Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

„Политическата коректност“ отново изяде демокрацията върху паметта на изкланите арменци, издушените евреи и милионите други жертви на античовечността

Малкият президент Саркози прояви постоянство и прокара закона, криминализиращ отричането на всеки геноцид, признат от френските закони. Той предвижда наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро за нарушаването му. Геноцидът над арменците бе признат от френския парламент през 2001 г. Другият признат във Франция гено��ид е нацисткият холокост.

В медийната улисия в сензационния стил на булевардната преса „кой-кого“, много малко хора обърнаха внимание на същността на този закон.

Спретнатата международна кавга не беше за това дали е имало или не е имало геноцид над арменците. Кървавите кланета от 1915 г. са признати чрез специална декларация на френския парламент още през 2001 г., както и с аналогична декларация – изтребването на евреите от нацистите през Втората световна война. Във въпросната декларация, от името на Френската република, кървавите деяния на Османската империя са осъдени и заклеймени като геноцид срещу човечеството и естествено, се настоява съвременната турска държава като правоприемник на Османската империя да признае и осъди извършеното през 1915 г. С това Франция, подобно на много други страни по света е изразила своя морален дълг пред паметта на стотици хиляди, вероятно дори над милион жертви на тая кървава касапница, както и моралната си подкрепа за няколко милиона арменци, разбягали се по цял свят, за да спасят живота си. С това френският дълг към тази част от близката история е изпълнен.

В аналогична ситуация, българският парламент отказа да приеме такава декларация, с което на практика отрече факта, че е имало клане над арменците, с което орезили България пред целия цивилизован свят.

В друга аналогична ситуация обаче, местният парламент в Бургас по предложение на групата съветници на Валери Сименов прие декларация за геноцида над арменците…

Какво представлява в такъв случай въпросният закон, около който се завъртяха толкова много интриги и разправии на висок тон в последните няколко месеца? Ще ви кажа, драги читатели, това, което никой друг не каза пълногласно.

Това е един много лош закон. Един мракобесен закон, каквито досега тихичко, усул-усул бяха приети от доста „стари“ европейски демокрации, като Швейцария или Австрия и т.н. За френският се чу, защото Ердоган реши да показва мускули.

Защо „мракобесен“?

Защото този закон е пряко насочен към потъпкването и задушаването на свободата на словото и погазването на основните човешки свободи, отстоявани от класическата западна демокрация. Според този и аналогичните му други европейски образци, не можеш, забранява ти се на практика да мислиш, да разсъждаваш, да спориш, да обсъждаш историята. И ако нещата около, примерно арменския геноцид са доста ясни и еднозцначни, съществуват камари от факти, писмени и визуални свидетелства, не е така в много други случаи. Та дори и по отношение на арменския геноцид все още няма крайно становище по отношение на броя на изкланите – според едни автори той е 500,000 според други 800,000 или пък милион и половина!

Никой няма право да узурпира историята, никой няма право да ни казва какво да мислим, нито пък да ни забранява да изказваме мнението си. Друго е тоталитаризъм, чиста проба!

Ще ви дам един последен пример – тъй като, както вече обясних, това е закон, въобще за геноцидите, това би следвало да означава, че за всеки отделен случай, когато френската държава изрази официално политическо мнение, че става дума за геноцид, това означава, че френските журналисти няма да имат правото да го обсъждат!? Иначе ги грози затвор и съсипваща глоба!

Но спомнете си Либия! Това се случи само преди месеци. Там Франция изсипа тонове бомби и ракети и яростни обвинения срещу Кадафи, че е подложил народа си на геноцид! Та ние изобщо не знаем все още какво всъщност се е случило в Либия поради тоталното информационно затъмнение от страна на официозните медии. Нещо повече, има достоверни сведения, че се е случило тъкмо обратното – поддържаните от Франция сили на Ал Кайда, което бяха в основата на армията на така наречения Преходен съвет са тези които са извършили масови убийства и всякакви зверства, включително садистичното убийство без съд и присъда на самия Кадафи!

Но понеже френската държава официално е декларирала, че Кадафи е организирал геноцид срещу народа си, според обсъждания тук мракобесен закон никой няма право да обсъжда и разследва, защото ще го пратят зад решетките. Ето, за това говоря. Отново се мярка отвратителната доктрина за „политическата коректност“ и в частност „политически коректното говорене“, чрез които класическата демокрация на запад бива бавно, но сигурно удушавана и всичко започва да напомня ужасяващо за „1984“ на Оруел, започва да се осъществя отвратителния свят на „Големия брат“.

Едва, когато погледнеш от тази височина нещата, ти става до болка ясно, защо всъщност Саркози бе толкова постоянен и устойчив в усилията прокара закона. Другите хипотези са толкова смехотворни, че е ясно, че ни пращат за зелен хайвер – искал бил да спечели гласовете на арменската диаспора във Франция – че тя арменската диаспора е 350 хиляди, като турската диаспора е над 330 хиляди! Танто за кукуриго, на чиято и страна да застанеш, губиш толкова гласове, колкото си спечелил…

Ето, затова става дума, другото е сензацийки за един ден и пясък в очите.

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Групата ГфК от Нюрнберг публикува много поучителни цифри за уважението към различните професии в 19 страни, включително България – политиците са най-презрени!

Като оставим настрана куриозните на пръв поглед моменти, предложената статистика е много поучителна за съвременните общества и изключително точно дава картина за социалния разрез на националните държави.

Фактът, че пожарникарите са на първо място по обществен авторитет с цели 94% процента средно одобрение, което за Швеция достига до 99% не е изненадващ. Професията е военизирана навсякъде, което води до дисциплина и ефективност в действията, а от друга страна не е видимо свързана с корупция и обществено неприемливи аспекти.

В същото време, на абсолютното последно място сред 20-те проучвани професии са политиците, като неодобрението към тая професионална клика по света достига средно 83% и само 17% от хората изпитват някакво уважение. Разбира се, и тук има фрапиращи разлики, показващи структурни различия в националните възприятия – в Швеция одобрението към политиците достига цели 39%, докато в Че��ия и Румъния, то е едва 8%. Но дори и в отлично уреденото шведско общество цели 61% от хората не харесват политиците.

Изводът е повече от ясен – настоящият модел на социално управление е за боклука!

Това между другото се подкрепя и от по-голямата част от попадналите в областта на преобладаващо неодобрение други професионални групи. Бизнесът като цяло, представен от рекламни, маркетингови специалисти, мениджмънт и банкери е в черния списък на националните общества с повече от 50% неодобрение. Към тази тъмна групичка естествено са акумулирани и адвокатите. Без съмнение, изненадващ е фактът, че тук са и синдикатите, които в последните десетилетия загубиха физиономията си със съглашателствата си и липсата на борбеност за професионалните права на работещите. Това, че и журналистите са в сенчестата част е логично, заради станалата стандарт продажност и манипулация в професията, които обществото очевидно не е склонно да прости.

Разбира се, за нас представлява специален интерес представянето на българските ценностни нагласи към различните професионални сфери. И отново няма изненада – от 20 позиции, България води с цели 6 позиции, но в графата „най-ниско доверие” и респективно, не оглавява класацията в нито един пункт на високо доверие към професиите. Българите най-малко в света уважават лекарската професия, съдиите, екоорганизациите, благотворителността, адвокатите и синдикатите. При това, в отделни случаи ножицата е невероятно отворена – при среден процент на уважение към съдиите 66%, а в една Швеция цели 89%, в България е наопъки – съдиите са презирани от 66% от хората и уважавани едва от 34%.

Жалкото е, че не са публикувани извадките по нации, откъдето биха изскочили още впечатляващи цифри. Но дори и само от предложената извадка получаваме обилна храна за размишления.

Първото, което се набива на очи е вече документираното в сравнителен план липса на уважение към държавността и институциите в България. Дори само на базата на една таблица можем спокойно да предположим, че в това отношение страната ни е абсолютен опашкар или най-малкото една от ��оследните в класацията. И това е чудовищен шамар за всички негодници, самообявили се за политически елит и управлявали България в последните 20 години. Народ, който не уважава държавността си я губи и приема чужда държавност. А тъкмо тези псевдоелити насадиха къде основателно, къде не, тотален нихилизъм у българина.

Вторият извод е, че доминиращият социален модел в света е напълно компрометиран, което вещае пълната му катастрофа в обозримо бъдеще. Хората смятат, че политиците са тотално корумпирани и лишени от всякакъв морал, че бизнесът е една измамническа дейност, която поробва света, а медиите са слугинаж, който раболепно манипулира обществото в полза на първите и вторите.

Отчайващо тъжна статистика за началото на 21-ви век.

Паоло Барнард

(със съкращения)

Предлагам на вниманието ви стенограмата от видеопрезентацията на независимия италиански журналист Паоло Барнард посветена на бруталната история на Лисабонския договор – най-голямата досега, но не първата и не последна измама на еврочиновниците и плутократите в ЕС срещу народите в Европа. Въпросната презентация бе представена в две части в ТВ предаванията ми, можете да ги видите и он-лайн в този сайт.

В Европа бе извършен държавен преврат, извършен зад гърба на всички граждани: италианци, германци, французи – всички.
Италианското правителство вече не е суверенно, италианският парламент вече не е суверенен, в резултат от това, италианските закони вече не са суверенни и юридически ние вече не сме италианци.
Процес��т на създаване на европейската конституция започва в градчето Лаекен в Белгия през 2001 г. Написва се тази конституция, само че големите бюрократи и политици правят една „грешка“: правят всичко това явно и народите в Европа разбират за нея. Французите и холандците през 2005 г. в два национални референдума отхвърлят конституцията, създадена от евробюрократите.
Защо я отхвърлят?
Обяснението е просто: Защото в тази конституция са дадени всички права на бизнеса, на корпорациите, на големите банкови интереси, на услугите и прочие, а социалната част, тоест тази, която засяга обикновените хора – работата, социалните гаранции и прочие, е изключително ограничена, незасегната, просто несъществуваща.
Тогава французите заявяват „Тази конституция е социално фригидна“ и я отхвърлят. Холандците също я отхвърлят. Има европейско правило, според което, за да се наложи Конституция, трябва да се приеме единодушно от всички държави. При това положение конституцията умира, свършено е с нея.
Бюрократи и големите политици не се предават. Разбират каква грешка са направили, постъпвайки демократично. Следващия път няма да действат така. И наистина, това, което е изритано през главния вход, ще влезе през прозореца само няколко години по-късно. Ще се съберат отново и ще пренапишат друг документ, който няма да бъде „конституция“, а просто „договор”. На 13 декември 2007 г. се срещат в Лисабон, за да подпишат този нов договор 27-те държавни глави на европейските страни. Така не трябва да бъде одобряван чрез референдум, но има силата на конституция.
Става дума за промени в съществуващи вече договори, основни договори като Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, към които се прибавя и договорът от Ница. Тези основни договори са събрани в едно и към тях са добавени 329 страници с промени. Така общо се стига до 2800 страници с правила, които не са свързани помежду си и затова е невъзможно да се прочетат. Нито един европейски политик не е могъл да ги прочете. Това нещо, което е наречено Лисабонски договор, ще добие наднационална власт. Ще рече, че властта му е по-голяма от властта на която и да е държава, по-силен е от всеки един национален закон, по-силен е от всяка една национална конституция, по-силен е от всеки ��дин национален парламент, от държавните глави на която и да е нация.
Ще ви цитирам една фраза на големия архитект на цялата тази история от последните години – Валери Жискар д’Естен, който в едно изявление от 27 октомври 2007 г. казва: „Договорът е същият като Конституцията, (Конституцията, която беше отхвърлена), само формата му е различна, за да се избегнат референдумите“. Държавните глави са се разбрали, че мнението на гласоподавателите не бива по никакъв начин да се иска. Само Ирландия не го подписва, защото благодарение на своята конституция, е задължена да направи референдум. Референдумът се проведе и Лисабонският договор бе отхвърлен. Организираха втори референдум, и след огромен натиск, изнудвания, както и рушвети, платени на ирландската държава и ирландските банки, ирландците в крайна сметка бяха принудени да кажат „Да“ и така Договорът най-накрая мина.
Тъй че става дума за истинска измама. Нека обърна внимание, че думата „измама“ не е достатъчна, започнах това представяне, наричайки го „държавен преврат“. Значението на промените, наложени от Лисабонския договор в нашия живот, и фактът, че никой не ни запита дали сме съгласни, отнемайки ни така гражданския суверенитет, е доказателство, че това е държавен преврат.
Нека видим накратко как се променя властта. Както вече казах, става дума за множество европейски правила, които имат наднационална власт, тоест са по-силни от държавните закони. И се отнасят за всичко. Нито един държавен орган на никоя европейска страна, не може да бъде по-силен от тези правила, които вече управляват Европа. Европейските държави изгубват възможност да налагат вето в 68 области, които до днес имаха относно обществения живот. Националните парламенти са задължени да работят за интересите на Европейския съюз, а не обратното. Тоест националните закони трябва да бъдат писани от един италиански депутат или от един италиански интелектуалец, мислейки за интересите на Европа, а не за интересите на италианския народ. И това важи за всички други държави. Конституциите трябва да се подчиняват, съдилищата трябва да се подчиняват.
Първата скандална част от този държавен преврат е законодателната власт, тоест как се правят законите, тези много силни закони, които подчиняват всички в Европа. Кой притежава тази законодателна власт? До днес тези 250 години (в Италия б.р.) на борби в името на демокрацията, ни научиха, че властта принадлежи на суверенния народ, който избира своите представители и те създават законите. И това досега е било така за всички демокрации в света, от Просвещението до днес беше основното правило.
Следете внимателно, само това стига, за да се убедите, че говорим за преврат. В тази нова супердържава Европа, чиито граждани сме всички ние, тези, които правят законите, НЕ СЕ ИЗБИРАТ. Избраните представители НЕ МОГАТ ДА ПРАВЯТ ЗАКОНИТЕ. Както ви казах преди малко, още в началната фаза на създаването на този Европейски съюз бяха създадени европейски институции, към които се отнасяхме обаче с някакво безразличие и невежество. Какво е Европейската комисия? „Ами… не знаем… “ „Някакви хора там, в Брюксел“.
Тези институции, създадени тогава, днес се сдобиват с невероятна власт. Европейската комисия става изпълнителната власт, правителството на Европейската супердържава, и придобива невероятна власт, неописуема власт. Това е власт да взима решения и да СЪЗДАВА ЗАКОНИТЕ. После има Съвет на европейския съюз, който също е част от правителството. Този съвет на европейския съюз има законодателни функции, но силата му е само да ГЛАСУВА законите, написани от Европейската комисия.
Ето как супер правителството – Европейската комисия, пише законите и ги предлага. Съветът на европейския съюз ги гласува, но той не е нищо повече от един печат, защото в последните години е обсъдил по-малко от 15% от приетите закони. Принципно ги гласува направо, без обсъждане. Европейската комисия ги предлага и Съветът на европейския съюз счита, че всичко е наред и ги гласува направо.
Сега стигаме и до европейския парламент. Точно тук е болната тема. Всички вестници, писаха, че в тази нова Европа европейският парламент получава допълнителна власт.
Това е чиста лъжа. Това е наистина безсрамно прикриване на истината. Европейският парламент в тази нова Европа губи власт. Всъщност парламентът никога не е имал власт, но сега вече е написано, че няма никаква власт да създава закони. Помислете малко, говорим за парламент, който не може да прави закони. Все едно един хирург да не може да хваща скалпел. Абсолютно същото е, ужасяващо е. Европейският парламент не може да предлага закони и дори не може да ги гласува. Европейският парламент няма възможност да се изказва за 21 ключови сектора в европейската политика.
И в крайна сметката държавите винаги остават безгласни. За да приключим с темата кой прави законите: Европейската комисия излиза от новата ситуация в тази европейска супердържава, като орган с невероятна власт. Тя е Босът, Шефът и притежава абсолютната власт.
Да не забравяме: НИКОЙ не избира Европейската комисия. Европейската комисия е съставена от бюрократи, които са назначени от министър-председателите на държавите. Тя включва множество подкомисии, знаете ли колко са? Три хиляди. Три хиляди комисии от бюрократи, които работят за Европейската комисия и които пишат всички тези правила и закони.

„Свободната конкуренция без намеса“ узаконява една от най-големите лъжи в модерната икономическа история. Тя обикновено се описва като „капитализъм за бедните и социализъм за богатите“.
Това е тази система, според която ние, обикновените хора, трябва да прилагаме всички правила на капитализма, тоест да позволим приватизациите, да приемем несигурни работни места, да загубим здравеопазването и всичко останало.
А когато после големите владетели на системата имат проблеми, например банките, бизнесът, тогава държавата трябва да се намеси с милиарди и милиарди евро, за да спаси задниците на големите фирми и мениджъри. Ето това е значението на „малката“ и уж незначителна фраза „свободна конкуренция без намеса“. Това чудовище е вкарано в Лисабонския договор, който е всесилен.
Още нещо от социалната глава: В Лисабонския договор се говори за разширяването на европейското селско стопанство, което и сега е финансирано с един милиард евро на ден, наши пари, без които не може да се самоиздържа. Това е споменато, но не се казва дори и дума в договора, нито за защитата на работниците в селското стопанство, нито за защитата на екологията. Няма и думичка по тези въпроси.
Правото на стачкуване: Лисабонският договор забранява стачките, ако те пречат на свободното движение на услугите. Внимавайте, защото тези членове от договора се взимат и се представят пред съда от големите корпорации и съдиите решават на базата на тези закони. Значи е забранено да се стачкува, ако това пречи на свободното движение на услугите. Забранено е да се стачкува и ако в новите европейски съединени щати една фирма отиде на друго място. Например полска фирма идва в Италия и плаща на работниците, които работят за нея същата мизерна заплата, която взимат поляците. Италианските работници нямат право да стачкуват в такъв случай.
В здравеопазването: правата на пациентите са описани не в главата за здравеопазването, която също трябва да погледнете, много е интересна, а в главата за вътрешния пазар. Тук трябва да се внимава: когато говорим за правата на пациента, говорим за правото на животоспасяващо лечение, основно право в защита на здравето.
Ако тези права се вземат и се изнесат извън една гражданска конституция, и се сложат сред правилата за вътрешен пазар, означава, че тези права ще се подчиняват на правилата на пазара. Това само по себе си е още един ужас в Лисабонския договор.
Ако една държава от тези нови европейски съединени щати реши да води политика за отваряне на работни места, използвайки държавния бюджет, тоест да направи това, което направи Рузвелт в САЩ с „Новия курс“ (през 30-те години), казвайки:“ОК, нека да харчим държавни пари, но да спасим сриналата се икономика, да спасим семействата, да спасим заплатите, да спасим хората от глад, да създадем държавни работни места, за да си върнем икономиката, правейки я динамична“, ако това един ден го реши която и да е европейска държава, няма да може да го направи, защото е забранено.
Ако една европейска държава иска да приложи каквато и да е друга система в помощ на своите граждани, не може вече да го направи. Защо? Защото отново икономическите сили, които, естествено, стоят зад всички тези договори, правила и държавни преврати, заявяват, че подобни политики пречат на „свободната конкуренция без намеса“.
Ти не можеш да направиш каквото и да е, за да помогнеш на гражданите си, защото това пречи на свободната конкуренция.
Европейската централна банка, голямата банка за всички граждани на Европа, ще има правото да наложи, всъщност вече има това право, да налага стабилността на цените. Ниската инфлация е по-важна от борбата с безработицата.
В Лисабонския договор не съществуват механизми за преразпределение на богатството. Логично би било в европейските съединени щати, след като наистина е една-единствена държава, да може да се направи нещо подобно: След като имаме северозападна част, която е много богата, да прехвърлим малко капитал в югоизток, който е по-беден, за да можем по този начин да уравновесим „държавата“ и така тя да функционира по-добре, вместо да имаме все същите отвратителни икономики на две различни нива, като северните и южните Съединени американски щати, северна и южна Великобритания, северна и южна Италия. Изобщо не съществува такова нещо.
В завършек, да видим съдебната система. Това е още един основен елемент, който трябва да се разгледа. Нека да обобщим накратко: предначертава се една Европа, всъщност вече е предначертана, която има огромна наднационална власт, която налага тежка социална дискриминация, изключително тежка перспектива. Тя размахва наляво и надясно политици, депутати, парламент, който няма абсолютно никаква реална парламентарна власт, а е единственият европейски орган, избран от гласоподавателите.
А институциите и правителството й които не са избрани от никого, ще имат безгранична власт.
Съдът на ЕС е съставен от съдии, които се избират от бюрократите и политиците, и са зависими от тях, „независимостта“ им е смехотворна.
Същият този европейски съд има огромна власт. Помислете само, че ще е по-силен от всеки Касационен съд, по-силен от всяка конституция, конституционен съд, висш държавен съд, от всеки един върховен съд, съществуващ в която и да било европейска държава.
Ще се базира основно върху Хартата на основните права на ЕС и Договора от Ница.
В Италия може би това би било удачно, бихме спечелили повече от това, което бихме изгубили. Но например в страни като Дания, Швеция, Холандия, Англия, които са много по-напред от това, което е прието в Хартата на правата, Съдът на ЕС може да ги върне назад от прогреса, който са постигнали.
Цитирах в една моя статия историята на един германски журналист, който разкри скандала Евростат, европейски скандал от огромен мащаб. Този журналист бе арестуван, защото отказа да разкрие своите източници. Това например е позволено от шведския закон, където журналистът е защитен, дори и да не разкрие източниците си.
Европейският съд одобри ареста и по този начин свали автоматично шведския закон. Защото всяка сентенция на Съда на ЕС означава, че е задължителна за цяла Европа.
Ето как шведите, които имаха много напреднал закон спрямо средното ниво, се принудиха да премахнат техния закон. Същото нещо може да се случи с много други закони.
И внимание, ето още нещо за съдебната власт. Тези свръх властни съдии, които ще взимат решение след решение, могат даже да въведат отново смъртното наказание. В кой случай могат да го направят? Цитирам буквално от текста: „в случай на европейска криза.“ Тук внимавайте: Какво означава „в случай на европейска криза“? Какво е това? Кой ще реши кога сме в състояние на криза? И при какви условия може да се прилага смъртно наказание? Трябва ли да се осланяме на мнението на тези бюрократи и политици, които направиха всичко, което видяхме, тоест държавен преврат?
Трябва ли да вярваме на хората, които написаха тази конституция, която е цялата в интерес на бизнеса и на корпорациите? Трябва ли да вярваме на тези хора, за да разберем кога сме в „криза” и кой ще получи смъртна присъда при това положение?
И Съдът на ЕС ще издава тези присъди, които трябва да се следват от всички европейски страни и никой няма да може да ги оспорва. Дори и в главата за правосъдието, (от която може би Италия може да направи крачка напред) също важи принципът, че тези съдии с огромна власт, които не са избирани от гражданите, ще имат наднационална власт, но никой не ни е питал дали сме съгласни и не можахме по никакъв начин да дадем мнението си.
Така стигнахме до заключението.
Е, заключението е много просто. Трябва да призная, че нищо друго не може да се каже,
освен да се подчертае следното:
Можеше да бъдат нещо хубаво тези Европейски съединени щати, можеше да бъде чудесно да станем обща икономическа сила. Знаем, че подобно нещо би могло да подпомогне гражданите. Можеше да бъде нещо хубаво даже да имаме супер правителство, специално за нас италианците, не само заради Берлускони, но и заради цялата клика Проди, Берсани, Фасино и другите. Нас, италианците, това можеше да ни накара да направим крачка напред към едно по-цивилизовано общество.
Но фактът, че всичко това се случва зад гърба ни, и най-вече, следвайки принципи, които ние не сме избирали, е изключително опасен.
Ето така мина Лисабонският договор и се извърши държавен преврат.

Превод: Даниела Пенкова

Валентин ФЪРТУНОВ

Информационният повод: НАТО на съд в Белгия за военни престъпления:
Дъщерята на полк. Муамар Кадафи заведе в Белгия дело за военни престъпления срещу НАТО. Айша Кадафи изтъкна, че Алиансът съзнателно е бомбардирал граждански цели, при което е загинала дъщеря й и други членове на семейството. Искът се отнася до удара на НАТО на 30 април в Триполи, при който са били убити най-младия син на Кадафи и трима негови внуци.

Решението на НАТО да атакува цивилна цел в Триполи е военно престъпление, заяви Люк Бросоле, един от адвокатите на Айша. Искът е заведен пред прокуратурата в Брюксел, тъй като адвокатите на Айша Кадафи твърдят, че НАТО е под юрисдикцията на белгийските съдилища, защото главната квартира на Алианса е в Брюксел.

От резиденцията на Кадафи в Триполи, която редовно става цел на атаките на НАТО, са останали само развалини. Унищожени са практически всички сгради, показано беше на кореспондентите на международната преса в Триполи. Показано им е било и тяло, представено като жертва на бомбардировките. Според охраната има още хора под развалините, но не успяват да стигнат до тях.
Същевременно либийската държавна телевизия показа кадри от среща между Кадафи и племенни лидери, протекла вчера на неуточнено място. Кадрите показват Кадафи с тъмни очила и джелаба (традиционна роба) да посреща племенните водачи в малка стая без прозорци. Според водещия срещата е била вчера. Кадафи за последен път бе показан по телевизията на 30 май.
„Нямаме друг избор: ние ще останем в страната си, живи или мъртви“, каза Кадафи и призова поддръжниците си да се съберат пред комплекса Баб ал Азизия. Ние сме по-силни от вашите ракети, по-силни от вашите самолети, а гласът на либийския народ е по-силен от експлозиите, заяви Кадафи с характерния си пламенен тон. Той добави, че е готов да изпрати от 250 000 до 500 000 въоръжени либийци, които да прочистят страната от „въоръжените банди“, както той нарича бунтовниците, сражаващи се срещу режима му. Без значение дали ще умрем мъченически, дали ще ни убият, или ще се самоубием, за нас е важен нашият дълг към историята, каза още Кадафи и поиска да разбере защо бомбардировките продължават.
Изказването на либийския лидер продължи по-малко от пет минути.

И още няколко реда от информационния поток:

Либийският говорител Муса Ибрахим:
Вчера (във вторник б.р.) НАТО пусна около 60 бомби в Триполи, при което 31 души бяха убити, а десетки са ранени. НАТО проведе омразно нападение. Ударите бяха срещу жилищния комплекс на Кадафи в центъра на столицата, източното й предградие Таджура и пътя към летището южно от Триполи.

Адмирал Джампаоло ди Паола, председателят на Военния комитет на НАТО:
Вярваме, че не сме причинили цивилни жертви в Либия, нямаме такава информация. Алиансът няма наземни сили в Либия и съответно няма и надеждни източници, които да потвърдят или да отхвърлят твърденията за евентуални цивилни жертви. Естествено, знаем, че това, което Кадафи казва, не отговаря на действителността. При ударите на съюзниците стремежът е към точност, отговорност и селективност. Преди извършването на въздушен удар се преминава през много дълга процедура на подбор на съответната цел, решава се кога и как да бъде ударена, а при наличие на съмнения целта по-скоро не се атакува. За два месеца са изпълнени над 10 000 полета, ударени са около 1600 цели. Видът на целите е същият, оперативният план не е променян и няма причина за това. Мисията на НАТО е да се подкрепи резолюция 1973 в трите й части –
1) за налагането на забранена за полети зона,
2) на оръжейното ембарго
3) вземане на необходимите мерки за защита на цивилното население.

СПОНТАНЕН КОМЕНТАР:
В осемте изречения от изявлението на господин адмирала е събрана или цялата глупост на света, или цялата му наглост. Забележете още първите две изречения – хем „вярваме, че не сме причинили цивилни жертви в Либия”, хем „алиансът няма наземни сили в Либия и съответно няма и надеждни източници, които да потвърдят или да отхвърлят твърденията за евентуални цивилни жертви” !?!? Какво, НАТО да не се превърна в църква, в някакво сектанско сборище!? Като нямаш достоверна информация – вярваш, уповаваш се на вярата!? И за капак на всичко, „знаем, че това, което Кадафи казва, не отговаря на действителността” – и как точно го знаеш, преподобни адмирале, ваше високо преосвещенство!? Нали нямаш достоверна информация!? Как се връзва тогава четвъртото изречение „при ударите на съюзниците стремежът е към точност, отговорност и селективност”? С много вяра, пост и молитви вероятно?И отново, и отново да запитам – как точно, според църквата НАТО, се връзват бомбардировките върху ЖИЛИЩНИ СГРАДИ в Триполи с подкрепата за резолюция 1973 в трите й части –

1) Чрез бомбардиране на жителите на либийската столица се налага забранена за полети зона? (Вероятно столичните жители владеят левитацията или пък са нов модел трансформъри, като от прословутата холивудска продукция, че както си вървят към кварталния магазин да си купят хляб, от веднъж се превръщат в свръхзвукови изтребители…)

2) Чрез бомбардирането на Триполи се осъществява оръжейното ембарго!? ( Не знаех, че в супермаркетите на Триполи се продават ракети земя-въздух!!! Трябва да скокна дотам да си купя, че гларусите непрекъснато ми крадат луканката от балкона…)

3) Чрез бомбардирането и убийствата на хиляди жители на либийската столица се осъществят мерките за защита на цивилното население ( Трябваше предварително да ни обясните ваше високо преосвещенство, че триполчани до един са войници, лейтенанти, капитани, генерали, че щом се роди бебе, му се присвоява сержантско звание, че всъщност Триполи само изглежда като нормален град, а всъщност е една голяма шашма – супервоенна база, тъпкана с милиони войници и оръжия, а това, което се вижда е камуфлажен купол, произведен в Китай за карнавала на дракона…)

НЕСПОНТАНЕН КОМЕНТАР:
Предавам се. Идеята, че НАТО е църква, не беше ме спохождала досега, но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. При туй, трябва да е някаква сектанска църква, щото по принцип народите, що са му паство са християнски и един мюсюлмански за цвят, така да се каже.

Което ме навежда на мисълта, че ватиканският папа и една дузина православни патриарси, плюс турските ходжи имат проблем. По енориите им се е пръкнала невярна ерес при това, доста добре въоръжена. Не съм много силен в каноничните спорове, но според негово високо преосвещенство адмирал Джанпаоло ди Паола, председателят на Военния комитет на НАТО, вярата сред енориашите в новата сектанска църква е много силна. Ние вярваме, казва преподобния адмирал, ние вярваме, казват Саркозитата, Обамите и прочее Берлусконита. Ние вярваме, пригласят им лустросаните медийни хорове отсам и оттатък океана.

И това е една страшна вяра, спрямо която ислямския джихад ми изглежда лигаво-сантиментален. Вяра, въоръжена до зъби с огромни национални армии, най-модерни изтребители, самолетоносачи, спътници и каквото ви дойде наум. И всичката тая озъбена, настръхнала смъртоносна камарила не се нуждае от логика, истина и справедливост.

Тя има Вяра.

Ние вярваме, бум – един жилищен блок в Триполи е сравнен със земята с всичките му заспали малки и големи човечета.

Ние вярваме, бум – 12 дечица в Афганистан са изпепелени.

Ние вярваме, бум-бум-бум – хиляди тонове бомби с обеднен уран, засяват рак и генетични увреждания за много десетилетия напред в сръбско и западно българско…

Майката му е да вярваш, нали така, г-да дърдорковци за демокрация! Всичко друго е бошлаф….

(Материалът е публикуван във в. Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

Според финансовата институция новоизгряващите икономики от групата БРИК ще доминират над традиционното Г-7 още след средата на настоящото десетилетие

САЩ вече няма да са най-голямата икономика в света и ще отстъпят първенството си на Китай след не повече от 10 години гласи най-новата прогноза на Международния валутен фонд. Според финансовата институция първото място ще заеме Китай, чиято икономика се развива с изключително бързи темпове. Експерти от фонда дори отбелязват, че Вашингтон трябва незабавно да въведе ред в държавните финанси, да намали бюджетния дефицит и да забави ръста на държавния дълг, в противен случай китайската икономика реално ще задмине американската през 2016 г. – след само 5 години.
Втора по сила ще бъде Индия, а по своя общ БВП страните от БРИК – Китай, Индия, Русия и Бразилия ще надминат страните от Г-7. Анализът на МВФ се основава на сравнение на доходите и разходите на населението на всяка страна в реално изражение. Китайската икономика ще нарасне от 11,2 трилиона през тази година до 19 трилиона долара през 2016 г.

В същото време БВП на САЩ към 2016 г. ще бъде 18,8 трилиона долара в сравнение с очакваните 15,2 трилиона долара през 2011 г. Само до преди десет години американската икономика бе три пъти по-голяма от БВП на Китай. За този период обаче Китай успя са изпревари по-размер икономиките на Япония, Германия, Великобритания и Франция.

След тази прогноза на МВФ, това, което мнозина трезвомислещи коментатори предвиждат от доста години да се случи в следващите десетилетия изглежда ще бъде факт само след пет години – страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) ще доминират икономически над традиционните западни грандове от Г-7, а залезът на американската империя ще има точна дата в историята.

Трудно е да се определят последствията от този триумф на числата, но във всички случаи то��а ще е началото на прогнозираното от проф. Йохан Галтунг сриване на империята САЩ към 2020 г. Извън цифрите не бива да се пропуска и чисто психологическия катастрофален удар, който ще получат американците в момента в който бъде официално обявено, че САЩ вече не са „най-великата страна в света”.

Освен другото, тази смяна на караула многозначително ще обяви и фиаското на западния икономически модел като цяло, доказвайки неоспоримо, че подобно обществено-икономическо устройство, основано изцяло върху дълга е несъстоятелно и поради това отмиращо.
Тази смяна в тежестта на геополитическите центрове в света не е новина за който и да е сериозен наблюдател с изключение на целокупната българска политическа върхушка от всички цветове, която поради липса на национална разузнавателна система (унищожена систематически от самата нея) и отсъствието на какъвто и да бил интелектуален капацитет, изглежда подреждаше в последните 20 години външнополитическите приоритети и ориентация на България на базата на манипулативната информация от големите комерсиални медии (почти без изключение чуждестранна собственост, западно свързана), при което закачи българската кола еднозначно за губещата композиция в един бурно развиващ се свят в който смяната на хегемона е предизвестена. Това разбира се, би било комично, ако не вещаеше трагични последствия за топящата се българска нация, изправена лице в лице с поредната и вероятно последната си национална катастрофа.

Валентин ФЪРТУНОВ

Благодарение на Директива 2004/24/ЕС, почти всички билкови лекарства и хранителни добавки ще станат незаконни в ЕС от април 2011 година

Действията на Европейската комисия започват да стават все по-неадекватни, най-меко казано. В един момент научаваме, че е прокарана поредната директива за която никой и хабер си няма, пан-европейски закон, засягащ милиони и милиони хора, без по някакъв начин да е взето мнението и съгласието им.

В същото време сме свидетели на някакъв представителен натиск върху отделни страни членки на евросъюза за максимална прозрачност, примерно на общинските дела. Страни като България редовно са критикувани, за това, че важни за обществото решения, проекти, закони се приемат без задължителното предварително обществено обсъждане. И тук двойният стандарт на еврочиновниците лъсва като … да не казвам като какво. На ниво общини в ЕС трябва да има предварителни обществени обсъждания. А какво да кажем за предварителните публични дискусии на ниво Европейска комисия!? Изглежда, за еврокомисията това не важи. И ако се опитаме да отговорим на въпроса, защо се развива подобно евролицемерие, то вероятните отговори са само два – лавинообразно обюрократизиране или

най-обикновена корупция.

Ако някой си мисли, че първото е някак си по-приемливо, то жестоко се лъже. Неколкократно вече предупреждавам и не само аз, че Европейската комисия се е превърнала в някакъв монстър, който отдавна вече е принизил значението и мястото на европарламента до почти представителни функции, но тихомълком започва да изземва и функции от националните правителства, превръщайки се в заплаха за правата на народите, за правата на отделния човек в ЕС.

Тук обаче ще говорим за второто. Ще говорим за една еврокомисия, която систематично брани интересите на голямата фармацевтична индустрия, което по никой начин не бихме заподозрели като благотворителност. Този път, чиновниците отидоха твърде далеч – посегнаха на хилядолетните традиции на народите да се лекуват и поддържат здрави с помощта на билките и народната медицина. Прочетете внимателно апела на англичанката Хайди Стивенсън, която започна петицията срещу тази директива, прочетете самата петиция и коментарите и побързайте да се включите в нея, защото оставащото време е много малко, а въпросът е за оцеляването ни.

За какво става дума?

Същност на директивата

Директивата за Традиционни Билкови Лекарствени Продукти (ДТБЛП) е представена като обслужваща европейските граждани и като лесна и проста за приложение. Изследвайки обаче отблизо методите за прилагането й, на практика се вижда, че реално ефектът би бил изключителното накърняване на правата на личността да придобива и използва по свой избор средствата и начините за лечение.

Директивата е в полза на гражданите, доколкото държавните агенции могат да съветват, използвайки определена форма на запитване към тях, относно ефикасността и сигурността на продукти с широка и свободна употреба. Тази информация обаче може да не адресира нуждите на отделни лица и предполага съществуването само на една система, предоставяща точна и полезна информация. Това е равносилно на допускането на само една религия като единствено приемлив източник на истината.

Финансовите разходи и процедурите, които се изискват от ДТБЛП, са непосилни като цяло за дребните производители, които са основните доставчици на билкови продукти. Това осигурява нелоялно предимство на мултинационалните компании, като категорично ограничава достъпа на индивида – по отношение на качество и на подбор на билковите лекарствени проду��ти.

С приемането на ДТБЛП Европейският съюз накърни и сериозно ограничи неписаните права на всяко човешко същество да избира и да има достъп до начините за поддържане на своето здраве. Това е опасно узурпиране на гражданските права, предполагащо, че индивидът не е способен да взема правилни решения относно здравето си. Самоопределянето по отношение на здравните въпроси трябва да се третира като неотменимо гражданско право, а ДТБЛП го нарушава.

Прочетете това, за да видите лудостта, която вече се упражнява от Европейската комисия и да разберете, че можете да помогнете, като подпишете тази петиция.

На 21 февруари, на пресконференция в София Прес от Съюза на билкарите в България алармираха:

Фармацевтичните гиганти убиват природната медицина

На пресконференция председателят на СББ Емил Елмазов и главният редактор на в. „Лечител” Атанас Цонков разказаха за притесненията на билкарите и природолечителите у нас: „Директива 2004/24/ЕС на Европейския съюз за билковите продукти и екстракти, използвани в народната медицина трябва да бъде отменена. Достъпът на хората до билкови продукти, които традиционно са се използвали свободно, трябва да продължи безпроблемно.”

Според популярния сайт InfoWars.com: „Тази директива изисква всички билкови продукти, да се подложат на същия вид процедура, както фармацевтични продукти. Няма значение дали една билка е в обща употреба в продължение на хиляди години. Разходите за това са много по-високи от това което повечето производители, различни от големите фармацевтични компании, могат да поемат. Оценките варират от 95 000 до 150 000 евро за една билка, а всяка билка участваща в един продукт трябва да се разглежда отделно.“

Д-р Робърт Веркерк от Алианса за физическо здраве коментира изискването билковите лекарства да се третират подобно на фармацевтичните така:
„Регистрацията на класически билкови лекарства от която и да е не-европейска традиционна медицина, чрез система на регистрация на ЕС, е равносилно на поставяне на квадратен клин в кръгла дупка. Регулаторният режим игнорира и по този начин не е адаптиран към специфичните традиции. Адаптирането е необходимо спешно, така че директивата да не дискриминира неевропейските култури, с което нарушава човешките права. „
––––––––––––––––––-
Петиция:

Ние се обръщаме към Европейската комисия да спре Директивата за Традиционни Билкови Лекарствени Продукти (ДТБЛП), Директива 2004/24/ЕС, с която се цели да се премахне достъпът до голямото болшинство билкови лекарствени продукти, считано от 30 април 2011 година.
ДТБЛП нарушава правата на самоопределение на всеки европейски гражданин по отношение на грижата за своето здраве. Тя отива твърде далече отвъд границите на разумния контрол над опасни продукти, навлизайки в територията на принудата чрез ограничаване възможностите за лечение на здравните проблеми.

Достъпът на хората до билкови продукти, които традиционно са се използвали свободно, трябва да продължи безпроблемно.

Подпишете петицията на посочената страница в интернет:
http://www.gopetition.com/petition/39757/sign.html

Имайте предвид, че Европейският съюз изисква валидни адреси и рождени дати. Ако не включите адреса и рождената си дата, подписът ви може да не бъде преброен. Всяка подадена информация ще бъде третирана конфиденциално. Адресите и рождените дати не са публично видими. Можете да изберете да запазите скрито и името си.

Всички подписи са добре дошли, но тези, за които липсва задължителната информация, може да не бъдат финално преброени, както няма да бъдат зачетени и подписите на не-европейците. Въпреки това, всеки подпис в подкрепата на тази кауза е добре дошъл.
–––––––––––––––––-
Разкажете на вашите познати и близки и ги насочете към адреса на петицията за да подпишат и те. А ако случайно видите някъде вашите евродепутати (извинявайте, не исках да прозвучи хумористично!), притиснете ги да повдигнат гласовито въпроса в европарламента.

Не бива да оставяме живота си, живота на нашите деца и близки в ръцете на шайка корумпирани разбойници.

Статията е публикувана във в.Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Съмнение няма, че фамилията Велчеви са за затвора, но защо точно Симеон Дянков с помощта на соросчетата, точно сега рови в 8 – 9 годишно гюбре!?

НОВАТА СТАРА НОВИНА

Шокиращите 1 милиард лева е загубила България от спорната сделка с външния дълг при кабинета „Сакскобургготски“. Това се казва в доклад на вицепремиера Симеон Дянков, внесен в парламента, пише „Труд“. През 2002-2003 г. част от държавния борч бе обърнат от долари в евро, а падежът бе удължен до 2013-2015 г. Колосалната загуба идва от последвалата обезценка на долара и от ниските лихви в периода след сделката, твърдят експертите от „Индъстри уоч“, изготвили анализа. Удължаването на срока за връщане на дълга не е било необходимо. Между 2005 и 2007 г. е натрупан фискален резерв, с който е можело да се изкупят обратно брейди облигациите, заключават анализаторите. 1 милиард лева! На толкова се изчисляват загубите за България от сделките с външния дълг през 2002-2003 г. Тогава част от държавния борч бе об��рнат от долари в евро. По това време управляваше кабинетът на Симеон Сакскобургготски с финансов министър Милен Велчев. Сумата лъсна от доклад на вицепремиера Симеон Дянков, внесен в парламента. Загубите за държавата са пресметнати от анализаторите в „Индъстри уоч груп“. Те са спечелили обществена поръчка на финансовото министерство. Лошото прогнозиране на лихвените проценти и валутните курсове са главна причина за колосалните загуби. Експертите от „Индъстри уоч“ доказват, че: – след сделката са преобладавали ниските лихвени проценти, което се различава от прогнозите на Министерството на финансите по онова време. – курсът евро – долар, който също се различава от прогнозите преди сделката, прави по-евтино обслужването на задълженията, деноминирани в щатски пари. Основното заключение в доклада е, че не е било необходимо да се удължава матуритетът на дълга. /БГНЕС /

ФАКТИТЕ СА ДОБРЕ ИЗВЕСТНИ
Още при планирането на „царския предизборен проект”, Милен Велчев, тогава служител във финансовата група Мерил Линч започва реализацията на една идея, чието авторство не е точно известно – възможно е да е лично негова или на принц Кирил или на някой „мозък” от Мерил Линч, например. Ако някой си спомня събитията от 2000/2001 то именно Милен Велчев в качеството си на представител на Мерил Линч се е опитал да накара правителството на Костов да направят това, което той направи като министър. От друга страна, Муравей Радев твърди че „още в края на 2000 г. Кирил Сакскобургготски, син на Симеон Сакскобургготски, поиска среща с мене тогава в качеството ми на финансов министър и предложи сделка почти идентична с тази, която баща му една година след това извърши”.

Идеята е обаче, повече от перспективна и е точно описана в старата новина, която гръмна тия дни. От финансова гледна точка тази операция с брейди книжата е буквално хазартна за държавата, но има редица политически предимства чрез които авторите й се надяваха да я пробутат безпрепятствено. Едно от тях е, че след новата сделка съотношението между дълга и произвежданият брутен вътрешен продукт (БВП) ще падне под 60%. Това бе едно от основните изисквания за приемането на България в Европейския валутен съюз. Какъв великолепен предлог, нали!

В края на краищата, въпреки опъването на Костов, след като взеха властта царските момчета свършиха каквото бяха намислили. Говори се, че 8% са официалните комисионни за фирмата посредник на принц Кирил. Колкото до царския финансов министър, народният представител Благой Димитров още преди години сезира прокуратурата за 14 хотела в четири различни наши курорта, в които малкото братче Георги Велчев има пряко или опосредствано участие чрез различни инвестиционни фондове, на някои от които е мажоритарен собственик, но всички те са офшорки…

Толкова за новината, предисторията й и произтичащото. Едва ли в България има разумен човек, който да не е убеден, че царското юпи Милен Велчев е останал по-назад от ментора си принц Кирил по отношение на комисионната. Едва ли като се знае това, някой седи и се чуди откъде се изсипа чувалът с много десетки милиони, за да успее малкото братче миленово да вдигне 14 хотела на морето, някои от които с по 2000 легла (!!!). И едва ли някой е изненадан, че за започналата през 2004 г. прокурорска проверка и до ден днешен – ни вест ни кост!

Към това е редно да добавим и вашето питане, какво е/не е сторил по въпроса набеденият за президент на българите г-н Георги Първанов, за да покажем на снимката на тази тъжна българска история целият ни политически зверилник в пълното му достолепие. В.Новинар от 18.03.2002 год. пише: „Президентът трябваше да отдели повече от четири часа в съботния ден, за да разбере, че по-голямата част от водещите финансисти и банкери у нас подкрепят сделката, но въпреки това скандалът около нея е голям?” Истината най-вероятно е малко по-различна – президентът сигурно доста добре е знаел какво става, но въпреки всичко не направи нищо за да спре престъпниците с бели якички. Замълча си и ги остави да си заработят комисионните.
Историята има и

ОПЕРЕТНИ ПРОДЪЛЖЕНИЯ

През септември 2009 година Асен Агов и Димо Гяуров (Синята коалиция), Стоян Мавродиев (ГЕРБ) и Бойко Великов (Коалиция за България) предлагат в народното събрание, на екип от икономисти да бъде възложено цялостно проучване по въпроса. Темата на проучването да бъде “Анализ на замяната на българския дълг и оценка на последствията от замяната за българския данъкоплатец”. Назовават се и конкретни имена на специалисти.

От цялата тая пушилка, поне на мене не ми е известно да е произлязло нещо за споменаване.

Половин години по-късно обаче, тази история много напомняща ми на вица с трите маймуни отново мръдва от мъртва точка, този път с очевиден тласък като потеглящ трен. Разследването бе задвижено, като експертизата бе възложена на независимото аналитично звено „Индъстри Уоч“от Министерството на финансите с конкурс, след като парламентът възложи извършването й с решение от 14 април 2010 г.

Тук веднага трябва да отбележим прелюбопитния, но логичен факт, че конкурса е спечелен, не от кой да е, а от въпросният „Индъстри Уоч”. Това небългарски звучащо образувание, по състава си е съвсем българско, драги читатели. В него можем да срещнем названия, които са местни, локални така да се каже като Георги Стоев, Лъчезар Богданов и подобни, и което е особено важно, въпросните наименования са тясно свързани с разни организации като Институт за пазарна икономика, Макро Уоч и други, които на свой ред са популярни сателити, кръжащи около нашето слънчице, нашият извор на ум и разум, гарантът на националното ни спасение – института Отворено общество на бащицата Сорос. Мисля, това ви стига за аналитична храна по въпроса…

И отново дълбока тишина и спецване на блатото българско, където стане ли дума за търсене на отговорност на грабителите на нацията, политическите жаби се разкрякват за парлама и после всичко заглъхва в тежките блатни изпарения.
Така и в случая – проверката на три документа на кръст и елементарен компютърен анализ на кръстосаните курсови разлики по години забиха в дълбоки води и изчезнаха от хоризонта за близо цяла година.

И изведнъж не щеш ли – чудо!
След многоседмични информации, дезинформации и контрадезинформации със и без СРС-та, отклоняващи маньоври и снишавания, къде в Япония, къде у нас, г-н министра на финансиите се изсипва с 1 милиард разобличения, услужливо подадени му от соросчетата. Изпълнението беше гарнирано със свободен преразказ на г-н министра за пред депутатите, в който Дянковият излезе с редица тези и заключения, или липсващи в соросчевия доклад или диаметрално противоположни на изводите в доклада. Лошо нема, като нямал с какво да си играе, си поиграл с онуйцък…

А ОПЕРЕТАТА ПРОДЪЛЖАВА

Има комисионни, няма комисионни. Тука има, тука нема! Важното е, колкото е възможно повече да се изтикат от фокуса на общественото внимание тия сересета – класическа механика на манипулацията.
Как става ли? Ако приемем дневната доза новини за 100%, като изскочиха тия убийствени за гербаджиите сересета, направо си заеха всичкото място –

СРС-та 100% !

Поосвестиха се малко политическите сатрапи и пратиха ДАНС да изфабрикува мъртви души в референдума на Яне, и хоп картинката се наклони –

СРС-та 70% + „Мъртви души-Референдум” 30% !

После Борисов отлетя до другия край на земята да се отспи в сянката на Голямата Буда, поритаха се малко с министъра, правиха си ключове, скъсаха му копчето, пълзяха да го търсят пред камерите – бананов дипломатически протокол, акъла да ти се вземе и хоп –

СРС-та 40% + „Мъртви души-Референдум” 30% + Японски маймунджилъци Бойкови 30%!

И ето, че финансовото генийче измъкна като някой фокусник от ръкава си тая стара новина с нов доклад и –

СРС-та 10% + „Мъртви души-Референдум” 30% + Японски маймунджилъци Бойкови 30% + Соросчев доклад 30%!

И каква стана тя – навряха ги най-сетне в тъмния ъгъл проклетите СРС-та…
Ще ме прощавате за грубото отразяване, не държа и за точността на процентите, но като цяло – това е начинът да се манипулира медийното пространство. Или поне така си го представя финансовия министър…

Свети небеса! А бре Симеоне, а бре Дянков, ти за какви ни вземаш! Наистина ли си мислиш, че патки пасем, па и да ги пасем след 20 години живот в блатото, мислиш ли, че не сме научили когато гръм удари, как ехото заглъхва!

Толкова за поредната сензация на соросовото правителство. Единственото, което си струва да направим в случая е за мозъчна гимнастика, вместо да решаваме кръстословици, да поумуваме тая патица дето ни я подхвърлиха – информация ли е, дезинформация или контрадезинформация…

Или пък просто ни се присмиват!

Анализът е публикуван във в.Десант