Тема: „България и бъдещите войни“

>>> Линк за сваляне на предаването

Тема: „Акве Калиде – възкресението на царските бани“

>>> Линк за сваляне на предаването

Тема: „Путин и задкулисието“

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

ПИСАТЕЛЯТ ВАЛЕНТИН ФЪРТУНОВ ЗА „СОРОСИАДА” И ПЕТАТА КОЛОНА В БЪЛГАРИЯ

– Признавам си, че вече не очаквах някой да надигне глас в публичното пространство у нас по тази тема. А това би означавало, че липсват както свободна журналистика, така и свободни писатели. Но се появи авторското предаване „Соросиада” по телевизия СКАТ и бе изтрит срамът, трупал се вече над две десетилетия по челото на българската интелигенция. Ентусиазиращото е, че това стори един талантлив, съвременен български писател, как посмя?

– Какво да ти кажа, не знам какво би трябвало да значи „как посмя“. Или смееш, или не смееш. Ако не смееш – не се захващай. Това е принципът. В България, както и по света, върви една много гнусна история, която можем да наречем „Голият цар“. В смисъл, че царят е гол, но никой не го изрича гласно… Само че общото с известната приказка на Андерсен свършва дотук. Модерната публика не просто се спотайва, тя се „изхитря“ да вижда несъщес��вуващите дрехи на царя, благодарение на непознатото през хилядолетната човешка история манипулиране на широките маси до състояние на зомбираност, каквото наблюдаваме в новия век. Накратко, днешната публика действително не вижда, че царят е гол! И това е най-страшното… Оттук нататък е просто и ясно – с неприязън наблюдавам противобългарската дейност на соросовите организации в България още от началото на 90-те, а от 4 години системно ги разследвам и изнасям за публиката нефризираната истина за соросоидите и соросиадата, дори в голяма степен въведох в общественото пространство тези термини…

– От много години у нас е в сила максимата – „ По отношението към соросоидите ще ги/го познаеш”…

– Това е огромната тема за Петата колона у нас. И тук отново е страшно – освен пряко платените соросоиди, които щатно вършат сатанинската си работа, има една огромна група подгласници… На практика българското общество бе разчупено на две – примирени или пасивни страдалци, от една страна, и отчаяни агресивни конформисти, от друга, които на практика формират тая Пета колона. И не става дума за някаква шепа предатели, говорим за една огромна част от обществото, ако и да не надхвърля 20-25%… Но малко ли са 20% от българите!? Това не е страшно, това е ужасяващо! 20% от българите са готови да плюят на всичко българско, да тъпчат останалите, да се катерят по трупове, за да осигурят себе си и семействата си… Това вече не е дори просто Пета колона, а нещо много-много по-чудовищно. Това е своеобразен призив за разпадане на българската нация. ГЕРБ е добър пример за политическа легитимация на този феномен…

– Откъде извира този напластил се страх от соросоидите? Живели сме и двамата по времето на социализма, не ти ли се струва, че тогава нямаше такъв лепкав страх от институция? Само силата на парите ли предизвиква този животински страх?

– Не знам, а и не го разбирам това. Никога не съм изпитвал страх от институциите. И винаги съм ги подозирал във всички грехове. По времето на соца съм водил поне три граждански дела срещу различни институции, включително срещу РУ на милицията – и трите ги спечелих, тоест съдът отсъди в моя полза… Днес и през ум не ми минава да водя дела, но това е по-скоро прагматизъм, продължавам да не изпитвам страх от институциите. Но вероятно сте прав, днес парите са всичко, човекът е нищо.

– Потресаващо в предаването бе разкритието за причината и зараждането на мита „Жан-Виденовата зима”. (И аз в твоя стил ще кажа, че никога не съм изпитвал симпатии към този човек, още от времето когато кацна в Пловдив в качеството си на първи секретар на комсомола и получих редакционната задача да подготвя интервю с него…) Поразяващото за мен е обаче това, че той не се защити вече толкова години, а той можеше най-добре да разка же за грозната манипулация, дали само от страх мълчи?

– Не го познавам лично Виденов, но не ми изглежда страхлив. Мисля, че по-скоро е замесено някакво съображение „за честта на пагона“, сиреч за доброто име на партията-майка. Дори и „бивш“, един лидер на партия, един партиен министър-председател никога няма да отвори уста, за да наплюе партията си… В този смисъл и да разказва истини, за които не е настъпило времето. Дори и ако собствената му партия го е предала и продала…

– „Соросиада” опит за история на кръстоносния поход срещу България ли ще е?

– История? Не! Въпреки че без хронологически обзор на случващото се няма как да минем. Всъщност, анализите на тази гигантска манипулация са доста неблагодарна работа. Усещането е, че си лепнал от лудостта на благородния хидалго и се сражаваш с вятърни мелници. Соросоидното пелте е полепнало навсякъде, протекло е в шуплестата структура на големите комерсиални медии, които по същество са част от играчите и то най-важната част, защото тъкмо те извършват зомбирането на публиката. Да се изправиш срещу цялата тая отлично смазана и финансирана зловеща машинария е отчаяна работа. Хората те слушат, гледат и четат с внимание. Но освен една малка прослойка от будни и критични мозъци, които виждат в предаванията ми по СКАТ своя собствена трибуна, останалите са впечатлени, но за кратко. Свършва предаването и отново ги залива розово ухаещото пелте, наляга ги програмираната дрямка и чутите и видени истини се отдалечават и размиват като стряскащ сън. А Петата колона и директно ме плюе, псува и ругае в анонимните форуми. Когато все пак соросоидите започнаха да се дънят яко и анализите ми от почти цяла петилетка започнаха да се в��емат на въоръжение и от други автори, темата започна да се разработва и в други медии. „Социалните инженери“ от най-опасната част на соросоидството – мозъчния тръст „Глобална България“, им подадоха на публичните си лица фланелките с надпис
„Аз съм соросоид“, което с извинение доведе до пълна диария. Разбира се, това бе и целта – наместо да се отбраняват, преминаха в нападение и оплескването стана пълно. Всеки, който заговори днес за соросоиди, бива вземан на присмех, това е резултатът към момента.

– Във всички сфери на обществения живот ли ще бъдат показани пипалата на „Соросиада” ? Защото те са навсякъде?

– Не съм се ограничавал по никой начин и ако не съм надникнал навсякъде, това е защото те са навсякъде и физическото време не достига да бръкнеш надълбоко във всеки социален парцел. Естествено, фокусът е върху фундаменталните сфери – на практика соросоидите изготвиха или се месиха активно и нахално в изготвянето на цялото ново законодателство и с огромни усилия здравата част от публиката възпрепятства крайности, каквито потресно наблюдаваме вече в половин Европа – гейските истории, педофилията, разбиването на семейството. Не можем да се похвалим обаче с някакви успехи в етническата сфера, където бяха прокарани съсипващи нацията правни текстове, да не изреждам…

– За окупирането на литературния живот в България от соросоидите ще има ли отделен епизод? Защото там, като че ли, погромът е най-страшен…

– Ето в тази сфера не съм заничал. Имам представа какво се случва, но най-общо, тъй като не съм на „ти“ с текущата литературна продукция – каквото съм пробвал да чета, захвърлям тутакси… Постмодернизмът като цяло ме отвращава… И не на последно място, опитвам се да опазя етичността си без да ме интересува какво правят другите – не мога да коментирам писатели, включително с обществените им позиции, пиарски напъни и личностни действия, тъй като ще изпадна в конфликт на интереси, аз също съм писател, а не литературен наблюдател – работата ми е да пиша книги, а читателите и историята ще си кажат тежката дума. Да ти върна топката – това е твоята нива!

– Смяташ ли, че е възможно да се освободим от соросоидите?

– Зависи какво имаш предвид под думата „освободим“… В най-твърдото си звучене, това означава гражданска война и решаване на класическия въпрос „Кой – кого“… В началото на разговора ни посочих, че Петата колона, която е на практика изцяло соросоидна, съставлява един голям процент от нацията! Затова казвам гражданска война… Няма да коментирам моралните съображения около един такъв „твърд“ вариант. Но обективно го считам за много слабо вероятен. Иначе, на ниво медийна полемика, считам, че и аз, и всички други автори, които ме подкрепиха или се включиха самостоятелно в това сражение, можем да се поздравим с успех, защото в крайна сметка успяхме да разбием манипулационната завеса и соросоидите бяха показани на публиката в цялата им хубост… Забележете, такива битки се водят между мозъчни тръстове – екипни и мощно финансирани, а тук, в България – от соросова страна ги има в изобилие и срещу тях един писател, няколко журналисти, политолози, и всеки самостоятелно, без финансиране, както се казва за едната чест и дълг. Какво пък, соло-мозъчният тръст Фъртунов и няколкото съмишленици добре се справихме!

– За мен има в момента двама съвременни български писатели, които създават литературни творби, високо над средното световно равнище – Александър Томов и Валентин Фъртунов. Разбира се, техните творби са натикани в зоната на мълчанието, на страхливото мълчание. Александър Томов се опитваше да изпълни гражданския си дълг чрез статии във вестник „Атака” и спря. Сега Валентин Фъртунов се опитва да разкрие механизмите на заробването. Талантът никога не мълчи! Май руското афористично изречение „Поет може и да не си, но гражданин си длъжен да бъдеш” на българска почва трябва да се промени „Талантливият писател винаги е гражданин!” Кое те накара да създадеш това фундаментално за нас, българите, телевизионно предаване?

– Благодаря ти за високата оценка, която даваш на книгите ми, ценя и много уважавам творчеството на Александър Томов, за собственото си ми е трудно да си дам цялостна равносметка докъде точно съм стигнал, да се надяваме, че поне частично си прав… Мисълта е приятна за писателското ми его, хо-хо-хо! Колкото до гражданската позиция… Всеки я има, въпросът е да се заяви, при това, колкото е възможно по-гръмогласно, за да има ефект в о��щественото пространство. Ползвам значителния си професионален опит както в журналистиката, така и в маркетинга и в груповата психология, доброто познаване на структурата и функционирането на мозъчните тръстове. Писаното слово си е писано слово, но ние живеем във времето на електронните медии и естествено използвах най-могъщата от тях – телевизията… И разбира се, изключителният шанс да живея край Бургас, където се намират студията на СКАТ ТВ – една удивително нестандартна, но с огромна аудитория и национално и глобално сателитно покритие телевизия и един много интересен човек като Валери Симеонов, който, дори и да не е съгласен с някои от тезите ми, проявява невероятна толерантност, каквато едва ли бих срещнал в някоя от другите големи телевизии… Ето така стават хубавите неща – твърдоглавост, инат и „с малко помощ от приятел“…

– Как би характеризирал „Отворено общество” по възможно най-краткия начин?

– Ами как… Трансмисия за инсталиране на новия световен ред в България – малко е тромаво с тия техницизми, но това е първото, което ми хрумва и ми се струва доста изчерпателно.

Интервю на Стоян ВЪЛЕВ

Тук ви представям какво става в Унгария в момента, чрез подборка от информации промъкнали се в официозната преса, през завесата от медийно затъмнение. Първият материал е коментар на американския наблюдател Роналд Рой в независими американски сайтове. Няма да правя коментар, всичко което мисля е казано в заглавието.
PS Мнозина питат днес – какво да правим. Тук е отговорът. Това е пътят.
В. Фъртунов

PS1 Днес изско��и и поредната мъничка кратичка новина за Унгария, няма как, наложи се да я приложа и нея в края на материала, все пак става дума за поредния рекорден спад на безработицата…

Роналд Рой

Унгарците изгониха Ротшилд

Унгария прави история от първа ръка. От 1930 г. в Германия няма голяма европейска държава, която да се е измъкнала от примката на контролираните от Ротшилд международни банкови картели. Това е потресаваща новина, която трябва да окуражи патриотите по цял свят да засилят борбата си за свобода от финансовата тирания.
Още през 2011 г. унгарският министър-председател Виктор Орбан обеща да раздаде правосъдие на своите предшественици – социалистите, които продадоха унгарския народ в едно нескончаемо дългово робство под камшика на Международния валутен фонд и на терористичната държава Израел. Тези предишни администрации бяха изпълнени с израелци, заемащи високи постове, който факт предизвика гняв в обществото и в края на краищата избраха партията на Орбан.

Според съобщение в германския сайт „Нешънъл джърнал” Орбан изрита лихварите от техния трон. Популярният националистически премиер заяви на Международния валутен фонд, че Унгария нито иска, нито се нуждае от по-нататъшна „помощ” от разклонението на притежаваната от Ротшилд банка на Федералния резерв.
Унгарците повече няма да бъдат насилвани да плащат чудовищни лихви на частни неконтролируеми централни банкери.
Вместо това, унгарската държава възстанови суверенитета върху собствената си валута и сега емитира необременени от дълг пари, когато това е нужно. Резултатът е повече от забележителен. Националната икономика, в миналото страдаща от огромна задлъжнялост, днес стремително се възстановява по начин, невиждан от времето на нацистка Германия.
Унгарският министър на икономиката съобщи, че са успели, благодарение на дисциплинирана бюджетна политика, да изплатят на 12 август 2013 г. оставащите 2,2 милиарда евро задължения към Международния валутен фонд – далеч преди март 2014 г., за ко��ато беше насрочена датата на падежа. Орбан декарира: „Унгария се радва на доверие от страна на инвеститорите”, което не визира МВФ, Федералния резерв или което и да било друго от пипалата на Родшилдовата финансова империя. Напротив, той имаше предвид инвеститорите, които произвеждат нещо в Унгария за унгарците и носят на страната икономически растеж. Това не е „хартиеният просперитет” на плутократичните пирати, а производство, което реално наема хора и подобрява техния живот. В една Унгария, освободила се от оковите на дълговото робство, не е чудно, че президентът на Централната унгарска банка, управлявана от държавата в полза на общественото благосъстояние, а не за частно обогатяване, поиска от МВФ да затвори офисите си в тази антична европейска земя. В допълнение, главният прокурор на републиката, повтаряйки исландския опит, повдигна обвивнения срещу последните трима бивши министър-председатели заради криминалното количество дълг, в което те хвърлиха нацията.
Единствената оставаща стъпка, която окончателно ще съсипе мощта банкстерите в Унгария, е страната да въведе бартерна система за външни разплащания, каквато е съществувала в Германия през 30-години на ХХ век и каквато съществува днес в Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, т. е. международното икономическо обединение БРИКС.

7 септември 2013
Унгария обмисля схеми за конвертиране на заемите

Унгарското правителство и банките в страната ще обсъдят две възможности за нова схема, с която да подпомогнат хората, които са изтеглили заеми в чужда валута. Един от дискутираните варианти ще бъде ипотечните заеми да бъдат конвертирани в местната валута форинт при сегашните пазарни лихви, съобщи Ройтерс като се позова на местни медии.
Очаква се, че и при двете възможности банките и бюджетът на страната ще бъдат по-слабо засегнати отколкото инвеститорите са се опасявали.
Повечето от заемите, за които става дума, са изтеглени преди 2008 г. и създават проблеми на изтеглилите ги заради настъпилите след този период промени в обменните курсове на валутите спрямо унгарския форинт.
Правителството на Виктор Орбан, обяви, че иска да облекчи бремето на кредитополучателите, което разтревожи финансовите пазари и банките във време, когато глобалните инвеститори намаляват експозициите си на развиващите се пазари.
Според един от обмисляните сценарии, ипотечните заеми в чуждестранна валута ще бъдат обърнати във форинти по сегашния обменен курс. При това хората, които са ги взели, ще получат преференциални условия – като например по-ниска лихва върху заема във форинти, което ще намали месечните им вноски.
В този случай бюджетът и банките ще си поделят разходите по намалелите плащания.
Предвижда се централната банка на Унгария да осигури на търговските банки чуждестранна валута, за да позволи конвертирането без това да доведе до рязко поевтиняване на форинта.
Според втория сценарий, срокът на заемите в чужда валута ще бъде постепенно намалени във времето в продължение на няколко години, като позволи после на изтеглилите ги да изплатят остатъчната сума в по-късен период чрез нови заеми във форинти.
Финансовите пазари са нервни заради опасенията, че крайното решение ще е подобно на обсъжданите до момента варианти, при които се предвиждаше изплащане на заемите не във вълутата, в която са взети, а във форнити при това по курс на обмяна много по-нисък от пазарния. Това би довело до милиарди евро загуби за банковия сектор, припомня Ройтерс.
Според данните на централната банка на страната над 220 хиляди ипотечни заеми за общо около 8 млрд. долара в Унгария са деноминирани в чуждестранна валута.
На 6 септември Орбан заяви, че финансовите институции имат „моралното задължение“ да платят, защото са продавали продуктите си „лукаво“. „Правителството ще елиминира ипотеките в чуждестранна валута, ако търговските банки не спазят този краен срок“, заяви премиерът.

9 септември 2013
Унгария си върна достъпа до 2 млрд. евро замразени фондове от ЕС

Споразумението е знак за по-добрите отношения между Европейската комисия и Будапеща, които се влошиха заради нетипичните икономически и централизирани политики на премиера Виктор Орбан. Унгария си върна достъпа до 2 милиарда евро замразени фондове за развитие от Европейския съюз, след като убеди Брюксел, че с начина, по който управлява проектите, спазва европейските стандарти, предаде „Ройтерс“.
Еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хаан каза на Янош Лазар, началник на кабинета на премиера, че е доволен, че Будапеща коригира грешките в управлението, които накараха Брюксел да спре помощта през януари.
„Стигнахме до конструктивно споразумение“, каза Лазар по време на пресконференция. „Два милиарда евро сега могат да бъдат задвижени, след като през идните седмици се завършат корекциите“, заяви той като допълни, че около 250 милиона евро, задържани от ЕС като глоба, ще бъдат достъпни по-късно, така че Будапеща няма да загуби никакви пари.
Споразумението е знак за по-добрите отношения между Европейската комисия и Будапеща, които се влошиха заради нетипичните икономически и централизирани политики на премиера Виктор Орбан.
Парите, които ЕС предоставя на Унгария и на други страни в Централна и Източна Европа, са за транспорт, околна среда, здравни проекти и други и са жизненоважно за икономиката.
Между 2007 и 2013 г. Унгария трябва да получи около 8.2 трилиона форинта (27 милиарда евро) помощ от ЕС за програми за развитие. Еврокомисията обаче имаше съмнения за начина, по който се управляват финансираните от ЕС проекти, и спря парите през януари тази година.
Централното правителство в Унгария пое управлението на 59 финансирани от ЕС проекти от местните власти заради сериозни забавния в прилагането. Сега разпределението на еврофондове ще бъде централизирано под управлението на премиерския офис, за да се подобри начинът, по който фондовете отиват в икономиката.

11 септември 2013
39-годишен минимум за инфлацията в Унгария

Инфлацията в Унгария е била най-слаба от 39 години насам през август, което отваря възможност за по-нататъшно понижаване на лихвите от страна на централната банка. Потребителските цени са се повишили с 1.3% на годишна база след ръста им с 1.8% през юли. Средните очаквания на пазара бяха за инфлация в размер на 1.5%.
Виктор Орбан оказва натиск за намаляване на енергийните цени, което е съдействало за задържане на нивото на инфлация в целените от централната банка на страната 3% от февруари насам. Междувременно централната банка на страната намали нивата на лихвите за 13-и път през август до рекордно ниското им ниво от 3.8%. Форинтът се търгува без съществена промяна спрямо еврото при нива от 299.43. За последните шест месеца унгарската валута е поскъпнала с 0.8% и е най-добре представящата се валута сред 24-те основни развиващи се пазари. Цената на електроенергията за домакинствата се е понижила с 8.7% през август на годишна база. Предвижда се друго понижение от 11.1% в цената на природния газ за домакинствата, което може да е друг позитивен за инфлацията фактор.

20 септември 2013
Унгария в преговори за национализация на енергийни компании

Унгарското правителство преговаря с няколко големи енергийни компании за тяхната ренационализация, съобщи премиерът Виктор Орбан.
Текат преговори за изкупуване от държавата на шест или седем енергийни доставчици, които навремето са били държавни и после са били приватизирани, обясни Орбан в редовното си седмично интервю за унгарското държавно радио MR1, без да посочва имената на компаниите.
След идването си на власт през 2010 г., унгарското правителство реши да си върне контрола над големи енергийни предприятия, сред които подразделенията на германската компания Е.ОН (E.ON) в Унгария или дяловете на чуждестранни компании в унгарската енергийна компания МОЛ (MOL).
Премиерът често е обвинявал чуждестранните компании за енергийни доставки, че реализират прекомерни печалби на гърба на унгарските домакинства, и иска да намали тези печалби.
От януари енергийно-разпределителните дружества бяха задължени от унгарското правителство да намалят с 10% цените на газа, електричеството и отоплението. Ново 10-процентно намаление влиза в сила от 1 ноември.

27 септември 2013

Майкъл Снайдер

Представям на вниманието ви основно икономическата част от изключително актуалния коментар на американския анализатор Майкъл Снайдер за последствията от евентуална сирийска авантюра на Вашингтон. (В. Ф.)

Може ли САЩ реално да си позволи здравата да ядоса останалия свят като другите страни са онези, които ни плащат сметките.
Какво ще се случи, ако Китай, Русия и много от големите нации спрат да изкупуват нашия дълг и започнат бързо да обезценяват американските ценните книжа, които те притежават?

Ако Съединените щати не са много внимателни, ще платим чудовищна икономическа цена за провеждането на военна акция в Сирия. До този момент сондаж след сондаж показват, че американският народ е в огромното си мнозинство срещу атака върху Сирия, народите по планетата са в огромното си мнозинство срещу атаката върху Сирия и дори изглежда, че даже американският конгрес ще я забрани. Барак Обама обаче не отстъпва. Нещо повече. АВС News съобщава, че плановете сега се преправят за значително по-голяма атака срещу Сирия, отколкото повечето експерти очакваха.
Ако Обама настоява да се продължи в същия дух, това ще е най-голямата външно-политическа катастрофа в модерната американска история.

В момента и Русия, и Китай много сериозно предупреждават Обама да не атакува Сирия. А Русия не само предупреждава американския президент с думи. Позовавайки се на Блумбърг, Русия е изпратила впечатляваща армада от военни кораби в региона. Руснаците изпращат дори още три кораба към Източното Средиземноморие, за да подсили флота си там, докато Сенатът обсъждаше искането на президента Обама за разрешение да извърши военно нападение срещу Сирия.

Русия изпраща два разрушителя, включително „Настойчиви” – флагмана на Балтийския флот и ракетоносача „Москва”, съобщи „Интерфакс”. Китай също така иска да се знае, че те абсолютно не желаят Обама да удари Сирия. В петък Китай излъчи предупреждение за това какво може да се случи на глобалната икономика следствие на военен конфликт в Близкия Изток. Военна акция ще има негативно влияние върху глобалната икономика и по-специално върху цените на петрола – това ще предизвика техния скок. Според съобщение на близкия до Мосад интернет портал „Депка” Китай също е изпратил военни кораби в региона. Западни военноморски източници съобщиха в петък, че китайски десантен кораб „Джингангшан” с един батальон морска пехота е достигнал Червено море и се насочва към Сирия. Според „Депка” Пекин вече е разположил военни кораби край брега на Сирия в пълна секретност. Ако последното съобщение се потвърди, това ще бъде най-голямото китайско навлизане в Близкия Изток в цялата негова военноморска история.

Ако САЩ нападнат Сирия, Русия и Китай вероятно няма да предприемат незабавна военна акция срещу нас. Но те могат да изберат да ни ударят там, където наистина боли. Според американската държавна съкровищница в момента чужденци държат приблизително 5,6 трилиона долара от нашия дълг. През последните няколко десетилетия пропорцията на нашия дълг, притежават от чужденци нарасна чудовищно и днес ние сме в много тежка зависимост от нации като Китай, които трябва да купуват нашия дълг. В този момент Китай притежава приблизително 1,275 трилиона долара от този дълг, а Русия – 138 милиарда долара от него. Така че какво ще се случи, ако Китай, Русия и други чуждестранни купувачи на дълга ни внезапно се откажат да купуват и вместо това реализират дъмпинг на дълга ни като го хвърлят обратно на пазара? С една дума – това ще бъде катастрофа.

Както вече писах, американската държава ще бъде принудена да вземе назаем около 4 трилиона долара тази година. Близо 1 трилион от тази сума е нов заем и около 3 трилиона са за обслужване на съществуващия дълг. Ако Китай и другите големи чуждестранни кредитори спрат да купуват и започнат дъмпинг с това, което вече държат, приходите в държавната хазна на САЩ ще са плачевни. А ние вече видяхме, че доходността на облигациите драматично расте през последните седмици. На практика в четвъртък доходността по 10-годишните американски съкровищни бонове вече проби бариерата от 3 %. Какво ще се случи, ако доходността продължи да расте? Ето няколко от последствията:
• това ще принуди федералното правителство да търси нови заеми;
• това ще принуди щатските и локални управи да търсят нови заеми;
• при положение, че доходността се покачва, стойността на облигациите пада. В край на краищата, нарастващата доходност на облигациите ще приключи със загуби на облигационните инвеститори от трилиони долари.
• нарастването на доходността на облигациите ще причини на ипотечните лихви скок до небесата. Ние вече практически го виждаме това да се случва. Тази седмица средният лихвен процент по 30-годишните ипотеки удари 4,57 %.
• по-високите лихвени проценти ще означават забавяне в икономическата активност във времена, в които ние категорично не можем да си го позволим.
• след като икономическата активност върви надолу, това ще бъде много лошо за акциите. Когато настъпи следващия голям крах на стоковия пазар, а той вече се задава, инвеститорите ще инкасират трилиони долари загуба.
• разбира се, най-голямата заплаха пред всичко е бомбата със закъснител от 441 трилиона долара лихвени деривати, която е заложена под нас. Рязкото покачване на лихвените нива е в състояние потенциално да банкрутира няколко от нашите „твърде големи, за да фалират”, банки в бясна последователност и да ни хвърли в най-чудовищната финансова криза, която нацията ни някога е преживявала.

Започвате ли да сглобявате картинката?

Има ли обаче прокуратурата власт над историята?

Агенция Франс Прес: Разследването в България за убийството през 1978 г. в Лондон на дисидента Георги Марков, афера, известна още като „българския чадър“, ще приключи без резултат поради давност. Това е казала пред АФП говорителката на прокуратурата Румяна Арнаудова. „На 11 септември съдебната процедура трябва да бъде закрита поради давност. Никакво конкретно действие – заповед за арест, задържане, обвинение – по отношение на дадено лице, позволяващо да се продължи 35-годишният срок на давност, не е предприето“, е обяснила тя.

Би трябвало тук на употребим клишето „Кратко и ясно“. Аз обаче няма да го употребя. Да, за кратко, кратко е, срамно кратко. А колкото до „ясно“, хайде да не си бием майтап с паметта на един голям писател.., а и да се абстрахираме от „голям“ и „писател“, достатъчно е, че става дума за прекъснатата нишка на един човешки живот.

И така, вместо „кратко и ясно“, нека кажем съвсем простичко – официално заключиха истината за Георги Марков, официално узакониха една от най-големите лъжи в най-новата история на България.
В уикипедията покрай многото пропаганден брътвеж, четем следното:

В репортажите си той критикува комунистическия режим в Народна република България. Смята се, че това е причината българското правителство да реши да го премахне, за което иска помощ от КГБ. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон със сачма, пълна с рицин, най-вероятно от агент на българската Държавна сигурност.

Ето ви я цялата история за смъртта на един българин. Ето върху какво се градят километричните легенди и политически манипулации хвърлили кърваво петно върху репутацията на България. СМЯТА СЕ.., НАЙ-ВЕРОЯТНО… Или, както напоследък един квартален афоризъм наводни медиите „А дано, ама, надали…“

Само че има едно писмо, което напоследък коментираме с г-н Иван Ценов до един Д.Б. и една книга, която излиза в съавторство с англичанин и се казва „Достопочтеното шимпанзе“, които говорят съвсем обратното. Георги Марков не е убит от „българския“ чадър, още по-малко от български правителствен агент, а от съвсем други сили. Тук вече и аз ще си позволя да използвам достопочтената фраза „най-вероятно“ – та най-вероятно от МИ-5, предположително с мълчаливото съгласие на руснаците. Защо ли, ами прочетете „Достопочтеното шимпанзе“ и ще разберете, как големият ни писател обръща палачинката и прави на маймуняк британския премиер-министър. Или пък въпросното писмо, ето ви откъс: „…Обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.“(Георги Марков)

Добър ден. Да коментирам ли?

Да си поговорим за петата колона. Тя е онази част от обществото на една национална държава, която по различни причини изпълнява поръчки.
Какви поръчки?
Най-различни, но в общия случай това са поръчки, които не носят нищо добро за целокупното общество на въпроснат�� национална държава. Обикновено това са поръчки, които обслужват някакви външни сили, по-често отделни държави, които имат интереси, и които интереси те, освен, чрез своята собствена външна политика, чрез шпионажи, диверсии от най-различен тип, икономически попълзновения, те постигат и чрез свои доверени, хранени хора, нека така да ги наречем, във въпросното общество на въпросната национална държава. Нарича се „пета колона“, ето какво гласи за петата колона една справка в енциклопедиите:
Справка: Терминът „пета колона“ се появява в началото на октомври 1936 г., по време на Гражданската война в Испания, когато франкисткият генерал Емилио Мола заявява по радиото, че „метежниците водят четири колони към Мадрид, а петата е в самия Мадрид и в решаващия момент ще удари в тил“. От този момент словосъчетанието „пета колона“ става нарицателно и по правило носи в себе си отрицателен смисъл, явявайки се синоним на „предателство отвътре“.
Та тази пета колона в България е много-много изявена. В последните 23-24 години вече, тази пета колона натвори купища, да го кажем с мноого мека дума пак, нелепости… При това, забележете, уважаеми читатели, че петата колона може да се разглежда като много пети колони, в смисъл такъв, че в България се пресичат много интереси, на най-различни външни източници, могат да се пресичат интересите на две-три-пет и повече държави или международни мрежи на интереси, и в действителност, в България е точно така. Само да дам пример, говори се за руско лоби от една страна, говори се за американско лоби от друга страна…
Но!
Какво е много характерното? Тук, у нас? И то точно в този период, който обсъждаме в момента?
Много характерното е, че като вземеш и прегледаш наред събитията в които те участват като цяло, тези пети колони, в страшно много случаи, много тясно се оплитат и е много трудно да различиш едната пета колона от другата. И в крайна сматка, затова така и съм озаглавил тази статия –
не петите колони, а петата колона!
Защото за мен тя е една.
Това е онази част от българското общество, която никак не е голяма, но е достатъчно шумна и креслива и се чува. Тя има чуваемост. Още повече, че е заела много удобни позиции, разполага с гарантирано медийно присъств��е и нейните слова винаги се чуват и се набиват. Докато нейните критици, много трудно могат да бъдат чути. Освен от такива последни бастиони на българщината като телевизия СКАТ, вестник Десант и още няколко независими медии. Но да се върнем на примера с многоликостта на петите колони, дето никаква я няма и ме принуждава да говоря за една-единна пета колона, която разяжда българската плът.
Говори се за руско лоби в България. Говори се и за американско лоби. Клишето е, че руското лоби е червено, а американското е синьо.
Така. А какво ще кажете за Иванчо Костов? И през ум не ви минава да е червен, нали! Син е, даже тъмносин? Съгласни сте, нали!
Така. А коя бе най-разбойническата сделка, която осигури на руските капитали най-голямата хапка от наследството на българската икономика? Не беше ли Нефтохимическия комбинат край Бургас, най-голямата рафинерия на Балканите, и не само рафинерия, чудовищна индустрия преработваща дълбочинно нефта до суровина за дрехи, обуща, храна и каквото ви дойде на ум; обслужвана от над 10,000 работници и естествено струваща милиарди!
Та кой я подари под тезгяха на руския Лукойл за стотина милиона само!? Не беше ли Иванчо Костов, тъмносиния, острието на американското лоби в България…
Така. А какво ще кажете за Георги Седефчов Първанов? И през ум не ви минава да е син, нали! Червен, даже тъмночервен? Съгласни сте, нали!
Така. А коя бе най-желаната за американската геополитика сделка с България, сделка забила най-дълбоко калъчката в бъбреците на руските геополитически интереси? Кой я подписа? Някой син, някой мноого тъмносин ли?!
Неее! Българският президент, който подписа ухилен присъединяването на България към НАТО е добре известен – червеният Георги Седефчов Първанов…
Брее, каква стана тя!
Американското лоби работи за руските интереси, руското лоби за американските интереси…
Как да кажем пети колони!? Не можем. Тя е една. Единствена. И с риск да бъда обвинен, че обяснявам прекалено елементарни неща, все пак ще го направя.
Петата колона не е абсолютно еднородна като състав.
Макар и единици, в нея има хора, които са готови да извършат неща, които от гледна точка на българщината са си чисто предателство. Но у тях взема превес някаква идеологема и в името на иделогията те са готови ��а стъпчат патриотизма си, обслужвайки чужди интереси, като успокояват съвестта си, че деянията им са все пак „в името на дългосрочното процъфтяване на родината“… Такива прецеденти има достатъчно много и в минали времена и днес. Но както казах, това са все пак единици, особено в последните две десетилетия. Не за тях ми е думата, въпреки, че идеологическите им тежнения слабо ме вълнуват и по никой начин не ги правят нещо повече от предатели. Или ако го обърнем другояче, повече от предател, означава суперпредател.
Думата ми е за една доста голяма и аморфна маса, която непрестанно подхранва с човешки ресурс разните групи по интереси(руско лоби, американско лоби, брюкселско лоби и т.н.) в петата колона. И това са хорица за които в най-добрия случай мога да кажа, че са просто интересчии, авантаджии и нагаждачи, които си търсят топло, припекливо място под слънцето. Огромната част от тоя конформистка маса бива продуцирана от интелигенцията и партийната номенклатура от всички разцветки.
Разбира се, не пропускам факта, че в петата колона е буквално преситена от политици, ама съвсем откровено. Политици от всички цветове. Иванчо Костов и Георги Първанов са само малко шлака от върха на айсберга.
Какво да кажем за грозната биография от предателства на Меглена Кунева и цяла кохорта от тарикати около Кобурготски, които обслужваха френски, канадски и какви ли не още интереси. Трудно ми е да си извъртя езика за да произнеса името на Соломон Паси, което звучи като мръсна дума, една персона, която загроби изключително мащабно националните интереси в полза на западните метрополии.
Ами „руските енергетици“ воглаве с Румен Овчаров!
Тук ще отворя една скоба, за да маркирам чудовищното
предателство спрямо българската ядрена енергетика
и в крайна сметка срещу националната ни сигурност, защото така или иначе споменатите вече имена от тази разноцветна политическа палитра, в качеството си на пета колона, по един отвратително великолепен начин демонстрират казаното по-горе за единната пета колона.
Като прескачам по-дребните риби, чертая в най-едри щрихи кой и как го извърши – като се започне от Надежда Михайлова(пардон Нейнски) и Иван Костов, после Соломон Паси и Меглена Кунева загробиха от І-ви до ІV-ти реактор, бе�� никой да е искал това от тях – под никой разбирам официалните ЕС-институции водещи преговорите за присъединяване на България. Искаха го френски, канадски, румънски и прочее корпоративни и банкови интереси. И изброените петоколонници и свитите им го направиха. Другите петоколонници от руското лоби, не им попречиха по никакъв начин. Когато преди три-четири години в няколко публикации и предавания започнах да анализирам в дълочина темата за ядреното предателство, от Румен Овчаровия „Булатом“ ми казаха в прав текст – темата за трети и четвърти блок не е актуална(!?), сега е актуално Белене… С други думи, националните интереси от най-евтин възможен ток не са актуални, актуални са корпоративните интереси на една руска фирма, която иска да строи изцяло нова централа. (Оставям настрана въпросът трябва ли ни да увеличаваме енергийния си капацитет, в епоха, когато енергията в световен мащаб е в заплашителен дефицит).
Ето ви ги прозападните петоколонници, ето ви ги и проруските петоколонници – всичките в един тиган! Четирите козлодуйски блока на всички пъстроцветни папагали им пречеха. Да, по различни причини, но целта бе една – да ги махнат и те ги махнаха. Сега, разбирате ли, защо ядрената ни енергетика е пред залез?
Петата колона?
Да, петата колона, в единен строй!
Затварям скобата и да се върнем в съвсем ново време.
Модната тема за соросоидите и соросиадата
превзе това лято и официозните медии, така наречения мейнстрийм. Терминът „соросоиди“ го създадохме няколко автори през 2009-2010 г., а терминът „соросиада“ влезе в обръщение от едно мое тв предаване от същото време, на което го сложих за заглавие, правейки баналната алюзия за епохалност на явлението с омировата „Илиада“. Споменавам факта, не за да се кича със съмнителни приоритети за авторство на свръхнеприятна терминология, а за да ви покажа колко време е необходимо в България, за да могат авангардни аналитични конструкции и концепции, респективно обществено значими изводи, да добият публичност – 3-4 години!
Това е ужасяващо дълъг срок за национално и обществено изтрезняване във времена, когато събитията се развиват лавинообразно и колосални геополитически схеми се променят за броени месеци, а дори и за седмици. И показва ясно две неща: трагична незрялост на българския социум и могъществото на зловещата пропагандна машина, която изпира общественото съзнание до потресаващо равна сивота…
В момента покрай така наречените протести „Оставка“ се разгоря лют дебат са ли протестиращите соросоиди. Тия дни ми попадна една безумно глупава статия на професора-богослов Калин Янакиев, изпълнена с хули и сквернословие срещу „лицата на контрапротеста“. Смешното, а всъщност трагично-жалкото е, че въпросният професор, преливащ от самочувствие и елитарност е или изключително неумен човек или изключителен наглец, защото смята, че „тълпата“, както се изразява за народа си, е толкова тъпа, че и да не знае, не е способна да провери, кой е Калин Янакиев. А той е …заместник-председател на най-сетне изпадналото зад парламентарния борд иванкостово ДСБ. Оттам нататък, всякакви коментари са излишни. Схемата е до болка позната – избори до дупка, сиреч, избори, докато ДСБ не се върне в Парламента, а г-н Янакиев не стане депутат…
Всичко останало е словесна боза, доста срамна за един християнски апологет.
Давам този пример (а такива с лопата да ги ринеш), за да ви покажа кой стои зад протестите „Оставка“ и защо тези протести са ялови. Да, това правителство е политическо безумие, но преди да направим нови избори трябва да принудим парламента да вземе няколко свръхспешни решения, сред които на първо място – радикални промени в изборния кодекс, без които главоломно се насочваме към сляпата улица „Избори до дупка“, нужни на иванкостовци, бойкоборисовци и прочее политически гангстери. Да сте чули от протестите друго освен „Оставка“? Няма и да чуете.
А соросоидите?
Соросоидите пак се опитват тихичко да свършат мръсната работа, по модела по който я свършиха, събаряйки Жан Виденовото правителство, опълчило се, както на самия Сорос и неговото Отворено общество, така и на руския Газпром и прочее ремвяхиревци.
Около тая завера отново в разбутан строй са се скупчили дипломирани и известни фигури, които по сполучливия израз на една журналстка „са известни с това, че са известни“. Голяма част от тях са били с десетилетия на соросовите ясли, били са с десетилетия винаги близичко до всички правителства, защото там е трапезата.
Има разбира се и млади дипломирани люде, които заредени с много политическо гориво, нехаят за това, че неолибералната метрополия се тресе във финалната си и тотална криза и като зомбирани искат да возят България по пътя на един социален и икономически модел, който доказа пълната си несъстоятелност. С тях имаме много да си говорим, да спорим и се убеждаваме, въпреки, че лично аз не съм оптимист. Защото зад гръмките им фрази за благополучието на България се крие личния егоизъм, тласкащ ги към трапезата на която петата колона се храни богато. Те още не са на трапезата, но ако са настоятелни ще попаднат там. Нали знаете, вземаш една ябълка, излъскваш я, продаваш я, купуваш две и така нататък докато станеш …Рокфелер.