Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

ПИСАТЕЛЯТ ВАЛЕНТИН ФЪРТУНОВ ЗА „СОРОСИАДА” И ПЕТАТА КОЛОНА В БЪЛГАРИЯ

– Признавам си, че вече не очаквах някой да надигне глас в публичното пространство у нас по тази тема. А това би означавало, че липсват както свободна журналистика, така и свободни писатели. Но се появи авторското предаване „Соросиада” по телевизия СКАТ и бе изтрит срамът, трупал се вече над две десетилетия по челото на българската интелигенция. Ентусиазиращото е, че това стори един талантлив, съвременен български писател, как посмя?

– Какво да ти кажа, не знам какво би трябвало да значи „как посмя“. Или смееш, или не смееш. Ако не смееш – не се захващай. Това е принципът. В България, както и по света, върви една много гнусна история, която можем да наречем „Голият цар“. В смисъл, че царят е гол, но никой не го изрича гласно… Само че общото с известната приказка на Андерсен свършва дотук. Модерната публика не просто се спотайва, тя се „изхитря“ да вижда несъщес��вуващите дрехи на царя, благодарение на непознатото през хилядолетната човешка история манипулиране на широките маси до състояние на зомбираност, каквото наблюдаваме в новия век. Накратко, днешната публика действително не вижда, че царят е гол! И това е най-страшното… Оттук нататък е просто и ясно – с неприязън наблюдавам противобългарската дейност на соросовите организации в България още от началото на 90-те, а от 4 години системно ги разследвам и изнасям за публиката нефризираната истина за соросоидите и соросиадата, дори в голяма степен въведох в общественото пространство тези термини…

– От много години у нас е в сила максимата – „ По отношението към соросоидите ще ги/го познаеш”…

– Това е огромната тема за Петата колона у нас. И тук отново е страшно – освен пряко платените соросоиди, които щатно вършат сатанинската си работа, има една огромна група подгласници… На практика българското общество бе разчупено на две – примирени или пасивни страдалци, от една страна, и отчаяни агресивни конформисти, от друга, които на практика формират тая Пета колона. И не става дума за някаква шепа предатели, говорим за една огромна част от обществото, ако и да не надхвърля 20-25%… Но малко ли са 20% от българите!? Това не е страшно, това е ужасяващо! 20% от българите са готови да плюят на всичко българско, да тъпчат останалите, да се катерят по трупове, за да осигурят себе си и семействата си… Това вече не е дори просто Пета колона, а нещо много-много по-чудовищно. Това е своеобразен призив за разпадане на българската нация. ГЕРБ е добър пример за политическа легитимация на този феномен…

– Откъде извира този напластил се страх от соросоидите? Живели сме и двамата по времето на социализма, не ти ли се струва, че тогава нямаше такъв лепкав страх от институция? Само силата на парите ли предизвиква този животински страх?

– Не знам, а и не го разбирам това. Никога не съм изпитвал страх от институциите. И винаги съм ги подозирал във всички грехове. По времето на соца съм водил поне три граждански дела срещу различни институции, включително срещу РУ на милицията – и трите ги спечелих, тоест съдът отсъди в моя полза… Днес и през ум не ми минава да водя дела, но това е по-скоро прагматизъм, продължавам да не изпитвам страх от институциите. Но вероятно сте прав, днес парите са всичко, човекът е нищо.

– Потресаващо в предаването бе разкритието за причината и зараждането на мита „Жан-Виденовата зима”. (И аз в твоя стил ще кажа, че никога не съм изпитвал симпатии към този човек, още от времето когато кацна в Пловдив в качеството си на първи секретар на комсомола и получих редакционната задача да подготвя интервю с него…) Поразяващото за мен е обаче това, че той не се защити вече толкова години, а той можеше най-добре да разка же за грозната манипулация, дали само от страх мълчи?

– Не го познавам лично Виденов, но не ми изглежда страхлив. Мисля, че по-скоро е замесено някакво съображение „за честта на пагона“, сиреч за доброто име на партията-майка. Дори и „бивш“, един лидер на партия, един партиен министър-председател никога няма да отвори уста, за да наплюе партията си… В този смисъл и да разказва истини, за които не е настъпило времето. Дори и ако собствената му партия го е предала и продала…

– „Соросиада” опит за история на кръстоносния поход срещу България ли ще е?

– История? Не! Въпреки че без хронологически обзор на случващото се няма как да минем. Всъщност, анализите на тази гигантска манипулация са доста неблагодарна работа. Усещането е, че си лепнал от лудостта на благородния хидалго и се сражаваш с вятърни мелници. Соросоидното пелте е полепнало навсякъде, протекло е в шуплестата структура на големите комерсиални медии, които по същество са част от играчите и то най-важната част, защото тъкмо те извършват зомбирането на публиката. Да се изправиш срещу цялата тая отлично смазана и финансирана зловеща машинария е отчаяна работа. Хората те слушат, гледат и четат с внимание. Но освен една малка прослойка от будни и критични мозъци, които виждат в предаванията ми по СКАТ своя собствена трибуна, останалите са впечатлени, но за кратко. Свършва предаването и отново ги залива розово ухаещото пелте, наляга ги програмираната дрямка и чутите и видени истини се отдалечават и размиват като стряскащ сън. А Петата колона и директно ме плюе, псува и ругае в анонимните форуми. Когато все пак соросоидите започнаха да се дънят яко и анализите ми от почти цяла петилетка започнаха да се в��емат на въоръжение и от други автори, темата започна да се разработва и в други медии. „Социалните инженери“ от най-опасната част на соросоидството – мозъчния тръст „Глобална България“, им подадоха на публичните си лица фланелките с надпис
„Аз съм соросоид“, което с извинение доведе до пълна диария. Разбира се, това бе и целта – наместо да се отбраняват, преминаха в нападение и оплескването стана пълно. Всеки, който заговори днес за соросоиди, бива вземан на присмех, това е резултатът към момента.

– Във всички сфери на обществения живот ли ще бъдат показани пипалата на „Соросиада” ? Защото те са навсякъде?

– Не съм се ограничавал по никой начин и ако не съм надникнал навсякъде, това е защото те са навсякъде и физическото време не достига да бръкнеш надълбоко във всеки социален парцел. Естествено, фокусът е върху фундаменталните сфери – на практика соросоидите изготвиха или се месиха активно и нахално в изготвянето на цялото ново законодателство и с огромни усилия здравата част от публиката възпрепятства крайности, каквито потресно наблюдаваме вече в половин Европа – гейските истории, педофилията, разбиването на семейството. Не можем да се похвалим обаче с някакви успехи в етническата сфера, където бяха прокарани съсипващи нацията правни текстове, да не изреждам…

– За окупирането на литературния живот в България от соросоидите ще има ли отделен епизод? Защото там, като че ли, погромът е най-страшен…

– Ето в тази сфера не съм заничал. Имам представа какво се случва, но най-общо, тъй като не съм на „ти“ с текущата литературна продукция – каквото съм пробвал да чета, захвърлям тутакси… Постмодернизмът като цяло ме отвращава… И не на последно място, опитвам се да опазя етичността си без да ме интересува какво правят другите – не мога да коментирам писатели, включително с обществените им позиции, пиарски напъни и личностни действия, тъй като ще изпадна в конфликт на интереси, аз също съм писател, а не литературен наблюдател – работата ми е да пиша книги, а читателите и историята ще си кажат тежката дума. Да ти върна топката – това е твоята нива!

– Смяташ ли, че е възможно да се освободим от соросоидите?

– Зависи какво имаш предвид под думата „освободим“… В най-твърдото си звучене, това означава гражданска война и решаване на класическия въпрос „Кой – кого“… В началото на разговора ни посочих, че Петата колона, която е на практика изцяло соросоидна, съставлява един голям процент от нацията! Затова казвам гражданска война… Няма да коментирам моралните съображения около един такъв „твърд“ вариант. Но обективно го считам за много слабо вероятен. Иначе, на ниво медийна полемика, считам, че и аз, и всички други автори, които ме подкрепиха или се включиха самостоятелно в това сражение, можем да се поздравим с успех, защото в крайна сметка успяхме да разбием манипулационната завеса и соросоидите бяха показани на публиката в цялата им хубост… Забележете, такива битки се водят между мозъчни тръстове – екипни и мощно финансирани, а тук, в България – от соросова страна ги има в изобилие и срещу тях един писател, няколко журналисти, политолози, и всеки самостоятелно, без финансиране, както се казва за едната чест и дълг. Какво пък, соло-мозъчният тръст Фъртунов и няколкото съмишленици добре се справихме!

– За мен има в момента двама съвременни български писатели, които създават литературни творби, високо над средното световно равнище – Александър Томов и Валентин Фъртунов. Разбира се, техните творби са натикани в зоната на мълчанието, на страхливото мълчание. Александър Томов се опитваше да изпълни гражданския си дълг чрез статии във вестник „Атака” и спря. Сега Валентин Фъртунов се опитва да разкрие механизмите на заробването. Талантът никога не мълчи! Май руското афористично изречение „Поет може и да не си, но гражданин си длъжен да бъдеш” на българска почва трябва да се промени „Талантливият писател винаги е гражданин!” Кое те накара да създадеш това фундаментално за нас, българите, телевизионно предаване?

– Благодаря ти за високата оценка, която даваш на книгите ми, ценя и много уважавам творчеството на Александър Томов, за собственото си ми е трудно да си дам цялостна равносметка докъде точно съм стигнал, да се надяваме, че поне частично си прав… Мисълта е приятна за писателското ми его, хо-хо-хо! Колкото до гражданската позиция… Всеки я има, въпросът е да се заяви, при това, колкото е възможно по-гръмогласно, за да има ефект в о��щественото пространство. Ползвам значителния си професионален опит както в журналистиката, така и в маркетинга и в груповата психология, доброто познаване на структурата и функционирането на мозъчните тръстове. Писаното слово си е писано слово, но ние живеем във времето на електронните медии и естествено използвах най-могъщата от тях – телевизията… И разбира се, изключителният шанс да живея край Бургас, където се намират студията на СКАТ ТВ – една удивително нестандартна, но с огромна аудитория и национално и глобално сателитно покритие телевизия и един много интересен човек като Валери Симеонов, който, дори и да не е съгласен с някои от тезите ми, проявява невероятна толерантност, каквато едва ли бих срещнал в някоя от другите големи телевизии… Ето така стават хубавите неща – твърдоглавост, инат и „с малко помощ от приятел“…

– Как би характеризирал „Отворено общество” по възможно най-краткия начин?

– Ами как… Трансмисия за инсталиране на новия световен ред в България – малко е тромаво с тия техницизми, но това е първото, което ми хрумва и ми се струва доста изчерпателно.

Интервю на Стоян ВЪЛЕВ

Мина година време от зашеметяващия за българската общественост атентат на летището в бургаския квартал Сарафово. Седяхме, дивихме се, разисквахме, после започнахме да се стряскаме, осъзнавайки че става дума за кръв и за смърт, и че всичко това се е случило до нас. Осъзнахме, че онова което не минава седмица да не видим по екраните на телевизорите е почукало и на нашата врата. Оказа се, че бомбата може да гръмне и тук, че и български автобус може да бъде взривен, че разкъсани крайници и тела могат да отнемат и нашата невинност. Всъщност, трябваше ни много малко време, за да осъзнаем, че при тая разградена държава е цяло чудо, че подобна касапница не се е случила по-рано. Трябваше ни много малко време, за да осъзнаем, че сме изправени голи и беззащитни срещу смъртоностно поразяване.

Разбира се, времето се търкаляше, дни, седмица, месеци, а времето както е известно и лекува, и трие спомените или най-малкото ги размътва до поносима за съжителстване с тях степен. Отново сме „невинни” в безгрижието си, доколкото въобще човек може да бъде безгрижен в България.

Казват ни, да си гледаме работата и да не се тревожим, когато попитаме за резултати от следствието. Обясняват ни, че това са международни работи, които ние, простосмъртните, не ги чактисваме. Ето така ставаме отново невинни.

Докога ли? До следващата бомба?

Кой ни го причини? Кому сме толкова противни, че да ни приготви бомба за да усмърти невинността ни?

Дрънкаме на маса, неграмотничим по форумите, пишем по медиите, но всичко това са „конспиративни теории”, както се изразяват сведущите. А официален отговор няма. Ще рече – отговор от институциите, от сведущите, за който никой няма да каже, че е конспиративна теория. Да, ама институциите мълчат. Нашенските институции са много специални. Те и да знаят нещо и да не знаят нищо, за разлика от задокеанските си мълчат. Не бързат на петата минута да кажат примерно, марсианците го направиха. Като едни други, задсредиземноморски институции.

И така, търкаляха се, търкаляха се дните, 365 се навъртяха вече, а отговори няма. Не много, един дори няма. Дали защото много специалното ни разузнаване, дето боравеше с чадъри за смайване на целия свят, вече не борави с чадъри? Или защото щатните доносници на N-то РПУ са се запили жестоко в кварталната бирария?

Казва ли ти някой!

Па и да ти казва вярваш ли му?

А и смееш ли да попиташ…

Така, че ще си вдигнем мемориал на жертвите, официален израелски представител няма да дойде за помена, щото профсъюзите в еврейската държава не давали на държавните чиновници да пътуват в чужбина и пак ще заседнем лице в лице с конспиративните теории, ще ги подмятаме насам-натам, може и да се позамеряме с тях…

Нали сме си невинни, почти като младенци и поне до следващата бомба, която геополитическите атове ще ни търкулнат като му дойде времето, какво да се набутваме помежду им.

Най-много да ни сритат…

В евросъюза побиюват, няма майтап…

Последните дни довършиха всякаква национална гордост, доколкото въобще успяваме да я опазим в това време разделно. Първо една парламентарна банда от германско ни оплю отвсякъ��е, размаха ни едни големи немски пръсти като баварска наденица и стигна до върлото унижение да ни заплаши с активиране на чл. 7 от Лисабонския договор – конституцията на евросъюза. Въпросният член ако се задейства, означава, че ще ни забранят да гласуваме, сиреч, хем сме набутани в ЕС, хем от тоя момент нататък сме безгласна буква и могат да ни сторят всякакви злини или добрини (според мераците им на европейците) и ние не можем да гъкнем. Означава още, че каквито и решения да се взимат, ние не можем да налагаме вето, нито да разискваме, нито да се противим… Ако продължим тая логика, лепнат ли ни го тоя чл. 7 не можем и да поискаме да напуснем ЕС. Не че някой от продажниците в парламента и правителството е хукнал да го прави, ама все пак…

След тия страхотии с баварската наденица, ни емнаха направо в европарламента – опнаха ги наш`е евродепутатини да се изправят пред кварталния другарски съд, да се обясняват, да се слюнчат и плюнчат, защо значи, вие българите така правите, а!?

„Гледам и не мога да повярвам на ушите си“ – долу-горе в таквоз положение на пълен и закономерен ступор изпаднах, докато гледах и слушах тая кандарма на която България беше подложена безпардонно и безцеремонно.  Ступор такъв, че бръщолевенията на евродепутатините, които и там естествено се вчепкаха за гушите и всеки почна да вади кошовете с мръсното бельо на показ, не можаха и да ме помръднат, камо ли да ме извадят от ступора.

Някак си, нямам ищях да натяквам сега в стил „Аз нали ви казвах, какво ще стане!“. За нищо нямам ищях след такива словесни (засега!) европейски шамари. Унижението е чудовищно. Не знам за друго, но на тема чест и достойнство стигнахме дъното.

Единственото, което ме крепи е една дребнава мисличка от която още повече ме е срам – поне не ни взеха паричките, както сториха на киприотите. Представяте ли си! А може и да не са го сторили, щото ние вече и парички нямаме – някакви си трисетина милиарда спестявания – хич не си и струва труда.

Къде ни се покри 1300-годишната история, къде се дяна „балканска Швейцария“, де ги „прусаците на Балканите“, лъвовете в зоологическата градина ли се скриха?

Вече и почти официално сме протекторат, колония, територия.И какво му се случи на „Господ е българин“?

Е, доживяхме го!

П��евърнахме се окончателно в протекторат, колония, територия!

Да ни е честито…

Валентин Фъртунов

Соросоидите изпълзяха връз протестния припек

Тия дни из България се понесе едно архиподозрително шумолявене. Сякаш скелетите от гардероба с немощни стъпки се изтътрузиха и плъпнаха всъде, естествено, напълзяха най-вече медиите. Голяма суетня, голяма превъзбуда, зер – десетки седмици протести, а те, хрантутниците на Сорос, никакви ги няма.

То не бяха харти 2013, то не бяха декларации на 14 НПО-та, то не беше чудо. Включи се и измисленият наскоро Изборен борд, където начело на дружината, естествено пак е любимият предизборно-изборен професор на всите досегашни правителства от Времето на Големия Грабеж, Негово височайше присъствие г-н Михаил Константинов.

И се почна.

Едните соросоиди квичат:

Подпишете Харта 2013 за разграждане на плутократичния модел и възстановяване демокрацията

– над 60 юристи, журналисти, университетски преподаватели, граждански активисти, творци и екозащтиници вече се подписаха – и все соросоиди и соросчета, според едни сметки 90% от подписалите, според други – само 70% са пряко или скр��то, люде прехранващи се на Соросовата трапезка.

Другите соросчета грухтят:

Заявяваме, че няма да участваме в консултации, докато не бъдат изпълнени следните искания:

И валят искания като за коледни подаръци – едно връз друго и все в шарени, писани кутии като за ранна детска възраст и всите със соросови демократски панделчици в цветовете на дъгата… И отдолу пак подписани отбор юнаци, досущ като боковия отбор дето се превозваше с отряд-28 – все другари и все близки на Отвореното общество – Институт за развитие на публичната среда, Център за либерални стратегии, Български хелзинкски комитет, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия…

Брей, сакън, пръстенцата ми се изпотиха, дорде ги изпиша, зор. И все институти, и все центрове и комитети, и всите условия поставят, ултиматуми на несъстоялото се квази правителство.

И тогази, професорът се провикна гороломно, кат някой генерал на Шипка:

Германската избирателна система!

„Чистата мажоритарна изборна система е изключително опасна, тъй като при нея се изкривява вотът“ – дудне от всите телевизии Константинов и ни гледа назидателно.

„Така поне половината народни представители ще са избрани пряко и ще имат пряка връзка с хората“ – повторно дудне професорът и вече ни гледа определено лошо.

Въх! Ами сега!

Кое е вярното – мажоритарното изкривява вота, или мажоритарното дава пряка връзка с хората!? Ако всичкото мажоритарно – се изкривява вота, ако половината – не се изкривява!? Ха сега, де! Математическо мислене или математическа шизофрения? Или пък Лопе де Вега… Нали го помните вица, и да не го помните, няма време сега, друг път ще се разправяме…

А онзи, там горе, от портрета си, се е вторачил и с небивало спокойствие и леденостуден змийски поглед гледа, к`ви ги вършат неговите. Че и се засенчил с ръка, да не му блести протестния припек, че зер ще ги изтърве от поглед шашкъните си и ще вземат да я свършат кат бате Бойко. Язък, че му гласува такова доверие, орезили го дебеловратия, властта изпусна, не е шега!

Ех, народе, народе, немил и недраг никому, що не вземеш оная дебелата, метлата, от габъровите вършини, дето едно време метеше с нея овчите фъшкии в егреците, че…

Публикувано във в.Десант

Валентин Фъртунов

Те ме ваксинират без да ме питат, тъпчейки организма ми с всякакви парчетии от болестотворни протеини, те ваксинират децата ми  и ако се опитам да ги защитя, не ги допускат в детските градини; те ме задължават да си слагам колан в колата, при все че това си е моят живот и аз имам право да разполагам се него, както си искам; те ми забраняват да пуша, въпреки, че вредните привички са си лично моя работа; в��арват ме в обществените образователни клетки още на 4 годинки, лишавайки ме от детство, за да програмират час по-рано мозъка ми; те ми казват как и какво да говоря, как да назовавам циганите, негрите и педерастите и наричат това политическа коректност; те ми забраняват под заплахата от затвор да задавам въпроси за историята и да се съмнявам в тяхната истина за холокоста;  те ме шпионират денонощно чрез телефона, електронната ми поща, гугълите, туитърите, фейсбуците, банките и всякаквите администратори на лични данни – те знаят всичко за мен, те ме манипулират като безправен скот, водят психологически операции срещу мен, натрапвайки ми политически избор, какъвто аз не желая, налагайки ми подсъзнателно да купувам неща от които ми се повръща; те разрушават традициите на рода ми, пазени хилядолетия. Те правят всичко това, при все, че аз никому не вредя и ничии права не накърнявам!

И затова питам

– СЪМ ЛИ АЗ ОБЩЕСТВЕНА СОБСТВЕНОСТ ПО ДЯВОЛИТЕ!

или все още съм личност и индивид със свободна воля!?

Къде се дяна демокрацията, какво им се случи на човешките права, къде се затри свободният дух на човечеството и откъде изпълзяха тия сатрапи, опитващи се да ме превърнат в още една овца от стадото, което доят, стрижат и най-накрая откарват в скотобойната!

Пепа Рашева

ВНИМАНИЕ! ВНИМАНИЕ!

ИСКАТ ДА ПРОКАРАТ ФАЛШИВА ЗАБРАНА , НО РЕАЛНО ТАКАВА ДА НЯМА

За това гражданите на град Добрич се обединяваме с цяла България в

НАЦИОНАЛЕН ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТ

за спиране на пробива в мораториума и за реална забрана на шистовия газ,

за спиране отравянето на водата и земята на Златна Добруджа -гр.Добрич

Братя и сестри, Справедливостта и Истината отново ни зове!

На 22-ри май, вторник, от 18.00 ч. се събираме отново пред Храм ‘Св.Георги”(до Стара къща) там, от където започва всеки наш протест

-срещу закони с които се узаконяват престъпления,

-срещу всяко действие, което е против България и Българския народ,

-срещу наглостта на управляващите, с която защитават чужди корпоративни интереси, с което показват много ясно кой е техния истински избирател!!!

ТОВА ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Временната парламентарна комисия гласува промяна на ЗАБРАНАТА в точка 1, като по този начин всъщност премахна забраната. По-долу може да видите каква е разликата между предишната и новата версии. Разписана по този начин, забрана за използване на хидрофракинг (технологията за добив и на шистов газ) практически няма да има!

т.1 от досегашната забрана гласеше следното:

1. Забранява прилагането на технологията хидравлично разбиване, хидравличен удар, хидравлично разпукване, хидрофракинг, фракинг и/или всяко друго наименование, което описва вкарването на смес от вода или други течни или гелообразни субстанции с химични съединения, елементи или компоненти, пропанти, флуиди, пропан, както и механични и/или органични пълнители, под налягане по-голямо от 20 атмосфери под земята, при проучване и/или добив, с цел извличане на нефт или природен газ на територията на Република България.

Предлагат да я заменят със:

1. Забранява прилагането на технологията на хидравличен разрив или всяка технология с друго наименование, която представлява ЕДНОВРЕМЕННО нагнетяване на смес от течности, химични добавки и механични и/или органични пълнители в сондажи, водеща до образуване на нови и/или разширяване на съществуващи естествени ПУКНАТИНИ или пукнатинни системи в ГЛИНЕСТИ нефто-газогенериращи скални формации, с цел извличане на нефт и/или природен газ от тях.

по този начин забраната просто ще бъде заобиколена.

Поне три от фирмите имащи желание и готовност да използват фракинг при добива на газ, могат без проблем да го сторят, ако новата редакция на забраната бъде приет.

Освен всичко друго, в последните дни и CHEVRON, на която така зрелищно уж бе отнето разрешението за проучване и добив на нефт и газ, организира тайни сбирки с „български” предатели и псевдо-учени, на които не са допускани външни лица… Убедете се сами:

http://www.youtube.com/watch?v=zTOnie7AkV0&feature=youtu.be

И се запитайте кое налага наличието на подобна тайнственост?!…при положение, че в многобройни интервюта, дадени за български медии, един чужд посланик открито заявяваше, че „ШЕВРОН СА ТУК ЗАРАДИ ШИСТОВИЯ ГАЗ!“…

И още:
Вече пети месец гражданите на България протестират и срещу поправките в закона за горите, защото те ще позволят бързо и евтино застрояване на защитената природа, нарушаване на конкуренцията, гола сеч и ограбване на един от последните значими ресурси на страната – нашите гори. Това ще застраши жилищата и земята ни от още по-големи наводнения и свлачища. Защо депутатите , чиито заплати плащаме ние, не чуват гласа ни!? Да им припомним, че те трябва да работят за нас, а не против нас. Проблемите са неизброимо много и всеки път за да бъдем чути трябва многократно да излизаме по площадите. Лъжат ни, изчакват малко време и пак се пробват да наложат беззаконието си. Нормално ли е това? Така ли би било,ако имаше наистина демокрация и ако тези към които отправяме исканията си наистина бяха наши избраници????

Приятели!

22-ри май – международният ден на биоразнообразието е денят, в които трябва да вдигнем толкова много шум, че всички да чуят как шепа депутати, поддали се и продали се на чуждестранни интереси, искат да заличат Златна Добруджа, Пирин, Витоша, Черноморието, да изсекат горите ни и да отровят водата и земята ни!

Но едно е да искат, друго е да им позволим да го направят!

Ще позволим ли на сащ да отровят водата и земята на България и да ограбят природните ни ресурси ???

Всички ЗАЕДНО да кажем СТОП на новите „български” еничари и техните беззакония! СТОП на разграбването и унищожаването на България!

Патриот е – душа дава
за наука, за свобода;
но не свойта душа, братя,
а душата на народа!
И секиму добро струва,
само, знайте, за парата,
като човек – що да прави?
продава си и душата.
Носете всичко, с което може да се вдига шум- свирки,барабани,тенджери,тигани! България не е кошче за отпадъци! От нас зависи какво и как ще се случи!

Заедно стигнахме до тук, заедно продължаваме напред

ЗА нашата мила БЪЛГАРИЯ!!!!

Валентин ФЪРТУНОВ

Думите на Николай Хайтов, изписани на знамето на капитан Петко войвода са приложими за много „герои” от новата политическа история на България

И в пълна сила се отнасят и за показаните в черната ни галерия субекти от началото на 90-те години на ХХ-ти век. Да, тези които виждате погребаха България или поне се опитаха да го сторят. Защото зловещият им план не сработи напълно. Не докрай. Най-малкото защото целта им да ни намалят българите с 3 милиона не се осъществи изцяло.

Но да започнем отначало.

Десетоноемврийските превратаджии, водени от Андрей Луканов, в качеството му на министър-председател през 1990 г. извиква в България една камарила от американски идеолози, икономисти и мениджъри под егидата на Националната камара на САЩ и им възлага да разработят пакет от реформи за преминаване от социализъм към „демократичен капитализъм” у нас.

Ръководители на проекта от американска страна са Ричард Ран и Роналд Ът, поради което целият проект става известен като „Планът Ран-Ът”. От българска страна участват 29 икономисти и висши правителствени чиновници, ръководени от проф. Иван Ангелов – икономически съветник на Луканов, после на Станишев. Сред тях са д-р Венцислав Димитров – бъдещ депутат от СДС; д-р Иван Костов – бъдещ премиер на България, сега лидер на ДСБ; Емил Хърсев – банкер; д-р Димитър Иванов – икономически съветник на двама президенти – на бившия Стоянов и на сегашния Първанов; Атанас Папаризов – министър, депутат от БСП; д-р Иван Пушкаров – бъдещ министър и депутат от СДС; проф. Стефан Стоилов – министър, бъдещ депутат от БСП; проф. Тодор Вълчев – бивш директор на БНБ и виновник за финансовите пирамиди и фалити на десетки банки; Огнян Пишев – бивш посланик в Съединените щати; Димитър Костов – зам.-министър на финансите в Лукановото правителство, впоследствие банкер и други.

Разработения проект е в обем от 600 страници и е безпрецедентен в световната практика с безумна 100% приватизация и тотално налагане на свободен пазар без дори минимална намеса на държавна регулация. Отпечатания план е раздаден на всички депутати, но чак до 2000 г. всички посветени си мълчат, че към него има и поверителна част, докато до нея не се добира известния журналист Георги Тамбуев. Ето какво пише той за програмата Ран-Ът, в съгласие с която започва българският Мирен преход към гробищата:

„Чета я и косите ми настръхват. Все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Ностарадамус за Апокалипсиса… Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. На пазара ще се появят всякакви ментета. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните ще получават тежки хипотрофични увреждания от системното недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите… покупателната способност на населението неспирно ще спада и ще стигнем нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица. Предвижда се нивото й да достигне около един милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна погребани болести… Всички тези „благини“ могат да породят силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно, като се държи непрекъснато сметка за прага на издръжливостта на народа. Мизерия, глад, болести, нищета – това прокобва поверителната част от плана Ран – Ът. Да работиш за осъществяването на този план, значи да станеш палач на собствения си народ. Признавам, че ако ме блъснеше кола, нямаше да ме разтърси така, както ужасяващата картина на Прехода. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака.“

Е не успяха съвсем, все още не сме измрели до 5 милиона. По-жилави се оказахме, а касапите – по-некадърни отколкото американците очакваха. Вижте ги в черната ни фотогалерия, разгледайте ги добре. Те знаеха какво се готви на България още отпреди 21 години, а голяма част от тях и до момента са във властта! Разгледайте ги и ги помнете!

Подробно изложение по темата можете да проследите в едноименното ТВ предаване, което ще намерите онлайн на този сайт в раздел ТВ Предавания

Валентин ФЪРТУНОВ

За Резово защо замълчахте като мушнати гайди?

Оставам с много тягостното впечатление за тотална управленска немощ в българското президентство, за липсата на каквато и да е стратегическа, да не говорим геополитическа визия за нашата България. Току-що приключилото посещение на г-н Абдула Гюл, президент на Република Турция у нас , поне според финалните изявления на българския президент, бе по-скоро опознавателна екскурзия със силни елементи на агитпроп (болшевишкото съкр. за „Агитация и пропагнда”) из няколко села и паланки, където има български граждани, които смятат, че имат турски етнически произход. Толкова.

Вероятно, с предизборна цел в българските изявления за височайшето турско посещение се споменаваше, че „нерешените проблеми” между България и Турция остават. Като се има предвид исконното туркофилство на г-н Първанов, обяснимо е любопитството ми какви ще да са тия според него „нерешени проблеми”. И логично, не се изненадах да установя, че това са празни приказки. Първанов отново чертае някакви газови мрежи, някакви доставки от Азербайджан. С две думи – глупости на търкалета.

Това не са нерешени проблеми. Това са икономически политики, които се състояват при наличие на обективно благоприятни условия и най-вече факторът печалба – финансова и стратегическа. От всичките дрънканици в президентското изявление ми е останала идеята, че се споменаваше за някакъв язовир „Тунджа”. И понеже такъв язовир е жизнено необходим не на България, а на Турция, без всякакво съмнение въпросът не е бил повдигнат от българска а от турска страна.

Още веднъж – толкова.

В такъв случай у мен възниква питането – г-н президент Първанов, това означава ли, че всъщност ние, България, нямаме претенции към турската страна, нямаме нерешени проблеми с Турция?

Ами Резово? Там всичко ли е наред?

Ами стотиците хиляди кубически метри камъни и чакъл насипвани от южната ни съседка с цел небивало агресивна промяна на талвега на реката, чрез което криминално, в противоречие с всякакви норми на международното право се прави опит от България да се заграбят прилежащи морски територии, континентален шелф и т.н.

Нима г-н Първанов не е „нерешен проблем” т. 3 на Приложение 1 към Споразумението (между Република България и Република Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска (Мутлудере) и разграничаване на морските пространства между двете държави в Черно море“). от 4.ХІІ.1997 г. двете страни, цитирам: „се споразумяват разчистването и преоформянето да се извърши на базата на съвместен инженерен проект“ (става дума за коритото на р. Резовска). И по-нататък: „Проектът да бъде изработен не по-късно от дванадесет месеца след влизането в сила на това Споразумение …“. 14 години след подписването на това споразумение, поне на мен не ми е известно то да е изпълнено! Защо с колегата си замълчахте отново по този болен въпрос? Защо г-н Гюл си мълчи ми е ясно, но защо вие, г-н Първанов мълчите?

Ами за ядрената централа в Инеада? Защо не поискахте публично турският президент да обяви, че такава няма да се строи на 10 км от Резово?

Мълчание.

Коментарът е публикуван във в. „Десант“

Странстващ

Потресаващи факти за ужасиите, които българите преживяват в опита им да си намерят работа в Чехия, разказва в интернет препатил мъж с псевдоним Странстващ

А оттук можете да прочетете материал по същата тема, пак за Чехия от разследващата журналистка от в. Десант Диана Славчева

Историята, която тук ви предлагаме, прочетохме в този форум – http://pozvanete.bg/forums/viewtopic.php?t=1204и ви я поднасяме без редакторска намеса:

Странстващ:

„Аз съм работил в различни градове в Чехия и различни заводи, знам почти всичките агентури и координатори – кои са мафии и кои не. Ако има хора които мислят да заминават нека първо се допитат до такива които са патили.
Виждам че интереса със запитванията за Чехия е голям, досега съм отговорил на абсолютно всеки, но ще оставя и предварително тук на темата малко основна информация, за да знаете преди да тръгнете, но ако сте решили че в Чехия ще спечелите пари, сбъркали сте държавата. Чехия- парична единица крона, всеки българин минал през там знае че още не са минали към евро. Приблизително 26 чешки крони са 1 евро, 14 крони- 1 бг лев. Като цяло да работиш в Чехия за по-малко от 70 крони на час си е сериозна загуба на време, даже вече ако сте се хванали за такива пари трябва да правите поне по 100-110 часа минимум на седмица или 400-до 440 на месец. В цяла Чехия посредниците които ви уреждат (набутват) на работа са мрежа от бивши словаци лежали по чешките затвори, украинци и тук най-лошото в последните години и българи, които печелят на гърба на сънародниците си, повечето освен че са доста отдавна там си знаят езика много добре става вече дума за българите и като сърбаш попарата на един и искаш да се махнеш уж съвсем случайно получаваш номера на друг българин или словак, който после се оказва че е дружка с този от когото бягате и пак отивате на друг мошеник, за когото буквално работите за едно ядене и за нищо друго. Иначе храната е сравнително евтина, при заплата ако вземате от порядъка на 15 – 20 000 крони ще си живеете нормално без да се притеснявате, както казах по горе това не е държавата в която можете да спестите пари, за други може да е относително, виждал съм хора там всякакви, пушачи, алкохолици, вечерта взима заплата, а на другата сутрин няма за един хляб, като вечерта си е върнал борчовете и пак нищо. Пазете се там конкретно от хора като (на някои не им знам всички имена) Младен Емилов, Веселин Петков Василев от Враца, Стефан Димитров, Георгиев , Ханка, Станислав, агентури като Ariete MB, Edymax, Presente, и много други боклуци за които в момента не мога да се ��етя, почти всички са ми минали през главата.

Малко информация за Словакия, страна много по-мизерна от България бих казал, не дай си боже някой да се излъже да стъпи там да припечелва. Парична единица крона, още по евтина и от чешката, съотношение спрямо еврото 30 крони за евро и там идва гаврата че вместо да работите за повече крони отколкото в Чехия, ще вземате много по-малко от Чехия. Другата истина е че цените на храните и дрехите са петорно по-високи от Чехия. Пазете се там от боклуци като Зобан – словак около 50-те забогатял от посредническа дейност на гърба на идиотите, неговите хора от мрежата В Чехия му носят хора, също така за самата Словакия през него минават 90% от тия които си търсят работа. Нека има късмета да дойде на море пак в България. Нека видим.

Словения – страната на заблудата, преди няколко години хвърлиха денарите и преминаха на евро, сега в момента е страшна инфлация, най-евтиния хляб е 1 евро и 20 цента, макар че за вас завода превежда на посредника по 8 евро на час + 7.50 за храна на ден + 5 евро за пътни, а до вас от посредника до вас стигат по 2.50 до 3 евро на час, 3.50 за храна ако изобщо ви ги дадат и към 2 евро за път, които също няма да ви дават 90% от хората които отиват в Словения да работят минават през всеизвестната българска госпожа от Добрич -Стела Димитрова или както е сега Стела Мезе, взела фамилията от словенския си мъж Само Мезе, та тия двамцата са най-известните мошеници в момента за Словения, даже бият по измами тия от Чехия, имат да дават заплати на излъгани българи за близо половин милион евро. Аз лично имах лошия късмет да мина и през тях, дано да не се засечем някога в България.
Има и други хора патили си от тях – вижте и на izlugan.com , а там коментарите са повече от по 40-50 човека които си чакат парите, хиляди евра, аз изгорях с малко с около 1000 евро, нека като им се върне един ден се сетят, това което видях там е покъртително, строители български работещи и от 2 години без един цент в джоба, мъжа им дава пари по 20-30 евро колкото да не умрат от глад, и ядат препечен хляб с маргарин и после хайде пак на обекта. Та замислете се много сериозно преди да тръгнете да печелите от такива държави където е играл руския ботуш, защото там има един голям К*Р и нито цент, защото по-добре за 300-а лв. ,но сигурни и с покрив над главата както са повечето от вас които ми пишат, отколкото да спите по автогарите в чужда държава, където никой не го интересува кой сте и дали имате пари.

Щях да забравя като добавях имена към мошениците горе да спомена за Иван Иванов от Чехия, млад към 28-30 годишен тарикат подвизаващ се в област Бърно, ще продаде и майка си за пари.

Два са по-сигурните начини да отидете на работа навън, забравете всички посредници и мошеници. Единият е да отидете на сигурно при ваш човек работещ отдавна в дадената страна и той да ви осигури работа и квартира, другият е да знаете поне един официален за света език, английски, немски, испански или какъвто и да е друг с който можете да се оправите, отивате директно в страната, настанявате се на общежитие и си търсите през това време работа чрез трудовата им борса или вестниците.”

Постингът е от 2009 г., но с изключение на инфлацията едва ли много са се променили нещата.