Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Шапкарят от Вашингтон, шапкарят от Париж или сите заедно?

ШОКИРАЩО ИНТЕРВЮ НА СТРОС-КАН:

Предчувствам, че ще стана жертва на сексуален капан
В интервю за френския „Либерасион” дадено на 28 април 2011, Строс-Кан казва между другото и следното:
„Да, аз обичам жените… и какво от това?.. От години се говори за някакви немислими снимки от оргии. Но аз никога не съм ги виждал… Нека ги покажат!”
После разказва за краткото си спречкване със Саркози в мъжката тоалетна по време на конференция, където Строс-Кан е предупредил Саркози да прекрати мръсните истории (които разпространяват хората на президента) за частния му живот
След това развива възможен сценарий за дискредитирането си: „Някаква жена, изнасилена (от него – Строс-Кан) на някакъв паркинг, на която са обещали половин милион или един милион евро, за да „изработи” подобна история”.

ЗНАЕМ КАКВО СЕ СЛУЧИ в хотел „Софител“ близо до „Таймс скуеър“ на 15 май 2011 г. – ако някой не знае – случи се това, което Строс-Кан предположи в интервюто си за Либерасион 17дни по-рано. Само, че не се случи на паркинг, а в хотелската му стая във френската верига хотели Софител. 32-годишна камериерка влязла в стаята, след което Строс-Кан изскочил гол от банята и се опитал да я обладае, след това, тя се изплъзнала, последвал още един опит в банята и пак се изплъзнала… А Доминик Строс-Кан бързо се изнесъл от хотела, качил се на самолет за Париж откъдето бил свален и арестуван за опит за изнасилване.
Доминик Строс-Кан, не е светец и това е известно отдавна. Тук накратко ще ви припомня серията му от публични „подвизи”:

ТРИСТАН БАНОН. През февруари 2007 г. 31-годишната Тристан Банон разказа пред телевизионните зрители, че през 2002 г., когато работела по новата си книга, влиятелният политик й предложил да го интервюира. Тя се съгласила и двамата си уговорили среща. Когато Банон отишла на адреса, установила, че мястото на срещата е гарсониера. „Нещата приключиха доста ожесточено. Казах му „Не“ и се стигна до бой на земята и не ставаше дума само за няколко плесници, аз направо го сритах, а той успя да разкопчае сутиена ми и да свали ципа на дънките ми“, сподели Банон. Тогава Банон мислела да внесе иск срещу него, но после се отказала, защото не искала името й да се свързва винаги с определението: „Това е онази жена, която заведе дело срещу онзи политик“, пише в. „Фигаро“.

ПИРОШКА НАГИ. Доминик Строс-Кан се сближил с шефката на отдел „Африка“ в МВФ – унгарката Пирошка Наги, която е омъжена за известен икономист и бивш шеф на Централната банка на Аржентина, през декември 2007 г., малко след като поема управлението на МВФ. Двамата си разменяли първо имейли, а любовта им пламнала в началото на 2008. Връзката им обаче продължила само три месеца – до март, тъй като съпругът на Наги разбрал за аферата. Французинът публично се извини за постъпката си, определи я като „грешка“, но отрече да е навредил с нещо на институцията, която оглавява. Съпругата на Строс-Кан – известната журналистка Ан Сенклер, му прости и дори обяви, че двамата продължават да се обичат, както в първия ден, когато са се срещнали.

ЕМИЛИ БИЕ. И докато Строс-Кан се извиняваше, в. „Уол Стрийт джърнъл“ разкри, че срещу него е започнало и второ разследване. Отново за фаворизиране на друга негова подчинена – 26-годишната Емили Бие, която от февруари до август т.г. е била стажантка в изследователския център на МВФ. Участниците в тези програми на институцията преминават през тежък изпит, преди да бъдат избрани. Според в. „Уол Стрийт джърнъл“ нейното име е било единственото в списъка на кандидатите за стаж в изследователския център. Обикновено броят е около 10 души, като един от тях печели.
Справка показва, че Емили Бие съвсем не е случаен кандидат за мястото. През 2005 г. тя е била в екипа на социалиста Доминик Строс-Кан, когато той водеше кандидатпрезидентска кампания. Управителният съвет на МВФ реши, че французинът е допуснал „сериозна грешка в преценката си“, но не е допуснал злоупотреба с властта във връзката си със своя служителка.

ТАЙНИТЕ НА ЕДИН КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТ стана бестселър миналата година и както се досещате, главният й герой е Доминик Строс-Кан. Написана е от мистериазна жена, наричаща се Касандра, и твърдяща, че е била дълги години в екипа на Строс-Кан. В книгата на Касандра се казва, че шефът на МВФ непрекъснато бил на лов за жени „Той е търсач на сексуално удоволствие. Подобно на всички големи политически животни и той има проблеми със самоконтрола“, пише тя. „“Той идентифицира жертвата си и започва да я засипва с есемеси, като обикновено започва с гръмкото: „Искам те“.”
И така, всички предпоставки за лоша слава на вече бившия шеф на МВФ са налице. Защо обаче повечето французи са категорични, че Строс-Кан е

ЖЕРТВА НА ЗАГОВОР?

Според социологическо проучване, проведено по искане на френски медии, мнението за заговор срещу Строс-Кан, който е един от най-популярните политици в страната, споделят 57 % от французите. 37 % от респондентите не считат шефа на МВФ за жертва на заговор. 11 % се въздържат от определено мнение.
Впрочем, моето мнение съвпада с това мнозинство, макар и по-малко по различни причини. Както обикновено могат да се намерят повече от една сериозни причини някой да скрои шапката на френския палавник. За мен обаче, основните версии са само две, при това смятам, че макар изградени върху взаимна непоносимост, и двете версии са повлияли върху казуса, макар и в различна степен.

ПЪРВИЯТ СЦЕНАРИЙ. Вече намекнах за него и в случая шапкарят се казва Никола Саркози. А причината е повече от прозаична. Доминик Строс-Кан е социалист и в момента в който се зашушука, че със сигурност, той ще е кандидата на френските социалисти за президент през 2012 г. социолозите тутакси му дадоха изключителна преднина пред Саркози, нещо повече, предрекоха, че балотажът ще е между него и Мари льо Пен. Това окончателно изведе Саркози от равновесие. Чисто субективно дребният френски президент има право да се гневи – в крайна сметка, тъкмо с неговата решаваща подкрепа Строс-Кан оглави МВФ, както се казва „храни куче да те лае”. А егото на малкия човечец е наистина огромно. В една от статиите си за либийската криза категорично се аргументирах, че в целият панаир около Либия изключително ярко се откроява истеричното желание на Саркози да бъде преизбран през 2012 и в либийската военна авантюра съвременният наполеончо е съзрял спасителен ход за изключително отрицателния си имидж. Ако се опрем на този факт, можем спокойно да заключим – той спретна цяла война за да си оправи имиджа, че няма да спретне един опит за изнасилване в хотелска стая…

ВТОРИЯТ СЦЕНАРИЙ. Вторият сценарий е с произход Вашингтон. Както казах вече, двата сценария се наслагват и работят паралелно без да е изрично необходимо да са били съгласувани между шапкарите на четири очи. Американците са били през цялото време наясно с ходовете на Саркози, но не са имали нищо против комбинацията, по простата причина че органически не могат да понасят френският шеф на МВФ. Защо ли? Ами ще ви цитирам едно-две неща: „Трябва сериозно да се замислим върху осигуряване на нова световна резервна валута вместо долара”. Към това призова наскоро директорът на МВФ Доминик Строс-Кан в реч в централата на институцията във Вашингтон. „Този ден още не е настъпил, но смятам, че би било ползотворно да започнем да проучваме подобни идеи в момента”, допълни Строс-Кан. Ако светът разполага с алтернативи на долара, “това би ограничило влиянието върху световната финансова система на политиката и условията, които налага една, пък била тя и доминиращата в света държава”.
Че доларът загива съвсем негероично вече е ясно и на децата. Във Вашингтон обаче не го виждат или по-скоро не искат да го видят. Затова са тези трескави полумерки, които водят до полукризи, но всъщност само отлагат оповестяването на височайшата кончина. И когато в такъв катастрофален момент откъм една от най-коравите цитадели на безплатните, необезпечени хартишки с ликовете на американските президенти, традиционен бастион и на долара и на американските интереси, лично шефъ�� му се изправи и заяви, че с долара е свършено и трябва да се подготвя нова резервна валута за света, това за Вашингтон е от грозно по-грозно предателство, в стил „Вътрешна афера” и … Строс-Кан го пиши отписан…

Валентин ФЪРТУНОВ

Дали ние сме много специални е спорно, безспорното е, че имаме най-зловещото море на планетата


Сапротрофите** го облепнаха, както кокосови стърготини евтин и безобразен сладкиш. Плъхът или това което бе останало от него, се бе носил дълго по голямата река, надут като мех. Бе се разминал по чудо с вечно гладните сомове в реката, мудното течение в делтата го бе прекарало като невидим за кефалите и раците. Но когато го засили на двайсетина километра навътре в морето, трупът се спихна и започна да потъва бавно към дълбините. Отдавна светлината се бе загубила напълно. И помен не остана от медузи, рибоци и дребната сган на планктона. Срещаха се само милиардите дребни балончета носещи изотдолу миризмата на миналогодишен омлет от преизподнята, а необхватни облаци от безброй гладни сапротрофи го посрещнаха с много, много добре дошъл в царството на смъртта…

Някои от вас вероятно ще изкоментират, че грозно или не, това е кръговратът на живота, хранителната верига. Ще се съглася с това само донякъде. Защото в един момент нещо в този цикъл запецва и екосистемата излиза от равновесие. Или, поне ние така си мислим. Едно е сигурно, Черно море е уникално, почти мъртво море, в което животът обитава само повърхностните 100-150 метра от над двукилометровите му глъбини.

В ЦИФРИ И ФАКТИ
Черно море е полузатворено, аноксийно*** море

• с обща площ между 423 000 и 461 000 кв.км(според различните методи на изчисление)
• максималната дълбочина е 2212 м (близо до турския бряг)
• средната – 1240 м
• най-голямата му дължина е между градовете Бургас и Кобулети (Грузия) – 1167 км
• най-голямата ширина – между Березанския лиман (гр. Очаков, Украйна) и нос Гиресун (Турция) – 624 km. Съответно,
• най-тясната част на морето е между нос Сарич (полуостров Крим, Украйна) и нос Керемне (полуостров Синоп, Турция) – 263 km. Черно море
• съдържа около 537 000 куб.км вода
• Солеността му също го прави уникално – тя е под 18 промила, докато океанската е цели 35 промила!
  

През протоците Босфора и Дарданелите то се свързва последователно с Мраморно, Егейско и Средиземно море и през Гибралтар – с Атлантическия океан.
Географията на водосборният басейн на Черно море е потресаваща. На нея ще се наложи да се върнем още веднъж, а тук ще спомена мимиходом, че

• площта за която говорим е над 2 млн. кв.км,
• обхващаща 24, основно европейски и няколко азиатски държави,
• с обща численост на обитаващите този водосбор – около 180 милиона души. В морето ни се вливат
• около 100 реки сред които грандовете на Европа – Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг, Дон, Кубан (част от тях през Азовието).
  

Биологията на Черно море е доста бедна – около 180 вида риби, ракообразни и мекотели и 3 вида делфини, като тези цифри е възможно и вероятно вече са намалели, тъй като изчезването на видове тук е постоянен процес. И няма как да е иначе при положение, че 90% от общия обем на морския басейн е мъртва вода, силно наситена със сероводород, чието общо количество в Черно море се изчислява на над 20 000 куб.км! И с тази зловеща цифра да завършим статистическата екскурзия.

ИСТОРИЯ И ГЕНЕЗИС НА ЧЕРНО МОРЕ

„…да се живее трябва – и умре –
върни ми ти Сарматското море!”

Спомняте си, предполагам, страхотните стихове на Христо Фотев от „Книга за свободата”. Да, сигурно би било разкошно, ако можехме да си върнем Сарматското море, но, уви, не можем. То е останало някъде там в милионните дълбини на времето, огромно и много живо. Предходникът на Черно море около нашите земи. При това, не директен. След многократно диплене на земната кора, на мястото на днешния басейн се установява сладководно езеро, доста по-малко от днешното море. Равнището му е било с цели 130 м по-ниско, а по бреговете му са се разполагали огромни плодородни равнини. Тук се развива изключителна култура, за която само ни загатват Варненското и Дуранкулакското златни съкровища – най-древните в света. Можем само да мечтаем какво наследство би оставила тази цивилизация на човечеството, ако преди около 7600 години, не бе настъпил потопът!

Да, съществува много достоверна хипотеза, че следващите в нашето повествование събития са били реалният отзвук, отразен като вселенския потоп, както в епоса Гилгамеш, така и в библията. Но за това друг път. Както посочих, близо 5600 години пр.н.е. земята се разтърсва, и от конвулсиите й тесния провлак разделящ долината на сладководното езеро от Мраморно море и чрез него от световния океан, се пропуква и в получилия се разлом, известен днес като Босфора, нахлуват морските води, стигат до края му и оттам се хвърлят от 130 м височина и започват да заливат огромната долина и сладководното й езеро. Тътенът е бил оглушаващ. Някой си е направил труда да изчисли, че звуковата картина е съответствала на 200 Ниагарски водопада! Чувал се е на стотици, на хиляда километра! Един истински земен рай е бил напълно унищожен и залят от солените води на световния океан. За кратко историческо време възниква най-новият морски воден басейн край нашите земи – Черно море.
Със самото му създаване в него е заложена чудовищна по мощта си геобиологична адска машина, чийто часовник неумолимо цъка с

НАТРУПВАНЕТО НА СЕРОВОДОРОД

в дълбините. То започва още от първия час на сътворението му поради:

1. морфологичните характеристики на басейна,
   
2. плитководния проток Босфора и
3. чудовищния водосборен басейн,
   

обхващащ половин Европа. Солените води буквално удавят и затрупват в придънния слой под километров воден стълб сладководната флора и фауна на долината. Това е началото – немислимо по обемите си гниене, без достъп на кислород.

Настъпва времето на сапротрофите, анаеробните микроорганизми, които с изключителен апетит метаболизират всичката тази органика, изпълвайки околните води със сероводород. След първоначалния бум, процесът дори не се забавя. Босфорът е твърде плитък и не позволява обмен на дълбинни води от Черно море към световния океан. Нещо повече, хидродинамиката в Босфора дори влошава нещата. Течението от Черно към Мраморно море е повърхностно, т.е. отнася жива, наситена с кислород и по-слабо солена вода, а обратния поток – от Мраморно към Черно море е по дъното на протока, вкарвайки по-солената и съответно по-тежка средиземноморска вода. Този обем обаче е нищожен в сравнение със сладководния дебит от огромната водосборна площ. В същото време реките освен, че вкарват сладка вода, носят и огромни количества органични отпадъци, които непрекъснато подхранват армадите анаеробни организми. И цикълът се затваря. Взривните запаси на Черно море не намаляват, а дори и се увеличават. Един мощен природен катаклизъм по дъното на морето или човешка намеса, с детонационен еквивалент на бомбата хвърлена над Хирошима, ще доведе до изхвърляне на чудовищни количества сероводород над повърхността и взривяването му, което за планетата ни би имало ефекта от сблъсък с космическо тяло 6 пъти по-малко от Луната! Бедна ни е фантазията да си представим последствията – верижни земетресения по цялата планета, избухване на вулкани, погибел… В по-добрия сценарий можем да очакваме катастрофа само на част от евразийския континент, но съпроводена от пъклени дъждове от милиарди тонове концентрирана сярна киселина, получаваща се след възпламеняването на сероводорода!
Гледате го, съзерцавате го, лятното море и плажа и пържената цаца с ледено студена бира и не можете да повярвате, че в този момент, утре или след години, любимото ни море може да гръмне и да ни заличи, а и цялата планета да загроби!?
Може. Но кога ще стане, ще се случи ли изобщо, само Той знае…
Можем ли да направим нещо, да обезвредим часовниковия му механизъм, да се отървем от сероводородната напаст!?
Можем. Но това е друга тема.

______________________
*H2S – сероводород, силно отровен и лесно възпламеняващ се газ
**Сапротрофите са анаеробни микроорганизми, т.е. живеят в безкислородна среда и при преработката на органичните отпадъци с които се хранят отделят сероводород
*** Аноксийно – безкислородно