Валентин ФЪРТУНОВ
• Защото цигарите в Германия струват 8 лв. при средна заплата 3000 лв,
а в България струват 4 лв при средната заплата 600 лв
ЗАЩО ОЩЕ ПОВЕЧЕ МИ СЕ ГАДИ ОТ БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИЧЕСКА ИЗМЕТ!
• Защото елементарната справедливост изисква или в Германия цигарите да струват 20 лв или в България да струват 1.60 лв
• Същото се отнася до алкохолните напитки, енергийни продукти /моторни горива и горива за отопление – бензин, дизелово гориво, електричество, природна газ, въглища и кокс/.
• Всичко това е последствие от така наречените „минимални нива на акцизите” в евросъюза, които и бързо и сигурно убиват българската икономика и вече доведоха народа до просешка тояга.
Справка: Минимални нива на акцизите в ЕС – Директива 92/12/EC
Стока акциз
етилов алкохол 550 евро/хектолитър чист алкохол
цигари 1.28 евро на кутия
оловен бензин 421 евро/1000 литра
безоловен бензин 359 евро/1000 литра
дизел 302 евро/1000 литра
Покрай всичките политически и чисто човешки простотии през отминалите седмици окото ми се закачи за странно изявление на СДС. Ни в клин ни в ръкав, синята агитка съобщи за световно-историческото си откритие:
„Тази година правителството трябва да повдигне въпроса за промяна на общата политика за акцизите на ЕС и задължително минималните прагове на акцизите трябва да останат в историята“. С тази позиция излезе НИС на СДС. Според партията, ако отпаднат минималните прагове на акцизите, това ще доведе до по-ниски цени на горивата за домакинствата и бизнеса, ограничаване на контрабандата на цигари, горива и алкохол, по-конкурентна икономика и по-високи доходи на гражданите. „Ще поискаме България да направи коалиция, заедно с останалите страни от Централна и Източна Европа за това всяка страна в Е�� сама да определя акцизното си облагане. В противен случай ЕС ще изостава от останалия цивилизован свят. Ако европейските страни не са склонни на подобна стъпка, от СДС предлагат акцизът да зависи от средната работна заплата в дадена страна. Средната заплата в Германия е 5 пъти по-висока от средната работна заплата в България, така че и минималният акциз в България трябва да е 5 пъти по-нисък от този в Германия.
АЙДЕЕЕ, ОТКРИХМЕ ТОПЛАТА ВОДА!
В лето 2011-то синята кохорта от голямото болшевишко роене’90 изведнъж откри, че близане на евро задници усмъртява народа. Не става ясно обаче, защо „Тази година” правителството трябвало да повдигне въпроса за акцизите в ЕС. Тази години, господа е 2011, а ситуацията не беше по-различна и по времето, когато иванкостовото правителство с комсомолски плам в сърцата устремно дърпаше България да я навре в ЕС. Въпросната директива за минимални нива на акциза, както е видно и от заглавието й е от далечната 1992-ра! С други думи, всички правителства, които ударно тласкаха родината ни към новото й неоколониално битие са били великолепно информирани какво точно ще се случи след влизането ни в ЕС – влизане осъществено без всякакви условия и без нито един акт на адаптиране и на европейското законодателство към специфичните условия на България.
Знам, че надутите и надупени евролизачи гръмогласно ще пробват тутакси да се изхилят в байганьов стил, сиреч – я, какъв съм невежа! – и ще почнат много важно да обясняват, че това са смехории – ЕС не си адаптира законодателството към някой си! Който иска да влиза в евросъюза се нагажда към европейските правила…
Така ли? Ами тогава защо въобще трябваше да кандидатстваме за влизане в ЕС? За да харчим процентно в пъти повече за производство, отопление, транспорт и прочее при една напълно демонтирана икономика!? За да се превърнем окончателно в бананова република, на която опъват конците от презиращата я метрополия?
Повече от очевидно. И тук отново ще се върна на същината на попадането ни в ЕС.
ТЕ ПРОСТО НИ ЗАВЛАДЯХА
Вследствие на десетилетно промиване на мозъците с помощта на предателската ни политическа класа и комерсиалните медии, европропагандата създаде в мисленето ни стереотипи, които дори пред лицето на третата ни национална катастрофа, продължават да поддържат в масовото съзнание една лъжа, която днес не стои дори върху един-единствен аргумент. Лъжата за огромното щастие, което ни е налегнало вследствие на еврочленството ни. И независимо, че липсва и един дори аргумент, огромна маса българи и до момента като зомбирани повтарят, това което пералнята за мозъци им е инфилтрирала дълбоко в подсъзнанието – ние сме европейци, ние имаме привилегията да сме членове на Европейския съюз, ние пътуваме свободно в евросъюза (не чак толкоз свободно в шенгенската зона, ама карай!), ние можем да работим по Европа (в повечето случаи полунелегално), ние сме граждани на света…
В този зомбиран напев, разбира се, има толкова истина, колкото в напредничавата европейска максима – слънцето изгрява от Запада. Ние наистина сме европейци,
НИЕ СМЕ ИСТИНСКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Защото римската провинция Европа е създадена преди две хилядолетия в нашите южни земи и тъкмо тя дава името на континента.
Защото свободното пътуване, не е въпрос на членство, а въпрос на договаряне и сделки – може би трябва да съобщим на разпалените евроатлантици тъжната вест, че скоро и руснаците ще пътуват безвизово в Европа – успешно се водят преговори.
И защо, пита се в задачката, трябва да работим по Европа? Да, някой знаменит български професор може да ходи и да ограмотява по европейските университети, гениален български инженер да строи мостове над европейските долчинки, но защо стотици хиляди учители, строители, шофьори, преводачи, техници, граждани и селяни трябва да ходят да берат ягоди в Испания и марулки в Холандия и да ринат на говедата в Англия? Не е ли това случайно вследствие на факта, че същата тази Европа, с ентусиазираното участие на българските си маши, в това число и най-вече на сините правителства унищожи до корен българското земеделие и българската индустрия? Или в България не са расли приказни ягоди, без да бъдат поливани с бром и урина? Или е неизвестна в географския ни пояс марулята и никога не сме виждали говедо, та ако случайно го зърнем ще го сочим с ококорени очи, издавайки пъшкащи гърлени звуци?
Това е, уважаеми госпожици, госпожи и господа, тежката историческа участ на един народ, който не може да се отърве от ��авика си винаги да чака някой друг да дойде и да му реши проблемите, един народ, който не дръзва с един замах да обрише мръсната политическа пяна, която срамотно е полепнала по лицето му, замъглила е погледа му и къде с хитринка, къде с озъбване и най-вече с непоколебимо чувство на национално достойнство да озапти мерака на големите да му изпият кръвчицата.
Но се случи. А когато се случи подобно съдбовно надвиване, няма защо да се чудим, че половината народ продължава да е кьорав за простотиите борисови – когато си заврян в калта и ти натискат сурата в помията, хич не ти е до това дали те управлява пожарникар, милиционер или филанкишията; или някъде отстрани някъв синкав чакал се върти на сто и осемдесет градуса и уж съкрушено вие, че не трябва с подкован ботуш – такова, по врата на народа, по хубаво било с нещо по-меко, нещо – гуменка, пък може и домашен терлик…
На вас ви се гади, а на доста хора от тази бананова република направо им се мре.
Здравейте г-н Фъртунов,
Следя редовно блога ви но последната ви статия направо ме разочарова. Не вината в ЕС.
Правителсвото и��а хиляди други икономически политики с който да смекчи натиска на цените на акцизните стоки. И моето скромно мнение е че не само не мисли в тази насока а искат и все повече данъци и налози. Направете си една справка от статистиката и ще видите че по формата на такси / държавни, общински и на всевъзможни институции регламентирани от „наредбички/ се събира една доста солидна сума от гражданите.
Разликата в заплатите идва от производителността на труда и принадената стойност. Ние сме икономика силно зависима от цените на енергоизточниците – 2,5 повече енергия ни е необходима за прозводство на единица продукцията ни от колкото в Германия например. Това се дължи на две нещо – големите ни бизнесмени вместо високо технологични линии за предприятията си предпочитат да си копуват последен модел БУГАТИ или МАЙБАХТ и многото разрешителни режими и трудното стартиране на бизнес което отблъсква големите и сериозни инвеститори който искат да развиват
високо технологичен бизнес у нас.
НЕ НИ Е ВИНОВЕН Европейския Съюз ние не искаме да си подредим къщичката/Държавата/
Цветан Съйков
@Saykov
Напълно съм съгласен г-н Съйков с аргументите ви, знам ги и в други случаи съм ги използвал в една или друга степен също. Очевидно, не е станала ясна изцяло концепцията ми за което съжалявам.
Концентрирам се само върху един фактор, генерализирам и абсолютизирам, за да демонстрирам най-концентрирано за публиката дълбоката морална нищета и икономическо безгрижие и предателска същност на политическата пасмина у нас в последните 20 години. Поради това елиминирам всички останали фактори, което ви се струва неприемливо, но всъщност е единствения начин на две странички да изясниш националната катастрофа.
Това е.
И само с едно не съм съгласен в коментара ви – цитирам „НЕ НИ Е ВИНОВЕН Европейския Съюз ние не искаме да си подредим къщичката/Държавата/“…
Не „не искаме“, г-н Съйков, истината е, че ние на практика НЕ МОЖЕМ!…
Съжалявам да го изрека гласно, но това е огромна тема 🙂
Поздрави!
Napalno sam saglasen sas vsi4ki vasi rasajdeniy i v tazi statiy i v predavaniyata po televiziy SKAT . Radvam se 4e v Bg ima mislesti hora ,kato Vas , kolkoto i malko da sa te.Zastoto pora4itelite planirali i uspesno izvarsili-NACIONALNATA KATASTROFA-koeto e fakt- uspyha 4rez kupuvane, unistijavane i sma4kvane na intelekta i zombirane na masata.Samo 4e Vi se 4udya kak izdarjate na povsevmesnata prostotiya totalno zavladyala tozi narod sled kato otdavna e izvestno 4e v borbata mejdu intelekt i prostotiya vinagi pobejdava -PROSTOTIYATA. Estestvenno borbata tryabva da prodaljava zatova Vi pojelavam zdrave i jelezni nervi .
Г-н Сайков, по същество съм съгласен с Вас, но един от аргументите Ви:
„Ние сме икономика силно зависима от цените на енергоизточниците – 2,5 повече енергия ни е необходима за прозводство на единица продукцията ни от колкото в Германия например“
не мога да приема безусловно. Нещо повече, когато се правят подобни сравнения трябва да се имат предвид редица други фактори. Ще дам пример:
За завирането на водата, необходима за чаша кафе и в България, и в Германия е необходимо приблизително еднакво количество енергия. В столично заведние кафето ще струва около 1 – 2 лв, а в Берлин – 4 – 8 евро. Резултатът: сваряването на чаша кафе в България излиза няколко пъти по-неефективно, отколкото в Германия – нещо, което е далеч от истината.
Ще продължа с примерите, защото ми се струва, че абсолютизирате понятията: „принадена стойност“ и „производителност на труда“:
Сервитьорка в берлинско кафене сервира 1000 кафета дневно при цена да речем 4 евро. Нейната производителност на труда е висока. В Танзания, където чаша кафе в заведение струва няколко евроцента, същата берлинска сервитьорка дори да сервира 5 000 чаши кафе дневно няма как да достигне „производителността на труда“, която е имала в Берлин.
Ще кажете, че в индустрията има отлики. Така е, съгласен съм, но разликите отдавна не са толкова фрапантни, колко ги изкарва икономическата статистика. Проблемът е във валутните курсове, които зависят от психологически стимули, имплементирани в пазарните действия на отделните субекти и в политическите решения на отделните правителства и твърде малко от обективни фактори.
Необходимо е да се добави и друго – НТП от поне 2 десетилетия няма за цел облекчаване на човешкия труд и от тук – действително повишаване „производителността на труда“. Иновациите в тази посока не са изгодни от „пазарна“ (а и политическа) гледна точка. Докато има огромни маси от хора, поставени в ситуация да приемат мизерно заплащане за труда си, западът ще изнася производството си в третия свят вместо да плаща за роботизация.
Конкретно по статията:
Ако правителствата определят акцизните ставки сами, ще се стигне до „данъчна война“, която по-бедните държави като България няма, как да спечелят. Определянето на минималните акцизни ставки като процент от средната работна заплата за страните е по-разумно да се предложи, но ще срещне отпора на големите икономики Германия и Франция (Великобритания отдавна не произвежда друго освен дългове), които имат пряка изгода от настощото положение. Възможността по този въпрос да се създаде коалиция между държавите от някогашния Източен бло�� предполага относително независими от външен натиск правителства, каквито днес нямат нито Полша, нито Чехия, а ние пък – съвсем.
Излизането от натрапените ни ЕС и НАТО вече е въпрос на оцеляване.Членуването ни в съюзи ограничава сувернитета а според Конституцията ни http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82 е незаконно.Хамериканските патриоти наричат ЕС новият СССР и казват че той първообраза на бъдещото формиране на света след налагането на Новият Световен Ред или новата глобална диктатура на мулти-култи олигархията която ще формира и световното правителство.Ромп УЙ бе назначен за губернатор на европейският протектуриат от Билдемберг груп.Така че няма време, излизането ни от мулти-култи месомелачката на глобалните архитекти е въпрос на оцеляване.Семената на съпротивата трябва да бъдат посети и в България.Като особено заразителен е челният американски опит в борбата срещу глобализацията и тиранията http://www.youtube.com/watch?v=oNJXF7bOE_M&feature=related
Ревах, когато разбрах, че са ни натикали в Европейския затвор „доброволно“!
Не мога да кажа, че 100% одобрявам сайта, който ще ви посоча, но има неща, които могат да те накарат и да се замислиш.
http://www.larouchepac.com/
И за да не търся друга страница за мнение, искам само да кажа, големите вече ги видяхме кои са и какво могат. Ще можем ли ние малките да си извоюваме правото да не сме само пушечно месо и население за експерименти.
Всъщност, американците, колкото и да са големи по площ, вече са почти опитомени, с помощта на Холивуд и сие. Тогава остава „въпросът с отговор“, кой ги опитоми?
Дали пък няма да ги надминем американците?
2011-1876=135 години от Априлското Въстание.
Да си спомним за Бенковски и четата му!
Българинът е запазил език и обичаи пет века, въпреки многото „приятели“ и доброжелатели.
Великите мошенически сили следват заръката на Петър Велики, като че ли всички са му от коляното, да правят политика с измама и обещания, да владеят времето и чуждата земя влизайки на цената на всякаква цена и заблуждавайки и население и управа с фалшив блясък, с фалшив стандарт и с фалшиви обещания.
Б.Петвеков. Историята на източния въпрос преди освобождението на България. София, Печатница на Тане Пеев, 1908 (фототипно издание), с.99-204.
Това е книгата, която ако ви попадне не пропускайте да я прочетете.
ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ
В българското финансово управление основно слушат съвети от Европейската комисия (ЕК) и това е повод за преценка на ролята на специалистите от ЕК за състоянието и на българската икономика.
Възниква въпросът – кой е виновен, ако представители на ЕК дават грешни финансови съвети?
Определена отговорност имат и приели и изпълняващи непълноценни съвети, т. е. съответните компетентни органи, но преценка следва да има и за тези, който дават непълноценни финансови съвети – в случая представители на ЕК.
За подобряване на сегашната икономическа обстановка във всяка държава от Европейския съюз (ЕС) е жизнено необходимо да се премахне основния недостатък във финансовото управление в държавите в ЕС, което е налично поради продължение на наследена (от 1716 г.) непълноценна финансова практика от водеща европейска д��ржава.
Същността на този недъг е, че с одобрение на ръководството на ЕС в държавите се ползва непълноценна платформа на държавно финансово управление, при която ненужно е обезценена пазарната роля на компетентни държавни органи. Конкретността на грешката, която се допуска е никому ненужно запазена практика от времето на „Златните пари” и несъобразяване с качества на ползвани „Незлатни пари”.
Ръководството на ЕК одобрява изключително грешен подход – компетентните държавни органи да извършват разходи за защита на съответната финансова система без да изискват и получават от конкретни потребители пазарно заплащане.
Именно прилагането на това вредно за всеки пазарен субект пазарно самоотрицание е основна причина държавните управления на страните от Европа да имат завишени ежедневни разходи и да са лишени от полагащи се парични приходи. Това създава стопански диспропорции, саморазвиват се стихийни регресивни икономически процеси и криза. Последиците от катастрофалното държавно финансово управление изпитват върху себе си всички европейски страни, като това е по-пълно изявено при Р. Гърция, Кралство Испания и др. Поради влиянието на непълноценното държавно финансово управление, при съответните стопанства са налични стихийни процеси на стопански упадък.
Подобни регресивни стопански процеси има и в Р. България. Ако компетентните български държавни органи продължават досегашната препоръчана и одобрявана от представители на ЕК грешна и самоубийствена практика на държавно пазарно самоотрицание, то българската икономика се самообрича на уголемяваща се финансова обезценка.
Представям открито този важен обществен проблем, защото управленската финансова грешка е открита и е възможно начало за нейно премахване.
Заради грешно управленско финансово поведение, ежедневните реални парични загуби за европейските държави са за милиарди евра, но все още компетентните органи не намират сили за корегиране на допускана слабост.
Проблемът е световен от 1716 г., но през 2011 г. е възможно успешно решение.
За преодоляване на тази никому ненужна финансова грешка в европейското управление и реално преодоляване на кризата е необходим конкретен пазарен подход за защита на обществени интереси. Началото ��а успешно усъвършенстване може да се осъществи от конкретни действия на български държавни органи, които ще са полезни за спасение на ЕС.
За съжаление представителите на ЕК трудно могат да бъдат убедени, ако те самите не желаят да разберат, че сега прилагат начин на катастрофално държавно финансово управление.
Всеки изгубен ден за коригиране на допускани неточности е изгубен навеки и това носи нови преки и/или косвени щети за всеки български гражданин.
В най-общи линии Българската икономика не може да се вкара в рамките на учебниците по икономика, дори да са напечатани и в Харвард. ЕС прилича на турска баня и както е във вица ръцете са ти заети да си пазиш дупето и можеш да се търкаш само с краката. Ние като най-слаба държава в ЕС само си пазим дупето и нищо не правим. От една страна са ни отпуснати квоти, но от друга хищни чужди фирми са се вмъкнали в „кошарката“ ни и усвояват и изнасят печалбата в чужбина. В ЕС няма солидарно разпределение на икономически дейности, иначе трябваше да обяват социализъм, има солидарно или не до там плащане на членски внос и след това кой кого може да надхитри и удави, като обикновено удавени са кои – най- малките. Вътрешно икономически имаме КГБ-ДС-БКП-МВР политико-икономическа мафия, където в икономическите отношения се прилагат военно-полицейски прийоми. При анализ на икономически показатели става видно едно – икономическо заробване не без помощта на родната политико-икономическа мафия. Въпроса не стои как да борим конкуренцията, въпрос�� е как да се спасяваме. Как да се борим, когато сме с пранги на ръцете, как да се надбягваш с чуждите фирми, когато са с 10 обиколки пред нас. Има само 2 изхода . Единия е глобален и е свързан с промяна на ценностната система, другия е оставяш всичко, минаваш границата и започваш работа при победителите. Какво ще стане времето ще покаже.