Тук ви представям какво става в Унгария в момента, чрез подборка от информации промъкнали се в официозната преса, през завесата от медийно затъмнение. Първият материал е коментар на американския наблюдател Роналд Рой в независими американски сайтове. Няма да правя коментар, всичко което мисля е казано в заглавието.
PS Мнозина питат днес – какво да правим. Тук е отговорът. Това е пътят.
В. Фъртунов

PS1 Днес изско��и и поредната мъничка кратичка новина за Унгария, няма как, наложи се да я приложа и нея в края на материала, все пак става дума за поредния рекорден спад на безработицата…

Роналд Рой

Унгарците изгониха Ротшилд

Унгария прави история от първа ръка. От 1930 г. в Германия няма голяма европейска държава, която да се е измъкнала от примката на контролираните от Ротшилд международни банкови картели. Това е потресаваща новина, която трябва да окуражи патриотите по цял свят да засилят борбата си за свобода от финансовата тирания.
Още през 2011 г. унгарският министър-председател Виктор Орбан обеща да раздаде правосъдие на своите предшественици – социалистите, които продадоха унгарския народ в едно нескончаемо дългово робство под камшика на Международния валутен фонд и на терористичната държава Израел. Тези предишни администрации бяха изпълнени с израелци, заемащи високи постове, който факт предизвика гняв в обществото и в края на краищата избраха партията на Орбан.

Според съобщение в германския сайт „Нешънъл джърнал” Орбан изрита лихварите от техния трон. Популярният националистически премиер заяви на Международния валутен фонд, че Унгария нито иска, нито се нуждае от по-нататъшна „помощ” от разклонението на притежаваната от Ротшилд банка на Федералния резерв.
Унгарците повече няма да бъдат насилвани да плащат чудовищни лихви на частни неконтролируеми централни банкери.
Вместо това, унгарската държава възстанови суверенитета върху собствената си валута и сега емитира необременени от дълг пари, когато това е нужно. Резултатът е повече от забележителен. Националната икономика, в миналото страдаща от огромна задлъжнялост, днес стремително се възстановява по начин, невиждан от времето на нацистка Германия.
Унгарският министър на икономиката съобщи, че са успели, благодарение на дисциплинирана бюджетна политика, да изплатят на 12 август 2013 г. оставащите 2,2 милиарда евро задължения към Международния валутен фонд – далеч преди март 2014 г., за ко��ато беше насрочена датата на падежа. Орбан декарира: „Унгария се радва на доверие от страна на инвеститорите”, което не визира МВФ, Федералния резерв или което и да било друго от пипалата на Родшилдовата финансова империя. Напротив, той имаше предвид инвеститорите, които произвеждат нещо в Унгария за унгарците и носят на страната икономически растеж. Това не е „хартиеният просперитет” на плутократичните пирати, а производство, което реално наема хора и подобрява техния живот. В една Унгария, освободила се от оковите на дълговото робство, не е чудно, че президентът на Централната унгарска банка, управлявана от държавата в полза на общественото благосъстояние, а не за частно обогатяване, поиска от МВФ да затвори офисите си в тази антична европейска земя. В допълнение, главният прокурор на републиката, повтаряйки исландския опит, повдигна обвивнения срещу последните трима бивши министър-председатели заради криминалното количество дълг, в което те хвърлиха нацията.
Единствената оставаща стъпка, която окончателно ще съсипе мощта банкстерите в Унгария, е страната да въведе бартерна система за външни разплащания, каквато е съществувала в Германия през 30-години на ХХ век и каквато съществува днес в Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, т. е. международното икономическо обединение БРИКС.

7 септември 2013
Унгария обмисля схеми за конвертиране на заемите

Унгарското правителство и банките в страната ще обсъдят две възможности за нова схема, с която да подпомогнат хората, които са изтеглили заеми в чужда валута. Един от дискутираните варианти ще бъде ипотечните заеми да бъдат конвертирани в местната валута форинт при сегашните пазарни лихви, съобщи Ройтерс като се позова на местни медии.
Очаква се, че и при двете възможности банките и бюджетът на страната ще бъдат по-слабо засегнати отколкото инвеститорите са се опасявали.
Повечето от заемите, за които става дума, са изтеглени преди 2008 г. и създават проблеми на изтеглилите ги заради настъпилите след този период промени в обменните курсове на валутите спрямо унгарския форинт.
Правителството на Виктор Орбан, обяви, че иска да облекчи бремето на кредитополучателите, което разтревожи финансовите пазари и банките във време, когато глобалните инвеститори намаляват експозициите си на развиващите се пазари.
Според един от обмисляните сценарии, ипотечните заеми в чуждестранна валута ще бъдат обърнати във форинти по сегашния обменен курс. При това хората, които са ги взели, ще получат преференциални условия – като например по-ниска лихва върху заема във форинти, което ще намали месечните им вноски.
В този случай бюджетът и банките ще си поделят разходите по намалелите плащания.
Предвижда се централната банка на Унгария да осигури на търговските банки чуждестранна валута, за да позволи конвертирането без това да доведе до рязко поевтиняване на форинта.
Според втория сценарий, срокът на заемите в чужда валута ще бъде постепенно намалени във времето в продължение на няколко години, като позволи после на изтеглилите ги да изплатят остатъчната сума в по-късен период чрез нови заеми във форинти.
Финансовите пазари са нервни заради опасенията, че крайното решение ще е подобно на обсъжданите до момента варианти, при които се предвиждаше изплащане на заемите не във вълутата, в която са взети, а във форнити при това по курс на обмяна много по-нисък от пазарния. Това би довело до милиарди евро загуби за банковия сектор, припомня Ройтерс.
Според данните на централната банка на страната над 220 хиляди ипотечни заеми за общо около 8 млрд. долара в Унгария са деноминирани в чуждестранна валута.
На 6 септември Орбан заяви, че финансовите институции имат „моралното задължение“ да платят, защото са продавали продуктите си „лукаво“. „Правителството ще елиминира ипотеките в чуждестранна валута, ако търговските банки не спазят този краен срок“, заяви премиерът.

9 септември 2013
Унгария си върна достъпа до 2 млрд. евро замразени фондове от ЕС

Споразумението е знак за по-добрите отношения между Европейската комисия и Будапеща, които се влошиха заради нетипичните икономически и централизирани политики на премиера Виктор Орбан. Унгария си върна достъпа до 2 милиарда евро замразени фондове за развитие от Европейския съюз, след като убеди Брюксел, че с начина, по който управлява проектите, спазва европейските стандарти, предаде „Ройтерс“.
Еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хаан каза на Янош Лазар, началник на кабинета на премиера, че е доволен, че Будапеща коригира грешките в управлението, които накараха Брюксел да спре помощта през януари.
„Стигнахме до конструктивно споразумение“, каза Лазар по време на пресконференция. „Два милиарда евро сега могат да бъдат задвижени, след като през идните седмици се завършат корекциите“, заяви той като допълни, че около 250 милиона евро, задържани от ЕС като глоба, ще бъдат достъпни по-късно, така че Будапеща няма да загуби никакви пари.
Споразумението е знак за по-добрите отношения между Европейската комисия и Будапеща, които се влошиха заради нетипичните икономически и централизирани политики на премиера Виктор Орбан.
Парите, които ЕС предоставя на Унгария и на други страни в Централна и Източна Европа, са за транспорт, околна среда, здравни проекти и други и са жизненоважно за икономиката.
Между 2007 и 2013 г. Унгария трябва да получи около 8.2 трилиона форинта (27 милиарда евро) помощ от ЕС за програми за развитие. Еврокомисията обаче имаше съмнения за начина, по който се управляват финансираните от ЕС проекти, и спря парите през януари тази година.
Централното правителство в Унгария пое управлението на 59 финансирани от ЕС проекти от местните власти заради сериозни забавния в прилагането. Сега разпределението на еврофондове ще бъде централизирано под управлението на премиерския офис, за да се подобри начинът, по който фондовете отиват в икономиката.

11 септември 2013
39-годишен минимум за инфлацията в Унгария

Инфлацията в Унгария е била най-слаба от 39 години насам през август, което отваря възможност за по-нататъшно понижаване на лихвите от страна на централната банка. Потребителските цени са се повишили с 1.3% на годишна база след ръста им с 1.8% през юли. Средните очаквания на пазара бяха за инфлация в размер на 1.5%.
Виктор Орбан оказва натиск за намаляване на енергийните цени, което е съдействало за задържане на нивото на инфлация в целените от централната банка на страната 3% от февруари насам. Междувременно централната банка на страната намали нивата на лихвите за 13-и път през август до рекордно ниското им ниво от 3.8%. Форинтът се търгува без съществена промяна спрямо еврото при нива от 299.43. За последните шест месеца унгарската валута е поскъпнала с 0.8% и е най-добре представящата се валута сред 24-те основни развиващи се пазари. Цената на електроенергията за домакинствата се е понижила с 8.7% през август на годишна база. Предвижда се друго понижение от 11.1% в цената на природния газ за домакинствата, което може да е друг позитивен за инфлацията фактор.

20 септември 2013
Унгария в преговори за национализация на енергийни компании

Унгарското правителство преговаря с няколко големи енергийни компании за тяхната ренационализация, съобщи премиерът Виктор Орбан.
Текат преговори за изкупуване от държавата на шест или седем енергийни доставчици, които навремето са били държавни и после са били приватизирани, обясни Орбан в редовното си седмично интервю за унгарското държавно радио MR1, без да посочва имената на компаниите.
След идването си на власт през 2010 г., унгарското правителство реши да си върне контрола над големи енергийни предприятия, сред които подразделенията на германската компания Е.ОН (E.ON) в Унгария или дяловете на чуждестранни компании в унгарската енергийна компания МОЛ (MOL).
Премиерът често е обвинявал чуждестранните компании за енергийни доставки, че реализират прекомерни печалби на гърба на унгарските домакинства, и иска да намали тези печалби.
От януари енергийно-разпределителните дружества бяха задължени от унгарското правителство да намалят с 10% цените на газа, електричеството и отоплението. Ново 10-процентно намаление влиза в сила от 1 ноември.

27 септември 2013

Валентин ФЪРТУНОВ

По същество централната банка на САЩ е конгломерат от частни банки, които определят основния лихвен процент и печатат долари за правителството срещу лихва!!!

В предните публикации разгледахме състоянието на „най-екзотичния” национален дълг в цялата световна история – американския – който през 2009 г. ентусиазирано върви към достигането на границата от 12 трилиона долара, както и на изпразнения от съдържание долар, обезпечен понастоящем до по-малко от 4 цента! Тук ще открехнем завесите, за да разгледаме, кой стои зад цялата тази екзотика

Томас Джеферсън (1743 – 1806), 3-ти президент на САЩ, 1801-1809 г.:”Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи, отколкото редовната армия”.

Хенри Форд (1863 – 1947): “Добре е, че народа на тази страна си няма и понятие от банковата и паричната система, защото ако имаше, вярвам, че още утре, преди да съмне, щяхме да сме в революция… Единствената цел на тези финансисти е контрол на света, чрез неизплатими дългове…”

След неимоверно масирана десетгодишна кампания, водена от специално пристигналия за целта немски банкер Пол Варбург, Дж. П. Морган и Рокфелерови се достига до подписването от президента Уудроу Уилсън на Акта за Федералния резерв на САЩ, който влиза в сила през 1913 г. Всички споменати банкери са доверени лица на Ротшилд, чийто дядо Амшел Ротшилд, е произнесъл знаменитата фраза: „Дайте ми правото да емитирам и контролирам парите на една държава, след което въобще няма да ме интересува кой създава нейните закони”. Подписването на Акта за Федералния резерв става в голяма степен възможно след Банковата паника от 1907 г., която подготвя широката публика за радикални финансови реформи. Истината обаче е, че въпросния финансов срив е предизвикан от умишлените машинации на Дж. П. Морган. И така, след повече от столетие видими и невидими борби за овладяване на най-бързо развиващата се нация в света, банкерите успяват. Първият председател на Федералния резерв на САЩ е … естествено Пол Варбург. Джеймс Куин, един от най-яростните съвременни критици на Федералния резерв (Фед), заяви в една своя статия от март тази година: „Повечето американци считат, че Фед е част от правителството. Грешат. Това е частна компания, притежавана от акционери. Фед е собственост на най-големите банки в САЩ. Има акционери клас А, B и C. Тайна е обаче кои точно са банкит��. Защо ли? Най-вероятно е най-големите банки в страната да са и мажоритарни собственици. Това обяснява ли защо Citicorp, Bank of America и J. P. Morgan, въпреки че са неплатежоспособни, се подкрепят от Бен Бърнанке (шефът на Фед) и Тимъти Гайтнър (министър на финансите)?”. 

Частна компания

Заявлението на Куин не е част от някакви конспиративни брътвежи, а самата истина. Централната банка на САЩ е частна структура, базирана на частен капитал и разбира се носи печалба. След създаването на Федералния резерв (виж диаграмата и справката), той прибира всичкото злато за обезпечение, печата банкнотите за цялото обращение и ги предоставя на Министерството на финансите срещу лихва. „Световните” американски пари не принадлежат на американското правителство, а на частните банки – членове на резерва. Чрез основния орган на резерва – Федералния комитет за операции на открития пазар (ФКООП) – се извършват и контролират всички операции на паричното предлагане. Любопитното е, че и вътре в системата на Федералния резерв някои са „по-равни” и това естествено са отново нюйоркските банкери. Единствено Нюйоркската федерална резервна банка, респективно нейното Бюро за операции на открития пазар извършва посочените операции за контрол на паричното предлагане. Единствено президентът на резервната банка в Ню Йорк е задължително член и зам.-председател на ФКООП. Това са огромни правомощия и реално предават властта във Федералния резерв на банкерите от Ню Йорк, които са най-дълбоко оплетени с международния банков картел.

Машина за инфлация

От самото си създаване Федералният резерв действа системно и почти безпрецедентно като добре смазан механизъм за производство на инфлация. Методите са няколко, филигранно шлайфани и напълно законни, но мястот�� не ни позволява да ги разгледаме детайлно. Ще посочим обаче резултата – от 1913 г. до днес доларът е обезценен с 95%(!!!) при почти никаква инфлация в столетието преди създаването на резерва! Ще кажете, защо е нужна тази чудовищна инфлация. Простата причина е, че банкерският картел в своята световна експанзия се нуждае от огромни количества лесни и евтини пари. Няма по-лесни и по-евтини пари от тези, които си печаташ сам в собствената си печатница. Особено след като си наложил долара като световна резервна валута. Вероятно някой ще оспори, че тази теза е твърде опростенческа – в едно изречение, сигурно така изглежда, но и след няколко страници пояснения, резултатът ще е същият, не е нужно да си завършил Станфорд, за да го разбереш. Вторият момент, който следва да се отбележи, е че шашардисани от най-прекрасно действащата пропагандна машина в света, ние всички обичайно гледаме, с провиснали ченета и дълбоко чинопочитание в зениците, на прехвалените гуру от финансовата върхушка, като на богове. А те не са. Подклаждани от огъня на собствената си алчност и самонадеяност, навремени „великите” губят елементарния здрав разум на най-обикновения работник или служител. Така се стигна до трагедията, сполетяла Америка и света през 1929 г., виновник за която е стопроцентово Федералния резерв на САЩ. Без да изброяваме всички доводи на критиците, ще отбележим само, че световно признатият икономист от Чикагската школа Милтън Фрийдман е абсолютно категоричен, че Федералният резерв е причинил Великата депресия чрез рязко ограничаване на паричното предлагане в момент, в който пазарите на живот и смърт се борят за ликвидност. Конгресменът Рон Пол в същата връзка заявява: „От Великата депресия, през стагфлацията от 70-те, до спукването на дотком-балона миналата година (речта му е произнесена на 10 септември 2002 г.), всяко икономическо сгромолясване, изстрадано от страната ни през последните 80 години води директно до политиката на Федералния резерв. Резервът следва упорито политика на наводняване на иконо��иката с лесни пари, водещо до неправилно разпределение на ресурсите и изкуствен „бум”, последван от рецесия или депресия, когато създадения от резерва балон гръмне…”

Който копае гроб другиму…

Катастрофата от 2008-ма, този път с ипотечните кредити, отново е изцяло стопроцентова заслуга на Федералния резерв. С това не ви казваме нищо ново. Новото е, че в последвалите реакции, включително и до момента няма нищо ново. И това ново е страшно. Не само за американците. За целия свят. Империята загива. И като загива, се опитва да повлече и останалите. А имперските велможи, безотечествените банкери от Уолстрийт, самозабравили се идолопоклонници на Мамона, са вече до такава степен вторачени в собственото си величие, че сами започнаха да падат в капана, заложен на американските данъкоплатци. Невероятно, но факт – една от банките-бащи на Федералния резерв „Леман Брадърс”, се препъна и отиде в небитието. И други влъхви като АИГ и „Морган” бяха на път да го последват, но релето сработи и автоматичната процедура „Барон Мюнхаузен” влезе в действие – клатушкащите се, замаяни банкери се самохванаха за косата и се поиздърпаха до кръста от тресавището, ще рече печатницата на техния федерален резерв заработи с пълна пара и с помощта на политическите си протежета се зае да налива долари в бездънните каци… И отново американският и световен плебс плаща щедро за струващите под 4 цента новоизпечатани хартишки с робски труд, за да се въздигнат отново патрициите в целия си блясък. Дали пък не е за последен път?

Тимъти Гайтнър – лоша прогноза

Като че ли е за последен, защото назначаването на Тимъти Гайтнър за министър на финансите е възможно най-лошата прогноза. Този „избор” на Обама е последното дока��ателство, което ще ви представим за същност на съвременното американско управление, напълно овладяно от банкерската котерия, която вече близо век се спотайва зад Федералния резерв. Кой е Тимъти Гайтнър? Работил в администрациите на – Рейгън, Буш-баща, Клинтън, Буш-син, референт на Кисинджър – Гайтнър става президент на Федералната резервна банка в Ню Йорк през 2003 г. и в това си качество и зам.-председател на ФКООП. С риск отново да бъдем упрекнати в опростенчество ще подчертаем, че тъкмо той е най-видимият представител на тези, които доведоха до катастрофата от 2008 г. И тъкмо на виновника се възлага да оправи нещата… Щеше да е смешно, ако не говорехме за твърде сериозни неща, включително и за нашето собствено бъдеще!

Приключвам с един цитат на участник в български уеб-форум, по повод смехотворните възторжени възклицания на дежурния редактор на сайта във връзка с назначаването на Тимъти Гайтнър за министър на финансите: „Който знае, какво означава Ню-Йоркския ФЕД в комбинация с Кисинджър, ще се досети каква политика ще води новия министър. Жална им майка на всички свестни американци. Фед вече ускори печатницата, сега просто ще подава гориво регулирано”.

(Първа публикация на статията е в седмичника в.„Десант“, юни 2009)