Валентин ФЪРТУНОВ
В САЩ – „Големите момчета” откраднаха парите, а сега се готвят да разоръжат врящата и кипяща Америка в отчаян опит да се спасят от справедливия гняв на милионите честни американци
В предходните три публикации за САЩ ви представихме задкулисните игри, чрез които в последните стотина години една котерия банкери се опита и в значителна степен успя да овладее контрола над най-бързо и ефективно развиващата се нация в света, превръщайки САЩ в империя, а Федералният резерв, чудовищният национален дълг – гонещ вече 12 трилиона и доларът – обезпечен до по-малко от 4 цента, в перфектни средства за поробване и източване благосъстоянието, както на самите американци, така и на останалия свят.
Тук ще приповдигнем бляскавата холивудска и медийна завеса, за да зърнем какво става при обикновените американци – все по-бедни, но за сметка на това – все по-въоръжени.Още в началото следва да подчертаем, че не сме особено привързани към конспиративните теории и ако темата ни навлиза в същите територии, то е поради простата причина, че пропагандната машина на САЩ – най-перфектно действащата индустрия в съвременния свят, е напълно овладяна от същата тази свръхимотна прослойка и работи под пълна пара, за да манипулира съзнанието на хората в САЩ и по света в необходимата й посока.
Днес обаче е различно. Има Интернет и ние можем да ви цитираме и различни гласове и съвсем други версии. Да започнем с майската статия на бившия кандидат за президент на щатите, баптисткия пастор от Пенсакола, Индиана Чък Болдуин –
„Вече става много напечено”
Чък Болдуин, в миналото активен републиканец, сле�� първия мандат на Джордж Буш-младши се превръща в негов противник, напуска Републиканската партия и заедно с конгресмена Рон Пол днес е сред най-яростните критици на имперското развитие на САЩ. Той и сподвижниците му от изолационистката Конституционна партия пледират за намаляване на подоходния данък, отмяна на Патриотичния закон, ограничаване на имиграцията, изтегляне на американските войски от Ирак, запазване правото на гражданите за съхраняване и носене на оръжие, връщане към златния стандарт като обезпечение на долара. Основната тревога на опозиционерите е стремителното нарастване на полицейщината в САЩ, която бе узаконена с т.н. Патриотичен закон след събитията от 11 септември. Въпросните събития, без да се впускаме в коментари за това, кой точно ги замисли и извърши, в последна сметка послужиха изключително ефективно в полза на банкерската котерия, в един истеричен опит да се спаси обречената им финансова империя, след реалния банкрут на САЩ на 15 август 1971 г.(когато Никсън обяви окончателен отказ от обезпечение на долара). Въведеното с Патриотичния закон по същество военно положение в САЩ на практика обезсили за неопределено време основните демократични свободи на американците. След поредната финансова вихрушка през 2008 г., когато огромни средства, собственост основно на средните американци, за кратко време се „изпариха”, в Америка започна да става действително много напечено. Дори във водещи вестници и тв предавания се просмука вече крилатата фраза „Кой открадна парите[на американците]” и дори очевидния, но премълчаван досега отговор: „Големите момчета (така американците наричат финансистите и топ-мениджмънта, б.а.) откраднаха парите!”
И в този момент изтече една тайнствена информация, която както е почти невъзможно да бъде потвърдена, така и почти невъзможно е да бъде отхвърлена. Бившият държавен секретар Хенри Ки��инджър, заедно с други двама бивши държавни секретари – Джеймс Бейкър и Джордж Шулц, бившият военен министър Уилям Пери, е участвал в разговори с руския президент Дмитрий Медведев, съобщава на 19 март 2009 т. г. кореспондентът на „Ню Йорк таймс” от Москва.
Проблемът е, че нито той, нито коя да е друга от големите медии не казват нищо за един пасаж от разговора, при който на изразената от Медведев загриженост за общото състояние на Америка и на прекия му въпрос, дали след икономическият колапс няма да последва катастрофално сгромолясване и на гражданското общество в Америка, Кисинджър отвръща: „До септември ще сме конфискували всичкото частно притежавано оръжие, така че наистина няма никакво значение какво точно ще направим, ние пак ще сме на власт”. Както и можете да предполагате, това вече
взриви американците.
И както казва анонимен участник в един от опозиционните дискусионни форуми в мрежата: „Само да посмеят! Това ще е истинска кървава баня!”. Тази реакция не е неочаквана. Втората поправка на американската конституция признава правото на американските граждани да притежават и носят оръжие. В тази връзка е много красноречиво едно изказване на Дейв Уъркман, главен редактор на ежеседмичника „Гън уик”: „Конституцията на САЩ не предоставя граждански права, тя само признава тези права. Например, тя не гарантира на хората щастие, тя само признава правото на всеки човек на стремеж към щастие… Привържениците на правото за притежаване на оръжие по правило са привържениц�� на всички други права и свободи. Ние свято вярваме и в първата поправка, и в третата и т.н…”
Междувременно задействаният вече и „облечен” с правомощия федерален репресивен апарат на пълен ход започна да добавя в списъците на неблагонадеждни и потенциални терористи не само ислямски активисти по подозрение във връзки с фантомната Ал Кайда, но и всеки нормален американец, несъгласен с официалната политика. „Както съм казвал и преди, много е вероятно, когато всичките тези критерии (на различните правораздавателни институции на тема, кой е неблагонадежден) се обединят, 75% от всички американци ще бъдат включени в списъците… на опасни екстремисти, които трябва да бъдат наблюдавани и от които трябва защита…”, заявява по този повод Чък Болдуин.
Ако се възползваме от заглавието на едноименния трилър на Том Кланси – „Реална и непосредствена опасност” е надвиснала над залязващата империя. Защото, независимо дали плановете на управляващия елит за разоръжаване на обикновения американец са от непосредствен характер, или се подготвя почвата за по-плавно извършване на същите стъпки, положението е повече от напечено. За илюстрация ще приведем още малко статистика. Според последни данни от руски разузнавателни източници, които между другото малко се различават от официалните на американската федерална агенция за контрол на алкохола, тютюна, огнестрелните оръжия и взривните вещества (ATF) към 2008 г. броят на пълнолетните американци, които притежават едно или повече огнестрелни оръжия, вече е надхвърлил 50% като общото число на тези оръжия, притежавани от гражданите на САЩ плътно се е доближило до 270 милиона дула!
Трудно е да се прогнозира развитието на темата, но изглежда колизията е неизбежна. От едната страна е банковата котерия и хранениците им от управляващия елит, които за по-малко от сто години са откраднали 95% от богатството на американския народ (с толкова се е обезценил доларът от 1913 г. до днес, б.а.), която котерия с ипотечния балон от 2008 г. премина всякакви граници на алчност и безразсъдност, докарвайки американската империя до пълна икономическа катастрофа. От другата страна е един силен и издръжлив, макар и чудовищно манипулиран народ, чиято енергичност, предприемчивост и смелост е достойна за възхищение. Този народ, наброяващ към момента 306 милиона души:
– държи в домашните си арсенали 270 милиона пистолети, револвери, пушки, автомати, леки и тежки картечници, гранатомети, минохвъргачки и прочее;
– националният му дълг е почти 12 трилиона долара;
– националната му валута е обезценена практически до стойността на хартията, върху която се печатат ликовете на американскине президенти;
– полицейската и съдебната му системи са в неразрешима криза – само погрешно произнесените смъртни присъди, впоследствие отменени, са 68% по данни на Ройтерс;
– допреди катастрофата от 2008 г. 1% от американците държеше 40% от богатството на страната, а 80% от американците притежаваха едва 16% от това богатство.
Всяка империя има възход, зенит и залез. Залезът на империите обаче, за разлика от залеза на слънцето, не предизвиква възхищение и любуване, защото в него няма красота. Обикновено е омерзителен и в най-добрия случай предизвиква тъга. А в това време вече звучи извечното: „Кралят е мъртъв! Да живее краля!”. Новият. Да се готви. Часът му наближава.
(Първа публикация на статията е в седмичника в.„Десант“, юни 2009)