Тук ви представям какво става в Унгария в момента, чрез подборка от информации промъкнали се в официозната преса, през завесата от медийно затъмнение. Първият материал е коментар на американския наблюдател Роналд Рой в независими американски сайтове. Няма да правя коментар, всичко което мисля е казано в заглавието.
PS Мнозина питат днес – какво да правим. Тук е отговорът. Това е пътят.
В. Фъртунов

PS1 Днес изско��и и поредната мъничка кратичка новина за Унгария, няма как, наложи се да я приложа и нея в края на материала, все пак става дума за поредния рекорден спад на безработицата…

 

Роналд Рой

Унгарците изгониха Ротшилд

Унгария прави история от първа ръка. От 1930 г. в Германия няма голяма европейска държава, която да се е измъкнала от примката на контролираните от Ротшилд международни банкови картели. Това е потресаваща новина, която трябва да окуражи патриотите по цял свят да засилят борбата си за свобода от финансовата тирания.
Още през 2011 г. унгарският министър-председател Виктор Орбан обеща да раздаде правосъдие на своите предшественици – социалистите, които продадоха унгарския народ в едно нескончаемо дългово робство под камшика на Международния валутен фонд и на терористичната държава Израел. Тези предишни администрации бяха изпълнени с израелци, заемащи високи постове, който факт предизвика гняв в обществото и в края на краищата избраха партията на Орбан.

Според съобщение в германския сайт „Нешънъл джърнал” Орбан изрита лихварите от техния трон. Популярният националистически премиер заяви на Международния валутен фонд, че Унгария нито иска, нито се нуждае от по-нататъшна „помощ” от разклонението на притежаваната от Ротшилд банка на Федералния резерв.
Унгарците повече няма да бъдат насилвани да плащат чудовищни лихви на частни неконтролируеми централни банкери.
Вместо това, унгарската държава възстанови суверенитета върху собствената си валута и сега емитира необременени от дълг пари, когато това е нужно. Резултатът е повече от забележителен. Националната икономика, в миналото страдаща от огромна задлъжнялост, днес стремително се възстановява по начин, невиждан от времето на нацистка Германия.
Унгарският министър на икономиката съобщи, че са успели, благодарение на дисциплинирана бюджетна политика, да изплатят на 12 август 2013 г. оставащите 2,2 милиарда евро задължения към Международния валутен фонд – далеч преди март 2014 г., за ко��ато беше насрочена датата на падежа. Орбан декарира: „Унгария се радва на доверие от страна на инвеститорите”, което не визира МВФ, Федералния резерв или което и да било друго от пипалата на Родшилдовата финансова империя. Напротив, той имаше предвид инвеститорите, които произвеждат нещо в Унгария за унгарците и носят на страната икономически растеж. Това не е „хартиеният просперитет” на плутократичните пирати, а производство, което реално наема хора и подобрява техния живот. В една Унгария, освободила се от оковите на дълговото робство, не е чудно, че президентът на Централната унгарска банка, управлявана от държавата в полза на общественото благосъстояние, а не за частно обогатяване, поиска от МВФ да затвори офисите си в тази антична европейска земя. В допълнение, главният прокурор на републиката, повтаряйки исландския опит, повдигна обвивнения срещу последните трима бивши министър-председатели заради криминалното количество дълг, в което те хвърлиха нацията.
Единствената оставаща стъпка, която окончателно ще съсипе мощта банкстерите в Унгария, е страната да въведе бартерна система за външни разплащания, каквато е съществувала в Германия през 30-години на ХХ век и каквато съществува днес в Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, т. е. международното икономическо обединение БРИКС.

7 септември 2013
Унгария обмисля схеми за конвертиране на заемите

Унгарското правителство и банките в страната ще обсъдят две възможности за нова схема, с която да подпомогнат хората, които са изтеглили заеми в чужда валута. Един от дискутираните варианти ще бъде ипотечните заеми да бъдат конвертирани в местната валута форинт при сегашните пазарни лихви, съобщи Ройтерс като се позова на местни медии.
Очаква се, че и при двете възможности банките и бюджетът на страната ще бъдат по-слабо засегнати отколкото инвеститорите са се опасявали.
Повечето от заемите, за които става дума, са изтеглени преди 2008 г. и създават проблеми на изтеглилите ги заради настъпилите след този период промени в обменните курсове на валутите спрямо унгарския форинт.
Правителството на Виктор Орбан, обяви, че иска да облекчи бремето на кредитополучателите, което разтревожи финансовите пазари и банките във време, когато глобалните инвеститори намаляват експозициите си на развиващите се пазари.
Според един от обмисляните сценарии, ипотечните заеми в чуждестранна валута ще бъдат обърнати във форинти по сегашния обменен курс. При това хората, които са ги взели, ще получат преференциални условия – като например по-ниска лихва върху заема във форинти, което ще намали месечните им вноски.
В този случай бюджетът и банките ще си поделят разходите по намалелите плащания.
Предвижда се централната банка на Унгария да осигури на търговските банки чуждестранна валута, за да позволи конвертирането без това да доведе до рязко поевтиняване на форинта.
Според втория сценарий, срокът на заемите в чужда валута ще бъде постепенно намалени във времето в продължение на няколко години, като позволи после на изтеглилите ги да изплатят остатъчната сума в по-късен период чрез нови заеми във форинти.
Финансовите пазари са нервни заради опасенията, че крайното решение ще е подобно на обсъжданите до момента варианти, при които се предвиждаше изплащане на заемите не във вълутата, в която са взети, а във форнити при това по курс на обмяна много по-нисък от пазарния. Това би довело до милиарди евро загуби за банковия сектор, припомня Ройтерс.
Според данните на централната банка на страната над 220 хиляди ипотечни заеми за общо около 8 млрд. долара в Унгария са деноминирани в чуждестранна валута.
На 6 септември Орбан заяви, че финансовите институции имат „моралното задължение“ да платят, защото са продавали продуктите си „лукаво“. „Правителството ще елиминира ипотеките в чуждестранна валута, ако търговските банки не спазят този краен срок“, заяви премиерът.

9 септември 2013
Унгария си върна достъпа до 2 млрд. евро замразени фондове от ЕС

Споразумението е знак за по-добрите отношения между Европейската комисия и Будапеща, които се влошиха заради нетипичните икономически и централизирани политики на премиера Виктор Орбан. Унгария си върна достъпа до 2 милиарда евро замразени фондове за развитие от Европейския съюз, след като убеди Брюксел, че с начина, по който управлява проектите, спазва европейските стандарти, предаде „Ройтерс“.
Еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хаан каза на Янош Лазар, началник на кабинета на премиера, че е доволен, че Будапеща коригира грешките в управлението, които накараха Брюксел да спре помощта през януари.
„Стигнахме до конструктивно споразумение“, каза Лазар по време на пресконференция. „Два милиарда евро сега могат да бъдат задвижени, след като през идните седмици се завършат корекциите“, заяви той като допълни, че около 250 милиона евро, задържани от ЕС като глоба, ще бъдат достъпни по-късно, така че Будапеща няма да загуби никакви пари.
Споразумението е знак за по-добрите отношения между Европейската комисия и Будапеща, които се влошиха заради нетипичните икономически и централизирани политики на премиера Виктор Орбан.
Парите, които ЕС предоставя на Унгария и на други страни в Централна и Източна Европа, са за транспорт, околна среда, здравни проекти и други и са жизненоважно за икономиката.
Между 2007 и 2013 г. Унгария трябва да получи около 8.2 трилиона форинта (27 милиарда евро) помощ от ЕС за програми за развитие. Еврокомисията обаче имаше съмнения за начина, по който се управляват финансираните от ЕС проекти, и спря парите през януари тази година.
Централното правителство в Унгария пое управлението на 59 финансирани от ЕС проекти от местните власти заради сериозни забавния в прилагането. Сега разпределението на еврофондове ще бъде централизирано под управлението на премиерския офис, за да се подобри начинът, по който фондовете отиват в икономиката.

11 септември 2013
39-годишен минимум за инфлацията в Унгария

Инфлацията в Унгария е била най-слаба от 39 години насам през август, което отваря възможност за по-нататъшно понижаване на лихвите от страна на централната банка. Потребителските цени са се повишили с 1.3% на годишна база след ръста им с 1.8% през юли. Средните очаквания на пазара бяха за инфлация в размер на 1.5%.
Виктор Орбан оказва натиск за намаляване на енергийните цени, което е съдействало за задържане на нивото на инфлация в целените от централната банка на страната 3% от февруари насам. Междувременно централната банка на страната намали нивата на лихвите за 13-и път през август до рекордно ниското им ниво от 3.8%. Форинтът се търгува без съществена промяна спрямо еврото при нива от 299.43. За последните шест месеца унгарската валута е поскъпнала с 0.8% и е най-добре представящата се валута сред 24-те основни развиващи се пазари. Цената на електроенергията за домакинствата се е понижила с 8.7% през август на годишна база. Предвижда се друго понижение от 11.1% в цената на природния газ за домакинствата, което може да е друг позитивен за инфлацията фактор.

20 септември 2013
Унгария в преговори за национализация на енергийни компании

Унгарското правителство преговаря с няколко големи енергийни компании за тяхната ренационализация, съобщи премиерът Виктор Орбан.
Текат преговори за изкупуване от държавата на шест или седем енергийни доставчици, които навремето са били държавни и после са били приватизирани, обясни Орбан в редовното си седмично интервю за унгарското държавно радио MR1, без да посочва имената на компаниите.
След идването си на власт през 2010 г., унгарското правителство реши да си върне контрола над големи енергийни предприятия, сред които подразделенията на германската компания Е.ОН (E.ON) в Унгария или дяловете на чуждестранни компании в унгарската енергийна компания МОЛ (MOL).
Премиерът често е обвинявал чуждестранните компании за енергийни доставки, че реализират прекомерни печалби на гърба на унгарските домакинства, и иска да намали тези печалби.
От януари енергийно-разпределителните дружества бяха задължени от унгарското правителство да намалят с 10% цените на газа, електричеството и отоплението. Ново 10-процентно намаление влиза в сила от 1 ноември.

27 септември 2013

Безработицата в Унгария достигна най-ниското ниво от 4 г.

Валентин Фъртунов

Дали иззад океана не му спретнаха на Ердоган една хубавичка арабска пролет

Вече две седмици, откак започнаха протестите в Истанбул, тихичко ме гложде едно съмнение. Миналата седмица писах, че случващото се не е неочаквано – фронталният сблъсък между ислямистите на Ердоган и светските кемалисти, които в никакъв случай не са малцинство в Турция, трябваше много отдавна да се състои. Още в края на първия, та дори и през втория мандат на Ердоган, вече беше ясно накъде водят Турция ислямистите. И точно тук изскача първата голяма питанка –

? – Защо чак сега?

Защо не по време на няколкото вълни арести на стожера и гаранта на светското начало в Турция – генералитета, командването на армията, когато стотици генерали и висши офицери бяха хвърлени в затворите без присъда? И като споменах армията, през тези две седмици напрегнато се ослушвах да чуя някаква реакция от тази посока, но всуе. Нищо, пълна глушина. И това поставя втората голяма питанка –

?? – Защо армията не се намеси, дори не гъква?

Да, вярно, че в значителна степен бе обезглавена и все пак – за да я обезпечи изцяло със свои хора на всички нива, на Ердоган му трябва време, нужна е смяна на поколенията, а това не може да се случи за пет-десет години. Значи е възможно да има друга причина все още преданата на кемалистките идеи турска армия да подкрепи, макар и мълчаливо нелицеприятното й ислямистко правителство?

??? – Защо турските медии, които за разлика от българските, без да им липсва гласовитост, са доста по-принципни и национално-отговорни в позиците си, не подкрепиха протестите?

Това е много голям въпрос. Огромен. И домораслите обвинения срещу тотално всички турски журналисти, взели, че вкупом „предали народа си“ на цялата кохорта посредствени „анализатори“, които в тия дни се опитват да яхнат турския информационен повод, са както винаги повече от смехотворни. И като заговорихме за медии –

???? – Защо западните медии ��е си строшат краката да ги подкрепят? Какво се крие зад това подозрително единогласие?

Не си спомням в последните двайсетина години западните комерсиални и тотално контролирани медии да са изпадали в истерични кампании, зад които да не се крие някаква зловреда кауза. Случаят с турските протести едва ли е някакво изключение.

Особено ме впечатлиха обаче, няколко думи от текущото изявление на башбакана. В речта си онзи ден, Ердоган заяви, че е невъзможно да се обяснят станалите събития с  екологична чувствителност. Той призова протестиращите в парка „Гези“ да видят „голямата картина“ и да проумеят „играта, която се играе“. В тези няколко думи има много, много редове и тези редове трябва внимателно да се четат.

????? – За каква игра говори турският премиер? И какво има в „голямата картина“, фраза, която в такива случаи означава „геополитическата картина“, което протестиращите трябва да видят и проумеят?

А изтъкването на социалните медии като координационни щабове на бунта, което и у нас дърдорковците за демокрация с радост в очите изтъкват, е нещо от което тръпки ме побиват. Спомняте ли си кой координираше бунтовете в Арабия, финансирани от Сорос и американския Национален фонд за демокрация, вследствие на което на власт в Египет дойдоха ислямистките ултраси „Мюсюлмански братя“, готови да въведат шариата. Да, правилно си спомняте – така наречените „социални медии“, които тези дни са в центъра на световния скандал, защото се оказаха изцяло подвластни на ЦРУ и компания.

Много въпросителни, много нещо и се страхувам, уважаеми читатели, че зад тях надничат отвратително познати физиономии. Дано не съм прав, защото Истанбул е само на 300 км от дома ми…

Публикувано във в. Десант

ПП.  На няколко пъти от вчера срещам критики по повод на този текст, които общо взето звучат така:

Ислямистите са с Ердоган ,протестиращите са про-западно настроени и … ИЗВОДА ОТ СТАТИЯТА Е ГРЕШЕН : ЕРДОГАН Е ИДЕАЛЕН ,ПРОТЕСТИРАЩИТЕ СА МАН��ПУЛИРАНИ ЛУМПЕНИ…

Не бих влизал в полемика, ако това не е огромният проблем не само за България, но и за много други напълно разбити общества като нашето. Изхожда се от фалшивата презумпция, че Западът – това е добре, всичко останало – ислям, източни цивилизации, латиноси, Русия е много зле, грешно е, реакционно едва ли не и трябва да се …изтрие. В един послепис не е мястото за изясняване на кардиналните проблеми на човечеството, но с няколко думи – Западът е колониална метрополия и до ден днешен, която гледа на целия останал свят, включително и на България и на българите като на неоколониален придатък. „Хубавото“ на Запада е могъщата му пропагандна машина, както казваше големия френски рекламист Жак Сегела „Холивуд пере най-добре“. Именно от това огромно „пране“ на мозъци в колониите, включително в България, вече цели 24 години, огромно число, иначе интелигентни и образовани наши сънародници, безпомощно са вперили очи в лъскавия Запад с надеждата, че един ден, някой ден, ще станат част от това фалшиво лустро. Тези хора, каквото и да им говориш, каквито и аргументи да им излагаш, не могат да предадат „кристалната“ си мечта и винаги всичко мерят с аршина „ние, Западът“… Не, вие не сме Западът и никога няма да станем част от него, освен като скотобойна. В миналата неделя в предаването ми 10-та по Рихтер показах отвратителната действителност в страните от северна и централна Европа – тотална педерастия, и вече официални проекти в парламентите им за узаконяване на педофилията и моля ви се, кръвосмешението… Е не, не искам да бъда в тоя Запад, не искам този Запад да идва тук. Убеден съм, че вече много хора мислят като мен, затова не можем да се разберем с другата половина българи, които копнеят по „кристалната“ си мечта…
Да, Ердоган е ислямист, да неговото правителство се заиграва с неоосманизма, но от гледна точка на турските национални интереси, той в момента е стожер на турската държавност и не иска да допусне родината му да се превърне в разграден двор, в каквото се превърна България.
Помислете върху това, уважаеми западофили.

Публикувано във в.“Десант“, 19 април 2013

Валентин ФЪРТУНОВ

Двамата върли политически опоненти си продават взаимно залози на живот

Вече цял месец в Турция се веят знамена(главно кюрдски) и наляво-надясно хвърчат приказки за нова ера и какво ли не още, по света се цитират цитати за „замлъкващите оръжия”, а в България туркофилските медии се правят, че не забелязват една карта на „Нова Турция”, която популярното в южната ни съседка издание „Милиет” публикува.

Да, става дума за прословутото писмо на опандизения до живот кюрдски лидер Абдулла Йоджалан, което на 21 март бе прочетено публично на турски и кюрдски език от съпредседателя на прокюрдската партия „Мир и демокрация“ Селяхаттин Демирташ. Това стана на многолюден митинг, който се проведе в населения основно с кюрди град Диарбекир по случай празника Невруз – кюрдската Нова година. Над 250 хиляди кюрди от всички краища на страната се стекоха на митинга, за да чуят това послание.

Писмото, което дойде от зандана на остров Имрала, където е затворен Йоджалан е от цели 5 страници, но основно цитирания от него пасаж гласи: „Дойде времето, когато оръжията трябва да замлъкнат, въоръжените бойци да се изтеглят от Турция, сега е време за предприемане на политически действия”.

Това е, което се чу, това е което се обсъжда в световните медии.

Онова, което не се чу, но което в „Милиет” мълниеносно схванаха, се намира в публикуваната от изданието само два дни по-късно, на 23 март, карта на „Нова Турция”. Тази карта (която предлагаме на вниманието ви) не прилича на нищо, което се случи в последните години, след като проф. Ахмет Давутоглу, външният министър на Ердоган, формулира новата турска стратегическа доктрина, известна като „Неоосманизъм”. Тъй като нееднократно съм писал за това творение на мустакатия професор, ще припомня само две-три неща, особено характерни за доктрината.

Първо, министър Давутоглу винаги скромно, но настоятелно е отричал, че има такава доктрина, тоест неосманизмът не получи официален държавен статус именно като термин „неоосманизъм”, въпреки, че бе деклариран подробно на всякакви политически нива, което си е чисто политическо лицемерие.

Второ, официално министърът обяви, че турската външна политика се гради върху доктринерския принцип за „Нулеви проблеми със съседите”.

Трето, на пръв поглед нито Първо, нито Второ се състояха в последното десетилетие.

С последните глобални издихания на американската свръхсила, еднополюсният атлантически колос започна да се прибира в бърлогата си и регионализмът като нов принцип на световен ред започна макар и едва забележимо да проявява живот. В това отношение Турция като основен кандидат за регионален лидер е добър пример. Но при нея темпото отчаяно изостана. За зла участ на проф. Давутоглу фанфарният марш на турската външна политика, обагрен от благата усмивка на турския външен министър, на няколко пъти се препъна яко. Последната спънка дойде от разпаления в Сирия пожар, в чието подпалване активно участва и Турция. Нещо обаче в Анкара не си бяха направили добре сметката и изведнъж бъдещата новоосманска империя почна да се дави сама със залъка, който сама си бе натикала в устата.

Политическите модели в една държава никога не се забравят, политически грешки, тъпо и упорито се повтарят. Ситуацията в Турция с чудовищния брой сирийски бежанци, които на практика турците щедро поканиха, в момента доведе турската държава до ступор. Това много остро ми напомня за историята с „голямата екскурзия” на българските мюсюлмани от 80-те години на миналия век, когато турците подкокоросаха турскоговорящите ни сънародници да тръгнат да се изселват и настъпи бежанска катастрофа, след което турските власти паникьосани от прииждащата вълна, хлопнаха портата и седнаха да преговарят с Тодор Живков.

Но да не се връщаме толкова назад.

Очевидно, неоосманизмът се оказа твърде голяма хапка и анадолският ислямски елит, който управлява в момента ще се види принуден да премащабира средносрочната си стратегия и в този смисъл публикуваната от „Милиет” карта, на която между другото, никой в Турция не обърна сериозно внимание ще се окаже от ключово значение от тук нататък, или поне такова е намерението в започналата голяма игра между Ердоган и Йоджалан, за която ще стане дума по-долу.

От друга страна, като цяло фиаското на политиката за „нулеви проблеми със съседите” при по-внимателно вглеждане, някак си твърде удобно се разпада на вектори с противоположни резултати. Война със Сирия, ледников период с Израел, но „приказни” отношения с доминирана от туркофили България, лицемерно съчувствие към Гърция и т.н.

Всички тези процеси изискват разбира се сериозен анализ, но още отсега мога да кажа, че имам усещането, че ориенталската мудност на турците се промъква и във външната им политика. И не е само усещане. Всички факти сочат, че Турция следва събитията, а не ги предвижда, още по-малко предизвиква. С много малко изключения – например, преднамереното блокиране на отношенията с Израел в полза на лидерство в м��сюлманския свят.

И в тази доста блокирана позиция, с изглед за липса на полезен ход, нещо се случва.

В този момент, лично башбаканът Ердоган пое нещата в свои ръце и спретна много хитроумна сделка, която аз ще нарека „Планът Йоджалан”.  След многомесечни преговори със затворения кюрдски лидер, които турското разузнаване МИТ проведе, без всякакво съмнение по поръчка лично на Ердоган, се стигна до въпросното писмо и „новата ера” – на братство и любов с кюрдите…

2 част

Някои наблюдатели в Турция се изхвърлиха, че със заиграването си с Йоджалан и кюрдите, Реджеп Тайип Ердоган е поставил на карта политическата си кариера. Струва ми се, че подобно твърдение е малко пресилено. Башбаканът не е такъв човек и с цялото си политическо развитие досега го е доказал. Неговата „умереност” във всичко, призната му от всички, не предполага хазартни рискове и игра ва банк.

Истината е, че е точно обратното. Единственият път към продължаване на върхова политическа кариера на лидера на турските ислямисти е президентския пост, след като сам Ердоган ограничи премиерските си възможности само до три мандата, последният от които изтича. Това предпоставя ясен план, който се подготвя от години. Промяна на конституцията, прехвърляне на огромни пълномощия за президентската власт в Турция, която в момента е повече представителна и подготовка за спечелване на последващите президентски избори. Разбира се, за тази цел на Ердоган му трябват сериозни козове пред избирателите, козове, които рязко да освежат образа му на политик, още повече, че поне в два аспекта башбаканът се „натовари” със сериозни провали – приемането на Турция в ЕС буксува вече сякаш за постоянно; във външната политика, особено регионалната (която за Турция е от първостепенно значение), негативите на правителството му като че ли надхвърлят позитивите.

Втората причина за активирането на планът „Йоджалан” е буксуването и на стратегическата турска външно-политическа доктрина „Неоосманизма”. Световните развития се ускоряват и не оставят време на Анкара за ориенталско темпо в „усвояването” на целевите райони на неоосманизма. Западът и най-вече американците, към които Ердоган и екипът му систематично се отнасят с огромно ��одозрение, продължават да подхранват турските опасения. Атаката им срещу Сирия, буквално взриви всички планове на Ердоган за мека инвазия по арабския вектор. Накратко казано, западните му партньори чрез сирийския сценарий го насадиха на пачи яйца и силно ограничиха маневреността му. И го настъпиха по мазола.

Атаката срещу Сирия е де факто план за фундаментално прекрояване на енергийната карта в региона, при което естествено, никой на Запад не си и прави труда, нито има желание да предвиди парче от баницата за Турция. Катарски, иракски и т.н. въглеводороди трябва да бъдат „усвоени” и прекарани към Средиземноморски терминали и роля в този лаком обяд е предвидена само за транснационалните концерни, чиито интереси на практика брани Западът.

И в цялата тая геополитическа суетня за Турция кюрдската карта се превърна в първокласен коз. Само, че първо трябва да го получат при раздаването. Защото освен самите турски кюрди, които непрекъснато заплашват да подпалят в Турция гражданска война съществува още един никак не маловажен кюрдски азимут и това е автономния Иракски Кюрдистан на Барзани, около който напоследък се завихриха твърде много интереси. И с който Турция е вече много сериозно обвързана.

Само за миналата година от целия турски експорт в Ирак в обем на около 11 милиарда долара, над 70% бе насочен към северната кюрдска автономия. А тъкмо там са едни от най-големите находища на въглеводороди в Ирак.

Добре е да се знае, че съществува тайна договореност на Ердоган с Барзани, Турция да получи концесия за разработване на нови нефтени и газови находища в Северен Ирак, а също привилигеровани цени за внос на електричество от кюрдската автономия към Турция. Срещу това, Анкара се задължава да осигури благоприятни условия на иракските курди да развият инфраструктура от тръбопроводи за експорт на нефт и газ от Северен Ирак към турските пристанища, за да може правителството на североиракската кюрдска автономия да е независимо от централното правителство в Багдат. Залозите са наистина огромни както за Барзани, така и за Еродоган. Да не забравяме и че подобна сделка ще помогне на Турция да преодолее хроническия дефицит по текущата си сметка, защото 70% от над 80-милиардния външно-търговски дефицит на страната се пада на вноса на енергоносители.

Смятам, че сега разбирате, колко широкомащабен и жизнено важен за бъдещето на както на самия Ердоган, така и на Турция като кандидат за регионален лидер е спечелването на кюрдския коз.

Ето това е същността на плана „Йоджалан”, който Реджеп Тайип Ердоган активира през март и чиято цялостна структура все още не сме и зърнали. Едва ли пречупването на волята на кюрдския лидер е единствения и дори главен елемент от този план. Но какво има в торбата на Ердоган тепърва предстои да видим.

Отделен е въпросът дали башбаканът е преценил достатъчно критично вътрешните процеси и настроения сред кюрдските партии, военните им формирования и въобще сред кюрдите в Турция и дали думата на Йоджалан ще е достатъчна, за да си осигури Ердоган здрав тил в разгорялата се битка за регионално лидерство, където отново решаващи ще бъдат тяхно величество въглеводородите. Защото единствено при спечелване на тези многобройни битки, управляващите в Анкара могат да разчитат картата на „Нова Турция” публикувана „случайно” в „Милиет” да стане реалност.

Валентин ФЪРТУНОВ

Големите тайно се договориха за Сирия

Новината, която не е новина:
САЩ се безпокоят, че все по-отчаяният сирийски президент Башар Асад може да прибегне до употребата на химически оръжия или да загуби контрола си над тях, заяви в Брюксел американският държавен секретар Хилари Клинтън.
След среща на външните министри на държавите от НАТО, на която алиансът се съгласи да изпрати на Турция зенитни комплекси „Пейтриът“, Клинтън заяви, че Вашингтон е дал на Сирия ясно да разбере, че употребата на химически оръжия ще е „червена линия“ за САЩ.
„Безпокоим се, че все по-отчаяният режим на Асад може да използва химически оръжия или контролът му над тях да бъде отнет от някоя от многото групи, които сега действат в Сирия“, каза Клинтън на пресконференция.

Интересното е, не това, че американците от безпардонност започнаха да стават скучни в търсенето на поводи за военна намеса в една или друга страна, а фактът, че манипулативните медии, разпространяващи американската позиция, в устрема си за правоверност директно режат половината от тази позиция и я оставят някъде дълбоко забита в ситния текст. Да поясня – тъй като е известно и доказано, че Сирия има химическо оръжие (за разлика от иракските атомни бомби!), американските стратези не си направиха труда да измислят нещо по-оригинално и заявиха, че употребата му ще е повод за военна намеса на САЩ в Сирия. Но както казах по-горе, това е половината от американската позиция. Другата половина е, че ако правителството в Дамаск загуби контрола над химическите си оръжия…
САЩ ще нападнат Сирия!

Ами то е едно и също, ще кажете вие. Да, така е. И като изчистим излишните подробности от двете половини ще останат не две алтернативи, а само една… тоест, няма да има алтернативи, и казано по-друг начин –
Във всички случаи
САЩ ще нападнат Сирия!
Още по-интересното е, че едновременно с американското изявление, че
САЩ ще нападнат Сирия
прозвуча и едно друго изявление, този път от другия геополитически полюс – Русия – чийто президент Владимир Путин по време на посещението си в Турция заяви:
„Не сме закостенели защитници на сегашния сирийски режим. Казвал съм много пъти – не сме адвокати на сирийския режим. Тревожат ни други неща, например какво ще стане в бъдеще в тази страна“, каза Путин на съвместната пресконференция с Ердоган.

В контекста или извън него, тази позиция звучи еднакво и тя е коренно розлична от всичко което Русия вършеше и говореше в последните две години.
Това, което все още не знаем е каква е китайската половинка в този геополитически пъзел. Ако питате мен, не ще да е много по-различна от руската или … американската. Просто няма никакво съмнение, че
Големите тайно са се договорили, че
САЩ ще нападнат Сирия
За финал няма как да пропусна да цитирам литературния цитат на Путин отпреди десетина дена:
„Ако в началото на пиесата на стената виси пушка, в края на пиесата тя задължително ще гръмне.”

Коментарът е публикуван във в.“Десант“

Валентин Фъртунов

От месец между кюрдските партизани и силите за сигурност се разгаря истинска война

От средата на август в южната ни съседка не минава седмица без тежки престрелки и взривове, особено в югоизточната й част. Стълкновенията между армията и ПКК рязко се увеличиха и Турция обвини Сирия и Иран, че подкрепят кюрдските сепаратисти. Над 40 000 души са загинали в конфликта между Турция и ПКК откакто бунтовниците започнаха своята офанзива преди 28 години с цел да създадат отделна държава в населения предимно с кюрди югоизточен район на Турция.
Някои турски представители твърдят, че ПКК получава пряка подкрепа от сирийския президент Башар Асад и кюрдски групи в Сирия. Асад твърди, че Сирия не е позволявала на ПКК да действа от нейна територия в близост до турската граница.
От юни 2011 г. насам близо 800 души са загинали в конфликта, включително около 500 бунтовници, над 200 членове на силите за сигурност и около 85 цивилни, сочат данни на Международната кризисна група.
Сраженията се водят предимно в планинските райони по границата с Ирак и Иран, но ПКК извършва и нападения в градове.
Ето го и черният списък от информационния поток, само от последните няколко седмици:
14 август 2012
Осем са загиналите, а близо 60 са ранените при взрив на кола бомба в турския окръг Газиантеп. Натовареният с експлозиви автомобил е бил взривен пред полицейски участък към 19:45 ч.с дистанционно управление. Колата била паркирана близо до автобусна спирка. При взрива са се възпламенили автобус, който е качвал пътници на спирката, и още четири автомобили. 57 души са били откарани в болница с наранявания, като състоянието на шестима от тях е тежко.
Нанесени са щети и на други автомобили и са изпочупени стъклата на прозорци на околните сгради.
Граждани масово пристигат в болниците, за да даряват кръв. Лекарите, освободени заради мюсюлманския празник Рамазан байрам, са повикани обратно на работа.
Полицията щателно проучва записите на охранителните камери и издирва лице, което малко преди взрива се отдалечило бягайки от района.
НТВ посочва, че силите за сигурност са разполагали предварително с информация за подготвяния атентат в Газиантеп.
Кметът на Газиантеп Асъм Гюзелбей отбеляза, че мястото на експлозията е едно от най-натоварените в града.
„В часа на експлозията на булеварда е имало относително малка навалица. Ако взривът беше станал в навечерието на празника, можеше да загинат 60 души,“ коментира Гюзелбей.
Засега никой не е поел отговорност за нападението. В района са активни бунтовниците на Кюрдската работническа партия (ПКК), които се борят за автономия в населената предимно с кюрди югоизточна част на страната от 1984 г.
3 септември 2012
Десет войници бяха убити в сражения на турската армия с кюрдски бунтовници в югоизточната турска провинция Шърнак. Двадесет бойци от поставената извън закона Кюрдска работническа партия също загинаха при сблъсъците. Стълкновенията избухнаха, след като бойци от ПКК атакуваха полицейски участък и казарма в град Бейтюшебап.
Най-малко седем турски войници са ранени.
Около 100 бойци от ПКК открили огън едновременно по четири обекта. Под обстрел попаднали сграда на районната администрация, полицейски участък, сграда на командването на дивизия и военно общежитие.
По време на престрелката била изведена от строя инфраструктурата на електроснабдяването в община Бейтюшебап. Правителствените сили открили ответен огън. За залавяне на успелите да се укрият, силите за сигурност провеждоха операция в близките райони.
Бунтовниците започнаха често да отвличат турски официални лица.
Източници от силите за сигурност съобщиха, че ПКК е отвлякла ръководителя на централата на управляващата Партия за справедливост и развитие в окръг Хаккяри.
Турската армия отговори веднага, като уби 21 бунтовници при операция, в която се включиха и хеликоптери.
Турски представители обвиняват ПКК за атентат с кола бомба, при който загинаха девет души в град Газиантеп, близо до границата със Сирия, припомня Ройтерс.
11 септември 2012
Ат��нтатор самоубиец се взриви пред полицейски участък в Истанбул.
Един полицай е загинал, а най-малко осем души са ранени при взрива, избухнал в двора на участъка в предградието Султангази.
При експлозията, станала около 11 ч., са нанесени и щети на входа на сградата на полицейския участък в работническото предградие Султангази в северната част на Истанбул.
Въоръжената нелегална лявоекстремистка групировка Партия на революционния народен фронт за освобождение (DHKP-C) пое отговорността за самоубийствения атентат.
Камикадзето е 39-годишен мъж, член на DHKP-C, съобщава вестник „Хюриет“.
18 септември 2012
10 турски войници бяха убити, а други 63-ма бяха ранени при ракетно нападение на бунтовници от Кюрдската работническа партия срещу военен конвой.
Инцидентът е станал около 12,30 ч. на около 16 км от Бингьол, Източна Турция, съобщава валията на Бингьол – Мустафа Гювенчер.
Валията е уточнил, че конвоят е включвал 15 военни коли, от които пет автобуса и десет бронирани коли. В тях са пътували общо 200 невъоръжени войници, които са се връщали от отпуска.
Един от снарядите попаднал върху автобус, който се е запалил.
След нападението турските сили за сигурност са предприели операция по въздух и суша в района.
Очевидец съобщи, че два бойни самолета Ф-16 са излетели в неизвестна посока от авиобаза в Диарбекир в Югоизточна Турция.
Според свидетели нападението срещу конвоя е било извършено от гориста местност край пътя, като са използвани гранатомети.
След престрелката бунтовниците успели да избягат. По информация на властите колата с терористи се отправила в посока към окръг Диарбекир. Според някои данни в колата е имало трима екстремисти, голямо количество оръжие и експлозиви.
25 септември 2012
Най-малко седем души загинаха при силна експлозия на бомба, взривена от кюрдски терористи при преминаването на микробус с цивилен номер, превозващ военни, в центъра на град Тунджели, Източна Турция.
При терористичното нападение има и много ранени.
Сред жертвите при експлозията, станала около 18 ч., са шестима войници и една жена, която се разхождала със съпруга си в района, в който станал терористичният атентат.
Терористи от Кюрдската работническа партия са поставили взривното устройство на път в центъра ��а Тунджели.
Бомбата била взривена с дистанционно управление при преминаването на микробуса с военни служители, който бил охраняван от бронетранспортьор.
Вследствие на експлозията са се възпламенили микробусът и бронетранспортьорът.
Силите за сигурност са предприели операция с подкрепата на военна авиация за ликвидирането на извършителите на терористичния атентат. Отцепен е и пътят Тунджели – Елязъг.

Правителството на Тайип Реджеп Ердоган с действията си от последните две години започва да ни кара да мислим, че или е изгубило стратегическото си мислене от самодоволство, вследствие на отличните резултати от първите години на управлението си, или, че всъщност, никога не е имало такова. Кара ни да мислим, че относителният комфорт на който се радваше във външната и вътрешната си политика е вследствие на сравнително многото думи и политически заклинания особено на външния министър, многоученият професор Давутоглу и почти никаквите действия, особено във външната политика. В момента в който тези действия станаха факт, в опит да се развие неоосманската доктрина на професора, започна един външнополитически провал на Турция, който заплашва като снежна топка да я срине в пропаст от която излизане няма. Това се отнася, както за целенасочения разрив на отношенията с Израел, целящ да легитимира Анкара като лидер на мюсюлманския свят, така й особено много за изключително недалновидното остро противопоставяне на Сирия, докарало двете страни на крачка от войната. В това, последното действие разбира се, не се размина без американска мерудия, но Ердоган и Двутоглу нито за миг не биваше да забравят, че за разлика от САЩ, Турция е седнала от десетилетия върху едно буре с барут, с надпис „Кюрдистан”, чийто фитил, за ловък политик като Башар Асад, поставен в ъгъла на неизбежната самоотбрана, няма да е никакъв проблем да подпали, и това ще е краят на великотурските илюзии. Не можеш да се биеш със съседите, ако собствената ти земя гори под краката. Просто няма начин.

Валентин ФЪРТУНОВ

Шведите се взеха много насериозно, да се надяваме, че ЕС ще ги санкционира строго заради скандалът с Беларус

Да не забравяме, че от 1935 до 1977 г в Швеция са стерилизирали насилствено „социално лошо адаптираните”, защото разваляли имиджа на обществото!?
Когато през 1997 година скандалът се разрази с пълна сила, 1700 жертви на кастрацията получиха обезщетения в размер на около 33 милиона евро.

Естествено надменните наследници на викингите се опитаха да заметат историята под мечите кожи. Но шведката Барбо Ларсен и до днес си задава въпроса дали Швеция счита, че се е разплатила с жертвите?
„Аз се надявах, че някой от правителството ще ми напише лично послание, ще поиска прошка, че Швеция ще демонстрира по-голямо състрадание” – разказва Барбо Ларсен, една от жените, подложена на насилствена стерилизация.

Покъртителна е нейната история. В детството си е получавала спазми и гърчове и заради това й е поставена диагноза – епилепсия. Когато впоследствие забременяла, лекуващият й лекар категорично й наредил да направи аборт и после да се стерилизира. Така и се случило. От този момент Барбо заживява със срама, че е второразреден човек. През целия си живот тя се е опитва да докаже, че не е идиотка, а освен това въпросните „пристъпи на епилепсия” така и не се повторили. До седемдесетте години, когато един по-внимателен и компетентен лекар не направил необходимите изследвания, след което обявил, че тя всъщност никога не е страдала от епилепсия. Но вече било безвъзвратно късно!

В резултат на тази нацистка политика на Швеция във втората половина на двайсти век до 1977 г. в скандинавската страна са били подложени на стерилизация 63000 души, от които 27000 – насилствено, без съгласието им или под оказване на давление, например под заплаха от лишаване от пенсия.
Това трябва да се знае! Абсолютен фашизъм, абсолютно потъпкване на гражданските и личните права – с това е изпълнена най-новата история на държавата, пазеща чист нордическия тип на гражданите си (как звучи само!!!).

Сега, като го знаете това, предполагам няма да ви е трудно да разберете, защо не осъди поне морално гражданите си, които прегазиха цялото международно право, извършвайки на практика акт на агресия срещу една суверенна държава, която при това, дори не е член на ЕС и е в пълното си право да изпепели самолетчето им с една ракета „земя-въздух”… Отделен е въпросът защо не го е направила, и е добре, че не го е направила, защото сега всички западни медии щяха да вият на умряло!
Но да ви припомня случката:

На 4 юли малък самолет, пилотиран от двама шведи, излетя от Литва и навлезе без разрешение в беларуското въздушно пространство. По време на полета край град Иванец и столицата Минск от въздуха бяха хвърлени около 800 плюшени мечета с надписи в защита на свободата на словото и призиви към властите в Беларус да зачитат гражданските права и свободи.
После самолетът се върна в Литва, а след това излетя за Швеция. Отговорност за акцията пое шведската пиар агенция „Студио Тотал“.

Този случай е много показателен за новият световен ред, който се налага от Запада. В ХХІ век, с взривообразното развитие на информационните потоци, за демокрация се говори до изприщване на езика, но това е демокрацията за златния Запад, за световната метрополия. За всички нас, останалите, другите, правилата са съвсем различни – ние сме в неоколониалния пояс и за нас тяхната метрополска демокрацията е дефицитна.

Ако аз или вие се качим на самолетчета и отидем и дори не се забием в световния търговски център, а само пуснем малки, сури, плюшени магаренца над Манхатън със знаменития соцплакат „Вие защо си биете негрите!”, начаса ще се озовем в Гунтанамо, ще ни давят, ще ни светят денонощно в очите, а по света всички ще знаят, че сме най-върлите терористи и т.н.

Сега, допускам дори, че Евросъюзът ще прави, ще струва и накрая ще изкара беларусите виновни, а пък тези шведски фашаги – герои!
Това е новият им световен ред – двоен стандарт, никакво – право международно или не, никакъв суверенитет, щом става дума за добитъка в неоколониите.
Ед��нственото действащо право е правото на по-дебелата тояга, т. е. по-високите военни технологии.

Но шведите…, шведите започнаха много да досаждат. Че са развита технологически нация, развита са. Че са богати, богати са. Но че са водещи алкохолици в Европа, водещи са. Че са начело по самоубийствата – начело са. Така че всяка монета си има две страни…

Райнер Херман

Кореспондентът на влиятелния Франкфуртер Алгемайне Цайтунг прави на пух и прах официалните западни манипулации

Членове на сирийската опозиция от района на Хула през последните дни успяха на реконструират най-вероятната последователност на събитията на основата на показания на автентични свидетели. Резултатът от това разследване е пълна противоположност на претенциите на бунтовниците, които обвиниха проправителствената сирийска милиция Шабиха, набеждавайки я, че е действала под закрилата на сирийската армия. Цитираните сирийски опозиционери, които отхвърлят използването на смъртоносна сила, извършили разследването, [в разговор с мен, РХ] поискаха имената им да не бъдат публикувани от съображения за сигулност.

Клането в Хула се е случило след петъчната молитва. Битката започва, когато сунитските бунтовници атакуват три сирийски армейски контролни пункта, разположени в околностите на Хула. Тези армейски КПП-та са били разположени там за да защитават от нападения алевитските села около населената предимно със суните Хула.

Един от атакуваните контролно-пропусквателни пунктове вика на помощ части от сирийската армия, чиито казарми са само на 1500 м и получава веднага подкрепления. Дузини войници и бунтовници са убити по време на сражението около Хула, което е продължило 90 минути. По време на сраженията 3 села са откъснати от околния свят.

Според показанията на очевидците, клането е било извършено в рамките на това време. Били са избити почти изключително фамилии от алевитското и шиитското малцинства в Хула, чието население е над 90% сунитско. Няколко десетки членове на едно голямо семейство, което в последните години е преминало от сунитско към шиитско вероизповедание са били изклани. Убити са били членове на алевитската фамилия Шомолия и семейство от сунитски членове на сирийския парламент, които [според бунтовниците] били считани за колаборационисти със сирийския режим. Източници от правителството потвърдиха тази версия, но посочиха, че държавата предпочита да не се говори публично за сунити и алевити. Президентът Асад е алевит, докато опозицията е преимуществено от преобладаващото сунитско мнозинство.

Валентин Фъртунов

Демография и религиозни секти:

Както може да се види и на приложената карта, Сирия не е монолитна, а интегрална държава и общество, в което живеят близо дузина вери и секти  и както може да се очаква – доста нетърпими помежду си.

По този начин отново демографията, подобно на либийската, прави Сирия трудна за управление страна. Данните не блестят с точност, но се приема, че от 22-милионното население на Сирия около три четвърти са сунити, включително по-голямата част от кюрдското малцинство на североизток. Като се има предвид пиперливостта съпровождаща традиционно темата за сектите е ясно защо Сирия предпазливо избягва публикуването на статистически данни по верските въпроси, което прави трудна оценката доколко е нараснала алевитската общност в страната, например. По груби сметки от различни източници може да се приеме, че алевитското малцинство наброява около милион и половина души, което прави около 7% от населението. Преценката за останалата несунитската мюсюлманска общност, съставена основно от шиити  и исмаилити се върти около 13%. Християните от няколко разновидности, включително православни и маронити, съставляват приблизително 10% от населението. Обитаващите основно планинските райони друзи са 3%.

Черешката върху тортата на този религиозен Вавилон поставя фактът, че от около пет десетилетият управлението на Сирия е в ръцете на алевитите, сектанско малцинство, приемано в исляма еднакво враждебно и от шиити и от сунити. На всичкото отгоре, сирийските алевити са традиционно селско население, стоящо доста ниско в социалната йерархия на обществото тук. И независимо от факта, че държат управлението вече половин век, това не им е помогнало особено много да се придвижат нагоре по стълбичката, поне за частично изравняване със държащите бизнеса и търговията градски сунити. Поради което, през цялото управление на партията БААС, респективно клана на Асад – президентите – бащата Хафез ал Асад и сега сина Башар ал Асад се спрягат сложни социално-йерархични алгоритми за поддържане на някакъв интегритет в тази взривна религиозна смес. От една страна е дихотомията „всички останали срещу сунитите”. От друга – странни упражнения по дислокация в армията, като парадно са запазени постовете на някои сунитски генерали, но целия оперативен команден състав е от алевити и така нататък.

Хюман Райтс Уотч:

„Сирия: Въоръжени опозиционни групи извършват насилия”

Междувременно, организацията Хюман Райтс Уотч (Наблюдение за човешките права, б.р. ) също публикува доклад със заглавието „Сирия: Въоръжени опозиционни групи извършват насилия”, документирайки в него очебийни случаи на насилие, упражнявани от сирийската опозиция, която е обвинена в отвличания, незаконни задържания, изтезания и убийства военни и цивилни поддръжници на сирийското правителство. ХРУ съобщава, че атаките на опозиционни групи се извършват основно на сектанска основа, мотивирани от анти-шиитски и анти-алевитски настроения, като са цитирани насилия извършени от военизирани салафистки групи и членове на опозиционната Свободна сирийска армия. Въпреки, че наблюдателите на ООН заявяват, че не са в състояние да идентифицират виновниците за неотдавнашното клане в Кюбайр и без твърди доказателства на инкриминират за него сирийското правителство, шефът на ООН Бан Ки-мун декларира, че режимът на Асад е загубил легитимността си, давайки повод на президента Барак Обама, държавният секретар Хилъри Клинтън и премиера Камерън да призововат Асад да си отиде.

Валентин Фъртунов

Това твърди вече и Сорос в програмна статия, която ви представяме днес без съкращения

Хищникът  Сорос има навика от време на време да се изцепи на социално-политическо-икономически теми, било то в цяла книга, било то в по-кратка или дълга статия. Като всеки велик манипулатор в текстовете му има дузина капани и откровени измишльотини, но и трезви преценки и анализи на които спокойно можеш да се облегнеш при разсъжденията си за този отиващ си свят.

Въпросът е да отделиш сеното от плявата и всичко е наред, стига да уцелиш. Настоящата му статия, по мое мнение, е доста сериозна и оставя сериозно място за размисъл. Естествено, тезите и размишленията му за катастрофалното състояние на световната икономика спокойно могат да се елиминират, защото Сорос е така „пропит” от залязващия западен икономически модел, че каквито и очила да сложи няма да види очевадното.

Що се отнася обаче до състоянието и перспективите на ЕС, заключенията му звучат доста солидно и е добре да се прочетат от всички. А задявката му за „германската империя” почти дословно повтаря, това, което от години повтаряме от страниците на „Десант”.

Ще има ли „ІV-ти Райх” и иска ли го Меркел? Прочетете статията на Сорос, аз само ще добавя, че е много интересен фактът, че тъкмо в този момент папата е немец.

Не, това не е конспиративна теория. Чакат ни интересни времена, въпросът е дали ще ги доживеем в тоя глад и мизерия, които ни чакат, особено нас „от периферията”, както казва хищникът от унгарски произход.

Джордж Сорос:

Бъдещето на Европа зависи от Германия

Появи се балон, но не финансов, а политически и това ме кара да мисля, че кризата на еврото заплашва да разруши ЕС

Германия има само 3 месеца да спаси еврото и ЕС. Еврозоната повтаря онова, което често се е случвало в световната финансова система – кредиторите на практика прехвърлят бремето върху страните длъжници, като се отървават от собствената си отговорност за неравновесието. И ще трябва рязко да смени политиката си, ако иска да успее да се справи с кризата, заяви преди три дни Джордж Сорос (georgesoros.com) в реч на Седмия фестивал по икономика в Тренто, Италия. Ето какво каза той:

След краха през 2008 г. има широко признание от икономистите и обществото, че икономическата теория се провали. Няма обаче съгласие за причините и степента на провала.

Струва ми се, че провалът е по-голям, отколкото се мисли.

Той стига до основите на икономическата теория. Икономиката опита да се моделира по примера на Нютоновата физика. Тя се опита да открие всеобхватни и постоянно действащи закони, управляващи действителността. Но икономиката е обществена наука, а между природните и обществените науки има фундаментална разлика.

Социалната среда е съставена от мислещи същества, които вземат решения въз основа на приблизителни познания. Точно това икономическата теория се опита да омаловажи.

Социалните събития имат мислещи участници, които изразяват своята воля. Те не са странични наблюдатели, а въздействат върху вземащите решения, чиито решения пък влияят върху хода на събитията. Не съм достатъчно подготвен да критикувам теорията на рационалните очаквания и хипотезите за ефикасния пазар, защото като участник в пазара ги смятам за толкова нереалистични, че никога не съм си правил труда да ги изучавам. Това е самообвинение, но предпочитам да оставя на други подробната критика на тези теории.

Вместо това предпочитам да ви изложа коренно различен подход към финансовите пазари Вдъхновен съм от Карл Попър, който ме научи, че човешката интерпретация на

действителността никога не й отговаря напълно.

От една страна, хората се стремят да разберат ситуацията – това е познавателната функция. От друга страна, те се стремят да въздействат на ситуацията. Наричам го манипулативна функция. Двете действия свързват в противоположни посоки мислещите същества и ситуациите, в които те участват.

При познавателната функция се очаква ситуацията да определи вижданията на участниците; при манипулативната функция се очаква възгледите на участниците да предопределят резултата. Когато двете функции действат едновременно, си влияят взаимно.

Двете функции образуват кръгово взаимоотношение. Наричам това рефлексивност. При рефлексивна ситуация вижданията на участниците не могат да отговарят на действителността, защото действителността не е нещо независимо от тях – тя е повлияна от възгледите и решенията на участниците.

Погрешимостта и рефлексивността са свързани като сиамски братя.

Без погрешимост не би имало рефлексивност – макар че обратното не е задължително: разбиранията на хората могат да бъдат несъвършени дори при отсъствието на рефлексивност. Обективно погледнато, не съм открил рефлексивността. Други я признаха преди мен под други названия. Робърт Мъртън описа ефекта на самоизпълняващите се предсказания, Кейнс сравни финансовите пазари с конкурс за красота, където участниците се опитват да отгатнат коя ще се хареса най-много.

Но тръгвайки от погрешимостта и рефлексивността, аз се фокусирах върху проблемна зона, по-специално върху ролята на погрешните концепции и разбирания върху оформянето на поредицата събития, които доминиращите икономисти се опитаха да игнорират. Според мен финансовите балони не са чисто психически феномен Те имат два компонента: доминираща тенденция и погрешната й интерпретация.

Балоните се надуват, когато самозахранването е положително, т.е. когато тенденцията и нейната пристрастна интерпретация взаимно се подсилват. Постепенно разликата между тях нараства и става неудържима. След прехвърляне на кулминацията те се преобръщат и започват да си въздействат в обратна посока. Балоните обикновено са несиметрични: растежът е бавен, а пукането е внезапно и опустошително.

Според моята теория финансовите пазари произвеждат балони, докато има тенденция към равновесие. Откакто балоните нарушават равновесието на финансовите пазари, историята е белязана от финансови кризи. Всяка криза предизвиква регулиращ отгов��р. Така са се появили централизираното банкиране и финансовите регулации.

Зад невидимата ръка на пазара се протяга видимата ръка на политиците.

Вместо да правим безвременни закони и модели, трябва да изучаваме събитията в техния времеви контекст.

Кризата на еврото е особено показателна. Властите не разбират нейната същност – те си я представят като фискален проблем, докато тя е по-скоро банков проблем и проблем на конкурентоспособността. И прилагат грешно лекарство: не може да се намали дълговото бреме чрез свиване на икономиката. Кризата се разраства поради неспособност да се разбере динамиката на социалната промяна. Валидните до един момент политически мерки се оказаха недостатъчни в момента, когато започна прилагането им.

Как се случи това? Моят отговор е, че се появи балон, но не финансов, а политически. Той се отнася до политическото развитие на Европейския съюз и това ме кара да мисля, че кризата на еврото заплашва да разруши ЕС.

Твърдя, че сам по себе си ЕС е като балон Във фазата на своето раздуване той бе по определението на психоаналитика Дейвид Тъкет „фантастичен обект“ – нереалистичен, но изключително привлекателен. ЕС бе материализация на едно отворено общество – обединение на нации, опиращи се на принципите на демокрацията, човешките права и върховенството на закона, при което никоя нация или националност няма доминираща позиция.

Процесът на интеграция се насочваше от малка група прозорливи държавници, които по думите на Карл Попър се занимаваха с мирно социално инженерство. Те признаваха, че съвършенството е недостижимо, затова си поставяха ограничени цели и твърди срокове, след което мобилизираха политическата воля за малки стъпки напред, съзнавайки напълно, че щом ги извървят, ще проличи, че са недостатъчни, и ще се наложат нови стъпки.

Процесът се подхранваше от своя успех – много приличащ на финансов балон. Така Европейската общност за въглищата и стоманата се превърна постепенно в Европейски съюз – стъпка по стъпка.

Германия обикновено бе начело на усилието. Когато съветската империя започна да се разпада, германските ръководители разбраха, че обединението на държавата им е възможно само в контекста на по-обединена Европа, и затов�� бяха готови на значителни жертви, за да го постигнат. При пазарлъците те бяха склонни да дадат малко повече и да вземат малко по-малко от другите. В същото време германските държавници уверяваха, че Германия няма независима външна политика, а има само европейска политика.

Процесът достигна кулминация с Договора от Маастрихт и въвеждането на еврото. Сетне настъпи период на стагнация, който след краха през 2008 г. се превърна в процес на дезинтеграция. Първата стъпка бе направена от Германия, когато след банкрута на „Леман Брадърс“ Ангела Меркел заяви, че гаранциите за другите финансови институции трябва да дойдат от всяка държава поотделно, а не от целия Евросъюз. Финансовите пазари загубиха година, за да схванат последиците.

Договорът от Маастрихт имаше вроден недостатък, показващ погрешимостта на властите.

Главната му слабост бе добре известна на неговите архитекти: той създаде валутен съюз без политически съюз. Архитектите си мислеха, че когато възникне нужда, ще се появи политическа воля да се направят необходимите стъпки към политически съюз.

Но еврото имаше и други дефекти, за които не се досещаха неговите архитекти и които не са напълно разбираеми и до днес. Вече ясно се вижда, че главният източник на проблема е съгласието на страните членки да отстъпят на Европейската централна банка правото да емитира пари без реално покритие.

Когато бе въведено еврото, регулаторите позволиха на банките да изкупуват неограничено количество държавни ценни книжа, без да заделят капитал. По същия начин и централната банка приемаше държавни облигации. За търговските банки бе изгодно да трупат облигации на по-слаби членки на еврозоната, за да спечелят няколко допълнителни базови пункта. По тази причина лихвите се изравниха, но за сметка на това конкурентоспособността се раздалечи.

Германия, която се бореше с бремето на обединението, предприе структурни реформи и стана по-конкурентоспособна. В други страни имаше строителен и потребителски бум благодарение на евтините кредити и това ги направи по-малко конкурентоспособни. Тогава дойде крахът от 2008 г. и тези страни се оказаха в положението на тежко задлъжнели държави от Третия свят, и то във валута, която не могат да контролират.

Поради разликата в конкурентоспособността Европа се раздели на кредитори и длъжници. На финансовите пазари им трябваше време, за да разберат, че държавните облигации, смятани за безрискови, са обект на спекулативни атаки и могат да се обезценят. Когато го разбраха, рисковите премии скочиха драматично.

Търговските банки, които разчитаха на тези книжа за своя баланс, станаха потенциално неплатежоспособни. Така се оформиха двата главни компонента на проблема, с който се сблъскваме:

Държавната дългова криза и банковата криза, които са тясно преплетени.

Еврозоната повтаря онова, което често се е случвало в световната финансова система. Има близко подобие между кризата на еврото и международната банкова криза през 1982 г. Тогава международните финансови власти направиха необходимото, за да защитят банковата система: наложиха лишения на периферията, за да спасят центъра.

Сега Германия и други страни кредиторки играят несъзнателно същата роля. Подробностите се различават, но идеята е същата: кредиторите на практика прехвърлят бремето върху страните-длъжници, като се отървават от собствената си отговорност за неравновесието. При еврокризата отговорността на центъра е дори по-голяма, отколкото бе през 1982 г. „Центърът“ е виновен за мъглявата система, прилагаща мъгляви договори, преследваща мъглява политика и винаги правейки твърде малко и твърде късно.

80-те години на ХХ в. бяха изгубеното десетилетие на Латинска Америка, подобна съдба чака и Европа. Това е отговорността, която Германия и други страни кредиторки трябва да признаят. Но няма признаци, че ще се случи. Единствената им цел е да печелят време.

Понякога това върши работа. Финансовата паника утихва и властите успяват. Но не и този път, защото финансовите проблеми бяха усилени от политическата дезинтеграция. Това е политическият балон, за който стана дума.

От лятото на 2011 г. се наблюдава нарастващо бягство на капитал от по-слабите страни.

Така неравновесията се увеличават експоненциално. В края на март т.г. Бундесбанк имаше претенции за 660 млрд. евро към централните банки на периферните държави. Тя осъзна потенциалната заплаха и сега води кампания срещу неограниченото наливане на пари, като започна да взема мерки за ограничаване на загубите в случай на банкрут. Това създава самоизпълняващо се пророчество. Щом Бундесбанк започва да взема предпазни мерки срещу банкрут, всеки ще стори същото.

Резултатът е ограничаване на достъпа до кредити – особено за малките и средни предприятия, които са главният източник на работни места. Така кризата се задълбочава.

Реалната икономика в еврозоната върви към упадък, докато Германия продължава да е във възход. Пропастта се увеличава. Политическата и социалната динамика също работи за дезинтеграция. Както пролича на последните избори, общественото мнение става все по-критично към политиката на лишения. Нещо трябва да се случи.

По мое мнение

властите имат три месеца да поправят грешките си

и да обърнат тенденцията. Под власти разбирам главно германското правителство и Бундесбанк, защото при криза кредиторите са на седалката на шофьора и нищо не може да се случи без германска подкрепа.

Очаквам гръцкото общество да бъде достатъчно уплашено от перспективата да бъде изгонено от ЕС, за да даде поне малко мнозинство на изборите на коалиция, която е готова да изпълнява сегашното споразумение. Никое правителство обаче не може да изпълни условията и затова върхът на гръцката криза вероятно ще е през есента.

Германската икономика също ще отслабва и тогава на канцлера Ангела Меркел ще й бъде още по-трудно от днес да убеди германското общество да приеме допълнителни европейски отговорности. Това е рамката на тримесечния прозорец за действие.

Невъзможно е да се предскаже какво ще стане. Събитията не са праволинейни и може да се развият в безпорядък. Разпадането на еврото несъмнено ще доведе до разпадане и на шенгенската зона, на общия пазар и на самия Европейски съюз. Неизпълними претенции и неуредени спорове могат да поставят Европа в по-лошо положение, отколкото когато бе замислен проектът за обединена Европа.

Но по-вероятно е еврото да оцелее, защото крахът му ще бъде опустошителен не само за периферията, но и за Германия. До края на годината Бундесбанк ще затъне с един трилион евро лоши кредити от периферни държави. Затова Германия навярно ще направи необходимото за спасяване на еврото, но не повече.

Разделението в еврозоната между кредитори и длъжници ще продължи да се задълбочава. Евросъюзът ще се превърне в нещо много по-различно – ще стане германска империя с периферия като неин хинтерланд.

Трябва да се убеди Германия да покаже водачество и да запази Европейския съюз. Бъдещето на Европа зависи от нея.

Оригинална публикация в georgesoros.com

Валентин Фъртунов

Това вероятно е най-завоюваната страна в света и вероятно тъкмо по тази причина е и най-непокорната и непревземаема страна в света – в последните два века, три от великите сили се орезилиха в тази пустиня-блато, затъвайки до шия

Афганското блато в което всеки нашественик е затъвал неспасяемо е всъщност пустиня, която всяко лято засмуква в бездънната си паст бурните реки идващи от топящите се ледници и снежни шапки на 2000 – 3000 м високите афгански планини, докато не пресуши и почти всички потоци и рекички до следващата пролет.

И няколко долинни оазиса.

И 31 милиона непокорни люде от близо 20 народности, говорещи на цял куп езици свързани само от две неща – всички са страшно бедни и ужасно мразят някой да ги завладява.

Хроника на нашествията:

v     1000 г. пр. Хр. – територията е в състава на Бактрия;

v     VI в. пр. Хр. – завладяна от персите;

v     330-329 г. пр. Хр. – завладяна от Александър Македонски;

v     250 г. пр. Хр. – в състава на Гръко-Бактрийското царство;

v     VII в. арабско нашествие – ислямизация;

v     900 г. – в състава на Бухарското емирство;

v     ХIII в. – монголски нашествия;

v     ХVI в. – завоювана от династията на Великите Моголи;

v     1709 г. – образувано независимо княжество Кандахар;

v     1838-1880 г. – две англо-афгански войни. Установява се британски контрол над Афганистан;

v     1919 г. – трета англо-афганска война. Англия признава независимостта на Афганистан;

v     1973 г. – военен преврат и провъзгласяване на република;

v     1979 г. – съветски войски навлизат в Афган��стан и чак през 1989 г. го напускат;

v     1992 г. – талибаните превземат Кабул, гражданската война продължава.

v     2001 г- – САЩ нахлуват в Афганистан и окупацията ще продължи като минимум до 2014 г. с участието на НАТО и приятели

Проф. д-р Йохан Галтунг:

Трите мотива на афганците

(част от тв интервю пред „Демокраси нау”, Вашингтон)

Вижте нека бъдем реалисти, човек трябва да разбира, че почти всички афганистанци след като са изтърпяли 5 нахлувания в новата си история – 3 от англичаните, един път от Съветите (Съветския съюз, б.р.), един път от американците, чак им се повдига от това да бъдат нападани… Идеята че талибаните ще си предадат оръжието преди американското оттегляне е извън реалността! Идеята за партньорство в една страна фундаментално и във някаква степен фундаменталистки мюсюлманска, че може да имаш партньорство, което се изразява във проекти за подпомагане, проекти за развитие … да ама тия проекти

не са били благословени от Аллах…

Това е невероятно неразбиране (от страна на Обама, б.р.) Вие се обръщате към малка група прозападно настроени хора в Кабул и на няколко други места и това е всичко което можете да постигнете… А къде е планът на Обама за връщане на нефтопровода на хората на които принадлежи и това не е Юнокал (американска петролна компания с огромни интереси в Афганистан, б.р.)… Не чух нищо подобно… Вижте това е просто част от имперската политика. Това което те правят със съчувствие е идеята за паритет(равнопоставеност), но къде е равнопоставеността, ако страната ти е пълна чужди войници, а на американска територия няма техни войници? Това не е паритет… У афганците аз откривам точно три мотива,

първият – антисекуларизация(против светската държава, б.р.),

второ – антикабул, т.е. желание за много по-децентрализирана държава,

трето – много важен мотив – антиокупация, против завладяването им от когото и да било…

Ето имате толкова милиони афганистанци със само три мотива, техни си, как ще им засееш друга мотивация? Обама просто няма връзка с реалността…

Кой, какъв го дири в Афганистан?

След като приберем в шкафа глазурите на пропагандистката торта, с които вашингтонските спецове по връзки с обществеността вече 10 години обилно гарнират американската агресия срещу Афганистан, се оголват пластовете от алчни интереси. Това не го казвам аз, а флагманът на американската преса –

В. „Ню Йорк таймс”:

Юни, 2010 г.

Неразработени залежи от полезни изкопаеми на стойност близо един трилион долара са открили САЩ в Афганистан.

Става въпрос за залежи на желязо, мед, кобалт, злато и метали от основно значение за индустрията като например литий. Те са открити от екип на Пентагона и американски геолози.

Залежите са разположени предимно в южната и източната част на страната, по продължение на границата с Пакистан. В района присъствието на талибаните е най-силно, което крие сериозни рискове за разработването на залежите. Ако подобни богатства попаднат в ръцете на бунтовниците, възможността те да подсилят сериозно въоръжението си е налице.

Откриването на подобни ресурси Афганистан може да се превърне в един от главните минни центрове в света. Така, според данните на Пентагона, страната може да стане „Саудитска Арабия на лития“.

Въпреки големите залежи, всички са единодушни, че един от основните проблеми пред Афганистан в момента е фактът, че не разполага с никаква минна индустрия или инфраструктура за нея. Десетилетия ще се необходими, докато страната започне да експлоатира залежите си пълноценно.

Като оставим настрана въпроса за това, кой всъщност е открил тези залежи, защото руснаците по време на окупацията си на Афганистан през осемдесетте години на 20-ти век направиха пълна геоложка карта на страната и този архив след разпадането на СССР, не остана само руско достояние, а и безценна стока за продан, изключителния характер на залежите от подземни богатства са без съмнение още една прекалено основателна причина, за американското военно присъствие, а и не са��о тяхното. Не по-малко интересен е фактът, че тази информация се появи само веднъж и след това бе заметена под килима и обградена с тотално мълчание. За сметка на това, миналия месец се случи следното:

На 2 май 2012 г. президентът Обама подписа заедно с афганистанския си колега Хамид Карзай стратегическо споразумение между двете страни за срок от 10 г. след изтеглянето на войските на НАТО в края на 2014 г. от Афганистан.

Нали се сещате, за какво ще да става дума в в тая стратегия! В глобалната война за изчерпващите се ресурси на планетата, САЩ както винаги са първенец, отличник ще рече…

А сега да се попитаме –

Какъв го дирим ние там?

Хроника на българското участие:

• 16 февруари 2002 г. 32-ма бойци от химическото поделение в Мусачево , банно-санитарен комплекс и чистачи на тоалетни заминават за Афганистан
• Сега имаме контингент от над 620 души в 2 бази
• Изхарчили сме до момента над 300 млн. лв. за тази военна мисия
• В началото на 2013 г. ще изтеглим ротата, охраняваща външния периметър на летището в столицата Кабул, където служат около 200 души.
• До края на 2014 г. ще приберем рейнджърите ни от Кандахар – общо 336.
• В Афганистан ще останат само инструкторите, които помагат на местната армия. В момента в групите за обучение в Кабул и Кандахар имаме 76 военни, от които 51 армейски инструктори.
• Нито НАТО ни е искало повече армия за Афганистан, нито ние сме поемали конкретни обещания.
• Обещахме да даваме и по $ 500 000 в следващите 10 г. за афганистанската армия.

Като прескочим изследванията и хипотезите на групата около Петър Добрев, която твърди, че най-голямата етническа група в Афганистан – пущуните – имат пряка родствена връзка със старите памирски българи и отхвърлим идеята, че с батальона си освобождаваме някаква българска прародина, остава да видим какви прагматични интереси преследва България с участието си във военната интервенция в тази суверенна държава?

Аз лично не мога да ги видя тези интереси.

Виждам единствено дупедавска позиция на американската пета колона в София, която безсрамно предоставя пушечно месо и безогледна политическа подкрепа за пиар позицията на САЩ пред света.

Виждам още една причина да имаме много бойци зад граница в примамливите специални обществени поръчки. Много пари – много комисиони за оядените търбуси в МО и по-нагоре.

Иначе колкото си взехме огромните кредити от Ирак, въобще не говоря за бизнес участие във възстановяването на Ирак, а за наши пари, които иракчаните ни дължат, но американците не ни дадоха да си ги поискаме (или софийските дупедавци не посмяха да ги поискат, все тая), въпреки учестието ни, въпреки жертвите които дадохме за чужда кауза; колкото си взехме нещо от Либия, същата история, толкова ще участваме и в деленето на афганската баница. С други думи, отново ни направиха на глупаци.

Проф. д-р Николай Слатински:

НАТО си намери най-сетне някаква мисия след края на Студената война: като се специализира по охрана на маковите полета в Афганистан.

(Фрагмент от статия в блога на Слатински)

Ситуацията там постепенно започва да излиза от контрол и не малко са тези анализатори, които са на мнение, че усилията на НАТО да направи нещо са основно жалки. В никакъв случай България не трябва да разширява военното си участие в тази псевдодържава. Достатъчно е да си припомним печалния опит на СССР там, за да си дадем сметка за мащаба на чудовищните рискове, които дебнат чуждите войски в една сриваща се към анархия ситуация.

Все пак става дума за държава, където одират “неверниците” живи.

Талибаните не са ликвидирани. Нещо повече – те започват бавно, но сигурно да възвръщат позиции. За тях и срещу САЩ и НАТО работи практически всичко, което се случва в Афганистан –

• огромна корупция в правителството и край президента Хамид Карзай;
• бедност и мизерия, пълна невъзможност за контролиране на териториите по-далеч от Кабул,
• престъпност, насилие. А да добавим и
• огромния проблем с наркотиците.

Талибаните бяха наложили мораториум върху продукцията (ала не и на износа на опиум). Това доведе до съкращаване на производството и до колосални цени на опиума и хероина в световен мащаб. За много анализатори вече не е кощунствена дори мисълта, че с политиката си по отношение на маковите полета талибаните всъщност си подписаха смъртната присъда. Защото разстроиха един сериозен глобален пазар – на опиум, хероин и др. нарко-производни, генериращ колосални печалби.

В защита на подобна теза е и констатацията, че след като маковите полета и продукцията от тях се бяха свили при религиозните радикали-талибани, сега в “демократичен” Афганистан всичко идва на местата си: и полетата се множат, и продукцията се увеличава, и печалбите растат.

В сериозни анализи се подхвърлят идеи, които вече не звучат никак несериозно – че НАТО си намери най-сетне някаква мисия след края на Студената война: като се специализира по охрана на маковите полета в Афганистан.

Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) алармира:

Производството на опиум тази година в Афганистан се е увеличило с 61% в сравнение с предходната година. Площта на незаконните посеви с опиумен мак също се е увеличила – със 7%.

Афганистан е на първо място в света по производство на опиати и марихуана. По време на управлението на режима на талибаните то бе сведено почти до нула, но след нахлуването на американските войски в Афганистан през 2001 г. и идването на власт на представители на Северния алианс, производството на наркотици е получило безпрецедентен размах.

Очаква се, че приходите от незаконното производството на опиум, като се вземат предвид изкупните цени, ще достигнат през тази година 1,4 милиарда щатски долара или 9% от брутния вътрешен продукт.

Освен това в Афганистан бързо нараства броят на лицата посягащи към наркотиците. „Близо един милион афганистански семейства са засегнати от пристрастяването към наркотиците. Но освен това, в света има около сто хиляди млади мъже и жени, които буквално умират от злоупотреба с опиати с произход от Афганистан”, заяви ръководителят на мисията на ООН в Афганистан, Стеф��н де Мистура.

Според данни на ООН, Афганистан произвежда около 80% от опиума в света, голяма част от който расте в размирните южните провинции Хелманд и Кандахар.

Годишният оборот на хероин в стойностно изражение е около 65 милиарда долара, от които в Афганистан остават само 4 милиарда щатски долара. През последните 10 години от афганистански хероин са починали около 1 млн. души в света.

Афганистанските фермери нямат изгода да сеят зърно. Опиумът „изяжда” цялата пшеница. Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността, приходите от един хектар опиумен мак са почти 4 000 долара. На този фон приходите от един хектар пшеница, възлизащи на 1 200 долара не са привлекателни за афганистанските фермери и това обяснява предпочитанията им за отглеждане на опиумен мак. Селско семейство, заето в отглеждането на опиумен мак в Афганистан, печели повече от 1 000 долара годишно.

Вашингтон потвърждава, че САЩ не участва в унищожаването на насажденията с наркотични растения в Афганистан, защото… властите на страната не са поискали това.

Това са основните щрихи в интересите и мотивацията за възникване на афганското блато. Някои имат наистина впечатляващи интереси, други като нас играят ролята на класическите глупаци, които се въртят около тарторите с единствената крахка надежда да получат потупване по рамото и трийсетина сребърника за лоялност към задокеанските господари, сиреч за предателството срещу собствения си народ.

С това трябва да приключим веднъж и завинаги.