Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

31.07.2010

31 юли 2010: „Анти – Европа!“

Filed under: ТВ Предавания — Fortunov @ 13:27
Тема: „Анти – Европа!“

[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter3107.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]


>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

30.07.2010

БОЛКАТА СИ ОСТАВА ТВОЯ…

Валентин ФЪРТУНОВ

Недоизказани мисли за духовните хълмове на българина, по повод шумотевицата около 65-я рожден ден на Вера Кочовска

Тази седмица възхваляваната като Божи войн, пратен на земята, или обругавана като шарлатанка и безсъвестна шмекерка, Вера Кочовска навърши 65 години. Събитието бе повече от тъжно, колкото и да се напъваха комерсиалните медии да го обърнат на лъскаво телевизионно ток-шоу, защото главната героиня посрещна телевизионните прожектори в леглото си, където от няколко години е прикована от болести. Докато наблюдавах със смесени чувства мамонското шоу и неадекватното театралничене на изрусената водеща, неволно си припомних една покъртителна и почти афористична фраза на самата Кочовска, която ми е останала в главата от филм за нея: „Аз мога да ти съчувствам, но болката си остава твоя!”


Сега нещата бяха обърнати към авторката на сентенцията. Терзанието й трудно би могло да бъде прикрито, а на притеснения зрител не му бе оставено повече от възможността да й съчувства.
Тук няма да преразказвам историята на тази корава жена, нито да защитавам или оспорвам способностите й. Това оставям на съвестта на учени, журналисти и политици. Явлението „феномен” обаче в България започва да добива измерения, които го правят уникално и в този дух много различно от чужбинските му аналози. Има разбира се и общи елементи и няма как да не започна първо с тях, макар и съвсем накратко.
Около „феномените” навсякъде по света и у нас възниква цяла

МЕНАЖЕРИЯ

от алчни за популярност и рейтинг клоуни – политици, журналисти, титулувани и не лица – общо взето маргинали, докопали се до първите точки в дневния ред на предаванията, извън прайм тайма, долу горе все от онези, за които казваме, че са известни с това, че са известни.. Една от въпросните буфонади, посветени на рождения ден на Вера Кочовска, не направи изключение. Иде реч за предаването на Гала, в което освен самата Гала, се бе напъхала като гост-водеща още вездесъщата Цветанка Ризова, специалистката по всичко на този свят и бъдеща, както тя се изрази – според предсказанието на самата Кочовска – министър-председателша Капка Сидерова (самият Сидеров не се е усетил навреме, че може да си вдигне припадналия рейтинг, та го нямаше). Впрочем Капка много сръчно спретна набързо цяла книга за плевенската феноменка, а преди това още една и за петричката феноменка, въобще Капка е направо феноменална. Там беше и широко популярната с участията си във всякакви медии професорка по лабораторни изследвания Връбка Орбецова. Да не продължавам, че ще трябва да добавя и директното телефонно включване на Нешка Робева, която напоследък не можеш я измъкна от телевизора… Към менажерията спокойно можем да добавим и самият президент Първанов, макар и задочно, който, като не го поканят за участие на живо или поне интервю не му вземат, започва да раздава медали и ордени – и къде ще ходят – трябва да го отразят, нали така. Та не пропусна г-н президента преди време да удостои Кочовска с почетния знак на държавния глава, за да се навре и той в ярко осветената менажерия.
От цялата тая клоунада у всинца ни остана едно тягостно чувство за незавършеност, липса на цялостност, някаква бих рекъл фрагментарност. Нещо липсваше, липсата бе смайваща и зрителските ни мозъци отказваха да приемат смаяни тази трагична видеопразнота.
Нямаше го Него. Не се появи Той. И така за първи път в седмия месец на лето десето от третото хилядолетие Той ни изостави за почти два часа без да го зърнем дори и за миг – бат ви Бойко Борисов…

„ЗЛОБАТА УБИВА ЧОВЕКА!”

Това са думи на Вера Кочовска и тази кратка фраза ми дава отправна точка за размисъл около същината на самите български феномени, да оставим клоуните около тях на мира. В началото подчертах, че нашите български чрезвичайни личности са много различни от чужбинските. Да вземем източните например – около тях витае неподправена мистика, от тях сякаш се излъчва в мегакванти всемирът и това по рождение изпълва народите с преклонение и искрена почит. Съвършено различно е на Запад – там технократизмът и шоуто вземат връх. Всяка извънредна способност е показана в пълния си блясък и съвършенство, а аудиторията, не по-малко прагматично, не ги взема насериозно, освен ако с медийна поддръжка не е предварително обявено, че това е експеримент на НАСА да речем.
Тук е друго. Тук е различно. Дори само, ако говорим за Кочовска (да не споменаваме баба Ванга), дори само да погледаме и послушаме някое от интервютата, й не можем да пропуснем основополагащия факт, че тези хора – феномените, с течение на времето все повече се оприличават на духовни хълмове в живота на българина. И това не е самозванство, а реплика на някакъв народен тон, на повик и вопъл за духовно менторство над един народ, който отдавна е останал без духовно водачество (обърнете внимание на няколкото изповедни фрази на самата Вера Кочовска, изведени в карето).
Не съумял да изгради в нацепената си история собствена аристокрация, предаден от интелигенцията си, българинът обръща взор с надежда към тези, които чудодейно ще го излекуват, ще му предскажат живот във вълшебство, ще му предадат заръки от оня свят от мама и тати и в романтичния си наивинитет и вмирисано на пот отчаяние българинът в един миг ще ги издигне в идолопреклонение.
Нещо май пропуснах, усетихте ли?

А КЪДЕ Е КЛИРЪТ!

Не беше ли по определение и исторически светата българска православна църква онази духовна крепост, онзи пастир, що би трябвало да напътства и води стадото към праведност и съвършенство? Май имаше нещо такова, а! Само че де го? Капсулиран под килимявка, брада и расо, като изскочил иззад прашните кулиси на провинциално читалищна постановка на „Йованко – убиецът на Асеня”, клирът ни с малки изключения е улисан да мъмри някакви тропи на църковно-славянски (всъщност на старобългарски) невиждащ, нечуващ и неприказващ на езика на народа си, нечувствен към страданието му, игнорантен към падението му… Нали, Божем ти, туй трябваше да е духовенството ни? Само че де го? Де го, когато духът ни български се пържи във фритюрниците по морето редом с цацата в отровни ланшни транснаситени мазнини, докарани от палмови държави?
Но когато някой феномен като Кочовска или Вангелия от Петрич се надигне, надигне и изпъкне като духовен хълм над сивото людско море, клирът ни се пробужда от каноничната си дрямка и на доста простосмъртен български запопържва, че и анатемосва… Зер, отнемат му привилегията да е духовен водач, пастир на стадото си!
Аз мога да ти съчувствам, но болката си остава твоя!

[wp:svejo-net]

Духовната крепост, опаянтена, облечена в паяжини и овехтели хитони, оключена с ръждясали катанци, е обградена от буренак и богохулство. Духовните хълмове са повече като фата моргана. От екрана се пулят и кривят недоизтрезняли мутри и изрусени гърли под съпровод на оркестър…
Но болката си остава твоя…

Тя го каза

Вера КОЧОВСКА:
„Да почистим душевния и духовен олтар на всеки един от нас, защото той е пуст и празен. В някои от нас няма даже свещ да гори, а в някои е преклонила, свила се е… Просто да я вдигнем и да запалим вътрешната свещ във нас… Тогава ще може по-добре да се чувстваме…
Българинът е болен… Болен е не здравословно българина – духовно е болен. Той трябва да се прероди, да се пречисти…”
“Винаги съм се чувствала неразбрана. Българинът по-често трябва да се пречиства като ходи в църква, но сега положението е много тежко. Хората са отчаяни. А световната криза е абсолютно инсценирана от американците, както и глобалното затопляне. Не е вярно, че един ден планетата няма да съществува, човечеството ще съществува, но ще има чистка”
„Ние сме най-старата държава… Какво търсим в Европа?…”

24.07.2010

24 юли 2010: „Къде сме ние според световната банка“

Filed under: ТВ Предавания — Fortunov @ 11:40
Тема: „Къде сме ние според световната банка“

[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter2407.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]


>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

21.07.2010

БАШБАКАНЪТ*

Валентин ФЪРТУНОВ

Опит за политически портрет на Реджеп Тайип Ердоган – премиер на Турция и лидер на ислямистката Партия на справедливостта и развитието

Той е на 56 години – висок, леко прегърбен, с класическото анадолско мустаче. И без повод гласът му има заплашителна интонация, погледът му е тежък и излъчва неприкрита строгост, граничеща с агресивност. Както бихме казали – гледа лошо. Носи консервативни костюми и според наблюдателите в Турция през втория си мандат като министър-председател започва все по-неприкрито да налага авторитаризъм в управлението. Жена му Емине, се появява навсякъде с него забулена от главата до петите, което силно провокира турското светско общество. Списанието „Тайм” го включи тази година в класацията си „100-те най-влиятелни личности в света”, а светът го подозира, че цели тотална ислямизация на турската държава.

Реджеп Тайип Ердоган е

Зодия Риби.

Роден е на 26 февруари 1954 година в истанбулския квартал Касимпаша, на север от Златния рог в европейската част на мегаполиса. Детството му обаче преминава в района на Трабзон, където баща му работи в бреговата охрана. Религиозното му мюсюлманско семейство се връща в Истанбул, когато Ердоган е на 13 години. В юношеството си продава лимонада и гевреци по стамбулските улици за да си докара допълнително някоя и друга пара. Завършва религиозно училище – Имам Хатип Лисези и специалност „Икономика и търговски науки” в училището Аксарай, днес включено като факултет към университета Мармара. Женен е за Емине от 1978 година, има двама сина и две дъщери, а от 2006 година е и дядо.

Както се вижда, Реджеп Ердоган произхожда от ниската средна класа в Турция, традиционно усърдни мюсюлмани. Самият той е завършил религиозно училище и цялата му среда и минало предизвестяват логично изграждането на личния му консервативен ислямски мироглед. Като произход той е съвършено различен от преобладаващата част на турския политически елит до началото на новото хилядолетие. За Ердоган светските принципи на държавността на този елит, завещани от Мустафа Кемал Ататюрк, знакова част от който са и военните, са чужди, а още по-точно е да се каже, че са враждебни.
Възпитан и образован в духа на строги мюсюлмански традиции и живеещ под началата на Корана, Ердоган израства на политическото поприще заедно с израстването и икономическото стабилизиране на собствената си

мюсюлманска средна класа,

в края на 80-те и особено през 90-те години на миналия век. Мощното, почти детонационно развитие на турската икономика в този период, протичащо в паралел с разпада на соцсистемата в Източна Европа и Съветския съюз отваря за Турция изключителни възможности и изключителни пазари, което допълнително „струйно влива кръв” и в без това вече здраво напомпаното тяло на турското стопанство. Замогването и капитализацията при средната класа – в огромното си мнозинство консервативно мюсюлманска – я обуржоазява и принуждава да протегне ръка към политическите инструменти за собственото си урегулиране и стимулиране на икономическия си растеж.
Ето, точно тази специфика отличава Турция – икономиката връща ислямизма в политиката чрез структурно разместване на социалните пластове на нацията и Реджеп Тайип Ердоган е най-доброто олицетворение на този процес.

Ще отбележа и един факт, който неизвестно защо убягва на авторите по темата – особеното място на Коч Холдинг в това развитие – най-могъщата икономическа структура в Турция, категорично позициониран като ислямска суперкорпорация, чудовищен конгломерат от банки, добив, производства, услуги, който се поражда и развива именно с парите на средняците, особено с парите идващи от милионите турци, раб��тещи в Западна Европа, представляващи по същество неотделима част от същата тази турска мюсюлманска средна класа.
В тези условия, Ердоган се впуска се в политиката още като студент и последователно участва в различни организации, достигайки навсякъде ръководни постове, като успоредно с това играе в продължение на десетина години полупрофесионален футбол. Големият му скок нагоре по стълбата на политическата кариера е реализиран през 1994 година, когато спечелва изборите за

кмет на Истанбул.

На фона на много сериозно развилата се корупция в турските политически среди в този период, аскетичното политическо поведение му създава ореола на чист, некорумпиран политик и популярността му започва да расте далеч извън пределите на мегаполиса. Едно решение на съда от 1997 го осъжда и сваля от поста заради публично рецитиране на религиозна поема. Прекарва в затвора 4 месеца. Това събитие, както обикновено става, вместо да избоде очите, му изписва веждите като му придава допълнително аурата на мъченик за исляма.
След като две ислямистки партии в които членува биват последователно забранени от съда, през 2001 година Ердоган основава трета – Партията на справедливостта и развитието и още на следващата година печели убедително изборите. Партията му съставя кабинет, но е нужна промяна в конституцията за да може Ердоган да заеме

премиерския пост,

тъй като е осъждан за религиозна пропаганда. Ислямисткото мнозинство прави промяната и така през 2003 година геврекчийчето от квартал Касимпаша достига най-високия политически пост в Турция.

Тогава все още никой не си дава сметка, че в републиката е настъпила радикална промяна и Реджеп Ердоган е политикът, който ще запрати в историята епохата на кемализма и изолационисткит�� начала в Турция.
Разбира се, пред него стоят немалко проблеми.

Ердоган който представлява центъра на турския политически спектър е притиснат да балансира между три могъщи тенденции в турския живот:

  • Динамична икономика
  • Армията с все още мощни позиции, не желаеща да бъде замесвана във външни конфликти, особено поради религиозни причини
  • Ислямското движение, което иска да види Турция в ислямския свят и дори лидер на този свят


През цялото си управление досега Ердоган ставаше и лягаше с мисълта за баланс между тези сили. Но нещата се промениха.

Икономиката на Турция продължава да дава ръст, дори и в условията на световна рецесия, като в същото време с политически инструменти пред страната се отварят един след друг нови пазари, вече и по целия Близък Изток. Без излишно суетене Турция се възползва от припиканата политика на съседите си, които под американски диктат се опитват да правят всякакви дребнави обструкции на Русия, вследствие на което турците се договориха с руснаците и прибраха почти всички статегически енергийни проекти в региона. Договорената с Русия четиримегаватова АЕЦ ще превърне Турция от вносител в износител на електричество на Балканите и в региона.

Икономиката е абсолютен приоритет

на Ердоган и както се вижда, той се справя успешно с поддръжката й.

Втората ос на усилията му, която бе и решаваща за бъдещето на управлението на ислямистите в Турция бе неутрализирането на армията. Това се случи тази зима и тъкмо то бе повратната точка от която започна новото политическо летоброене край Босфора. Ердоган се справи блестящо с проблема, десетки висши турски военни ще бъдат съдени за опит за преврат, а армията за пръв път от почти деветдесет години се сви и не реагира по никакъв начин. Военните вече не са «недосегаемите» в Турция. И това окончателно разчиства пътя на Ердоган към третата ос – ислямизацията на Турция.Ердоган е труден човек, както вече отбелязах. Той е в състояние да произнесе отлична реч за демократичните ценности и тяхната защита в Турция, и не само да произнесе реч, а и да прокара редица закони в това направление, което вече и направи, изпълнявайки всички европейски препоръки, и в същото време най-изненадващо да сащиса света с изявление в духа на най-тежък фундаментализъм. Да ви припомня изявленията на Ердоган за суданския президент, който има издадена международна заповед за арест, заради военни престъпления – «Омар ел Башир не е отговорен за зверствата в Дарфур», заяви турският премиер, «защото нито един мюсюлманин не може да извърши геноцид». Как да се тълкуват тези изблици, като повече емоционални, отколкото политически натоварени? Като лична реакция на един правоверен мюсюлманин? Като подготвена провокация с политически подтекст? Нито едното, нито другото? Или и двете заедно?
За да можем сравнително достоверно да отговорим на този въпрос и оттам да се опитаме да направим някаква работеща прогноза за бъдещето на Турция под управлението на Ердоган се налага още по-дълбоко да се взрем в източниците на Неоосманската доктрина, за която вече споменахме и която без съмнение е водеща във формирането на стратегическите приоритети, както на управляващата партия, така и на самия й основател и ръководител.
За тази цел е добре да огледаме особеностите на някои прелюбопитни идеологически източници, които според повечето наблюдатели са в основата на

възгледите на Ердоган.

Някъде към края на осемдесетте години на двайсти век в централните части на Анадола се оформя и разраства феноменална идеология без аналози в мюсюлманския свят, поне доколкото на мен ми е известно. Привържениците й твърдят, че пророкът Мохамед е благословил търговията и в тази смисъл и цялостното икономическо развитие. Според публикация в списанието Insight Turkey последователите на тази платформа използват практически арсенала на така нареч��ната „протестантска етика”, който включва императиви като задължението да се работи много и усърдно, да се икономисва и трупат богатства, да се живее по каноните на светския аскетизъм, да се дава добро образование на младото поколение. Това религиозно движение е определяно като „ислямски калвинизъм” и получава бързо разпространение. Особено важна е инфилтрацията му в деловите среди, особено сред известните като

„анадолските тигри”

– изключително преуспяващи бизнесмени от Анадола, които дори създават своя организация МУСИАД – Съюз на ислямските предприемачи – който разгръща широка пропагандна кампания за каноничната връзка между исляма и идеите на свободния пазар. Същият този МУСИАД издаде в голям тираж нашумялата книга Homo Islamicus(турско заглавие: „Мюсюлманинът в бизнеса”), която представя пророкът Мохамед като убеден привърженик на свободния пазар и върл противник на държавната намеса в икономиката…
Същото издание наставлява, че натрупването на пари за ислямската общност по своите верски стойности е напълно съпоставимо с молитвата и поста, като угодно на Аллах дело.
В същата идейна ниша са и последователите на Саид Нурси(1873 – 1960), ислямски мислител от кюрдски произход, автор на „Рисале-И-Нур”, коментар на корана от над 5000 страници. Нурси призовава своите последователи да се отворят към съвременната западна наука, да заимстват и прилагат модерните технологии и научни открития, като в същото време безкомпромисно отстояват традиционните ислямски ценности. Идеите на Нурси са настолни за цитираната бизнес общност в Анадола, а и не само там. И Реджеп Ердоган често го цитира в речите си, както направи и на извънреден конгрес на партията си, когато отново спомена Нурси по повод 50-годишнината от смъртта му като личността с която Ердоган чувства „духовна идентичност”.
Мисля, че това откровение на турския министър-председател обяснява в значителна степен въ��можностите, които определят бъдещето на Турция.

Без да възнамерявам да обиждам никого, ще отбележа, че идейната платформа към която Ердоган несъмнено принадлежи, не изразява нищо повече от подкрепена от ислямска терминология ориенталска меркантилност – вечната идея за алъш-вериша. Подобни „реформаторски” школи ислямът демонстрира не за първи път в историята си. Нещо повече, макар и изненадващо, трябва да се подчертае, че цитираните идейни платформи са далеч по-умерени в национализма си в сравнение с кемализма, например.
Ако си позволим да се абстрахираме от всякакви тънкости и се изразим съвсем просто, това което движи Реджеп Ердоган и сподвижниците му, не е нищо повече от идеята да се вземат готовите модели на християнската наука, технологии, бизнес и т.н като се запазят формално ислямските традиции.

Същото се отнася и до днешният и утрешен турски експанзионизъм, базиран върху неоосманската доктрина – всички думи и действия на Ердоган са обусловени от икономическа мотивация, но външната, парадната форма носи ислямска реторика и ритуали, защото това позволява на Турция да навлезе на огромните пазари в Близкия Изток, Централна Азия и мюсюлманските общини на Балканите, като

Големият ислямски брат.

И както съвършено справедливо отбелязва руският геополитически наблюдател Вадим Нифонтов новата турска политика сякаш казва на ислямския свят: „Ние турците сме най-преуспелите и най-трудолюбивите от всички мюсюлмани, на които сме длъжни да помогнем да станат такива, каквито сме ние”. За тази цел разбира се Ердоган няма да се поколебае да провокира Израел, на което вече и бяхме свидетели, както няма да се поколебае да ореже отношенията си и със САЩ, защото в момента Щатите имат по-голяма нужда от Турция, отколкото обратното. И едното и другото нямат нищо общо с идеите за хуманизъм, ислямизъм и прочее, това с което имат общо са огромните пазари на Близкия Изток. Обикновен алъш-вериш.

Знам, че естествената ви реакция на тези аргументи ще е да възкликнете, че показаното е чиста проба лицемерие и няма да го оспорвам. Но в крайна сметка това е политиката, а Реджеп Тайип Ердоган отдавна е доказал възможностите си като политик.
След всичко казано и пропуснато, ако трябва да обобщим темата за ислямизма на Ердоган и бъдещето на Турция можем да бъдем пределно кратки – Турция на Ердоган и неоосманистите е заложила и развива мощна икономическа експанзия във всички направления. Стокообменът с Европа е над 26 милиарда евро и без реално турско членство в ЕС, с Русия надхвърля тази цифра, но в долари, което при текущите курсове е почти едно и също, а цифрите откъм Близкия Изток скачат от месец на месец.
Ислямизация? Да. Умерена, но парадно речевита, защото функцията й е да отваря нови пазари.

Това е ислямизмът на Реджеп Ердоган –

прагматичен конформизъм.

За радикализация, според мен, не може и дума да става, защото основната грижа на Ердоган и съратници е икономическия просперитет на Турция, а радикалите и фундаментализма са крайно нездравословни за една динамична икономика. А Реджеп Тайип Ердоган представлява във върховенството на политическата власт в Турция, тъкмо корпоративните интереси на новите анадолски икономически тигри. И засега преуспява в тази си длъжност.

*Башбакан(Basbakan тур.) – Министър-председател

19.07.2010

„НАЦИОНАЛНИТЕ” МЕДИИ ПОРУГАХА ВОЛЯТА НА 330 000 БЪЛГАРИ

Валентин ФЪРТУНОВ

На 14 юли представители на телевизия СКАТ и партия ВМРО официално внесоха в Народното събрание подписка за провеждане на референдум против влизането на Турция в ЕС, скрепена с подписите на триста и трийсет хиляди български граждани. Нито една от големите медии не отрази събитието, дори с два реда. Това бе ужасяваща демонстрация на цензура в „демократична” България.

Гледам и не мога да повярвам на очите си.
Когато един бандит напердаши друг в някой нощен бар… или не, ще дам друг пример, когато Цветан Цветанов цъфне в сутрешния блок на някоя от комерсиалните телевизии и в навъсения си стил съобщи, че нощес се е провела поредната операция „Гербери” и са окаушени дузина врагове на закона, цялата медийна кохорта в държавицата ни, поне седмица след „събитието” съобщава „новината” на челно място, публикуват се разследвания, анализи, канят се за коментари всякакви „публични” личности… И така до следващата полицейщина(като фактът, че един по един до седмица-две повечето окаушени биват пуснати на свобода удобно се премълчава, забутан някъде долу по вътрешните страници)…
Но когато 330 000 разгневени българи заявят с трите имена, ЕГН и саморъчния си подпис че изискват да бъде чута волята им по въпрос от жизнена национална сигурност – това не е новина, не е предмет на словоохотливи анализи, то е предмет на национално медийно затъмнение с нищо не различаващо се от смрадливото деяние на живковата власт, скрила от народа стоварващата се върху него чернобилска радиокативност.
Ето това се случи в държавата България през десетата година на третото хилядолетие след Христа. Независимо, че съм един от малкото автори, които почти непрекъснато се занимават и занимават аудиторията си с тоталното промиване на мозъци и престъпно социално инженерство във века на комуникациите, седях, наблюдавах случващото се, т.е. неслучващото се и не можех да повярвам на очите си, уважаеми читатели! Защото едно е да правиш исторически анализ през години и десетилетия вече назад или теоретично да прогнозираш бъ��ещето, а второ, трето и четвърто е да се сблъскаш челно с мерзостната наглост на онези, които се изживяват като кукловоди на цял един народ.
Нещо повече. На 12 юли пред Анадолската агенция българският външен министър Николай Младенов заяви, че България била последната държава, която ще се противопостави на влизането на Турция в ЕС, а министър-председателят Бойко Борисов, заяви практически същото, но включвайки в числото всички балкански държави-кандидатки – също без всякакви условия от наша страна! На последвалата декларация на ВМРО с искане за незабавна оставка на външния министър, нямаше никакъв отзвук, нито коментар.Тотална информационна блокада.
Впрочем, не съвсем. В сряда, 14 юли, по всички медии изпълзя пуснатия от българската редакция на радио Дойче Веле, коментар на Александър Андреев, журналист, наемен служител на германската медиа, в който той твърди, че „поредните изблици на „патриотизъм“ в контекста на подписката срещу турското еврочленство вредят много на България”. Това, естествено, се появи навсякъде, угоднически поднесено като менторство от последна инстанция.
За Александър Андреев, който е не повече от послушен изпълнител на мръсна политическа поръчка срещу България, нещата са относително ясни – Андреев е от много години на щат във федерални германски служби; прословут е с публично демонстрираното си безродие – по собственото му признание: „Родината е там, където са приятелите ми. А те са по цял свят.“, което, честно казано, ми звучи повече като гузна съвест на човек, превърнал родоотстъпничеството в професия. Още повече, че явно са замесени и лични мотиви, ще ви цитирам още едно негово признание: «…Дъщеря ми, която завърши европеистика в Маастрихт и европейско право в Единбург, а сега работи в Брюксел, в един момент беше потопена в следната почти необозрима шарения: родена в България, завършила гимназия в Германия, учи в Холандия на английски, живее в Белгия, дели квартира с рускоезична германка от Казахстан, чийто приятел е хърватин, приятелят на дъщеря ми е турчин…».
Това е очевидно тъж��ата история на един типичен безотечественик, опитващ се да убеди най-вече себе си, че човекът не е дърво и не му трябват корени. Друг е въпросът обаче, защо германските му работодатели са му разпоредили подобна поръчка. Въпросът е абсолютно резонен, като се има предвид, че позицията на Германия, както впрочем и на Франция, е категорично против приемането на Турция в ЕС, което е факт на пръв поглед, стоящ в пълно противоречие с възложената на Андреев медийна поръчка.
Но само на пръв поглед. Истината е, че Германия, особено след гръцката криза, а преди това ирландската и чешката обструкции на Лисабонския договор, е твърдо решена да упражнява стоманен контрол в съвсем буквално заплашения от разпадане ЕС. По тази причина икономическият и политически гигант на Европа за вбъдеще възнамерява да не допуска никакви самодейности, особено на навалицата от нови членове на ЕС, дори когато обективно ходовете на малките държави съвпадат с геополитиката на Германия. Германците нямат нужда от «помощ», на която не контролират нито обема, нито хронологията, нито симетрията.
Колкото до думите и делата на министър Николай Младенов, държа да ви припомня, че въпросното лице, бивш програмен директор на соросовата фондация «Отворено общество», не изразява и не отстоява по никакъв начин каквито и да било български интереси, което впрочем се отнася и за цялото правителство на ГЕРБ, което бе доведено на власт като проект «Глобална България» на Джордж Сорос и неговата фондация «Отворено общество». За самият финансов спекулант Сорос е характерно същото безродие, за което говорихме по отношение на германския наемник Андреев…
Тоест, виждате уважаеми читатели, как се събират отново нишките в една и съща точка – имперска американизирана глобализация срещу национален суверенитет, подчинена на хищни икономически интереси. За това става дума. Не забравяйте – винаги когато става дума за нещо друго всъщност, говорим за икономика! Винаги когато говорим за геополитика си представяйте всъщност, геоикономическите интереси на глобалните играчи.
Точно това обяснение със сигурност биха дали като оправдание и нашите властимащи – нищо не можем да направим, ние сме малка страна…
И това със сигурност не е вярно, още една лъжа. Защото веднага можем да дадем за пример Гърция, която вече десетилетия държи на каишка Македония, която също е добро и послушно американско другарче, но гърците са го хванали другарчето за гушата и не му дават да гъкне, ни за НАТО, ни за ЕС. Като в същото време и благодарение на този корав натиск и неотстъпчивост измъкват всякакви благинки от патовата ситуация! И това не е единствения пример за хитра, добре премерена политика. Ако вземем за пример самата Турция, бихме могли цял капитален труд да сътворим, само за дипломацията на сегашните неоосманисти – Ердоган-Давутоглу-Гюл. Ненапразно Йохан Галтунг ги сочи за пример за висш пилотаж, като посочва, че Обама-Клинтън са смешно неадекватни в геополитиката в сравнение с тях.

Въпросът с влизането на Турция в ЕС е ключов за България.
Същото се отнася и за Македония в ЕС и НАТО, и за Сърбия в ЕС. Това е единствения шанс за крайно отслабената ни държава, да поиска паритетни отношения с тези си три мили комшийки, използвайки лоста на ветото по отношение на приемането им в евросъюза. Нещата са много прости – отварянето на границите ни с Турция ни заплашват с пълно поглъщане – и икономическо и етническо и културно. За мен все пак основното е икономическата хегемония, като се има предвид, че и сега икономиките ни са несъизмерими, а турски икономически субекти вече фактически притежават значителни ареали от най-добрата ни обработваема земя. Падането на европейските бариери за Турция, да не се залъгваме, ще доведе до буквалното изкупуване на страната ни от 16-та най-голяма икономика в света – Турция е член на Г-20! Всичко това, разбира се, ще доведе от своя страна до мощна турска имиграция у нас откъм страна, средната възраст на чиито жители е 28 години! Има ли смисъл да ви излагам повече аргументи, че големият губещ от евентуално турско членство в ЕС е Българлия? Както казах, нещата са прости и всички глобалистки розови манифести са просто неуместни, когато коментираме тази съвсем мирна и много ефективна асимилационна схема. В този смисъл националната ни доктрина за сигурност би трябвяло с две ръце да прегърне идеята за референдума. Това обаче не става. Защо? Защото, първо, ние нямаме такава доктрина и второ, тези, които трябва да я провеждат, не служат на националните интереси, а на задокенските имперски кръгове, които ги подкрепят в окопаването им във властта и продължаващия грабеж на държавата в полза на частни банкови сметки.
Истината е, че при една ловка политика с картата за референдума могат да се постигнат изключителни ползи за България без дори особено много да се влошават отношенията с когото и да било. За съжаление управляващите в България, правителство след правителство, демонстрират един външнополитически управленски дефицит, прогностична импотентност и липса на всякакво въображение. При това е ясно, че не е необходимо българската обструкция на турското членство в ЕС да продължава вечно – достатъчни са двайсетина години през които Турция ще прескочи пиковото си геополитическо представяне и ще влезе в естествения цикъл на всеки етнос след толкова взривен възход – демографската криза. Модернизацията и замогването на турското общество води със себе си всички ефекти на развитите общества – рязък спад на раждаемостта, какъвто ефект вече, макар и слабо видим, е наличен. Бедните раждат 7-8-10 децата, заможните «просветени» семейства не искат и да чуят за повече от 1-2 и в този миг колапсът започва…
Въпросът с Македония е поставен на една по-ниска плоскост, но е не по-малко животрептящ. Системната антибългарска политика на Скопие с годините, не само не отслабва, не само, не се обръща в приятелска и истинска добросъседска посока, но и се втвърдява! Фалшифицирането на историята стига до немислими «висини», както и цялостната национална идентичност. Този процес трябва да бъде спрян, а не поощряван. В някаква степен, аналогична е ситуацията със Сърбия. Да не използваме най-силния си инструмент, всъщност, единствения си инструмент, за да сломим една остра враждебност по западния вектор на близката чужбина е чиста проба национално предателство.
Нека ви обърна внимание, че влизането в европейския клуб само по себе си, не носи никакви ползи и подобрения в междусъседските отношение – и с Гърция, и с Румъния сме членове на този клуб, но да сте забелязали враждебността и, да го кажем с по-меката дума, нелюбовта помежду ни да е намаляла и на йота? Това е много просто и категорично поради това доказателство, че членството в ЕС не е панацея за решаване на национални проблеми. Следователно вето-инструментът е единствената останали ни възможност да упражняваме геополитически въздействия, докато не си стъпим на краката икономически и не постигнем пълна национална зрялост.
Нещо подобно да сте виждали в последните двайсет годинки по нашенско!? И няма да видите, освен чупки в кръста от нашите послушковци, които тръпнат да получат похвала от големите западни играчи и не смеят да кихнат без тяхно разрешение. Така се предават националните интереси, така България се е запътила към небитието. Или както казва проф. Евгени Гиндев: „Националните интереси не може да се измислят, те съществуват обективно и независимо от моментната политическа воля. Тя не може да ги промени, но може да ги пренебрегне. Тогава настъпват периодите на националните катастрофи.”
И въпреки тази смъртоносна глушина, която обгърна народната воля в опит да я удуши, аз съм убеден, че не бива да губим надежда. Напротив, все повече българи трябва да отхвърлят махмурлука на надеждата, че някой друг ще дойде да ни защити националните интереси. Никой няма да дойде. Сами сме сред вълци. Но сме живи! Това за мен е най-важният резултат от тази подписка, както и да се опитват да го смачкат този резултат софийските прислужници на западните господари.
Живи сме и както заяви журналистът Велизар Енчев от СКАТ в предаването си по темата:

„Показахме им, че има пробив в системата!”
Именно!

17.07.2010

17 юли 2010: „Българинът и омразата“

Filed under: ТВ Предавания — Валентин Фъртунов @ 14:45
Тема: „Българинът и омразата“

[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter1707.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]


>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

11.07.2010

ГИБЕЛ ЗА ИМПЕРИЯТА САЩ ПРЕЗ 2020 ГОДИНА

Валентин ФЪРТУНОВ

Точно преди една година публикувах поредица от 4 статии с общото заглавие „САЩ – Империята на залеза”*. Настоящата публикация е своеобразно развитие на темата и опит за прогноза, с помощта на световно известния норвежец проф. Йохан Галтунг, носител на Алтернативната Нобелова награда за мир.

$13, 172, 635, 234, 801

Можете ли да разчетете тази цифра?
Някои ще го направят като на шега, други може и да се затруднят, няма значение – в крайна сметка това са 13 трилиона, 172 милиарда, 635 милиона, 234 хиляди и 801 долара. Това беше цифрата отразяваща официалния национален дълг на Съединените американски щати малко малко преди средата на юли 2010 г., когато работех по този анализ. Тази цифра, както знаете може във всеки един момент да бъде ��идяна на така нареченият Часовник на дълга в Ню Йорк. Разбира се, както споменах това е само официално оповестеното, т.е. върха на айсберга, според някои източници, реалният дълг на Америка към света е вече над 60 трилиона долара и той не може посмъртно да бъде изплатен, не че някой въобще има някакво намерение да го изплаща. Накратко казано, САЩ с производството на 20% от БВП на планетата, консумира 40% от БВП на планетата, и при положение, че структурно приносът към БВП на сферата на услугите(непроизводителна сфера!) е над 70%! Ще се повторя като кажа, че най-големият длъжник на планетата никога няма да се издължи.

Официозната пропагандна машина на САЩ и приятели, каквито са почти без изключение и всички големи медии в България едни други си прилайват като селски псета нощем, одаични оптимистични цифри, които следва да уверят света, че Америка излиза от кризата, инфлацията е близка до нулата, а безработицата е само 9%…
А дали е така? Във всеки случай, чини ми се, че стъкмистиката не е българско изобретение, а има презокеански произход, но да не се отвличаме и да видим какво казват учените.
На една скорошна своя лекция асистентът от УНСС Митко Хитов заявява следното: „Инфлацията в САЩ в момента не е близо до нулата, а е около 10%, а безработицата не е 9%, а 22%. Данните са на база използваните допреди няколко години статистически методологии в САЩ. Статистическият трик е, че ако някой дълготрайно безработен продаде стария си шкаф чрез интернет, за да си купи хляб, статистиката го включва в графата на работещите като частни предприемачи. Статистическата методология в САЩ е била изменяна на два пъти в последните десетилетия”.**
Световният гуру на маркетинга проф. Филип Котлър направи изказване от което могат да ти настръхнат косите:

„Настъпва ерата на хаоса”.
Котлър говори за турбулентни полета, които създават несигурност и невъзможност за предсказуемост, затова новото нормално състояние е не просто криза, а турбулентност.
По този повод друг наш водещ учен доц. Боян Дуранкев е не по-малко мрачен: „Намираме се в ситуация на нестабилност, несигурност, недоверие към бизнеса, недоверие във възможността на финансовите организации да генерират идеи и да решават проблеми.” И отбелязва един особено показателен страничен ъгъл на зрение към проблема: „Една от причините за кризата са деформациите в мисленето, като най-големият враг е широко пропагандираната, особено в САЩ, „теорията за позитивното мислене“. Ако мислиш позитивно, всичко добро ще стане, като тази теория е голям проблем. Например Freddie Mac казваше, че може да нямаш доходи, но, ако мислиш позитивно, ти правиш инвестиция, купувайки жилище с ипотека за 1400 долара на месец, когато цялата ти месечна заплата е само 1500 долара. Това позитивно мислене изгони милиони[американци] от домовете им. Здравословното мислене трябва да заработи.”***
Правейки нова преценка на ситуацията в САЩ година по-късно, сами виждате, че нещата по никакъв начин не вървят на оправяне.

Ето ви погодишното нарастване на дългът на САЩ:
2007 – $8.350 трилиона
2008 – $10.718 трилиона
2009 – $11.265 трилиона(м.май)
2010 – $13.172 трилиона(м.юли)
Няма да ви заливам с повече цифри. Изводът е зловещ – положението на Щатите е неудържимо. Практически няма сериозен специалист, който поне малко от малко да споделя наперения оптимизъм на американската пропагандна машина.

ФАКТИ ОТ МЕЖДУНАРОДНОТО ДОСИЕ НА ИМПЕРИЯТА


Изследователят Уилям Блум има 300 страници изложение в пътеводителя си за единствената световна суперсила – факти и свидетелства за огромното страдание, жертви, лишения, съсипана природа, изпепелени култури от империята САЩ чрез – използване на пряка и косвена сила, открита(Пентагона) и прикрита(ЦРУ), с откритата или прикрита помощ на американските съюзници. Резултатът е достигане на международна класова структура с все по-увеличаващи се пропасти между богати и бедни страни, между богати и бедни хора.
Няма никакви признаци за широко прокламиран��я от имперската пропагандна машина – „сблъсък на цивилизациите”. Но е налице огромно мисионерско усърдие и огромно самодоволство. И разбира се, постоянно променяща се според обстоятелствата, но една и съща по мотивите си реторика – ту сдържане на съветската експанзия и борба срещу комунизма, ту срещу наркотиците, интервенции за насаждане на демокрацията и защитаване на човешките права, сега пък – срещу тероризма…
Цитираната книга на Блум представя само от 1945 г. до 2000 г. пълен списък на:
• Интервенциите на империята САЩ, представящ 67 случая
• Бомбардировки на 25 суверенни държави
• Намеса в изборите или провалени избори в 23 суверенни държави
• Политически убийства(или опити) в 35 държави
• Прилагани изтезания в 11 държави
Според статистиката на Блум това прави общо 167 случая на тежко политическо насилие извършено от империята по света, след Втората световна война. При което империята САЩ е убила

между 12 и 16 милиона души.
Ужасяващ световен рекорд!

И в този момент се сещаме за един наистина голям мъж, великолепен учен и човек – норвежецът Йохан Галтунг, който предрече рухването на Съветската империя през 1990 г. Прогнозата му се сбъдна напълно. През 2000-та обаче, той направи още едно предсказание и то гласи:

Империята САЩ загива през 2020-та.
Кой е Йохан Галтунг?
Йохан Галтунг е роден на 24 ноември 1930 г. в Осло, Норвегия. И двамата му родители са лекари. Галтунг е женен два пъти. Има двама сина Харалд и Андреас от съпругата си Ингрид Айде. Втората му съпруга е японка, Фумико Нишимура; от нея има две деца – Фредерик и Ирене (и двете имена означават „мир“ съответно на норвежки и гръцки). Първата си докторантура защитава по математика, а втората – по социология в Университета в Осло. Галтунг е създател на Международния институт за изследвания на мира (РКЮ) в Осло през 1959. Преподавал е в много университети по цял свят, носител на редица награди между които и на Алтернативната Нобелова награда за мир. Успешен медиатор в редица международни конфликти…

Тук ви представяме част от пространното интервю дадено от проф. Галтунг на 15 юни 2010 във Вашингтон за независимото тв предаване „Демокрация сега” на Ейми Гудман, излъчвано от повече от 700 тв, радиостанции, кабелни мрежи:
Галтунг: – Това е империя, изправена срещу стената, империя в отчаяние, империя, бих казал в предсмъртна гримаса. Моето предсказание е тук, в тази книга, наречена „Залезът на империята САЩ и после какво?” и то е, че тя ще издържи до 2020-та година. През 1980 г. аз предсказах, че съветската империя ще се разпадне в най-слабата си точка – Берлинската стена за не повече от десет години и това се случи през ноември 1989, а съветската империя я последва. Моето предсказание сега е подобно, но за империята САЩ и, че това може да доведе до процъфтяването на Републиката САЩ.
Когато правих прогнозата през 2000 г., аз прогнозирах 25 години. Но междувременно за президент бе избран Джордж Уокър Буш, а неговите тесногръди възгледи са чист фундаментализъм, което ме накара да съкратя периода с пет години, защото този човек ускорява събитията… Започна три войни – война срещу тероризма, война срещу Афганистан и война срещу Ирак. И това се случва след като САЩ не победи във войната в Корея и загуби войната във Виетнам. Това прави вече 5 войни от голям мащаб – много типично е за залеза на империите, когато нещата тръгнат по този начин. Когато ме попитахте как съм определил времето, трябва да ви кажа, че съм правил сравнителни анализи на упадъка и гибелта на много империи… И трябва да ви кажа, че империите изгряват и залязват много по-бързо в наше време… Двете римски империи – западната и източната преживяха векове, но днес всичко става по-бързо. Американската империя се появи през 1898 навличайки си обущата на вече умиращата или дори мъртва вече испанска империя, така че разглеждаме феномен на възраст 110 – 112 години, който ще бъде мъртъв, както вече казах към 2020 г.
Гудман: – Вие задавате в книгата си един реторичен въпрос – Фашизмът на САЩ или процъфтяването на САЩ? – какво точно имате предвид?
Галтунг: – Това което наблюдаваме в момента е интензификацията, разширяването[на имперските позиции] – специални части, увеличаващи пр��съствието си във от 30 до към 45 държави. И това е точно каквото трябва да се очаква, усилие да се пробва експорт на проблемите, казвайки, враговете са навън и ни дебнат, вместо да се признае очевидното – ние изградихме конструкция, конструкция, която отмира от само себе си… Ако ти се опиташ да доминираш над света икономически, военному, политически и културно едновременно, в такова усилие, не можеш да издържиш твърде дълго. И тъкмо това е ситуацията в момента. Сега, в този период, който следва, ще има фашистки реакции, не е невъзможно да има и военен преврат в САЩ от десни сили, не е невъзможно в този период.
Вижте аз съм по-скоро оптимистичен… Аз мисля, че[след гибелта на империята] щатите ще влязат в процъфтяващ период – вижте какво стана с Англия, която се раздели със своята империя през 1965 г. – процъфтява. Русия се раздели със своята империя през 1991 г, и макар да имаха тежък период по времето на Елцин, сега Русия е добре, великолепно се развива!..

14-ТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ КОИТО ЩЕ УСМЪРТЯТ ИМПЕРИЯТА САЩ
(по Галтунг)
І. Икономически противоречия
1. Между икономическия растеж и разпределението на доходите
2. Между производствената и финансова икономика
3. Между производство/разпределение/потребление и природата
ІІ. Военни противоречия
4. Между американския държавен тероризъм и тероризма
5. Между САЩ и съюзниците им
6. Между стремежа на САЩ за хегемония в Евразия и триъгълника Русия-Индия-Китай
7. Между доминираното от САЩ НАТО и армията на ЕС
ІІІ. Политически противоречия
8. Между САЩ и ООН
9. Между САЩ и ЕС
ІV. Културни противоречия
10. Между американското юдео-христианство и исляма
11. Между САЩ и старите цивилизации
12. Между САЩ и европейската елитна култура
V. Социални противоречия
13. Между щатските корпоративни елити и работническите класи от безработни и самоосигуряващие се
14. Между старата генерация и младежта

И така, уважаеми читатели, следващите 10 години ще са цяла епоха на хаос и безпътица за народите – всички ще изплащаме греховете и алчността на финансовия капитал и световните банкови кърджалии, действащи под знамето на империята САЩ. Не бива да се заблуждаваме – империята няма да рухне в 10 ч. и 35 м. на 10 юли 2020 г. Това е процес, който се развива продължително, включително и в момента. Вследствие на това развитие, нещата ще се влошават все повече, и за съжаление, страданията за цялото човечество все повече ще нарастват, включително и особено за нас българите. Подчертавам последното, защото имперската пета колона в България, боклука на българската нация, титлуващ себе си „политически елит”, от 20 години ни е прикачил към имперската каляска, а ние, като народ не можем да намерим сили да се обединим за да излъчим качествени водачи на нацията. И както винаги в новата ни история, сме на страната на губещите…

Повече подробности по темата можете да проследите в едноименното издание на авторското предаване на Валентин Фъртунов «10-та степен по Рихтер» по тв- канал СКАТ+, в онлайн версията на www.valentinfortunov.com (ТВ предавания)
––––––––––––––––––––––––––-
* Статиите можете да прочетете в сайта ми www.valentinfortunov.com и в сайта Хроники на Люба Манолова
** Митко Хитов е цитиран по блога му Krizata.Blog.bg
*** Цитата на доц. Боян Дуранкев е от статията на Мариян Йорданов в Investor.bg

Допълнително четиво:

ТАКА ФУНКЦИОНИРА СИСТЕМАТА
Интервю с Йохан Галтунг пред немския вестник Junge Welt(със съкращения)

JW: – След разпадането на Източния блок вие предсказахте, че като враг на Запада неговото място ще заемат „зелените” или исляма.
Галтунг: – Още през 1980 г. аз се осмелих да заявя, че през 1990 г. ще падне Берлинската стена, а след нея ще се разпадне и Съветската империя. Тази прогноза се оказа вярна, също както и прогнозата ми за ислямския образ на новия враг. Гибелта на Съветската империя беше в известен смисъл само част от прогнозата – ако тази империя престане да бъде враг, то следва да се намери нов. В крайна сметка е така ако се мисли апокалиптически, което е свойствено на американците.
– Нима така мислят само в САЩ?
– Да, само там. Останалите страни повтарят след щатите като папагали, защото са членове на НАТО. Именно така функционира системата. Във външната политика на САЩ трябва да се отчитат две неща: глобалните цели и актуалните предпоставки за практически действия. Така че, следва да разграничаваме нещата – към какво се стремят САЩ и какви поводи си намират за да го достигнат. Аз далеч не съм уверен, че те считат исляма за толкова враждебен, че да се налага да го унищожат. Що се отнася до глобалните цели, те винаги са били очевидни. Първо, на САЩ са нужни пазари и суровини и второ, военни бази за да контролират тези пазари и суровини.
– Имате ли нови прогнози?
– Да, те се отнасят за гибелта на империята САЩ. За първи път аз публично заявих за това през 2000 година и предположих, че това ще се случи през 2020 – 2025 година. След като президент стана Буш-младши, съкратих срока с пет години, т.е. до 2020 г., защото този човек ускорява събитията. Това разбира се, въобще не означава, че Щатите ще изчезнат от картата на света. Става реч за освобождаването на Америка, която буквално ще разцъфне, веднъж избавила се от империята.
– Марксистката теория утвърждава, че буржоазните производствени отношения са безпощадни. От друга страна световният пазар ще способства за всеобщото освобождения, ако тези отношения бъдат ликвидирани?
– Основният тезис на Маркс е в това, че към освобождение се стремят най-бедните слоеве на населението. Ако разглеждаме капиталистическата система като световна система, то действително, бедността е особено много в страните на Юга. Маркс обаче е мислил с икономически категории, пропускайки да види военната страна на въпроса. Например, след Втората световна война, Щатите са извършили 70 интервенции за защита на системата, което преидизвика протестите на ислямските страни, които най-често са били подлагани на нападение. Поради това, Американската империя заплашва не толкова така наречената пролетарска революция, колкото тези, които не искат да бъдат жертви на интервенция. А такива има много. Според някои данни, след 1945 година САЩ са унищожили между 12 и 16 милиона човека, за да съхранят своя икономически натиск…
Превод: В. Фъртунов

10.07.2010

10 юли 2010: „Убий българина“

Filed under: ТВ Предавания — Валентин Фъртунов @ 22:13
Тема: „Убий българина“

[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter1007.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]


>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

03.07.2010

ВАКСИНАЦИЯ

Валентин ФЪРТУНОВ

Няма доказателства, че ваксинациите спасяват човечеството от болести, тъкмо обратното – ваксините разболяват, съсипват имунната система и дават ужасяващи странични ефекти.

Подобряването качеството на живота и обществената хигиена са ключа към истинското здраве, но фармацевтичната индустрия с масираните си, скъпо платени скрити рекламни кампании на „чудодейните” ваксини изправя родителите пред нерешима дилема, правейки бизнес от страха на майките.
Няколко малки истории и един медицински отчет се навързват в мрачен разказ за страховития свят на печалбите на фармацевтичната индустрия, лекарското безхаберие и живота на децата ни.

Реакция след ДТК ваксина!
Юни 22, 2009
На 15.06 тази година на синът ми 1,5 м бе направена ваксина ДТК-4 и ПМ-4. Няколко часа след това, детето вдигна 38,5 Т. Първият ден след ваксината беше унесен и през повечето време спеше. Обадих се на педиатъра, каза, че е нормално и че от температуро-понижаващите сваля кръвното и затова спи. На другият ден, точно 24 часа след ваксината, вдигна 40 градуса . Приеха го незабавно в болницата, вливаха глюкозно – солеви разтвори, Метилпреднизолон 20 мг, Ка – глюконат, вит.С, нурофен.
Час след високата температура, по горната част на лявото краче се появиха петехии, буквално за секунди, около 16 на брой. Имаше няколко по бузките и 2- 3 по гърба. Започна често да се уригва, при положение, че не беше ял.
А как плачеше….няма да го забравя , силен рев, в продължение на часове и през цялото време се държеше за ��лавичката, блъскаше и не се успокояваше от нищо, като се има пред вид, че и нъче е много спокойно дете и никога не е ревал така, никога
върхът на езичето му се нацепи, имаше и кръв.
В епикризата пише диагноза: Други усложнения, свързани с лечебно инжектиране – ваксинация ДТК. От два дни почна да му тече нослето и да кашля доста странно ( лаеща кашлица). Педиатърът ни каза, че това е от ваксината, давам егиризин и виброцил за нослето.
Детето е вече по – спокойно, но не се храни добре и общо взето е раздразнителен, което никак не е характерно за него.

Подмяна на клиничната диагноза!
18.02.2009
(фрагмент от репортаж)

Малкият Енрико е на годинка. Детето заспива непробудно за повече от 30 часа на 5 януари. Майка му не успява да го събуди. Притеснена от състоянието на детето, тя отива при личния лекар. Препращат ги към ІІ градска болница, където правят кръвни изследвания и насочват Лилия и Енрико към Инфекциозна болница със съмнения за енцефалит или диабет. Завеждащият детското отделение д-р Атанас Мангъров приема момченцето. То се събужда едва когато го слагат на системи, но за кратко. Майката Лилия Николова споделя, че на детето не са правени никакви други изследвания. След като изписват детето от болница, майката не получава епикриза и няколко дни така и не разбира каква е била причината за състоянието на детето й. Според епикризата, дадена на майката, Енрико е страдал от вирусна чревна инфекция, но тя не разбира как на детето й може да бъде поставена такава диагноза, след като то не е имало видимите признаци на такава инфекция. На Енрико е поставена диагноза, която да го вкара в клинична пътека, а той е изписан клинично здрав, твърди д-р Мангъров. На 15 детето изпада в същото състояние. Майката се обажда на Бърза помощ и ги закарват в Педиатрията. Там правят изследвания на детето. А диагнозата е следната – касае се за късна реакция към ваксината ДТК. Днес Енрико вече е добре, но Лилия е решила да не оставя нещата така.

Смърт на бебе в Благоевград
24 май 2010
(фрагменти от репортажи)
Тези дни се разрази скандал със смъртта на едно бебе в Благоевград – анализирах цялата информация от медиите и ето какво се получи след отсяването на зърното от плявата:
“За смъртта на Боби обвинявам личната лекарка д-р Мариянова. На 10 ма�� заведохме детето за имунизация. Сложи му две инжекции наведнъж. Тя каза, че детето е добре. А според нас то беше настинало, носът му течеше. Още на следващия ден му стана лошо, гърлото му се зачерви. Ние пак отидохме при докторката, а тя вика: Нищо му няма, я какъв е хубавец. Преслуша го със слушалки, изписа му сироп. На опаковката му пише, че е за деца над 2 годинки. А Боби е кърмаче”
“В нашата махала нямаше нито морбили, нито пневмонии. Допреди два месеца, когато дойде екип да имунизира децата. Тогава масово се разболяха и сега болницата е пълна с деца разболени от морбили и пневмонии…” – Димитрина Ризова, баба на починалото бебе.
Д-р Екатерина Чакалска, завеждащ детското отделение, каза, че след 6 май изведнъж отделението се е напълнило с деца.
Д-р Мариянова: Готова съм да ме разследват
“Готова съм да ме разследват. На 10 май в моя кабинет доведоха Боби за редовни имунизации. Детето беше абсолютно здраво. Сестрата му постави ваксина ДТК плюс полиомиелит. Няколко дни нямаше оплаквания. След това родителите го доведоха с лека кашлица и му изписах сироп АЦЦ.. Аз съм педиатър с 20 г. стаж и много добре знам кога се поставя ваксина. Затова не приемам да ми се казва, че не съм била внимателна.”
Детето беше абсолютно здраво, казва докторката и после взе, че умря…
И забележете сега, какво казва пък патоанатома след аутопсията:
Д-р Христов, началник на Патологоанатомично отделение на МБАЛ – Благоевград:
«Смъртта на Борислав Димитров е причинена от обменно заболяване, съвместно с пулмопатия. Установена е силно изразена мастна дистрофия на черния дроб. Има пълно заличаване на структурата на органа. Изследвани са тъкани от мозъка, белия и черния дроб и бъбреците на детето.» Извършеният анализ показал, че починалото бебе е имало също така отток на мозъка и увреждания на бъбреците и белия дроб. Според д-р Христов проблемите с черния дроб на тримесечното бебе не могат да се дължат на приема на лекарства през последните 10 дни от живота му. Медиците не изключват варианта малкият да е страдал от генетично увреждане, което да се е проявило с времето.
Виж ти, как абсолютно здравото, според личната му докторка, бебе, се оказа с всички болести на века… Важното е, че след този доклад на патоанатома всички доктори са напълно оправд��ни…

Развитие на темата:
вторник, 22 юни 2010
Благоевград
(използвани са и фрагменти от репортажи)

Бебе на 4 месеца бе прието по спешност в реанимация на болницата в Благоевград във вторник вечерта с тежка двустранна пневмония.
Божидар Павлов, който е от Добринище и е от ромски произход, е приет за лечение в детско отделение на болницата в неделя. Състоянието му се влошило е затова е преместен. Във вторник момченцето се обринало и лекарите установили, че е болно и от морбили. Големият проблем на хлапето обаче е заболяването на дихателните му пътища. Вследствие на тежката пневмония то получило усложнения и белият му дроб спрял да работи. Това наложи в сряда сутринта хирургът д-р Митко Димитров да му постави абокад в белия дроб, за да се освободи въздуха и органът да започне да работи.
Преди обяд в благоевградската болница пристигна е националният консултант д-р Ивайло Еленков от Инфекциозна болница-София. Той прегледа бебето и взе решение то да се транспортира в столицата. „Заради получилия се спонтанен пневмоторакс детето се нуждае от адекватна дихателна реанимация. Ще бъде поставено на апаратна вентилация в детско отделение на Трета градска болница в София. Морбилите са последният проблем на бебето“, заяви д-р Еленков. „Дано детето ни се оправи. Сега пристигнах от Добринище, където работя като автомонтьор. В началото на юни Божидар заболя, но не беше нещо страшно, изписаха го от болницата в Разлог“, каза бащата Росен Павлов, докато чакаше да качат в линейка детето му.
Разбира се, в нито една медия, никой не е задал най-съществения въпрос – било ли е поредното берящо душа бебе, имунизирано с ДТК в рамките на вече посочената в предния случай масирана кампания в района на Благоевград. Защо ли?

Колежа Корпус Кристи, Тексас
За да затворим този разказ ще добавя и една потресаваща статистика, публикувана в един от най-авторитетните медицински журнали в САЩ „Ню Ингланд джърнъл ов медсин”(виж факсимилето от публикацията).
В колежа Корпус Кристи, Тексас избухва епидемия от морбили. При направеното изследване се установява, че 99% от учениците са имунизирани с жива противоморбилна ваксина, според всички изисквания на имунизационния календар за горния курс ученици. Изследователския екип пише накрая утрепващото заключение:
„Ние заключаваме, че епидемия от морбили може да възникне в училища от горния курс дори когато 99% от учениците са имунизирани и над 95% от тях са развили антитела срещу морбили”.

Дотук ставаше дума само за прословутата ваксина ДТК и тази срещу морбили, но ситуацията е не по-различна и с по-голямата част от ваксините за други болести. С подобни истории, напълно автентични можем да изпишем дебели книги, важното е обаче, че те трудно стигат до хората, защото срещу това се изправят мрачните сили на Биг Фарма, както американците наричат фармацевтичните компании. С огромния си ресурс, с парите за стипендии и различни изследвания с които просто купуват най-важните изследователски центрове и медицински университети; медиите; правителствените чиновници и не на последно място Световната здравна организация(СЗО). Навсякъде е залято с реклама на ваксини, медиите бълват платени и подхвърлени публикации заплашващи хората с ужасни епидемии и смърт, ако не са ваксинирани. В последна сметка, чрез корумпирани правителствени чиновници и политици Биг Фарма, почти повсеместно постигна мечтата си – задължителните ваксинации! Без тях, не можеш да запишеш детето си в детска градина, на много места вече и в училище.

Какво не ни казват медиите, какво премълчават лекарите, какво крие Биг Фарма:
– през 1989 г. заболяванията в Европа са 10 пъти по-малко от САЩ, въпреки, че в щатите имунизацията е задължителна, а в Европа – не.
– религиозни общности, които по верски причини не позволяват ваксинации, като амишите в САЩ, например – въпреки, че не са ваксинирани нямат нито един случай на морбили
– Срещу скарлатината никога не са правени ваксинации, но и при нея заболеваемостта е спаднала по същия начин както при другите инфекциозни болести. Очевидно причината за спада на заболеваемостта не е във ваксинациите, а в подобрения начин на живот и хигиена
– Единствените разболели се два пъти от вариола бяха ваксинираните, пак броят на разболелите се бе много по-голям сред ваксинираните, разказва австралийския педиатър д-р Арчи Калокеринос
– Живачн��те съединения във ваксините атакуват мозъчните неврони, разбиват обвивката на аксона и дендритите (разклоненията), което води до дегенерация на мозъчната невронна мрежа, а това стои в основата на различни мозъчни увреждания, аутизма и синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност
Не ни казват също така, че
– деца които не са ваксинирани против коклюш е много по-малко вероятно да развият астма
– неваксинираните срещу морбили – с по-малка вероятност ще развият възпалителни чревни заболявания
– деца неваксинирани срещу хепатит с по-малка вероятност ще развият диабет
– пропускащите ваксината срещу рубеола по-рядко развиват артрит

Ще завърша с цитат от разговор между две майки във форум на бг-мама:
Crazy:
като се замисля по добре да не си толкова добре информиран – стреса е по малко – а като си наясно какви последствия може да има само береш страха и ти минават какви ли не неща наум
Renny:
Е, не… С такова нещо не мога да се съглася изобщо… Какво значи да си по-малко информиран и това да е добро??? Нали именно затова говорим и в България хората да имат право на информирано съгласие по отношение на ваксините. Да имат право да избират за себе си, а не някаква си идиотска ваксинационна програма да е задължителна и всеки отказ на родител да вкара подобна отрова в организма на детето си, да се наказва с проблем при приемане на детето в детско заведение, че дори и училище.
Всеки опит да се натрапват на хората статистики ме изкарва от равновесие. Самата аз съм преживяла ужаса на нищожно малкия процент риск от нелепо стекли се обстоятелства, макар и да не става въпрос в случая за ваксини. Но знаете ли колко ми пука за статистическите простотии щом не мога да видя как расте детето ми? Този нищожен за хората процент беляза 100% живота ми с най-тежката загуба.
А темата тук е ясна: Трябва да има информация. Колкото повече, толкова по-добре. А Бог ни е дал разум, за да избираме…

Драги, читатели, представих ви само сухи «факти» от различни медийни източници, въздържайки се почти изцяло от коментари. Вие сте жители на ХХІ век и съм убеден, че и сами можете да си направите коментарите.
____________________

Развитието на темата можете да видите в моето тв предаване „10-та степен по Рихтер“ по канал СКАТ+ в из��анието „Бизнес със страха“, което можете да гледате

онлайн от тук

_____________________

Документалният филм „Изстрели в тъмното“ на Националния филмов съвет на Канада в ко-продукция с Play Film и с участието на Planete е подготвен с български субтитри от Александър Василев. Самият той е развил тежко заболяване вследствие на ваксинация и би могъл да бъде един от героите във филма… Изказвам му моята и вашата благодарност за положения безвъзмезден труд и грижа!

Свали филма от тук
и субтитрите от тук

03 юли 2010: „Империята на САЩ гине през 2020 година“

Filed under: ТВ Предавания — Валентин Фъртунов @ 13:47
Тема: „Империята на САЩ гине през 2020 година“

[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0307.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]


>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Powered by WordPress