Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Майкъл Снайдер

Представям на вниманието ви основно икономическата част от изключително актуалния коментар на американския анализатор Майкъл Снайдер за последствията от евентуална сирийска авантюра на Вашингтон. (В. Ф.)

Може ли САЩ реално да си позволи здравата да ядоса останалия свят като другите страни са онези, които ни плащат сметките.
Какво ще се случи, ако Китай, Русия и много от големите нации спрат да изкупуват нашия дълг и започнат бързо да обезценяват американските ценните книжа, които те притежават?

Ако Съединените щати не са много внимателни, ще платим чудовищна икономическа цена за провеждането на военна акция в Сирия. До този момент сондаж след сондаж показват, че американският народ е в огромното си мнозинство срещу атака върху Сирия, народите по планетата са в огромното си мнозинство срещу атаката върху Сирия и дори изглежда, че даже американският конгрес ще я забрани. Барак Обама обаче не отстъпва. Нещо повече. АВС News съобщава, че плановете сега се преправят за значително по-голяма атака срещу Сирия, отколкото повечето експерти очакваха.
Ако Обама настоява да се продължи в същия дух, това ще е най-голямата външно-политическа катастрофа в модерната американска история.

В момента и Русия, и Китай много сериозно предупреждават Обама да не атакува Сирия. А Русия не само предупреждава американския президент с думи. Позовавайки се на Блумбърг, Русия е изпратила впечатляваща армада от военни кораби в региона. Руснаците изпращат дори още три кораба към Източното Средиземноморие, за да подсили флота си там, докато Сенатът обсъждаше искането на президента Обама за разрешение да извърши военно нападение срещу Сирия.

Русия изпраща два разрушителя, включително „Настойчиви” – флагмана на Балтийския флот и ракетоносача „Москва”, съобщи „Интерфакс”. Китай също така иска да се знае, че те абсолютно не желаят Обама да удари Сирия. В петък Китай излъчи предупреждение за това какво може да се случи на глобалната икономика следствие на военен конфликт в Близкия Изток. Военна акция ще има негативно влияние върху глобалната икономика и по-специално върху цените на петрола – това ще предизвика техния скок. Според съобщение на близкия до Мосад интернет портал „Депка” Китай също е изпратил военни кораби в региона. Западни военноморски източници съобщиха в петък, че китайски десантен кораб „Джингангшан” с един батальон морска пехота е достигнал Червено море и се насочва към Сирия. Според „Депка” Пекин вече е разположил военни кораби край брега на Сирия в пълна секретност. Ако последното съобщение се потвърди, това ще бъде най-голямото китайско навлизане в Близкия Изток в цялата негова военноморска история.

Ако САЩ нападнат Сирия, Русия и Китай вероятно няма да предприемат незабавна военна акция срещу нас. Но те могат да изберат да ни ударят там, където наистина боли. Според американската държавна съкровищница в момента чужденци държат приблизително 5,6 трилиона долара от нашия дълг. През последните няколко десетилетия пропорцията на нашия дълг, притежават от чужденци нарасна чудовищно и днес ние сме в много тежка зависимост от нации като Китай, които трябва да купуват нашия дълг. В този момент Китай притежава приблизително 1,275 трилиона долара от този дълг, а Русия – 138 милиарда долара от него. Така че какво ще се случи, ако Китай, Русия и други чуждестранни купувачи на дълга ни внезапно се откажат да купуват и вместо това реализират дъмпинг на дълга ни като го хвърлят обратно на пазара? С една дума – това ще бъде катастрофа.

Както вече писах, американската държава ще бъде принудена да вземе назаем около 4 трилиона долара тази година. Близо 1 трилион от тази сума е нов заем и около 3 трилиона са за обслужване на съществуващия дълг. Ако Китай и другите големи чуждестранни кредитори спрат да купуват и започнат дъмпинг с това, което вече държат, приходите в държавната хазна на САЩ ще са плачевни. А ние вече видяхме, че доходността на облигациите драматично расте през последните седмици. На практика в четвъртък доходността по 10-годишните американски съкровищни бонове вече проби бариерата от 3 %. Какво ще се случи, ако доходността продължи да расте? Ето няколко от последствията:
• това ще принуди федералното правителство да търси нови заеми;
• това ще принуди щатските и локални управи да търсят нови заеми;
• при положение, че доходността се покачва, стойността на облигациите пада. В край на краищата, нарастващата доходност на облигациите ще приключи със загуби на облигационните инвеститори от трилиони долари.
• нарастването на доходността на облигациите ще причини на ипотечните лихви скок до небесата. Ние вече практически го виждаме това да се случва. Тази седмица средният лихвен процент по 30-годишните ипотеки удари 4,57 %.
• по-високите лихвени проценти ще означават забавяне в икономическата активност във времена, в които ние категорично не можем да си го позволим.
• след като икономическата активност върви надолу, това ще бъде много лошо за акциите. Когато настъпи следващия голям крах на стоковия пазар, а той вече се задава, инвеститорите ще инкасират трилиони долари загуба.
• разбира се, най-голямата заплаха пред всичко е бомбата със закъснител от 441 трилиона долара лихвени деривати, която е заложена под нас. Рязкото покачване на лихвените нива е в състояние потенциално да банкрутира няколко от нашите „твърде големи, за да фалират”, банки в бясна последователност и да ни хвърли в най-чудовищната финансова криза, която нацията ни някога е преживявала.

Започвате ли да сглобявате картинката?

Да си поговорим за петата колона. Тя е онази част от обществото на една национална държава, която по различни причини изпълнява поръчки.
Какви поръчки?
Най-различни, но в общия случай това са поръчки, които не носят нищо добро за целокупното общество на въпроснат�� национална държава. Обикновено това са поръчки, които обслужват някакви външни сили, по-често отделни държави, които имат интереси, и които интереси те, освен, чрез своята собствена външна политика, чрез шпионажи, диверсии от най-различен тип, икономически попълзновения, те постигат и чрез свои доверени, хранени хора, нека така да ги наречем, във въпросното общество на въпросната национална държава. Нарича се „пета колона“, ето какво гласи за петата колона една справка в енциклопедиите:
Справка: Терминът „пета колона“ се появява в началото на октомври 1936 г., по време на Гражданската война в Испания, когато франкисткият генерал Емилио Мола заявява по радиото, че „метежниците водят четири колони към Мадрид, а петата е в самия Мадрид и в решаващия момент ще удари в тил“. От този момент словосъчетанието „пета колона“ става нарицателно и по правило носи в себе си отрицателен смисъл, явявайки се синоним на „предателство отвътре“.
Та тази пета колона в България е много-много изявена. В последните 23-24 години вече, тази пета колона натвори купища, да го кажем с мноого мека дума пак, нелепости… При това, забележете, уважаеми читатели, че петата колона може да се разглежда като много пети колони, в смисъл такъв, че в България се пресичат много интереси, на най-различни външни източници, могат да се пресичат интересите на две-три-пет и повече държави или международни мрежи на интереси, и в действителност, в България е точно така. Само да дам пример, говори се за руско лоби от една страна, говори се за американско лоби от друга страна…
Но!
Какво е много характерното? Тук, у нас? И то точно в този период, който обсъждаме в момента?
Много характерното е, че като вземеш и прегледаш наред събитията в които те участват като цяло, тези пети колони, в страшно много случаи, много тясно се оплитат и е много трудно да различиш едната пета колона от другата. И в крайна сматка, затова така и съм озаглавил тази статия –
не петите колони, а петата колона!
Защото за мен тя е една.
Това е онази част от българското общество, която никак не е голяма, но е достатъчно шумна и креслива и се чува. Тя има чуваемост. Още повече, че е заела много удобни позиции, разполага с гарантирано медийно присъств��е и нейните слова винаги се чуват и се набиват. Докато нейните критици, много трудно могат да бъдат чути. Освен от такива последни бастиони на българщината като телевизия СКАТ, вестник Десант и още няколко независими медии. Но да се върнем на примера с многоликостта на петите колони, дето никаква я няма и ме принуждава да говоря за една-единна пета колона, която разяжда българската плът.
Говори се за руско лоби в България. Говори се и за американско лоби. Клишето е, че руското лоби е червено, а американското е синьо.
Така. А какво ще кажете за Иванчо Костов? И през ум не ви минава да е червен, нали! Син е, даже тъмносин? Съгласни сте, нали!
Така. А коя бе най-разбойническата сделка, която осигури на руските капитали най-голямата хапка от наследството на българската икономика? Не беше ли Нефтохимическия комбинат край Бургас, най-голямата рафинерия на Балканите, и не само рафинерия, чудовищна индустрия преработваща дълбочинно нефта до суровина за дрехи, обуща, храна и каквото ви дойде на ум; обслужвана от над 10,000 работници и естествено струваща милиарди!
Та кой я подари под тезгяха на руския Лукойл за стотина милиона само!? Не беше ли Иванчо Костов, тъмносиния, острието на американското лоби в България…
Така. А какво ще кажете за Георги Седефчов Първанов? И през ум не ви минава да е син, нали! Червен, даже тъмночервен? Съгласни сте, нали!
Така. А коя бе най-желаната за американската геополитика сделка с България, сделка забила най-дълбоко калъчката в бъбреците на руските геополитически интереси? Кой я подписа? Някой син, някой мноого тъмносин ли?!
Неее! Българският президент, който подписа ухилен присъединяването на България към НАТО е добре известен – червеният Георги Седефчов Първанов…
Брее, каква стана тя!
Американското лоби работи за руските интереси, руското лоби за американските интереси…
Как да кажем пети колони!? Не можем. Тя е една. Единствена. И с риск да бъда обвинен, че обяснявам прекалено елементарни неща, все пак ще го направя.
Петата колона не е абсолютно еднородна като състав.
Макар и единици, в нея има хора, които са готови да извършат неща, които от гледна точка на българщината са си чисто предателство. Но у тях взема превес някаква идеологема и в името на иделогията те са готови ��а стъпчат патриотизма си, обслужвайки чужди интереси, като успокояват съвестта си, че деянията им са все пак „в името на дългосрочното процъфтяване на родината“… Такива прецеденти има достатъчно много и в минали времена и днес. Но както казах, това са все пак единици, особено в последните две десетилетия. Не за тях ми е думата, въпреки, че идеологическите им тежнения слабо ме вълнуват и по никой начин не ги правят нещо повече от предатели. Или ако го обърнем другояче, повече от предател, означава суперпредател.
Думата ми е за една доста голяма и аморфна маса, която непрестанно подхранва с човешки ресурс разните групи по интереси(руско лоби, американско лоби, брюкселско лоби и т.н.) в петата колона. И това са хорица за които в най-добрия случай мога да кажа, че са просто интересчии, авантаджии и нагаждачи, които си търсят топло, припекливо място под слънцето. Огромната част от тоя конформистка маса бива продуцирана от интелигенцията и партийната номенклатура от всички разцветки.
Разбира се, не пропускам факта, че в петата колона е буквално преситена от политици, ама съвсем откровено. Политици от всички цветове. Иванчо Костов и Георги Първанов са само малко шлака от върха на айсберга.
Какво да кажем за грозната биография от предателства на Меглена Кунева и цяла кохорта от тарикати около Кобурготски, които обслужваха френски, канадски и какви ли не още интереси. Трудно ми е да си извъртя езика за да произнеса името на Соломон Паси, което звучи като мръсна дума, една персона, която загроби изключително мащабно националните интереси в полза на западните метрополии.
Ами „руските енергетици“ воглаве с Румен Овчаров!
Тук ще отворя една скоба, за да маркирам чудовищното
предателство спрямо българската ядрена енергетика
и в крайна сметка срещу националната ни сигурност, защото така или иначе споменатите вече имена от тази разноцветна политическа палитра, в качеството си на пета колона, по един отвратително великолепен начин демонстрират казаното по-горе за единната пета колона.
Като прескачам по-дребните риби, чертая в най-едри щрихи кой и как го извърши – като се започне от Надежда Михайлова(пардон Нейнски) и Иван Костов, после Соломон Паси и Меглена Кунева загробиха от І-ви до ІV-ти реактор, бе�� никой да е искал това от тях – под никой разбирам официалните ЕС-институции водещи преговорите за присъединяване на България. Искаха го френски, канадски, румънски и прочее корпоративни и банкови интереси. И изброените петоколонници и свитите им го направиха. Другите петоколонници от руското лоби, не им попречиха по никакъв начин. Когато преди три-четири години в няколко публикации и предавания започнах да анализирам в дълочина темата за ядреното предателство, от Румен Овчаровия „Булатом“ ми казаха в прав текст – темата за трети и четвърти блок не е актуална(!?), сега е актуално Белене… С други думи, националните интереси от най-евтин възможен ток не са актуални, актуални са корпоративните интереси на една руска фирма, която иска да строи изцяло нова централа. (Оставям настрана въпросът трябва ли ни да увеличаваме енергийния си капацитет, в епоха, когато енергията в световен мащаб е в заплашителен дефицит).
Ето ви ги прозападните петоколонници, ето ви ги и проруските петоколонници – всичките в един тиган! Четирите козлодуйски блока на всички пъстроцветни папагали им пречеха. Да, по различни причини, но целта бе една – да ги махнат и те ги махнаха. Сега, разбирате ли, защо ядрената ни енергетика е пред залез?
Петата колона?
Да, петата колона, в единен строй!
Затварям скобата и да се върнем в съвсем ново време.
Модната тема за соросоидите и соросиадата
превзе това лято и официозните медии, така наречения мейнстрийм. Терминът „соросоиди“ го създадохме няколко автори през 2009-2010 г., а терминът „соросиада“ влезе в обръщение от едно мое тв предаване от същото време, на което го сложих за заглавие, правейки баналната алюзия за епохалност на явлението с омировата „Илиада“. Споменавам факта, не за да се кича със съмнителни приоритети за авторство на свръхнеприятна терминология, а за да ви покажа колко време е необходимо в България, за да могат авангардни аналитични конструкции и концепции, респективно обществено значими изводи, да добият публичност – 3-4 години!
Това е ужасяващо дълъг срок за национално и обществено изтрезняване във времена, когато събитията се развиват лавинообразно и колосални геополитически схеми се променят за броени месеци, а дори и за седмици. И показва ясно две неща: трагична незрялост на българския социум и могъществото на зловещата пропагандна машина, която изпира общественото съзнание до потресаващо равна сивота…
В момента покрай така наречените протести „Оставка“ се разгоря лют дебат са ли протестиращите соросоиди. Тия дни ми попадна една безумно глупава статия на професора-богослов Калин Янакиев, изпълнена с хули и сквернословие срещу „лицата на контрапротеста“. Смешното, а всъщност трагично-жалкото е, че въпросният професор, преливащ от самочувствие и елитарност е или изключително неумен човек или изключителен наглец, защото смята, че „тълпата“, както се изразява за народа си, е толкова тъпа, че и да не знае, не е способна да провери, кой е Калин Янакиев. А той е …заместник-председател на най-сетне изпадналото зад парламентарния борд иванкостово ДСБ. Оттам нататък, всякакви коментари са излишни. Схемата е до болка позната – избори до дупка, сиреч, избори, докато ДСБ не се върне в Парламента, а г-н Янакиев не стане депутат…
Всичко останало е словесна боза, доста срамна за един християнски апологет.
Давам този пример (а такива с лопата да ги ринеш), за да ви покажа кой стои зад протестите „Оставка“ и защо тези протести са ялови. Да, това правителство е политическо безумие, но преди да направим нови избори трябва да принудим парламента да вземе няколко свръхспешни решения, сред които на първо място – радикални промени в изборния кодекс, без които главоломно се насочваме към сляпата улица „Избори до дупка“, нужни на иванкостовци, бойкоборисовци и прочее политически гангстери. Да сте чули от протестите друго освен „Оставка“? Няма и да чуете.
А соросоидите?
Соросоидите пак се опитват тихичко да свършат мръсната работа, по модела по който я свършиха, събаряйки Жан Виденовото правителство, опълчило се, както на самия Сорос и неговото Отворено общество, така и на руския Газпром и прочее ремвяхиревци.
Около тая завера отново в разбутан строй са се скупчили дипломирани и известни фигури, които по сполучливия израз на една журналстка „са известни с това, че са известни“. Голяма част от тях са били с десетилетия на соросовите ясли, били са с десетилетия винаги близичко до всички правителства, защото там е трапезата.
Има разбира се и млади дипломирани люде, които заредени с много политическо гориво, нехаят за това, че неолибералната метрополия се тресе във финалната си и тотална криза и като зомбирани искат да возят България по пътя на един социален и икономически модел, който доказа пълната си несъстоятелност. С тях имаме много да си говорим, да спорим и се убеждаваме, въпреки, че лично аз не съм оптимист. Защото зад гръмките им фрази за благополучието на България се крие личния егоизъм, тласкащ ги към трапезата на която петата колона се храни богато. Те още не са на трапезата, но ако са настоятелни ще попаднат там. Нали знаете, вземаш една ябълка, излъскваш я, продаваш я, купуваш две и така нататък докато станеш …Рокфелер.

Напоследък хранениците на Сорос и въобще петата колона на Запада у нас трябваше бързо да вземе мерки за да опази една тайна, която за никого не е тайна. Тайната на протестите. Тайната на петоколонната трансформация от едно агрегатно състояние в друго. Накратко казано, да се легитимира соцологично оная шепа хора, които броят дните това лято, като пред свършека на света. Да, с пълно право ги наричам „шепа хора”, защото 2 хиляди или 20 хиляди спрямо 3-те милиона избиратели в България са действително шепа. Никак не съм убеден, че всички те напълно осъзнават в какъв мизансцен са поставени, нещо повече, убеден съм че мнозинството от тях най-искрено всяка вечер скандират срещу червените чорбаджии от новата тройна коалиция без  хабер да имат кой ги подкокоросва да подпират площадите.

Но да се върнем на поредната голяма машинация. След като здравомислещото мнозинство започна да гледа с подозрение на тази многодневна оставкена агитка и не трябваше да минат и часове за да се види „Отворено общество” и събратята му зад нежната воняща на арабска пролет буфонада, почетните петоколонници взеха мерки. Титани на прозападния слугинаж в България като Иван Кръстев, Евгени Дайнов и прочее се захванаха и не без чужда помощ (достопочтено се включи Дойче Веле и т.н.) сътвориха нова градска легенда. По съвпъдък тя се вика „градската средна класа”. Поръчаха й социология – ех като всичката социология в България, на цифрите им се сложи по една нула отзад за по-авторитетно.

И така един ден осъмнахме с неологизма „градска средна класа”, описвана като „тази прослойка се състои от образовани млади хора, с добре платени професии, които п��осперират заради лични качества и жизнени стратегии.”

Боже, да ме простиш, че споменавам името ти, но живеейки в сатанаилов свят и слушайки подобно словоблудство, почвам да губя здравия си смисъл.

Е, да ни е честита новата класа! Аз очевидно не й приндлежа, нито телом, нито духом – ЕГН-то ми не важи, нямам добре платена професия, личните ми качества – старомодни – женен съм(поне да съжителствах), жизнените ми стратегии – хич ги няма(три деца челяд имам, като циганите…), а каквито и образования и моженета да извадя, все ме сръчкват – ти „Бизнес администрация”, завършил ли си? Или поне нещо „АйТи” в краен случай, а?

А сега, съвсем сериозно за финал. Няма такава класа, защото класата има общ икономически произход. А туй чудо е аморфен идеологически монстер, съставен главно от средното и висше чиновничество, окопало се около двора в престолнината, средния и висш мениджмънт най-вече в банки и софийски клонове на транснационални корпорации, и тук-таме някой и друг оцелял от умрелия среден български бизнес. Е, да не пропуснем сплотените колективи на НПО-та, фондации и асоциации, под бълхливото крило на Сорос и приятели и разбира се вечната тъмносиня бохема.

Толкова за градската средна класа.

За селската средна класа – друг път.

Тиери Мейсан

Вашингтон направи ново раздаване на картите

Военната ситуация в Сирия се измени кардинално, може да се счита, че в стратегически план войната вече е завършена. Свободната сирийска армия (ССА) загуби народната поддръжка, контрасите продължават да пристигат, но доставките на пари и оръжия се прекратяват – значителна част от международната подкрепа е прекратена. Съединените щати решиха да обърнат страницата и да поднесат ССА в жертва.

Обратното броене вече започна. След като новата администрация на Обама бъде утвърдена в конгреса, тя ще представи нов план за поддръжка на мира в Сирия пред Съвета за сигурност на ООН. Макар, че юридически президентът Обама приема мандата от самия себе си, неговата предишна администрация е упълномощена да решава само текущи въпроси и не може да взема значими решения. В разгара на кампанията за президентските избори, когато Барак Обама не вземаше политически решения, неговите сътрудници провалиха Женевския договор. След своето преизбиране обаче, той проведе голяма чистка в органите на властта. Както и е било замислено, генерал Дейвид Петреъс, архитекта на войната срещу Сирия, падна в капана, който му бяха заложили и бе принуден да подаде оставка. Както е било също замислено, ръководителите от НАТО и ПРО, изказващи се против споразумение с Русия, бяха подложени на разследвания по деля, свързани с корупция, и бяха принудени да замълчат. Както е било замислено, държавният секретар Хилари Клинтън бе елиминирана от играта. Изненадва само начинът на отстраняването й: в резултат на сериозно нарушение на здравето й, тя изпада в кома.

Що се отнася до ООН, тук  също има развитие на събитията. През септември Отделът за операции по поддържане на мира подписа протокол с Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). През октомври в Казахстан под контрола на въпросния отдел на ООН бяха проведени маневри на ОДКС по разгръщането на „сини каски” в Сирия. През декември се състоя среща на военни представители на постоянните членове на Съвета за сигурност на която беше представен план за разгръщането на тези сили. И макар, че французите и англичаните бяха против това решение, те бяха принудени да се подчинят на американската воля.

И това е, защото превъзходството сега е на страната на сирийското правителство. Военната ситуация се измени кардинално. Французите даже престанаха да си спомнят за „освободени зони”, които те се готвеха да управляват под мандата на ООН. Тези зони непрестанно се топят, а там където все още съществуват, се намират в ръцете на салафитите, с които не е много лесно да се контактува. Подразделенията на ССА получиха заповед да напуснат местата на дислокацията си и да се групират около столицата, за да се пристъпи към последен щурм. Метежниците се надяваха да поведат палестинските въстаници, основно сунити, срещу мултиконфесиалния режим в Дамаск, аналогично, както поддръжниците на Харири в Ливан се опитаха да вдигнат палестинските сунити в лагера Нахр ел Баред срещу шиитите от Хизбула. Както и в Ливан, този план не успя, защото палестинците добре знаят кои са им приятелите и кой на практика се бори за освобождаването на тяхната територия. В частност, в неотдавнашната 8-дневна война против Газа, най-добрата помощ беше иранското и сирийско оръжие, докато монархиите от залива не си мръднаха и пръста.

Няколко човека от Хамас, верни на Халед Мешаал и финансирани от Катар, отвориха вратите на лагера Ярмук на бойци от Фронта за подкрепа на войните от Изтока (сирийско-ливански клон на Ал Кайда), също свързан с Катар. Те воюваха главно срещу Народния фронт за освобождение на Палестина. Сирийското правителство поиска от 180-те хиляди човека живеещи в лагера да напуснат колкото може по-бързо тези места и им предложи временно убежище в хотели, училища и лицеи в Дамаск. Някои предпочетоха да се изселят в Ливан. На следващия ден Свободната сирийска армия (ССА) обстреля лагера с тежка артилерия и установи там свой контрол. 14 палестински организации подписаха впоследствие съглашение с което обявиха лагера за „неутрална зона”. Метежниците от ССА набързо се изтеглиха и възобновиха военните действия против Сирия в съседното село, а гражданските лица се върнаха в своите домове или по-скоро в руини, които останаха от тях.

Но в стратегически план войната е завършена: ССА загуби народната поддръжка и тя няма никакви шансове да я получи отново. Европейците все още си мислят, че могат да сменят режима, като подкупят висши офицери и провокират държавен преврат, но те знаят, че ССА няма да им помогне в това. Метежници все още продължават да пристигат, но доставката на пари и оръжие са прекратени. Значителна част от международната поддръжка е с��ряна, тъй като на бойното поле не се виждат никакви резултати. Същото се случва със звездите: някоя от тях отдавна вече е угаснала, но светлината от нея още пътува към нас.

Съединените щати решиха да обърнат страницата и да принесат ССА в жертва. Те й дават нелепи инструкции, които водят метежниците на сигурна смърт. Само пред последния месец техните жертви надхвърлиха 10000 човека. Едновременно с това във Вашингтон Националния съвет по разузнаване цинично заявява, че в близко бъдеще с „международния джихадизъм ще бъде приключено”. Така че и пред другите съюзници на САЩ е на дневен ред въпросът, а не предполага ли новото раздаване на картите и тяхното принасяне в жертва?

Материалът е публикуван във в. „Десант“

От Тиери Мейсан

Глоубъл Рисърч, 9 октомври 2012

Тиери Мейсан е изключително популярен френски разследващ журналист и писател, спечелил си забрана да стъпва в САЩ след като публикува книгата си за 11 септември и тя бе преведена в 28 страни по цял свят, но забранена в щатите. Публикацията му за Сирия използвахме в предаването „Геополитическа Коледа`2012“ на авторската ми програма „10-та по Рихтер“ по СКАТ ТВ с участието на Боян Чуков. Тук ви предлагам пълният текста на статията на Мейсан.

Валентин Фъртунов

Сирийската война се проточи. Стана твърде скъпо и опасно за съседите й да бъде продължена. Русия, която цели да възстанови позициите си в Близкия изток, се опитва да покаже на Съединените щати, че е в техен най-голям интерес да позволят на Москва да приключи конфликта.

Военната ситуация в Сирия се обръща срещу онези във Вашингтон и Брюксел, които се надяваха да сменят режима чрез сила. Два последователни опита да се превземе Дамаск се провалиха и стана ясно, че тази цел не може да бъде постигната.

Там където НАТО се провали да постигне война, ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност) се подготвя да постигне мир. Генералният секретар на организацията Николай Бордюжа обяви, че организацията разполага с мироопазващи сили в състав от 50000 души, готови да бъдат разположени в Сирия.

На 18 юли, експлозия изби ръководството на сирийския Съвет за национална сигурност, давайки с това сигнал за началото на мащабна офанзива на десетки хиляди наемници, изсипали се срещу сирийската столица от Йордания, Ливан, Турция и Ирак. След няколко дни на решаващи битки, Дамаск бе спасен, когато слоевете от населението, враждебни на управляващия режим, решиха да изберат от патриотизъм да подпомогнат националната армия, наместо да приветстват с добре дошли силите на Свободната сирийска армия.

На 26 септември джихадистите на Ал Кайда успяха да се промъкнат в Министерството на отбраната, дегизирани като сирийски войници и представящи фалшиви документи. Те възнамеряваха да детонират жилетките си с експлозиви в офисите на Генералния щаб, но не успяха да се промъкнат достатъчно близо до целта си и бяха застреляни. Втора група направи опит да завладее Националната телевизия за да излъчи ултиматум до президента, но не можа да достигне до сградата, тъй като достъпът до нея бе блокиран секунди след първата атака. Трета група се бе прицелила в сградите на правителството, а четвърта – в летището.

И в двата случая НАТО координираше операциите от турската си база в Инджирлик, търсейки възможност да провокира разцепление в ядрото на Сирийската арабска армия (сухопътните сили на Сирия), осланяйки се на определени генерали, за да свали режима. Въпросните генерали обаче, отдавна са били разкрити като предатели и преместени на маргинални позиции без достъп до ефективно командване. В резултат на двете провалени атаки сирийските сили укрепнаха, получавайки необходимата им вътрешна легитимност, за да продължат офанзивата и да разбият Свободната сирийска армия.

Тези провали обезсърчиха онези, които злорадстваха в аванс, че дните на режима на Башар Асад са преброени. Във Вашингтон, логично, онези, които предлагаха оттегляне са героите на деня. Въпросът не е вече колко време ще се задържи режимът на Асад, а дали повече си струва САЩ да продължат войната, отколкото да я спрат. Продължаването ще повлече колапс на йорданската икономика, загуба на съюзници в Ливан, риск от гражданска война в Турция, в допълнение към необходимостта да се пази Израел от хаоса. Спирането на войната ще означава да се допуснат руснаците отново да възстановят стабилното си присъствие в Близкия изток и засилване на оста на съпротива срещу експанзионистичните мечти на Ликуд.

Докато отговорът на Вашингтон взема изпредвид израелските аспекти, той спря да обръща внимание на съветите от правителството на Нетаняху. Израелският премиер успя да среже клона на който седи чрез манипулациите зад убийството на посланик Крис Стивънс и шокиращата си намеса в американската президентска кампания. Ако дългосрочната защита на Израел е по-скоро стратегическа цел, отколкото огъване пред безочливите искания на Нетаняху, то продължаването на руското присъствие в региона  е най-доброто р��шение. С един милион руско-говорящи израелци, Москва никога няма да допусне оцеляването на колонията да бъде застрашено.

Тук е необходимо да хвърлим един поглед назад. Войната срещу Сирия бе предрешена от администрацията на Буш на 15 септември 2001 г. по време на среща в Кемп Дейвид, както категорично бе потвърдено от генерал Уесли Кларк. След като претърпя няколко поражения, действията на НАТО трябваше да бъдат окончателно спрени след наложеното от Русия и Китай вето.

Тогава се появи „план Б”, включващ използването на наемници и операции под прикритие, при положение, че разполагането на униформени войници стана невъзможно. При положение, че Свободната сирийска армия не е отбелязала дори една-единствена победа срещу редовната армия на Сирия, последваха няколко прогнози, че конфликтът ще стане безкраен и с нарастваща сила ще подкопава стабилността на държавите от региона, включително Израел.

В този контекст, САЩ подписаха Женевското споразумение при посредничеството на Кофи Анан. Впоследствие, войнолюбците торпилираха това споразумение чрез организирането на изтичане на информация към пресата, осветляваща западното тайно участие в конфликта, информация, която доведе до незабавното подаване на оставка от страна на Кофи Анан. Те също така изиграха и двата си коза чрез атаките на 18 юли и 26 септември и загубиха и в двата случая. Като резултат, Лакдар Брахими, наследникът на Анан, бе повикан да съживи и осъществи Женевското споразумение.

Междувременно, Русия не бездействаше: тя успя на наложи създаването на сирийско Министерство на националното помирение; контролираше и пазеше срещата в Дамаск на националните опозиционни партии, организира контакти между американския и сирийския генерални щабове и подготви разполагането на мироопазващи сили. Първите две мерки бяха бегло отбелязани в западната преса, докато последните две бяха напълно игнорирани.

Въпреки всичко, както бе разкрито от Сергей Лавров, руският външен министър, Русия се зае с опасенията на американското Обединено командване на началник-щабовете, отнасящи се до сирийските химически оръжия. Русия увери американците, че въпросните оръжия за складирани на места с достатъчна степен на сигурност, за да не попаднат в ръцете на Свободната сирийска армия или пък да бъдат завладени от джихадистите и използвани от тях безоогледно. В последна сметка, Русия даде заслужаващи доверие гаранции на Пентагона, че оставането на власт на такъв утвърден лидер като Башар Асад, създава много по-управляема ситуация, включително за Израел, отколкото да се допусне хаосът в Сирия да се разпространи в целия регион.

Освен всичко друго, Владимир Путин ускори проектите за ОДКС (Организация на договора за колективна сигурност), антинатовския отбранителен съюз, който включва Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Таджикистан и Русия. Външните министри на ОДКС приеха обща позиция за Сирия и логистичен план за евентуалното разполагане на 50000 миротворци в страната. Беше подписано споразумение между ОДКС и мироподдържащия отдел на ООН, че тези „сини шапки” ще бъдат използвани в зоните на конфликт с мандат на Съвета за сигурност. Общи учения с участието на двете организации се провеждат в момента в Казахстан от 8 до 17 октомври под названието „Нерушимо братство`2012”, с цел постигане на координация между двете международни организации. Червеният кръст и Международната организация за миграция също ще вземат участие.

Докато траят президентските избори в САЩ не може да се очаква някакво официално решение. След като изборите приключат мирът може да се окаже възможен.

Преведено, монтирано и излъчено в:

10-та по Рихтер, 14 октомври 2012

Валентин ФЪРТУНОВ

Пораженията от „Бургаският взрив” ще имат далеч по-големи национални последици за страната ни, отколкото трагичната смърт на израелски граждани

В 16.45 ч. в сряда на международното летище в Бургас каца самолетът със 154 израелски туристи, на които им предстои хазартна седмица в казината на туристическия комплекс „Слънчев бряг”. В 17.25 ч. те вече са минали през граничен контрол, багажът им е натоварен в автобусите и пътниците са заели местата си в тях. С��оред двама очевидци руски туристи в единия от автобусите се качва подозрителен мъж. Веднага следва експлозия. От взрива се подпалват и двата съседни автобуса. На паркинга пред терминала на бургаския аеропорт настъпва истински ад.

Трагедията за израелците е изключителна. Тя се случва 18 години след аналогичен атентат в Аржентина, извършен на същата дата. Отново разкъсани тела, кръв и ужас, смърт и осакатяване на невинни израелски граждани. Близките им за цял живот ще са почернени. И ние истински и дълбоко им съчувстваме.

Но, трагедията след „Бургаския взрив” не свършва и няма да се ограничи само с броя на жертвите. Това е национална трагедия за България, която вещае злокобно трудно описуеми във времето последствия както за националните ни интереси, така и за националната ни психика и самочувствие.

България не познава тероризма. Единствено средните и по-стари поколения носят още болезнения

спомен за гара Буново,

за разпарчетосаните майки и деца от атентата на турските терористи във вагона за майки с деца на влака София-Бургас. И когато си мислихме, че това ни е загърбило и никога повече няма да ни се случи, то взе, макар и след няколко десетилетия, че се случи отново.

Тепърва ще се водят следствия, ще се претакат версии. Това обаче, което е вън от всякакво съмнение за всеки, който познава израелските служби за сигурност е, че бомбата не е дошла от Тел Авив. Така че изказаното предположение, че самолетът се е приземил по-рано и поради това устройството не се е взривило в самолета, а вече в автобуса, и е било в багажа на туристите, последното тиражирано от така наречения вътрешен министър Цветан Цветанов, е нелепо. Но на Цветанов му е простено, все пак, то е физкултурник, а не специалист по сигурността.

Бомбата е била поставена тук – в Бургас, България. Или е внесена в автобуса от камикадзе тук – в Бургас, България…

И това автоматично означава, че ние носим отговорност за взривените си израелски гости. Като казвам ние, съвсем нямам предвид всички нас, обикновените българи, а имам предвид българската държава, политическата администрация като започнем от министър-председателя Бойко Борисов, през вътрешния министър Цветанов и шефовете на спецслужби до последния оперативен р��ботник по сигурността на летище Бургас.

В тази връзка, забележете какво заяви Борисов на 25 януари 2011 г. по повод на атентата на летище Демодово в Москва – на въпрос за сигурността по летищата в България, премиерът отговори:

„Вижте, в държави, където службите са в пъти по-силни от нашата, се случва това (вероятно има предвид атентати, б.р.) и те не могат да предотвратят нищо. Така че ние разчитаме на балансираната си външна политика – с арабския свят, с Палестина и с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения“.

Дори само това изречение е достатъчно да ни полъхне мъртвешки хлад – той, Бойко Борисов, о.р. генерал-летенант от МВР, министър-председател на България на практика предизвести „Бургаския взрив”. На практика обрече тези хора! Той свойски съобщи на отрупалте го като грозд журналисти,

че се предава на тероризма без бой!

За да стане циркът пълен, допълни в характерния си стил:

„Арабският свят прави бизнес в България – на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни актове. Те се вземат централизирано, като се взема под внимание поведението на отделните държави.”

Представяте ли си! Премиер на държава, член на ЕС да обяснява, сякаш се умилква на терористичните централи, че трябвало да вземат под внимание поведението на неговата, бойковата държава! Какво унижение за България! Това е криминално мислене, но като му знаем биографията, няма защо да се чудим.

Към доктрината с дюнерите се присъедини и външният му министър Николайчо Младенов, което на практика оповести българската антитерористична стратегия – спасителен пояс от дюнери срещу бомбите!?

Да се смееш ли, да плачеш ли! Възможно ли е такъв инфантилизъм да управлява държавните работи!? И резултатът е налице или както се изразиха в предаването на Велизар Енчев тези дни: „Дюнерът като елемент на националната сигурност при такива атентати не работи”.

Да, не работи и затова сега на паркинга пред летището не можеш да се разминеш от локви кръв и разкъсани крайници и….

Тук ще ви цитирам изявлението на бившият ръководител на контра-терористичното бюро на Израел, който подаде оставка от поста си в началото на тази година – бригаден генерал Ницан Нуриел:

„Оперативните изпълнители на терористичните групировки са могли да извършат своята работа сред представителите на мюсюлманските общности в България, освен това терористите са могли да попаднат в България от Турция.

„Хисбула” има свои представители в България и тя вече е правила опити за извършване на подобни терористични актове и преди, които обаче са били предотвратявани.

Както съобщават редица очевидци, взривното устройство е задействано от терорист-камикадзе, което сочи към „Хизбула”,които са  раздразнени от своята неспособност досега успешно да атакуват израелски обекти в Индия, Грузия, Тайланд, Азърбайджан, Турция, Кипър и Гърция. Всички опити за терористични атаки в тези страни са били предотвратени.”

Това, което съобщава бившият израелски антитерорист №1 са факти, г-н Борисов. Факти. А фактите гласят, че в половин дузина държава, при това не от грандовете – всички опити за терористични атаки са били предотвратени.

Денят сряда, 18 юли допълни гръмотевично:

Не и в България.

Защото България е разграден двор, нещо което езиците ни хванаха мазоли да повтаряме от години и за това вече заслугата не е нито на тройната коалиция, нито на предшестващите я кабинети, а основно на милиционерското правителство на ГЕРБ. Защото:

– Не можеш да превърнеш цялата държавна система за сигурност в политическа полиция

– Да се оплетеш и превърнеш във васал на ислямисткото правителство на Ердоган и да му подчиниш цялата си политика

– Вследствие на това да пуснеш безхаберно всякакви радикални ислямски мисионери да кръстосват нашир и надлъж България и да учат българските деца от мюсюлмански семейства на джихад и всякакви дивотии

– Да пуснеш минаретата да вият на умряло из българските градове и столнината и фундаменталистите да си разпъват килимчетата право на тротоара и да спъват гражданите

и накрая да кажеш на израелските евреи – добре сте ни дошли – тук в България сте в безопасност, нали помните, ние ви спасихме през Втората световна война…

Валентин Фъртунов

Кратък коментар

Гърците получиха миналата неделя дамла и проявиха класически Стокхолмски синдром. Вместо да разрушат паразитния политически модел, който от десетилетия изсмуква жизнените соковете на Гърция чрез двете водещи политически династии Папандреу и Караманлис, окопали се съответно като социалисти и консерватори и подмятащи си властта като на плажен волейбол, да изпият докрай горчивата чаша и да тръгнат свободни напред, те предпочетоха да запазят статуквото, което впрочем, не им вещае нищо друго освен черна бездна. Страшното е че същият модел на безумна и сляпа привързаност на народа-жертва към своите политически палачи-предатели е плъзнал по целите Балкани, включително и в България.

Валентин ФЪРТУНОВ

„Твърд” вариант за решение на циганския проблем вече е предприела Румъния, България има великолепно решение, но кой ще го осъществи?

Операция „Бесарабия – земя на циганите”?

Румъния e предприелa план за масово преселване на циганите в Молдова. Това заключение е на пратеници на Социалдемократическата партия на Молдова, съобщава NEWSru.com, позовавайки се на молдовски източници.
Представители на молдовската СДП съобщиха на представителя на ЕС в Молдова Дик Лоренц, че румънските власти целенасочено изпращат цигани в Молдова. Според пратениците на Социалдемократическата партия това, което се случва в Молдова, не е нищо друго освен „тайно преселение на цигани“ от Румъния в Бесарабия.
„Голям брой румънски граждани – етнически роми, които дойдоха в Молдова, се установят в различни села и малки градове, в областите Кахул, Хинчести и Унжени, заобикаляйки столицата на нашата страна“ – казва говорителката на СДП Татяна Ница.
Според нея, изселническата служби за ромите от гр. Галац, оказват поддръжка за издаването на документи за самоличност и паспорти, за преминаване на държавната граница между Румъния и Молдова.
Представителят на делегацията на ЕС Дик Лоренц отговори, че той не може да коментира по въпроса за заселването на ромите, защото Молдова не е член на ЕС и това може да се разглежда като пряка намеса в делата на Република Молдова.
Изданието напомня, че в страните от ЕС живеят от 9 до 12 милиона роми. Повечето от тях са в Румъния – 1.9 милиона души. (Над 10% от населението), България (750 хил.), Испания (700 хил.), Унгария (600 хил.), в Словакия и Сърбия (500 хил.), Франция (310 хил.) и Чехия (275 хил.).
Изданието посочва още, че през 2010 г. Европа бе потресена от скандал във Франция, където президентът Никола Саркози заповяда да бъдат изпратени обратно в България и Румъния няколко хиляди роми. Тъй като депортираните се връщаха отново обратно, Министерството на вътрешните работи на Франция разработила специален закон, забраняващ това на циганите. Според правозащитници, правата на ромите са нарушени в почти всички европейски страни. Например, във Финландия, Министерството на вътрешните работи подготви закон, забраняващ просията. В Унгария, възходът на национализма доведе до депортирането на роми от няколко села. В България наскоро премина вълна от погроми (!?! – Бел.ред.).
Както беше съобщено по-рано от медиите, редица страни от ЕС – особено Франция и Италия – са предложили властите на ЕС да се замислят за организирано преместване на ромите на територията на бившия Съветски съюз. По-специално, се предлага да се обсъди този въпрос с Русия през 2012 година. Въпреки това, нито една страна от бившия Съветски съюз не е изразила публично и официално съгласие да приеме „ненужните“ на Европа цигани.

Бесарабските българи

А сега нека ви цитирам едно изявление на Светлана Филипова – председател на фондация „Бесарабски българи” пред агенция Фокус от миналата година (2010), което ще ни насочи към същинската част на тази тема.
Въпрос: От какво имат нужда бесарабските българи, когато се завърнат в прародината си?
Светлана Филипова: „Страхотно би било да имаме някакъв интеграционен център, който да включва информация за къщи, които се дават под наем от собственици, за села, в които кметовете искат да им пристигнат няколко семейства – земеделци, животновъди и т.н. Този център да има връзка с всички структури и да помага, да направлява какви документи трябва да се по��адат, как да се намери жилище под наем и работа естествено… Но бесарабските българи като дойдат, имат нужда от всичко, от първа помощ – дрехи, одеала, възглавници. Хората, когато идват оттам, не носят такива работи, тоест им предстои всичко да купят. Ние се занимавахме с осигуряването на тези неща от първа необходимост преди, но нямаме склад, налагаше се да обикаляме с коли. Но в бъдеще бихме искали да сключим договор с Български червен кръст и те да помагат с тези неща – за осигуряване на постелно бельо, чинии, прибори, всичко, както и да кандидатстваме за такива европроекти…
…Пак казвам – проблемът е интеграцията. Щом България дава българско гражданство, трябва да използва ресурса, който пристига. Ние ги губим. Сега покрай икономическата криза, заради това, че много от тях не знаят към кого да се обърнат, как да се интегрират и заминават. Познавам няколко семейства, които преди години са дошли в България, не можаха да се интегрират, продадоха всичко и се върнаха обратно в Молдова.”

И така, мисля, че идеята ви е ясна – съществува реална възможност за България да реши отведнъж, не един, а цели

Два остри и болезнени проблема:

– какво да правим с огромната маса нежелаещи да се интегрират в българското общество цигани
– как да спасим и интегрираме огромната маса наши сънародници в Бесарабия, подложени на системна асимилация
Демографската сметка е следната – циганите в България са около 700-800 хиляди, от които една част вече са се интегрирали в обществото в някаква степен успешно и не се явяват социален проблем. Каква част са интегриралите се е трудно да се каже и можем само да гадаем. Но в този случай, наличието на законен дом и постоянна работа би могло да служи за критерий.
Общият брой на бесарабските българи в Република Молдова и Република Украйна по официални данни е около 230 000 души. Отделно има още 151 596 души, които са тюркоезично българско население – гагаузи. В общ план, българското етническо присъствие в Бесарабия по официални данни, може да се оцени на 380 000 човека. От този брой, в Молдова живеят около 100 хиляди българи, останалите са в украинската част на Бесарабия.
Тихото разгръщане на операцията „Бесарабия – циганска земя” от страна на Румъния е ясен знак, че идеята за обособяване на циганска държава в Европа си пробива път. Първата й шумна легитимация бе в изказването на председателят на Словашката национална партия Ян Слота: „Идеално ще бъде създаването на независима държава, в която този етнос ще може да бъде полезен”. В Европа, това заявление, не само, че не получи никаква реакция, в това число и упреци, но и скоро след него, от няколко водещи страни в ЕС се обявиха изключително твърди мерки срещу циганската напаст.
Всичко това ме кара да мисля, че вече съществува най-малкото, мълчаливо съгласие в Европа в тази посока. Изтеклата в медиите информация за френско-италиански демарш към ЕК, което цитирах по-горе, показват, че вероятно не става дума само за мълчаливо съгласие.
В тази обстановка пред България се явява значителна възможност да изпълни изцяло или частично сериозни национални задачи. Преселването на неинтегрираните масиви цигани в Молдова, ако даде господ, е сравнително лесна задача, като се има предвид, че съществуват индикации, че европейските грандове биха ни съдействали да прехвърлим циганите си зад еврограницата. Защото те са косвена заплаха и за тях . Ако изтеклата информация за „Бесарабия – земя на циганите” се потвърди, това означава, че ще има и необходимото финансиране. В същото време, този процес обезателно следва да бъде обвързан с европомощи и за връщане на бесарабските българи в родината, защото те ще освободят жизнено пространство за циганите.
Ще отворя скоба за да посоча, че геополитически погледнато, трябва да се постигне съгласие с Русия за подобен проект. Румъния – очевидно вече е „за”. Колкото до самата Молдова, това е държавица, която едва се крепи на ръба, без всякаква визия и просто може да бъде „купена” от ЕС за целта.
Втората част от този план обаче е значително по-трудна. Преместването и особено интегрирането на нашите бесарабски сънародници във фатерланда изисква изключително задълбочена и широкомащабна работа от страна на целия комплекс държавни органи, включително законодателни промени. Светлана Филипова изрично го подчертава – основният проблем е проблемът за интегрирането на сънародниците ни. Но тя казва и нещо, което е много важно – бих казал, най-важното – кметовете да се интересуват от семейства земеделци и животновъди. А профилът на голяма част от бесарабските българи е точно такъв. Тези наши сънародници биха могли да влеят нов живот на стотици отмиращи български села. Те могат да станат основата за възраждането на българското земеделие. Стотици хиляди селски имоти в България са запуснати и се саморазрушават, милиони декари земя пустеят в буренаци. Нещата просто трябва да се стиковат и нашите бесарабски сънародници, не само ще се завърнат в родината, но и могат да станат ядрото, които да доведе до отблъскване на България от дъното и нов спасителен национален подем. Но за това трябва да се приложи радикален подход – държавата трябва да предостави безвъзмездно минимум собственост на завърналите се в родината – дом, земя и безлихвен кредит, като за целта се изкупят пустеещи имоти от собствениците и се създаде държавен земеделски фонд.
Подобен план е в състояние да проработи, но както казах, изисква много работа от държавното управление.
Може ли настоящото управление да се справи с тези жизнено важни задачи. Дълбоко се съмнявам. С разпадането на ГЕРБ обаче има всички шансове в управлението да влязат сериозни национално-отговорни сили които ще трябва незабавно да се заемат с проблема, защото шансовете са много големи, ако умно се използват европейски фондове, които съм убеден ще се отворят за подобен проект.

Валентин ФЪРТУНОВ

Осъществи се двуполюсен модел,
но той вече не е ляво-дясно,
а конформисти-неконформости,
което отново тласка обществото
към окончателната бездна

Предполагам, че след години в христоматиите по политически науки ще се изучава казусът на бившата държава България

от 2011 година, когато една регистрирана за избори политическа формация, наименувана неизвестно защо ГЕРБ, вместо след управленския си провал да се срине на обединените местно-президентски избори две години по-късно, получи еднозначно цялата власт в държавата с мощно увеличение на процента поддръжници.

Казвам регистрирана за избори политическа формация, а не политическа партия, защото ГЕРБ на практика не е имала и няма политическа програма, която ясно да заяви в публичното пространство, коя е каква е и за какво се бори. А да се доверяваш на празнословията на лидера й Бойко Борисов е безкрайно празно занимание.

Един път е център-дясно, после е темелите на дясното, докато в същото време лее ляв популизъм като за световно. Да, това не е партия, а политически проект, за чийто генезис, структура и влъхви вече писах подробно*, поради което тук няма да се спирам на това. Няма да коментирам и изборните машинации, които колкото и да са големи не променят същината на това, за което тук ще стане дума.

А въпросната дума е за картинката на българското общество, такава, каквато с откровен цинизъм изборите от 2011-а я представиха. Трябва веднага да подче��тая дебело, че цялото световно развитие, а не само българско от доста време вече прати понятията за политическо „ляво” и „дясно” на боклука де факто, което разбира се не пречи на манипулиращия политико-медиен комплекс да продължава да настройва с тези кухи фрази хората едни срещу други.

Достатъчно е да се вгледате внимателно единствено в обкръжението си, за да се убедите, че това, което ви говоря, е самата истина. Огромни групи хора с абсолютно идентичен социален, финансов, семеен, образователен и културен статус яростно се хвърлят в словесни войни помежду си, защитавайки едните радикално леви, другите радикално десни идеи, на масата, в кръчмите, по форумите в интернет и т.н.

Тъй като са от една и съща социална категория, различията при тях без всякакво съмнение са „надстроечни”, а не „базисни”, ако вземем, че използваме марксисткия политико-икономически жаргон. С други думи, тези групи не са опоненти поради материалните си нужди и интереси, защото както посочихме, те са в една съща ситуация, а в България в една и съща социална трагедия, те са опоненти, защото се намират под силната мотивация на един или друг манипулатор.

В общия случай, по-застаряващите поколения са по-леви в реториката си, защото са се родили и израснали в социална държава, по-трудно се поддават на промиване на мозъци, поради натрупания значителен социален опит и могат да направят убийственото сравнение с дивия капитализъм от последните двайсетина години; докато по-младите поколения, нямащи или имащи твърде смътни спомени от времената преди 90-а, са израснали в условията на тотална прозападна пропаганда и са така да се каже „закърмени” с американската мечта. Естествено, независимо от катастрофалната ситуация в държавата, влошаваща се с всяка изминала година, те първосигнално са заредени с дясна реторика.

Но както вече бе казано, всичко това е повърхностна пяна, защото думите – леви или десни – не хранят, не обличат и не осъществяват мечти, било то американски или европейски.

Двайсетте години след десетоноемврийския преврат се оказаха поредното робство, поредният ярем на врата на страдалия столетия и столетия народ и инстинктът за оцеляване сработи, при това доста бързо този път. И изобрети още един двуполюсен модел. Само че това вече не е моделът ляво-дясно, както продължават дремливо да каканижат социолозите. Това е

Моделът конформисти – неконформисти.
Неконформистите са идейни и конструктивни, но идеологически разнородни и това ги прави слаби и неспособни да се противопоставят, тъй като са разделени от яростни идеологеми. Много по-интересна е другата част – тази на конформистите. Ако използваме по-простонародната думичка „нагаждачи”, нещата придобиват доста нелицеприятен характер, но това е истината и трябва ясно да я заявим.

Ако през 2009 година гласуването за проекта ГЕРБ и Бойко Борисов, беше и наказателен вот, и отново израз на тъпоумната надежда, че новият харизматичен лидер ще „оправи” нещата, две години по-късно очевидно се е случило нещо друго. Борисов на практика се провали, но взе че почти удвои политическата си подкрепа.

Какво стана? Нещо много различно от всичко, което се случваше досега и със синята идея, и с царя, и с ГЕРБ от 2009-а. И това ново е без всякакво съмнение преминалото от количествено в качествено състояние, трупано двайсетгодишно българско отчаяние – прещрака робския, комплекс в генетичната програма на доста солидна част от българите и се включи програмата за оцеляване – тоталният политически конформизъм.

Ако съдим от резултата от президентските избори, при изборна активност над 54% и резултат за ГЕРБ над 52% от всички гласували се оказа, че за ГЕРБ се е залепила 28% от изборно представената част от нацията. Дори и да елиминираме няколкото процентни пункта, дошли от други сили по различни причини, във всички случаи близо една четвърт от българите застанаха зад Бойко Борисов. Защо?

Различните социологически сондажи показаха интересни разрези на тази група. Това е по-скоро по-младата част от избирателите, изградена от най-активното население между 20 и 45-годишна възраст. Това означава и най-натоварената със семейни и социални тегоби група, изправена пред почти невъзможното днес изграждане на дом, създаване и отглеждане на деца и т.н.

Тези хора, наблюдавали в продължение на две десетилетия как националната баница се разграбва от една шепа разбойници, шетащи из властта, трупащи несметни активи и „американски” стандарт на живот, без до на��ода да достигне и трохичка от общата баница, в 2011 година узряха за идеята, че ако по някакъв начин се прилепят о бащицата Борисов, ще могат да докопат поне малки късчета от тая блага баница за себе си и семействата си.

С други думи нагаждачеството взе връх и връхлетя действащото национално ядро. На всички нива. От селските кметства, общински съвети, та до президентството. Навсякъде можете да ги видите, сплотени в алчността на загиващия и надеждата за службица, облага и малко власт.

С други думи, вече едни 25% от нацията с надежда и упование към Бойко Борисов и ГЕРБ ще се опитат да изместят досегашните 5% свръхоблагодетелствани на държавната трапеза. Естествено за сметка на останалите 75% българи. Срам-несрам, направиха го. Защото вековният роб трудно узрява за героизъм. Всъщност по-вярно ще е, ако кажа – бавно. При това, туй бавно се измерва с векове.

А какво ще стане в следващите години при перверзния възход на нагаждачите и новия им тато? Дори и без всякаква съпротива от нас останалите, те ще се разпаднат.

Първо, тоталното им овластяване ги лиши от външен враг, което ще подпомогне вътрешното им давичкане, и второ, от баницата не е останало много, а трохите ще получи най-близкият до лидера кръг, така че останалите ще се почувстват излъгани в собственото си падение и това ще взриви ГЕРБ. За трето мога да спомена, че няма да седим и да им ръкопляскаме, а за четвъртото не ми се говори. Държавата е във финансов колапс, същото е състоянието и на Евросъюза…

_______________
*Статията „Правителството на ГЕРБ е дългосрочен проект на Сорос” – част 1 и част 2

(Анализът е публикуван в седмичника „Десант“)

Валентин ФЪРТУНОВ

Според шумната пропаганда на соросоидите излиза, че „ромите” са хора от второ качество

Председателят на Словашката национална партия Ян Слота:

Циганите да имат своя държава

„Идеално ще бъде създаването на независима държава, в която този етнос ще може да бъде полезен”, според водача на Словашката национална партия. Тя бе в правителството от 2006 г. до 2010 г., а днес разполага със седем депутати в еднокамарния 150-местен парламент.
„Те (циганите) се разбират най-добре помежду си”, аргументира се още Слота.
Според него тази общност „няма нищо общо с природата и жизнената философия на славяните… Ние изобщо не се сближихме през изминалите векове”, подчертава Слота.
Той призовава за по-стриктен подход към циганите, включително за интернати за циг��нските деца.
„Ако ромите искат собствена държава, сами ще стигнат до тази идея, но те не желаят това”, заяви за АФП Александър Патколо от Словашката ромска инициатива.
Близо 89 хил. цигани живеят официално в страната с население от 5,4 млн. жители, сочат резултатите от националното преброяване през 2001 г., но реалният им брой е много по-висок, смятат експерти.

Изявлението на Слота за създаване на отделна циганска държава, естествено предизвика дълбокото възмущение на правозащитни организации в Словакия, които както и у нас в повечето случаи са финансирани от подобни на соросовото „Отворено общество” задокеански фондации със съмнителни цели. Това са манипулиращи организации, които прекръстиха циганите на роми в рамките на зловещ глобален план за „политическа коректност”, който на практика води до диктат на различни паразитни малцинства над народите и унищожава смисъла и значението на класическата демокрация в западния свят. В България, Джордж Сорос хвърля значителен финансов ресурс за тотална пропаганда в полза на някакви несъществуващи в конституцията права основно на циганите и хомосексуалистите, като за целта неговото „Отворено общество” – България участва в създаването, субсидира и поддържа десетки фондации и неправителствени организации, в които се наливат и европейски пари.

В същото време проблемът с циганите в цяла Европа, не само, че не намира решения, но и се разраства. Според организации като Амнести интернешънъл той засяга близо 10 милиона цигани на континента.

Правителствата на повечето източноевропейски страни не могат да се справят с циганския проблем поради рестрикциите в това отношение на които са подложени от страна на Европейския съюз, липсата на средства в условията на нестихваща икономическа криза и демографския ръст сред циганите за сметка на застаряващото автохтонно население. Допълнително нещата изкуствено се усложняват главно от американски фактори, като фондациите от типа на соросовите, за които стана дума по-горе. Наливаните в тях фондове, не отиват за някакви структурни решения на проблема, а единствено за пропагандно разпалване на истерия в комерсиалните медии, как се „нарушават правата” на това малцинство. Тези акции на „политкоректниците” блокират действията както на правителствата, така и на правоохранителните органи, довеждайки до двоен стандарт в повечето източноевропейски страни. Това, което не е разрешено на мнозинствата се толерира сред циганското малцинство. Но по тази тема соросоидите мълчат, като в същото време яростно се нъхвърлят върху правителствата на Словакия и Чехия, че не били сложили край на изолацията на циганчетата в образователната система, както и че властите в Румъния, Словения, Италия, Франция и Сърбия не осигурявали подходящи жилищни условия на циганското население.

Сърбите биват атакувани за принудителните пропъждания на цигани от Белград при което много от тях оставали да живеят в метални бараки в изолирани селища, а други се връщали да живеят при неподходящи жилищни условия в южна Сърбия.

Пак според Амнести тези насилствени прогонвания били част от план, предвиждащ мащабни инфраструктурни проекти, финансирани чрез заеми от международни финансови институции, но разбира се, това голословно обвинение, не е подкрепено от никакви реални аргументи.

Словения пък е обвинявана, че там хиляди цигани са принудени да живеят в лоши жилищни условия, без течаща вода и електричество.

Срещу Франция се вдига вой, че политиката на правителството е довела до серия от принудителни евакуации на ромски лагери, диспропорционално насочени към маргинализирани цигански семейства, дошли от Румъния и България.

Кресливите „правозащитници” усърдно пропагандират, че в Унгария в периода между януари 2008 г. и август 2009 г. шестима роми – мъже, жени и деца, са били убити при серия еднотипни нападения в различни части на страната и, че в същия период местни неправителствени организации са регистрирали „над 40 отделни нападения срещу членове на ромската общност”.

Една от големите медийни кампании на „политически коректните”, главно американски фондации напоследък е, че цигани и членове на други малцинства, включително деца, са насилствено връщани в Косово от страни от Европейския съюз, само с дрехите на гърба си. Такава е атаката срещу Германия, за която се твърди, че гони ромски деца от немските училища и ги изпраща в Косово, защото не можели да говорят езика. Когато се опитвали да посещават местните училища, те били бити. Ци��анчетата били казвали, че се чувстват германци и не знаят защо ги депортират.

Разбира се, никой от добре заплатените чичовци и лелки от въпросните политкоректни организации като Отворено общество и Амнести не коментира как така циганчетата се чувстват германци като не разбират бъкел от немски език!? Те, соросоидите и колегите им, мълчат като мушнати гайди, колко са убитите от цигани местни жители и че само в една България само за една година нападенията на цигански банди над живота и имотите на българското мнозинство са не по-малко от 4000, т.е. 100 пъти повече от цитираните в Унгария 40 нападения над цигани за година и половина.

Всъщност, истината е, че никой не знае точния брой на тези нападения, защото загубилите тотално доверие в полиция и правораздаване граждани, масово не внасят оплаквания за извършените срещу тях престъпления, а и в полицейските участъци не си правят труда дори да завеждат дознания.

В Италия спорният „Номадски план“ бил отварял пътя към насилствени прогонвания на хиляди цигани и заселването на повечето от тях, но не всички, в нови или разширени лагери в околностите на големите градове.

В Румъния пък циганските семейства били изгонвани против волята им (забележете каква стръв са вложили манипулаторите – стилистични повторения за максимално засилване на въздействието – хем изгонвани, хем насилствено, щом някой го гонят, има си хас да не е насилствено, но така се промиват мозъци) от румънските власти и принуждавани да живеят години наред в опасни условия в близост до сметища, в индустриални зони или до пречиствателни станции. При тези изселвания те губят не само домовете си, а и цялата си собственост, социалните си контакти, достъпа си до работни места и държавни услуги, вие „Амнести“ (интересно, какви домове губят, вероятно става дума за незаконно скованите бараки на чужда земя, а за „социалните” контакти да не говорим).

И тук вече е време да зададем един фундаментален въпрос на „политически коректните” организации и организацийки в мнозинството си от американски произход:

Дълбоко неуважаеми господа, не сте ли вие тези, които реално създават антихуманно неравенство и дискриминация, не сте ли вие тези, които на практика призовават към расизъм, защото твърдите, че народите и държавите в Европа трябвало да се „грижат” за циганите, да им „осигуряват” подходящи условия, да ги „настаняват” в жилища, да разрешават двоен стандарт при прилагането на действащите законодателства!? С други думи, тъкмо от вашите твърдения произлиза логичният извод, че циганите са хора непълноценни, хора, които сами не могат да се грижат за себе си, както го правят останалите граждани, а това ми звучи зловещо – на практика вие твърдите, че циганите са хора „второ качество”!? Така ли е? Ако във вашите нападки и пропаганда има някакъв друг смисъл, моля обяснете. Защото това ще да е някакъв мноооого дълбок смисъл, непонятен за нас, обикновените европейски граждани, които от хиляди години си градим домове, осигуряваме си работа, образоваме и възпитаваме децата си и най-вече и най-паче – спазваме законите, които сами създаваме. Ако циганите са неспособни да го правят всичко това, както излиза от безкрайните истории, които самите вие разказвате, то тогава към тях трябва да се прилага и специално отношение, което всяка европейска държава ще прилага суверенно, според местната специфика, законодателство и икономически възможности. А ако Джордж Сорос и сие ги е толкова еня за циганите, да си ги натоварят на кораби и да си ги занесат в Америка! Защото тъкмо американски проповядвания либерализъм, под чието знаме бяха извършени превратите в Източна Европа преди двайсет години, доведе до елиминирането на „силната” планова държава, която можеше и жилища да строи на конвейер, и работни места да създава целево и всеобщо задължително образование да осигурява. „Внесената” демокрация и либерални икономически принципи доведоха до „Вън държавната намеса от всичко!”, вследствие на което днес имаме едни парцаливи подобия на държавност, съсипия от перманентната икономическа криза и цигански орди, останали на произвола на съдбата, защото просто във внесения откровено насилствен от вас социален модел няма и квадратен сантиметър място за „грижи”, „осигурява”, „настанява”.

С две думи, капитализмът и циганите са несъвместими.

Но разбира се, истината е, че изобщо не става дума за това, нали! Истината е, че единственото за което става дума е да усложните проблемите на Европа, колкото се може повече, защото нова обединена Европа е заплашителен конкурент на залязващата американска империя. За това става дума, нали, господа соросоиди?

Материалъте публикуван в седмичника „Десант“