случая никой не си е направил труда да прави конспирация. Всичко в този съвсем обикновен и много типичен геополитически сюжет се извършва нагло и цинично „на светло” и най-доброто доказателство за това е фактът, че настоящата публикация е изцяло плод на студиен анализ и се базира само и единствено на открити ресурси в български и чуждестранни медии.

Кой е Сорос?

Джордж Сорос(Дьорд Шорош), роден в семейството на унгарските евреи Шварц, преименувало се през трийсетте години на миналия век на Шорош, прекарва в безопасност войната, защото се представя за ариец. През 1947-ма емигрира в Англия, където след много митарства успява да завърши престижното Лондонско училище по икономика, социални и политически науки, след което се преселва в САЩ. Комбинативният ум и липсата на всякакви скрупули му позволяват само за по-малко от десетилетие на натрупа милиони чрез хедж фонда си. През 1979-та г. основава фондацията си „Отворено общество”. Тук няма да се правим на англичани и да търсим витиевати фрази, за да мъдруваме върху несъществуващия конфликт между бруталното му поведение на международен финансов спекулант и хилядократно афишираните му във статии, речи и книги „леви”, та чак левичарски възгледи. Ще констатираме, че идеите на Сорос и на всички негови, институции, институти, фондации, клубове и прочее формации са да се създава максимално възможен хаос в Америка и по света, за да може известният с пристрастията си към всякакъв род малцинства и най-вече към тей-общностите Сорос да лови риба в мътна вода.
Джордж Сорос е от типа финансови хищници, които никога, нищо не са съградили. Никога не са инвестирали и цент в индустрии и иновации. Единственото му занимание е било и продължава да е – атакуване на компании, най-вече национални валути и цели държави, отслабването им, довеждането до ръба без оглед на използваните средства, след това бързи покупки и продажби с реализиране на огромни печалби. Той е разрушител и циник, който се надсмива над света.
През 90-те атакува английския паунд и ограби от англичаните над 1 милиард долара. Същото направи в Малайзия ,Тайланд, Филипините и куп други азиатски страни. Пробва се в Китай, където го наричат Крокодила, но китайците го препънаха, в Русия, където след пиянската ера на Елцин изтрезняха и го обявиха за персона нон-грата и окончателно се установи задълго в Източна Европа, някои страни от ��ретия свят, и някои постсъветски републики, откъдето пък се опитва да пакости максимално на Русия. Оранжевата революция в Украйна бе негово дело, режимът на психично болния Саакашвили в Грузия е под директен негов контрол – половината министри са бивши шефове и функционери на грузинското Отворено общество, в т.ч. силовите министри…
Има обаче и достатъчно факти, които разбиват мита, за това, че е самотен финансов разбойник. Зад него прозира сянката на Ротшилдовци и т.нар. „островен” кръг около английския кралски двор. За Сорос могат да се разказват безкрайни истории, но ще завърша тези щрихи към портрета му с едно изказване на руския олигарх в изгнание Борис Березовски: „Почти припаднах когато разбрах, преди две години, че Джордж Сорос е агент на ЦРУ”. Нямаме причини да се съмняваме в думите на Березовски, който последен ще бъде заподозрян в близки отношения с основния враг на соросовите домогвания към Русия – Владимир Путин.

Какво е „Отворено общество”?

Доста непоследователната философска основа за изграждането на идеологическата платформа на отвореното общество Сорос заимства от големия австрийски мислител Карл Попър, който му преподава в Лондон. Иначе, многобройните национални и интернационални версии на института „Отворено общество” са изключително гъвкав стратегически инструмент за мощни геополитически влияния в отделните национални държави в Източна Европа и развиващия се свят. Тук без излишно суетене следва да отметнем завесата на тотални медийни манипулации и да го кажем направо – става дума за разлагащи влияния, разрушаване на традиционната национална културна, образователна и демографска инфраструктура, провеждане на системни и педантични глобализационни „активни мероприятия”, водещи логично до национален разпад и вкарване на съответните нации в егрека от неоколониален запас на западните метрополии. В чекмеджето с инструменти на «Отворено общество» са куп схеми за развитие законодателството на конкретно атакуваната държава (разбирай, обезкостяването му в нужното на Сорос направление), шокови терапии, «методическа помощ» за изграждане на външна политика въвличаща съответната държава в съмнителни и рискови действие, които тласкат към национална изолация и загуба на пазари. Не ви ли е познато от българския преход?
„Отворено общество” – България за двайсетгодишното си съществуване в огромна степен постигна тези си цели. Не са нужни очила за да се види, че за соросовата фондация не е проблем да купува журналисти, икономисти, медии, политици. Според някои публикации в медиите фондацията на Сорос е изградила и поддържа в България над 90 организации от неправителствен тип! Значителна част от тях – етнически, както и за защита на най-невероятни права и каузи. Ето ви малка част от всичките – Асоциация „Интегро“, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Дружество за изследване на малцинствата „Студии Романи“, Дружество за турски език и култура, Етническа хармония, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Фондация „Етнокултурен диалог“, Фондация „Етнопалитра – Трубадури“, Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, Фондация „Либерална интеграция“, Фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“, Фондация „Център на неправителствените организации“ – Кърджали, Център за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ (!?!), Бюро за самопомощ Столипиново, Еврейски комитет „Цион“, Еврейски център „Хабад“, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение „Добра Майка“ – с. Вардун, Инди-Рома-97…, да ги изредим всички ще отнеме полоин страница!
Българската нация се топи като ланшен сняг, поне половин милион млади българи емигрираха за постоянно на запад, още толкова са почти целогодишно на гурбет. Образователната ни система е напълно съсипана, вследствие на системното следване от всички досегашни правителства на указанията на „Отворено общество” за „реформи”. Практически нямаме културен процес… Особено катастрофална е намесата на зловещата соросова фондация при подмяната на редица учебници и помагала, особено тези, свързани с националната ни история и литература. Под предлог, че подрастващите трябва да се подготвят за един глобализиран свят, всъщност се прави опит за денационализация със замазване на историческите катаклизми, национални победи и поражения. Класическият пример е заличаването на понятието турско робство и подмяната му с „османско присъствие по нашите земи”…
В инструментариума на Отворено общество, обаче най-ефикасният инструмент са политиките за насърчаване на малцинствата. Проблемът е огромен дори и във високо развитите страни, защото прекомерното толериране на малцинствата в последна сметка се превръща в диктат на медийно агресивни малцинства над мнозинството. Какво да говорим за нации като българската, където самото „мнозинство” се дави в собствената си кръв и пот, достигнало пределите на оцеляването. В така нареченото публично пространство, във всички държавни и обществени органи на преден план тотално са изведени къде полуреални, къде имагинерни проблеми на гейове, цигани, притежатели на котки и кучета и каквото още ви дойде на ум – отворете вестниците, включете си телевизора, радиото…
А истината е, че фондацията инсталирала се в България, за да ни прави отворено общество се занимава с всичко друго, но не и с нормалните българи и тяхното оцеляване! Български хелзинкски комитет(институт създаден от Отворено общество), разнообразни клубове и асоциации за разни права на разни групички, освен всичко друго съсипват страната от съдебни дела по европейските съдилища.
Тук е невъзможно да изреждаме всичко, но само създадените организации за подкрепа на ромите са десетки и десетки, без по същество нещо при нашенските цигани да се е променило. Само дето ние плащаме прескъп ток, а те въобще не си го плащат…
Върхът на всичко е обаче въпроса за източниците на финансиране. Услужливи медии непрекъснато цитират колко стотин хиляди или колко милиона е дал годишно Сорос чрез Отворено общество на България, но никой не казва, какви пари набира фондацията от местни донори и с какви пари участва държавата. И тук ще ви разкажа накратко

Как Хайтов и съмишленици първи дадоха отпор на хищника

Нека първом ви насоча вниманието към факта, че само половин година след преврата от 10-ти ноември с ПМС №76/20.07.1990 г. българската държава осигуряват немислими благинки за новоучредената соросова фондация – освобождава я от мита, данъци и такси, даренията към фондацията също се освобождават от данъци; предоставя помещения за фондацията в НДК и петстотин хиляди лева за първоначални разходи на фондацията(!?); дава съгласие фондацията да извършва спомагателни стопански дейности, както и към нея да се създадат издателство, печатница и информационно-документационен център като нейни звена, които могат да извършват услуги… Коментарът е излишен.
Гласовете на протестиращите интелектуалци в тези години на социално и политическо безумие са слаби и не се чуват и така нещата вървят до април 1995 г. когато проф.Чавдар Добрев, тогава депутат в парламента енергично и изцяло подкрепен от приятеля си Николай Хайтов внася предложение за промяна при обсъждане на бюджета на държавата – фондацията на Сорос да бъде лишена от целевата годишна субсидия в размер на 42,1 млн. лв, включена в параграф от същия бюджет. Бурният дебат се разгаря изцяло около това предложение. Хайтов развълнуван очаква резултатите от разискването. На финала министър-председателят Жан Виденов взема думата и заявява кратко и ясно: „приемам да отпадне от разходната част на бюджета сумата 42 милиона и 100 хиляди лева, предвидена за фондация “Отворено общество”. Проф. Добрев си спомня: „Вероятно заради това много по-късно той(Хайтов) спомена с добра дума моя парламентарен акт, а на Жан даде висока историческа оценка тогава, когато цялата ни политическа класа тренираше усилено как по-ефикасно и безскрупулно да сатанизира лидера на социалистическата партия.”
В този момент обаче никой от участниците в този акт и идея си няма какво ще му се случи на Виденов съвсем скоро заради отрязаните пари за „Отворено общество” и отказът му да се срещне с милиардера.
Да-да, правилно прочетохте – смъкването на Виденов от власт е дело именно на Джордж Сорос. Нещо повече, четох свидетелства в някои интернет-форуми, че Сорос е налял около 6 милиона лева, които заедно с черните каси, осигурени и от други чужди фондации(говори се за още 4 милиона) отиват за «насърчаване” на януарското „народно недоволство” на наетите за целта футболни хулигански агитки, които потрошиха парламента, както и за денонощното „патриот��чно” предаване на Дарик радио, чрез което методично се координира перфектно организирания пуч срещу законното правителство на България. Ето ви я истинската история на януари 1997-а! Предполагам, немалко парички са постъпили и в другите медии, вследствие на което от това десетилетно промиване на мозъци се получи работещото клише „Виденова зима”! Сякаш нямаше Костова зима, Попова зима(„За бога, не купувайте, братя!”) или пък сега не сме в Бойковата зима.
Как всичко се повтаря, или както казваше един герой на Николай Хайтов в «Капитан Петко Войвода» : „Бай Петко, ние живеем в държава, където всеки, от селски кмет нагоре, може да спре действието на закона“.

(Следва)

(Статията е публикувана в седмичника в.„Десант“, април 2010)

Валентин Фъртунов

Референдумът за минаретата в банкерската държава показа, че единствената незаспала нация в Европа са швейцарците

Демографският срив на традиционна Европа и пълзящата ислямизация от мюсюлманската имиграция, съпроводена с огромна раждаемост, пред очите ни претопява цивилизационния облик на стария континент – етническият европеец, със или без черен хумор, отчаяно преименува хилядолетния си дом от Европа на Еврабия. Извън чисто икономическата мотивация на миграционните процеси обаче, зад случващото се прозира тъмна и кървава сянка, сянката на „Мюсюлмански братя”, най-старата ислямистка радикална организация, около която в последното десетилетие безшумно и затова ужасно заплашително се развива един истински детективски сюжет, за който ще ви разкажем тук.

Ноември 2001 г. Лугано.
При швейцарско-италианска операция във вилата на египетския банкер Юсеф Нада, ръководител на банката Ал Таква от 1988 г, обвинен в поддръжка на тероризма, е намерен документ озаглавен „Проектът”, съдържащ стратегия насочена към установяването на „царството на Аллах по цялата земя”. Юсеф Нада се оказва член и един от ръководителите на небезизвестната организация „Мюсюлмански братя”, практически организацията-майка на ислямските групировки по света.
Самият „Проект” е 14-страничен документ, датиран от декември 1982 г. В него се казва: „В този доклад се излага глобалното виждане за международната стратегия на ислямската политика. В съответствие със заложените тук ръководещи постановки в различните региони (на планетата) е разработена ислямска политика съобразена с местното равнище.” Документът наставлява: „да се изучават местните и световните центрове на властта и възможностите за тяхното подчинение на нашето влияние” и още „да се влиза в контакт с всяко ново движение, участващо в джихада, там където той се провежда на планетата”. Целта на всичко това според документа е: „Да се насочат ислямските усилия в единно русло, за да се увековечи властта на Аллах на земята”.
В един анализ на документа от Специалния отдел на швейцарската полиция се казва:
„Проектът” подробно описва стратегията призвана да осигури нарастването на влиянието на братството в мюсюлманския свят. В него се казва, че членовете не бива да действат от името на братството, а те следва да се внедряват в съществуващите организации. Тогава ще бъде невъзможно членовете на Мюсюлмански братя да бъдат разкрити и неутрализирани”.
Във втори доклад на швейцарските следователи се казва, че „проектът” и други документи, намерени у Юсеф Нада „потвърждават ролята на Мюсюлмански братя в инспирирането и поддръжката – пряка или косвена – на радикалния ислям по цял свят”.
В документът се планира създаването на мрежа от религиозни, образователни и благотворителни учреждения в Европа и САЩ – цитираме документа – „да се създават социални, икономически, научни и медицински учреждения, да се прониква в сферата на социалните услуги, за да бъдем в контакт с народа.”

Днес тезисите залегнали в този ��онспиративен документ са вече реалност. През 2008 г. известният американски изследовател на исляма Стив Марли публикува едно изключително детайлно изследване на организацията Федерация на ислямските организации в Европа (ФИОЕ) в което аргументирано е показано, че въпросната федерация е фасадата на Мюсюлмански братя в Европа. Организацията е пуснала своите мрежи в 28 страни от Европа, включително и такива, които са извън ЕС. Голяма част от тях са добре известни на специалните служби заради преките си връзки с Мюсюлмански братя. ФИОЕ има свой ислямски университет в Париж и разиграва в публичното пространство удобната словесна акробатика – Ал Кайда са лошите, ние сме добрите… Изследването на Марли е преведено на български и публикувано на сайта Ориент.бг където можете да се запознаете с изобилие от факти за ФИОЕ – http://www.orientbg.info/analizi/fioe_marley.html

СПРАВКА: Кои са Мюсюлманските братя?
«Мюсюлмански братя» се смята за организация «майка» на всички ислямистки организации. Създадена през 1928 с образователни, културни и социални цели, групировката е пуснала дълбоки корени в Египет, но е представена добре и в други арабски страни. Силни са връзките на братството с ислямистката ��алестинска съпротива и особено с «Хамас». Историята на «Мюсюлмански братя» е богата на драматични събития. През 1949 основателят й Хасан ел Бана е ликвидиран от египетските тайни служби. Година по-рано член на групировката убива премиера Фахми Нукраши. През 1954 опит за убийство на президента Гамал Абдел Насър става повод режимът да смаже братството и то е обявено извън закона. Мирният договор между Египет и Израел от 1979 допълнително влошава отношенията между «Мюсюлмански братя» и властта. След серия от арести в ущърб на организацията, нейни дисиденти убиват президента Ануар Садат през 1981 в Кайро.

След проточилия се с години съдебен процес срещу египетския банкер Юсеф Нада, един от ръководителите на Мюсюлмански братя, швейцарците получиха обеца на ухото. Така се стигна до ноември 2009 г. и референдума на който швейцарците одобриха забрана за строеж на нови минарета в страната. Над 57 на сто от гласоподавателите подкрепиха предложението на крайнодясната Швейцарска народна партия. Това стана въпреки призивите на правителството да я отхвърлят, тъй като ще навреди на имиджа на страната. В Швейцария живеят 7,5 млн. души, 400 000 са мюсюлмани главно от Косово, Босна и Турция. Те се молят в непретенциозни джамии. Минаретата са само четири.

Как реагира Европа? Безумно и алогично!

Официална политическа Европа се изправи срещу Швейцария заради минаретата.
Римокатолическата църква заяви, че референдумът в Швейцария, с който бе подкрепена забраната за строителство на минарета, е удар по религиозните свободи (!?!).
ЕС и Съветът на Европа изразиха загриженост (?!?) от приетата на референдум в Швейцария забрана на строежа на минарета, предаде Франс прес.
„Швейцарците имат отлична система на допитване до народа, но тя може понякога да се използва по лош начин като в този конкретен случай“, заяви шведската министърка на интеграцията Ниамко Сабуни. „В ЕС няма проблеми между мюсюлманите и европейците. Мюсюлманите са европейци. Не виждам какъв проблем смятат, че ще решат швейцарците с този референдум“, добави младата министърка от африкански произход…
„Това решение далеч не позволява да се подходи към източниците на явлението интегризъм, а има опасност да се насърчат чувствата на отхвърляне и да се задълбочат съществуващите в обществата ни разделения“, изрази съжаление председателят на ПАСЕ. Според него резултатът от швейцарския референдум е против ценностите (!?!) на толерантност, диалог и уважаване на чуждата вяра, които се защитават от Съвета на Европа.
Френският външен министър Бернар Кушнер заяви пред Радио Ер Те Ел, че е „леко скандализиран“ от решението на швейцарците и добави, че то се равнява на „потискане на религия“. „Надявам се, че швейцарците бързо ще преразгледат това свое решение. То е израз на нетолерантност, а аз не понасям нетолерантността“, добави Кушнер.
И всичко това на фона на тотална загуба на европейска идентичност. Подобно малоумие те кара да изтръпваш на фона на следните цифри:

ДЕМОГРАФИЯ НА ЕВРОПА В 2010-та
За да може една човешка култура да се развива повече от 25 години е необходимо да има раждаемост(демографски прираст) равен или по-голям от 2.11 При по-малка цифра упадъкът е неминуем. В историята няма случай в който при раждаемост 1.9 въпросната култура да е успяла да се спаси. При 1.3 е и теоретически невъзможно да се обърне тенденцията, защото са нужни 80-100 години за да се поправят нещата, а няма такъв икономически модел, който да сработи при такава раждаемост, толкова дълго време
Понастоящем прирастът в ЕС е 1.38
И ако в ЕС няма упадък на числеността на населението, то е поради имиграцията.

ИСЛЯМСКАТА имиграция.
От 1990 г. насам 90% от имигрантите в Европа са мюсюлмани. Какво е положението в отделнтие страни:
Франция – раждаемост 1.8 на семейство, но в мюсюлманските семейства раждаемостта е 8.1 (!!!). 30% от децата на 20 години и по-малки са от мюсюлмански произход. След 39 години Франция ще е ислямска република.
Англия – през последните 30 години мюсюлманското население на Обединеното кралство нарастна от 82000 на над 2 милиона. Вече има над 1000 джамии, много от тях – бивши църкви.
Холандия – 50% от всички новородени са мюсюлмани. След 15 години, половината от населението на Холандия ще е мюсюлманско.
Германия – Германското федерално статистическо управление обобщи за първи път публично: Сривът на германското население вече не може да бъде спрян, спиралата на упадък не е може да бъде обърната. Към 2050 година Германия ще бъде мюсюлманска държава
В момента има 52 милиона мюсюлмани в Европ��. Броят им ще се удвои за около 20 години до 104 милиона.
От разгледаните дотук факти, документи, изявления и становища се налагат две много интересни хипотези.

• Хипотеза №1 – Европа вече тайно се е предала?
  Нали не се съмнявате, че статистиката която ви цитирахме и показахме е добре известна на европейската политическа клика? Как да тълкуваме реакцията срещу швейцарския референдум в такъв случай? Личните ми предположения са няколко:
  > Тежък случай на деменция, съпроводен с прогресираща идиотия?
  > Синдрома на трите маймуни? (не казах, не чух, не видях!)
  > Някакъв гениален план за който ние простосмъртните хал-хабер си нямаме?
  > Или просто политическа Европа вече се е предала и се готви да ни предаде и нас срещу умилостивяване на новонадигащия се мощен ислямски електорат?

• Хипотеза №2 – Има ли я измислената от ЦРУ Ал Кайда в действителност или с нея се подменя стоящата в зоната на здрача съвсем реална и почти 90-годишна конспиративна ислямска организация „Мюсюлманско братство”?
  Припомнете си онзи невинен абзац от „Проектът”:
  „Членовете(на Мюсюлмюнски братя) не бива да действат от името на братството, а те следва да се внедряват в съществуващите организации. Тогава ще бъде невъзможно членовете на Мюсюлмански братя да бъдат разкрити и неутрализирани”.
  Ако тази подмяна е направена, това е най-голямата конспиративна манипулация извършена от световните тайни служби в последните десетилетия и следва да си отговорим на въпросите:
  [wp:svejo-net]

  >  Кой стои в дъното на подмяната?
  >  Защо е направено това?
  Отговорите на тези въпроси ще обяснят много загадки от последните десет години на вилнеещ ислямски терор, но това е вече и тема за друга публикация.

Валентин ФЪРТУНОВ

Турция осъществява мощна културна експанзия като плаща на чуждите издатели разходите за публикуването на турски книги чрез програмата за субсидии ТЕДА на Министерството на културата и туризма

Поведението на южната ни съседка в близък и средносрочен план е от жизнено важно значение за оцеляването на политически и демографски топящата се българската нация. Това предпостави тази поредица от геополитически анализи, в които проследяваме мястото и ролята на Турция в региона и света в началото на ХХІ век.
В предната публикация установихме, че турската държава изкъсо следи и умело направлява турското кино и производството на тв сериали, чрез които за броени месеци променя визията и нагласата към Турция на цели нации.

Прословутото турско Министерство на културата и туризма под енергичното ръководство на Ертугрул Гюнай, подобно на сторъкия бог Шива, не пропуска да субсидира и тласка напред нито един елемент от цялостната палитра на турската култура, в това число и турската литература.

Какво е ТЕДА?

За целта през 2005 г. министерството създава мащабна система от субсидии, захранвана от държавния бюджет, чрез която да бъдат поощрени чуждестранните издатели да публикуват книги на турски писатели на съответните езици. Клауза 5 на Указанията за прилагане на програмата директно пояснява, че турската държава заплаща разходите на чуждестранните издатели за превода или издаването на съответното произведение. Програмата позволява освен това на издателя да реализира от проекта търговска печалба по свое усмотрение. С други думи – бизнес приказка, плащат ти разходите, а издателят си прибира печалбицата удвоена.
След казаното, никак не е чудно, че ТЕДА заработва още от създаването си на пълни обороти. След 2005 г. до момента по тази грантова схема са преведени и издадени в чужбина 634 книги на турски писатели! Това е чудовищна цифра и постижение за една национална литература, за която в най-добрия случай можем да кажем, че е от златната среда, не повече. Истината обаче е, че постижението си е изцяло на Министерството на културата и туризма, т.е. на турската държава, която заплаща съвсем натурално и безцеремонно успеха на турските литератори извън границите на Турция.
Разбира се, искам дебело да го подчертая, за да няма спекулации около този анализ – не поставям под съмнение качествата както на традиционната, така и на модерната турска литература – тя има своите великолепни постижения, има своите неоспорими върхове, така както ги има и българската литература например. Но без бюджета на ТЕДА, без бюджетите на многобройните турски участия по всички възможни панаири на книгата по света, рекламните бюджети за всякакви форуми, на които се явяват турскит�� писатели и литературни агенти, цялата тази огромна и мощна финансова и всяческа подкрепа на турската държава в изпълнението на новата й неоосманска доктрина, турската литература днес щеше да е на същото дередже, на което е българската – затворена в националните граници и никому неизвестна.
Да кажем няколко думи и за

технологията,

реализираща целите на ТЕДА. И тук веднага се набива в очи плътният синхрон в действията на държавните органи и частните компании. Самото Министерство на културата и туризма не се занимава пряко с реализацията на програмата. Това изцяло е прехвърлено върху турските литературни агенции и издатели, които при всеки контакт с чужд издател, тутакси любезно му предлагат да се запознае и възползва от великолепните условия предлагани от грант програмата. Готови са да помогнат в подготовката на необходимата документация и т.н., защото ТЕДА не засяга техните икономически интереси, напротив, стимулира им търговския оборот!
Дотук всичко казано може да се използва като христоматиен пример на отлично развивани отношения между национална държава и национална култура и бизнес. Ако я нямаше разбира се темата за задните мисли. А когато някъде се изсипват не просто пари, а много пари, сме длъжни да се запитаме, каква е целта на мероприятието. Особено когато в геополитически план си имаме работа с една политика, която вече се доказва като хегемонистка и очертава с всяко свое действие периметъра на едно категорично неоосманско влияние. Целта е ясна. Тя не е по-различна от целите на турската филмова индустрия – изграждането на нов образ на Турция пред света и особено пред бившите поданици на империята, за да се отключи мощно влияние на растящата турска икономика във всяка сфера. На този етап целите на новата турска външна политика се изпълняват брилянтно. Турската масова култура отваря вратите на турската икономика, а това на свой ред ще отприщи демографска експанзия на врящата от геометрически нарастващия човешки ресурс наша южна съседка, чието население, грубо казано, нараства на всеки десет години с по десет – петнайсет милиона души и в момента по средна възраст на населението си е най-младата държава в евразийския регион!

Какво ни се случва

на нас вследствие на разискваната дотук турска държавна програма за износ на влияние ТЕДА? Честно казано, чувствам се омерзително и неловко, стигайки до този пункт. Но да хващаме бика за рогата. Спомняте си цифрата, която цитирах по-горе – 634 произведения на турски автори са субсидирани от турската държава, за да бъдат преведени и издадени по цял свят. Ех, не точно по цял, но все пак в 50 национални държави. Сработила ли е ТЕДА по отношение на българските издатели, как мислите?
Мили Боже! Сработила е и още как! От 634 субсидии за цял свят нашенци са налапали 62 субсидии! Цели 10%, сякаш сме 70-милионна страна, а не 7… Напомня ми едновремешните опашки за маслини. Двайсетина от водещите български издатели са наредили и са си напазарували … безплатно. Някои са купували на килограм:
Жанет 45 и Летера са спазарили по цели 7 субсидии, Център за универсални медии и Унискорп – по 6, но абсолютен шампион е издателство Стено, което се е възползвало от развързаната кесия на турското министерство на културата и туризма, за да издаде цели 8 турски книги на български език, очертавайки се по този начин като специализирано издателство за турска литература.
Жалка история. Отново сме начело в списъка на алчността. С тези 62 заглавия от 634 общо субсидирани от ТЕДА, само Германия ни изпреварва, но тя е извън коментар, като се има предвид, че там живеят вече от поколения милиони турски емигранти и немските издатели задоволяват търсенето сред турската диаспора (особено младежите в нея определено предпочитат да ползват немски език).
И пак на предполагаемия ви въпрос – какво толкова, опознаваме комшиите? – отговарям по същия начин, по който отговорих за нашествието на турските сериали – и при литературата, както и при филми��е, липсва всякаква реципрочност! Опознаването е взаимен процес, ние опознаваме съвременна Турция и турците опознават съвременна България. Когато липсва едната страна от процеса, както е в случая, говорим за агресивна експанзия и опити за налагане на културна хегемония. А ето с това вече не мога да се съглася. В тази връзка намирам за нелепо едно изказване на

нашия културен министър

Вежди Рашидов по време на посещението му през януари в Турция. Министър Рашидов заяви по повод срещата си с турския министър на културата и туризма Ертугрюл Гюнай: „В Турция има голям интерес от това да преведем български автори на турски, пък и обратното”. Министърът очевидно е абсолютно неосведомен за процесите, които по-горе разисквахме. „Обратното” вече е в пълен ход. Дори и най-добрите ни издатели срещу няколко сребърника вповече са готови да ни залеят с турска литература и реално го правят. Колкото до турския интерес, нека чуем едно друго мнение, това на Кадрие Джесур, превела през годините десетки литературни творби от турски на български и особено поезия от български на турски: „Българската литература предизвиква интерес най-вече у студентите и преподавателите в славянските филологии”. И още: „България и българската литература се познават най-добре от хората, свързани по някакъв начин с България, с българското”. Няма да коментирам думите на преводачката, те са достатъчно красноречиви. Мога обаче да ви предам едно много откровено мнение, което в частен разговор с мен изразиха турски литературни агенти – почти невъзможно е да се пробие в Турция от българин, защото турските издатели не вярват, че български автор е в състояние да напише нещо, което си струва да се издава. Точка. Ето това е отношението към нашата култура в Турция
И така, като с някакъв средновековен катапулт турското министерство на културата и туризма неуморно ни засипва с розова, ухаеща на ванилия и малеби претопленичка слуз, прилепчива и неотмиваща се. Нарича се културна хегемония. С времето, това байгънесто като турските саралии влияние ще ни превърне в захаросани сладки, подредени като на сергия в Капълъ Чарши.
Имаме ли съпротивителни сили? Не знам. И откровено казано, дълбоко се съмнявам като наблюдавам безхаберието на българските управляващи и изгладнелия трескав взор на нашата алчност. Дори 1300-та годишна история, може да бъде заметена на бунището, ако има кой да я продаде за трийсет сребърника. Нищо ново под слънцето – ако не си на върха на хранителната верига, задължително се превръщаш в нечия храна….

Валентин ФЪРТУНОВ

Турските сериали завъртяха главите на хиляди българи, но какво всъщност се крие зад ориенталския разкош от екрана

Поведението на южната ни съседка в близък и средносрочен план е от жизнено важно значение за оцеляването на политически и демографски топящата се българската нация. Това предпостави тази поредица от геополитически анализи, в които проследяваме мястото и ролята на Турция в региона и света в началото на ХХІ век. Неоосманистите, представяни най-вече от министъра на външните работи на Турция проф. Давутоглу, докато на думи и при всеки удобен повод отричат да са неоосманисти, на практика вече от няколко години действат изключително успешно по осъществяване на плановете си.

Съществува и главен щаб за масирано провеждане на експанзионистичната им политика. Не е за вярване, но това не е МИТ (турското външно разузнаване), нито дори външното им министерство, а изключително ефикасното им и прагматично структурирано

Министерство на културата и туризма,

ръководено от Ертугрул Гюнай. През 2009-та година броят на туристите, посетили Турция, нарасна с 2 % и достигна 27 милиона души. Министър Ертугрул Гюнай каза, че Турция е преодоляла �� успех една трудна от гледна точка на туризма в света година и че това се дължи на нарастването на броя на туристите, посетили Истанбул. Гюнай подчерта, че въпреки икономическата криза, Турция е на седмо място по брой на пристигащите туристи и на девето място в света по приходи от туризма. Секторът генерира около 18 млрд. долара приходи, което е 5% от БВП.
Докато българската култура тъне в мизерия, а туризмът ни, заврян неизвестно защо при енергетиката, е оставен на произвола на дивите икономически и партизански интереси, в Турция това са две не само изключително обгрижвани от държавата сфери, но и по невероятно елегантен начин те са обвързани, работят една за друга и една с друга за изпълнение на най-глобалните задачи, стоящи пред Турция. Системно и целенасочено, водените от това министерство политики са многобройни и би било трудоемко дори самото им изброяване. Поради това в тази и следващата публикации ще се спрем само на две от тях – филмовия и литературен хегемонизъм, субсидирани твърдо от турската държава.
Турция понастоящем произвежда над 50 игрални филма годишно, а държавната подкрепа от страна на Министерството на културата и туризма е между 5 и 10 милиона долара, което покрива около 10 % от кандидатстващите проекти. Но това се отнася за филмите за големия екран. Основният инструмент на турската културна експанзия, обаче не са те, а

телевизионните сериали,

с чиято конфекция турските филмопроизводители се справиха удивително успешно. След индийският Боливуд и египетския филмов комплекс, днес Истанбул върви с огромни стъпки по същия път. Но с една съществена разлика – турските сериали са натоварени с тежка стратегическа мисия. Те проправят пътя на неоосманската доктрина, изпълнявайки в същото време обратен икономически трансфер.
Ето това е проектът, койт�� можем спокойно да наречем „Инджи” – проектът, който ако се съди по резултатите му само за година в България, е повече от успешен. Проект, в който турското Министерство на културата и туризма безкомпромисно определя и формата и съдържанието, и целите, без много шум и никакво афиширане. Без нито един изстрел, без дрънкане на оръжия, икономическа преса или сложни и скъпоструващи медийни кампании и други аксесоари от времето на студената война, фалшивият сапунисан образ на туркинята Инджи и нейните огледални отражения от десетките турски сериали, пуснати на конвейр по тв каналите в България превзеха душите и умовете на милиони български зрители. Това, което никой не можеше и да си представи дори през отминалите десетилетия, днес се случва за броени седмици и месеци. Старият образ на Турция се руши пред очите ни и се извайва един нов образ – на пасторално красиво общество, напълно европейско по своя характер, без извратеността и пороците на истинската Европа. Каква нелепост! Но факт. За броени месеци тези сериали насочиха към екскурзии в Турция изключителен поток от българи, според признанията на туроператорите. При това, както свидетелстват публикации в пресата, става дума включително за доста възрастни наши сънародници, които специално си вадят международни паспорти, за да могат да посетят страната, откъдето идват телевизионните им любимци; местата, където са живели; ресторантите, където са се хранили, т.е. снимачните площадки на сериалите. Не се кахърете. Потокът не е само от България, защото турските сериали са залели цялото постоосманско пространство и освен че трупат парички за продуцентите си, носят изключителни доходи за турската туристическа индустрия. За миналата година има ръст на арабски туристи между 21% – за тези от Обединените арабски емирства, и 50% за мароканските туристи – сещате се, че в тези страни върви „Перла”. Ето какво означава култура и туризъм да са в едно министерство! Това последното разбира се е по-скоро шега, защото нещата не са резултат от механичен сбор.
Но да се върнем на основния ефект от проекта „Инджи”. Той променя светоусещането на българина (както и на другите народи в постосманското пространство), прави го податлив на чужди на националната му идентичност внушения. Разбира се, далеч съм от мисълта, че само десетината турски сериали, които ни пометоха в последно време, са свършили цялата работа.

Крушка си има опашка.

И тая опашка се точи през тези дълги двайсет години след разгрома на соцсистемата. Либерализираната до глупост обществена и държавна структура беше постигната целенасочено, за да позволи „глобализацията” на страната ни, разбирай – да се превърнем в разграден двор, в който западните корпоративни и медийни агенти да се разпореждат както намерят за добре, обръщайки ни на най-елементарен неоколониален придатък, който носи съответната норма на печалба, на елементарен пазар, без всякакви съпротивителни сили, напълно подчинен на транснационалната олигархия. За този процес на привидно хаотизиране на България ентусиазиран принос имат почти без изключение всички политически сили, управлявали след 1989-та, т.е. българската пета колона. Резултатът е налице. Турският неоосманизъм идва на плодородна и добре „обработена” за него нива.
Знам, че мнозина биха възкликнали, че какво толкоз. Да, нищо особено, само дето губим окончателно националната си идентичност. Глобализацията във вида, в който съществува днес, е противоестествен процес, защото изритва на бунището огромен брой национални култури, а това е ужасяващо духовно обедняване на цялата цивилизация. Османизацията е на практика същото, защото пренаписва учебниците по история и цели културна асимилация. Иначе лично аз нямам нищо против много по-активното общуване на всички народи и на първо място на съседните. Нищо против икономическия, социален и културен обмен. Но

на реципрочна основа!

А да сте чули български филми (за сериали да не говорим) да вървят по турските тв канали? Да сте забелязали тълпи от турски екскурзианти по нашите маршрути? Знам, че подобна реторика звучи донякъде наивно, но това е изискването на принципа на р��ципрочността. Другото е налагане на хегемония, с кадифени ръкавици или не, но хегемония. А хегемонията е силно нездравословна за духовността и културата на народите, живеещи под злачния й покров. И тук е мястото да подчертая дебело – не ме тревожат хегемонистките неоосмански амбиции на съседите. Това, което ужасно ме притеснява е, че ние българите вече нямаме амбиции. Никакви амбиции. Един премръзнал, унизен и гладен народ, който се храни с турски зеленчуци и турски сериали…
Съжалявам, ако последното изречение ви е прозвучало патетично, но истината е такава. Истината е, че успехът на турската културна експанзия се корени не само в занаятчийското майсторство на турските кинаджии, писатели и прочее, но и на невероятния интерес и преданост на самите турци към собствената им културна идентичност. Защото преди да постигнат смайващото промиване на мозъци в България и другаде, турските сериали, филми и книги пожънаха потресаващ успех в самата Турция. Успех до такава степен, че изметоха от най-гледаното време в кьошетата на националното внимание американските и въобще западни бози, от които нашият зрител/читател хълца и се сополяви неудържимо.
А иначе хубаво е човек свят да види, с корабче да се разходи из Босфора и да хвърли един поглед на къщата-музей на Абуд ефенди, в която естествено съвсем наужким „живеят” Инджи и Мехмед. И като занича из сокаците край Капълъ чарши да поразмисли върху факта, че в 18-милионния Истанбул, живеещите в къщи, подобни на тази, са не повече от няколкостотин хиляди. Толкоз за фалшивия блясък на перлите над Босфора и на всички измислените приказки от 1001 нощ.

(Първа публикация на статията е в седмичника в. „Десант“, януари 2010)

Валентин ФЪРТУНОВ

Сценарий № 1 : САЩ пробутват на ЕС троянския си кон от Босфора, за да си осигурят тотален контрол върху новите щати на стария континент

Поведението на южната ни съседка в близък и средносрочен план е от жизнено важно значение за оцеляването на политически и демографски топящата се българската нация. Това предпостави тази поредица от геополитически анализи, в които проследяваме мястото и ролята на Турция в региона и света в началото на ХХІ век.

Първото десетилетие на третото хилядолетие прекрои окончателно не само политическата карта на Евразия, но промени и главните геополитически играчи и техните роли в незатихващата кървава имперска битка за световно и регионално господство. Ако през почти целия двайсти век кемалистка Турция се бе поставила в своеобразна самоизолация, днес това е история. За този период анадолската държава, бе реконструирана от Ататюрк и сподвижниците му в странна амалгама от светска, но ислямска република, където една обществена каста, тази на военните, бе поставена над и извън конституцията.

Моделът проработи и за по-малко от един век примиращото малоазийско султанство, жалка пародия на огромната векове наред Османска империя, пое дълбоко въздух и започна да развива бавно, но сигурно както индустрията, така и селското си стопанство, за да се окаже в началото на новото хилядолетие сред 20-те най-развити икономически държави в света. Любопитно е да отбележим, че моделът доста ярко напомня на китайския, където гарант за налагането на определен икономически модел, също е една сила, поставена на практика над и извън конституцията. В Турция това бе армията, в Китай – комунисти��еската партия.
В същото време САЩ стремглаво се носят към бездната. Миналата седмица в. „Вашингтон таймс” написа, че този период (първото десетилетие на третото хилядолетие) ще бъде запомнен като повратната точка, в която САЩ спряха да бъдат суперсила. Повтаряйки грешките на всяка една империя в земната история, северноамериканските имперски стратези продължават да се надяват на чудо и изграждат геополитически комбинации, които минират нормалното развитие на цивилизацията. Може би най-извратеният от тези планове е сценарият за торпилиране на въздигащата се нова суперсила – Европейският съюз. Извън лакираните пустословия за Евросъюза като за приятел и съюзник, предназначени за масмедиите, във Вашингтон без всякакви сантименти гледат откровено враждебно на ЕС като на геополитически конкурент и враг, не по-различен от Китай, Япония или Русия. Приятелството е нужно на САЩ, докато могат да използват ЕС като маша и параван за реализиране на интересите си било то в Близкия изток (Ирак), Централна Азия (Афганистан) и другаде. В дългосрочен аспект американците обаче имат нужда от реални лостове, с които да упражняват тотален контрол над днешните си съюзници. Така се е родил сценарият

„Троянски кон”,

в който главната роля е отредена естествено на най-верния съюзник на американците в региона – Турция.
Разбира се, за самата Турция въпросът не е така еднозначен, както не е еднозначно и вътрешното й развитие. На това развитие ще се спрем в следващата публикация, а тук ще изтъкнем, че на водещият и единствен доскоро властови център в южната ни съседка, доминиран от генералитета, легитимирането на кемалистка Турция като европейска държава означаваше излизането от анадолското й битие и бе първостепенна задача.
Съгласно информации и откъслечни анализи от американската частна разузнавателна агенция „Стратфор”, базирана в Остин, Тексас и други източници, сценарият е колкото прост, толкова и ефективен. Според Джордж Фридман, основател и ръководител на агенцията, към 2040 година Турция има абсолютния потенциал да бъде суперсила в региона, като това се предпоставя от факта, че страната има две характерни особености – оживена икономика и много силна армия.
По-същественото обаче е друго. Над половината от 72-милионното в момента население на Турция е под 30-годишна възраст и това съотношение ще се увеличава през идните 20-25 години. Ако Турция бъде приета в ЕС, това ще отприщи възможностите за демографска експанзия, особено към съседните страни и Балканите. Икономическата криза и рецесията не заобиколиха и Турция, така че към началото на 2010 година там има високо ниво на безработица, надхвъряща 15%. Според едно изследване, като минимум 25% от безработните са младежи. Подреждаме тези факти, за да покажем, че по един съвсем естествен начин, в условията на членство в Евросъюза, милиони турци ще предприемат първоначално трудова, а впоследствие постоянна емиграция в Европа (не че и сега не са един от най-многобройните емиграционни гурбетчийски етноси в нея) и не е далеч от ума, че с добре разчетена турска инвестиционна политика, този процес може лесно и безпроблемно да се направлява. Към околните страни естествено, най-вече на Балканите. Според сценария

15 – 20 млн. турци,

разселени в близка чужбина – Егейския район, България, Македония, Сърбия, Босна, Косово, Кипър, Албания и т.н. ще с�� напълно достатъчни, за да променят демографското съотношение в съответните области и съвършено безкръвно и демократично да ги самоопределят като преобладаващо турски общности…
Ето го лоста за контрол над ЕС, който грижливо подготвят зад океана. С такива позиции Турция е в състояние да държи в шах ЕС, защото заплахата да го напусне ще означава да откъсне заедно със себе си във вид на малки турски републики целият югоизток на Европа! Разбира се, при изброяването на целевите райони в началото на параграфа имаше едно «и т.н.». Това «т.н.» би било любопитно да уточним. Става дума за Южна Италия, остров Сицилия, части от Унгария…. Размахът на планиране е впечатляващ!
Но това не са щабни игри! Не забравяйте темпото на демографски прираст в Турция, както и средната възраст на населението, което прави тази държава направо младежка спрямо престаряващата Европа. А за многомилионната турска диаспора, закотвена отдавна основно в Германия и други околни страни да не говорим. Т.е. сценарият «Троянски кон» има пълно обезпечаване откъм човешки ресурс. Динамично развиващата се турска икономика съдейства не по-малко за осъществимостта на сценария. След тежката икономическа криза от 2001 г. Турция бележи между 2005 и 2008 г. икономически ръст от 7%. Инфлацията е сведена от 68% на 10% за 2009 г.
Пропагандната идеологема, разработена от същите задокеански стратези за Турция като щит срещу ислямизацията, също активно работи в полза на сценария. Остава един последен въпрос:  Дали «агентът за внедряване» е съгласен да участва безропотно в разработения от американците сценарий? Досега всичко изглеждаше безметежно, но нещата напоследък като че ли се променят.

(Първа публикация на статията е в седмичника в. „Десант“, януари 2010)