Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

„Политическата коректност“ отново изяде демокрацията върху паметта на изкланите арменци, издушените евреи и милионите други жертви на античовечността

Малкият президент Саркози прояви постоянство и прокара закона, криминализиращ отричането на всеки геноцид, признат от френските закони. Той предвижда наказание от една година затвор и глоба от 45 000 евро за нарушаването му. Геноцидът над арменците бе признат от френския парламент през 2001 г. Другият признат във Франция гено��ид е нацисткият холокост.

В медийната улисия в сензационния стил на булевардната преса „кой-кого“, много малко хора обърнаха внимание на същността на този закон.

Спретнатата международна кавга не беше за това дали е имало или не е имало геноцид над арменците. Кървавите кланета от 1915 г. са признати чрез специална декларация на френския парламент още през 2001 г., както и с аналогична декларация – изтребването на евреите от нацистите през Втората световна война. Във въпросната декларация, от името на Френската република, кървавите деяния на Османската империя са осъдени и заклеймени като геноцид срещу човечеството и естествено, се настоява съвременната турска държава като правоприемник на Османската империя да признае и осъди извършеното през 1915 г. С това Франция, подобно на много други страни по света е изразила своя морален дълг пред паметта на стотици хиляди, вероятно дори над милион жертви на тая кървава касапница, както и моралната си подкрепа за няколко милиона арменци, разбягали се по цял свят, за да спасят живота си. С това френският дълг към тази част от близката история е изпълнен.

В аналогична ситуация, българският парламент отказа да приеме такава декларация, с което на практика отрече факта, че е имало клане над арменците, с което орезили България пред целия цивилизован свят.

В друга аналогична ситуация обаче, местният парламент в Бургас по предложение на групата съветници на Валери Сименов прие декларация за геноцида над арменците…

Какво представлява в такъв случай въпросният закон, около който се завъртяха толкова много интриги и разправии на висок тон в последните няколко месеца? Ще ви кажа, драги читатели, това, което никой друг не каза пълногласно.

Това е един много лош закон. Един мракобесен закон, каквито досега тихичко, усул-усул бяха приети от доста „стари“ европейски демокрации, като Швейцария или Австрия и т.н. За френският се чу, защото Ердоган реши да показва мускули.

Защо „мракобесен“?

Защото този закон е пряко насочен към потъпкването и задушаването на свободата на словото и погазването на основните човешки свободи, отстоявани от класическата западна демокрация. Според този и аналогичните му други европейски образци, не можеш, забранява ти се на практика да мислиш, да разсъждаваш, да спориш, да обсъждаш историята. И ако нещата около, примерно арменския геноцид са доста ясни и еднозцначни, съществуват камари от факти, писмени и визуални свидетелства, не е така в много други случаи. Та дори и по отношение на арменския геноцид все още няма крайно становище по отношение на броя на изкланите – според едни автори той е 500,000 според други 800,000 или пък милион и половина!

Никой няма право да узурпира историята, никой няма право да ни казва какво да мислим, нито пък да ни забранява да изказваме мнението си. Друго е тоталитаризъм, чиста проба!

Ще ви дам един последен пример – тъй като, както вече обясних, това е закон, въобще за геноцидите, това би следвало да означава, че за всеки отделен случай, когато френската държава изрази официално политическо мнение, че става дума за геноцид, това означава, че френските журналисти няма да имат правото да го обсъждат!? Иначе ги грози затвор и съсипваща глоба!

Но спомнете си Либия! Това се случи само преди месеци. Там Франция изсипа тонове бомби и ракети и яростни обвинения срещу Кадафи, че е подложил народа си на геноцид! Та ние изобщо не знаем все още какво всъщност се е случило в Либия поради тоталното информационно затъмнение от страна на официозните медии. Нещо повече, има достоверни сведения, че се е случило тъкмо обратното – поддържаните от Франция сили на Ал Кайда, което бяха в основата на армията на така наречения Преходен съвет са тези които са извършили масови убийства и всякакви зверства, включително садистичното убийство без съд и присъда на самия Кадафи!

Но понеже френската държава официално е декларирала, че Кадафи е организирал геноцид срещу народа си, според обсъждания тук мракобесен закон никой няма право да обсъжда и разследва, защото ще го пратят зад решетките. Ето, за това говоря. Отново се мярка отвратителната доктрина за „политическата коректност“ и в частност „политически коректното говорене“, чрез които класическата демокрация на запад бива бавно, но сигурно удушавана и всичко започва да напомня ужасяващо за „1984“ на Оруел, започва да се осъществя отвратителния свят на „Големия брат“.

Едва, когато погледнеш от тази височина нещата, ти става до болка ясно, защо всъщност Саркози бе толкова постоянен и устойчив в усилията прокара закона. Другите хипотези са толкова смехотворни, че е ясно, че ни пращат за зелен хайвер – искал бил да спечели гласовете на арменската диаспора във Франция – че тя арменската диаспора е 350 хиляди, като турската диаспора е над 330 хиляди! Танто за кукуриго, на чиято и страна да застанеш, губиш толкова гласове, колкото си спечелил…

Ето, затова става дума, другото е сензацийки за един ден и пясък в очите.

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Маджарският килим на Виктор Орбан смути овчедушието на евростадото и вбеси метрополиите отсам и оттатък океана

Събитията в Унгария в последната година за първи път от доста време предизикаха по отношение на една нация небивало единодушие на запад, което само по себе си вече се явява доста сиптоматично за развиващите се в Унгария процеси.  В същото време, следя с любопитство новинарския поток от последната седмица за да установя, че хилядите информации носени от големи и малки медии в крайна сметка се свеждат до два-три варианта на една и съща мантра – „тежка финансова криза, форинтът се срина с 15%, кредитният рейтинг е на ниво „кошче за боклук“ (ВВ+)“.

С други думи, моя милост, след целодневно ровене, включително и в специализирани източници, така и не можах да намеря някакво разумно обяснение на тази „много тежка финансова криза“, освен аматьорски възгласи , че Виктор Орбан бил посегнал на независимостта на Централната банка на Унгария. Нещо, което сами разбирате не би могло да бъде причина за опустошителна финансова криза и нуждата от заем от МВФ в размер на 15 – 20 милиарда евро…

Стоп! А дали не може наистина да бъде!? Дали не могат просто зверски да накажат Орбан за независимостта му, за отстоявания от него суверенитет? При положение, че продукцията на по принцип жилавата експортно-ориентирана унгарска икономика е 80% износ към пазарите на ЕС! А в тази посока, не по-малко красноречиви са изказванията и действията на унгарския министър-председател по отношение не просто на Централната банка, колкото на банките въобще. Да си припомним, че Унгария взе 20 милиарда евро през 2008 г. от МВФ. Но когато през 2010 г. на власт дойде формацията ФИДЕС на Орбан, новият премиер отхвърли продължаване на споразумението с МВФ, защото „не желаем да отдаваме икономическия си суверенитет на международните финансисти“.

Ех, уважаеми читатели, не е зле, при тоталното затъмнени на реалната информация, оттук-оттам успухме да изцедим доста солидни аргументи за да изясним произходящото. Една страна ориентирана почти изцяло към алъш-вериш с евросъюза задължително пада в кереча, в момента в който ЕС е обрулен от люта финансова чума. Когато тази страна, скандално, дори бих казал еретично отхвърля зависимостта си от международното банково чудовище и посяга на свещените крави на днешния западен либерализъм – банките, не само, че няма да й помогнат, но ще направят всичко възможно да и наврат главата в тинята, колкото се може по-надолу…

Но, ще кажете вие, защо е цялата тая галиматия? Правилно, просто трябва да започнем отначало.

С идването си на власт ФИДЕС и нейният лидер, разполагайки с убийствено квалифицирано мнозинство в парламента само да година и половина прокараха без всякакви усложнения стотици закони. Цялата тая законотворческа треска завърши с промяна на конституцията, при което повечето наблюдатели извеждат едни и същи акценти за най-важното:
– Названието Република Унгария изчезва и страната официално се нарича Унгария.
– Според новата конституция „отговорните за комунистическите престъпления“, извършени до 1989 година от ръководителите на сегашната Социалистическа партия (бивши комунисти), могат да бъдат съдени.
Религия:
– В новата конституция се въвежда изричното позоваване на „Господ“: „Господ да благослови унгарците“. В преамбюла се говори за Бог и християнството като обединяващи фактори на нацията. Критици на текста смятат, че това е дискриминационно към последователите на други религии и атеистите. В преамбюла се сливат в едно цяло политическата нация и етническата нация.
– Религиозните общности, които получават субсидии от държавата, намаляват от 300 на 14.
Избирателен закон:
– Новият закон предвижда изборите за парламент да бъдат само на един тур за 199 депутати вместо досегашните 386.
– Право на глас вече имат и унгарците, които живеят в чужбина (обвиняват Орбан за стремежи към Велика Унгария).
Управление:
– Мандатът на заемащите важни държавни постове в икономиката, правосъдието, полицията и армията се увеличава до девет или 12 години. Това означава, че евентуално ново правителство на друга политическа сила ще бъде принудено да работи с враждебно настроен държавен апарат.
Икономика и финанси:
– Законът за „финансовата стабилност“ определя в основния закон на страната единна ставка от 16% за подоходния данък.
– Създава се бюджетен съвет, в който влизат трима души, назначени от премиера, който пък ще има правомощията да налага ветото си върху проектобюджета.
– Форинтът става по конституция национална валута и поради това евентуално присъединяване на Унгария към еврото (Будапеща си е поставила тази задача на хоризонта на 2020 година) ще трябва да се одобри от две трети от депутатите.
– Данъкът върху добавената стойност (ДДС) се вдига от 25 на 27 на сто.
Общество:
– Конституцията постановява, че ембрионът е човешко същество от самото забременяване.
– Конституцията повелява, че бракът може да бъде между един мъж и една жена, изключвайки хомосексуалните бракове.
– Според закон бездомниците могат да бъдат осъдени на затвор. (част от меркитесрещу циганския паразитизъм)
Държавни медии:
– Радиото и телевизията и информационната агенция МТИ се обединяват и минават под надзора на Медиен съвет, ръководен от близък на премиера Виктор Орбан.
– На единственото опозиционно радио Клубрадио бяха отнети честотите.

Към всичко това, задължително трябва да добавим и историята с килима!

През миналата година бе ред на Унгария да председателства ЕС. Това председателство започна бурно. Не бе затихнал скандала с орбановите реформи, накърняващи според ЕК правата на медиите, когато в Европейския парламент започна друг скандал. Този път, заради килима, донесен от Унгария в дар на Съвета на Европа, по повод унгарското председателство в ЕС. Килимът не бе лош – 202 кв. метра, стойност 160 хил. евро, истинско произведение на изкуството в чиито 23 сегмента са изобразени най-важните етапи от унгарската история и т.н. Но главното е в центъра на килима – там е изобразена карта на Маджарското кралство – историческата Унгария от 1842 г.  И скандалът гръмна – обвиниха Орбан във великодържавен шовинизъм и опит да се преодолее Трианон. Става дума за загробващия за маджарите договор от Трианон след Първата световна война съгласно който от победена Унгария бяха откъснати 2/3 от територията й. От икономическа гледна точка обаче, катастрофата за Унгария едва ли има аналг в Европа  – унгарците губят 58% от железопътната си мрежа, 60% от шо��ейната, 84% от горския си ресурс, 83% от желязната си руда, 43% от обработваемата земя, 29% от въглищата и т.н.

Паралелно с килима, бе взето и правителствено решение за ускорено издаване на унгарско гражданство на 5 милиона унгарци живещи зад граница.

С две дучми, Виктор Орбан, нарита глобалистите, „забрани“ зловещия мултикултурализъм и защити унгарските национални интереси. Това са смъртните му грехове. Ех, покрай сухото, гори и мокрото, попрекали с контрола върху медиите и не само, но това според мен е по-скоро тактически ход – да си остави мегдан за маневри, когато го притиснат съвсем – да даде малко заден.

И знаете ли, кое е най-веселото в цялата тази история – мисля си, че в момента Сорос газ пикае, защото Виктор Орбан започва политическата си кариера като … соросов стипендиант в Оксфорд, в изучаване на политически науки….

Валентин ФЪРТУНОВ

Странното животно „Ислямски неолиберализъм” се легитимира в стратегията за управляемия хаос

Прогнозата ми отпреди година, че
 „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
интегрирайки се в
 „Неоосманската доктрина” на Турция
и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
 „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта (Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се о��итва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те б��ха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…