Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

ПИСАТЕЛЯТ ВАЛЕНТИН ФЪРТУНОВ ЗА „СОРОСИАДА” И ПЕТАТА КОЛОНА В БЪЛГАРИЯ

– Признавам си, че вече не очаквах някой да надигне глас в публичното пространство у нас по тази тема. А това би означавало, че липсват както свободна журналистика, така и свободни писатели. Но се появи авторското предаване „Соросиада” по телевизия СКАТ и бе изтрит срамът, трупал се вече над две десетилетия по челото на българската интелигенция. Ентусиазиращото е, че това стори един талантлив, съвременен български писател, как посмя?

– Какво да ти кажа, не знам какво би трябвало да значи „как посмя“. Или смееш, или не смееш. Ако не смееш – не се захващай. Това е принципът. В България, както и по света, върви една много гнусна история, която можем да наречем „Голият цар“. В смисъл, че царят е гол, но никой не го изрича гласно… Само че общото с известната приказка на Андерсен свършва дотук. Модерната публика не просто се спотайва, тя се „изхитря“ да вижда несъщес��вуващите дрехи на царя, благодарение на непознатото през хилядолетната човешка история манипулиране на широките маси до състояние на зомбираност, каквото наблюдаваме в новия век. Накратко, днешната публика действително не вижда, че царят е гол! И това е най-страшното… Оттук нататък е просто и ясно – с неприязън наблюдавам противобългарската дейност на соросовите организации в България още от началото на 90-те, а от 4 години системно ги разследвам и изнасям за публиката нефризираната истина за соросоидите и соросиадата, дори в голяма степен въведох в общественото пространство тези термини…

– От много години у нас е в сила максимата – „ По отношението към соросоидите ще ги/го познаеш”…

– Това е огромната тема за Петата колона у нас. И тук отново е страшно – освен пряко платените соросоиди, които щатно вършат сатанинската си работа, има една огромна група подгласници… На практика българското общество бе разчупено на две – примирени или пасивни страдалци, от една страна, и отчаяни агресивни конформисти, от друга, които на практика формират тая Пета колона. И не става дума за някаква шепа предатели, говорим за една огромна част от обществото, ако и да не надхвърля 20-25%… Но малко ли са 20% от българите!? Това не е страшно, това е ужасяващо! 20% от българите са готови да плюят на всичко българско, да тъпчат останалите, да се катерят по трупове, за да осигурят себе си и семействата си… Това вече не е дори просто Пета колона, а нещо много-много по-чудовищно. Това е своеобразен призив за разпадане на българската нация. ГЕРБ е добър пример за политическа легитимация на този феномен…

– Откъде извира този напластил се страх от соросоидите? Живели сме и двамата по времето на социализма, не ти ли се струва, че тогава нямаше такъв лепкав страх от институция? Само силата на парите ли предизвиква този животински страх?

– Не знам, а и не го разбирам това. Никога не съм изпитвал страх от институциите. И винаги съм ги подозирал във всички грехове. По времето на соца съм водил поне три граждански дела срещу различни институции, включително срещу РУ на милицията – и трите ги спечелих, тоест съдът отсъди в моя полза… Днес и през ум не ми минава да водя дела, но това е по-скоро прагматизъм, продължавам да не изпитвам страх от институциите. Но вероятно сте прав, днес парите са всичко, човекът е нищо.

– Потресаващо в предаването бе разкритието за причината и зараждането на мита „Жан-Виденовата зима”. (И аз в твоя стил ще кажа, че никога не съм изпитвал симпатии към този човек, още от времето когато кацна в Пловдив в качеството си на първи секретар на комсомола и получих редакционната задача да подготвя интервю с него…) Поразяващото за мен е обаче това, че той не се защити вече толкова години, а той можеше най-добре да разка же за грозната манипулация, дали само от страх мълчи?

– Не го познавам лично Виденов, но не ми изглежда страхлив. Мисля, че по-скоро е замесено някакво съображение „за честта на пагона“, сиреч за доброто име на партията-майка. Дори и „бивш“, един лидер на партия, един партиен министър-председател никога няма да отвори уста, за да наплюе партията си… В този смисъл и да разказва истини, за които не е настъпило времето. Дори и ако собствената му партия го е предала и продала…

– „Соросиада” опит за история на кръстоносния поход срещу България ли ще е?

– История? Не! Въпреки че без хронологически обзор на случващото се няма как да минем. Всъщност, анализите на тази гигантска манипулация са доста неблагодарна работа. Усещането е, че си лепнал от лудостта на благородния хидалго и се сражаваш с вятърни мелници. Соросоидното пелте е полепнало навсякъде, протекло е в шуплестата структура на големите комерсиални медии, които по същество са част от играчите и то най-важната част, защото тъкмо те извършват зомбирането на публиката. Да се изправиш срещу цялата тая отлично смазана и финансирана зловеща машинария е отчаяна работа. Хората те слушат, гледат и четат с внимание. Но освен една малка прослойка от будни и критични мозъци, които виждат в предаванията ми по СКАТ своя собствена трибуна, останалите са впечатлени, но за кратко. Свършва предаването и отново ги залива розово ухаещото пелте, наляга ги програмираната дрямка и чутите и видени истини се отдалечават и размиват като стряскащ сън. А Петата колона и директно ме плюе, псува и ругае в анонимните форуми. Когато все пак соросоидите започнаха да се дънят яко и анализите ми от почти цяла петилетка започнаха да се в��емат на въоръжение и от други автори, темата започна да се разработва и в други медии. „Социалните инженери“ от най-опасната част на соросоидството – мозъчния тръст „Глобална България“, им подадоха на публичните си лица фланелките с надпис
„Аз съм соросоид“, което с извинение доведе до пълна диария. Разбира се, това бе и целта – наместо да се отбраняват, преминаха в нападение и оплескването стана пълно. Всеки, който заговори днес за соросоиди, бива вземан на присмех, това е резултатът към момента.

– Във всички сфери на обществения живот ли ще бъдат показани пипалата на „Соросиада” ? Защото те са навсякъде?

– Не съм се ограничавал по никой начин и ако не съм надникнал навсякъде, това е защото те са навсякъде и физическото време не достига да бръкнеш надълбоко във всеки социален парцел. Естествено, фокусът е върху фундаменталните сфери – на практика соросоидите изготвиха или се месиха активно и нахално в изготвянето на цялото ново законодателство и с огромни усилия здравата част от публиката възпрепятства крайности, каквито потресно наблюдаваме вече в половин Европа – гейските истории, педофилията, разбиването на семейството. Не можем да се похвалим обаче с някакви успехи в етническата сфера, където бяха прокарани съсипващи нацията правни текстове, да не изреждам…

– За окупирането на литературния живот в България от соросоидите ще има ли отделен епизод? Защото там, като че ли, погромът е най-страшен…

– Ето в тази сфера не съм заничал. Имам представа какво се случва, но най-общо, тъй като не съм на „ти“ с текущата литературна продукция – каквото съм пробвал да чета, захвърлям тутакси… Постмодернизмът като цяло ме отвращава… И не на последно място, опитвам се да опазя етичността си без да ме интересува какво правят другите – не мога да коментирам писатели, включително с обществените им позиции, пиарски напъни и личностни действия, тъй като ще изпадна в конфликт на интереси, аз също съм писател, а не литературен наблюдател – работата ми е да пиша книги, а читателите и историята ще си кажат тежката дума. Да ти върна топката – това е твоята нива!

– Смяташ ли, че е възможно да се освободим от соросоидите?

– Зависи какво имаш предвид под думата „освободим“… В най-твърдото си звучене, това означава гражданска война и решаване на класическия въпрос „Кой – кого“… В началото на разговора ни посочих, че Петата колона, която е на практика изцяло соросоидна, съставлява един голям процент от нацията! Затова казвам гражданска война… Няма да коментирам моралните съображения около един такъв „твърд“ вариант. Но обективно го считам за много слабо вероятен. Иначе, на ниво медийна полемика, считам, че и аз, и всички други автори, които ме подкрепиха или се включиха самостоятелно в това сражение, можем да се поздравим с успех, защото в крайна сметка успяхме да разбием манипулационната завеса и соросоидите бяха показани на публиката в цялата им хубост… Забележете, такива битки се водят между мозъчни тръстове – екипни и мощно финансирани, а тук, в България – от соросова страна ги има в изобилие и срещу тях един писател, няколко журналисти, политолози, и всеки самостоятелно, без финансиране, както се казва за едната чест и дълг. Какво пък, соло-мозъчният тръст Фъртунов и няколкото съмишленици добре се справихме!

– За мен има в момента двама съвременни български писатели, които създават литературни творби, високо над средното световно равнище – Александър Томов и Валентин Фъртунов. Разбира се, техните творби са натикани в зоната на мълчанието, на страхливото мълчание. Александър Томов се опитваше да изпълни гражданския си дълг чрез статии във вестник „Атака” и спря. Сега Валентин Фъртунов се опитва да разкрие механизмите на заробването. Талантът никога не мълчи! Май руското афористично изречение „Поет може и да не си, но гражданин си длъжен да бъдеш” на българска почва трябва да се промени „Талантливият писател винаги е гражданин!” Кое те накара да създадеш това фундаментално за нас, българите, телевизионно предаване?

– Благодаря ти за високата оценка, която даваш на книгите ми, ценя и много уважавам творчеството на Александър Томов, за собственото си ми е трудно да си дам цялостна равносметка докъде точно съм стигнал, да се надяваме, че поне частично си прав… Мисълта е приятна за писателското ми его, хо-хо-хо! Колкото до гражданската позиция… Всеки я има, въпросът е да се заяви, при това, колкото е възможно по-гръмогласно, за да има ефект в о��щественото пространство. Ползвам значителния си професионален опит както в журналистиката, така и в маркетинга и в груповата психология, доброто познаване на структурата и функционирането на мозъчните тръстове. Писаното слово си е писано слово, но ние живеем във времето на електронните медии и естествено използвах най-могъщата от тях – телевизията… И разбира се, изключителният шанс да живея край Бургас, където се намират студията на СКАТ ТВ – една удивително нестандартна, но с огромна аудитория и национално и глобално сателитно покритие телевизия и един много интересен човек като Валери Симеонов, който, дори и да не е съгласен с някои от тезите ми, проявява невероятна толерантност, каквато едва ли бих срещнал в някоя от другите големи телевизии… Ето така стават хубавите неща – твърдоглавост, инат и „с малко помощ от приятел“…

– Как би характеризирал „Отворено общество” по възможно най-краткия начин?

– Ами как… Трансмисия за инсталиране на новия световен ред в България – малко е тромаво с тия техницизми, но това е първото, което ми хрумва и ми се струва доста изчерпателно.

Интервю на Стоян ВЪЛЕВ

Да си поговорим за петата колона. Тя е онази част от обществото на една национална държава, която по различни причини изпълнява поръчки.
Какви поръчки?
Най-различни, но в общия случай това са поръчки, които не носят нищо добро за целокупното общество на въпроснат�� национална държава. Обикновено това са поръчки, които обслужват някакви външни сили, по-често отделни държави, които имат интереси, и които интереси те, освен, чрез своята собствена външна политика, чрез шпионажи, диверсии от най-различен тип, икономически попълзновения, те постигат и чрез свои доверени, хранени хора, нека така да ги наречем, във въпросното общество на въпросната национална държава. Нарича се „пета колона“, ето какво гласи за петата колона една справка в енциклопедиите:
Справка: Терминът „пета колона“ се появява в началото на октомври 1936 г., по време на Гражданската война в Испания, когато франкисткият генерал Емилио Мола заявява по радиото, че „метежниците водят четири колони към Мадрид, а петата е в самия Мадрид и в решаващия момент ще удари в тил“. От този момент словосъчетанието „пета колона“ става нарицателно и по правило носи в себе си отрицателен смисъл, явявайки се синоним на „предателство отвътре“.
Та тази пета колона в България е много-много изявена. В последните 23-24 години вече, тази пета колона натвори купища, да го кажем с мноого мека дума пак, нелепости… При това, забележете, уважаеми читатели, че петата колона може да се разглежда като много пети колони, в смисъл такъв, че в България се пресичат много интереси, на най-различни външни източници, могат да се пресичат интересите на две-три-пет и повече държави или международни мрежи на интереси, и в действителност, в България е точно така. Само да дам пример, говори се за руско лоби от една страна, говори се за американско лоби от друга страна…
Но!
Какво е много характерното? Тук, у нас? И то точно в този период, който обсъждаме в момента?
Много характерното е, че като вземеш и прегледаш наред събитията в които те участват като цяло, тези пети колони, в страшно много случаи, много тясно се оплитат и е много трудно да различиш едната пета колона от другата. И в крайна сматка, затова така и съм озаглавил тази статия –
не петите колони, а петата колона!
Защото за мен тя е една.
Това е онази част от българското общество, която никак не е голяма, но е достатъчно шумна и креслива и се чува. Тя има чуваемост. Още повече, че е заела много удобни позиции, разполага с гарантирано медийно присъств��е и нейните слова винаги се чуват и се набиват. Докато нейните критици, много трудно могат да бъдат чути. Освен от такива последни бастиони на българщината като телевизия СКАТ, вестник Десант и още няколко независими медии. Но да се върнем на примера с многоликостта на петите колони, дето никаква я няма и ме принуждава да говоря за една-единна пета колона, която разяжда българската плът.
Говори се за руско лоби в България. Говори се и за американско лоби. Клишето е, че руското лоби е червено, а американското е синьо.
Така. А какво ще кажете за Иванчо Костов? И през ум не ви минава да е червен, нали! Син е, даже тъмносин? Съгласни сте, нали!
Така. А коя бе най-разбойническата сделка, която осигури на руските капитали най-голямата хапка от наследството на българската икономика? Не беше ли Нефтохимическия комбинат край Бургас, най-голямата рафинерия на Балканите, и не само рафинерия, чудовищна индустрия преработваща дълбочинно нефта до суровина за дрехи, обуща, храна и каквото ви дойде на ум; обслужвана от над 10,000 работници и естествено струваща милиарди!
Та кой я подари под тезгяха на руския Лукойл за стотина милиона само!? Не беше ли Иванчо Костов, тъмносиния, острието на американското лоби в България…
Така. А какво ще кажете за Георги Седефчов Първанов? И през ум не ви минава да е син, нали! Червен, даже тъмночервен? Съгласни сте, нали!
Така. А коя бе най-желаната за американската геополитика сделка с България, сделка забила най-дълбоко калъчката в бъбреците на руските геополитически интереси? Кой я подписа? Някой син, някой мноого тъмносин ли?!
Неее! Българският президент, който подписа ухилен присъединяването на България към НАТО е добре известен – червеният Георги Седефчов Първанов…
Брее, каква стана тя!
Американското лоби работи за руските интереси, руското лоби за американските интереси…
Как да кажем пети колони!? Не можем. Тя е една. Единствена. И с риск да бъда обвинен, че обяснявам прекалено елементарни неща, все пак ще го направя.
Петата колона не е абсолютно еднородна като състав.
Макар и единици, в нея има хора, които са готови да извършат неща, които от гледна точка на българщината са си чисто предателство. Но у тях взема превес някаква идеологема и в името на иделогията те са готови ��а стъпчат патриотизма си, обслужвайки чужди интереси, като успокояват съвестта си, че деянията им са все пак „в името на дългосрочното процъфтяване на родината“… Такива прецеденти има достатъчно много и в минали времена и днес. Но както казах, това са все пак единици, особено в последните две десетилетия. Не за тях ми е думата, въпреки, че идеологическите им тежнения слабо ме вълнуват и по никой начин не ги правят нещо повече от предатели. Или ако го обърнем другояче, повече от предател, означава суперпредател.
Думата ми е за една доста голяма и аморфна маса, която непрестанно подхранва с човешки ресурс разните групи по интереси(руско лоби, американско лоби, брюкселско лоби и т.н.) в петата колона. И това са хорица за които в най-добрия случай мога да кажа, че са просто интересчии, авантаджии и нагаждачи, които си търсят топло, припекливо място под слънцето. Огромната част от тоя конформистка маса бива продуцирана от интелигенцията и партийната номенклатура от всички разцветки.
Разбира се, не пропускам факта, че в петата колона е буквално преситена от политици, ама съвсем откровено. Политици от всички цветове. Иванчо Костов и Георги Първанов са само малко шлака от върха на айсберга.
Какво да кажем за грозната биография от предателства на Меглена Кунева и цяла кохорта от тарикати около Кобурготски, които обслужваха френски, канадски и какви ли не още интереси. Трудно ми е да си извъртя езика за да произнеса името на Соломон Паси, което звучи като мръсна дума, една персона, която загроби изключително мащабно националните интереси в полза на западните метрополии.
Ами „руските енергетици“ воглаве с Румен Овчаров!
Тук ще отворя една скоба, за да маркирам чудовищното
предателство спрямо българската ядрена енергетика
и в крайна сметка срещу националната ни сигурност, защото така или иначе споменатите вече имена от тази разноцветна политическа палитра, в качеството си на пета колона, по един отвратително великолепен начин демонстрират казаното по-горе за единната пета колона.
Като прескачам по-дребните риби, чертая в най-едри щрихи кой и как го извърши – като се започне от Надежда Михайлова(пардон Нейнски) и Иван Костов, после Соломон Паси и Меглена Кунева загробиха от І-ви до ІV-ти реактор, бе�� никой да е искал това от тях – под никой разбирам официалните ЕС-институции водещи преговорите за присъединяване на България. Искаха го френски, канадски, румънски и прочее корпоративни и банкови интереси. И изброените петоколонници и свитите им го направиха. Другите петоколонници от руското лоби, не им попречиха по никакъв начин. Когато преди три-четири години в няколко публикации и предавания започнах да анализирам в дълочина темата за ядреното предателство, от Румен Овчаровия „Булатом“ ми казаха в прав текст – темата за трети и четвърти блок не е актуална(!?), сега е актуално Белене… С други думи, националните интереси от най-евтин възможен ток не са актуални, актуални са корпоративните интереси на една руска фирма, която иска да строи изцяло нова централа. (Оставям настрана въпросът трябва ли ни да увеличаваме енергийния си капацитет, в епоха, когато енергията в световен мащаб е в заплашителен дефицит).
Ето ви ги прозападните петоколонници, ето ви ги и проруските петоколонници – всичките в един тиган! Четирите козлодуйски блока на всички пъстроцветни папагали им пречеха. Да, по различни причини, но целта бе една – да ги махнат и те ги махнаха. Сега, разбирате ли, защо ядрената ни енергетика е пред залез?
Петата колона?
Да, петата колона, в единен строй!
Затварям скобата и да се върнем в съвсем ново време.
Модната тема за соросоидите и соросиадата
превзе това лято и официозните медии, така наречения мейнстрийм. Терминът „соросоиди“ го създадохме няколко автори през 2009-2010 г., а терминът „соросиада“ влезе в обръщение от едно мое тв предаване от същото време, на което го сложих за заглавие, правейки баналната алюзия за епохалност на явлението с омировата „Илиада“. Споменавам факта, не за да се кича със съмнителни приоритети за авторство на свръхнеприятна терминология, а за да ви покажа колко време е необходимо в България, за да могат авангардни аналитични конструкции и концепции, респективно обществено значими изводи, да добият публичност – 3-4 години!
Това е ужасяващо дълъг срок за национално и обществено изтрезняване във времена, когато събитията се развиват лавинообразно и колосални геополитически схеми се променят за броени месеци, а дори и за седмици. И показва ясно две неща: трагична незрялост на българския социум и могъществото на зловещата пропагандна машина, която изпира общественото съзнание до потресаващо равна сивота…
В момента покрай така наречените протести „Оставка“ се разгоря лют дебат са ли протестиращите соросоиди. Тия дни ми попадна една безумно глупава статия на професора-богослов Калин Янакиев, изпълнена с хули и сквернословие срещу „лицата на контрапротеста“. Смешното, а всъщност трагично-жалкото е, че въпросният професор, преливащ от самочувствие и елитарност е или изключително неумен човек или изключителен наглец, защото смята, че „тълпата“, както се изразява за народа си, е толкова тъпа, че и да не знае, не е способна да провери, кой е Калин Янакиев. А той е …заместник-председател на най-сетне изпадналото зад парламентарния борд иванкостово ДСБ. Оттам нататък, всякакви коментари са излишни. Схемата е до болка позната – избори до дупка, сиреч, избори, докато ДСБ не се върне в Парламента, а г-н Янакиев не стане депутат…
Всичко останало е словесна боза, доста срамна за един християнски апологет.
Давам този пример (а такива с лопата да ги ринеш), за да ви покажа кой стои зад протестите „Оставка“ и защо тези протести са ялови. Да, това правителство е политическо безумие, но преди да направим нови избори трябва да принудим парламента да вземе няколко свръхспешни решения, сред които на първо място – радикални промени в изборния кодекс, без които главоломно се насочваме към сляпата улица „Избори до дупка“, нужни на иванкостовци, бойкоборисовци и прочее политически гангстери. Да сте чули от протестите друго освен „Оставка“? Няма и да чуете.
А соросоидите?
Соросоидите пак се опитват тихичко да свършат мръсната работа, по модела по който я свършиха, събаряйки Жан Виденовото правителство, опълчило се, както на самия Сорос и неговото Отворено общество, така и на руския Газпром и прочее ремвяхиревци.
Около тая завера отново в разбутан строй са се скупчили дипломирани и известни фигури, които по сполучливия израз на една журналстка „са известни с това, че са известни“. Голяма част от тях са били с десетилетия на соросовите ясли, били са с десетилетия винаги близичко до всички правителства, защото там е трапезата.
Има разбира се и млади дипломирани люде, които заредени с много политическо гориво, нехаят за това, че неолибералната метрополия се тресе във финалната си и тотална криза и като зомбирани искат да возят България по пътя на един социален и икономически модел, който доказа пълната си несъстоятелност. С тях имаме много да си говорим, да спорим и се убеждаваме, въпреки, че лично аз не съм оптимист. Защото зад гръмките им фрази за благополучието на България се крие личния егоизъм, тласкащ ги към трапезата на която петата колона се храни богато. Те още не са на трапезата, но ако са настоятелни ще попаднат там. Нали знаете, вземаш една ябълка, излъскваш я, продаваш я, купуваш две и така нататък докато станеш …Рокфелер.

Валентин Фъртунов

Соросоидите изпълзяха връз протестния припек

Тия дни из България се понесе едно архиподозрително шумолявене. Сякаш скелетите от гардероба с немощни стъпки се изтътрузиха и плъпнаха всъде, естествено, напълзяха най-вече медиите. Голяма суетня, голяма превъзбуда, зер – десетки седмици протести, а те, хрантутниците на Сорос, никакви ги няма.

То не бяха харти 2013, то не бяха декларации на 14 НПО-та, то не беше чудо. Включи се и измисленият наскоро Изборен борд, където начело на дружината, естествено пак е любимият предизборно-изборен професор на всите досегашни правителства от Времето на Големия Грабеж, Негово височайше присъствие г-н Михаил Константинов.

И се почна.

Едните соросоиди квичат:

Подпишете Харта 2013 за разграждане на плутократичния модел и възстановяване демокрацията

– над 60 юристи, журналисти, университетски преподаватели, граждански активисти, творци и екозащтиници вече се подписаха – и все соросоиди и соросчета, според едни сметки 90% от подписалите, според други – само 70% са пряко или скр��то, люде прехранващи се на Соросовата трапезка.

Другите соросчета грухтят:

Заявяваме, че няма да участваме в консултации, докато не бъдат изпълнени следните искания:

И валят искания като за коледни подаръци – едно връз друго и все в шарени, писани кутии като за ранна детска възраст и всите със соросови демократски панделчици в цветовете на дъгата… И отдолу пак подписани отбор юнаци, досущ като боковия отбор дето се превозваше с отряд-28 – все другари и все близки на Отвореното общество – Институт за развитие на публичната среда, Център за либерални стратегии, Български хелзинкски комитет, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия…

Брей, сакън, пръстенцата ми се изпотиха, дорде ги изпиша, зор. И все институти, и все центрове и комитети, и всите условия поставят, ултиматуми на несъстоялото се квази правителство.

И тогази, професорът се провикна гороломно, кат някой генерал на Шипка:

Германската избирателна система!

„Чистата мажоритарна изборна система е изключително опасна, тъй като при нея се изкривява вотът“ – дудне от всите телевизии Константинов и ни гледа назидателно.

„Така поне половината народни представители ще са избрани пряко и ще имат пряка връзка с хората“ – повторно дудне професорът и вече ни гледа определено лошо.

Въх! Ами сега!

Кое е вярното – мажоритарното изкривява вота, или мажоритарното дава пряка връзка с хората!? Ако всичкото мажоритарно – се изкривява вота, ако половината – не се изкривява!? Ха сега, де! Математическо мислене или математическа шизофрения? Или пък Лопе де Вега… Нали го помните вица, и да не го помните, няма време сега, друг път ще се разправяме…

А онзи, там горе, от портрета си, се е вторачил и с небивало спокойствие и леденостуден змийски поглед гледа, к`ви ги вършат неговите. Че и се засенчил с ръка, да не му блести протестния припек, че зер ще ги изтърве от поглед шашкъните си и ще вземат да я свършат кат бате Бойко. Язък, че му гласува такова доверие, орезили го дебеловратия, властта изпусна, не е шега!

Ех, народе, народе, немил и недраг никому, що не вземеш оная дебелата, метлата, от габъровите вършини, дето едно време метеше с нея овчите фъшкии в егреците, че…

Публикувано във в.Десант