Тази дата ще остане черна за сърцата и душите ни, загубата е неописуема, а думите са безсилни да опишат мъката ни …
Валентин Фъртунов беше изключителен и неповторим човек. Човек, който създаваше вместо да руши.
Борейки се с всички сили, той искаше да допринесе за един по-слънчев утрешен ден.
Колосална личност във всяко едно отношение, той вървеше напред, следвайки мечтите си, въпреки всички несгоди, които животът стоварваше върху плещите му.
Валентин Фъртунов беше от онзи вид хора, които имат потенциала да променят света. Повечето хора го познават точно в светлината на дейността му като писател, издател, журналист и патриот, но за нас беше най-вече незаменимият съпруг, баща и дядо.
Нека делата му не останат напразни.
Нека не свеждаме мълчаливо глава пред силните на деня, а като него да се изправяме пред истината директно и безапелационно.
Валентин Фъртунов полагаше неимоверни усилия да ни накара да мислим обективно, да разсъждаваме и да се борим срещу мащабното промиване на съзнанието, което ни редуцира до елементарни биологични единици, задоволяващи прозаичните си физиологични потребности, докато затъваме в безпаметната мараня на безчовечността.
Той успя да ни покаже истинската същност на много хора, които, възползвайки се от властта и парите, разпъват на кръст обикновения човек, изпивайки живеца му, докато не остане само една празна опаковка. Отдръпна завесата от геополитическата сцена и ни показа големия план на ��нези горе, които си играят с живота на милиарди.
Нека се не лъжем – светът от ден на ден загнива и ни повлича в покварения си вихър от вещолюбие и духовна нищета. Знам, че баща ми би избрал пътя на човека – да го изберем и ние …
Почивай в мир – ние няма да те забравим!