Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Групата ГфК от Нюрнберг публикува много поучителни цифри за уважението към различните професии в 19 страни, включително България – политиците са най-презрени!

Като оставим настрана куриозните на пръв поглед моменти, предложената статистика е много поучителна за съвременните общества и изключително точно дава картина за социалния разрез на националните държави.

Фактът, че пожарникарите са на първо място по обществен авторитет с цели 94% процента средно одобрение, което за Швеция достига до 99% не е изненадващ. Професията е военизирана навсякъде, което води до дисциплина и ефективност в действията, а от друга страна не е видимо свързана с корупция и обществено неприемливи аспекти.

В същото време, на абсолютното последно място сред 20-те проучвани професии са политиците, като неодобрението към тая професионална клика по света достига средно 83% и само 17% от хората изпитват някакво уважение. Разбира се, и тук има фрапиращи разлики, показващи структурни различия в националните възприятия – в Швеция одобрението към политиците достига цели 39%, докато в Че��ия и Румъния, то е едва 8%. Но дори и в отлично уреденото шведско общество цели 61% от хората не харесват политиците.

Изводът е повече от ясен – настоящият модел на социално управление е за боклука!

Това между другото се подкрепя и от по-голямата част от попадналите в областта на преобладаващо неодобрение други професионални групи. Бизнесът като цяло, представен от рекламни, маркетингови специалисти, мениджмънт и банкери е в черния списък на националните общества с повече от 50% неодобрение. Към тази тъмна групичка естествено са акумулирани и адвокатите. Без съмнение, изненадващ е фактът, че тук са и синдикатите, които в последните десетилетия загубиха физиономията си със съглашателствата си и липсата на борбеност за професионалните права на работещите. Това, че и журналистите са в сенчестата част е логично, заради станалата стандарт продажност и манипулация в професията, които обществото очевидно не е склонно да прости.

Разбира се, за нас представлява специален интерес представянето на българските ценностни нагласи към различните професионални сфери. И отново няма изненада – от 20 позиции, България води с цели 6 позиции, но в графата „най-ниско доверие” и респективно, не оглавява класацията в нито един пункт на високо доверие към професиите. Българите най-малко в света уважават лекарската професия, съдиите, екоорганизациите, благотворителността, адвокатите и синдикатите. При това, в отделни случаи ножицата е невероятно отворена – при среден процент на уважение към съдиите 66%, а в една Швеция цели 89%, в България е наопъки – съдиите са презирани от 66% от хората и уважавани едва от 34%.

Жалкото е, че не са публикувани извадките по нации, откъдето биха изскочили още впечатляващи цифри. Но дори и само от предложената извадка получаваме обилна храна за размишления.

Първото, което се набива на очи е вече документираното в сравнителен план липса на уважение към държавността и институциите в България. Дори само на базата на една таблица можем спокойно да предположим, че в това отношение страната ни е абсолютен опашкар или най-малкото една от ��оследните в класацията. И това е чудовищен шамар за всички негодници, самообявили се за политически елит и управлявали България в последните 20 години. Народ, който не уважава държавността си я губи и приема чужда държавност. А тъкмо тези псевдоелити насадиха къде основателно, къде не, тотален нихилизъм у българина.

Вторият извод е, че доминиращият социален модел в света е напълно компрометиран, което вещае пълната му катастрофа в обозримо бъдеще. Хората смятат, че политиците са тотално корумпирани и лишени от всякакъв морал, че бизнесът е една измамническа дейност, която поробва света, а медиите са слугинаж, който раболепно манипулира обществото в полза на първите и вторите.

Отчайващо тъжна статистика за началото на 21-ви век.

Паоло Барнард

(със съкращения)

Предлагам на вниманието ви стенограмата от видеопрезентацията на независимия италиански журналист Паоло Барнард посветена на бруталната история на Лисабонския договор – най-голямата досега, но не първата и не последна измама на еврочиновниците и плутократите в ЕС срещу народите в Европа. Въпросната презентация бе представена в две части в ТВ предаванията ми, можете да ги видите и он-лайн в този сайт.

В Европа бе извършен държавен преврат, извършен зад гърба на всички граждани: италианци, германци, французи – всички.
Италианското правителство вече не е суверенно, италианският парламент вече не е суверенен, в резултат от това, италианските закони вече не са суверенни и юридически ние вече не сме италианци.
Процес��т на създаване на европейската конституция започва в градчето Лаекен в Белгия през 2001 г. Написва се тази конституция, само че големите бюрократи и политици правят една „грешка“: правят всичко това явно и народите в Европа разбират за нея. Французите и холандците през 2005 г. в два национални референдума отхвърлят конституцията, създадена от евробюрократите.
Защо я отхвърлят?
Обяснението е просто: Защото в тази конституция са дадени всички права на бизнеса, на корпорациите, на големите банкови интереси, на услугите и прочие, а социалната част, тоест тази, която засяга обикновените хора – работата, социалните гаранции и прочие, е изключително ограничена, незасегната, просто несъществуваща.
Тогава французите заявяват „Тази конституция е социално фригидна“ и я отхвърлят. Холандците също я отхвърлят. Има европейско правило, според което, за да се наложи Конституция, трябва да се приеме единодушно от всички държави. При това положение конституцията умира, свършено е с нея.
Бюрократи и големите политици не се предават. Разбират каква грешка са направили, постъпвайки демократично. Следващия път няма да действат така. И наистина, това, което е изритано през главния вход, ще влезе през прозореца само няколко години по-късно. Ще се съберат отново и ще пренапишат друг документ, който няма да бъде „конституция“, а просто „договор”. На 13 декември 2007 г. се срещат в Лисабон, за да подпишат този нов договор 27-те държавни глави на европейските страни. Така не трябва да бъде одобряван чрез референдум, но има силата на конституция.
Става дума за промени в съществуващи вече договори, основни договори като Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, към които се прибавя и договорът от Ница. Тези основни договори са събрани в едно и към тях са добавени 329 страници с промени. Така общо се стига до 2800 страници с правила, които не са свързани помежду си и затова е невъзможно да се прочетат. Нито един европейски политик не е могъл да ги прочете. Това нещо, което е наречено Лисабонски договор, ще добие наднационална власт. Ще рече, че властта му е по-голяма от властта на която и да е държава, по-силен е от всеки един национален закон, по-силен е от всяка една национална конституция, по-силен е от всеки ��дин национален парламент, от държавните глави на която и да е нация.
Ще ви цитирам една фраза на големия архитект на цялата тази история от последните години – Валери Жискар д’Естен, който в едно изявление от 27 октомври 2007 г. казва: „Договорът е същият като Конституцията, (Конституцията, която беше отхвърлена), само формата му е различна, за да се избегнат референдумите“. Държавните глави са се разбрали, че мнението на гласоподавателите не бива по никакъв начин да се иска. Само Ирландия не го подписва, защото благодарение на своята конституция, е задължена да направи референдум. Референдумът се проведе и Лисабонският договор бе отхвърлен. Организираха втори референдум, и след огромен натиск, изнудвания, както и рушвети, платени на ирландската държава и ирландските банки, ирландците в крайна сметка бяха принудени да кажат „Да“ и така Договорът най-накрая мина.
Тъй че става дума за истинска измама. Нека обърна внимание, че думата „измама“ не е достатъчна, започнах това представяне, наричайки го „държавен преврат“. Значението на промените, наложени от Лисабонския договор в нашия живот, и фактът, че никой не ни запита дали сме съгласни, отнемайки ни така гражданския суверенитет, е доказателство, че това е държавен преврат.
Нека видим накратко как се променя властта. Както вече казах, става дума за множество европейски правила, които имат наднационална власт, тоест са по-силни от държавните закони. И се отнасят за всичко. Нито един държавен орган на никоя европейска страна, не може да бъде по-силен от тези правила, които вече управляват Европа. Европейските държави изгубват възможност да налагат вето в 68 области, които до днес имаха относно обществения живот. Националните парламенти са задължени да работят за интересите на Европейския съюз, а не обратното. Тоест националните закони трябва да бъдат писани от един италиански депутат или от един италиански интелектуалец, мислейки за интересите на Европа, а не за интересите на италианския народ. И това важи за всички други държави. Конституциите трябва да се подчиняват, съдилищата трябва да се подчиняват.
Първата скандална част от този държавен преврат е законодателната власт, тоест как се правят законите, тези много силни закони, които подчиняват всички в Европа. Кой притежава тази законодателна власт? До днес тези 250 години (в Италия б.р.) на борби в името на демокрацията, ни научиха, че властта принадлежи на суверенния народ, който избира своите представители и те създават законите. И това досега е било така за всички демокрации в света, от Просвещението до днес беше основното правило.
Следете внимателно, само това стига, за да се убедите, че говорим за преврат. В тази нова супердържава Европа, чиито граждани сме всички ние, тези, които правят законите, НЕ СЕ ИЗБИРАТ. Избраните представители НЕ МОГАТ ДА ПРАВЯТ ЗАКОНИТЕ. Както ви казах преди малко, още в началната фаза на създаването на този Европейски съюз бяха създадени европейски институции, към които се отнасяхме обаче с някакво безразличие и невежество. Какво е Европейската комисия? „Ами… не знаем… “ „Някакви хора там, в Брюксел“.
Тези институции, създадени тогава, днес се сдобиват с невероятна власт. Европейската комисия става изпълнителната власт, правителството на Европейската супердържава, и придобива невероятна власт, неописуема власт. Това е власт да взима решения и да СЪЗДАВА ЗАКОНИТЕ. После има Съвет на европейския съюз, който също е част от правителството. Този съвет на европейския съюз има законодателни функции, но силата му е само да ГЛАСУВА законите, написани от Европейската комисия.
Ето как супер правителството – Европейската комисия, пише законите и ги предлага. Съветът на европейския съюз ги гласува, но той не е нищо повече от един печат, защото в последните години е обсъдил по-малко от 15% от приетите закони. Принципно ги гласува направо, без обсъждане. Европейската комисия ги предлага и Съветът на европейския съюз счита, че всичко е наред и ги гласува направо.
Сега стигаме и до европейския парламент. Точно тук е болната тема. Всички вестници, писаха, че в тази нова Европа европейският парламент получава допълнителна власт.
Това е чиста лъжа. Това е наистина безсрамно прикриване на истината. Европейският парламент в тази нова Европа губи власт. Всъщност парламентът никога не е имал власт, но сега вече е написано, че няма никаква власт да създава закони. Помислете малко, говорим за парламент, който не може да прави закони. Все едно един хирург да не може да хваща скалпел. Абсолютно същото е, ужасяващо е. Европейският парламент не може да предлага закони и дори не може да ги гласува. Европейският парламент няма възможност да се изказва за 21 ключови сектора в европейската политика.
И в крайна сметката държавите винаги остават безгласни. За да приключим с темата кой прави законите: Европейската комисия излиза от новата ситуация в тази европейска супердържава, като орган с невероятна власт. Тя е Босът, Шефът и притежава абсолютната власт.
Да не забравяме: НИКОЙ не избира Европейската комисия. Европейската комисия е съставена от бюрократи, които са назначени от министър-председателите на държавите. Тя включва множество подкомисии, знаете ли колко са? Три хиляди. Три хиляди комисии от бюрократи, които работят за Европейската комисия и които пишат всички тези правила и закони.

„Свободната конкуренция без намеса“ узаконява една от най-големите лъжи в модерната икономическа история. Тя обикновено се описва като „капитализъм за бедните и социализъм за богатите“.
Това е тази система, според която ние, обикновените хора, трябва да прилагаме всички правила на капитализма, тоест да позволим приватизациите, да приемем несигурни работни места, да загубим здравеопазването и всичко останало.
А когато после големите владетели на системата имат проблеми, например банките, бизнесът, тогава държавата трябва да се намеси с милиарди и милиарди евро, за да спаси задниците на големите фирми и мениджъри. Ето това е значението на „малката“ и уж незначителна фраза „свободна конкуренция без намеса“. Това чудовище е вкарано в Лисабонския договор, който е всесилен.
Още нещо от социалната глава: В Лисабонския договор се говори за разширяването на европейското селско стопанство, което и сега е финансирано с един милиард евро на ден, наши пари, без които не може да се самоиздържа. Това е споменато, но не се казва дори и дума в договора, нито за защитата на работниците в селското стопанство, нито за защитата на екологията. Няма и думичка по тези въпроси.
Правото на стачкуване: Лисабонският договор забранява стачките, ако те пречат на свободното движение на услугите. Внимавайте, защото тези членове от договора се взимат и се представят пред съда от големите корпорации и съдиите решават на базата на тези закони. Значи е забранено да се стачкува, ако това пречи на свободното движение на услугите. Забранено е да се стачкува и ако в новите европейски съединени щати една фирма отиде на друго място. Например полска фирма идва в Италия и плаща на работниците, които работят за нея същата мизерна заплата, която взимат поляците. Италианските работници нямат право да стачкуват в такъв случай.
В здравеопазването: правата на пациентите са описани не в главата за здравеопазването, която също трябва да погледнете, много е интересна, а в главата за вътрешния пазар. Тук трябва да се внимава: когато говорим за правата на пациента, говорим за правото на животоспасяващо лечение, основно право в защита на здравето.
Ако тези права се вземат и се изнесат извън една гражданска конституция, и се сложат сред правилата за вътрешен пазар, означава, че тези права ще се подчиняват на правилата на пазара. Това само по себе си е още един ужас в Лисабонския договор.
Ако една държава от тези нови европейски съединени щати реши да води политика за отваряне на работни места, използвайки държавния бюджет, тоест да направи това, което направи Рузвелт в САЩ с „Новия курс“ (през 30-те години), казвайки:“ОК, нека да харчим държавни пари, но да спасим сриналата се икономика, да спасим семействата, да спасим заплатите, да спасим хората от глад, да създадем държавни работни места, за да си върнем икономиката, правейки я динамична“, ако това един ден го реши която и да е европейска държава, няма да може да го направи, защото е забранено.
Ако една европейска държава иска да приложи каквато и да е друга система в помощ на своите граждани, не може вече да го направи. Защо? Защото отново икономическите сили, които, естествено, стоят зад всички тези договори, правила и държавни преврати, заявяват, че подобни политики пречат на „свободната конкуренция без намеса“.
Ти не можеш да направиш каквото и да е, за да помогнеш на гражданите си, защото това пречи на свободната конкуренция.
Европейската централна банка, голямата банка за всички граждани на Европа, ще има правото да наложи, всъщност вече има това право, да налага стабилността на цените. Ниската инфлация е по-важна от борбата с безработицата.
В Лисабонския договор не съществуват механизми за преразпределение на богатството. Логично би било в европейските съединени щати, след като наистина е една-единствена държава, да може да се направи нещо подобно: След като имаме северозападна част, която е много богата, да прехвърлим малко капитал в югоизток, който е по-беден, за да можем по този начин да уравновесим „държавата“ и така тя да функционира по-добре, вместо да имаме все същите отвратителни икономики на две различни нива, като северните и южните Съединени американски щати, северна и южна Великобритания, северна и южна Италия. Изобщо не съществува такова нещо.
В завършек, да видим съдебната система. Това е още един основен елемент, който трябва да се разгледа. Нека да обобщим накратко: предначертава се една Европа, всъщност вече е предначертана, която има огромна наднационална власт, която налага тежка социална дискриминация, изключително тежка перспектива. Тя размахва наляво и надясно политици, депутати, парламент, който няма абсолютно никаква реална парламентарна власт, а е единственият европейски орган, избран от гласоподавателите.
А институциите и правителството й които не са избрани от никого, ще имат безгранична власт.
Съдът на ЕС е съставен от съдии, които се избират от бюрократите и политиците, и са зависими от тях, „независимостта“ им е смехотворна.
Същият този европейски съд има огромна власт. Помислете само, че ще е по-силен от всеки Касационен съд, по-силен от всяка конституция, конституционен съд, висш държавен съд, от всеки един върховен съд, съществуващ в която и да било европейска държава.
Ще се базира основно върху Хартата на основните права на ЕС и Договора от Ница.
В Италия може би това би било удачно, бихме спечелили повече от това, което бихме изгубили. Но например в страни като Дания, Швеция, Холандия, Англия, които са много по-напред от това, което е прието в Хартата на правата, Съдът на ЕС може да ги върне назад от прогреса, който са постигнали.
Цитирах в една моя статия историята на един германски журналист, който разкри скандала Евростат, европейски скандал от огромен мащаб. Този журналист бе арестуван, защото отказа да разкрие своите източници. Това например е позволено от шведския закон, където журналистът е защитен, дори и да не разкрие източниците си.
Европейският съд одобри ареста и по този начин свали автоматично шведския закон. Защото всяка сентенция на Съда на ЕС означава, че е задължителна за цяла Европа.
Ето как шведите, които имаха много напреднал закон спрямо средното ниво, се принудиха да премахнат техния закон. Същото нещо може да се случи с много други закони.
И внимание, ето още нещо за съдебната власт. Тези свръх властни съдии, които ще взимат решение след решение, могат даже да въведат отново смъртното наказание. В кой случай могат да го направят? Цитирам буквално от текста: „в случай на европейска криза.“ Тук внимавайте: Какво означава „в случай на европейска криза“? Какво е това? Кой ще реши кога сме в състояние на криза? И при какви условия може да се прилага смъртно наказание? Трябва ли да се осланяме на мнението на тези бюрократи и политици, които направиха всичко, което видяхме, тоест държавен преврат?
Трябва ли да вярваме на хората, които написаха тази конституция, която е цялата в интерес на бизнеса и на корпорациите? Трябва ли да вярваме на тези хора, за да разберем кога сме в „криза” и кой ще получи смъртна присъда при това положение?
И Съдът на ЕС ще издава тези присъди, които трябва да се следват от всички европейски страни и никой няма да може да ги оспорва. Дори и в главата за правосъдието, (от която може би Италия може да направи крачка напред) също важи принципът, че тези съдии с огромна власт, които не са избирани от гражданите, ще имат наднационална власт, но никой не ни е питал дали сме съгласни и не можахме по никакъв начин да дадем мнението си.
Така стигнахме до заключението.
Е, заключението е много просто. Трябва да призная, че нищо друго не може да се каже,
освен да се подчертае следното:
Можеше да бъдат нещо хубаво тези Европейски съединени щати, можеше да бъде чудесно да станем обща икономическа сила. Знаем, че подобно нещо би могло да подпомогне гражданите. Можеше да бъде нещо хубаво даже да имаме супер правителство, специално за нас италианците, не само заради Берлускони, но и заради цялата клика Проди, Берсани, Фасино и другите. Нас, италианците, това можеше да ни накара да направим крачка напред към едно по-цивилизовано общество.
Но фактът, че всичко това се случва зад гърба ни, и най-вече, следвайки принципи, които ние не сме избирали, е изключително опасен.
Ето така мина Лисабонският договор и се извърши държавен преврат.

Превод: Даниела Пенкова

Валентин ФЪРТУНОВ

Информационният повод: НАТО на съд в Белгия за военни престъпления:
Дъщерята на полк. Муамар Кадафи заведе в Белгия дело за военни престъпления срещу НАТО. Айша Кадафи изтъкна, че Алиансът съзнателно е бомбардирал граждански цели, при което е загинала дъщеря й и други членове на семейството. Искът се отнася до удара на НАТО на 30 април в Триполи, при който са били убити най-младия син на Кадафи и трима негови внуци.

Решението на НАТО да атакува цивилна цел в Триполи е военно престъпление, заяви Люк Бросоле, един от адвокатите на Айша. Искът е заведен пред прокуратурата в Брюксел, тъй като адвокатите на Айша Кадафи твърдят, че НАТО е под юрисдикцията на белгийските съдилища, защото главната квартира на Алианса е в Брюксел.

От резиденцията на Кадафи в Триполи, която редовно става цел на атаките на НАТО, са останали само развалини. Унищожени са практически всички сгради, показано беше на кореспондентите на международната преса в Триполи. Показано им е било и тяло, представено като жертва на бомбардировките. Според охраната има още хора под развалините, но не успяват да стигнат до тях.
Същевременно либийската държавна телевизия показа кадри от среща между Кадафи и племенни лидери, протекла вчера на неуточнено място. Кадрите показват Кадафи с тъмни очила и джелаба (традиционна роба) да посреща племенните водачи в малка стая без прозорци. Според водещия срещата е била вчера. Кадафи за последен път бе показан по телевизията на 30 май.
„Нямаме друг избор: ние ще останем в страната си, живи или мъртви“, каза Кадафи и призова поддръжниците си да се съберат пред комплекса Баб ал Азизия. Ние сме по-силни от вашите ракети, по-силни от вашите самолети, а гласът на либийския народ е по-силен от експлозиите, заяви Кадафи с характерния си пламенен тон. Той добави, че е готов да изпрати от 250 000 до 500 000 въоръжени либийци, които да прочистят страната от „въоръжените банди“, както той нарича бунтовниците, сражаващи се срещу режима му. Без значение дали ще умрем мъченически, дали ще ни убият, или ще се самоубием, за нас е важен нашият дълг към историята, каза още Кадафи и поиска да разбере защо бомбардировките продължават.
Изказването на либийския лидер продължи по-малко от пет минути.

И още няколко реда от информационния поток:

Либийският говорител Муса Ибрахим:
Вчера (във вторник б.р.) НАТО пусна около 60 бомби в Триполи, при което 31 души бяха убити, а десетки са ранени. НАТО проведе омразно нападение. Ударите бяха срещу жилищния комплекс на Кадафи в центъра на столицата, източното й предградие Таджура и пътя към летището южно от Триполи.

Адмирал Джампаоло ди Паола, председателят на Военния комитет на НАТО:
Вярваме, че не сме причинили цивилни жертви в Либия, нямаме такава информация. Алиансът няма наземни сили в Либия и съответно няма и надеждни източници, които да потвърдят или да отхвърлят твърденията за евентуални цивилни жертви. Естествено, знаем, че това, което Кадафи казва, не отговаря на действителността. При ударите на съюзниците стремежът е към точност, отговорност и селективност. Преди извършването на въздушен удар се преминава през много дълга процедура на подбор на съответната цел, решава се кога и как да бъде ударена, а при наличие на съмнения целта по-скоро не се атакува. За два месеца са изпълнени над 10 000 полета, ударени са около 1600 цели. Видът на целите е същият, оперативният план не е променян и няма причина за това. Мисията на НАТО е да се подкрепи резолюция 1973 в трите й части –
1) за налагането на забранена за полети зона,
2) на оръжейното ембарго
3) вземане на необходимите мерки за защита на цивилното население.

СПОНТАНЕН КОМЕНТАР:
В осемте изречения от изявлението на господин адмирала е събрана или цялата глупост на света, или цялата му наглост. Забележете още първите две изречения – хем „вярваме, че не сме причинили цивилни жертви в Либия”, хем „алиансът няма наземни сили в Либия и съответно няма и надеждни източници, които да потвърдят или да отхвърлят твърденията за евентуални цивилни жертви” !?!? Какво, НАТО да не се превърна в църква, в някакво сектанско сборище!? Като нямаш достоверна информация – вярваш, уповаваш се на вярата!? И за капак на всичко, „знаем, че това, което Кадафи казва, не отговаря на действителността” – и как точно го знаеш, преподобни адмирале, ваше високо преосвещенство!? Нали нямаш достоверна информация!? Как се връзва тогава четвъртото изречение „при ударите на съюзниците стремежът е към точност, отговорност и селективност”? С много вяра, пост и молитви вероятно?И отново, и отново да запитам – как точно, според църквата НАТО, се връзват бомбардировките върху ЖИЛИЩНИ СГРАДИ в Триполи с подкрепата за резолюция 1973 в трите й части –

1) Чрез бомбардиране на жителите на либийската столица се налага забранена за полети зона? (Вероятно столичните жители владеят левитацията или пък са нов модел трансформъри, като от прословутата холивудска продукция, че както си вървят към кварталния магазин да си купят хляб, от веднъж се превръщат в свръхзвукови изтребители…)

2) Чрез бомбардирането на Триполи се осъществява оръжейното ембарго!? ( Не знаех, че в супермаркетите на Триполи се продават ракети земя-въздух!!! Трябва да скокна дотам да си купя, че гларусите непрекъснато ми крадат луканката от балкона…)

3) Чрез бомбардирането и убийствата на хиляди жители на либийската столица се осъществят мерките за защита на цивилното население ( Трябваше предварително да ни обясните ваше високо преосвещенство, че триполчани до един са войници, лейтенанти, капитани, генерали, че щом се роди бебе, му се присвоява сержантско звание, че всъщност Триполи само изглежда като нормален град, а всъщност е една голяма шашма – супервоенна база, тъпкана с милиони войници и оръжия, а това, което се вижда е камуфлажен купол, произведен в Китай за карнавала на дракона…)

НЕСПОНТАНЕН КОМЕНТАР:
Предавам се. Идеята, че НАТО е църква, не беше ме спохождала досега, но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. При туй, трябва да е някаква сектанска църква, щото по принцип народите, що са му паство са християнски и един мюсюлмански за цвят, така да се каже.

Което ме навежда на мисълта, че ватиканският папа и една дузина православни патриарси, плюс турските ходжи имат проблем. По енориите им се е пръкнала невярна ерес при това, доста добре въоръжена. Не съм много силен в каноничните спорове, но според негово високо преосвещенство адмирал Джанпаоло ди Паола, председателят на Военния комитет на НАТО, вярата сред енориашите в новата сектанска църква е много силна. Ние вярваме, казва преподобния адмирал, ние вярваме, казват Саркозитата, Обамите и прочее Берлусконита. Ние вярваме, пригласят им лустросаните медийни хорове отсам и оттатък океана.

И това е една страшна вяра, спрямо която ислямския джихад ми изглежда лигаво-сантиментален. Вяра, въоръжена до зъби с огромни национални армии, най-модерни изтребители, самолетоносачи, спътници и каквото ви дойде наум. И всичката тая озъбена, настръхнала смъртоносна камарила не се нуждае от логика, истина и справедливост.

Тя има Вяра.

Ние вярваме, бум – един жилищен блок в Триполи е сравнен със земята с всичките му заспали малки и големи човечета.

Ние вярваме, бум – 12 дечица в Афганистан са изпепелени.

Ние вярваме, бум-бум-бум – хиляди тонове бомби с обеднен уран, засяват рак и генетични увреждания за много десетилетия напред в сръбско и западно българско…

Майката му е да вярваш, нали така, г-да дърдорковци за демокрация! Всичко друго е бошлаф….

(Материалът е публикуван във в. Десант)

Странстващ

Потресаващи факти за ужасиите, които българите преживяват в опита им да си намерят работа в Чехия, разказва в интернет препатил мъж с псевдоним Странстващ

А оттук можете да прочетете материал по същата тема, пак за Чехия от разследващата журналистка от в. Десант Диана Славчева

Историята, която тук ви предлагаме, прочетохме в този форум – http://pozvanete.bg/forums/viewtopic.php?t=1204и ви я поднасяме без редакторска намеса:

Странстващ:

„Аз съм работил в различни градове в Чехия и различни заводи, знам почти всичките агентури и координатори – кои са мафии и кои не. Ако има хора които мислят да заминават нека първо се допитат до такива които са патили.
Виждам че интереса със запитванията за Чехия е голям, досега съм отговорил на абсолютно всеки, но ще оставя и предварително тук на темата малко основна информация, за да знаете преди да тръгнете, но ако сте решили че в Чехия ще спечелите пари, сбъркали сте държавата. Чехия- парична единица крона, всеки българин минал през там знае че още не са минали към евро. Приблизително 26 чешки крони са 1 евро, 14 крони- 1 бг лев. Като цяло да работиш в Чехия за по-малко от 70 крони на час си е сериозна загуба на време, даже вече ако сте се хванали за такива пари трябва да правите поне по 100-110 часа минимум на седмица или 400-до 440 на месец. В цяла Чехия посредниците които ви уреждат (набутват) на работа са мрежа от бивши словаци лежали по чешките затвори, украинци и тук най-лошото в последните години и българи, които печелят на гърба на сънародниците си, повечето освен че са доста отдавна там си знаят езика много добре става вече дума за българите и като сърбаш попарата на един и искаш да се махнеш уж съвсем случайно получаваш номера на друг българин или словак, който после се оказва че е дружка с този от когото бягате и пак отивате на друг мошеник, за когото буквално работите за едно ядене и за нищо друго. Иначе храната е сравнително евтина, при заплата ако вземате от порядъка на 15 – 20 000 крони ще си живеете нормално без да се притеснявате, както казах по горе това не е държавата в която можете да спестите пари, за други може да е относително, виждал съм хора там всякакви, пушачи, алкохолици, вечерта взима заплата, а на другата сутрин няма за един хляб, като вечерта си е върнал борчовете и пак нищо. Пазете се там конкретно от хора като (на някои не им знам всички имена) Младен Емилов, Веселин Петков Василев от Враца, Стефан Димитров, Георгиев , Ханка, Станислав, агентури като Ariete MB, Edymax, Presente, и много други боклуци за които в момента не мога да се ��етя, почти всички са ми минали през главата.

Малко информация за Словакия, страна много по-мизерна от България бих казал, не дай си боже някой да се излъже да стъпи там да припечелва. Парична единица крона, още по евтина и от чешката, съотношение спрямо еврото 30 крони за евро и там идва гаврата че вместо да работите за повече крони отколкото в Чехия, ще вземате много по-малко от Чехия. Другата истина е че цените на храните и дрехите са петорно по-високи от Чехия. Пазете се там от боклуци като Зобан – словак около 50-те забогатял от посредническа дейност на гърба на идиотите, неговите хора от мрежата В Чехия му носят хора, също така за самата Словакия през него минават 90% от тия които си търсят работа. Нека има късмета да дойде на море пак в България. Нека видим.

Словения – страната на заблудата, преди няколко години хвърлиха денарите и преминаха на евро, сега в момента е страшна инфлация, най-евтиния хляб е 1 евро и 20 цента, макар че за вас завода превежда на посредника по 8 евро на час + 7.50 за храна на ден + 5 евро за пътни, а до вас от посредника до вас стигат по 2.50 до 3 евро на час, 3.50 за храна ако изобщо ви ги дадат и към 2 евро за път, които също няма да ви дават 90% от хората които отиват в Словения да работят минават през всеизвестната българска госпожа от Добрич -Стела Димитрова или както е сега Стела Мезе, взела фамилията от словенския си мъж Само Мезе, та тия двамцата са най-известните мошеници в момента за Словения, даже бият по измами тия от Чехия, имат да дават заплати на излъгани българи за близо половин милион евро. Аз лично имах лошия късмет да мина и през тях, дано да не се засечем някога в България.
Има и други хора патили си от тях – вижте и на izlugan.com , а там коментарите са повече от по 40-50 човека които си чакат парите, хиляди евра, аз изгорях с малко с около 1000 евро, нека като им се върне един ден се сетят, това което видях там е покъртително, строители български работещи и от 2 години без един цент в джоба, мъжа им дава пари по 20-30 евро колкото да не умрат от глад, и ядат препечен хляб с маргарин и после хайде пак на обекта. Та замислете се много сериозно преди да тръгнете да печелите от такива държави където е играл руския ботуш, защото там има един голям К*Р и нито цент, защото по-добре за 300-а лв. ,но сигурни и с покрив над главата както са повечето от вас които ми пишат, отколкото да спите по автогарите в чужда държава, където никой не го интересува кой сте и дали имате пари.

Щях да забравя като добавях имена към мошениците горе да спомена за Иван Иванов от Чехия, млад към 28-30 годишен тарикат подвизаващ се в област Бърно, ще продаде и майка си за пари.

Два са по-сигурните начини да отидете на работа навън, забравете всички посредници и мошеници. Единият е да отидете на сигурно при ваш човек работещ отдавна в дадената страна и той да ви осигури работа и квартира, другият е да знаете поне един официален за света език, английски, немски, испански или какъвто и да е друг с който можете да се оправите, отивате директно в страната, настанявате се на общежитие и си търсите през това време работа чрез трудовата им борса или вестниците.”

Постингът е от 2009 г., но с изключение на инфлацията едва ли много са се променили нещата.

Валентин ФЪРТУНОВ

Политическото говорене на Вашингтон и Брюксел е фалшиво и плиткоумно и води реално към ислямска радикализация на Близкия изток и Централна Азия

КАЗАХСТАН. Нурсултан Назърбаев заема длъжността президент на Казахстан след разпада на Съветския съюз и провъзгласяването на независимостта на Казахската ССР през 1991г. Вече 70-годишният Назърбаев поставя икономическия растеж над така наречените демократични ценности през двете си десетилетия управление на Казахстан и по-високите доходи, промишленото производство и икономиката, която генерира 147 мл��д. долара, оправдават тази политика.

Самият Назърбаев обаче твърди във в. „Казахстанская правда”, че най-големият му успех е поставянето на икономическите постижения на второ място в името на стабилността между над 140-те етнически групи в страната.
Тази стабилност до голяма степен е породена от сравнително добрата икономическа ситуация – брутният вътрешен продукт на глава от населението е четири пъти по-голям от този на Египет и е нараснал 12 пъти от 1993 г. насам. Износът се е увеличил на 60 млрд. долара миналата година от 5.3 млрд. долара през 1995 г.

Сравнението с Узбекистан и особено с Таджикистан е твърде показателно, при все, че и трите страни имат ярко изразено авторитарно управление. Но нефтът си е нефт, газът си е газ, да не говорим, че Казахстан е на трето място в света по добив на уран… При това, нито в Узбекистан, нито в Таджикистан има такова религиозно разделение – 70% мюсюлмани и 23% християни, което допълнително усложнява нещата.
Но да се върнем към странният доклад на Международната кризисна група (МКГ). Ще ви цитирам един абзац от него:
„Наркотици за милиарди долари преминават през Таджикистан по маршрути към Русия и Китай всяка година. Има сериозни съмнения сред международната общност, висши членове на управляващата върхушка в страната, закрилят транзита на наркотици от Афганистан. Тази протекция от високите етажи на властта в Таджикистан подриват усилията на международните организации за контрол на границата с Афганистан – усилия, които според признанията на официални лица имат много малък ефект.”

Да ви призная честно, бях смаян от нахалството на подобни обвинения към таджиките. Не, че имам някакви съмнения, че през територията на държавицата преминават наркоканали, още по-малко се съмнявам в причастността на таджикската върхушка към контрола и стригането на мазни купони от преминаващите наркотици. Но при положение, че откак Афганистан бе окупиран от американската армия и разните там съюзнически клакьори, производството на наркотици в Афганистан скочи 40 пъти!? Впрочем за да не съм голословен ще ви цитирам следното съобщение на РИА Новости:

Афганистан се е превърнал в най-големия производител както на хероин, така и на други наркотици, заяви Виктор Иванов, ръководител на руската Федерална служба за контрол върху оборота на наркотиците. Афганистан е произвел 44 200 тона опиати за последните 8 години, от които рекорден брой марихуана и хашиш, каза Иванов в официално изявление. Той подчерта, че от началото на антитерористичните операции в Афганистан, производството на наркотици в страната се е увеличило 40 пъти. За последните 8 години Афганистан е започнал да произвежда двойно по-голямо количество наркотици в сравнение с останалата част на света.

И за да не скокнат дърдорковците за демокрация, че цитирам руски източник – ето ви и американски: Рекордното производство на наркотици в Афганистан осигурява пари и оръжия на талибанските бунтовници и подкрепеното от САЩ правителство трябва да вземе директни и спешни мерки срещу земеделските стопани, които култивират макови насаждения, се казва в доклад на Държавния департамент на САЩ, цитиран от АП.
И така, неминуемо стигаме до българската поговорка – Де го чукаш, де се пука! Ако приложим същата логическа схема, която МКГ прилага спрямо Таджикистан по отношение на наркотиците, този път спрямо Афганистан, таджикските безобразия в защита на наркотрафика, изглеждат направо детско беладжийство в сравнение с престъпленията на тези, които толерират производството на същите тези наркотици в Афганистан. А кой командва в Афганистан? Моля ви се, не съм аз! Интелигентни хора сте, няма да продължавам, а ще се върна на основната ни тема.
Дотук установихме, че МКГ отклонява вниманието от същинските проблеми и насочва удара другаде. Но нека си припомним, чия мрачна и зловреда сянка се вижда и без бинокъл зад въпросната МКГ – на Сорос, като член на Съвета на попечителите и неговото протеже Марк Молох Браун, основател и шеф на МКГ.

Така, а сега да си припомним, кой всъщност тихомълком подготви и провокира измислената „арабска пролет” (подробностите в анализа ми „Сорос нагази и Арабия”, публикуван преди месеци в „Десант” и интернет) – Сорос и Националния фонд за демокрация на САЩ. Няма да излагам отново всички факти – който се интересува – има ги в световната мрежа.

Да видим дали още владеем аритметиката: 1 + 1 = 2. Вярно ли е? Вярно е.

Мога да се обзаложа, че следващия удар на Джордж Сорос и силите, които стоят зад него ще бъде насочен срещу нещастната централноазиатска република Таджикистан. Поредната „цветна революция”, ислямски бунтове или каквото ви хрумне. Дано да не съм прав, но от този откачен доклад на МКГ, това е единствения извод, който мога да направя.

Разбира се, не трябва да подценяваме руската мечка, която ако остави около бърлогата й соросоидите да си правят фойерверки трябва съвсем да е изперкала, което е малко вероятно.

И да не забравяме, че ако външната намеса не премине към физически контакт, автократът-президент на Таджикистан Емомали Рахмон е доказал за почти двайсетте си години управление, че отлично знае как да поддържа равновесието и мира в бедната си, граничеща с тресящия се от всекидневна война Афганистан.

Накратко казано, истинският реален стопер пред ислямизацията са не демокрациите от западен тип, а тъкмо оплютите от запада авторитарни режими

(Анализът е публикуван във в. Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

Комисията за защита на потребителите и Агенцията по храните взеха, че се разшаваха. Не щеш ли, през май при съвместна акция най-сетне нагръснаха(хм!) „пилчарите”, които ни пробутват чешмяна вода по 3 лева килото. Взетите проби от продуктите на 12 фирми показаха злоупотреби при осем от тях. Те ще бъдат глобени с по 10 хил. лв. и ще трябва да си изтеглят некачественото месо от пазара. Какъв е номерът е известно отдавна на всяка домакиня – производителите на пилета инжектирали вода и солени разтвори в пилешкото месо. Слава богу, тия пилчари явно нямат лоби в цитираните държавни администрации, защото този път никой не заговори за търговски тайни и прочее шашмалогии и бяха публикувани и имената на разбойниците.

Ето ги – най-много вода е намерена в пилешкото месо на плевенската фирма „Мария Цонкова“ – 51%. Другите нарушители са „Пилко“ ЕООД (Разград), „Поло комерс“ ООД, „Чикън груп“ ООД (Бургас), „Нанюк интернешънъл“ ООД, „СВС 98“ ЕООД, „Галус трейд“ ООД (Костинброд), се казва в държавното съобщение.

Дотук, добре. Или може би не съвсем добре. Най-малкото, защото остават големи и тежки въпроси без отговори.

1) Чешмяната вода в най-лошия случай струва 2 лв за кубик. В едно еднокилограмово пиле като инжектират 50% вода, това прави половин кило.Половин кило чешмяна вода струва 0.001 лв, т.е. нищо не струва. Килото на замразено пиле обаче струва около 3 лв. Да вземем Чикън груп, която официално е обявила, че произвежда 20 т пилешки продукти на ден. Да приемем, че без дреболийките и само охладените меса, това са да речем 10 тона инжектирани с чешмяна вода и шоково замразени пилета и разфасовки. 50% от този обем във вид на чешмяна вода прави 5000 кг. Умножено по 3 лв за кг, това прави 15000 лв чиста далавера всеки божи ден! Милиони левове само за една година! И вие, правителствени негодници ги глобявате само с 10000 левчета, които те изкарват само за една смяна, по-малко от календарен ден!!!

2) Някои от тарикатите обаче, не просто инжектирали нещастните пилета, но ги инжектирали със солен разтвор, при което са убили вероятно не един и двама хипертоници, които се тъпчат с пилешко, защото е диетично и не го солят, защото солта ги убива

И продажните чиновници наричат извършителите на всичката тая свинщина „нарушители” !? При положение, че тук се включват десетина члена на Наказателния кодекс!? При положени��, че по т.1) става дума за измама в особено големи размери за която, ако който и да е от вас, драги читатели бъде изправен пред съда, не ви мърдат десетина-петнайсет години затвор и конфискация на цялото имущество. А по т.2), ако системно пресолявате манджата на тъща си и вследствие на това тя вдигне кръвно 250 и се гътне от инсулт, отивате в панделата за предуимшлено убийство!

Грижа за потребителя, опазване на обществото – грънци, шикалки и словесна плява. Това е една прекрасно обмислена схема за изсмукване на кръвчицата на българския народ от управляващата икономико-политическа сган – първо, чрез създаване на лобистки закончета, които са брониран щит за бизнес-престъпниците и второ, чрез показни акции в стил Цвъки, като тази на двете оядени държавни бюрокрации, за която със срам и гняв говоря, които отново ще донесат политически дивиденти за управляващата камарила.

Както се казваше в оная мухлива реклама „Хитро!” – хем чукат народа, където им падне, хем се тупат в байганьовските гърди, как само те му пазели невинността…

Отврат!

Материалът е публикуван във в. Десант