[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0828.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]
>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…
Валентин ФЪРТУНОВ
Държавата[такава, каквато е] е наш враг и подлежи на незабавен демонтаж
Тази статия е писана през 2010 г., но днес не бих променил и дума в нея.
Франсоа Волтер:
„Ако искате добри закони,
изгорете сегашните и
направете нови.“
В България, днес, през 2010 година, ако сте в сивата икономика, правите чудеса за да не плащате безсмислено данъци и мразите и в червата си мерзавците от политическата класа, ще ви нарекат Андрешко. Но да си Андрешко е въпрос на
ЧЕСТ И НОРМАЛНОСТ.
Въпреки всички плювки, които се изсипаха през последните двайсет години върху героя на Елин Пелин, разказът „Андрешко” остава едно от христоматийните произведения в българската литература, творба, съизмерима с най-добрите световни образци в жанра. И дали, един-двама-десет или хиляда самовлюбени въздухари със световно неизвестна репутация ще си надуват бузите по медии и интернет и ще размахват нравоучително пръст – няма абсолютно никакво значение(изкушавам се да използвам великолепния английски сланг absofuckinglutely, за съжаление, нямащ качествено съответствие на книжовен български!). На нещастните плюватели ще кажа само – към гениалния български разказвач Елин Пелин можете да гледате, единствено, както ви го позволява ръстът – отдолу-нагоре, като си придържате кепето да не падне, с премрежени от ослепявящото излъчване на таланта му очи и ако господ вземе, че случайно ви осени с мъничко разум, си затворете плювалниците, защото да ги отваряте в присъствието на Пелинко е неразумно и юродливо, както казва българския светец Паисий от Хилендара…
В логиката на тези, неразбиращи състоянието на своите отлично промити с ухаещи методи мозъци, не се побира никаква народна съпротива срещу подтискащата и измъчваща народа си държава. Следвайки измъчената им от остра мозъчна недостатъчност логика, би трябвало да изтрием от читанките и безсмъртните саги за
РОБИН ХУД И ВИЛХЕЛМ ТЕЛ
като разрушителни литературно-философски идеи спрямо съзнанието за държавността, което образованието трябва да изгради у подрастващите поколения. Ами, махнете ги и тях от учебните програми, разкарайте ги. Защо не ги заклеймите и тях публично?!
Завоня ли ви на аутодафе*, драги читатели?
Не мисля, че да се заравяме повече в това нечистоплътно блато на истински духовни йезуити има смисъл и необходимост. Всеки българин с елементарен здрав разум прави оценката си още щом чуе подобни гастритни изригвания. Да ви цитирам поне едно подобно идиотско бърборене:
«…Защо възпитаваме децата си в тази „Андрешковщина”.Защо очакваме децата ни да растат като честни хора, достойни граждани на (някой ден) достойна държава като ги учим че бирниците се оставят в калта?Замисляйки се за закона- нещата стоят така- Андрешко трябва да бъде подведен под отговорност за съучастие в окриване на данъци, за окриване на данъци, а защо не и в опит за убийство!..» написано от nklvnv в някакъв блог.
Първо, авторът или авторката очевидно се срамува от името си, защото според мен в никой родилен дом няма да запишат едно бебе като «nklvnv», и второ със и за подобен игнорант аз няма да разговарям, докато не се върне в началния курс, за да научи, че данъци не се Окриват, а се Укриват… Духовната юродливост на цитираното лице също няма да коментирам, това е персона, жадуваща възстановяването на инвизицията в Българско през 21-ви век – «..Андрешко трябва да бъде подведен под отговорност… и в опит за убийство!..» Оле-мале!
Журналистът Любен Генов** в свое експозе по същата тема споделя, че писателят Георги Мишев, влюбен в разказа «Андрешко» поставя следния автограф върху своя книга: «За нашата вярност към българския Дон Кихот – Андрешко. Панта рей!». А поетът Любомир Левчев, нарича разказа гениален и заявява: “Трябваше да преживея цял живот, за да разбера, че с Андрешко няма да ни приемат в Европейския съюз”.
Отвлякох се, уважаеми читатели, не ми издържа келя и се впуснах в ненужна емоционална апологетика, от каквато гениалният Пелинко няма нужда. Друго исках да обсъдим тук. Кои са собствениците на нравоучително размахващите се пръсти?
Те са като принцип, разделени в две големи групи. Едната от тях е групата на
ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЛУГИНАЖ,
хора пряко или косвено навиращи се във властта, с цел лични облаги и фамилно благоденствие. Това е група, която и в конкретния казус обслужва мрежови интереси, която е жизнено заинтересована от събираемостта на данъците на всяка цена, без оглед на това дали цената са човешки животи и съдби, защото участва в преразпределението и консумацията на огромни дялове от данъчните приходи. Това са същите тези до смърт познати муцуни от политическата менажерия в София и по места, която отдавна вече се е срастнала с държавата и всячески изсмуква жизнените сокове на народа чрез държавна данъчна принуда и репресия. Разбира се, за тази камарила, това не е единственият източник на доходи, но е един от най-съществените.
Втората група е далеч по-малозначителна. Тя изхожда в някаква степен от снобизъм и мрежово подражание, но основният й мотив се подхранва от надеждата да попадне в периферията на основния политически слугинаж, което включва, както държавната бюрокрация, разните правителствени и неправителствени организации, обръчови фирми и прочее, т.е. обслужващия слугинажа слугинаж. Това накратко казано са завършените конформисти, завършените европео- и американофили, които са «-фили», не по романтични съображения, а заради съвсем конкретни и напълно цинични планове да осребрят конформистките си позиции – славословейки неоколониалните си западни господари и тъпчейки всяка форма на народен протест около себе си, се надяват да бъдат забелязани и възнаградени от Мамона.
И накрая ще се спра на една трета и доста по-различна група, към която изпитвам и симпатия и малко гняв в същото време и това е групата на
МАНИПУЛИРАНИТЕ ЖЕРТВИ
Наскоро публикувах статията «Плюватели на съвременна България», в която правя кратък на анализ на зловонните писания на един набеден немски журналист Юрген Рот, който изписа кофи с мастило, издаде чак книги за да оплюва България като криминална държава, и противно на всякакви западни «демократични и правови принципи» непрекъснато квичи, че българските престъпни групировки, примерно ТИМ, трябва без съд и присъда да бъдат забранени, може би разстреляни, обесени, а прахът им пръснат над океаните! При все, че изрично подчертах, че не адвокатствам на ТИМ, защото не разполагам с почти никаква достоверна информация за тях, някой, подписал се като Пешо(какъв напредък, в сравнение с «nklvnv»!) с определено добродушна ирония е написал: «Който каже нещо против ТИМ,ВИС,ГРУ,Пут ин, ПЪРВАНОВ, Черепа, Станишев, Слави-той фактически нагло и подло плюе по милата ни България!» Стана ми тъжно, защото е очевидно как щраква като реле, монтирания от пропагандната машина хиляди пъти набиван рефлекс – при въпроса «Кой е виновен за дереджето ни?», отговорът автоматично се активира в зомбираното съзнание – «ТИМ, ВИС, ГРУ, Пут ин, ПЪРВАНОВ, Черепа, Станишев…» Щом някой истерично ги сочи като виновниците, той е ДОБЪР. Щом някой се усъмни в чистоплътността на добрия и изкаже съждения излизащи извън рамките на монтираното клише, той е ЛОШ.
Добър – лош, добър – лош, просто, ясно и лесно запомнящо се, в една здраво обработена психика, в един лишен от релевантна информационна среда мозък.
Повечето от вас ще кажат, а бе, зарежи го тоя Пешо… Не, няма да го зарежа, мира няма да им дам на Пешовци, докато не ги накарам да прочетат , да чуят и много други гласове, да се върнат и препрочетат Ботев и Елин Пелин, докато не осъзнаят човешкото си достойнство. Не искам да ми казват, че съм прав! Не искам нищо да ми казват. Единственото, което искам е да осъзнаят, как с годините и с десетилетията омерзителната политиканска пасмина в София, под тих западен диктат, подменя здравото им народно усещане за действителност със фалшиви картинки и неоколониални догмати чрез всякакви препарати за промиване на мозъци, типинг-пойнт технологии и социални инженерства…
–––––––––––––––––
*Аутодафе (от порт. auto da fe) – акт на вярата, е изгаряне, унищожаване, публично изгаряне на клада на еретици или еретически произведения (книги, картини или други вещи) от съда на инвизицията.
**Любен Генов, „Ах, този Андрешко!”, в.Новинар
Валентин ФЪРТУНОВ
Миналия месец(на 21 юли) за първи път в цялата си история Световната банка даде пълен и неограничен достъп до цялата си статистика с индикаторите за човешкото развитие в 209 държави по света. Цифрите ни предоставят прекрасна възможност да се ориентираме във всеки аспект от развитието на човечеството, да сравним постиженията и състоянието на отделните държави и разбира се, най-вече да си отговорим на въпроса: Къде сме ние, българите в световната картинка? И първият и най-логичен отговор е
НА 96-ТО МЯСТО!
измежду 209 държави. Там се нареждаме по годишния доход на глава от населението, който за България през 2008 г. е бил 5490 долара.
В тази статия съм избрал за вас извадки от няколко сравнителни таблици измежду стотиците в обемистия документ, съдържащ почти петстотин страници голям формат. Данните на Световната банка са обобщени до 2008 г. В извадките съм ви представил за сравнение всичките ни съседки – Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния – плюс 2 страни-еталон(по мое скромно мнение) – Чехия и Дания.
Така, по първия пример имаме следния резултат за Годишен доход на глава от населението:
С 15 долара на ден българинът се реди на 96 място в световната опашка и е на границата на оцеляването. Като се има предвид, че разпределението по никой начин не е равномерно, нещата стават още по-отчаяни. А от сравнението с Дания, където цените са общо взето същите, а доходите точно десет пъти по-големи, и черната и бялата ни завист се нажежават до червено.
Таблицата с данните за демографията обаче, са потресаващи. Не само аз, но и доста други автори непрекъснато алармират, че България се е запътила към небитието със или без икономически кризи, чужди хегемонии или природни катаклизми. Още миналата година публикувах данните от изследване на демографския комитет при ООН, който за нашия регион предупреждаваше, че Румъния и особено България е заплашена в една съвсем обозрима перспективата да прекрачи критичното ниво и да изчезне като народ. Сега това се потвърждава и от Световната банка. Ще ви кажа честно, по ред индикации съм дълбоко убеден, че на запад вече са ни отписали и по един или друг начин вече текат някакви пазарлъци за демографско отпушване на Турция, която към 2015 ще е надхвърлила 80 милиона население!
Продължителност на живота е другият важен индикатор за състоянието на нацията. За съжаление и тук не ви нося добри вести. Дори да се абстрахираме от резултатите на датчаните, все пак балансиран и спокоен северен народ, сравнението с Гърция, с която сме в един пояс, не само климатичен, гастрономичен, но и манталитетен, направо ме убива. Нашата средна възраст е повече от скромна – 73 години, при 80 за средния грък! 77 за чехите, дори западните ни съседи си имат цяла година в повече…
Извадката за Грамотността на населението просто разбива на пух и прах един от многото митове, които в годините сме творили за себе си. Данните на Банката са в изключителни детайли, които не мога да ви представя поради ограниченото място, но ви уверявам, че не са по-различни и по ниво на образованост, вкл. висше образование и т.н. Почувствах се повече от отвратително, когато мернах коментара на една служителка на българската редакция на Дойче веле, която заявява следното: „Българите са една от най-образованите нации в света – 98,3% от населението е грамотно…” Вие виждате извадката, има ли нужда от коментар? Това или е манипулация с големия пожарникарски маркуч и с неизвестна за мене цел, или елементарна простотия, отишла госпожата до българските цифри, преписала си ги, не си направила труда да погледне другите държави дори само от региона и се отдала на гръмки фрази – 98.3% зер, българите ще да сме най-образовани. Ама, че и другите са там…
Темата за здравеопазването едно, че ни е болна тема българска, друго ,че е трудно да изведеш достатъчно стабилен индикатор за някакъв тип класация. Както в случая – взел съм за водещ критерий процентът от брутния вътрешен продукт, който една нация отделя за здравеопазване – логично нали! Да ама не, както разправяше оня, Бочаровия. Хубаво е да отделиш повече пари за здравето на нацията, но въпросът е как точно ще ги изразходваш! Ето така, една Чехия с отлично здравеопазване се оказа след нас в тази класация – ние по-голям процент отделяме, но вероятно за да можем повече пари да откраднем след това… Ако пък се опрем на броя на лекарите, Дания ще отиде чак на четвърто място, дори след нас – да, бе! Да! Точно така. Колонката пък с броя на болнични легла на 1000 души показва едно единствено нещо – в това отношение правила няма! Чехия и Дания които са доста сравними по развитие държави са на двата полюса. Така че явно всяка национална практика си има традиции на които се опира – което поставя под чудовищен въпрос решението да се закрият болниците в България!
На здравните рискове, разбирай тютюнопушене и отвратителната белодробна тубелколоза няма да се спирам в детайли, освен и аз като вас да възкликна – комшиите откъм юг здравичката къдят! Да не им е уроки! Другото, което имам да ви кажа е, да не позволявате на румънец да ви кашля насреща, а също и на …българин. И още, че в югозападните окрайнини са много пощемени за никотина. Даже от световната банка са скрили, колко им са пушачите, никаква интифа не излиза при търсенето в нета, най-сетне според не много достоверни хипотези на АФП установих, че от двата милиона души там, половин милион пуши, което направо ги прави въздържатели!
Извадката от световните индикатори за шосеен транспорт отново ни връща в тъжната част на спектъра(извинете ме, то всъщност мърдали ли сме изобщо оттам…). Тук без всякакво съмнение индикаторът „гъстота на шосейната мрежа”, т.е. развитост на транспортната инфраструктура е решаващ и по него съм сортирал извадката – резултатът е катастрофален, както виждате. Гърция има над два пъти повече шосета от нас, Турция и дори Македония – един път и половина! Чехия и Дания просто не ги поглеждайте уважаеми читатели, за да не си загубите съня окончателно.
Съжалявам. Съжалявам за лошите вести. Надявам се, че ще ми повярвате, че дълго се рових напред-назад из безкрайните цифри, таблици и диаграми на тоя тлъст том на Световната банка, но не намерих дори една извадка с която да си почешем традиционното национално усещане за изключителност.
Всъщност, може би сме най-умните в света?
Пак със съжаление трябва да доведа до вниманието ви фактът, че бюрократите от Световната банка въобще, ама изобщо не са намерили за нужно да пуснат една класация по умност!
Язък!
Валентин ФЪРТУНОВ
Особено ярък в ругателствата си срещу нас е германеца Юрген Рот, набеден, че е разследващ журналист…
Юрген Рот е „стар социалдемократ”, както се изразява любимата му трибуна за плювки срещу България – т.нар. българска редакция на федералната германска служба Дойче веле. И може би това обяснява всичко. „Старият едикакъв си” Юрген Рот от много години се препитава доста успешно с това да събира непроверени клюки и безкраен низ от „анонимни” източници за да бълва едно след друго ругателските си творения. Изразявайки се в неговия стил – няма съмнение, че тези книжлета са по същество германска държавна поръчка за озаптявяне на определени непослушковци в България, защото очевидно германските посланици нямат каубойските качества на задокеанските амбасадори. След услужливо преведената на български и пакетирана като книга – антибългарска бълвоч «Новите български демони», наскоро в Германия излезе следващото му творение «Гангстерска икономика».
За да добият идея читателите ни що за птица е Юрген Рот ще ви цитирам отделни пасажи, както от последната му книга, така и от предишни.
Юрген Рот припомня случая около АЕЦ Белене и участието на германския енергиен концерн RWE, който в крайна сметка се оттегли от проекта.
„Веднага след това енергийният министър на руската федерация пристигна в София, за да обяви, че Русия е готова да изгради електроцентралата. Дъщерната компания на Газпром – Атомстройекспорт бе обявила намеренията си за участие в проекта. Природозащитничката Албена Симеонова казва, че руският концерн имал стабилни интереси в България и че плащал огромни подкупи на членове на правителството, за да се сдобие с правото на участие в различни проекти. Симеонова разказва за това как представители на Атомстройекспорт влезли с автомати в общината на Свищов, за да „преговарят“ с градските власти.”
Мили Боже, представяте ли си уважаеми читатели, как представители на Атомстройекспорт, изключително сериозен играч в световния ядреноенергиен бизнес, които строят централи по цял свят, нахлузват върху костюмите си за по 2000 долара по един калашник и нагазват с обувките си от крокодилска кожа прахоляка на Свищов! Аз не можах съвсем да си го представя, още по-малко успях да си представя как тая хиперпикантна информация е останала скрита за цяла България!?
За сметка на това полюбопитствах каква е тая източничка на многоуважаемият плювател Рот и ето какво изрових, което естествено поставя нещата по местата им. Цитирам ви писмо на ръководството на Зелената партия, подписано от Ал.Каракачанов, част от което обяснява следната ситуация:
„1. Албена Симеонова (под това име тя е позната) от м. април 1994 г. е заместник председател на Зелената партия. От февруари 1992 г. до 26.01.1996 г. е изпълнителен директор на Фондацията на Зелената партия и отговаряше за външните връзки на партията. В нашите среди тя е известна от 1991 г. като председател на организацията на ЗП в Ботевград. Тя е жител на града и понастоящем.
През всичкото това време в частни разговори, както и на обществени места тя постоянно е изтъквала, че е болна от изключително рядко и тежко заболяване на белия дроб. Заболяване, което се лекува единствено чрез операция, за която е необходима сумата от около 100 000 (ст�� хиляди) щатски долара!..
Не бях се замислял сериозно над истинността на твърденията на Албена Симеонова, докато в края на 1996 г. не бях уведомен от специалисти в същата болница (д-р Елена Дурева и д-р Асен Златев), че според тях Албена Симеонова е симулант и въобще не страда от никакво хронично белодробно заболяване. Същата се е явила при д-р Златев, като се опитала да го убеди, че е болна от горепосоченото заболяване, но не е представила за това никакви документи, а е отклонила предложението да й се направят изследвания. Едновременно с това е заявила на д-р Златев, че е „събрала много долари“…”
Ще си спестя коментарите, но ако явните източници на г-н Рот са като тази повече от спорна госпожа, какви ли са „анонимните”!!!
Ето ви следващ бисер от свотовноисторическите открития на потресаващата разследваща журналистика на Юрген Рот:
„През декември 2007 година германското посолство съобщава на правителството в Берлин: „След влизането на България в ЕС престъпността драстично се увеличи.“ Сред обясненията за силните позиции на мафията са събитията около 1989-та година, когато от страната са изнесени между пет и девет милиарда долара. България е била на ръба на банкрута и докато населението е гладувало, номенклатурата е използвала момента, за да забогатее.”
Как не им омръзна!
Как на всички не им дойде до гуша това вмирисано на „червени бабички” и евтини манипулативни лъжи клише с изнесените милиарди, за които се оказа, че няма нито едно доказателство, въпреки, че банковите сметки би трябвало, поне така се твърдеше, да са там, на запад – колко е просто да се провери и да се посочат виновниците. Само, че ако няма виновници и ако всичко е още една съшита с бели конци брадата лъжа, за да ни хвърлят прах в очите същите тези западняци, докато чрез българският си политически слугинаж демонтираха цялата ни икономика; решително и с един замах изтриха от лицето на земята селското ни стопанство, животновъдство, градинарство; смляха на скрап и претопиха цялата ни индустрия и от китна държава ни превърнаха в заден двор и клоака на Европа! Защо не разследваш това Рот! Защо не зададеш въпроса, защо се появява гангстерска икономика? На мястото на какво? И кой го унищожи това дето го няма?!
По-нататък:
„Наскоро за първи път чух имет�� на групировката ТИМ. В началото изобщо не знаех за какво става дума. Бях получил само оскъдна информация от Швейцария, че някои полицейски служби свързват групировката ТИМ с организираната престъпност, но не с примитивната престъпност на борците, а с онази на високите равнища, с голямата икономическа престъпност… На базата на документите, с които разполагам, и от разговорите си с журналисти и прокурори в България, аз вече съм убеден, че ТИМ е възникнала с участието на някогашното военно разузнаване в България. Според моите източници руската мафия има сериозни интереси във Варна, където действа една организация, възникнала от едновремешното съветско военно разузнаване“, твърди Рот. „Фрапорт АД дължи получаването на концесията за летищата Варна и Бургас на ТИМ. Дори националният превозвач Луфтханза не се спира пред коопериране в областта на техническото обслужване с 80 % в съвместно предприятие с фирма на ТИМ.”
И се гневи „старият едикакъв си” Рот, че германски компании си сътрудничат с българския сенчест бизнес и трупа плювки една след друга…
Далеч съм от мисълта да се превръщам в адвокат на ТИМ. Всъщност, идея си нямам какво представляват, и дали прословутото ГРУ(за което очевидно Рот говори)има нещо общо с тимаджиите. Но тук не мога да не кажа, че ако фирма Титан-Бургас, която чисти и с. Твърдица в което живея, и която доколкото съм чувал е собственост на ТИМ, се явява сенчест бизнес, според германския плювател, то дай боже повече такъв сенчест бизнес! Толкова добро комунално обслужване(извозване на боклука) и то в едно смотано селце, не бих могъл и да си представя, ако не го наблюдавам всеки ден, вече години!
Да ви кажа честно, уважаеми читатели, не ми се занимава повече с тоя нещастник, а мисля, че ви дадох достатъчно храна за размисъл. Тъпото е, че не е единствен и очевидно ще трябва и за вбъдеще да се занимаваме с подобни писюри. Защото не може, не бива да им се оставя празно място в ефира, където да излъчват зловонието си.
[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0821.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]
>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…
Валентин ФЪРТУНОВ
Какво преживя поколението ни по „Дългият и криволичещ път”*, в частта му отсам желязната завеса…
Има един човек. Марлоу. Казва се Марлоу. Така му е името, малкото име, предполагам. Та този Марлоу иска да му напиша нещо. Нещо лично и нещо антологично. Нещо, което да включи от България в една световната антология, точно с това име – „Дългият и криволичещ път”. Но и нещо, специално, специфично за поколението. Хайде сега, помагайте. Какво е специфичното? Чакай, чакай малко! Всъщност, я вземи уточни за поколението. За кое поколение? Родените между 1950 и 1960-та, така каза Марлоу.
Мисля го вече доста време. Не че не знам, какво ще му напиша. Много добре знам. Отдавна го знам. Винаги съм го знаел. Сякаш винаги съм познавал и този човек. Марлоу. Една история, която винаги съм разказвал на маса. Сред приятели. И никога не съм описвал на хартия. Сякаш съм бил сигурен, че ще й дойде времето. Точното време. И съм я кътал досега, от някаква алчна боязън, че ако взема да я напиша, току виж някой ден, някой си Марлоу ще ме пита за моето поколение и аз, видите ли, няма да има какво да му разкажа!
Беше в началото на шейсетте. Имаше една свръхдържава СССР, сега вече я няма, но тогава я имаше, боже и още как я имаше. И в този Съюз на съветските социалистически републики, с кратка форма – Съветски съюз – имаше една партия. Съвсем буквално – една. И когато тази партия имаше конгрес, във вестниците печатаха с ей такива грамадни букви! Забравих да ви кажа, че единствената партия се казваше КПСС. Не се притесн��вайте, много е просто – ще рече – комунистическа партия на съветския съюз. Та, както казах, тая партия имаше конгреси и първият, който си спомням, трябва да е бил съвсем в началото на шейсетте. Бил съм пет-шест годишен, там някъде. Татко ми, вечна му памет, беше голям политикан, също като чичо, свако, вуйчо, комшиите и всите българи, които познавах по онуй време. Четеше ги ония големите букви в смърдящия на мастило вестник и даже като го подпитвах ми обясняваше пространно за тая КПСС и за конгреса. Беше комунист и напълно вярваше на вестника с големите букви.
Та в този вестник видях и снимката на другаря Хрущов, татко така му викаше – „другарят” Хрущов. Впрочем, ние тогава, всички така си викахме – другарю, другарке, даже и аз на учителката ми и виках „другарко Георгиева”. Само че на мене, никой не ми викаше „другарю”, щото бях малък още и явно не съм ставал за другаруване. Тоя другар Хрущов беше ниско, набито човече, с дебел червен врат, изскочил от някой от руските царевични щати, груб и много хитър селяк, който много пъргаво се бе изкатерил по трупа на Сталин до върха на СССР – беше станал първи секретар на тая четирибуквената партия КПСС. И в това си качество, на въпросния конгрес, другарят Хрущов, Никита Сергеевич изнасяше доклад, за който всички казваха, че е „световно-исторически”. Много ме кефеш това длъжко двудумие, особено когато го казваха по онова пращящото радивце, не му помня вече марката, но със сигурност помня, че бе произведено във Воршиловския завод и имаше само средни вълни, а станциите си бяха изписани – Тирана, Варшава, Букурещ, София естествено, Стара Загора, Прага, Варна. Трябваше само да въртиш копчето и да наместиш стрелката върху някоя станция, за да чуеш сред зловещото бучене на ефира някакъв непознат език. Което естествено беше и сред основните ми занимания, когато бях сам вкъщи. То си беше цяло пътешествие по широкия свят-Вавилон с многото неразбираеми езици.
Пак се отклоних… Бях почнал да ви разправям за оня световно-исторически доклад на Никита Сергеевич, в който според всички политикани около татко ми, най-важното беше, че другарят Хрущов рекнал, че комунизмът ще настъпи през 1980-та година!
В годините, в които се носим в момента по тъмната река на времето, след последния завой тази думичка се оцапа и стана мръсна, ругателна. Натоварена е със значения като някаква папска йезуитщина, вероятно за мнозина и съзнателно и подсъзнателно е много удобна, нещо като индулгенция за всеобщото партийно минало, включително и на моето поколение. Слушам си поколението, как се мъчи да я произнесе взривно като африкат, че и съскаво, за да се получи злобност, ругателност. Да, ама не става. За жалост на индулгиращите се, в нея нито африкати има, па и със съскавите съгласни е в дефицит. Ама карай, тука няма да вземем да се тревожим и за тия с партийното минало, дето бяха най-кресливи след последния завой.
Да си се върнем на комунизма и как, тоя комунизъм щеше да се установи по света през 1980-та година, според Никита Хрушчов. Тогава, това бе ужасно треволнение, уверявам ви! Много дълго се обсъждаше, кое, какво и как. На облакътените маси – идеи немислими! Българинът – философ и футурист. Променяше всичко що не му се нрави, правеше го да му е по тертип и тропваше по масата, нали го чу, чу ли го, а, Хрушчов го каза!
И светът изведнъж ужасно добре се подреди. Само едно не се уточни – понеже вече се знаеше, че и ракийката и винцето ще са безплатни като всичко останало през 1980-та, не можеха да се спогодят сваковците ми, дали поркането ще го раздават в гюмчета или ще се пусне по тръбопровод до всяка къща и кооперация. По-идейните обаче се мръщеха: „А бе, другари, при комунизма всички ще сме трезвеници…”
Както и да е, техните футуризми, хич биля, не ме задоволяваха, защото на мойте си малки годинки, ни винце, ни ракийка ме вълнуваха, а това що ме вълнуваше, за него сваковците ми ставаха твърде абстрактни, а и лаконични: „Всичко ще го правят машините – пулеха се те и размахваха ръце за да покажат – ей, такива големи машини!”… Толкоз. Напълно достатъчно. Другото си беше чакане, както казваха сваковците ми: „Чакането му е майката!” Просто трябваше да дочакаме 1980-та и комунизмът щеше да дойде…
Сега всичко се е сляло ведно в паметта и светоусещането ми единно, цялостно като някой паметник. Но тогава всичко е било отделно в пазвите на един месец, на втори, на една или друга година, като оранжавееща пътека, прокарана от някой що е белил портокал докато върви. И съм продължавал да обмислям с огромната сериозност и конструктивност на моите си малки годинки – кое, как и защо – и за ония машини, естествено, ейййййй такива, дето всичко ще правят!
И не щеш ли, взе че се заговори. Изпървом мълва тръгна. После излезе по-самоуверена клюка. Накрая гръмна! Ще се строи! Няма майтап. Тука, край Бургас. Сваковците ми наостриха уши, баща ми пак четеш големите букви!
Чакайте, какво ще се строи!? Комунизма ли?
Не, точно, отговаряха ми. Ама нещо подобно. Комбинат ще се строи. Огромен, като комунизма и нефтохимически на всичкото отгоре. Даже кооперация вече се строи. За съветските специалисти, които ще работят на комбината. Да, да, съветски другари пристигат тука.
Беше трескаво време.
Пощръклелите ми сваковци обсъждаха какви заплати давали на строежа на комбината, че щяло да раздават и квартири на безимотните бъдещи работници в НХК-то. Че всички били там на столова храна, кажи-речи безплатно. И че бурканчета с мляко им давали да сърбат на корем и без пари, какви чудни големи вредни щели били да им плащат…
Това, обаче минаваше край ушите ми, докато не се случи немислимото. Новата кооперация за съветските специалисти бе предсрочно готова и тя имаше… познайте какво!!!
Тя имаше АСАНСЬОР!
Мдаааа, знам, че ви е трудно, че ви е ужасно трудно да си го представите… Неее, естествено, не това, че е имала асансьор, нито, че кооперацията е била готова, още по-малко, че това е станало предсрочно – какво говорите!
Трудно ви е да си представите, защо съм написал АСАНСЬОР с главни букви!
И аз веднага ще ви обясня. Защото, дръжте се да не паднете, това беше първият и едничък-единствен асансьор в цял Бургас!
Нямах търпение да се съберем апапите от махалата и да хукнем към края на града. Защото по онова време в началото на шейсетте, там, малко след механотехникума си беше краят на града и почваха кимонгеоргиевите лозя.
Хуквахме притеснени, алчни и почти похотливи към непознатата машинария на която можеше да се вози човек и да умре от кеф. Беше невероят��о. Имаше дървена решетка, която докато не я затвориш махината не потегляше. Имаше за наше огромно нещастие и някаква гадна касичка в която трябваше да пуснеш стотинка – иначе няма возия! Обикаляхме наоколо и като гаврошчовци просехме стотинки и после цвилехме от удоволствие – нагоре, после надолу, после пак нагоре… Докато не ни изгонеха. Изчаквахме да се разкарат, всичко да утихне и пак в асансьора – нагоре-надолу-нагоре-надолу…
И когато вечерта се прибрах дрипав от вълнения и си лягах с ококорени и назатварящи се очи, вече бях колкото възторжен, толкова и успокоен. Вече знаех. Знаех какво ще е това чудо комунизма. То си беше ясно!
Навсякъде щеше да има асансьори….
–––––––––––-
* По песента на Пол Макартни „The Long and Winding Road”, написана за погребението на Бийтълс и техен последен сингъл от албума Let It Be
[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0707.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]
>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…
Диана СЛАВЧЕВА
Около Черноморец и залива „Вромос” от десетилетия се трупат радиационни проблеми, за които всички управници, по всички времена са си заравяли главата в пясъка
Последната седмица не стига, че достигна отново юлски горещини, ами развихри вулканичен скандал в новоизпечения град Черноморец. Неизвестно защо в разгара на туристическия сезон държавните институции изведнъж се раздвижиха и решиха, че това е най-подходящия момент да се съобщи гръмогласно, че царят е гол. Така и не стана ясно, защо здравният инспектор в Министерство на здравеопазването, Изпълнителна агенция по околна среда, РИОКОЗ и Басейнова дирекция баш в средата на сезона се сетиха, че заливът „Вромос” излъчва радиоактивност, превишаваща два пъти допустимите норми. При положение, че това е известно от 20 години. Известно и документирано при тези служби с ежемесечни бюлетини за нивото на радиацията. Странно защо и областният началник на Бургас Гребенаров, който на всичкото отгоре е от общинския център Созопол, и също прекрасно знае за дългогодишния проблем, тъкмо сега се разбърза да възбранява ползването на вромоския плаж, вместо да изчака решаването на въпроса през ”мъртвия” сезон.
Нека си го кажем ясно и категорично – данните, доказващи съществуващата радиация, са извън всякакво съмнение. Журналистическото ми проучване по тази тема датира от миналия декември месец, а публикацията ми с резултатите от него, бе публикувана във в. „Десант” в броя от 22 януари т. г. и качено в сайта на вестника още на 25 януари. Питам аз, къде бяха цяла зима и цяла пролет държавните чиновници, които, ако използваме модерното медийно клише, трябваше да се самосезират? Къде бяха по това време разните именити екоативисти, специалисти и прочее любители на телевизионните прожектори, които трябваше да подемат обществено обсъждане на този изключително тежък и изключително тежък за жителите на Черноморец проблем. Реакцията на черноморци днес по никакъв начин не е изненадваща – сринат им е поминъка, остават без хляб. За тях това е една огромна трагедия.
Но не с днешна дата. Да и те самите не от сега знаят историята със заустването на радиоактивната шлака в залива край населеното им място; значителна част от тях не от днес знаят, че самият Черноморец щрака от радиоактивност заради настланите с радиоактивна шлака улици, основи на къщи, радиоактивният гранит от кариерата им, която поради тази причина италианците отказаха да концесионират. Именно те, черноморци, най-добре знаят повишената заболяемост от генетични и ракови заболявания в селото им, пардон – града им. Но тези отрудени хорица сами не могат да се справят с Дамоклиевия меч, надвиснал над главите им. Тъкмо за това е кметството, общината, тази държава, народните избраници, хилядите специалисти, чиновници и бюрократи, на които тъкмо те плащат заплатите, за да ги водят и насочват. Но не би – и при социализма, и при слободията на демокрацията, никой не си мръдна малкият пръст за тях. Никой не им забрани да ползват местния радиоактивен камък за основите на къщата си. Никой не озапти мината да изхвърля уран и радий по бреговете наоколо… И нещо много важно – когато на някой действително способен специалист му хрумна великолепната идея да затрупа радиоактивните наноси в залива с изкопните маси от разширението на пристанище Бургас и да сложи по този начин точка на проблема поне с Вромос, не се намери кой да ги убеди, че това е най-доброто решение за бъдещето им. А пък ако са били чисто и просто алчни твърдоглавци, защото тогава те се вдигнаха, начело с инициативен комитет да бранят туристическия си сезон, недопускайки това засипване да се извърши, хак им е сега, че по тяхна вина бе пропусната буквално историческа възможност заливът да бъде обеззаразен завинаги. Това, разбира се, не решава ��ъпросът със самия Черноморец. В последна сметка самите жители на града могат да се подлагат колкото си искат на радиация – това си е техен личен избор. Но нямат право – нито морално, нито каквото и да било друго, да подлагат на опасност здравето на туристите. Въпросът очевидно е нерешим с палеативни средства. Но циреят трябва да се пукне. Това, че не подкрепям по никакъв начин глупашкото изпълнение на държавната бюрокрация да се направи скандал в средата на сезона, не означава, че трябва да си заровим главите в пясъка.
Разбира се, покрай разгорелия се скандал, разни търсачи на евтин пиар и политически дивиденти заляха т. нар. медийно пространство със всевъзможни идиотски съчинения и аргументи, да не казвам извадени откъде, които не мога да се въздържа да представя като нежен букет от магарешки бодили. Омръзналите и на себе си еконабедени активисти веднага размахаха плашилото на петролопровода Бургас-Александрополис, което е нелепо, при положение, че от българска, руска и гръцка страна се каза, че чакаме международната екологична оценка.
Съзряха се също подмолни идеи да се закупи земята край залива на безценица. Но моята проверка показа, че в новия Общ устройствен план на Община Созопол не е предвидено никакво застрояване в района на „Вромос” и кариерата в Черноморец, като обяснението за това, което главният архитект на общината Румен Александров даде е, че „тези терени са замърсени с радиация”. Така че тези подозрения нямат никакво основание.
Безхаберните туристи пък решиха, че искат да ги изгонят от „безплатния” плаж и импровизирания покай него също безплатен къмпинг.
За трети път ще го кажа – проблемът е огромен, проблемът е нерешим на ниво Черноморец, на ниво община Созопол. Проблемът е от ниво национална отговорност и вероятно няма да мине и без европейска помощ. И всякакви спекулации са не излишни, а буквално престъпни. Никакви икономически интереси не могат да о��равдаят заплахата за човешкото здраве и по никой начин не бива да позволим проблемът отново да се зарови във вромоските пясъци, иначе се връщаме в казуса на една украинска централа, за който никой не иска вече да си спомня!
Тук ви представяме оригиналната публикация с всички факти и цитирани документи.
ВРОМОС ОЩЕ ИЗЛЪЧВА УРАН И РАДИЙ
Автор : Диана Славчева
в. „Десант”, бр. 38/22 януари 2010 г.
В оградената с червено зона от плажната ивица се намира естакадата за флотационен отпадък, където все още се измерват наднормени нива на радиоактивно излъчване
Заливът край Черноморец не е безопасно място въпреки усвоените милиони на ЕС
На 13 км южно от Бургас се намира западният плаж на Черноморец, по-известен като залива Вромос. Кога и защо му е дадено това име едва ли някой си спомня, но на гръцки то значи «миризлив».
Историята мълчи по въпроса какво са имали предвид кръстниците на това райско място край пътя за Созопол, давайки му названието, но ние установихме, че проблемът не е миризмата. С появата на гласността в зората на българската демокрация се раздуха историята със заустването в него на радиоактивните отпадъци от хвостохранилищата на близката мина «Росен». В нейните забои, заедно с медната руда, в различни хоризонти бе открит и уран, част от който след отделянето му при флотацията, постъпваше в хвостохранилища, откъдето се изливаше направо в залива, разположен южно от нос Атия. През 1970 г, по време на измерване в рудниците на Бургаски медни мини, Иван Узунов от физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ открива и второ замърсяване – с радий (след първото, регистрирано в района на гара ��на, Софийско). Съдържащият се в бургаската руда радий също бе изливан след обработката му в района на плажната ивица на залива Вромос, където безхаберните хора се къпеха в морето и събираха тен на пясъка. Ученият стига до извода, че «значителна част от рака на белия дроб всред населението се дължи на комбинираното действие на късоживеещите дъщерни продукти на радона и на нелъчевите замърсители на въздуха». И тогава Комитетът за опазване на околната среда предизвика построяване на ново хвостохранилище като се преустанови изливането на радиоактивния хвост върху плажната ивица. Но бълваните от мината в продължение на десетилетия радиоактивни утайки (находището «Росен» се експлоатира в периода 1945 – 1995 г., след което е закрито поради неефективност на добива и изчерпване на запасите, б.а.) бяха образували дебел слой от радиоактивна тиня в близост до брега. По-страшното беше, че в Атия, в м.с.Росен, в село Росен, в Черноморец, та чак до Созопол, местното население използваше пясъка от замърсените плажове и радиоактивната баластра в строежа на новите си къщи. Със същия микс бяха застлани улиците и тротоарите им. В Черноморец бяха построили даже и детската градина с такъв пясък. След като историята се размириса, зоната с радиоактивно замърсяване бе оградена и маркирана с предупредителни табели.
През 1998 г. от ЕС отпускат по програма ФАР 800 000 екю (валутата на общността, преди въвеждането на еврото, б.а.) за изграждане на ново хранилище за радиоактивни отпадъци край залива Вромос, както и за почистването на съществуващите флотационни радиоактивни отпадъци и рекултивиране на замърсените участъци. Тогава се разнесе поредната медийна воня покрай залива. По време на семинар на НАТО на тема „Екологичните последици от студената война“, проведен в Бургас, се разразиха разгорещени дебати за замърсяването на околната среда, засягащи и залива Вромос, на които представителите на пакта поставиха въпроса как и къде са изразходени средствата, отпуснати за Вромос, тъй като общински съветници и представители на Гражданска защита бяха сигнализирали, че парите са изчезнали, а хвостохранилище не е изградено. След извършените разследвания по случая, Икономическа полиция излезе със заключението, че
„на този етап от проверката не са констатирани данни за извършено престъпление от общ характер“. Инж. Илко Бонев, тогава директор на «Бургаски медни мини» и автор на проекта, парира тези обвинения с твърдението, че въпросното депо е построено край минно селище Росен.
Част от пясъка на Вромос действително е изгребан, а брегът е засипан с чиста пясъчна фракция. Възроденият плаж бе открит лично от тогавашния министър на околната среда и водите Евдокия Манева, а старите предупредителни табели за замърсяване бяха заменени с нови, в които плажната ивица бе обявявена за екологично чиста и годна за използване за всякакви нужди, включително и курортни.
Любопитното е, че след като веднъж вече районът е обявен за чист, в началото на новия век се лансира идеята да той бъде заложен като депо за драгираните материали, постъпващи от разширението на пристанище Бургас. За мотив на това решение тогавашният министър на транспорта и съобщенията Антони Славински изтъкна „историческите” замърсявания в тази зона,
като идеята на създателите на проекта бе, че 8-те милиона кубически метра тиня и меки глини, които евентуално ще се извозят тук от разширението на пристанището, щели да послужат като тапа, с която да се затиснат отложилите се на дъното на залива радиоактивни вещества. Около Вромос отново се размириса. Инициативен комитет за защита на залива започна активни протесни действия, благодарнение на които проектът бе променен и заливът бе спасен от нови замърсявания.
Има ли днес повишена радиоактивност в залива Вромос? Нека следваме фактите в хронология: През 1998 г., по време на изпълнението на проекта на инж.Бонев, измереният радиационен гама-фон варира от 0.22 mSv/h до 0.35 mSv/h. През този период са взети и анализирани 244 проби пясък от плажната ивица и акваторията на залива, като в почти половината от тях е установена висока специфична активност на уран-238 и радий-226, което обусловя повторните изгребни работи по плажната ивица. Анализирана е и проба от пресен нанос от залива, като е установена специфична активност на уран-238 – 508 Bq/kg и на радий-226 – 436 Bq/kg. „Сравнено с измерени проби от нива и депо непосредствено до залива, тази активност е 10 пъти по-висока” – четем в протоколите от тези замервания. През 1999 г. са анализирани проби от пресен нанос от централната част на плажната ивица, водни проби, както и почвена проба от нива до плажа. Измереният гама-фон е в граници 0.24 – 0.30 mSv/h. Заключението е, че „резултатите от гама-спектрометричния анализ на пробите от наноса са характерни за замърсяването с флотационен отпадък, като се наблюдава известна сезонност в концентрациите на естествените радионуклиди”. Измереният през 2001 г. гама-фон вече е в граници от 0.22 mSv/h. През периода октомври-декември с. г. той показва стойности, «типични за терени, повлияни от техногенно замърсяване с естествени радионуклиди». В този протокол е отбелязано, че «по-високи стойности на естествените радионуклиди уран-238 и радий-226 се установяват в пробите от шлам от кариера „Черноморец». Тези стойности остават непроменени и при контролните замервания, направени през периода юли-септември 2002 г. През следващата година Софийския университет публикува отчет на «Практиката по полезни изкопаеми на България», в който е написано: «Проблем създаде хвостохранилището на Росен, като част от него бе изхвърлено в Залив Вромос, където сега има повишена концентрация на уран, магнетит, сулфиди». В периода юли – септември 2004 г. изследваната проба от пресен нанос от плажа е с активности 389 Bq/kg за уран-238, за радий-226 е 385 Bq/kg (Нормалните стойности за специфична активност на Ra-226 съгласно Наредба № 1 за целите на радиационна защита са до 200 Вq/kg в почвата) и за олово-210 е 212 Bq/kg.
«Характерното замърсяване» продължава да се установява и при периодичния контрол, извършен в периода октомври – декември 2007 г. Тогава изследваната проба от пясък от плажа е с активности 432 Bq/kg – 238U, 415 Bq/kg – 226Ra и 371 Bq/kg – 210Pb. По-високи стойности на специфична активност на естествените радионуклиди отново са измерени в шлам от кариера “Черноморец”. Сводките на незименно показват едно и също с години: «Периодичният контрол на радиационната обстановка в залив “Вромос” установява характерното замърсяване с флотационен отпадък»! През октомври – декември 2008 г. изследваната на проба от пясък в контролна точка от плажа е с активности 480 Bq/kg за уран-238, 445 Bq/kg за радий-226, 354 Bq/kg за олово-210. По-високи стойности на някои естествени радионуклеиди отново се регистрират в отпадъчните продукти от кариера «Черноморец». Последните данни от измерванията на радиационния гама-фон по плажната ивица на залива Вромос, предоставени ни от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), показват, че средната стойност на гама-фона в тази зона е 0,26 mкSv/h, като има участици, какъвто е естакадата на флотационния отпадък, където той достига до 0,31 mкSv/h – все стойности, които не са по-различни от установените при измерванията още преди приключването на рекултивацията. Това ни навежда на мисълта, че или въпросната рекултивация не е извършена както трябва, или просто от нея няма никаква полза.
По отношение на отчитаните резултати има много смущаващи моменти.
Така например данните за естественият радиационен фон у нас ту се предоставят в мерна единица наногрей, ту в микросилверти. Питам се, не се ли прави умишлено това, за да не може населението да се ориентира какви всъщност са стойностите му?! И другият тревожен факт е, че приетите като „нормалните за страната граници” на естествения гама-фон варират в подозрително широки допустими стойности. Според Агенцията за ядрено регулиране те са от 0,06 до 0,60 µSv/h, а според Гражданска защита – от 0,08 до 0,40 µSv/h. Това е все едно да кажеш, че е нормално температурата на въздуха да е от 10 до 100 градуса, или че е съвсем естествено човек да тежи от 50 до 500 кг. и да е висок от 30 до 300 см! Подозирам, че се дават такива широки граници, за да се хвърлят песъчинки в очите на всички, които се тревожат от по-смущаващо високите измерени стойности.
И в Италия знаят за радиоактивността
В бюлетините на ИАОС неведнъж става дума за кариера «Черноморец», установихме ние след дълго ровене и анализиране на протоколи в РИОСВ-Бургас. Що се отнася до кариерата, показателен е случаят отпреди десетина години, когато представители на голяма италианска компания, проявяваща интерес да я закупи, взеха проби от добиваните в нея гранити. При изследванията им в Италия, те установиха висока радиоактивност в добиваните в кариерата материали и се отказаха от сделката. През миналата година фирма «Екоакустик» АД заяви своето инвестиционно намерение да развие производство на аквакултури (калкан, барамунди, ципура и други видове риба) в поземлен имот № 81178.32.435, в местност „Кайряка“ в землище Черноморец, в близост до същата тази кариера. По този повод от РИОСВ – Бургас издадоха становище, че за този проект не е необходимо да се извършва т. нар Оценка за въздействието върху околната среда. Друг е въпросът дали не се налага да се извърши Оценка за въздействието на околната среда върху въпросното производство. Но едва ли някой ще се наеме да стори това.
Факт е обаче, че при изработването на проекта за новия Общ устройствен план на община Созопол, в териториите, които са непосредствено край залива Вромос и кариерата в Черноморец, не е предвидено никакво застрояване. Обяснението, което дава пред медиите главният архитект на общината Румен Александров е, че тези терени са „замърсени с радиация”. Въпреки това в „Стратегическата програма за развитие на община Созопол в периода 2007-2013 г.” е залегнало „възобновяване на проучванията за изграждане на яхтено пристанище в залива Вромос край Черноморец”. Което значи, че съществуващата или не уж „рекултивирана” радиация е спънка за изграждането на къщи и ваканционни селища, но няма да попречи на акустиращите там яхти и на развъждането на деликатесни риби. А това определено ме облъчва с нелицеприятни мисли и ми навява спомен за оня популярен виц от времето на чернобилската авария: „Какво е радиация? Онова, което го няма, но непрекъснато намалява“.
Черно на бяло
ЧИСТИХМЕ ДОКЪДЕТО СТИГНАХА ПАРИТЕ Свързахме се за коментар по темата с автора и изпълнителят на проекта за почистване на Вромос Илко Бонев, по това време изп. директор на „Бургаски медни мини“. – Г-н Бонев, може ли да се каже, че заливът Вромос е напълно изчистен от дългогодишното радиационно замърсяване?
– Всичко е в норми, така може да се обобщи най-точно. Има си норми за този вид терени, които са 200 Bq/kg, и в тази връзка да. От друга страна, когато се въвеждаше проекта за разширяването на пристанище Бургас, имаше идея, и тя беше много добре мотивирана – материалите от удълбаването на пристанището да бъдат депонирани, част от тях поне, в залива Вромос на съответна дълбочина, за да се прекрати изнасянето на тежките минерали от дъното на залива на плажа и по този начин щеше да се реши окончателно проблемът. Освен това плажът щеше да стане бях и хубав, защото хидродинамиката на морето е такава, че когато в зоната на прибоя вървят вълните, тежките и по-едри частици от пясъка се изнасят на брега, а леките и финните отиват навътре в морето. По този начин, независимо, че драгираше песъчлива тиня от дъното на залива, на плажа щеше да излезе хубав пясък, а тинята щеше да се дръпне навътре в морето и да покрие това, не сме успели да извадим навреме. Но имаше много силен протест от жителите на Черноморец и това не стана.
– Питаме, защото все още се отчита висока активност на радий, на уран, и то доста над нормите. – С тези неща аз вече не съм ангажиран. Но наистина има малка ивичка, която морето е изхвърлило, в порядъка на може би 2 метра ширина по дължина на една трета от залива, която го обхваща като една вежда. Но по-нататък има идея и тя да се изчисти. Има идея как да се направи. Говорил съм със зам. министър Манева по този въпрос и по-нататък и това ще стане.
– Излиза, че с рекултивацията, която направихте, не можа да се изчисти всичкото замърсяване?
– Рекултивацията зависи от това колко пари има. Тогава имаше една германска фирма, специализиране в почистването на радиоактивни замърсявания – „Уранер берг бау“, които консултираха проекта. Те бяха предвиди��и няколко варианта и накрая одобриха този от тях, за който да стигнат парите.
Powered by WordPress