Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Поради пълната си политическа несъстоятелност и икономически банкрут, България ще бъде обявена за протекторат на ЕС – това е възможен сценарий, а вече и твърде вероятен

Полетът на третата българска държава към бездната в края на първото десетилетие на новото хилядолетие, изглежда абсолютно непредотвратим. И ако вярваме в магическата сила на числата, това е фатално натрупване от тройки, тъй като ще бъде и третата национална катастрофа на тази трета българска държава.

Цялата политическа пасмина в София разбира се, изобщо не се тревожи от от черно-мастилените облаци обвили държавицата ни, въпреки че косматите им ниски вълма предвещават урагани и погибел. И за какво да се тревожат – огледайте се дали синовете и дъщерите им са в България, дали по деветте им луксозни апартамента, хотелите, вилите им има нужда от ремонт, дали офшорните им банкови сметки не пращят от шест и седемцифрени суми…
Ех, има и такива дето се тревожат. Тревожат се, че шестцифрените суми не са станали седемцифрени, че двайсетина декара, неизвестно как останали все още незастроени по Черноморието или на Пампорово, някой друг може да ги залее с бетон, а не те. Тъй, че – не съм прав – тревожат се, и още как. Човешката алчност и гьонсуратлък са безгранични. Тревожат се и за много други, хиляди работи. За обществения си рейтинг, за прекалено скъпите подаръци, които любовниците им искат, за това, че от кумова срама са принудени да се возят на мерцедес, а не на майбах.
Единственото за което не се тревожат е това просташко, селяндурско стадо добичета – електоралните единици(да изпукат тая зима дано!). На единиците те ще им дадат някаква играчка-плачка – примерно, тракторче. Толкова е модно напоследък! Що са недоволни. Хем, виж как сме го изпипали, от само себе си, мени цветовете си непрекъснато. Като оня франкенщайн Алексейчо Петров. Веднъж Костов го назначил, ще рече – син е. После царят не го закачал – прижълтял му е значи. Сетне се оказва, че при червените сигурността управлява, официално от щат в ДАНС. Пък собствено РЗС направил(това пък какъв цвят беше? – преливащ металик, сигурно!). Сега пък в президентския проект е намесен – гоцев цвят, отвсякъде! Израелски шпион би��, па май и американски, говори се и за топлите му връзки с Москва, най-подир американците го отсвирили и сега бащицата Уорлик го наблюдава изкъсо и другите същото съветва. Славно, нали! Цяла година електоралните с франкенщайна ги баламосваме, акълът им се взе! Според типинг пойнт-технологиите за социално инженерство, вече би трябвало да го сънуват! Така и сънищата им на електоралните стават по-свежи – един сън с Бойко, един – с Алексей. За разнообразие – един път седмично с Бойко и Алексей…
А ако някой вземе да приритва публично от липса на лекарства и лечение за които цял живот като ахмак си е плащал, спретваме им на електоралните една сценка с Цецо, показваме им девет от апартаментите му, да им се земе акъла напълно. Цецо ще разбере, налагат се понякога и жертви на рейтинг, такъв е животът, пък и не е редно рейтингът му да хвърчи над Бойковия! Па ако не разбере, ще му дадем да се разбере. Казано е – со кротце со благо, со дебелата тояга.
Тъпо е наистина, ама какво да се прави, трябват зрелища за електоралните. За да може оня от световната банкя, дето с тия очила шизоидно изглежда някак си, да си върши спокойно работата. А няма време вече, до 2012 с тая глупава държава трябва да е приключено.

А КАКВО СТАНА С ПРОТЕКТОРАТА?

– шават вече неспокойно натърпеливците измежду електоралните единици. Споко, момчета и момичета! Така както е тръгнало и протекторатът ще дойде и то много по-скоро, отколкото го очакваме.
Дълго разсъждавах върху целите на проекта „Бойко Борисов”, който Сорос с щатска и европейска помощ ни спретна. Да се е загрижил чак толкова как Цеца Бориславова да си закръгли по-бързо милиардчето – едва ли. Джордж е известен с това, че не си пада точно по женския пол. Да е решил да увеличи територията на Израел с още 112 хил. кв. км – едва ли, нямаме обща граница, щото сме на два различни континента(ех, при този сценарий, израелската връзка на Алексей Петров, щеше да е безценна – какви конспиративни теории само могат да се изплющят!). Не се получава, глупост някаква – какво е намислил с банкерските си другарчета?
В анализа, като стигнеш до кривата круша, има няколко варианта от които обикновено най-добрият е да започнеш отначало, като отхвърляш версиите, за които вече си доказал, че те водят в задънена улица.
И така – Джордж Сорос се появи в България още през 1990 г. и оттогава вече двайсет години тихо и кротко, навремени малко по гръмотевично, прави нещо тук.
Факт първи – всичко, което прави е деструктивно за третата българска държава. Резидентурата му от Отворено общество и свързаните с нея партии и организации се грижи за всякакви цигани, педерасти, малцинства и порядки, които обаче нямат нищо общо с българите и българския интерес. Точно наопаки – ако изметем витиеватата фразеология и издухаме розовите балончета, от пръв поглед е ясно, че всичко соросово е равнозначно на – антибългарско. Ако се издигнем на още по-висока гледна точка, без проблеми ще видим, че действията му уж без всякаква връзка, а всъщност са дълбоко свързани и координирани с такива антибългарски проекти като Плана Ран-Ът, например или ЕС-нападението над четири от блоковете на ядрената ни електроцентрала и това ни довежда до:
Факт втори – соросовите атаки срещу България, уж са солово изпълнение, а всъщност, някак си много удобно, включително ЕС никога и по никакъв повод не е възразил срещу соросовите действия на територия, която е част от самия ЕС. Напротив, правят му се всякакви облекчения, че и тихомълком му се помага, включително и с донорство.
Има още факти, но поради липса на място ще ги пропусна – и изложеното вече ни дава сериозно основание да заключим, че играта им е обща. И тази игра има за цел усмъртяването на България – тихо, мирно, кротко и без голямо бързане. За целта,
подклажда се демографската криза, изсмуква се най-жизнено способния човешки материал за обслужване на западните икономики,
• унищожено бе здравеопазването ни, за да се осигури бърз успех по предходната точка
• унищожи се селското ни стопанство, за да се елиминира като конкуренция на западните фермери,
• загроби се отлична индустриална инфраструктура с мощни конкурентно способни отрасли
• засили се до максимум обслужващата сфера, гарантираща ни бъдеще на кенефчии на западноевропейците
• разгроми се образователната ни система до положение на възпроизводство по предната точка,
• започна се социално инженерство за поставяне на власт на възможно най-неграмотни управленски и напълно послушни правителства, които пряко да подпомогнат и ускорят демонтажа на държавата – Бойкоборисовото е достатъчен аргумент.
С дотук изброеното съгласни ли сте? Съгласни сте. Достатъчно ли е то, за да изпадне България в

ПЪЛНА ПОЛИТИЧЕСКА И ДЪРЖАВНА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ?

Достатъчно е.
Какво следва? Да се затвори държавата и народът да се уволни. Не става. Проблемно е. Това е не ти е фирма за да я обявиш във фалит.
Тогава?
Тогава идва ред на непопулярни, но добре познати в световната история решения. Като Косово, например. Където, при това имаше купища главоболия, защото трябваше освен всичко друго да го анексират от абсолютно суверенната държава Сърбия. А ние сме далеч по-удобни, ние сме част от супердържавата ЕС. Какво по-просто и лесно от това да обявят – вътрешна работа на Евросъюза. Поради пълната политическа, икономическа и държавническа несъстоятелност на тази страна, поради това, че е гранична територия на ЕС и неадекватността й заплашва пан-европейската сигурност:
• въвеждаме протекторат в България,
• разпускаме парламента и правителството,
• изпращаме общоевропейски военни и полицейски сили за поддържане на реда,
• назначаваме върховен еврокомисар за протектората България…

Анализът е публикуван във в.Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Двайсет години след студената война атлантическият пакт е на път да слезе от сцената, изправен пред неразрешими противоречия

Асошиейтид прес съобщи, че Русия обмисля предложението на НАТО да се включи в разработвания от САЩ проект за противоракетен щит в Европа. След разговори във френския курорт Довил с президента на Франция Никола Саркози и с германската канцлерка Ангела Меркел президентът на Русия Дмитрий Медведев заяви, че неговата страна „прави оценка на идеята“, но все още се тревожи. Решение по този въпрос ще бъде взето през следващия месец на срещата на върха на НАТО в Лисабон, в която ще участва и президентът на Русия, каза самият Медведев.

Сирене по тарикатски…

Едва ли има истински българин, който да не знае и да не обича прословутото блюдо, т.е. гювече „Сирене по шопски”, което по мои наблюдения се пръкна някъде в края на 60-те години на ХХ век в световноизвестния ни тогава курорт Слънчев бряг. Беше просто и ясно и поради това много вкусно нещо – слагаш в съдинката половин пакетче краве масло, две плочки сирене на колибка върху маслото, всичко покрито с дебели резени домат и печеш на силен огън… Опа, чушката, лютата, да не забравя, боцната по средата. Велико!
Така се роди и НАТО – светът, разделен на две след Втората световна война през самия център на Европа – от запад, капитализмът със свободния пазар и десни идеологии, от изток, социализмът с плановата икономика и левите идеологии. Две настръхнали една срещу друга системи, дебнещи се ежесекундно. СССР, големият победител във войната, свръхвъоръжен, с огромна, калена с цената на милиони жертви армия, и немислимо танково превъзходство, не без основания изглеждаше в очите на западните хора като ужасяваща гилотина, надвиснала злокобно над живота им. Това породи НАТО. Западна Европа без САЩ би била смляна дори не за месеци…
1992-ра, Елцин се покатери на БТР ли беше, танк ли беше, и разглоби Съветския съюз, в цяла Източна Европа бяха вече демонтирали соцсистемата, от големият враг на НАТО – Варшавският договор, и помен не остана…
В цялата тая суматоха, къде от престараване на новоизлюпените частни ресторантьори, къде от обикновена хитринка, изведнъж се нароиха немислими версии на простото и прекрасно нещо „Сирене по шопски”. Почнаха с добавките – чукнаха му едно яйце най-отгоре да е като циклоп – с едно око. Почнаха да добавят туй-онуй, докато по морето не се наложи поредната измишльотина – ръгнаха вътре саламчета, гъби, та чак и царевични зърна… и ето ти го ново блюдо „Сирене по тарикатски”! Що така, не знам, но тарикатският тюрлюгювеч се позадържа в по-смотаните капанчета.
Така се получи и с НАТО след края на студената война. Дали от алчност, или от реваншизъм, но натикаха в блока куцо и сакато и тюрлюгювечът се заформи.

За орела, рака и щуката

За да е напълно ясна ситуацията на обречения военен съюз, ще ви представя съвсем накратко класификацията на трите ясно очертани групи по интереси, в чиито геостратегически изгоди отсъства общ азимут:
• АТЛАНТИЦИ – САЩ, Канада, Великобритания, Холандия и Дания. Водени от Съединените щати, атлантиците поставят на НАТО свръхзадачи, като изместват традиционния фокус на съюза от Стария континент към неевропейски театри на военни действия. Типичен пример е Афганистан и нетрадиционните заплахи за сигурността, като киберсигурността и тероризма. Те настояват също така континенталните европейски сили да поемат по-сериозен ангажимент по разходите за отбрана, реформиране на системата за вземане на решения, включително елиминиране на възможността за вето на отделна страна в някои случаи, качествено разширяване на правомощията на генералния да действа без да се допитва до националните правителства, което обслужва САЩ, тъй като ръководителят на НАТО традиционно е от страна-атлантик.
• КОНТИНЕНТАЛНИ СИЛИ – Германия, Франция, Испания, Италия, Гърция. Стара Европа, предвождана от Берлин и Париж, изисква повече контрол и рамкови ограничения за всякакви неевропейски операции на съюза, възможност при нужда от орязване на военните разходи, дори и под официалната зона от 2 % от националните бюджети. Най-характерното е тясно сътрудничество и баланс с Русия, съгласуваност с ООН, с цел ограничаване международно неоторизираните самостоятелни американски интервенции, както и неохота към демонстративни военни учения.
• ИНТЕРМАРУМ (Балтийско-черноморска дъга) – основно новите членове на съюза от Централна и Източна Европа, водени от Полша, които особено държат на препотвърждаването на чл. 5 (при нападение над една страна-член, всички останали да се ангажират в конфликта автоматично), включително и чрез демонстрационно дрънкане на оръжия (в противоречие с континенталните сили); привързаност към европейския фокус на заплахи за сигурността (в противоречие с атлантиците). Тази група държи в новата стратегия на НАТО да се запише черно на бяло, че Русия е сила, на която не може да се има доверие (в противоречие с проруските настроения на континенталните сили), както и за по-нататъшно разширяване на съюза на изток (разбирай Украйна и Грузия), срещу което на този етап възразяват и атлантици, и континентални сили, а дори и някои източноевропейски членове.
Към това „Сирене по тарикатски” без съмнение можем да добавим и „особеното мнение” на Турция по почти всички възлови теми от бъдещата стратегия на НАТО, поради мощно развиващата й се хиперекспанзионистична неоосманска доктрина, неафишираната борба за надмощие вътре в континенталния лагер между Франция и Германия и абсолютно хаотичните външнополитически вектори на вътрешно неустойчиви държави като България.

Във всички случаи обаче, посоката към засилване сътрудничеството с Русия в момента надделява и новината за евентуалното й включване в ПРО, с която започнах анализа, е най-доброто доказателство за това. Ще се случи ли тази сензация в Лисабон след около месец? Скоро ще разберем, но в този момент възниква епохално-фундаменталния въпрос:

Защо ни е НАТО?

За какво и срещу кого ще служи тази скъпоструваща на членовете си организация, ако Русия вземе, че стане участник в противоракетния щит? Та нали НАТО бе създадено единствено и само заради и срещу Русия (в ония времена СССР), за да я сдържа и да се крие стара Европа под американския ядрен чадър? Може би за да гони талибаните из скалистите зъбери на Афганистан? Голямо гонене падна, та чак дойде време гонили-недогонили ги, натовци безсилни да се прибират вкъщи.
Има ли смисъл от съществуването на хартия на военен съюз, в който една страна членка (Турция) е записала в националната си доктрина за сигурност, като потенциални заплахи за собствената си безопасност – други страни-членки (България и Гърция)? Впрочем, същото се отнася за Гърция, а би се отнасяло и за България, ако последната въобще имаше доктрина за национална сигурност.
Ще завърша с цитат от един доклад на американската частна разузнавателна агенция Стратфор, тясно свързана с Пентагона. Откъс, който е повече от изчерпателен: „По време на студената война, НАТО беше военен съюз с дефиниран противник и цели. Днес се превръща в група от приятелски държави със съвместими военни стандарти, които могат да създават „коалиции по желание” на ад хок база (за специални случаи), както и на дискусионни форуми. Това ще даде на членовете й удобна структура за провеждане на многостранни полицейски акции, като преследване на сомалийските пирати или опазването на реда в Косово. Като се имат предвид вродените противоречия в изконните интереси на страните-членки, въпросът е – каква фундаментална заплаха ще обедини НАТО в следващото десетилетие? Отговорът е далеч от всякаква яснота. На практика, той е забулен от несъвместимите възприятия на страни��е-членки за глобалните заплахи, което ни кара да се чудим дали ноемврийското заседание в Лисабон, не е фактически началото на края на НАТО”.
Ще поживеем – ще видим, но извън всичко казано съм любопитен, как ще реагират на тази логична развръзка американските атлантически мекерета в България, предвождани от онзи, с трабанта? Всъщност, няма място за любопитство, защото те си получиха трийсетте сребърника за предателството, а ние се изправяме пред непознатите предизвикателства на 21-ви век напълно разоръжени, без армия и никаква визия за националната си сигурност. Бог да ни е на помощ, но едва ли ще е този, в който вярват американците!*

_________

* In God We Trust

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Част І.

Турция развива 10-годишна сателитна стратегия за космически шпионаж

Турция планира да изстреля първия си сателит за събиране на разузнавателна информация през 2012 г., съобщи турският премиер Реджеп Тайип Ердоган. Сателитът ще намали зависимостта на Турция от американското разузнаване… „Ще изстреляме разузнавателния сателит Гьоктюрк през 2012 г.“, заяви Ердоган пред членове на неговата партия. /Ройтерс /Докато обсъждаме новите параметри на турската външна политика и гадаем дали ислямистите от Партията на справедливостта и развитието ще се опрат на доктрината „Голяма Евразия” или на неоосманизма, или пък са отворили уста за голяма хапка, обединявайки двете доктрини във свръхекспазнзионистичен външнополитически подход; докато в напрегнато очакване наблюдаваме епохалния сблъсък на новоизлюпената анадолска буржоазия, представлявана от Реджеп Тайип Ердоган и компания, с овехтялото кемалистко наследство, представлявано от генералитета и висшите магистрати, извън погледа ни остават процеси, които не бива да пропускаме, защото, взирайки се в отделните елементи, губим цялостната картинка на турската доктрина за национална сигурност.
И на първо място в този ред от мисли ще поставя дългосрочното стратегическо развитие на турската армия. Тук ще отворя една голяма скоба, за да коригирам някой станали вече шаблонни изрази-оценки, които в динамиката на събитията, вероятно и аз съм допуснал в някои анализи на развиващата се на ръба на бездната, люта битка между Ердоган и генералите. Много често в последната половин година, визирайки удара, който управляващата партия стовари върху турския генералитет с делото Ергене��он през миналата зима, говорихме за това, че турската армия е завряна в ъгъла от ислямистите. Изключително неточна квалификация! Не турската армия, а генералитета, и то бих казал – старият генералитет попадна в изолация и арест. Казвам неслучайно „старият”, защото, нали не мислите, че вече доказано недопускащият и най-малка неточност екип на башбакана, ще направи фаталната грешка революционно да замени кемалистката доктрина на изолационизъм с неоосманистка на тотален експанзионизъм, без да се погрижи за смяната на караула! Не само у нас е популярна максимата „Кадрите решават всичко!” и в Турция прекрасно я знаят и разбират. И има достатъчно информационни източници, даващи доказателства, че в средния, а и във висшия команден състав (за младшия да не говорим!) лоялните на новата турска доктрина за национална сигурност са стабилно ядро.
И така, зад тихата политическа революция, извършена от Ердоган текат динамични процеси на развитие и модернизация на турската армия, без при това да бъде и най-малко накърнявана приемствеността. Най-могъщата в региона армия след израелската се превъоръжава с големи крачки, за да отговаря напълно и дори изпреварващо на широкия диапазон хегемонистични ходове, включително – провокативни такива, на турската външна политика, водена от проф. Давутоглу.
Да започнем този преглед от най-авангардната и решаваща в днешните условия сфера на военни интереси и влияния – космическата. Цитираното съобщение на Ройтерс само приповдига завесата пред една дълбоко обмислена и напълно окапацитена дългогодишна стратегия за космически шпионаж.
Разбира се, това не е началото на турската космическа програма. В предходните години бяха изстреляни в орбита три комуникационни сателита. Но те бяха поръчани на корпорацията Алкател, която в момента изпълнява поръчка на турското правителство и за четвърти сателит.
През тази година трябваше да бъде изстрелян първият спътник изработен действително изцяло от турски инженери от Съвета за научно-технологични изследвания на Турция – Изследователски институт за космически технологии (ТЮБИТАК-УЗАЙ). Дефинираната цел на изстрелването на наблюдателския спътник РАСАТ според генералния директор на ТЮБИТАК-УЗАЙ е „подобряване на инфраструктурата, необходима за монтажа, интегрирането и тестването на малки спътници в Турция, без получаването на чуждестранна помощ. Снимките получавани от РАСАТ ще бъдат използвани за градското и регионално планиране, управление на горските фондове и селскостопански цели”… Блазе им на турските лесничеи.
За този спътник, който трябваше да бъде изстрелян още през април с ракета-носител „Днепър” на руско-украинския космически консорциум Космотрас, нещо се умълчаха, поради което се наложи да проверя графика на руската космическа индустрия, където е посочено без допълнителни пояснения, че датата на изстрелване не е сигурна, последно е била за 29 октомври, но се отлага.
Казаното за РАСАТ показва категорично, че в играта се включва на високи обороти и високотехнологичната турска индустрия, зад която плътно стои министър-председателят. По време на официална церемения за пускането на вода на нов, изцяло изработен в Турция военен кораб-амфибия, Ердоган дебело натърти върху факта, че разузнавателния сателит Гьоктюрк ще бъде изработен от турски инженери.
Тези приказки са, разбира се, за рекламна употреба, най-вече домашна. От години Турция се опитва на базата на изключителния обем високи технологии с които индустрията й разполага да създаде гъвкав военно-промишлен комплекс, който не само да задоволява огромния глад на турската армия от модерни и свръхмодерни въоръжения, но и както всичко друго в политиката за тотален алъш-вериш на ердогановите ислямисти, да е високо конкурентен на международните оръжейни пазари, особено тези на мюсюлманския свят, гладен за оръжейни системи, платежоспособен с петродоларите си и дълбоко лоялен към мюсюлманска Турция.
В същото време турците получаваха сериозни предупреждения да не се хвърлят с главата напред в област, където парите и закупените високи технологии не са всичко.
Още през 2007 г. нюйркският наблюдател Тейлър Динерман по повод на същия този проект за шпионски сателит Гьоктюрк посочи:
„Като член на НАТО, Турция има някакъв достъп до информация от американските спътници, те могат също така да купуват спътникови снимки от СпотИмидж, ДиджиталГлоуб и други космически играчи на свободния пазар. Вместо това обаче, те искат да имат свой собствен сателит, а по-късно със сигурност ще поискат метеорадарна снимкова система за всякакво време, а накрая ще им се приискат и системи с мулти и хипер-спектрални възможности… Липсата на „изисквания за местно съдържание” в този проект подсказва, че този проект е приоритетен и турските военни няма да позволят на местните индустриални политики да се изпречат пред техните нужди за широкомащабно, настойчиво и системно, и най-вече напълно независимо наблюдение.”
Да, на пръв поглед звучи разумно, но
Първо, вече не е 2007-а, а 2010-та година и вече в Турция не са военните тези, които вземат стратегическите решения (което ми напомня христоматийното изказване на Чърчил пред английския парламент през Втората световна война по повод на паническо предложение властта на острова да се предаде на военно командване – „Господа, войната е твърде сериозно нещо, за да се остави в ръцете на военните!”) и
Второ, лично аз, а предполагам и мнозинството от читателите биха се присъединили към мен, изключително много уважавам турските управляващи поне за едно нещо – не искат акъл от никой, още по-малко можеш да ги обвиниш, че изпълняват угоднически съветите на „големия брат”, който и да е той! Защото г-н Динерман може и да е гуру, но е нюйоркско гуру и преди всичко американски гражданин, а ако не те мързи да се поровиш из купищата информация в един момент може и да откриеш, че е консултант на непълно работно време във – вие къде мислите? – ами да – в Пентагона. Точка. Толкова за „добронамерените съвети”.
По-горе като казах, че казаното от Ердоган има по-скоро рекламен характер, не ви подведох. Успоредно с неговите гръмки изявления за турските инженери бе публикувано и съобщение за пресата на италианската компания Телешпацио, дъщерна на Финмеканика, че е спечелила конкурса и започва заедно с турския оръжеен контрактор Асейсан разработването на шпионския спътник Гьоктюрк, който ще струва по предварителни разчети около 250 милиона евро. В същото съобщение намираме още едно разминаване с думите на турския лидер – очаква се спътникът да излезе в орбита пре�� 2013 година, а не 2012-та, както Ердоган заяви. Оптическите системи на технологичното чудо ще са със свръхвисока резолюция и ще позволяват наблюдаването на обекти с големина под 1 кв.м (80 см).
Така, че внимавайте какво правите с колежката в отдалечената алея! Ердоган ви гледа отгоре…

(Следва)

Анализът е публикуван във в. Десант