Тъжният опит на ББ спрямо Ердогановия…
Тези дни в съпровод на тържествени маршови маанета турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган оповести решение на правителството, публикувано в края на седмицата и в турския Държавен вестник, че на всички признати религиозни групи се дава правото да получат обратно одържавените от Главната дирекция по вакъфите (фондациите) и от Хазната недвижими имоти; включително църкви, гробища и чешми, отнети през последните 75 години, съобщи кореспондентката на БНР в Турция Нихал Йозерган. Отделно, Турция ще заплати „справедливи обезщетения на представители на малцинствата, чиито имоти са били присвоени или продадени на други турски граждани или организации”. С това изменение българската общност ще може да получи по-голямата част от 45 –те отчуждени през годините имоти, сред които е и сградата на бившата Българска болница, която сега се ползва от вестник „Тюркийе”. Отчуждени български имоти има в Истанбул, Одрин и Къркларели.
Всичко това разбира се е похвално. Защо обаче усещам как на Бойко Борисов му се стъжни?
Защото Ердоган го изпързаля. Съвсем друго щеше да е, ако първо беше направил тоя жест към Бойко при някоя от безчетните напоследък шушу-мушу срещи между двамата, та наш Бойко да може да си извади въздуха с тупане по гърдите, демек, видите ли как мойта подмилкваща политика към Турция, за която толкоз ме плюехте, даде резултат! И то какъв резултат!..
А сега, какво? Евреи, гърци, та включително и арменци (дето хич не са милозливи към турчина) и те си получиха имотите, при това доста повече от нашите. Като теглиш чертата се оказва, че цялото сгънато одве упражнение бойково нахалост е отишло и поврага!
При положение, че реално отнетите ни имоти, на тракийците само, са за над 20 милиарда долара, Тайип ни бил връщал „гробища и чешми”. Голям себап! Дума да не става – с хаир отвсякъде ни обгражда башбаканът. Което иде да докаже, че от политическо фелацио бойково – файда йок.
Та, те туй исках да ти рекна Боко, изправи се момче, Да се въртиш около ердогановия зад – полза никаква, ами поне опази някакво достойнство, ако още ти е останало. Защото едно само такова действие на Високата порта ясно показва, че цялата ти балканска политика е напълно несъстоятелна и само публично демонстрира, че ти си „нулев проблем” за анадолския конак. А нулевите проблеми, кой им обръща внимание, с нулевите проблеми – кой се съобразява? Те нали затова са нулеви, ще рече прах и пепел, нищо, вакуум.
Виж, ако почнеш да ръмжиш, че по никой от големите, наболели, нерешени проблеми между България и Турция нищо не помръдва – нито за тракийците, нито за Резово, нито за необезпокоявано шетащите по българските земи емисари на МИТ, може някое ушо в Анкара и да щръкне и да вземе да те локализира…
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%8A%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
Да си спомним и деня, Шести септември 1885г.
Защо ли не ми харесва литографията на руснака в тази информация…
Пенчо, бре, чети!
Николай Павлович е български художник, син на видния възрожденски деец Христаки Павлович и брат на лекаря Димитър Павлович.
Първите опити на Николай Павлович като художник са илюстрации към книги на д-р Петър Берон. С парите от тези илюстрации той започва да учи във Виена. По-късно – през 1858 г., завършва Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен. Под влияние на немската школа Павлович става поклонник на детайла в живописа.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9_%D0%9F%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%87