Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Нобеловият лауреат по икономика не каза нищо ново, но го повтори, твърдейки, че неравноправието е лошо нещо, а богатите трябва да станат добри

„Американците наблюдаваха протести срещу подтиснически режими, които концентрират огромни богатства в ръцете на малоброен елит. В същото време, в условията на собствената ни демокрация, 1% от хората прибира почти една четвърт от националния доход – неравенство, за което дори и богатите скоро ще съжаляват.”

Това е уводът, с който самият Щиглиц започва статията си в новия брой на сп. „Ванити феър”, която, кой знае защо, разбуни духовете, включително и в България. Но сега нека нахвърлим с няколко щриха портрета на тази противоречива личност – Джоузеф Щиглиц.

Кой е Щиглиц?

Джоузеф Юджийн Щиглиц е американски икономист, автор и професор в Колумбийския университет. Носител е на нобелова награда от 2001 и на Медал Джон Бейтс Кларк (1979). Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната Банка. Той е може би най–известният съвременен икономист с леви убеждения с критични виждания за глобализацията и икономистите на свободния пазар, които нарича „фундаменталисти на свободния пазар“. Неговите идеи представлява отговор на тези на Милтън Фридман.
Към юни 2010 година, Щиглиц е на второ място по цитираност според класацията на IDEAS/RePEc сред икономистите в света.
Щиглиц е роден в Гери, щата Индиана, САЩ. От 1960 до 1963 учи в колежа Амхърст, след което продължава обучението си в Масачузетския технологичен институт. От 1965 до 1966 той учи и в Кеймбридж. В следващите години преподава в Масачузетския технологичен институт, Йейл, Принстън (1979-1988) и Станфорд (1988-2001). От 2001 г. преподава в Колумбийския университет.
Освен сериозния си принос в макроикономиката, Щиглиц играе важна роля и в политическата сфера. Той работи в администрацията на Бил Клинтън като председател на Комитетя на икономически съветници между 1995 и 1997. В Световната банка той е старши вицепрезидент и главен икономист в периода 1997–2000..

Да се върнем отново на прословутата статия във Ванити феър.
Към цитираните вече проценти Щиглиц добавя още:
1% от елита в САЩ прибира 22% от националния доход, но само преди 25 години съотношението е било доста по-различно –
1% от елита е прибирал само 12% от националния доход. И още
1% от елита на САЩ днес контролират 40% от националното богатство, но преди 25 години
1% от елита е контролирал само 33% от богатството на САЩ.
Изводът е повече от ясен – неравноправието в американското общество се задълбочава и то с големи темпове. Това принуждава Щиглиц да заяви:
„Малко вероятно е икономика, в която финансовото състояние на хората се влошава с всяка изминала година, да се представи добре в дългосрочен план.“
Според него има няколко причини за това.
Първо, растящото неравенство намалява възможностите за развитие. По този начин според икономиста Америка губи най-ценния си актив – хората.
Вторият проблем според него е толерансът на държавата към монополите, които ограничават ефективността на икономиката.
Третият и най-сериозен проблем според Щиглиц е липсата на колективни действия в икономиката. Той е на мнение, че правителството трябва да инвестира в инфраструктура, образование и технологии, което се прави все по-малко.
Глобализацията също е важен фактор, тъй като създава световен пазар на труда, който противопоставя нискоквалифицирани, но високоплатени американци на нискоквалифицирани и нископлатени жители на развиващи се държави.
Но една от най-съществените причини според Щиглиц е самото нежелание на елитният 1% да се промени статуквото. И най-добрият пример за това са ниските корпоративни данъци върху печалбата – основният източник за забогатяването им.
В последните седмици, отбелязва Шиглиц, ние наблюдаваме как милиони хора излизат на улицата за да протестират срещу политическите, икономически и социални условия в деспотичните общества, които населяват. Държавите бяха катурнати в Египет и Тунис. Протести подкопават Либия, Йемен и Бахрейн. Управляващите фамилии в региона нервно се оглеждат … кой ще е следващият? Те са прави да се тревожат. Това са общества, където …по-малко от 1% контролират лъвския пай от богатството….
Докато наблюдаваме този процес, продължава Щиглиц, си задаваме следния въпрос: Кога всичко това ще достигне Америка? По някакъв начин, нашата собствена страна стана като една от тези далечни, размирни страни.
И завършва с един многозначителен параграф, който ще ви цитирам изцяло:
„Елитният 1% има най-хубавите къщи, най-доброто образование, най-добрите лекари и най-добрия начин на живот, но има едно нещо, което изглежда парите не могат да им купят: разбирането, че тяхната съдба е неразривно свързана със начина по който останалите 99% от хората живеят. През цялата история на човечеството, това е нещото, което елитният 1% рано или късно научава. Обикновено късно.”

Какво не казва Щиглиц?

Въпреки, че в сравнение с предишните си радикални критики на американския икономически модел, този път нобелистът отива доста по-далеч, той все пак не излиза от рамките на послания в стил притчи и верни, но в крайна сметка безпредметни разсъждения от гледна точка на социалната психология. Всички ние обаче, очакваме от страна на нобелов лауреат по икономика, бивш главен спец на световната банка всичко друго но не и социална психология плюс притчи, колкото и да са верни или най-малкото логични разсъжденията му.
Все пак, от цялото това словесно упражнение, се развиват две важни последствия.
Първото е, че един безспорен познавач и капацитет по имперските проблеми на САЩ като Джоузеф Щиглиц, макар и повече с намеци и недомлъвки напълно потвърждава прогнозата за неминуемия колапс към който САЩ се приближават (според проф. Галтунг това ще се случи към 2020 г.), колапс, който анализирах преди повече от година в поредицата от 4 статии „Империята на залеза” и
Второ, че всяка критика изотвътре на една система е палеативна и в крайна сметка несъстоятелна, поради натиска на системните фактори. Единствената обективна критика на системата е възможна „отвън”, от „птичи поглед”, но пък последната се квалифицира от участниците, потопени вътре в системата като „конспиративна” поради липса на обвързаност с йерархичните авторитети на самата система. С други думи казано – очакванията на обществото да получи честни отговори на фундаменталните въпроси за бъдещето си от авторитети, заемащи високи нива в социалната йерархия е нелепо, поради обвързаността на тези авторитети с управлението на социума. В крайна сметка, самият Джоузеф Щиглиц е част от проблема, който самият той критикува, при това значителна брънка в този проблем, защото както бе посочено в био-то му той е участвал активно в образоването, възпитанието и израстването на същия този елитарен 1% като негов професор в Йейл, Принстън, Станфорд и прочее елитни университети от бръшляновата лига. Не друг, а той е бил главен съветник на президента Бил Клинтън, главен икономист на Световната банка и т.н. С две думи – той е част от този 1% и по никакъв начин не може да се освободи от задушаващите прегръдки на загиващата система.
В този смисъл, не мога да приема откровенията му по друг начин освен като утопичен опит за убеждаване на богатите да станат добри и да се погрижат за бедните, една друга визия на просветения капитализъм на Бил Гейтс и приятели, в който опит и самият Щиглиц е достатъчно умен за да не вярва.
А другото го знаят и децата – Не, богатите не са добри, и няма био-социален механизъм който да ги направи такива, така че системата на елитният 1% рано или късно ще рухне. По-скоро рано.

Тема: „Светът през седмицата“

[hana-flv-player
video=“http://fortunovi.com/tvpred/rihter0424.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Валентин ФЪРТУНОВ

Международната рейтингова агенция направи отрицателно предвиждане по отношение на американската икономика за първи път от 1 януари 1941 година

Бомбата избухна на борсовата сесия в САЩ в началото на седмицата с рязко понижаване на индексите, след като „Стандард енд Пуърс” оцени като негативни изгледите пред кредитния рейтинг на най-голямата икономика в света. Едновременно с това бяха влошени прогнозите по рейтингите на Федералния резерв и на Федералната резервна банка на Ню Йорк. Средният индустриален индекс Дау Джонс на 30-те най-големи и най-търгувани щатски акции се понижи с цели 2% само час и половина след началото на сесията. Широкият индекс Стандард енд Пуърс 500 се смъкна с 1.8%, а Насдак Композитен загуби 2.1%. Не се забавиха и другите индикативи – цената на тройунция злато удари нечуваните 1500 долара, а цената на петрола се смъкна.

Какво се случва на империята?

Нищо по-различно от това, което прогнозирахме преди повече от година в аналитичната поредица „Империята на залеза”. Натрупаният зловещ американски дълг, чиято видима, „официална” част към момента, според часовника на дълга в Ню Йорк, надхвърля $14,293,507,877,296 – което ще рече четиринайсет трилиона и триста милиарда долара, а реалният дълг със сигурност надхвърля 70 трилиона долара, а се говори и за още по-невъобразими нива, започва да пропуква добре фризираната имперска икономика.
Това, което оповестиха от „Стандард енд Пуърс” е не повече от микронна шупла в стоманената греда поддържаща американското стопанство, но от филмчетата на научно-популярните канали добре знаем какво може да причини подобна шупла при екстремни натоварвания.
От агенцията, освен всичко друго си позволиха и да коментират решението си: „Американската икономика е много гъвкава и диверсифицирана, а монетарната политика на щатските власти е насочена към поддържане темповете на ръст на БВП в страната и на подтискане на инфлационния натиск. Въпреки това, спрямо коле��ите си по рейтинг, САЩ имат огромен бюджетен дефицит и растяща неопределеност по повод на начините за решаване на дадения проблем. Отчитайки гореказаното, ние приехме решение да променим прогнозата от стабилна към негативна за дългосрочния рейтинг на САЩ… Въпреки, че ние смятаме, че посочените силни страни на американската икономика, засега надвишават икономическия и бюджетен риск за страната, в същото време подозираме, че в близките две години, те може и да не са достатъчни за компенсиране на кредитните рискове за рейтинга на ниво ААА… Повече от две години след началото на кризата, американските законодатели така и не можаха да измислят начин за борба с продължаващото влошаване на бюджетната ситуация.” – това е коментарът на кредитния анализатор от „Стандард енд Пуърс” Никола Дж. Суон пред СиЕнЕн. И добавя: „Негативната прогноза по рейтинга на САЩ сигнализира за вероятност, която като минимум е 33%, че ние може да понижим дългосрочния рейтинг на САЩ в близките две години. Поставената по суверенния рейтинг на САЩ прогноза отразява нарасналите рискове за това, че политическите дискусии по въпросите на средносрочните и дългосрочните фискални проблеми ще продължат като минимум до националните избори през 2012 година.”
По същество, става дума за това, че от 2003 до 2008 година американският бюджетен дефицит се движеше в диапазона 2 – 5% от БВП. В последните три години обаче,

дефицитът достигна нива от около 11%,

което е значително повече от другите страни с аналогична рейтингова категория – ААА.
В тази връзка трябва да посочим, че президентът Обама на 13 април представи средносрочния си планза фискална консолидация, чиято цел е да бъде съкратен дефицита на федералния бюджет до около 4 трилиона долара в срок от 12 години, като за целта ще бъдат орязяни разходи за 3 трилиона долара, а бюджетните постъпленияще бъдат повишени с 1 трилион долара.
Както се вижда от действията на „Стандард енд Пуърс” обаче, едва ли някой взема твърде насериозно обамовия план, защото да се постигнат договорености по програмата за фискална консолидация в САЩ е сизифов труд.
На всичкото отгоре, съвсем отчетливо съществува риск, че в Конгреса тези договорености по никакъв начин няма да могат да се постигнат до есента на 2012 когато са изборите за президент и конгрес. При такъв сценарий, евентуално първите мерки по съкращаването на бюджетния дефицитотиват за съгласуване чак към 2014-та финансова година…
Нали разбирате, че ако се следва желязна икономическа логика, дотогава негативната прогноза за рейтинга на САЩ ще се превърне в нещо друго!
Митко Хитов, докторант в УНСС и особено популярен с блога си http://krizata.blog.bg коментира сензационните новини иззад океана в познатия си емоционален стил:

„Случи се невъобразимото!

Непоклатимият рейтинг на най-могъщата световна икономика започна да проскърцва. Никой апологет на днешния световен ред не е очаквал и в най-кошмарните си сънища такава разтърсваща бомба, която отменя изцяло правилата на играта, без да предложи нови на тяхно място.”
Според Хитов, фактът, че рейтингът на ценните книжа не може да превишава този на страната, която ги издава е добре известен. И ако следващата стъпка бъде реалното понижаване на суверенния рейтинг на богопомазаната икономика номер едно (а това е почти неизбежно, предвид гарантираното бъдещо влошаване на бюджетните показатели), тогава какво да правят тези, които днес държат облигации на американската хазна, например, в качеството им на дългосрочни активи, заради най-високия им възможен рейтинг?
И съвсем резонно задава цял ред реторични въпроси, над които в момента със сигурност разсъждават напрегнато всички сериозни световни играчи – дали да продават, ако да – в какви количества, дали да не обръщат в други ценни книжа, ако да – кои да са те, какво да правят пенсионните фондове и т.н.
„Тук няма място за шегички! – заявява икономистът. – В портфейлите на подобен род организации само държавните ценни книжа са за стотици милиарди долари – ако започне разпродажба, тогава Армагедон е неизбежен! А има и други книжа, за чието количество трудно някой може да държи точна сметка!
И тук възниква още един въпрос

„Настъпва (ли) ерата на хаоса”

За която от доста време гуруто проф. Филип Котлър говори – човекът от когото, всички ние,  не просто сме се учили на маркетинг, но сме се учили на пазарно мислене?
Смятам, че отговорът е очевиден. Не настъпва, ние вече сме вътре и с двата крака. А империята САЩ в най-буквален смисъл понася ударите на „турбулентните полета, които създават несигурност и невъзможност за предсказуемост” (по Котлър).
И понеже когато кажеш А, трябва да кажеш и Б, няма да пропусна да отбележа, че глобалната социологическа прогноза на проф. Йохан Галтунг за гибелта на империята САЩ към 2020-та година, също намира своето поне едностъпково потвърждение в тази обективно, не чак толкова променяща статуквото прогноза на „Стандард енд Пуърс” –
САЩ-икономика от ААА стабилна, към ААА негативна…
Но и вие го знаете, то така се тръгва, стъпка по стъпка.

(Анализът е публикуван във в. Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

Заради скандалите с Ферхойген и Меглена Кунева Европейската комисия прие по-строг етичен кодекс за комисарите

НОВИНАТА:

Европейската комисия втвърди „етичният кодекс“ за своите членове, за да предотврати евентуален конфликт на интереси, но според неправителствени организации, борещи се срещу корупцията, това няма да доведе до нищо съществено. Новите правила ще удължат от 12 на 18 месеца периода, в който бившите комисари ще са длъжни да уведомяват бившия си работодател за своята дейност и забраняват наемането на работа на съпрузи, партньори и преки членове на семейството в кабинетите на комисарите. Според Комисията новите правила са „по-ясни в областта на приемането на подаръци и на покани“. Ревизирането на настоящите правила става след множество скандали с бивши комисари през миналата година. Един от тях, ирландецът Чарли Маккрийви, трябваше да се откаже от работата си за британска банка под натиска на ЕК. Но няколко седмици по-късно ЕК не видя пречки Маккрийви да работи за авиокомпанията „Райънеър“. Тя разреши на редица други бивши комисари, сред които и германеца Гюнтер Ферхойген, и българката Меглена Кунева да работят за големи банки. Ферхойген беше критикуван от медиите по времето, когато беше комисар и заради това, че е назначил за директорка на кабинета си своята приятелка, което вече е забранено от новия етичен кодекс.

ДА ВИ ПРИПОМНЯ,

че международната неправителствена организация „Трансперънси интернешънъл” изрази сериозна загриженост от факта, че бивши еврокомисари от първата комисия на Барозу са приели позиции в частния сектор. Дебатът възникна след като Гюнтер Ферхойген, Меглена Кунева и други са приели корпоративни позиции. Ферхойген се присъедини към Royal Bank of Scotland, а Меглена Кунева беше одобрена за член на управителния борд на френската BNP Paribas.
Меглена Кунева стана известна като Мадам Йес, след като в съучастие с Ферхойген, тогава комисар по присъединяването, с измами принудиха България да затвори 4 от ядрените си реактори в Козлозуи, вследствие на което страната загуби годишно по 600 милиона евро.
Редица експерти посочиха, че това се е направило в услуга на ядрените стратегии на съседна държава, която също изграждаше атомна електроцентрала и искаше да си осигури пазар за произвежданата от от новата си централа електроенергия. Любопитното е, че гарант по тези конкурентни на България проекти и следователно основна заинтересована страна от затварянето на българските ядрени мощности бе френската банка BNP Paribas. И тъкмо тази банка взе в борда на директорите си срещу космическа заплата Меглена Кунева, след като тя затвори половината Козлодуй.
Това е може би най-голямото национално предателство извършено в годините на прехода в България и снахата на комунистическия велможа Иван Пръмов, католичката Меглена Кунева е неговият основен автор.

(Материалъте публикуван във в. Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

На 12 км на юг от Резово, в Националния парк Инеадски лонгозни гори, Турция ще строи третата си атомна централа!?!?

Миналата седмица, след като предадох за печат във в.Десант анализа си за Балканското ядрено надлъгване, изневиделица се пръкна от Ройтерс една повече от нелепа новина – турският енергиен министър Танер Йълдъз съобщил, че третата турска атомна електроцентрала щяла била да се строи в Инеада, досами границата с България. Боже, казах си, кой ме биеше по езика да седна да ровичкам из балканските ядрени стратегии, виж сега какво ме постигна, посегнаха на Странджа! А Странджа, както вероятно не ви е известно е любимата ми планина, сакралната планина, мистичната планина, която напълно е обсебила сърцето ми. Хубав�� са казали хората – Не дърпай дявола за опашката или рогатият ще ти стъжни живота! Както и да е, със или без случайности, турците изплюха камъчето, а ние трябва много бързо да обмислим ситуацията и още по-незабавно да противодействаме.

ТРЕТА АТОМНА

Турция планира да строи атомна електроцентрала в региона на Тракия край българо-турската граница. Това съобщиха турски медии, като се позоваха на отговорни представители на турското Министерство на енергетиката и природните ресурси.
Планира се атомната централа да бъде изградена край селището Инеада на турското Черноморие. Оттук минава пътят към региона на Резово, която е граничната река между България и Турция. На Резово обаче няма гранично-пропускателен пункт.
Проектът за нова атомна електроцентрала в Тракийския регион е включен в рамките на програмата за строежа на атомни централи в Турция. Той е на трето място след проектите за строителството на атомните централи Аккую и Синоп.
Министърът на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз на пресконференция във връзка с проектите за трета турска атомна централа в Тракия отговори уклончиво, като не посочи нито срок нито конкретни подробности по въпроса.
Организации на еколозите в Турция твърдо се противопоставят на плановете за строителство на АЕЦ в Тракийския регион.
Това беше новината.
Дотолкова, доколкото Турция ще има и трета атомна централа, това не е новина от доста време, а през януари 2011 г. министър Йълдъз съобщи, че водещи френски компании като Арева са направили оферта за строителството на трета атомна електроцентрала в Турция. Той не навлезе в детайли, но увери, че разговорите с френските представители продължават.
Нещо повече, Турция ще има и четвърта и даже пета АЕЦ, за което можем да съдим от друго изявление на енергийния министър на южната ни съседка от 2 февруари т.г., че турските амбиции са до 2030 г. страната да разполага общо с 20 реактора.
С други думи в частта си, че ще има 3-та АЕЦ, тук новина няма, това се знаеше. Виж, фактът, че ще има ядрено предприятие на странджанския бряг, на някакви си 12 км от границата при Резово ще се строи атомна централа в уникалните странджански лонгозни гори край езерото Сака до Инеада, един великолепно запазен биосферен резерват, който на всичкото отгоре през 2007 г. бе официално обявен за Национален парк, съгласно закона в Република Турция, вече е новина. И то каква!
Районът на Инеада, драги читатели, е

ПРИКАЗНО МЯСТО.

За огромно съжаление, не ми се е отварял път нататък, защото пада голямо обикаляне – на Резово все още КПП няма, а другият път е през Лозенград, от който има още над 150 км дотам. Гледах обаче няколко филмчета за района, слушах възторжените отзиви на мои приятели, които бяха там наскоро и съм дълбоко впечатлен. Това е място, каквото по бетонираното Българско Черноморие практически вече няма. Нещо като Созопол, Китен, Приморско отпреди трийсетина години. Девствено, диво, автентично. Можете ли да си представите двайсет километрови плажове по които няма жива душа… Речни приказни светове подобни на нашата Велека, лонгозни разливи като на Ропотамо…Но да не се отвличаме в лирически отклонения. Накратко, в един ваканционен рай за жителите на всеки каменен мегаполис, някой много, ама много голям умник в Анкара е решил да изсипе стотици хиляди тонове бетони и железа и чудовищна мръсотия, като при всяко мащабно строителство.
Впрочем, ето какво казват за района и двама местни жители:
Яшар Мерсин, заселник в Инеада: „Аз обожавам и четирите сезона, а в Инеада ги има и четирите! Има планина, езера, великолепна гора, растителност. Дивият живот все още го има, тук хората са добри и е евтино.”
Орхан Юаник, началника на отдела за защита на естествените еко-системи: „Инеада има ценна екосистема, именно заради присъствието на странджанската гора, освен самото море и морския туризъм. Ако трябва да ги изредим в детайли всички екосистеми, тук има пясъчни дюни, влажни зони, езера, лонгозни гори, ако добавим и сухите гори, това са пет различни екосистеми препълнени с живот.”
Повече едва ли има нужда да ви убеждавам, идеята за строителство на гигантска АЕЦ н�� това място е пагубна. При това, следва да гледаме на нещата и в по-големи мащаби – Странджа е една, опънатите от човека междудържавни телени граници, не я превръщат в две планини! И нито ние, българите имаме право да посягаме на планината, нито турците. Според турските учени биосферния резерват Инеада е част от програмата на ЮНЕСКО, аз мисля, че цяла Странджа трябва да стане биосферен резерват под егидата на световната организация. А когато говорим за биосферен резерват, не може и дума да става както за АЕЦ в турската част, така и за нефто и газодобив, каквито проучвания правителството на ГЕРБ разреши в нашата част, точно срещу Силистар!
Впрочем, какво прави в случая така нареченото

БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО?

Тук ще споделя с вас някои мисли, които ме налегнаха, докато наблюдавах неясното суетене и мрънкане през последната седмица. Ситуацията би била невероятно смешна, ако не бе епохално трагична.
Турците хвърлиха бомбата в медиите и в София си глътнаха граматиката. И как да не я глътнат, като им дойде като гръм от ясно небе; и как няма да им дойде, като национал-предателите от всички правителства след 1990 г. системно и настървено унищожиха българското разузнаване! Кой да им я даде предварителната информация за да имат време да подготвят светкавичен и ефективен отговор на тази чиста проба турска провокация; да имат време да си осигурят нужната международна подкрепа и в крайна сметка да блокират тая лудост още в зародиш!
И като нема разведка, що направи Боко? Големия мачо, смелчагата даже не си позволи да си го помисли, че може да вдигне телефона директно на Ердоган, нещо което Башбаканът прави всеки път, когато реши, че има застрашени турски интереси в България. Нищо подобно! Поошумолявиха се, поошумолявиха се, че сетне се напънаха големите капацитети в София и родиха

ИНТЕЛЕКТУАЛНА БЪЛХА!

Боко прати бургаския си фаворит, герберския кмет Димитър Николов при бургаската консулка на Турция да я пита…
Боже, какъв умствен резил и профанация на външната политика! Провинциален кмет и регионална консулка ще решават междудържавни дела от които зависи, не на последно място и първото днес перо на окаяната ни държавица – туризмът!
Естествен��, консулката казала, че няма страшно и че ще запита Анкара дали има твърдо решение и така нататъче…
Ех, Боко-Боко, какво стана с голямата ти дружба с твоя приятел Ердоган! Май надупената ти позиция нещо не сработи? И какво ще правим сега?
Ходовете, които незабавно трябва да се предприемат на Балканската шахматна дъска са ясни и понеже освен другото сме и в цайтнот, всяко забавяне ще е фатално. Тропне ли веднъж Ердоган по масата: „Инеада ще е!” – каузата е загубена, добре познаваме вече нрава на турския държавен мъж. Затова трябва да го блокираме преди да е казал. Каже ли, връщане назад няма…
…Ех, Боко, Боко!

ПП Дълго се чудих, дали да споделя с вас една мноооого конспиративна догадка, която ме връхлетя в един момент, но все пак ще го направя, поне в един послепис… А дали, ядрената централа в Инеада, не е разменна монета срещу нефтодобив срещу Силистар!?… Е, ако това са си пошушнали Анкара и София, свършено е с райското Странджанско Черноморие! Бог да ни е на помощ!

(Материалът е публикуван във в. Десант)

Тема: „Балканските ядрени стратегии“

[hana-flv-player
video=“http://fortunovi.com/tvpred/rihter0417.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10��а степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Тема: „Гагарин и другите“

[hana-flv-player
video=“http://fortunovi.com/tvpred/rihter0410.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Валентин ФЪРТУНОВ

Кой какво приказва за атомната електроенергия от Босфора до Карпатите, кой какво върши и кой накрая ще го отнесе

Още в началото искам да направя уговорката, че когато говорим за сериозни неща, като енергетиката на 21-и век, приемаме априори, че алтернатива за електроенергията добивана от ядрени централи, на този етап не е измислена, още по-малко доказана. В този смисъл, място за емоционални и приповдигнати състояния няма. Има място за сериозен анализ на икономическите интереси като първични и определящи и на второ място на политическите интереси, които при достигане на определени кризисни нива също могат да станат определящи. Елементът „екологичност” на енергийния пазар липсва, а присъствието му на медийния пазар е въпрос на пропагандни схеми и манипулация продиктувани от глобалните и регионални икономически и политически интереси. Гласовитите неправителствени еко-организации, не са нищо друго освен продукт на политическия и корпоративен естаблишмент и служат единствено като маша за прикриване на определени интереси.

ШУМ СЕ ВДИГА В СРЕДИЗЕМНОМОРА
През последната седмица станахме свидетели на зарзаватчийска разправия инициирана от гърците около ядрения комплекс, който Турция ще изгради на Средиземно море с най-новите руски атомни реактори VVER 1200 доставени от Росатом. Свръхмодерната и свръхмощна електроцентрала ще заработи след около 7 години и първоначално ще бъде експлоатирана изцяло от руснаците.
Новината е още от миналата година, но за да разберем защо точно сега Атина вдига врява до бога срещу осъществяването на проекта, а цяла година вече гърците си мълчаха спотаени, трябва да вземем изпредвид обострения византийски характер на гръцката външна политика. Когато се печеше и подписваше този стратегически ядрен проект между Русия и Турция, за Гърция възможността да си гарантира позицията на енергиен диспечер на Балканите не бе далеч от възможното. Газовите трасета, нефтопроводът Бургас-Александруполис бяха на дневен ред и много удобно се кръстосваха в Гърция. Гарант за това бе традиционния съюзник на Атина – Русия и поради факта, на гърците и през ум не им минаваше да ръмжат срещу други енергопроекти, но пак руски.

Днес ситуацията е коренно променена. Нефтопроводът до Александруполис с гръм и трясък към момента се проваля, някои от газопроводите са под въпрос и на практика гърците останаха с пръст в устата. И ето, че при първа възможност, световните треволнения около съдбата на японската АЕЦ Фукошима, Гърция надигна вой, не само чрез медиите, но и съвсем официално тръгна по всевъзможни европейски инстанции да търси съюзници срещу турския ядрен проект.

„Ядрената енергия за нас не е опция, защото сме във високо сеизмичен район“, каза гръцкият премиер Георгиос Папандреу в Брюксел миналата седмица. „ЕС ще поиска да бъдат направени стрес-тестове на съществуващите и планираните съоръжения в съседни държави и ние подчертахме факта, че Турция планира да построи ядрен обект в Аккую“. Висока византийска традиция. Миналата година, преди още договорите за Аккую да са подписани, районът очевидно не е бил сеизмичен, според наследствения политик Папандреу, сега обаче изведнъж стана сеизмичен и под Акропола ги налегна дерт…

ТАКАВ�� Е ИГРАТА НА ГЪРЦИТЕ
Въпросът за гръцката позиция по отношение на ядрената енергетика за нас обаче е много по интересен, заради систематичните обструкции, които България среща от юг при развиването на нашите АЕЦ-ове. Приносът на Атина за загробването на първите 4 реактора в Козлудуй е огромен, като в същото време, гърците зъб не са обелили срещу паралелното изграждане на румънските ядрени мощности в Черна вода, които за разлика от Козлодуи са далеч по близо до сеизмичната Вранча. Като към това добавим и фактът, че самата Гърция не развива ядрена енергетика, не може да не се появи въпросът, какъв им е проблема на гърците с атомното електричество?

Моето мнение, е че някъде през 70-те години на двайсти век Гърция прави фатална грешка при изграждането на енергийната си стратегия. Разполагайки с огромни запаси от макар и слабо калорични лигнитни въглища (Държавната компания РРС е вторият по големина производител на лигнитни въглища в Европа!) те залагат на термоцентрали, които са многократно по-евтини като инвестиция и при тях въобще липсва главоболния фактор с осигуряване на безопасността при функционирането, складиране на отработено радиоктавно гориво и т.н. Хитро, нали! Само, че както е казано, хитрата сврака – с двата крака. Днес, на подобен концепт можем единствено да се изсмеем и да го дадем за пример на недалновидност и неграмотност по отношение на поливалентните фактори на цивилизационния научно-технически прогрес от една страна и непредсказуемостта на политическите последствия за икономиката в система, която стремително навлиза в класически дефиниран хаос. В този смисъл още по-класическото „Прави каквото трябва, да става каквото ще!” в дългосрочен план сериозно се оправдава като парадигма, ако съдим от сравнителния анализ на българската ядрена стратегия, заложена и развита от живковото управление, в сравнение с гръцката.

Като към това добавим и сериозните дългови проблеми в които южната ни съседка бе натикана, е ясно, че в момента гърците и нямат полезен ход в енергийната индустрия, и мултиплицират интелектуалния дефицит на дългосрочно сгрешената си стратегия.
Тук ще отворя много кратка скоба за една шумно рекламирана от Атина много идиотска програма на стойност 20 милиарда евро за развитие на алтернативни източници на енергия – разбирай – вятърни мелници, пардон, исках да кажа генератори и фотоволтаици. Разбира се, цялата хитринка отново е много византийска, защото въпросните парици ще ги даде ЕС, разбирай Германия, но и от страна на ЕС (пак разбирай Германия) хитринката не е по-малка, защото в последна сметка, париците ще заминат от Германия директно в …Германия, където са всъщност производителите на въпросните ветрени мелници и слънчеви електроцентрали (фотоволтаици). От цялата тази история гърците ще цъфнат и ще вържат защото на потребителите алтернативният ток ще им излезе през носа. Ако се опрем на цените на ДКЕВР към 21.06.2010г.:
цената на електрическата енергия от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е 11.68лв/МВтч,
а цената на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични централи: 823 лв./МВтч., т.е. цената на „алтернативният” ток е 70 (седемдесет!) пъти по-висока от тази на „атомния”…
С две думи казано – на гърците не им остава друго освен да се заяждат на дребно и по този начин пречат за развитието на съседите си…
На фона на казаното, не мога да сдържа

КОМПЛИМЕНТИТЕ СИ КЪМ РУМЪНЦИТЕ
като актуално управление и стратегии, които буквално „тайно и полека” изградиха основите на собствените си ядрени мощности (не без яко франкофонско рамо!), наваксвайки за нула време, епохалното си изоставане от България. И не възнамеряват да спират дотук, като в същото време, чрез същите тези тайнствени и не съвсем франкофонски сили и най-вече чрез пета колона в България, представлявана от антибългари като Меглена Кунева, Милко Ковачев, Иван Костов и сие, си осигуряват нужната им маркетингова преднина. Аргументация към казаното ще намерите в публикациите ни от юни миналата година, когато подробно разчепкахме темата за ядреното предателство на католичката Меглена Кунева, която наполовина успя да унищожи граденото с пот и кръв от поколения в Козлудуй и за награда бе турната в борда на директорите на естествено френската банка Пари Ба. Сега чувам, че някои от вас имали мерак да я правят президентка?! Халал да ви е!..

КАКВО ПРАВИМ НИЕ?
Родените и живеещи в качеството си на българи, имам предвид? Обективния преглед на ситуацията изисква да сме максимално привързани към истината, а тя е повече от прозаична.

Ние правим едно голямо нищо.

Ние правим – тука има, тука нема.

Ние слушаме от официозните медии бръщолевения на доказани национални предатели за някакви безкрайни лобита, все руски и все многобройни. И ако ги слушаш тия бръщолевения, заради лобитата излиза, че не трябва да развиваме ядрена енергетика, защото лобитата били щели да спечелят баснословни пари от цялата работа!? Освен това слушаме едни неевклидови аритметики, които в духа на гръцките гениални стратези от 70-те години, за които стана реч по-горе, гласят, че и тоя ток дето си имаме ни стига, слушаме украсени преразкази, какво били казали някакви дълбоко и всестранно корумпирани нищи духом, европолитически чиновници от Брюксел и ни показват нескончаемо митингуващи еко-фашисти, по двасет-трийсет събрани на някое кюше около Министерския съвет, които ни гледат от екрана с големи тъжни очи, като на Сивушка край браздата…

Анализът е публикуван във в. Десант

ПОСЛЕПИС: След предаването на материала за печат изскочи поредната новина по темата, че след вече договорената АЕЦ – Аккую на Средиземно море и предварителните разговори на турците с японски фирми за изграждане на втора ядрена централа, този път на черноморския бряг при Синоп, сега панаирът стана пълен, защото бе съобщено за проект за изграждане и на трета АЕЦ буквално на 5 км на юг от Резово на турска територия, край Игнеада. Казвам, че панаирът ще стане пълен, защото турците се възползват от фактът, че българските АЕЦ са на самата граница с Румъния, при което всеки опит от наша страна да протестираме, ще бъде тутакси контриран с аргумента, че след като ние можем да строим АЕЦ-вете си на границата, защо и турците да не могат да направят същото… За съжаление, европейският проект за обявяване на цялата територия на Странджа (вкл. турската) за биосферен резерват е все още във фаза на предварителни проучвания и турците съвсем спокойно просто ще го отхвърлят. Въобще, нещата са много неясни на този етап, но със сигурност мога да каже, че това е тема по която ще се изпишат много кофи с мастило!

Валентин ФЪРТУНОВ

Ако не си платиш навреме, наетите от Космо България Мобайл (Глобул) бандити в закона започват да ти звънят по телефона: „Плащай, че ще ти _ _ _ майката в червата!”

Добре известната максима „Живот на кредит = робство”, изглежда тепърва ще светва като червена лампичка за повечето българи. Днес робите са с двойни окови – на труда и на кредитите. Състоянието е отдавна и добре познато на жителите на световните демокрации. Ще ви цитирам едно писмо от Чикаго, което получих тия дни: „…една дълга безкрайна тема е, че всички в Америка са под наем. Да плащаш заем за къщата си 30 години със сложна лихва и накрая ако не си платиш таксата и да ти я вземат! А ако я оставиш на сина си, той ще я плати отново, плащайки данъци за дарението, което е получил!!! Затова тук купуват къщите на бащите си, теглейки нов заем със сложна лихва, защото е по-поносимо във времето. Никой няма кеш пари да си плати данъка.”

Темата наистина е безкрайно дълга, но тук искам да ви опиша един „страничен ефект” от живота на лизинг, който наскоро дълбоко ме потресе.Ако дори и съвсем оскъдно ползвате дистанционното за телевизора си, няма как да не сте усетили, че медийното пространство напоследък е „глобулизирано” в най-прекия смисъл на думата. С поредната си рекламна кампания гръцкият мобилен оператор Глобул отново е тръгнал на лов за балъци. Лъскави телефони, направо без пари… промоции в стил „ако не ви хареса, връщаме ви парите!”…, големи началства от гръцката фирма участват в рекламните клипове, ум да ти зайде!

И ние, балъците се връзваме. Рекламната манипулация залага на страстта на хората към лъскавите високотехнологични новости, но и на липсата на всякакви навици да се четат договорите и особено онова, което е написано с дребния шрифт. А и да си говорим по същество – едно младо момче или момиче, какво смятате, че вижда в рекламните блокове? То вижда лъскавия телефон, скъпите печалби от игрите, толкова! И през ум не му минава, че зад това е скрита грозната и алчна физиономия на корпоративната печалба, която няма да се спре пред нищо. Договорът е подписан, мечтаният телефон е получен и изведнъж, след няколко месеца реалността се отваря за да покаже нелицеприятната част от „сделката”. От дребния шрифт на отдавна загубения договор са цъфнали едни цифри за плащане, косата ти да се изправи. „Евтиният” телефон, „безплатният”, „почти” подаръкът започва да бълва едни сметки, сто, двеста лева, нагоре и играта загрубява. В повечето случаи безработният младеж/девойка тия сто, двеста, триста лева ги нямат. Нямат и елементарна грамотност за последствията. И след няколкото писма, които получават изведнъж се пръква нещо, което е всичко друго, но не и лъскавият имидж на гръцката телефонна компания.

По телефона започват да звънят едни грозни гласове, които говорят отвратителни неща, заплашват, псуват „Плащай, че ще ти _ _ _ майката в червата!”. Говори се за съдебни дела, адвокатски хонорари, съдия изпълнител… И младият (а и не само) поклонник на лъскавите вещи загубва и сън и апетит, нещата са неудържими. Намесили са се така наречените фирми за събиране на просрочени задължения.

Накратко казано – мутрите.

И така, гърците от Глобул те мамят както си искат, вкарват те в рекламни капани, но ако след това не си платиш неочакваните солени суми, гърбина да ти е яка. Бандитските компании за събиране на вземанията се задействат по добре изпробваните рекетьорски методи от 90-те, но вече в съвсем законен вид. От това е възникнал един цял огромен бизнес. Имаше го у нас и през 90-те, но тогава му викахме рекет. Сега, на нашия пазар са стъпили и цяла дузина чужди компании, истински майстори в събирането на несъбираеми вземания. Сред тях са немската „Кредитреформ“ (Creditreform), българската „ЕОС Матрикс“, част от германската финансова група EOS, която пък е част от фамилията Otto, американската D&B „Дън енд Брадстрийт“ (Dun&Bradstreet), „КофасИнтеркредит“ (CofaceIntercredit), която е собственост на Coface – Франция, мултинационалната компания „Експириан Скорекс“ (Experian-Scorex), „Мелон България“, дъщерна на гръцката Mellon, българската МДМ и др. Разбира се, едва ли някой се заблуждава, че международните имена са нещо друго, освен фасади зад които се подвизават българските мутри.

И да, въоръжени вече не толкова с бухалки, колкото с добри адвокати, кол-центрове, съдилища, съдии-изпълнители, нови и напълно „законни” методи за психологическо въздействие. И понеже говорим за силов бизнес и мутри, то основната технология за постигане на резултати е заплахата, тормозът, психологическото взривяване на нещастния, омотан от маркетинговите лъжи на гръцката телефонна централа Глобул, длъжник.
Ще кажете – голяма навалица от мутрафони за стотина-двеста лева на някой смотаняк с виснало чене за лъскави дрънкулки. И ще сгрешите. Не за навалицата – тя наистина е голяма и още по-голяма ще става. Но не иде реч за стотината –двеста лева на някой смотаняк. Думата ми е за невероятна индустрия, която цъфти на благодатна почва.

Бизнес надхвърлящ вече 104 милиарда лева!

Да, говорим за междуфирмената задлъжнялост в България. Говорим за това, че мутрите със и без бели якички много бързо се ориентираха към тази манна небесна. При положение, че стандартната процедура в българския съд доби ориенталския навик да се точи необезпокоявано с години, въпросните силоваци бързо излязоха на мода. Официалният им комисион е между 15% и 30% от дължимото вземане, но истината е, че при „трудните”, на практика отписани случаи, каквито са сигурно поне половината от висящите дългове между фирми в страната към момента, комисионът главоломно качва проценти и може да достигне и надхвърли 60%, че и нагоре.

Предполагам, че аритметиката ви прилично работи. Дори да приемем, че е в сила минималния процент комисион за колекторите от 15%, това означава, че на масата са сложени над 15 милиарда лева суха пара. Този, който може да прибере дълговете и ги върне на кредиторите ще прибере 15 милиарда лева!

Че защо им е на мутрите да ходят да се главоболят от кръчма на кръчма за някакъв смотан рекет, при което ще се налага да делят и с полиция, и разните други темидови инстанции, като могат да приберат милиардите, без зор, изцяло в рамките на закона, без да се налага да учат (ой, завалийките, това ги мори) нещо ново. Тази дейност, с нищо не се различава от откровения им рекет през 90-те, само, че като е законна с никой не делят!

И тук дебело искам да подчертая, че както винаги, не е виновен тоя дето лапа, а тоя дето му дава. А раздавачите са известни – това са преди всичко банките. Това са разните лихварски институции, като вече речените банки, лизингови компании и разни други, като гръцката Космоте, наричаща се у българско Глобул.

И понеже това са в 99% от случаите чуждестранни корпорации, не мога да не отбележа с кого се сдуши най-напред прехваления международен корпоративе�� елит щом пристигна в България.

С мутрите естествено, както е в цитирания случай. Перфектно срастване на гръцката компания Глобул с българските мутри.

И както казах в началото цялата история тръгва далеч оттук. На запад отдавна обикновените роби живеят на кредит, всичко е ипотеки, лизинги, кредитни карти. Това е много удобно, защото най-процъфтяващите „демокрации” превръщат човека в безропотен илот, който прави само това, което му е наредено. Затова няма революции. Затова вече от десетилетия всичко на запад е мирно и тихо. Да изхвърчиш на улицата днес, не е същото каквото е било само преди по-малко от век. Тогава, просто си търсиш друга работа. Сега, да останеш без работа означава десетки парни чукове да ти се стоварят на главата, защото си омотан целия в ипотеки на жилището, лизинги на колата, заеми за хладилници телевизори, печки, телефони – всичко! Останеш ли без работа – цялото ти семейство изхвърча на улицата в най-буквалния смисъл – без покрив и покъщнина.

Между другото, иска ми се да припомня на българина, че той е трън в задника на западняците, защото е уникалната нация, която „излезе” от социализма с близо 80% собствени жилища и вилни/селски имоти. На този българин, който си имаше свой собствен частен покрив над главата, ипотечен ярем нямаш как да му наложиш. Същото беше и с колите…

Оправяйте се с каквото имате! Кредитът е робство…

(Материалът е публикуван във в.Десант)