Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

21.07.2013

ПИСМОТО НА ГЕОРГИ МАРКОВ

VF_blog9

В изданието на тв-програмата ми „10-та по Рихтер“ от 21 юли 2013 г. основната и единствена тема бе едно невероятно, но абсолютно автентично писмо на писателя Георги Марков до приятеля му Димитър Бочев. В предаването участва и Иван Ценов, който е главният „виновник“ за изваждането от нафталина на този безценен текст, който поставя в радикално нова светлина личността и съдбата на Георги Марков. Предаването можете да видите на сайта на СКАТ ТВ онлайн (ще бъде качено по някое време в понеделник 22-ри) или повторението му по СКАТ във вторник, 23-ти от 22:30 ч. Няколко души ми звъняха и писаха да публикувам текста на писмото, което и правя. Има го и в страницата на Иван Ценов.

Между другото, добре е да се гледа и самото предаване, защото Иван каза много силни неща в коментара си по телефона, а в зрителския форум имаше изключително впечатляващи изказвания и важни подробности около съдбата на Марков.

Четете и споделяйте с приятели, защото това вероятно е повратен момент за една от най-важните страници в новата ни история – истинската съдба на един велик човек като Георги Марков.

Във всички случаи ще има продължение на темата в някое от следващите издания на „10-та по Рихтер“. Чадърската история с дългата ръка на ДС гърми отвсякъде. Поредната помия върху България и както великолепно се изрази Ценов: „Убийството на Георги Марков е първото проявление на Новия световен ред!“ (цитирам по памет)

Ето го и самото писмо:

е 01 ГМ

 

Писмото на Георги Марков до Димитър Бочев

 

02.1977 г.

Лондон

 

Драги Митко,

 

Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същия вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации.
е 05 ГМ
От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.
е 06 ГМ
Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.

Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н.. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите. Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити. Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!” И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.

Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички и англичани, и германци смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.

За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.

 

Знам, че въпросът ти е естественоА ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?

 

Най глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.

Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали.
е 13 ГМ
И затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).

Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.

И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.

Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.

 

Драги Митко,

Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си съдържа надежда.

След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

 

Най-сърдечно твой

Жоро

 

 

12.07.2013

„НЕВИННОСТ”

VF_blog9

Мина година време от зашеметяващия за българската общественост атентат на летището в бургаския квартал Сарафово. Седяхме, дивихме се, разисквахме, после започнахме да се стряскаме, осъзнавайки че става дума за кръв и за смърт, и че всичко това се е случило до нас. Осъзнахме, че онова което не минава седмица да не видим по екраните на телевизорите е почукало и на нашата врата. Оказа се, че бомбата може да гръмне и тук, че и български автобус може да бъде взривен, че разкъсани крайници и тела могат да отнемат и нашата невинност. Всъщност, трябваше ни много малко време, за да осъзнаем, че при тая разградена държава е цяло чудо, че подобна касапница не се е случила по-рано. Трябваше ни много малко време, за да осъзнаем, че сме изправени голи и беззащитни срещу смъртоностно поразяване.

Разбира се, времето се търкаляше, дни, седмица, месеци, а времето както е известно и лекува, и трие спомените или най-малкото ги размътва до поносима за съжителстване с тях степен. Отново сме „невинни” в безгрижието си, доколкото въобще човек може да бъде безгрижен в България.

Казват ни, да си гледаме работата и да не се тревожим, когато попитаме за резултати от следствието. Обясняват ни, че това са международни работи, които ние, простосмъртните, не ги чактисваме. Ето така ставаме отново невинни.

Докога ли? До следващата бомба?

Кой ни го причини? Кому сме толкова противни, че да ни приготви бомба за да усмърти невинността ни?

Дрънкаме на маса, неграмотничим по форумите, пишем по медиите, но всичко това са „конспиративни теории”, както се изразяват сведущите. А официален отговор няма. Ще рече – отговор от институциите, от сведущите, за който никой няма да каже, че е конспиративна теория. Да, ама институциите мълчат. Нашенските институции са много специални. Те и да знаят нещо и да не знаят нищо, за разлика от задокеанските си мълчат. Не бързат на петата минута да кажат примерно, марсианците го направиха. Като едни други, задсредиземноморски институции.

И така, търкаляха се, търкаляха се дните, 365 се навъртяха вече, а отговори няма. Не много, един дори няма. Дали защото много специалното ни разузнаване, дето боравеше с чадъри за смайване на целия свят, вече не борави с чадъри? Или защото щатните доносници на N-то РПУ са се запили жестоко в кварталната бирария?

Казва ли ти някой!

Па и да ти казва вярваш ли му?

А и смееш ли да попиташ…

Така, че ще си вдигнем мемориал на жертвите, официален израелски представител няма да дойде за помена, щото профсъюзите в еврейската държава не давали на държавните чиновници да пътуват в чужбина и пак ще заседнем лице в лице с конспиративните теории, ще ги подмятаме насам-натам, може и да се позамеряме с тях…

Нали сме си невинни, почти като младенци и поне до следващата бомба, която геополитическите атове ще ни търкулнат като му дойде времето, какво да се набутваме помежду им.

Най-много да ни сритат…

06.07.2013

Чл. 7

Filed under: Убий българина! — Етикети:, , , — Валентин Фъртунов @ 16:58

VF_blog9

 

В евросъюза побиюват, няма майтап…

Последните дни довършиха всякаква национална гордост, доколкото въобще успяваме да я опазим в това време разделно. Първо една парламентарна банда от германско ни оплю отвсякъ��е, размаха ни едни големи немски пръсти като баварска наденица и стигна до върлото унижение да ни заплаши с активиране на чл. 7 от Лисабонския договор – конституцията на евросъюза. Въпросният член ако се задейства, означава, че ще ни забранят да гласуваме, сиреч, хем сме набутани в ЕС, хем от тоя момент нататък сме безгласна буква и могат да ни сторят всякакви злини или добрини (според мераците им на европейците) и ние не можем да гъкнем. Означава още, че каквито и решения да се взимат, ние не можем да налагаме вето, нито да разискваме, нито да се противим… Ако продължим тая логика, лепнат ли ни го тоя чл. 7 не можем и да поискаме да напуснем ЕС. Не че някой от продажниците в парламента и правителството е хукнал да го прави, ама все пак…

След тия страхотии с баварската наденица, ни емнаха направо в европарламента – опнаха ги наш`е евродепутатини да се изправят пред кварталния другарски съд, да се обясняват, да се слюнчат и плюнчат, защо значи, вие българите така правите, а!?

„Гледам и не мога да повярвам на ушите си“ – долу-горе в таквоз положение на пълен и закономерен ступор изпаднах, докато гледах и слушах тая кандарма на която България беше подложена безпардонно и безцеремонно.  Ступор такъв, че бръщолевенията на евродепутатините, които и там естествено се вчепкаха за гушите и всеки почна да вади кошовете с мръсното бельо на показ, не можаха и да ме помръднат, камо ли да ме извадят от ступора.

Някак си, нямам ищях да натяквам сега в стил „Аз нали ви казвах, какво ще стане!“. За нищо нямам ищях след такива словесни (засега!) европейски шамари. Унижението е чудовищно. Не знам за друго, но на тема чест и достойнство стигнахме дъното.

Единственото, което ме крепи е една дребнава мисличка от която още повече ме е срам – поне не ни взеха паричките, както сториха на киприотите. Представяте ли си! А може и да не са го сторили, щото ние вече и парички нямаме – някакви си трисетина милиарда спестявания – хич не си и струва труда.

Къде ни се покри 1300-годишната история, къде се дяна „балканска Швейцария“, де ги „прусаците на Балканите“, лъвовете в зоологическата градина ли се скриха?

Вече и почти официално сме протекторат, колония, територия.И какво му се случи на „Господ е българин“?

Е, доживяхме го!

П��евърнахме се окончателно в протекторат, колония, територия!

Да ни е честито…

01.07.2013

ЕГИПЕТ ИЗРИГНА!

Filed under: Геополитика — Валентин Фъртунов @ 22:31

Ситуацията за ислямисткия президент Морси става неудържима, както и за неговите „Мюсюлмански братя“. Трийсет и три милиона египтяни са се вдигнали на бунт. Според непотвърдени сведения министъра на отбраната на страната е дал ултиматум на Морси от 48 часа за да се оттегли, иначе армията ще се намеси. Очакваме развития.  Арабите в Египет твърде бързо се преситиха от „Арабската пролет“, която хора като Сорос и други американски фондове и служби им спретнаха чрез социалните мрежи. Египтяните не искат шариата, искат си обратно светската държава.

Egypt_3
Egypt

ПОСЛЕДНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ФРАНС ПРЕС И ИТАР/ТАСС ЧРЕЗ БТА –

Египетското президентство отхвърли ултиматума, отправен вчера от армията към държавния глава Мохамед Морси, с който военните му дадоха 48 часа да удовлетвори „исканията на народа“, заканвайки се в противен случай да наложат своя пътна карта след масовите демонстрации в страната.

В комюнике, цитирано от АФП, президентството заявява, че „декларацията на въоръжените сили не е била предоставена на президента, преди да бъде разпространена“ и съдържа

„сигнали, които могат да предизвикат объркване“

От службата на президента Морси допълват, че държавният глава е решен да продължи по пътя, който е избрал за постигане на общо национално помирение.

В текста се заклеймява „всяка декларация, задълбочаваща разделението в страната, която и без това вече е дълбоко разединена“.

В комюникето на президентството се допълва, че Морси продължава консултациите си с всички национални сили, „за да гарантира пътя на демократичната пром��на и защитата на народната воля“.

„Египетската демократична гражданска държава е един от най-големите успехи на революцията от 25 януари 2011 г.“, която свали бившия президент Хосни Мубарак, се подчертава в текста.

Египет по никакъв начин няма да позволи връщане назад, независимо какви са обстоятелства, се посочва в комюникето на президентството

Същевременно египетската армия отхвърли обвиненията, че

отправеният ултиматум към политическите сили е подготовка за военен преврат,

предадоха световните агенции.

В комюникето, разпространено от въоръжените сили на страната, се посочва, че „главната цел е политиците да бъдат подтикнати към консенсус“.

Египетските военни заявяват освен това, че „нямат никакви политически амбиции“.

Армията само отговори на настроенията на египетската улица, се подчертава в комюникето.

Министерството на вътрешните работи на Египет изрази солидарност с декларацията на армията, чиято цел е да бъде гарантирана сигурността на страната.

Няма да оставим народа, който масово излезе, за да изрази волята си по начин, удивил целия свят, се посочва в комюникето на вътрешното министерство, разпространено късно в понеделник.

„Ние сме напълно солидарни и се ангажираме и занапред

да охраняваме държавната собственост и сигурността на протестиращите

Отнасяме се еднакво към всички сили в Египет, не принадлежим на която и да било фракция и не се готвим да вземаме която и да било страна“, се допълва в комюникето.

Интернет порталът „Ал Ватан“, цитиран от ИТАР-ТАСС, съобщи, че канцеларията на президента оказва натиск върху вътрешния министър ген. Мохамед Ахмед Ибрахим да вземе „репресивни мерки“ срещу протестиращите по площадите и да разпореди да бъдат арестувани редица опозиционни лидери и журналисти.

Ибрахим обаче категорично отхвърлил прилагането на извънредни мерки, твърди „Ал Ватан“.

Партиите на египетските ислямисти, обединени в Националния съюз в защита на законността, обаче призоваха привържениците си „да излязат на площада

в отговор на ултиматума на военните

и да преградят пътя на преврата“, предаде ИТАР-ТАСС.

На пресконференция тази нощ в джамията Рабия ал Адавия в Кайро лидерите на „М��сюлмански братя“ осъдиха опитите на някои сили да използват египетската армия за действия против легитимното правителство.

Мохамед ал Балтаджи, един от водачите на движението открито поиска от всички, които подкрепят ислямския проект, да се обявят в защита на конституцията и шериата.

Алиансът на ислямистите потвърди, че бъдещите демонстрации ще имат мирен характер.

Втората политическа сила в ислямския лагер след „Мюсюлмански братя“ – салафитската партия „Ан Нур“ – излезе с декларация, в която предлага да бъде сформирано правителство от технократи, което да се заеме с подготовката и провеждането на предсрочни президентски избори.

Салафитите призоваха Морси да направи отстъпки пред опонентите

си и на практика подкрепиха основното искане на Фронта за национално спасение на революционната младеж, отбелязва ИТАР-ТАСС.

КАК РЕАЛНО СЕ РАЗВИХА СЪБИТИЯТА С АРАБСКАТА ПРОЛЕТ ВИЖТЕ В АНАЛИЗА МИ ОТ ФЕВРУАРИ 2011

„СОРОС НАГАЗИ И АРАБИЯ!..“

Powered by WordPress