Валентин ФЪРТУНОВ

Перфектен синтез на Национална доктрина за сигурност и национална стратегия за икономическа експанзия

ТУРСКАТА АРМИЯ В ЦИФРИ И ФАКТИ

Личен състав: 421 хиляди души, с жандармерията и бреговата охрана – 652 хиляди души.

Военен бюджет: надхвърля 10 милиарда долара за 2009 г.

Сухопътни сили: 4 армии, 10 корпуса, 2 механизирани дивизии, 1 пехотна дивизия, 1 учебна дивизия, 14 механизирани бригади, 14 танкови бригади, 12 пехотни бригади, 5 бригади командоси, 5 учебни бригади, 1 полк на президентската гвардия, 5 полка и 26 батальона на пограничната охрана. Въоръжение – 4170 танка, 12 пускови установки за оперативно-тактически ракети, 930 бойни машини за пехотата, 4600 БТР-а, 360 бойн�� разузнавателни машини, 885 самоходни артилерийски установки, 1330 оръдия, 164 системи за ракетно-залпов огън, 1400 установки за противотанкови ракети

Военно-въздушни сили: 19 бойни ескадрили, 2 разузнавателни ескадрили, 5 учебни ескадрили, , 6 транспортни ескадрили, 1 ескадрила въздушни танкери, 2 радарно-наблюдателни дирижабъла в това число – 400 самолета Ф-16 и Ф-4, 470 вертолета, 110 безпилотни самолета, самолети-радари и т.н.

Военно-морски сили: 13 дизелови подводници, 20 фрегати, 6 корвета, 22 ракетни и торпедни катера, 29 миночистача, 106 патрулни кораби и катери, 80 помощни съда, 2 ескадрили морска авиация, 1 бригада морска пехота.

РЕФОРМИТЕ  В ТУРСКАТА АРМИЯ

Най-радикалната реформа на турската армия предвижда да се ликвидират 2 от четирите армии – 3-та полева и 4-та Егейска. Ще се създаде единно командване на трите вида въоръжени сили – сухопътните, ВВС и ВМС, като на мястото на Генералния щаб ще се създаде Обединен щаб. На базата на щабовете на 1-ва (Истанбул) и 2-ра (Малатия, Изт. Турция) армии ще бъдат изградени командвания на Западната и Източната група войски. Очаква се към 2014 г. общата численост на турските въоръжени сили да бъде съкратена с около 20-30%. Новата структура предполага по-малка по численост, но по-мобилна армия, обезпечена с най-съвременно оръжие и бойна техника. Планира се и увеличаване процента на професионалните военни, главно в частите на постоянна бойна готовност и длъжности, нуждаещи се от висока квалификация. Този процес ще продължи, докато се премине изцяло на професионална армия. За целта Турция прави всичко възможно да модернизира без всякакво изоставане армията си максимално, което би позволило увеличаване на бойната ефективност в пъти, при рязко намаляване на личния състав. Освен разгръщането на космическо разузнаване, за което вече говорихме, с големи темпове се подменят и основните въоръжения в различните родове войски.

Турция се се въоръжава с изтребители от пето поколение, като за целта се предвижда поръчката на 100 изтребителя Ф-35. Планираната сделка е за около 10 милиарда долара, а изпълнението й – в течение на 20 години. При това Турция настоява половината от тази сума да отиде за производство на компоненти за изтребителите, включително по американски лицензи от фирми от турския военно-промишлен комплекс. Сред тях на първо място е турската аерокосмическа компания TAI, която от 1985 г. е произвела по лиценз на Локхийд-Мартин 240 изтребителя Ф-16 Фалкон, част от които са били за експорт. Въпросният Ф-35 се очаква да попълни турските ВВС през 2012 г.

Проектът за „турският” хеликоптер АТАК е в пълен ход. След няколкогодишни пазарлъци в типичния ориенталски стил турците постигнаха своето. След изключителния американски натиск почти готовата сделка за доставка на руски штурмови хеликоптери Ми-28 изчезна от дневния ред. Турците въртяха, сукаха и все така между другото тихичко изоставиха и американските оферти и тази на Еурокоптер. Любопитното е, че и за хеликоптерите в последна сметка спечели офертата на италианската Финмеканика (която чрез дъщерната си Телешпацио спечели и конкурса за турския шпионски спътник Гьоктюрк), този път чрез дъщерната си Агуста Уестланд. И забележете, турците отново успяват да се преборят главният контрактор да е турската аерокосмическа компания, а същинският хеликоптерен производител – италианската фирма да е подизпълнител(!?), като турците получават и правото за производство и продажба на хеликоптери АТАК на трети страни! Ето как се прави оръжеен бизнес, ето как се модернизира армия. Цялата сделка е за 50 хеликоптера и е на обща стойност 1,6 милиарда долара. Между другото и тук не мина без проблеми – през март при тестово изпитание на прототип в Италия, задният ротор загуби мощност и машината падна, но пилотите оживяха. Турците набързо заметоха инцидент и заявиха, че разработката продължава по план.

Подмяната на танковият парк на турските бронебригади пък ще бъде изпълнена отново с крупното участие на турски контрактори, като тук водещ е известния автопроизводител Отокар, но и още двама турски субконтрактори, а реалните проектанти и производители са южнокорейските фирми Хюндай Ротем и Рокетсан, които са… подизпълнители. И отново, турската страна ще получи всички лицензи и цялата интелектуална собственост за производството на танка АЛТАЙ, а сделката на този етап е за над 400 милиона долара. Виждате, как в абсолютен баланс се развива синтезът „национална сигурност – национален икономически интерес”.

Тук ще посоча, че общият оборот на компаниите от турския военно-промишлен комплекс – около 70 на брой, включително 15, в които държавата има акции – от 900 милиона долара през 2001 г. е достигнал 2 милиарда долара през 2007 г. Съответно местното производство на оръжейни системи за турската армия от 25%-ен дял през 2004 г. е надхвърлил 41% през 2009 г., а Ердоган заяви, че в най-скоро време този процент трябва да надхвърли 50%.

ТУРСКАТА ДОКТРИНА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ

Когато говорим за модернизацията и цялостното развитие на турските въоръжени сили, не бива да пропускаме основните стратегически постулати. Съобразно актуалната доктрина за национална сигурност, Турция трябва да е готова във всеки един момент да води така наречената „война и половина”. Странният термин означава, че във всеки един момент Турция трябва да е в състояние да води едновременно война с един външен противник и успоредно мащабни военни действия против сепаратистки метежи вътре в страната.

В доктрината като потенциални външни врагове, които могат да застрашат националната сигурност на Турция са посочени следните страни: Руската федерация, България, Украйна, Армения, Ирак, Иран, Сирия и Гърция. От изброените страни се отчита, че единствено Руската федерация няма да може да бъде окончателно сломена от турската армия.

На фона на казаното, заявленията на турския външен министър Ахмет Давутоглу за „нулеви проблеми със съседите”, „многовекторност на външната политика”, „мека мо��”, „регионална свръхсила”, не са просто политическа логорея, а част от точно премислени ходове за реализацията на тази доктрина за национална сигурност, която трябва в последна сметка да превърне Турция в геополитически колос, един от полюсите на новия многополюсен свят след западането на империята САЩ, да затвърди и развие още повече положението й на суперикономика и член на Г-20 и естествено и много съществено – положението й на енергиен диспечер на „Голяма Евразия”. За постигането на тези геополитически цели, отношенията на Турция с Русия, ЕС, САЩ и мюсюлманския свят са ключови, а модернизацията и максимизирането на ефикасността на армията й – решаващи. Ако трябва накратко да обобщим предмета, който анализираме, би трябвало да подчертаем, че процесът на модернизация на турската армия настъпва неслучайно в последните години. Той е част от цялостната стратегия на ислямистите на Ердоган, част от неоосманската им доктрина. И бих искал да завърша този кратък анализ със скорошно изказване на един от най-добрите специалисти по проблематиката – Евгений Сатановский, шеф на Института за Близкия Изток: „Днешна Турция преминава през пик на трансформация на политическата й система, опитвайки се да стане един от полюсите на новото световно устройство. Като съсед тя е привлекателна, но опасна. Турция е изгоден, но тежък партньор. Тя е силен, но непостоянен съюзник. Светът, който строи – това е светът на Турция. Неговият център – това е Анкара. Другите страни, без значение дали са съюзници или противници, източници на суровини и технологии или инвестиции, се намират в периферията на турските интереси. А интересите са изменчиви, алианси и съюзи се прекрояват, а договорите се преразглеждат щом престанат да бъдат изгодни…”

Бих допълнил само – а когато си споменат в турската доктрина, като потенциален проблем за националната й сигурност и си напълно разоръжен, започва да ти става страшно…

Анализът е публикуван във в. Десант