Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

• Водещи коментатори и журналисти, са убедени, че с операцията си „УикиЛийкс” ЦРУ и Мосад отварят нова страница в информационните кибер-войни

• И ви моля да не се стряскате от появата на вездесъщия Джордж Сорос и в този криминален сюжет!

След първоначалното задоволство от новият модел на прозрачност и информационно общество, което Джулиан Асанж и водената от него УикиЛийкс заявиха, особено през 2010 г. чрез публикуването на зашематяващи масиви от почти 500,000 класифицирани документи на Пентагона за войните в Афганистан и Ирак, дойде дълго рекламираното „изтичане на нова партида информация – основно грами на Държавния департамент на САЩ. Но тази кампания донесе много повече разочарование и почти пълна липса на смислена информация.

ЗАГЛОЖДИ МЕ СЪМНЕНИЕ

В света на матрицата, в който живеем, пред всяко сензационно разкриване на информация за кукловодите на планетата, задължително минавам рутинните въпроси:

1) Това информация ли е?
2) Възможно ли е да е дезинформация?
3) Има ли прецедент, за да го мислим като евентуална контрадезинформация?

Има и още критични въпроси, но и тези стигат. И щом започнах да се ровя и анализирам пропуснати преди това дребни факти и най-вече логически несъответствия, яко изглеждащата китайска стена на Асанж започна да се пропуква и разпада. Какво се случи?

Първото което ми изскочи подсъзнателно бе, че историята разказвана от австралиеца Асанж изглежда прекалено красиво, за да е истина. Организацията имала над 10,000 преки помощници и ятаци по цял свят, които съхранявали копия от базите данни. Зад УикиЛийкс стоели най-добрите хакери. Анонимността на източниците се гарантирала от самия модел на структуриране на организацията…

После се запитах, как така без никакви проблеми американците практически блокираха дейността на Уикилийкс при третото изтичане на информация, но не го направиха при второто?! И това, след като при първото изтичане, вече са били наясно, че сайтът има капацитет, а не отправя празни заплахи.

И естествено дойде ред и на въпроса, как така, янките претрепаха един цял народ заради несъществуващи оръжия за масово поразяване и доутрепват сега още един, заради това, че уж криел из пещерите си Осама бин Ладен, а се държат като на дворцов бал с човек, който уж вадел на показ целият архив н�� националната им сигурност!? И вместо да му спретнат един хубав инфаркт, му устройват паркетни изпълнения със смехотворни обвинения за изнасилване и прочее и прочее. И в този момент схванах, че Уикилийкс понамирисва не, ами направо вони на глобална манипулация.

Потърсих мнения на сериозни коментатори и изследователи и никак не се изненадах, да открия, че и други си мислят за същото. Тук ви предлагам изказвания на двама души, чиято репутация е безупречна и в чието мнение винаги е добре да се вслушаш внимателно – изключително популярния телевизионен водещ и коментатор от едно от най-високорейтинговите предавания в Русия „Однако” – Михаил Леонтиев и известният американски разследващ журналист Уейн Мадсън. Прочетете и тях и помислете сами върху казуса.

Колкото до мен, не съм изненадан от най-новото „оръжие за масово поразяване” разработено за информационните войни на двайсет и първи век, но е истина, че ще съм дълбоко разочарован, ако съмненията ми се потвърдят от времето. Колко хубаво би било, ако ние, обикновените граждани на земята можехме да вземем нещата в свои ръце, така, както сладкодумно разказваше Джулиън Асанж…

_____________________________________________________________________

Михаил ЛЕОНТИЕВ, водещ на руското тв-предаване „Однако”:От статията му „УИКИЛИЙКС”

… Друго нещо е Асанж. Този тип отсега нататък ще го наблюдаваме много внимателно. В момента той преживява върха на своята кариера, въпреки, че изглежда в тия неща няма предел за мащабите в които можеш да се разгърнеш. Т.е., Асанж вече е арестуван (най-малкото е с електронна гривна за проследяване), сметките му са блокирани (кои от сметките му?) при това без съдебно разпореждане. При което е арестуван по смехотворно обвинение (за секс без презерватив). При това американците, обявили го за обществен враг номер едно, веднага заявиха, че нямат намерение да искат екстрадицията му! Откога Америка доби навика да не преследва престъпници, представляващи, на всичкото отгоре, заплаха за американската държава и живота на американските граждани?!

По същество Джулиан Асанж представлява точно такава заплаха за действащия световен ред, каквато е Ерик Кантона за банките. По същество това е цирк. И най-забавното в цялата история е, че по този цирк се прехласнаха почти всички. Дори тези, които не можеше да не забележат очевидните несъвпадения в историята с УикиЛийкс, в същото време не можаха да превъзмогнат съблазънта да се полакомят за продуктите на асанжевата помия. Т.е. едната половина от задачата е вече изпълнена. УикиЛийкс днес се ползва с най-голям кредит на доверие по света. При това той е в състояние да използва за разпространение на своите материали практически всички световни медии. Т.е., фактически това е е най-грандиозният медиаинструмент в историята. И както вече сме го казвали, може би е използван за най-мащабната медийна провокация.

Това, че днешните войни са войни информационни е баналност, която само ленивият го мързи да повтаря. Обаче, обстоятелството, че всяка война е свързана с появата на нови, по-съвършени оръжейни системи, в това число и за масово поразяване, неизвестно защо предизвиква удивление. УикиЛийкс е само и единствено логично развитие на оръжията на информационната война.. Въобще, смисълът на информационната война е в това, че няма смисъл да се стреля в човека, ако е възможно да измениш неговото отношение към самия себе си. Тогава, той сам ще се застреля. Т.е., страната станала обект на успешна информационна атака, би трябвало сама да се застреля.

_______________________________________________________________________________

Уейн МАДСЪН, американски разследващ журналист собственик на сайта „Wayne Madsen Report”:От статията му „ЦРУ, Мосад и Сорос са зад УикиЛийкс”

Гъмжи от подозрения, че УикиЛийкс е част от американските кибер-военни операции.
WMR (Wayne Madsen Report) научи от азиатски разузнавателни източници, че някои азиатски страни, в частност Китай и Тайланд са дълбоко убедени, че сайтът Уикилийкс… е свързан с американските кибер-военни и компютърни шпионски операции, а също и с кибер-военните операции на Мосад.

През януари 2007 г., Джон Янг, който ръководи Криптом, сайт, публикуващ класифицирана информация, напусна Уикилийкс, обявявайки, че тази организация е фасада за операциите на ЦРУ. В подкрепа на твърдението си Янг публикува над 150 е-мейла изпратени от активисти на УикиЛийкс до Криптом…

Стана известно също така, че в консултативния съвет на УикиЛийкс членува Бен Лори, някогашен програмист на Гугъл, който наскоро подписа договор с Националната агенция за сигурност на САЩ и е обвиняван от Китай, че е е бил част от екипа на американската кибер-шпионска кампания спещу Китай…

Съществуват основателни съмнения, че УикиЛийкс е още една от финансираните от Сорос операции под „фалшив флаг”. WMR научи, че след като бившият сенатор Норм Коулман решил да се противопостави на соросовата кандидатура Марк Мълок Браун (бивш зам. генерален секретар на ООН) за президент на Световната банка, Сорос привежда УикиЛийкс на високи обороти. Германският резидент на УикиЛийкс – Даниел Шмит – хаква списъка с поддръжниците на Коулман, открадвайки информация за кредитните карти и адреси, като публикува откраднатото на сайта на УикиЛийкс. По този начин кандидатът на демократите Ал Франкин, мощно подкрепян от Сорос, побеждава Коулман на следващите избори.

Според други източници стана известно, че Сорос стои зад операцията по преместването на Уикилийкс в Исландия, за да добие сериозна тежест там във връзка с овладяването на банковите операции и завладяване на неразработаните ресурси в Гренландия…

______________________________________________________________________

Не мога да не отбележа, че не един и двама читатели на първоначалната ми публикация за УикиЛийкс изказаха обосновано съмненията си. Не отричам, че аз също имах съмнения, но някак си надеждата, за решителна промяна в нашата, заплашена от погибел цивилизация взе връх. Ето някои от читателските мнения:

ralph_m
19 декември, 2010 в 18:41 | #1

Не ви ли се струва че прекалено големия шум който се вдигна говори за постановка. Съмнително е например че това се случва точно около гласуването за съдбата на интернет:

При това „изтичане“ на информация не се разбра почти нищо ново (кой бил алкохолик, имало корупция, щатската армия издевателтва и мародерства над окупираните от нея територии и хора,….) кое беше новото което незнаеха масите не се разбра. С единната реакция на всички правителства относно „изтичането“ на информация заради WikiLeaks май е ясен резултатът от гласуването за ограничаване на свободата за распространение на информация в мрежата. Просто им беше показано че ако не ограничат с вота си достъпа до инфо в интернет може там да намерят къде по големи тайни заради които като нищо тълпата някоя революцийка да спретне и да помете цялата лицемерна система. Изтеклото инфо беше доста внимателно подбрано и изчистено за да не предизвика огромни вълнения и реакции сред тълпите, а господарите им да бъдат насочени към правилния вот.
Всичко това е просто една версия, но като се има впредвид огромния шум който вдигнаха световните медии и като се има впредвид кои са собствениците им цялата работа намирисва много и ме съмнява това да води до КРАЯТ НА „СТРОГО СЕКРЕТНО!-ТО”, а точно обратното.

asdasd
2010-11-30 23:10

Авторе, съжалявам за надеждите ти, но цялата игра е да се сложи ръка върху интернет. Много им пречи на евроатлантиците , да ги наречем така. „Хулиганът“ всъщност е „наше момче“…

Ще бъдем ли отново разочаровани до болка? Ще се окаже ли, че поредната надежда за справедливост и прозрачност в нашия свят е била поредната манипулационна операция? Предстои ни да си го изясним в следващите няколко месеца. Важното е, че започваме да развиваме интуиция към многоходовите комбинации в матрицата, а това макар и мъничка стъпка, е все пак стъпка, активна съпротива. Важното е да не се примирява, да не позволяваме с тоягата и моркова да ни вкарат в кошарата, защото това ще е краят на цивилизацията ни.

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Протестантската Нова телевизия с масирана манипулация насажда сред милионната си аудитория моделът на „преуспяващият българин” Миро – той се оказва протестант, а не православен – изводът е ясен: Следвайте светлия му пример!

Да ме прощавате за опростенческото излагане на манипулационните механизми на съвремието ни, но напоследък, жълтите издания – печатни и електронни, са добре захранени с поредната сензация по български. Дъвчат я, предъвкват я и после я плювват в широко зиналите уста на масовата публика, жадна за всяка подробност от битието на идолите си в във виртуалния си риалити живот.

В последните дни поп изпълнителят Миро топло откровеничи пред камерите на Нова телевизия за разни работи. За това-онова и най-вече за своята принадлежност към протестантството. Следва една умилителна история, от която ти иде или да ревнеш на глас, или много по-вероятно – да изтичаш до тоалетната, за да си избълваш съдържанието на стомаха… Мъничкият той, на 13 годинки само, решил да изследва бога. Първо, прочел малко от Корана, после се позаинтересувал от йога, и едва от третия път метафизиката, решително се разтворила пред него – цяла целеничка, за да прозре детето-чудо, че бог е не друго, а протестант!

Прости ми Боже, че споменувам името Ти всуе! Но и да не ми простиш, няма да е голяма загуба – аз и без това не съм особено прилежен православен християнин. И тук няма да се впускам в догматична схватка за разнищване на доктрините на християнството. Нито пък идеята ми е да хуля една от местните шоу знаменитости. Която всъщност с изповедите си извън изповедалнята естествено си прави евтин, но ефективен пиар, при това – без пари. Що да не се възползва? Нарцис като него не би пропуснал подобна възможност за н��що на света. И като казвам „нарцис”, пак не го хуля – за да се наместиш на централно място под светлината на прожекторите, трябва да направиш цяла планина компромиси, нещо невъзможно, ако не си огромен и завършен егоцентрик.

И за да не ме изръфат с парцалите неговите „фенове”, ще ме извините за досадата, но ще аргументирам буквално всяка дума, която напиша тук. Споменах, планина от компромиси. Какво имам предвид? Въпросната звезда е хитро момче, малко като позаглъхне и току пусне някоя партенка. Едно време се оприказва орталъка, че може би май че е хомо. Папарашки снимки се коментираха в несвяст на плажа, извън плажа, статии, предавания – медийна галиматия! А той си седи и се усмихва хитричко и нито отрича, нито потвърждава, зер налапаха шараните куката, да им е сладко. После пак да става врява и всякакво треволнение да разгорещи феновете му, нарита Галята. Същата тази Галя, дето огледалния му събрат от Нова – Део – й викаше „руска свиня”.

Сега се оказа протестантин, както възмутено се изразяваше една българска литературна героиня. Но това вече малко множко ми дойде. Никога не съм се занимавал с така наречените „известни личности” и се надявам скоро да не ми се случва отново, но момчето от Добрич премина една граница, която за българите е свещена и никога не трябва да се прекосява. Включи се в едно активно антибългарско мероприятие, с единствената цел да се облажи, отново да си вдигне рейтинга, което на свой ред ще му осигури по-високи хонорари, което е гнусно отвсякъде. Опита се фарисейски да обърне простата истина, че на 13 години е станал безкрайно лесна плячка на нароилите се по това време западни секти, точно като шаран, и смятайки „феновете” си за още по-големи шарани, им избръщолеви от екрана всякакви простотии за прочитане на малко от Корана, интересуване от йога (незнайно защо е търсил бог в една осъвременена система за медитация!?). Без да му пука за последствията!

Не знам дали да си протестант е много отговорно, както сам той се изрази, но да си „известна личност” със сигурност е много отговорно.
В момент, в който нацията се размива и топи като ланшен сняг, в момент в който на тази нация й е жизнено необходимо единство и духовна целеустременост, не за друго, а за да оцелее, господин Мирослав Костадинов реши да си вдига рейтинга, като стане рекламно лице на протестантските секти в България, давайки светъл пример на пуберите, къде да открият бога.

И преди вресливите поклонници на западните ценности да са вдигнали вой до бога (вероятно протестантския), държа дебело да подчертая, че личният избор на кой да е човек, в това число и на певецът Миро, си е негова лична работа. И аз съм последният човек, който ще му се меси, докато тази лична работа си стои лично при него тихо мирно и кротко. Но когато започнеш да натрапваш на публиката личният си избор, възползвайки се от популярността си, това се превръща в отвратителна манипулация на масовото съзнание – нещо, срещу което не мога и няма да мълча.
Българите от повече от хилядолетие са православни християни. Това е българският народностен избор – православието. И този избор не го е подвел и за миг. Помогнал му е да оцелее духовно в онези петстотин години на мрак и унижение. И въпреки дълбоката институционална криза, обхванала днес Българската православна църква, не без други едни активни мероприятия на също така „известни хора” в последните 50 + 20 години, аз съм убеден, че Българската църква ще намери сили да се реформира и отърси от наложеното й десетилетия наред вцепенение и отново да се превърне в истински грижовен и строг пастир на народа си.

Та толкова за Миро и мировци. Жалка история. Още по-жалкото е, че юнакът толкова много се напъва да блесне и в интелектуална светлина като някакъв чутовен мислител, а не е вдянал простия факт, че тази изцепка не е като да задяваш публиката – педал ли си, или не. На това равнище – накърняване на националната духовна традиция, подобни циркаджилъци по правило се обръщат като бумеранг, връщат се и ти цапардосват имиджа непоправимо. При младшата възраст едва ли особено много, но мнозина сред излезлите от пубертета това няма да го преглътнат, Мирославчо. Наистина, жалка история…

Знам, че някой тутакси ще репликира с дежурното, че не е виновен оня, дето лапа баницата, а тоя, дето му я дава. Тук обаче трябва да направим разграничението – баницата досега му я давахме ние, които му бяхме публика. Колкото до посредникът в тази кампания – Нова телевизия – мисля, че на всички трезви българи отдавна трябва да е станало ясно, че то��а е откровено антибългарска телевизия. Тя беше такава и като гръцка собственост, такава е и днес като шведска собственост.

Като споменах шведска, не следва да пропускам, че националната религия на Швеция (независимо от верската либерализация там през 2000-та година) е протестантството – Шведската лутеранска църква (същата, която разреши гей-браковете!).

Е, трябва ли в такъв случай да се чудим с каква голяма охота тази телевизия предостави по десетина минути в две от най-рейтинговите си предавания („Горещо” на Венета Райкова и „Стани богат” с Николай Кънчев) протестантска трибуна на певача за сълзливите му верски лирически отклонения.
Така нареченият Ники Кънчев, разбира се, отново блесна със сервилността си, като се престара и докара в предаването протестантския пастор, духовен наставник на Миро. Това обаче едва ли би изненадало някого, като се има предвид неописуемата меркантилност на водещият, който не се свени да се снима в каквато му падне реклама, стига това да се плаща добре. Какво остава да очакваме, когато трябва да угоди на протестантските шведски собственици на Нова телевизия.

В заключение искам да посоча нещо много важно. Не слушайте глупостите на прозападните дупедавци, така нареченият ни „политически елит”, когато гъгнат пред камерите за традиционната всестранна толерантност на българския народ и как тази толерантност трябва да се запази и развива. Манипулират в полза на не просто чужди интереси, а на антибългарски интереси.

България си отива. Влязохме във време разделно. Колкото и да ми е противно да го кажа – в такъв фатален исторически момент – толерантността трябва да си я приберем в шкафа за по-добри времена. За времето, когато и другите ще са толерантни към нас. Но не днес, не сега. Сега е време да се втвърдим, сега е време за нулева толерантност, сега е време да се спасим като нация!

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Сгрешена генетична структура, фатална последица от историческа съдбовност или вечен център на геополитически интереси – причината е без особено значение – важен е резултатът. А резултатът е фатален. След съсипващото политическо давичкане, особено в последните 20 години, българската нация, бързо и сигурно загива. И сякаш няма никакви изгледи за светлина в тунела, защото българинът днес, в края на 2010 година, не изглежда и на йота по-умен като източник и хегемон на национална държава, отколкото бе преди двайсет години, преди шейсет години или по алекоконстантиново време….

Повод за тези мрачни размисли ми дадоха няколко зрителски обаждания във форума на последното издание на предаването ми „10-та степен по Рихтер” по СКАТ ТВ. С очевидно усилие да се контролира и поне донякъде да звучи вежливо, възрастен мъж, ако се не лъжа от Видинско, настойчиво ми постави въпроса, защо все се занимавам с ЦРУ в моите предавания и кога най-сетне ще се заема с КГБ. Искал да чуе отговорът ми. Има колеги, които просто биха го сиктирдосали – в крайна сметка предаването бе изцяло посветено на сензационния напоследък интернет сайт УикиЛийкс и неговият основател Джулиан Асанж, и в по-общ план – на ролята на световната мрежа за разбиването на лицемерните двойни стандарти на съвременната западна демокрация. И ЦРУ дори не бе споменато. Но този зрител, който по същество олицетворява един значим дял от българската нация, дял за който „за всичко са виновни комунистите”, е под тежката зависимост на един траен и вероятно нелечим политически делириум, за който всяко показване и коментиране на нелицеприятни факти за Запада (разбирай, най-вече Америка) е силно, до нетърпимост болезнено. Последва го друг зрител, предполагам в ранната средна възраст, който на скоропоговорка ми изнесе лекция с добре наизустена лексика, как Америка е страната на свободата, американското общество представлява 95% средна класа, а държавата там винаги защитава гражданите си по всяка точка на света, когато е необходимо налива пари за да защити парите на американските граждани в банките и прочее. Няма да коментирам, доколко общо имаха и двете обаждания с темата на предаването за УикиЛийкс. Отговорих им и на двамата в кратките оставащи ми минути, на първия, че не се занимавам с КГБ, защото КГБ отдавна вече не съществува, а наследниците му, поне в България са в много слаба позиция, защото България в момента е управлявана от ЦРУ, и понеже това никак не ми харесва и го намирам за пагубно за нацията ни – се занимавам и ще продължавам да се занимавам с ЦРУ. Другият зрител посъветвах да прочете великолепно аргументираните статии и книги на американският(!) изследовател Уилям Блум за милионите жертви на американският „износ” на демокрация по света след Втората световна война, да се запознае подробно с Патриотичния закон и неговото приложение в САЩ, на практика суспендиращо основните граждански права и свободи или пък да прочете статистиката за милионите американци, на които през 2008-ма, чрез така нареченото пукане на балона с недвижимостите, бяха буквално секвестирани жилищата, превръщайки ги в бездомници…
Монетата естествено в един момент се завъртя и се наложи да озаптявам на границата на добрия тон друг зрител, който въодушевено и пламенно, наемайки се от секунда на секунда, се опита да ме въвлече в разиграваното на една определено некомпютърна игра, една за мен страшничка, за него очевидно вълнуваща игра – с две думи – ако руснаци и американци се сбият, кой ще спечели – за него нямаше съмнение, че руснаците имат многократно военно превъзходство и така ще напердашат американците, че…
Свети Небеса! Просто го прекъснах. И да му обяснявам, че ако руснаците имат някакво превъзходство, то е в сферата на ония оръжия, които директно ще пратят в преизподнята цялата планета, бе напълно безмислено. Той дори няма да ме чуе, какво му говоря. Както впрочем, със сигурност не са чули и дума от това което има отговорих и поклонниците на „американската мечта”. Те щяха да ме чуят единствено, ако бях потвърдил, че „комунистите са виновни за всичко”.
Толкова зле не съм се чувствал отдавна, както след това предаване. Аз съм умерен русофил и умерен американофил. Но нито умереното ми русофилство, нито умереното ми американофилство не покриват и квадратен сантиметър от управляващите олигархии в Русия и САЩ, нито обществено-политическите системи, които те са наложили и в една или друга степен експортират, или са експортирали по едно или друго време, с откровено насилие навън – руснаците преди двайсет години, американците и до днес. Най-малкото и най-егоистичното поради това, че във всички случаи моята България е била задължително и последователно жертва на глобалното противоборство на геополитическите чудовища.
Примерите, които ви дадох, дами и господа, са просто дребни знаци за глобализираните и тотално манипулирани умствени процеси, които се вихриха, се вихрят и без всякакво съмнение ще продължават да се вихрят и за вбъдеще в нацията ни, ако самата нация не стори нещо.
Възможните констатации са както обикновено само две – национална умствена недостатъчност или унаследена политическа шизофрения. По отношение и като обяснение на второто, отново само знаково, ще вмъкна, че ако и да споменавам на няколко пъти вече само последните 20 години, то де факто нещата днес по никой начин не се отличават от описаното дередже на българското политическо мислене от гениалният ни сънародник Алеко Константинов преди повече от сто години!
И ако силно централизираната държавна система при соца, при всичките си кусури и икономически волунтаризъм, все пак имаше ясна доктрина за национална сигурност, съответно системно прилагана концепция за защита и развитие на нацията, коят�� за петдесетина години се увеличи с повече от един милион българи и бе на прага да роди 9-милионният българин; ако щете недодялано и идеологически изкривено, но затвърди и разви културната ни идентичност по света, наложи в националното съзнание гордостта от 1300-годишната ни държава, нямаща конкуренти по дълговечност на континента; днес това са „чудеса” и „митове”, които новите поколения не знаят, няма как да помнят, а разградената и немощна държавност не може, да не кажа, не иска поне да поддържа. България вече не се стреми към деветмилионния българин, а към изчезването на 7-милионния. А номенклатурно-мутренската ни олигархия чупи кръст пред всяка външна сила и ръмжи единствено на собствения си народ и то когато не се задават избори.
И след всичкото това, което не бе скрито, не бе тайно, то се случи на всички нас, и на американофилите и на американофобите, и на русофилите и на русофобите, случва ни се и в момента, загубихме просветата си, загубихме докторите си, на път сме да загубим и малкото останала наука, останахме без пенсии, обречени да работим до гроб! И след всичко това, ние продължаваме да се делим на „фили” и „фоби”, озлобени и настръхнали брат срещу брата!
Защо бе, брате! Защо? (Да ме прощавате, че перифразирам геният на българщината)
Нима не разбирате, че все повече заприличваме на ония окаяни православни отци(главно византийски) от времето на големия прелом между 14-ти и 15-ти век, които креснали, че по-скоро ще сложат чалми, отколкото да приемат уния с папата (и евентуална помощ на латински кръстоносци срещу настъпващите турски орди)!
Нима сте склонни на същото – по-добре да загробим България, отколкото да се помирим помежду си!?
Това не е лирично емоционално отклонение, уважаеми читатели. В ситуацията в която сме поставени, захапани до кокал от геополитическите играчи, предадени от олигархията си, единственият ни изход е в незабавно национално помирение, национално единение – в един стоманен български юмрук, който да се стовари върху предателите, да разтърси гнилата ни колибарска държава, ако трябва да я срути до основи, за да я изградим наново, за да си върне нацията-хегемон управлението на собствените си дела, направляването на съдбините си и най-вече, и най-важното – да осигури бъдещето на деца��а си.

Анализът е публикуван във в. Десант