Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Психопатът Андерш Брайвик разстреля мултикултурализма от упор и затвори още една страница в имперската манипулация на общества и народи

Ще си позволя да изкажа мнението си за трагедията в Норвегия при това в категорично несъгласие с повечето гледни точки, които мярнах из медиите, включително и на двама наши водещи изследователи Владимир Чуков и Ивайло Дичев, чиито медийни коментари по темата оставиха у мен сериозна неудовлетвореност. Цитирам части от коментарите им, които не променят смисъла си, извадени от контекста, или поне така се надявам.

Проф. Владимир Чуков, арабист: Самият термин фундаментализъм е роден от християните, от американската евангелистка църква в края на 19-и век. Протестантите евангелисти създават подобна радикална тенденция в небесните религии. Явява се както опит за реформа на протестантската християнска църква.
Едва по-късно тази тенденция е възприета от ислямистите и е разпространена от медиите в тази версия – ислямски фундаментализъм.
Вижте, убиецът от Осло критикува собствената си църква, той казва, че тя не може да извърши онези функции и задачи, за които тя е избрана, на които се е посветила. Тази тенденция е специфична и много характерна за протестантите.
Реално ние изследователите много трудно можем да доловим подобна тенденция сред католиците, още по-трудно – сред нас, източното православие.
Това което се появява като портрет на Андерш Беринг Брайвик, напълно съответства на белезите на християнския радикален фундаментализъм – той е бял, мъж, на средна възраст, от средната класа, изключително образован.
Върху тази социална и психологическа характеристика наслагва различни елементи на фобиите – той е антиуниверсалист, той е антиевропеист, той е против НАТО. Той мрази абсолютно всичко.
(Откъс от телевизионно интервю посветено на трагедията в Норвегия)

Проф Ивайло Дичев, антрополог: Религията тук е само елемент от по-общия проблем на ксенофобията, на обличането на омразата към другия в културни одежди. Както видяхме, Андерш се определя като християнин, но е и дарвинист, и проповядва езически култ към нордическата „раса“. Самите кръстоносни походи, които той съпреживява в малко комиксов стил, са голямо престъпление на християнството, което истинските вярващи са осъдили отдавна.
Религията не бива да мислим като причина за едни или други жестокости, а като форма, която омразата и съперничеството с другия си дават…
…Европейският проект е пред провал повече от всякога. И това не е заради някаква външна опасност от орди мюсюлмани или Бог знае какви. Тези хора крепят застаряващите европейски общества , като осигуряват приток на млада работна ръка.
Провалът е заради взривообразното разрастване на егоизма, заради пълното нежелание да се инвестира в някакво общо бъдеще. На този фон парадоксалното е това, че неофашистите започват да бъдат единствените, които говорят за Европа, макар да го правят по своя специфичен начин.
(Откъс от вестникарско интервю посветено на трагедията в Норвегия)

За буквоядите ще декларирам предварително, че насилието и разбира се, най-вече убийствата са неща отвратителни, но това не означава, че трябва да се занимаваме единствено и само с терористичния акт, жертвите му и детайлната биография на извършителя му. Защото

Крушка си има опашка.

Зад взрива в центъра на норвежката столица и хладнокръвната стрелба-екзекуция над младежите в парка на остров Утоея надничат натрупванията на цяла една епоха, макар и все още най-кратката в световната история. Наднича мондиализмът нахъсен и поощрен в десетилетията на тотална глобализация и зад рамото му в сумрака без кой знае какви затруднения можем да съзрем познатите физиономии на един световен банков и въобще корпоративен картел, който иска единен световен общ пазар на дива консумация и жадуващи единствено за хляб и зрелища равни, еднакви, сиви потребители, които безпроблемно можеш да разместваш и манипулираш групово и поединично. Разбира се, на подобен антиутопичен световен общ пазар всякакви там държавности, националности, народности са му дълбоко противни и антипатични до смърт, защото фрагментират мечтаната световна консуматорска общност. И тогава на дневен ред идва великолепно изпипаната мондиалистична технология на етичен инженеринг – мултикултурализмът.

Мултикултурализмът не е повече от облечена в купешки думи имперска политика за поддържане на ред сред омешаните тълпи в провинциите на империята. Провежда се с информационни технологии за масова манипулация, защото живеем във времето на информационните технологии. Във времената на меча се е извършвало с меч, във времената на кладите се е извършвало с огън.
Най-мащабният експеримент за национално-културно прочистване, мондиалистите успяха да стартират не другаде, а на Стария континент. И този експеримент наречен Европейски съюз се провали с гръм и трясък, но не заради взривообразното нарастване на егоизма, както Ивайло Дичев твърди, а заради неминуемия провал на империята САЩ, чийто боздуган мондиалистите използваха да си разчистят пътя към мечтания световен общ пазар. И още нещо – заради перверзността на самата идея за унищожение на основните клетки и системи на човешката общност – семейството и нацията. Идеята всички да приказваме, пишем и мислим на един език, но не нашия си, а английски, идеята всички да сме потопени в единна култура, ��о не нашата си, а масовата консуматорска холивудска култура претърпяха пълно фиаско. Европейските народи след първоначалната еуфория от отворените граници и ентусиазирано от пиар кампаниите побратимяване, доста бързо изтрезняха и установиха, че не се чувстват уютно в новия Вавилон, че не искат да слушат безкрайното мрънкане за още права на най-невъобразими малцинства, че им е гадно кварталите им да се превръщат в бантустани, а в църквите им да се венчават поредните педерасти. Мултикултурализмът бе наврян на тъмно и злачно място, притиснат от хилядолетни традиции и достойнство на национална принадлежност и култура. Защото този мултикултурализъм, който кукловодите нетърпеливо натрапваха с масирани медийни атаки, няма нищо общо със зачитането и уважението на националните култури. Неговата единствена цел е да ги асимилира, изкуствено поощрявайки и фаворизирайки стотици и хиляди маргинални, псевдо- и квази- култури на измислени малцинства, много често противоестествени и извратени.. И когато европеецът си видя задушен във тази примка, той се пробуди, отдръпна се и се върна в периметъра на народа си, на нацията, върна се при корените си, които му дават родния език, песни, обичаи и историческа памет, т.е. поиска си обратно идентификацията. Жалко е, че Владимир Чуков посочвайки много точно, къде са фокусирани днес големите европейски отрицания – антиуниверсализъм, антиевропеизъм, антиатлантизъм не извежда очевидното, а се втурва за финал във сляпата уличка – той мрази абсолютно всичко (!?). В този финал логиката някак си убягва и се подменя с внушителност на фразата.
И накрая, не търсете под вола теле

Неофашистите са следствие,

а не причина за този процес. Много е смешно, като наблюдавам как в големите комерсиални медии, внимателно избягват в цялата тая афера около норвежеца думата национализъм. Въртят, сучат – та неофашизъм ли не щеш, християнски фундаментализъм ли не щеш, крайнодесен екстремизъм ли. Това, разбира се, са пълни глупости. Случаят в Осло е обикновена патология на един болен мозък. Но зад него настина стои един ясен и оформен процес. И това е остър завой на европейските общества към корените си, към ясна и категорична национална самоидентификация. И в това няма нищо лошо. В това е бъдещето. Глобално бъдеще на национални държави с ярки и пъстри култури, литература и изкуство на стотици национални езици, съхраняван и развиван фолклор и традиции. Това е богатството на този свят!
А иначе съм напълно съгласен с Ивайло Дичев, че мултикултурализмът става с пари, с много пари. Но понеже изобилие от пари в обозримо бъдеще не се вижда, ще го отложим мултикултурализма за по- добри времена.

Речник:
Мултикултурализъм – приема разнообразието от култури в една общност – държава, съюз, регион като основна ценност и основен принцип на съжителство
Мондиализъм, мондиалисти – Глобално, общочовешко мислене, което разглежда цялото население на Земята като единна маса и отхвърля националното, груповото
Ксенофобия – Омраза към чужденците и всичко чуждо
Антиуниверсализъм – В противовес на идеята за всеобщи етически ценности, в полза на национални, класови, групови ценности

(Материалът е публикуван във в. ДЕСАНТ)

Тема: „Бомбата – Черно море“

[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0724.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Валентин ФЪРТУНОВ

Венецуела излезе на първо място в света по запаси на нефт според най-новия доклад на ОПЕК за 2010 г., който допълва и актуализира информацията, представена на нашата диаграма от 2009 г

Според данните от края на 2010 година най-големите доказани запаси от нефт се намират във Венецуела – 296,5 млрд барела, свидетелствува статистиката на ОПЕК

Оценката на запасите бе увеличена с около 40% за една година, което позволи на Венецуела да изпревари предишния лидер – Саудитска Арабия, чиито запаси не са преразглеждани от 2009 г. и се оценяват на 264,5 млрд барела.

Това стана след като ОПЕК започна да включва в разчетите за Венецуела и нефтоносния пояс Ориноко.

Главният икономист на Центъра за международни енергийни изследвания в Лондон Лео Дролас отбелязва по този повод: „ОПЕК вече отчита и тежкия нефт. Но какво означава това? Инвестициите за разработка на тези находища са огромни и в сегашната ситуация Венецуела няма да ги получи. Запасите са фактически недостъпни.”

Разбира се, зад подобно становище не може да не заподозрем политически подбуди. Защото когато няма риба и ракът е риба. Още повече, технологиите бурно се развиват и когато другите запаси свършат и дойде времето на тежкия нефт, той няма да е недостъпен, гарантирам ви.

Разбира се, според оценките на Бритиш Петролеум, както е видно и от диаграмата, доказаните запаси на Венецуела възлизат на 211,2 млрд барела, а тези на Саудитите съвпадат с данните на ОПЕК – 264,5 млрд барела.

Доказаните запаси от нефт на Ирак за 2010 г. са нараснали с 24% – до 143,1 млрд барела, съобщи още ОПЕК. В Иран и Еквадор прирастът е съответно по 10% – до 151,17 млрд барела и 7,2 млрд барела.

Съвкупните доказани запаси от нефт в страните от ОПЕК са се увеличили с 12% – до 1,19 трилиона барела, с което делът на ОПЕК в световните запаси се е уголемил до 81,3% през 2010 г. спрямо 79,6% през 2009 г.

СВЪРШВА ЛИ НЕФТЪТ?

Следното изречение ще прочетете в един или друг вариант ако отворите специализираните страници на вестниците, интернет, ще чуете по радиа и телевизии:
При евентуално задържане темповете на добив на сегашните нива, то нефтът в световен мащаб ще стигне за още 42 години.
Вярно ли е това твърдение или не? Тук ще ви представим две алтернативни становища:

СВЪРШВА!
Геологът Колин Кембъл, работил за Texaco, BP и Aramco, твърди, че надценяването на находищата не е типично само за Саудитска Арабия. Според него 46% от числата в декларираните от ОПЕК ресурси са надути, ако не и умишлено подправени. Бившият високопоставен служител на френската компания Тотал – Жак Лаерер се присъединява към становището на Кембъл, обвинявайки в преувеличаване на представяните пред обществото нефтени ресурси не само нефтодобивните компании, но и държавите-производители. Като потвърждение на неяснотите и спекулациите в тази област се посочва направената наскоро преоценка на завишените разполагаеми запаси на Ройял Дъч/Шел. „Огласяването на реалните цифри би предизвикало страхотна паника на финансовите пазари”, отбелязва Кембъл, а Лаерер добавя – „Запознатите със ситуацията специалисти не могат да говорят открито, докато не излязат в пенсия”. По мнението и на двамата експерти, петролните компании трябва да прекратят употребата на термини като „доказани запаси”, „възможни” и „разчетни ресурси”, и да преминат към по-реалистични определния като „запаси, които могат да се усвоят за определен срок”.

Според тях голяма част от официално декларирания капацитет на находищата не може да бъде усвоена по чисто технически причини, като обемът на тези недостъпни към момента количества нефт често достигат 40% от общите залежи.
(Текстът е от статия на Георги Колев, автор на книгата Сълзите на дявола)

НЕ СВЪРШВА!
Нефтът не е възобновим ресурс и поради това по дефиниция той някой ден ще се изчерпи. Но този ден не се мержелее на хоризонта въпреки твърденията на един разрастващ се хор от вещатели, че вече сме достигнали световния връх на петролопроизводството. В техните възгледи обаче глобалният петролен ресурс е фиксиран като количество, а технологията е нещо статично. Всъщност и двете виждания са неверни. Фирми новатори инвестират във все по-качествени технологии за изследване на залежите и производството на нефт, като отместват върха на добива все по-далеч в бъдещето.

Основното тук е правилно да разбираме ролята на дефицита, ценовите сигнали и бъдещите технически нововъведения в извеждането на пазара на огромните оставащи въглеводородни резерви на света. Благодарение на научно-технич��ския напредък средното ниво на добив от световните петролни резерви нараства от 20% през по-голямата част от XX век до 35% днес. Това е похвален напредък. Но той също така означава, че две трети от известните петролни запаси са все още неизразходени. Най-голямо опровержение на предсказателите на петролния край представляват огром¬ните залежи от неконвенционални въглеводороди. Тези запаси от битумни шисти, катранени пясъци и мазут могат да бъдат превърнати в горива, които да захранват днешните автомобили. Канада например разполага със залежи от катранени пясъци с по-голямо енергийно съдържание, отколкото целия петрол на Саудитска Арабия. Китай, Съединените щати, Венецуела и други страни също имат големи запаси от тези енергийни източници. Проблемът е в това, че конверсията се извършва на много по-висока екологична и икономическа цена, отколкото при използването на конвенционалния суров петрол. Но същите тези високи петролни цени, в които предсказателите съзират знак за скорошното привършване на петрола, също така създават силна мотивация за разработването на тези пълни с примеси залежи, както и за създаването на технологията, която ще ни позволи да ги извличаме по един по-хигиеничен начин.
(Мнението е на Виджай В. Вайтисваран, кореспондент на The Economist)

РАВНОСМЕТКА?
Всеки, който се опита на базата на предложените хипотези да тегли чертата и изведе червената нишка на проблема би бил доста нахален. Най-малкото, защото говорим за базов, есенциален проблем на човечеството. И все пак, не знам за вас, но у мен определено има изградено становище по тази дилема.

Не мога да приема аргументите на Вайтисваран, не само защото в тяхната основа лежи изцяло тотално дискредитираната в наше време икономическа експертиза и икономически модел, но и защото отдавна не възприемам нефта, като решение на човешките проблеми. В този смисъл, дори и да не свърши точно след 42 години, а след 142 – това не променя императива, че човекът трябва да се раздели с нефта и да намери алтернативни източници. И не само енергийни, бих казал да намери като цяло – технологическа и социална алтернатива. Предполагам, че знаете, че една автомобилна гума се произвежда от 30 литра нефт, че сме облечени и обути с „не��т” и т.н. Тъкмо изобилието от нефт и изобилието от възможности, които дава нефта са в основата на този самоубийствен бум и налагане на западния вълчи модел на свободния пазар, който безпардонно води до тотално прахосничество на ресурси, заобикаляща среда и в последна сметка до цивилизационно самоубийство. Най-лесното, не е задължително най-доброто!

Но да се върнем отново на частния проблем – свършва ли нефта. Според мен изводът е един във всички варианти – и да свършва и да не свършва трябва да му търсим заместител във всяко едно приложение. А при положение, че по-скоро свършва, отколкото обратното, едно е несъмнено – човечеството е пред епохални и критични решения за оцеляването си. А времето, времето както винаги е в дефицит…

Анализът е публикуван във в.Десант

Тема: „Четвъртата власт“

[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0717.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Валентин ФЪРТУНОВ

За Резово защо замълчахте като мушнати гайди?

Оставам с много тягостното впечатление за тотална управленска немощ в българското президентство, за липсата на каквато и да е стратегическа, да не говорим геополитическа визия за нашата България. Току-що приключилото посещение на г-н Абдула Гюл, президент на Република Турция у нас , поне според финалните изявления на българския президент, бе по-скоро опознавателна екскурзия със силни елементи на агитпроп (болшевишкото съкр. за „Агитация и пропагнда”) из няколко села и паланки, където има български граждани, които смятат, че имат турски етнически произход. Толкова.

Вероятно, с предизборна цел в българските изявления за височайшето турско посещение се споменаваше, че „нерешените проблеми” между България и Турция остават. Като се има предвид исконното туркофилство на г-н Първанов, обяснимо е любопитството ми какви ще да са тия според него „нерешени проблеми”. И логично, не се изненадах да установя, че това са празни приказки. Първанов отново чертае някакви газови мрежи, някакви доставки от Азербайджан. С две думи – глупости на търкалета.

Това не са нерешени проблеми. Това са икономически политики, които се състояват при наличие на обективно благоприятни условия и най-вече факторът печалба – финансова и стратегическа. От всичките дрънканици в президентското изявление ми е останала идеята, че се споменаваше за някакъв язовир „Тунджа”. И понеже такъв язовир е жизнено необходим не на България, а на Турция, без всякакво съмнение въпросът не е бил повдигнат от българска а от турска страна.

Още веднъж – толкова.

В такъв случай у мен възниква питането – г-н президент Първанов, това означава ли, че всъщност ние, България, нямаме претенции към турската страна, нямаме нерешени проблеми с Турция?

Ами Резово? Там всичко ли е наред?

Ами стотиците хиляди кубически метри камъни и чакъл насипвани от южната ни съседка с цел небивало агресивна промяна на талвега на реката, чрез което криминално, в противоречие с всякакви норми на международното право се прави опит от България да се заграбят прилежащи морски територии, континентален шелф и т.н.

Нима г-н Първанов не е „нерешен проблем” т. 3 на Приложение 1 към Споразумението (между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска (Мутлудере) и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море“). от 4.ХІІ.1997 г. двете страни, цитирам: „се споразумяват разчистването и преоформянето да се извърши на базата на съвместен инженерен проект“ (става дума за коритото на р. Резовска). И по-нататък: „Проектът да бъде изработен не по-късно от дванадесет месеца след влизането в сила на това Споразумение …“. 14 години след подписването на това споразумение, поне на мен не ми е известно то да е изпълнено! Защо с колегата си замълчахте отново по този болен въпрос? Защо г-н Гюл си мълчи ми е ясно, но защо вие, г-н Първанов мълчите?

Ами за ядрената централа в Инеада? Защо не поискахте публично турският президент да обяви, че такава няма да се строи на 10 км от Резово?

Мълчание.

Коментарът е публикуван във в. „Десант“

Тема: „Геополитическа закуска“

[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0710.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Валентин ФЪРТУНОВ

Бившият военен министър преди да поеме финансите заяви: „В министерството на отбраната казаха, че напускам, за да потегля на истинска война“, а „Уолстрийт Джърнъл“ добави: „Най-лошата работа в целия свят“

От две седмици Гърция има нов министър на финансите, когото европейски медии бодряшки нарекоха „Новият спасител на гърците”, но американският рупор на финансите, не пропусна да отбележи, че Венизелос е получил „най-лошата работа в целия свят”. Ако трябва да бъдем верни на обективните факти Евангелос Венизелос няма как да бъде спасител, защото

Първо, гръцката държава е така опоскана от  международните банкови хиени и собственият й политико-бюрократичен апарат, че банкрутът й е неформална реалност и

Второ, не някакъв гръцки министър, та ако щете и всички гърци накуп са факторът, който може да преоблече Гърция финансово, а охранените чичковци от Билдербергския клуб, тяхното творение ЕС и МВФ. Говорим за държавен дълг на страната в момента от над 330 млрд. евро.

Ще ви напомня една добре забравена история и това е историята на най-скъпият фалит на всички времена, който се състоя точно преди 10 години – банкрутът на Аржентина. Приликата в процесите е повече от удивителна, но и разликите в развръзката са значителни. Казвам разликите в развръзката, защото за всеки внимателен наблюдател е ясно, че измъкването на Гърция от блатото на банкрута е вече предопределено и то на всяка цена. И причината за това е една – за разлика от Аржентина, която си бе солов играч, бе привързала песото си към долара и бе хвърлена на финансовите хищници за закуска, Гърция е част от еврозоната. В това е фокусът. А билдербергите за нищо на света няма да допуснат толкова тежък удар върху еврото, което им е новата надежда да удържат финансовия контрол над света след като доларът се спомине.

На Аржентина цялото това глобално упражнение струваше петима президенти сменили се за 10 месеца и в крайна сметка обезценка на песото с 65%, което както се досещате направи всички аржентинци с 65% по-бедни. Единственият актив с който страната излезе от банкрута бе отвързването от долара.

Без съмнение, гърците няма да изпият горчивата чаша, или поне най-малкото тяхната горчива чаша няма да е така препълнена. От друга страна, редица анализатори смятат, че ако южните ни съседи бяха запазили суверенната си валута биха се справили и сами с икономическата криза. Разбира се, във всички варианти някой трябва да плати сметката и това без съмнение ще са обикновените гърци, които още доста време ще трябва да затягат коланите и да им правят нови дупки.

Не без активната реторика на ��олемите медии и у нас се насажда идеята, че гърците са мързеливи и сами са си виновни за всичко. Темата за това работливи ли са гърците и колко точно ще оставя настрани. Много по-сериозно бих искал да наблегна на същността на самия гръцки дълг, макар и съвсем накратко.

Гръцкият дълг е типичен пример за познатия в международното право „омразен дълг” – заем, сключен без съгласието на народа и който не е изразходван в негов интерес. Малка част от него е наследство още от времето на военната хунта, но лъвския пай се пада на новите времена. Безобразно сключвани договори за военни и други доставки, но плащани не от бюджета, а със заеми – от кого – сещате се – от частните банки. Безобразно раздути разходи за олимпиадата скочили от 900 милиона на 10 милиарда евро. Невероятни покупки от Сименс, който бе сгащен, че е дал подкупи на гръцката върхушка за над 1 млрд евро – но никой не каза, какви поръчки и на каква сума е получил. Но всички плащания към концерна са от заеми отново от частни банки! Сега разбирате защо световният медиен слугинаж толкова усърдно говори за мързела на гърците! Защото цялата тая безобразна сметка трябва да се плаща от обикновените хора. Да си припомним изказването на бившия вече шеф на МВФ Строс-Кан: „Трябва да изравним гръцките заплати с гръцката продуктивност“… Виж ти! Ако му вярваме, т.е. приемем, че високият дълг се произвежда от ниска продуктивност, това означава, че японците би трябвало да нямат никакъв дълг. Да, ама не – японският дълг съставлява 225% от брутния вътрешен продукт, докато гръцкия е само 130% от БВП!
Всъщност, палавият французин нямаше точно това предвид. Онова, което той имаше предвид е, че сега вече тежестта по изплащането на дълга трябва да се поеме „охотно” от възрастта за пенсиониране, заплащането, социалните пособия, синдикатите, държавното здравеопазване и образование.

И нека ви припомня още нещо – тези дни след приемането от гръцкия парламент на грозен антисоциален пакет мерки, ЕС ще отпусне спешна финансова помощ на Гърция от около 12 млрд.евро. На Гърция? О, не, нали си спомняте къде ще отидат директно тези пари – да, уважаеми читатели, точно така – ще заминат директно в частните банки-кредиторки и не за друго, а за изплащане на лихвите!

С други думи, примката около врата на гърците произлиза от банките и се затяга пак от банките; когато говорим за банкрут – говорим пак за банките, когато говорим за евросолидарност, говорим пак за банките, когато говорим за икономии, говорим пак за банките…

Ето това е истината за Гърция, всичко останало са манипулации и промиване на мозъци, не само гърците, цялото човечество има един смъртен враг и това са банките.

Анализът е публикуван във в. „Десант“

Валентин ФЪРТУНОВ

В най-новият анализ на тексаската частна разузнавателна агенция Стратфор се търсят новите реалности преди разпада на Евросъюза, но американските интереси се представят чрез смехотворни ефвемизми

Няма да се спирам надълго и нашироко на въпросният анализ, който във всички случаи е интересен най-малкото за да откриеш какво всъщност не искат да си признаят от Стратфор. Ръководената от Джордж Фрийдман частна разузнавателна агенция е известна с две неща, едно от които е, че е много близка с Пентагона, а второто, че има навика да развива собствени геополитически концепции, характерни преди всичко с бликащата от тях пожелателност и твърде малко реална фактология върху която да се очаква реализация.

В дадения случай се разглежда станелият вече очевиден центробежен процес в ЕС, чрез плъзналите като метастази по тялото му регионализации.

Представям ви вижданията на тексаските анализатори, защото са твърде любопитни:

1) Германска сфера на влияние – Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Люксембург, Чехия, Унгария, Хърватска, Швейцария, Словения, Словакия и Финландия. Това ядро на еврозоната не губи от немската конкурентноспособност, или пък е зависимо от германската търговия за икономическия си разцвет и не е непосредствено заплашено от развиващите се интензивно отношения на Германия с Русия. Финландия пък не се притеснява от възстановяването на Русия и предпочита внимателния подход на Германия пред агресивния подход на съседите си Швеция или Полша. На своя ред Унгария, Чехия и Словакия са най-загрижени в тази група от сближаването на Германия с Русия, но не колкото Полша или балтийските държави.

2) Нордическият блок – Швеция, Норвегия, Финландия, Дания, Исландия, Естония, Литва и Латвия. Тези държави, преобладаващо не участващи в еврозоната като цяло са враждебни към възстановяваща се Русия. Балтийските държави се виждат като сателити на нордическата група, в частност на Швеция, което създава проблеми с Русия. На Германия се гледа като на кокурент. Финландия прелива както тук, така и към Германия, според изгодата.

3) Вишеград плюс – Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България. В настоящия момент, Вишеградската група принвадлежи към различни сфери на влияние. Чехия, Словакия и Унгария не се чувстват толкова заплашени от Русия, колкото Полша и Румания. Но не са доволни и от близостта на Германия с Русия. Полша не е достатъчно силна за да води икономически тази група. Друго освен коопериране в сигурността държавите от тази група няма какво да си предложат за момента

НЕИЗБЕЖЕН КОМЕНТАР:
Ето така се прави класическа манипулация, в дадения случай в областта на геополитическия анализ. Представя се интересна цялостна разбивка наситена с много достоверни факти и логични изводи и ни в клин ни в ръкав се представя нещо желано за реалност и то минава между другото, истинното!

Вишеградска група няма, уважаеми читатели! Просто няма. Има Вишеградска четворка, която освен някакви по-чести политически контакти, а отскоро и решение да се създаде обща военна структура за отбрана под командването на Полша, друго няма. И в нея членуват Чехия, Словакия, Унгария и Полша. Затова е четворка, а не тройка или седморка да речем. И както е видно, първите ��ри са под плътната икономическа хегемония на Германия. Колкото и да търсите в архивите някакъв знак за участието в една или друга степен на Румъния и България във въпросния Вишеград, няма да намерите такова нещо. И тук възниква въпросът – тези от Стратфор за маймуни ли ни вземат? Нещо такова, драги читатели, нещо такова. Усукана манипулация, представяща мечтаното за реалност. Да го повторим ясно и точно – Румъния и България не са имали и нямат нищо общо с Вишеградската четворка!

Нека сега аз ви представя третата група в този списък със сфери на влияние:

3) Вишеград плюс, не а всъщност – Американска сфера на влияние – Полша, Румъния и България. Единственото общо между тези държави е че са новите троянски коне на САЩ в Европа, иначе нямат нито сериозен икономически обмен, нито пък кой знае колко близки политически или културни връзки. И ако в Полша проамериканизма е чисто прагматичен и се подклажда от дълго вряла антируска, че и антигерманска истерия, то в България по-специално става дума за класическо продажничество на политическия псевдоелит, който продава и предава родината срещу сребърници и облаги, без в това да е намесен и грам геополитическа мисъл за бъдещето на България.

Останалите сфери на влияние можете да проследите и сами по представената карта. Обърнете внимание, че има и Турска сфера на влияние и кой е в нея….