Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Финансово-кредитните институции преминаха границите на търпимостта – вземаш потребителски кредит 2300 лева – връщаш 3300 лева

Държа в ръцете си документ, удостоверяващ извършвано престъпление в закона. Не, не става дума за протокол на дознател, обвинителен акт на прокурор, още по-малко за решение на съда. Говоря за Договор за потребителски кредит на ТиБиАй Кредит ЕАД, срещу който никой съд в България няма да повдигне обвинение. Престъпление в закона, с други думи – напълно законно престъпление на костюмарите с бели якички.

Историята е до болка позната на огромен брой хора. А конкретният случай е с двайсетгодишно момче, което щастливо, че най-сетне си е намерила постоянна работа с „върховната“ заплата 500 лв, решава да се прави на бял човек. На първо време ще смени допотопния си компютър от детските години с нова, модерна машина, на която ще може да качи последните версии на всякакви апликации и игри, и която ще работи като пушка. А за близките си е намислил да купи един плазмен телевизор, че най-после да махнат двайсетгодишния си приемник. Да се знае, че е от него – порасналия син, вече самостоятелен човек на постоянна работа с цели 500 лева заплата.

РЕЧЕНО-СТОРЕНО. 

Вдига се младото-зеленото и право в „Технополис“. Не че случката не се случва в хиляди други магазини за най-различни стоки, но в този случай агресивната реклама си казва своето. Та отива момъкът в магазина, без пари естествено, кога да ги спести, като е от пет месеца на работа. Пък и трае ли тая млада кръв да пести и събира троха по трохичка, докато телевизиите ни давят с изкушения за потребителски кредити, един от друг по-впечатляващи. Зер, ще си вземе нашият човек едно кредитче, па после ще си го изплаща, нали затова работи.
Ония с вратовръзките и костюмите под табелата на „ТиБиАй“ за нула време му изпечатват цял ферман, купчина листи с оня дребен текст – от ситен по-ситен. И докато момчето се плюнчи да се разписва на всяка страница поотделно, костюмарите любовно му гъгнат в ухото, как са му го разсрочили кредитчето за цели 24 месеца, и му се пада само по 138 лева на месец да изплаща. Ще рече голям удар прави, цяла целеничка далавера. И след минути честитият притежател на компютър, плазма и най-вече договор за потребителски кредит напуска магазина, тътрузейки щастлив количката с далаверските си придобивки.
Той не знае за капаните на ситния текст. Няма как да го знае. На 20 години, човек не ги знае тези работи. Не че половината народ, че и нагоре и на три пъти по 20 ги е научил. Но за момчето поне има шанс. Особено след като най-сетне, притеснен от гълченето на по-възрастните, не засяда с една голяма лупа да изчете след дъжда качулка ония много страници на ферманния си договор със ситния и още по-ситен текст, за да разбере, че там пише едни ужасни работи, които нито ги разбира, нито иска да ги разбере, но пък от които сърчицето му юнашко на заешко става и право в петите се смъква.

КАКВО ПИШЕ В ЗАГОВОРА?

Не, не е печатна грешка, защото тия хартии, сега и аз като ги гледам с още по-голяма лупа, никак, ама ни най-малко не приличат на „договор“. „Заговор“ по- им прилича, а най-вече „престъпен сговор“, според, както би го обяснил един идеален, романтичен и утопичен Наказателен кодекс. Но да не се отвличаме по утопии, все пак живеем в 21-ви век в държавата България (не че щеше да е по-различно в коя да е друга държава, достъпна за банкерите-гангстери).
И така, в „стойност на покупката“ пише 2300 лева, следващите редове обаче, могат да озагадачат и най-разсеяния четец с лупа. Там пише „УНИКА – защита на прибора“ 180 лева, което след няколко справки в интернет излиза, че е застраховка на покупките. Съответно, въпросната застрахователна полица е собственост на „ТиБиАй“… Но истински култов е следващият ред, където черно на бяло е записано „Застраховка Живот“. Незнайно защо и как сумата на застрахователната премия, вписана срещу нея, е същата като за вещите – 180 лв. и още по-върховното е, че бенефициент по застраховката е отново „ТиБиАй“. И така, лихварят принуждава 20-годишното момче да си направи застраховка „живот“ в полза на лихваря, което пряко отразява лихварският възглед, че момъкът в следващите 24 месеца на практика се превръща в собственост на „ТиБиАй“, а всяка ценна собственост, както е добре известно, следва да се застрахова…
За да приключим със списъка, трябва да отбележим, че в позицията „Годишен лихвен процент“ е записана една кръгла нула, в смисъл 0 %. И тъкмо се засилиш да хвърлиш лупата, за да възкликнеш с две ръце разперени: „Какво благородство, каква благотворителност!“ и окото ти през дебелата лупа съзира на следващия ред някакъв монстер, който изглежда така: ГПР – 24.64 %. След разшифровката се оказва, че иде реч за „Годишен процент на разходите”, с която констатация установяваш ,че времето рязко се е застудило, ако ползваме метеотерминология. Или с две думи и съвсем накратко, цялата тая щуротия, разположена на ситно отпечатани седем страници, има за цел да докара покупки за 2300 лева до кредит за един млад шаран, който ще му струва 3300 лева!
То застраховки ли не бяха за по една минимална работна заплата, че и не една, а две! И те част от кредита! И те се олихвяват, представяте ли си! В такъв момент просто посягаш към кобура…
И най-отгоре като корона от тръни, забили се до кръв в младото чело на ентусиазирания потребител – не годишна лихва, та годишен процент на разходите от 24.64 % ! Пак се пипаш за кобура и като го няма – пак същото нецензурно…

_________________________________________________________________

ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ
ТиБиАй Кредит

Стойност на покупката                                     2300 лв

УНИКА – защита на прибора                               180 лв
Застраховка „Живот „                                             180 лв
Годишен процент на разходите                       24.64%

Обща сума дължима от потребителя       3300 лв

__________________________________________________________________

ЕДНО ВЪРХУ ДРУГО СТАВА 43% ОСКЪПЯВАНЕ

За един компютър и един телевизор младият балък освен две хилядарки и кусур, ще изгори и с още цели 1000 лева за пеликанската гуша на лихваря! И ние пишем за разни дребни риби в лихварлъка, които поодрали по някоя и друга кожа! Къде бе, братя! Че в сравнение с тях законните банки са като ламя хилядоглава над проскубан чакал!
Черните банки, за които героят на това повествование ще работи 2 (два) месеца от сутрин до здрач само за техните гуши – мечтаният компютър и плазмата са си отделно! Застрахован, подписан, окован в параграфи, не смеещ да мръдне, защото едно отклонение и ще го погнат съдебни изпълнители, полиции ще го издирват, съдилища ще го разпъват – цялата държавна репресия ще се стовари отгоре му, защото той е никой. В момента в който се е подписал, се е влял в милионната гладиаторска армия от илоти – бели роби на Черните банки!
Една система, която изпива кръвчицата на всяко здраво социално звено. Система ,паразитна отвсякъде, която в началото на ХХІ век е тръгнала на кръстоносен поход за завладяване на цялото обществено богатство и пълно подчиняване на социума, чрез оплитането му в мрежи от кредитни и дебитни карти, потребителски кредити, безкасови плащания и какви ли не лудости, от всяка от които обаче капе лихва, капе такса, капе комисион… И накрая се оказва, че огромна част от времето си ние работим за да пълним ненаситния тумбак на тези паразити.

Легендарният френски футболист Ерик Кантона, който в началото на декември призова хората да си изтеглят на 7 декември парите от банките, за да се срине най-сетне гнусната банкова система, според мен доста е закъснял с призива си. Трябваше доста по-отдавна да съзрем злото и да му стъпчем главата като на отровно змийче. Сега ще е много по-трудно, защото Черните банки натрупаха огромен финансов ресурс, държат медиите, държат правителствата и обикновените хора, гражданите са оставени да се спасяват сами. В този смисъл Кантона е абсолютно прав – няма кой да ни помогне, трябва да се справим сами! И първата и най-малката от стъпките които ни чакат е да поовладеем консуматорската си лудост и внимателно да четем ситните текстове, дори и на седем страници!

Анализът е публику��ан във в. Десант