Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Комисията за защита на потребителите и Агенцията по храните взеха, че се разшаваха. Не щеш ли, през май при съвместна акция най-сетне нагръснаха(хм!) „пилчарите”, които ни пробутват чешмяна вода по 3 лева килото. Взетите проби от продуктите на 12 фирми показаха злоупотреби при осем от тях. Те ще бъдат глобени с по 10 хил. лв. и ще трябва да си изтеглят некачественото месо от пазара. Какъв е номерът е известно отдавна на всяка домакиня – производителите на пилета инжектирали вода и солени разтвори в пилешкото месо. Слава богу, тия пилчари явно нямат лоби в цитираните държавни администрации, защото този път никой не заговори за търговски тайни и прочее шашмалогии и бяха публикувани и имената на разбойниците.

Ето ги – най-много вода е намерена в пилешкото месо на плевенската фирма „Мария Цонкова“ – 51%. Другите нарушители са „Пилко“ ЕООД (Разград), „Поло комерс“ ООД, „Чикън груп“ ООД (Бургас), „Нанюк интернешънъл“ ООД, „СВС 98“ ЕООД, „Галус трейд“ ООД (Костинброд), се казва в държавното съобщение.

Дотук, добре. Или може би не съвсем добре. Най-малкото, защото остават големи и тежки въпроси без отговори.

1) Чешмяната вода в най-лошия случай струва 2 лв за кубик. В едно еднокилограмово пиле като инжектират 50% вода, това прави половин кило.Половин кило чешмяна вода струва 0.001 лв, т.е. нищо не струва. Килото на замразено пиле обаче струва около 3 лв. Да вземем Чикън груп, която официално е обявила, че произвежда 20 т пилешки продукти на ден. Да приемем, че без дреболийките и само охладените меса, това са да речем 10 тона инжектирани с чешмяна вода и шоково замразени пилета и разфасовки. 50% от този обем във вид на чешмяна вода прави 5000 кг. Умножено по 3 лв за кг, това прави 15000 лв чиста далавера всеки божи ден! Милиони левове само за една година! И вие, правителствени негодници ги глобявате само с 10000 левчета, които те изкарват само за една смяна, по-малко от календарен ден!!!

2) Някои от тарикатите обаче, не просто инжектирали нещастните пилета, но ги инжектирали със солен разтвор, при което са убили вероятно не един и двама хипертоници, които се тъпчат с пилешко, защото е диетично и не го солят, защото солта ги убива

И продажните чиновници наричат извършителите на всичката тая свинщина „нарушители” !? При положение, че тук се включват десетина члена на Наказателния кодекс!? При положени��, че по т.1) става дума за измама в особено големи размери за която, ако който и да е от вас, драги читатели бъде изправен пред съда, не ви мърдат десетина-петнайсет години затвор и конфискация на цялото имущество. А по т.2), ако системно пресолявате манджата на тъща си и вследствие на това тя вдигне кръвно 250 и се гътне от инсулт, отивате в панделата за предуимшлено убийство!

Грижа за потребителя, опазване на обществото – грънци, шикалки и словесна плява. Това е една прекрасно обмислена схема за изсмукване на кръвчицата на българския народ от управляващата икономико-политическа сган – първо, чрез създаване на лобистки закончета, които са брониран щит за бизнес-престъпниците и второ, чрез показни акции в стил Цвъки, като тази на двете оядени държавни бюрокрации, за която със срам и гняв говоря, които отново ще донесат политически дивиденти за управляващата камарила.

Както се казваше в оная мухлива реклама „Хитро!” – хем чукат народа, където им падне, хем се тупат в байганьовските гърди, как само те му пазели невинността…

Отврат!

Материалът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Ако не си платиш навреме, наетите от Космо България Мобайл (Глобул) бандити в закона започват да ти звънят по телефона: „Плащай, че ще ти _ _ _ майката в червата!”

Добре известната максима „Живот на кредит = робство”, изглежда тепърва ще светва като червена лампичка за повечето българи. Днес робите са с двойни окови – на труда и на кредитите. Състоянието е отдавна и добре познато на жителите на световните демокрации. Ще ви цитирам едно писмо от Чикаго, което получих тия дни: „…една дълга безкрайна тема е, че всички в Америка са под наем. Да плащаш заем за къщата си 30 години със сложна лихва и накрая ако не си платиш таксата и да ти я вземат! А ако я оставиш на сина си, той ще я плати отново, плащайки данъци за дарението, което е получил!!! Затова тук купуват къщите на бащите си, теглейки нов заем със сложна лихва, защото е по-поносимо във времето. Никой няма кеш пари да си плати данъка.”

Темата наистина е безкрайно дълга, но тук искам да ви опиша един „страничен ефект” от живота на лизинг, който наскоро дълбоко ме потресе.Ако дори и съвсем оскъдно ползвате дистанционното за телевизора си, няма как да не сте усетили, че медийното пространство напоследък е „глобулизирано” в най-прекия смисъл на думата. С поредната си рекламна кампания гръцкият мобилен оператор Глобул отново е тръгнал на лов за балъци. Лъскави телефони, направо без пари… промоции в стил „ако не ви хареса, връщаме ви парите!”…, големи началства от гръцката фирма участват в рекламните клипове, ум да ти зайде!

И ние, балъците се връзваме. Рекламната манипулация залага на страстта на хората към лъскавите високотехнологични новости, но и на липсата на всякакви навици да се четат договорите и особено онова, което е написано с дребния шрифт. А и да си говорим по същество – едно младо момче или момиче, какво смятате, че вижда в рекламните блокове? То вижда лъскавия телефон, скъпите печалби от игрите, толкова! И през ум не му минава, че зад това е скрита грозната и алчна физиономия на корпоративната печалба, която няма да се спре пред нищо. Договорът е подписан, мечтаният телефон е получен и изведнъж, след няколко месеца реалността се отваря за да покаже нелицеприятната част от „сделката”. От дребния шрифт на отдавна загубения договор са цъфнали едни цифри за плащане, косата ти да се изправи. „Евтиният” телефон, „безплатният”, „почти” подаръкът започва да бълва едни сметки, сто, двеста лева, нагоре и играта загрубява. В повечето случаи безработният младеж/девойка тия сто, двеста, триста лева ги нямат. Нямат и елементарна грамотност за последствията. И след няколкото писма, които получават изведнъж се пръква нещо, което е всичко друго, но не и лъскавият имидж на гръцката телефонна компания.

По телефона започват да звънят едни грозни гласове, които говорят отвратителни неща, заплашват, псуват „Плащай, че ще ти _ _ _ майката в червата!”. Говори се за съдебни дела, адвокатски хонорари, съдия изпълнител… И младият (а и не само) поклонник на лъскавите вещи загубва и сън и апетит, нещата са неудържими. Намесили са се така наречените фирми за събиране на просрочени задължения.

Накратко казано – мутрите.

И така, гърците от Глобул те мамят както си искат, вкарват те в рекламни капани, но ако след това не си платиш неочакваните солени суми, гърбина да ти е яка. Бандитските компании за събиране на вземанията се задействат по добре изпробваните рекетьорски методи от 90-те, но вече в съвсем законен вид. От това е възникнал един цял огромен бизнес. Имаше го у нас и през 90-те, но тогава му викахме рекет. Сега, на нашия пазар са стъпили и цяла дузина чужди компании, истински майстори в събирането на несъбираеми вземания. Сред тях са немската „Кредитреформ“ (Creditreform), българската „ЕОС Матрикс“, част от германската финансова група EOS, която пък е част от фамилията Otto, американската D&B „Дън енд Брадстрийт“ (Dun&Bradstreet), „КофасИнтеркредит“ (CofaceIntercredit), която е собственост на Coface – Франция, мултинационалната компания „Експириан Скорекс“ (Experian-Scorex), „Мелон България“, дъщерна на гръцката Mellon, българската МДМ и др. Разбира се, едва ли някой се заблуждава, че международните имена са нещо друго, освен фасади зад които се подвизават българските мутри.

И да, въоръжени вече не толкова с бухалки, колкото с добри адвокати, кол-центрове, съдилища, съдии-изпълнители, нови и напълно „законни” методи за психологическо въздействие. И понеже говорим за силов бизнес и мутри, то основната технология за постигане на резултати е заплахата, тормозът, психологическото взривяване на нещастния, омотан от маркетинговите лъжи на гръцката телефонна централа Глобул, длъжник.
Ще кажете – голяма навалица от мутрафони за стотина-двеста лева на някой смотаняк с виснало чене за лъскави дрънкулки. И ще сгрешите. Не за навалицата – тя наистина е голяма и още по-голяма ще става. Но не иде реч за стотината –двеста лева на някой смотаняк. Думата ми е за невероятна индустрия, която цъфти на благодатна почва.

Бизнес надхвърлящ вече 104 милиарда лева!

Да, говорим за междуфирмената задлъжнялост в България. Говорим за това, че мутрите със и без бели якички много бързо се ориентираха към тази манна небесна. При положение, че стандартната процедура в българския съд доби ориенталския навик да се точи необезпокоявано с години, въпросните силоваци бързо излязоха на мода. Официалният им комисион е между 15% и 30% от дължимото вземане, но истината е, че при „трудните”, на практика отписани случаи, каквито са сигурно поне половината от висящите дългове между фирми в страната към момента, комисионът главоломно качва проценти и може да достигне и надхвърли 60%, че и нагоре.

Предполагам, че аритметиката ви прилично работи. Дори да приемем, че е в сила минималния процент комисион за колекторите от 15%, това означава, че на масата са сложени над 15 милиарда лева суха пара. Този, който може да прибере дълговете и ги върне на кредиторите ще прибере 15 милиарда лева!

Че защо им е на мутрите да ходят да се главоболят от кръчма на кръчма за някакъв смотан рекет, при което ще се налага да делят и с полиция, и разните други темидови инстанции, като могат да приберат милиардите, без зор, изцяло в рамките на закона, без да се налага да учат (ой, завалийките, това ги мори) нещо ново. Тази дейност, с нищо не се различава от откровения им рекет през 90-те, само, че като е законна с никой не делят!

И тук дебело искам да подчертая, че както винаги, не е виновен тоя дето лапа, а тоя дето му дава. А раздавачите са известни – това са преди всичко банките. Това са разните лихварски институции, като вече речените банки, лизингови компании и разни други, като гръцката Космоте, наричаща се у българско Глобул.

И понеже това са в 99% от случаите чуждестранни корпорации, не мога да не отбележа с кого се сдуши най-напред прехваления международен корпоративе�� елит щом пристигна в България.

С мутрите естествено, както е в цитирания случай. Перфектно срастване на гръцката компания Глобул с българските мутри.

И както казах в началото цялата история тръгва далеч оттук. На запад отдавна обикновените роби живеят на кредит, всичко е ипотеки, лизинги, кредитни карти. Това е много удобно, защото най-процъфтяващите „демокрации” превръщат човека в безропотен илот, който прави само това, което му е наредено. Затова няма революции. Затова вече от десетилетия всичко на запад е мирно и тихо. Да изхвърчиш на улицата днес, не е същото каквото е било само преди по-малко от век. Тогава, просто си търсиш друга работа. Сега, да останеш без работа означава десетки парни чукове да ти се стоварят на главата, защото си омотан целия в ипотеки на жилището, лизинги на колата, заеми за хладилници телевизори, печки, телефони – всичко! Останеш ли без работа – цялото ти семейство изхвърча на улицата в най-буквалния смисъл – без покрив и покъщнина.

Между другото, иска ми се да припомня на българина, че той е трън в задника на западняците, защото е уникалната нация, която „излезе” от социализма с близо 80% собствени жилища и вилни/селски имоти. На този българин, който си имаше свой собствен частен покрив над главата, ипотечен ярем нямаш как да му наложиш. Същото беше и с колите…

Оправяйте се с каквото имате! Кредитът е робство…

(Материалът е публикуван във в.Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

Управляващите отрязват свободния достъп до Търговския регистър за всички граждани, включително и за журналистите!

Тези дни стана известно, че депутатът от управляващата партия ГЕРБ Емил Радев е внесъл в парламента поправки към закона за търговския регистър, с които се отрязва достъпа до огромна част от информацията в него. На фона на разразилите се скандали с буйните реки от информация, която изтича отвсякъде, и резилите на управляващите, разкриващи истинските им физиономии, намерението на гербаджиите да въведат тотална цензура едва ли изненадва някого.

Емил Радев

е депутат от групата на ГЕРБ, варненски адвокат и според публикации в пресата, човек на ТИМ. Неговото обяснение за внасяните поправки е, че те няма да засегнат съществената информация в регистъра, но ако се наложи да се вземат личните данни, то това може да се случи само със съдействието на адвокат или нотариус. „Но ще направим така, че да не може адвокатите да преотстъпват на друг цифровия сертификат, с който ще могат да се взимат лични данни. Надяваме се с тези промени да се ограничат злоупотребите с лични данни.”

От казаното следват два прости извода – първият, че адвокатът Радев внася поправка, която директно ще облагодетелства адвокатите. Публична тайна е, че за подобна услуга адвокатската тарифа е поне 400 лв. От което ми настръхва косата, защото автоматично ми припомня, как именно адвокатското съсловие в предишните парламенти прокара най-клиентелистките закони и е в огромна степен отговорно за съсипването на прехода, превръщайки страната в адвокатска република. ГЕРБ отново въведе тази тенден��ия, оставайки в аналите с факта, че първият закон, приет от тях след вземането на властта, бе за нотариусите, отново крещящо клиентелистки в полза персонално на нотариус Искра Федосова.

Разбира се, вторият извод е далеч по-ужасяващ, на пътя към информацията за всеки гражданин и най-вече за журналистите се изправя препятствие, въвеждайки се де факто разрешителен режим при достъпа до информация. Край на прозрачността. И всякакви дрънканици, че с това се целяло ограничаване на злоупотребите с лични данни, не струват и пукната пара, като се има предвид, че тъкмо нотариусите и адвокати стоят в дъното на всички измами с използване на лични данни в последните години. Накратко казано, на вълка се възлага отговорната задача да пази овцете…

Крис Томпсън

е консултант, един от участниците в създаването на новия търговски регистър, експерт, живял доста години в България. По повод на внесената от ГЕРБ жестока цензурна поправка в закона, Томпсън заяви тези дни, че още през 1968 г., със създаването на първата европейска директива за компаниите е регламентирано, че търговският регистър трябва да съдържа подробни данни за фирмите. Според нея държавите-членки са длъжни да гарантират задължителното разкриване на един минимум от документи и данни за дружествата. Експертът посочва още, че в директивата са изброени учредителният акт и уставът на дружеството, както и всяко назначаване или прекратяване на мандата, а също и данните за лицата, които участват в управлението, надзора или контрола на фирмата или са упълномощени да я представляват.

Освен това задължително трябва да са публични размерът на капитала, балансът и отчетът за приходите и разходите за всяка финансова година, седалището и започването на процедура по ликвидация или несъстоятелност. Крис Томпсън заявява ясно и категорично: „Мисля, че идеята за ограничаването на достъпа по какъвто и да е начин не е добър принцип. Знам, че и тук мотивът е защита на личните данни, но искам да попитам какво защитаваме?. Когато човек участва в търговията, личните му данни трябва да са ясни, не да се слагат маски. Ако купувам, искам да знам от кого. Това означава кой носи отговорността за решенията в компанията, кой може да сключва сделки, кои са партньорите. Монополът е против идеята за публичен търговски регистър. Трябва да гледаме в тази перспектива – ако искаме да сме прозрачна държава, трябва да споделяме информация, за която няма добра причина да бъде ограничена”.

Мисля, че становището на водещия международен експерт има достатъчно капацитет и едва ли е нужно да го коментираме – лайтмотивът на позицията му е повече от ясен – ГЕРБ посяга на изконен принцип в ЕС – принципът за пълна прозрачност.

Към аргументите на Томпсън бих добавил и мнението на

Александър Кашъмов

от НПО Програма „Достъп до информация”, като в случая бих искал да ви припомня една особено поучителна история от журналистическата практика във в. Десант, в която Кашъмов изигра изключително ползотворна роля – искането на журналиста Лъчезар Лисицов за достъп до стенограмите от разговорите на президента Георги Първанов с Владимир Путин, какъвто достъп му бе отказан от президентството и впоследствие спечеленото от Лисицов дело с помощта на адвокат Кашъмов и ПДИ, с което съдът нареди на президентството да осигури пълен и безпрепятствен достъп до исканата информация. Мисля, че и този казус е бил поучителен за хранителите на тайни в ГЕРБ, решили чрез промяна на закона да не допуснат подобни „гафове” за вбъдеще.

В личния си блог Александър Кашъмов пише: „Въпросните текстове са по-проблематични дори от текстовете на вносителя – Министерски съвет, критикувани в становището на ПДИ. С тях се предлага съществено ограничаване на свободния достъп до фирмените дела на търговците. Понастоящем делата са изцяло достъпни онлайн от 2008 г. насам. Благодарение на свободния достъп през последните три години журналисти от централни и местни медии направиха задълбочени разследвания за действия и връзки на публични фигури в сферата на бизнеса.

Според новия проект достъп до фирмените дела ще имат само определени професии – адвокати, нотариуси, съдии, органите на досъдебното производство и МВР, съдебни изпълнители. Предполагаемите мотиви за ограничението са защита на личните данни.

Според Търговския законъ от 1897 г.: Търговските регистри са публични и всеки може да ги разглежда и да вземе от тях прост или заверен препис. Преди създаването на Агенция по вписванията, също всеки можеше да преглежда фирменото дело на търговеца в съответния окръжен съд.

Драстичното стесняване на кръга на правоимащите обаче е в разрез не само с традицията, но и със законови норми. Нарушава се чл. 41, ал. 1 от Конституцията на РБ, според който всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Нарушава се и чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, според който всеки има право да получава и разпространява информация. Според Решение на Европейския съд по правата на човека от 2009 г. (Унгарският Съюз за граждански свободи с-у Унгария) необоснованият отказ на информация от държавен орган представлява информационен монопол и се равнява на цензура”.

И тук, мисля, коментарът е излишен. Подготвя се едно антиевропейско законодателство, подготвя се чиста проба цензура.

Не е зле да си припомним, че един от основните проблеми на самия

Бойко Борисов

при подготовката на предизборния му проект от соросовата фондация „Глобална България” бе чрез всякакви средства да бъде покрит и забравен списъка на близо 50-те търговски дружества, в които Борисов участва или е участвал и откъдето е повече от очевидно, че любимецът на невежата публика е съдружник с половината паши и бейове от подземния свят.

А това ме навежда на елементарната мисъл, че кандидат-президентът на ГЕРБ е повече от ясен и пиарите му в спешен порядък бързат да затворят достъпа до Търговския регистър да не би оня списък с петдесетината участия в търговски дружества пак да изскочи на бял свят в най-неподходящото време…

Анализът е публикуван във в.Десант

(По темата има великолепен материал и на Магдалина Генова тук!)

Валентин ФЪРТУНОВ

Гражданско общество? Вятър и мъгла! Това ще го повярвам чак когато КАТ бъде разформирован!

Известните бургаски катаджии Тошо Тъпото и Гошо Простото кибичат както обикновено на касичка на надлеза до „Славянка”. Спират един мерцедес, а вътре седи някаква мутра. Почват да му проверяват важно-важно документите, гражданската, талончето за технически преглед. Мутрата с омерзение им подава мазна банкнота и изръмжава:
– Вземайте и помнете, че никога няма да умрете от СПИН.
Тошо Тъпото и Гошо Простото се почесали през фуражките за фасон, погледали се умно, после се метнали на катаджийския опел и догонили мутрата. Спрели го и отишли вкупом при него.
– Слушай, ето ти обратно парите, само ни кажи защо няма да умрем от СПИН?
– Защо ли? – попитал изненадан мутрата. – Ами защото сте капути!

СРС-та – МРС-та, улисахме се в поредните национални простотии и съвсем ги забравихме, ама тотално. Море, шило в торба седи ли! Понапе��е февруарското слънчице, позгря ни премръзналите гърбини и хоп! изпълзяха они като пепелянки на припек.

Как ще ги забравиш бе чоджум! Те за забравяне ли са! Изпълзяха, показаха се наужким срамежливо и къде? Не на камък да се припичат, а право на „касичките”, знаете ги тия удобно местенца, дето ще те прикепцат и ще ти отпорят някоя и друга кожа. Зер, попригладнели, съсухрени едни такива, непочерпени. Време е да позагладят косъма, да напълнят торбичката, да им светнат очичките…

Карикатура Иван Кутузов

Винаги съм се чудил и продължавам да се чудя, как може да съществува подобна паразитна организация като КАТ. За 20 години една сотня правителства всичко унищожиха в България – индустрия, заводи, фабрики, животновъдство, домати, ТКЗС-та, крави, санаториуми, пионерски лагери, овощни градини – всичко! Народът унищожиха – от 9 милиона малко над 6 останахме.

Но най-комунистическата организация в тази държава, най-корумпираната, неработеща, паразитна структура, само със самото си съществуване, обиждаща нацията ни на чест и достойнство – никой не пипна.
(Ех, имаше един Богомил Бонев дето ги погна и тръгна да ги наритва към бунището на историята, ама му скроиха шапката, него самия наритаха и блатото пак се успокои, и всичко пак си потече по старому.)

Статистиката категорично демонстрира пълната безполезност на тази скъпа за данъкоплатците и унизително просташка за гражданите, пропита от корупция и неграмотност бюджетна организация.

Черната хроника на пътната полиция се води у нас от 1951 г., когато при катастрофи са били убити 202-ма души. През 1966 г. броят на жертвите достига 897, а през 1967 – до 928. Оттогава досега по пътищата на страната загиват по около 1000 души годишно. Най-страшна е била 1990 г. с 1527 жертви.(цит. по К. Аргирова) 2009-та и 2010-та бележат лек спад, който за разлика от тържествените зурни, които пиарите на КАТ надуха, не се дължи на божие чудо в пътната ченгесарница, а плътно следва графиката на спада в продажбите на автомобилни горива на дребно, т.е. людете у нас вследствие на зашеметяващата икономическа криза, рязко ограничиха ползването на автомобилите си, а и когато ги ползват гледат повечко да карат по инерция и инстинктивно отдръпнаха десния крак от газта…

С други думи – паразитете от КАТ нямат никакво обективно въздействие върху реда по пътищата. Нещо повече, липсва статистика, която да показва, какво се случва с реакциите на шофьорите след претърпяна репресия от пътните пепелянки, но аз съм убеден, че тъкмо с тези шофьори, след чудовищния стрес на който биват подлагани от униформените рекетьори стават най-зловещи катастрофи, защото стресираният човек е лош шофьор.

Гражданско общество?

Вятър и мъгла! Това ще го повярвам чак когато КАТ бъде разформирован, благодарение на което най-после ще бъде въведен ред по пътищата. Когато управляващите най-сетне схванат, че в изпълнението на тази тежка задача, не бива да се допускат най-големите гьонове в обществото!

Филипиката е публикувана във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Протестантската Нова телевизия с масирана манипулация насажда сред милионната си аудитория моделът на „преуспяващият българин” Миро – той се оказва протестант, а не православен – изводът е ясен: Следвайте светлия му пример!

Да ме прощавате за опростенческото излагане на манипулационните механизми на съвремието ни, но напоследък, жълтите издания – печатни и електронни, са добре захранени с поредната сензация по български. Дъвчат я, предъвкват я и после я плювват в широко зиналите уста на масовата публика, жадна за всяка подробност от битието на идолите си в във виртуалния си риалити живот.

В последните дни поп изпълнителят Миро топло откровеничи пред камерите на Нова телевизия за разни работи. За това-онова и най-вече за своята принадлежност към протестантството. Следва една умилителна история, от която ти иде или да ревнеш на глас, или много по-вероятно – да изтичаш до тоалетната, за да си избълваш съдържанието на стомаха… Мъничкият той, на 13 годинки само, решил да изследва бога. Първо, прочел малко от Корана, после се позаинтересувал от йога, и едва от третия път метафизиката, решително се разтворила пред него – цяла целеничка, за да прозре детето-чудо, че бог е не друго, а протестант!

Прости ми Боже, че споменувам името Ти всуе! Но и да не ми простиш, няма да е голяма загуба – аз и без това не съм особено прилежен православен християнин. И тук няма да се впускам в догматична схватка за разнищване на доктрините на християнството. Нито пък идеята ми е да хуля една от местните шоу знаменитости. Която всъщност с изповедите си извън изповедалнята естествено си прави евтин, но ефективен пиар, при това – без пари. Що да не се възползва? Нарцис като него не би пропуснал подобна възможност за н��що на света. И като казвам „нарцис”, пак не го хуля – за да се наместиш на централно място под светлината на прожекторите, трябва да направиш цяла планина компромиси, нещо невъзможно, ако не си огромен и завършен егоцентрик.

И за да не ме изръфат с парцалите неговите „фенове”, ще ме извините за досадата, но ще аргументирам буквално всяка дума, която напиша тук. Споменах, планина от компромиси. Какво имам предвид? Въпросната звезда е хитро момче, малко като позаглъхне и току пусне някоя партенка. Едно време се оприказва орталъка, че може би май че е хомо. Папарашки снимки се коментираха в несвяст на плажа, извън плажа, статии, предавания – медийна галиматия! А той си седи и се усмихва хитричко и нито отрича, нито потвърждава, зер налапаха шараните куката, да им е сладко. После пак да става врява и всякакво треволнение да разгорещи феновете му, нарита Галята. Същата тази Галя, дето огледалния му събрат от Нова – Део – й викаше „руска свиня”.

Сега се оказа протестантин, както възмутено се изразяваше една българска литературна героиня. Но това вече малко множко ми дойде. Никога не съм се занимавал с така наречените „известни личности” и се надявам скоро да не ми се случва отново, но момчето от Добрич премина една граница, която за българите е свещена и никога не трябва да се прекосява. Включи се в едно активно антибългарско мероприятие, с единствената цел да се облажи, отново да си вдигне рейтинга, което на свой ред ще му осигури по-високи хонорари, което е гнусно отвсякъде. Опита се фарисейски да обърне простата истина, че на 13 години е станал безкрайно лесна плячка на нароилите се по това време западни секти, точно като шаран, и смятайки „феновете” си за още по-големи шарани, им избръщолеви от екрана всякакви простотии за прочитане на малко от Корана, интересуване от йога (незнайно защо е търсил бог в една осъвременена система за медитация!?). Без да му пука за последствията!

Не знам дали да си протестант е много отговорно, както сам той се изрази, но да си „известна личност” със сигурност е много отговорно.
В момент, в който нацията се размива и топи като ланшен сняг, в момент в който на тази нация й е жизнено необходимо единство и духовна целеустременост, не за друго, а за да оцелее, господин Мирослав Костадинов реши да си вдига рейтинга, като стане рекламно лице на протестантските секти в България, давайки светъл пример на пуберите, къде да открият бога.

И преди вресливите поклонници на западните ценности да са вдигнали вой до бога (вероятно протестантския), държа дебело да подчертая, че личният избор на кой да е човек, в това число и на певецът Миро, си е негова лична работа. И аз съм последният човек, който ще му се меси, докато тази лична работа си стои лично при него тихо мирно и кротко. Но когато започнеш да натрапваш на публиката личният си избор, възползвайки се от популярността си, това се превръща в отвратителна манипулация на масовото съзнание – нещо, срещу което не мога и няма да мълча.
Българите от повече от хилядолетие са православни християни. Това е българският народностен избор – православието. И този избор не го е подвел и за миг. Помогнал му е да оцелее духовно в онези петстотин години на мрак и унижение. И въпреки дълбоката институционална криза, обхванала днес Българската православна църква, не без други едни активни мероприятия на също така „известни хора” в последните 50 + 20 години, аз съм убеден, че Българската църква ще намери сили да се реформира и отърси от наложеното й десетилетия наред вцепенение и отново да се превърне в истински грижовен и строг пастир на народа си.

Та толкова за Миро и мировци. Жалка история. Още по-жалкото е, че юнакът толкова много се напъва да блесне и в интелектуална светлина като някакъв чутовен мислител, а не е вдянал простия факт, че тази изцепка не е като да задяваш публиката – педал ли си, или не. На това равнище – накърняване на националната духовна традиция, подобни циркаджилъци по правило се обръщат като бумеранг, връщат се и ти цапардосват имиджа непоправимо. При младшата възраст едва ли особено много, но мнозина сред излезлите от пубертета това няма да го преглътнат, Мирославчо. Наистина, жалка история…

Знам, че някой тутакси ще репликира с дежурното, че не е виновен оня, дето лапа баницата, а тоя, дето му я дава. Тук обаче трябва да направим разграничението – баницата досега му я давахме ние, които му бяхме публика. Колкото до посредникът в тази кампания – Нова телевизия – мисля, че на всички трезви българи отдавна трябва да е станало ясно, че то��а е откровено антибългарска телевизия. Тя беше такава и като гръцка собственост, такава е и днес като шведска собственост.

Като споменах шведска, не следва да пропускам, че националната религия на Швеция (независимо от верската либерализация там през 2000-та година) е протестантството – Шведската лутеранска църква (същата, която разреши гей-браковете!).

Е, трябва ли в такъв случай да се чудим с каква голяма охота тази телевизия предостави по десетина минути в две от най-рейтинговите си предавания („Горещо” на Венета Райкова и „Стани богат” с Николай Кънчев) протестантска трибуна на певача за сълзливите му верски лирически отклонения.
Така нареченият Ники Кънчев, разбира се, отново блесна със сервилността си, като се престара и докара в предаването протестантския пастор, духовен наставник на Миро. Това обаче едва ли би изненадало някого, като се има предвид неописуемата меркантилност на водещият, който не се свени да се снима в каквато му падне реклама, стига това да се плаща добре. Какво остава да очакваме, когато трябва да угоди на протестантските шведски собственици на Нова телевизия.

В заключение искам да посоча нещо много важно. Не слушайте глупостите на прозападните дупедавци, така нареченият ни „политически елит”, когато гъгнат пред камерите за традиционната всестранна толерантност на българския народ и как тази толерантност трябва да се запази и развива. Манипулират в полза на не просто чужди интереси, а на антибългарски интереси.

България си отива. Влязохме във време разделно. Колкото и да ми е противно да го кажа – в такъв фатален исторически момент – толерантността трябва да си я приберем в шкафа за по-добри времена. За времето, когато и другите ще са толерантни към нас. Но не днес, не сега. Сега е време да се втвърдим, сега е време за нулева толерантност, сега е време да се спасим като нация!

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Сгрешена генетична структура, фатална последица от историческа съдбовност или вечен център на геополитически интереси – причината е без особено значение – важен е резултатът. А резултатът е фатален. След съсипващото политическо давичкане, особено в последните 20 години, българската нация, бързо и сигурно загива. И сякаш няма никакви изгледи за светлина в тунела, защото българинът днес, в края на 2010 година, не изглежда и на йота по-умен като източник и хегемон на национална държава, отколкото бе преди двайсет години, преди шейсет години или по алекоконстантиново време….

Повод за тези мрачни размисли ми дадоха няколко зрителски обаждания във форума на последното издание на предаването ми „10-та степен по Рихтер” по СКАТ ТВ. С очевидно усилие да се контролира и поне донякъде да звучи вежливо, възрастен мъж, ако се не лъжа от Видинско, настойчиво ми постави въпроса, защо все се занимавам с ЦРУ в моите предавания и кога най-сетне ще се заема с КГБ. Искал да чуе отговорът ми. Има колеги, които просто биха го сиктирдосали – в крайна сметка предаването бе изцяло посветено на сензационния напоследък интернет сайт УикиЛийкс и неговият основател Джулиан Асанж, и в по-общ план – на ролята на световната мрежа за разбиването на лицемерните двойни стандарти на съвременната западна демокрация. И ЦРУ дори не бе споменато. Но този зрител, който по същество олицетворява един значим дял от българската нация, дял за който „за всичко са виновни комунистите”, е под тежката зависимост на един траен и вероятно нелечим политически делириум, за който всяко показване и коментиране на нелицеприятни факти за Запада (разбирай, най-вече Америка) е силно, до нетърпимост болезнено. Последва го друг зрител, предполагам в ранната средна възраст, който на скоропоговорка ми изнесе лекция с добре наизустена лексика, как Америка е страната на свободата, американското общество представлява 95% средна класа, а държавата там винаги защитава гражданите си по всяка точка на света, когато е необходимо налива пари за да защити парите на американските граждани в банките и прочее. Няма да коментирам, доколко общо имаха и двете обаждания с темата на предаването за УикиЛийкс. Отговорих им и на двамата в кратките оставащи ми минути, на първия, че не се занимавам с КГБ, защото КГБ отдавна вече не съществува, а наследниците му, поне в България са в много слаба позиция, защото България в момента е управлявана от ЦРУ, и понеже това никак не ми харесва и го намирам за пагубно за нацията ни – се занимавам и ще продължавам да се занимавам с ЦРУ. Другият зрител посъветвах да прочете великолепно аргументираните статии и книги на американският(!) изследовател Уилям Блум за милионите жертви на американският „износ” на демокрация по света след Втората световна война, да се запознае подробно с Патриотичния закон и неговото приложение в САЩ, на практика суспендиращо основните граждански права и свободи или пък да прочете статистиката за милионите американци, на които през 2008-ма, чрез така нареченото пукане на балона с недвижимостите, бяха буквално секвестирани жилищата, превръщайки ги в бездомници…
Монетата естествено в един момент се завъртя и се наложи да озаптявам на границата на добрия тон друг зрител, който въодушевено и пламенно, наемайки се от секунда на секунда, се опита да ме въвлече в разиграваното на една определено некомпютърна игра, една за мен страшничка, за него очевидно вълнуваща игра – с две думи – ако руснаци и американци се сбият, кой ще спечели – за него нямаше съмнение, че руснаците имат многократно военно превъзходство и така ще напердашат американците, че…
Свети Небеса! Просто го прекъснах. И да му обяснявам, че ако руснаците имат някакво превъзходство, то е в сферата на ония оръжия, които директно ще пратят в преизподнята цялата планета, бе напълно безмислено. Той дори няма да ме чуе, какво му говоря. Както впрочем, със сигурност не са чули и дума от това което има отговорих и поклонниците на „американската мечта”. Те щяха да ме чуят единствено, ако бях потвърдил, че „комунистите са виновни за всичко”.
Толкова зле не съм се чувствал отдавна, както след това предаване. Аз съм умерен русофил и умерен американофил. Но нито умереното ми русофилство, нито умереното ми американофилство не покриват и квадратен сантиметър от управляващите олигархии в Русия и САЩ, нито обществено-политическите системи, които те са наложили и в една или друга степен експортират, или са експортирали по едно или друго време, с откровено насилие навън – руснаците преди двайсет години, американците и до днес. Най-малкото и най-егоистичното поради това, че във всички случаи моята България е била задължително и последователно жертва на глобалното противоборство на геополитическите чудовища.
Примерите, които ви дадох, дами и господа, са просто дребни знаци за глобализираните и тотално манипулирани умствени процеси, които се вихриха, се вихрят и без всякакво съмнение ще продължават да се вихрят и за вбъдеще в нацията ни, ако самата нация не стори нещо.
Възможните констатации са както обикновено само две – национална умствена недостатъчност или унаследена политическа шизофрения. По отношение и като обяснение на второто, отново само знаково, ще вмъкна, че ако и да споменавам на няколко пъти вече само последните 20 години, то де факто нещата днес по никой начин не се отличават от описаното дередже на българското политическо мислене от гениалният ни сънародник Алеко Константинов преди повече от сто години!
И ако силно централизираната държавна система при соца, при всичките си кусури и икономически волунтаризъм, все пак имаше ясна доктрина за национална сигурност, съответно системно прилагана концепция за защита и развитие на нацията, коят�� за петдесетина години се увеличи с повече от един милион българи и бе на прага да роди 9-милионният българин; ако щете недодялано и идеологически изкривено, но затвърди и разви културната ни идентичност по света, наложи в националното съзнание гордостта от 1300-годишната ни държава, нямаща конкуренти по дълговечност на континента; днес това са „чудеса” и „митове”, които новите поколения не знаят, няма как да помнят, а разградената и немощна държавност не може, да не кажа, не иска поне да поддържа. България вече не се стреми към деветмилионния българин, а към изчезването на 7-милионния. А номенклатурно-мутренската ни олигархия чупи кръст пред всяка външна сила и ръмжи единствено на собствения си народ и то когато не се задават избори.
И след всичкото това, което не бе скрито, не бе тайно, то се случи на всички нас, и на американофилите и на американофобите, и на русофилите и на русофобите, случва ни се и в момента, загубихме просветата си, загубихме докторите си, на път сме да загубим и малкото останала наука, останахме без пенсии, обречени да работим до гроб! И след всичко това, ние продължаваме да се делим на „фили” и „фоби”, озлобени и настръхнали брат срещу брата!
Защо бе, брате! Защо? (Да ме прощавате, че перифразирам геният на българщината)
Нима не разбирате, че все повече заприличваме на ония окаяни православни отци(главно византийски) от времето на големия прелом между 14-ти и 15-ти век, които креснали, че по-скоро ще сложат чалми, отколкото да приемат уния с папата (и евентуална помощ на латински кръстоносци срещу настъпващите турски орди)!
Нима сте склонни на същото – по-добре да загробим България, отколкото да се помирим помежду си!?
Това не е лирично емоционално отклонение, уважаеми читатели. В ситуацията в която сме поставени, захапани до кокал от геополитическите играчи, предадени от олигархията си, единственият ни изход е в незабавно национално помирение, национално единение – в един стоманен български юмрук, който да се стовари върху предателите, да разтърси гнилата ни колибарска държава, ако трябва да я срути до основи, за да я изградим наново, за да си върне нацията-хегемон управлението на собствените си дела, направляването на съдбините си и най-вече, и най-важното – да осигури бъдещето на деца��а си.

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

● Само списъкът с прокудените от родината си наши учени може да сложи черен креп на България ● Спасението на познанието е последният рубеж на оцеляване – не го ли опазим – с нас като нация е свършено!

Ще започна темата за баташкото клане на българската наука с напосоки взет кратък откъс от списъка на елитни български учени, вече наброяващ 400 мъже и жени (списъкът продължава да расте всеки ден), прогонени в чужбина, които не се поколебаха и за миг да подпишат Отворено писмо до Народното събрание и Правителството на България в което заявяват: „Ние, работещите в чужбина български учени, сме дълбоко обезпокоени от недалновидните действия на някои наши министри, които могат да бъдат катастрофални за бъдещето на българската нация”. И разбира се, това е нищожна част от изгонените от България учени. Прегледах списъка и не открих имената на нито един от десетината ми съученици, които започнаха научна карира на запад, като поне петима от тях са професори в САЩ и Германия. Това са хора, горящи в работата си, и информацията от България по-бавно стига до тях. Отделно от това, няма съмнение, че мнозина от тези суперинтелекти са вече напълно отчаяни от и за България. Поради липса на място, тук ви представям случайна извадка.

Бих публикувал целият списък, защото след като го прочетеш и най-коравият ти оптимизъм изпада в агония. Защото, тези имена, титли, световни западни университети, авангардни специалности за които дори не си чувал, отведнъж ти позволяват да си представяш съвършено ясно, това, което всякакви зловещи коментари за надвисналата трета, окончателна и фатална национална катастрофа не са в състояние да ти обяснят.
Елита на нацията?
Ето го, четете!
…………
29. Николай Бобев, физика, асистент-изследовател, Университета Стони Брук, Ню Йорк, САЩ
30. Михаил Йорданов, д-р, професор по биология, Университет Конкордия, Портланд, САЩ
31. Максим Боянов, физика, Национална Лаборатория Аргон, САЩ
32. Михаил И. Митов, физиология, Колеж по медицина, Университет Кентъки, САЩ
33. Лъчезар Костов Карагьозов, молекулярна биология, Университет Фридрих-Шилер, Йена, Германия
34. Николай Тодоров, химия, Швейцарския федерален технологичен институт, Цюрих, Швейцария
35. Антония Кухтина, физика, Институт по теоретична физика, Университет Гьотинген, Германия
36. инж. Васил Бъчваров, информационна и комуникационна техника, Технически университет-Дармщад, Германия
37. Пламен Добрев, молекулярна биология, Институт Макс Планк, Гьотинген, Германия
38. Любомир Гаврилов, математика, професор, Университет на Тулуза, Франция
39. Петър Денчев, физика, Национален институт по здравето, Бетезда, САЩ
40. Александър Кандиларов, геофизика, Бергенски университет, Норвегия
41. Любомира Владимирова Чакалова, молекулярна и клетъчна биология, Изследователски център за генно инженерство и биотехнология, Македонска академия на науките и изкуствата
42. Бойка Маркова, биохимия, Западнонемски раков център, Университетска клиника, Есен, Германия
43. Петър Янакиев, д-р, молекулярна биология, Набсис инк., Провидънс, САЩ
44. Андрей Тодоров, математика, Китайски университет Хонг Конг
45. Михаил Минчев, физика, Национален институт по ядрена физика, Пиза, Италия
46. Мирослав Йотов, математика, Международен университет Флорида, САЩ
47. Веселин Георгиев, физика, Калифорнийски университет, САЩ
48. Гергана Златева, д-р, икономикс, Пфицер инк.
49. Кирил Мишев, растителна молекулярна биология, Институт по биотехнологии на Фландрия, Гент, Белгия
50. Стоян Р. Мишев, физика, Обединен институт по ядрени изследвания, Дубна, Русия
51. Димитър Бориславов Кънев, професор по молекулярна биология, Институт по раковите заболявания Росуел Парк, Бъфало щата Ню Йорк, САЩ
…….
И това, да повторя, е само малък фрагмент от списъка на подписалите Отвореното писмо и нищожно грахово зърно от хилядите, а вероятно и десетки хиляди аристократи на българския изследователски и новаторски дух.
Сега разбирате ли, какво ни причиниха неоколониалистите, предрешени и речевити за свобода, демокрация и общи ценности? Схващате ли, къде се намираме след всичкия тоя мармалад, който ни забъркаха за двайсетте години преход към клинична смърт?
Дано да схващате, особено онези, които продължават да дават над 30% одобрение на едно правителство, което окончателно ни отведе в риалити шоуто „Полицейска държава” под звуците и видеото на чалга, турски сериали и нашенски маймуняци, които всяка вечер ни умиляват с грижата да вземат и последната стотинка от джоба ни за фанфарна благотворителност.
Дано да схващате, че министъра на това дето го няма вече Сергей Игнатов е ректор на основания от Джордж Сорос – Нов Български университет, и в това си качество е тръгнал на кръстоносен смъртоносен поход срещу святата българска Алма Матер, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, основан през далечната 1888 г. с щедрите дарения на българолюбците Христо и Евлоги Георгиеви, университет в който учат 25000 студенти, университет, на който имам изключителната чест да бъда възпитаник.
Соросиадата продължава и тъкмо в тази сфера нещата са до оголен кокъл, безпощадно ясни. Искаш ли да загробиш една нация, лиши я от просвета, лиши я от наука, залей й културата и традициите с вносна помия, изстреляй лумпени и игноранти във властта и тази нация е свършена – веднъж и завинаги.
Но понеже много пъти съм ви повтарял, че когато става дума за нещо друго, всъщност става дума за икономика, нека погледнем на кървавото баташко клане над науката ни и от този ъгъл. И ми позволете, ако обичате, да се самоопровергая, като се отрека от използаните на няколко пъти дотук определения „прокудени”, „прогонени”, „изгонени”, съотнасящи се към българските учени в чужбина.
Не! Не прогонени/изгонени/прокудени, те са просто засмукани от мощната и много ефикасна мозъкосмукачка на западните метрополии, по сценарий добре познат и отдавна шлайфан в неоколониалното им битие.
Хайде сега, да направим една проста сметка. Имате ли си някаква идея, колко точно струва един роден, отгледан и ерудиран учен на българския народ? Дори едва в началото на научната си кариера? Много, ужасно много. Не разполагам с точни цифри и не искам да спекулирам, но само ако нахвърляме издръжката за университетско следване, аспирантура, преди това трябва да включим и целия училищен цикъл, със сигурност ще се получи шестцифрена сума. Към нея трябва да добавим и част от разходите за масово образование, защото за да получиш един качествен учен трябва да подготвиш стотици други до стартово ниво, за да избереш най-добр��я…
И каква стана тя? Огромната част от тези отгледани чрез лишаване от залъците на народа мозъци вече са на запад. При това, напълно безплатно за тях. Другите, които са още тук, простаците и соросоидите им подготвят същата участ. С две думи, бедна, погиваща България финансира богатите проспериращи западни метрополии.
Има и друга страна медалът и това са имотите на БАН. Далеч преди да бъде официално изпратен за финансов министър в новото соросово правителство на Бойко Борисов, дори преди да се е запознал със самия Борисов, Симеон Дянков в една своя статия посочва, че в областта на науката трябва да се предприеме голямо прочистване, а това което остане, да се финансира от продажбата на имотите на БАН, които той оценява незнайно на каква база за около 250 милиона долара. Пазарната оценка на тези имоти обаче надхвърля 2 милиарда!
Иначе казано – дойдохме си на думата. И тук ще отворя една огромна скоба, като казаното в нея се отнася за цялостното финансиране не само в този случай ,но и за всички пети колони(предателите) от страна на задграничните им ментори. Истината е, че те рядко получават чужбински плащания директно отвън, освен в началото на „операцията”. На тях просто им се дава възможност алчно да се награбят от активите на атакуваната нация-държава. В конкретния случай с атаката срещу българската наука, сметката е проста – Дянков е оповестил някаква негова си цифра. След разбиването на БАН, той си прави сметката да осчетоводи точно такава сума от разпродажбите на безкрайно занижени цени, самите разпродажби ще се адресират към познатите обръчи от приятелски фирми и оттам част от разликата ще се появи в офшорни сметки на извършителите на клането.
Перфектна схема. Поръчаната от кукловода атака се осъществява напълно безплатно, България понася окончателния, фатален удар след който изправяне няма, а палачите си получават своето открадвайки народни активи. Коментарът по-нататък е излишен.
(Специално темата за имотите на БАН е в детайли осветлена в публикацията на Таня Киркова в е-вестник http://e-vestnik.bg/6947)

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Българска връзка в петата по територия и население, и деветата по икономика страна в света

Тези дни се размечтах. И поводът на мечтанията ми за първи път от много, много години стана едно чисто политическо събитие, при това международно, при това случило се на другия край на света – в страната на Амазонка. А там се случи това, че 62-годишната Дилма Русеф, дъщеря на българският емигрант Петър Русев от Габрово, роднина на великият ни разказвач Ран Босилек и повече от близък приятел с поетесата Елисавета Багряна в продължение на 30 години, бе избрана за президент на Бразилия.

Историята е достойна за роман, който бих определил повече като епична модерна класика, разпънала се в продължение на повече от 100 години. В нея има и политически борби, семейни драми, приключения от континент на континент, партизански подвизи, изтезания, затвори и разбира се, любов. А такава епопея е невероятно трудно да се побере в една вестникарска страница.
Всичко започва в Габрово през 1900 година, когато се ражда Петър Русев, за чиито ранни години малко се знае. През размирното трето десетилетие на двайсти век, той попада в левицата и е свързан с комунистите и техните борби. Мнозина от близките му приятели са хвърлени по затворите. В същото време силният му предприемачески дух не спи и той развива търговски предприятия. Сключва първия си брак с Евдокия Янкова, но идва усилната 1929-та година и политически преследван в България, със съсипан от световния икономически колапс бизнес, Петър напуска родината в търсене на по-достоен живот.
Оказва се, че жена му междувременно е забременяла и през 1930 г. ражда сина им Любен, когато Петър е вече във Франция. Без съмнение, Русев с предприемчивостта и енергичността си се е справял добре, защото се е задържал там цели 15 години и е имал добри контакти и сред елита, което обяснява запознанството му с Елисавета Багряна, която през трийсетте години редовно пътува до Париж. Тогава възниква много близко приятелство между двамата, вероятно доста повече от близко, защото устоява на времето близо трийсет години, чак до неговата смърт.
В края на Втората световна война, през 1944 година Петър Русев напуска Франция и за пореден път емигрира – този път в Аржентина. Не се задържа дълго там и заминава за Бразилия, където се установява за постоянно. Там се жени втори път за двайсет години по-младата от него бразилка Дилма Коимбра Силва от която има три деца – Игор и Дилма Ваня, родени през 1947 г и Жана (Яна), родена през 1951-която, която е починала само на 26 години. В Бразилия Петър Русев се натурализира като Педру Русеф, започва от нулата и постепенно се замогва, главно от строително предприемачество. За имението му, което посещава през 1960 година Елисавета Багряна споделя, че е толкова огромно, че са нужни три дена да го обиколиш.. Новата им среща след толкова години се състои при посещението на Багряна в Бразилия по покана на ПЕН-клуба през 1960 г. Петър-Педру я кани да му гостува и поетесата остава повече от месец на гости при стария си приятел. Вероятно това е лебедовата песен на връзката му с родината, защото през 1962 г. Петър Русе�� умира след инфаркт.
На срещата им Багряна посвещава стихотворението „Уиски с лед и сълзи“::
„В това бразилско бисерно предпладне
седим сами, от срещата смутени,
на тихата тераса,
над Рио де Жанейро извисена
(…)
Как там, у нас? –
най-после се откъртва
на твоя български, полузабравен,
от тридесет години неговорен.”
Когато научава за смъртта му, поетесата дълбоко скърби за загубата и му посвещава още едно стихотворение:
„Помниш ли как вечерта под кулата
ти разказвах за Бояна пак?
(…)
Промълви ти
смътно доловимото:
Как за шепа сняг съм закопнял…
А да бъда с тебе,
там,
сред зимата –
половината живот бих дал…”
Екваторът минава през Амазонка, а на екватора не вали сняг…
Междувременно, Петър Русев успява да установи писмовна връзка със сина от първия си брак Любен през 1948 г. и уверявайки се, че Любен живее зле материално, започва да му праща колети, в които са скрити и пари. Това продължава до смъртта на Петър-Педру, а впоследствие тази връзка е продължена от съпругата му Дилма Силва.
Така приключва животът на този забележителен българин, но бразилската сага на българския ген не свършва. Тя тепърва ще се развихря.
Дилма Ваня Русеф е едва 15-годишна, когато загубва баща си. Но габровецът е заложил вече в нея балканджийската си кръв, любовта към книгите, левите убеждения и стоманения си характер.
Родена в Белу Оризонте, след завършване на училище Дилма се премества в Рио де Жанейро, а по-късно в Сао Паоло. Размирните 60-те години в Бразилия, отбелязани с идването на власт на военната хунта през 1964 година, хвърлят младата Дилма в революционно настроените левичарски младежки движения. Силният характер и лидерските й качества проличават още тогава. Тя основава и ръководи партизанската групировка „Палмарес”, чието дело е и нашумелия през 1969 г. обир на 2,5 милиона долара от дома на приближения до хунтата губернатора на щата. Не след дълго младежите са заловени. За този период от живота си Дилма Русеф разказва пред журналиста Момчил Инджов следното:
„- Заловиха ме при една от многото полицейски хайки. Първо ме откараха в една казарма. Измъчваха ме жестоко. Най-много обичаха да пускат ток. И до днес имам белези от тези изтезания. Военен трибунал ме осъди на три години затвор. Излязо�� през 1973 г. Вече други хора се включиха в нелегалните организации.
Аз започнах да следвам. Преселих се в Порту Алегре, столицата на щата Риу Гранде ду Сул. Омъжих се, родих дъщеря ми Паула. Сега съм разведена.
Същевременно режимът постепенно се демократизира. Почти всички бивши партизани влязоха в лявото Бразилско демократично движение. Военните окончателно си отидоха през 1985 г. Сега съм член на Работническата партия. От нея е и президентът Инасиу Лула.”
Политическата й кариера е тясно свързана с досегашния бразилски президент Инасио Лула да Силва. Той я оценя изключително високо. По мнението на журналистката Къдринка Къдринова, която многократно се е срещала и вземала интервюта от Дилма Русеф, Лула цени високо нейните интелект, максимализъм, всеотдайност и след идването си на власт като президент през 2003 г. първо я прави енергиен министър, после шеф на правителството си, а накрая я номинира за кандидат-президент в следващите избори.
Работохоличка, крайно взискателна към стриктното изпълнение на ангажиментите, безкомпромисна срещу корупцията, Дилма не е най-симпатичната фигура за склонната към по-лежерни регламенти бразилска държавна администрация. Суровият й нрав и острият език са й спестили харизмата, която помогна на Лула да спечели с лекота два последователни президентски мандата.
Невероятният й успех на изборите е предопределен от едно трагично за Дилма събитие, което разкрива на бразилците истинската й сила и характер. По време на предизборната кампания й откриват рак. Веднага се подлага на операция, последвана и от химиотерапия и … преборва рака, и печели изборите!
Както се казва, коментарът е излишен.
По-наблюдателните читатели вероятно вече нетърпеливо премятат въпроса – защо „български” президент, сигурно е печатна грешка! И за какви мечтания ставаше дума в началото?
Грешка няма, драги читатели, едното обяснява другото, но мисля, че и вие чувствате същото! Можем ли, да сравним дори за миг софийските ни политически измекяри с тази исполинска личност, еманация на българския дух? Можем ли! Но сигурно можем поне да помечтаем след като си приключи бразилския мандат, тази изключителна жена да се заеме и с поне един „български”! Звучи ви налудно? Ех, аз затова го казах още в началото – поне да помечтаем…

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Поради пълната си политическа несъстоятелност и икономически банкрут, България ще бъде обявена за протекторат на ЕС – това е възможен сценарий, а вече и твърде вероятен

Полетът на третата българска държава към бездната в края на първото десетилетие на новото хилядолетие, изглежда абсолютно непредотвратим. И ако вярваме в магическата сила на числата, това е фатално натрупване от тройки, тъй като ще бъде и третата национална катастрофа на тази трета българска държава.

Цялата политическа пасмина в София разбира се, изобщо не се тревожи от от черно-мастилените облаци обвили държавицата ни, въпреки че косматите им ниски вълма предвещават урагани и погибел. И за какво да се тревожат – огледайте се дали синовете и дъщерите им са в България, дали по деветте им луксозни апартамента, хотелите, вилите им има нужда от ремонт, дали офшорните им банкови сметки не пращят от шест и седемцифрени суми…
Ех, има и такива дето се тревожат. Тревожат се, че шестцифрените суми не са станали седемцифрени, че двайсетина декара, неизвестно как останали все още незастроени по Черноморието или на Пампорово, някой друг може да ги залее с бетон, а не те. Тъй, че – не съм прав – тревожат се, и още как. Човешката алчност и гьонсуратлък са безгранични. Тревожат се и за много други, хиляди работи. За обществения си рейтинг, за прекалено скъпите подаръци, които любовниците им искат, за това, че от кумова срама са принудени да се возят на мерцедес, а не на майбах.
Единственото за което не се тревожат е това просташко, селяндурско стадо добичета – електоралните единици(да изпукат тая зима дано!). На единиците те ще им дадат някаква играчка-плачка – примерно, тракторче. Толкова е модно напоследък! Що са недоволни. Хем, виж как сме го изпипали, от само себе си, мени цветовете си непрекъснато. Като оня франкенщайн Алексейчо Петров. Веднъж Костов го назначил, ще рече – син е. После царят не го закачал – прижълтял му е значи. Сетне се оказва, че при червените сигурността управлява, официално от щат в ДАНС. Пък собствено РЗС направил(това пък какъв цвят беше? – преливащ металик, сигурно!). Сега пък в президентския проект е намесен – гоцев цвят, отвсякъде! Израелски шпион би��, па май и американски, говори се и за топлите му връзки с Москва, най-подир американците го отсвирили и сега бащицата Уорлик го наблюдава изкъсо и другите същото съветва. Славно, нали! Цяла година електоралните с франкенщайна ги баламосваме, акълът им се взе! Според типинг пойнт-технологиите за социално инженерство, вече би трябвало да го сънуват! Така и сънищата им на електоралните стават по-свежи – един сън с Бойко, един – с Алексей. За разнообразие – един път седмично с Бойко и Алексей…
А ако някой вземе да приритва публично от липса на лекарства и лечение за които цял живот като ахмак си е плащал, спретваме им на електоралните една сценка с Цецо, показваме им девет от апартаментите му, да им се земе акъла напълно. Цецо ще разбере, налагат се понякога и жертви на рейтинг, такъв е животът, пък и не е редно рейтингът му да хвърчи над Бойковия! Па ако не разбере, ще му дадем да се разбере. Казано е – со кротце со благо, со дебелата тояга.
Тъпо е наистина, ама какво да се прави, трябват зрелища за електоралните. За да може оня от световната банкя, дето с тия очила шизоидно изглежда някак си, да си върши спокойно работата. А няма време вече, до 2012 с тая глупава държава трябва да е приключено.

А КАКВО СТАНА С ПРОТЕКТОРАТА?

– шават вече неспокойно натърпеливците измежду електоралните единици. Споко, момчета и момичета! Така както е тръгнало и протекторатът ще дойде и то много по-скоро, отколкото го очакваме.
Дълго разсъждавах върху целите на проекта „Бойко Борисов”, който Сорос с щатска и европейска помощ ни спретна. Да се е загрижил чак толкова как Цеца Бориславова да си закръгли по-бързо милиардчето – едва ли. Джордж е известен с това, че не си пада точно по женския пол. Да е решил да увеличи територията на Израел с още 112 хил. кв. км – едва ли, нямаме обща граница, щото сме на два различни континента(ех, при този сценарий, израелската връзка на Алексей Петров, щеше да е безценна – какви конспиративни теории само могат да се изплющят!). Не се получава, глупост някаква – какво е намислил с банкерските си другарчета?
В анализа, като стигнеш до кривата круша, има няколко варианта от които обикновено най-добрият е да започнеш отначало, като отхвърляш версиите, за които вече си доказал, че те водят в задънена улица.
И така – Джордж Сорос се появи в България още през 1990 г. и оттогава вече двайсет години тихо и кротко, навремени малко по гръмотевично, прави нещо тук.
Факт първи – всичко, което прави е деструктивно за третата българска държава. Резидентурата му от Отворено общество и свързаните с нея партии и организации се грижи за всякакви цигани, педерасти, малцинства и порядки, които обаче нямат нищо общо с българите и българския интерес. Точно наопаки – ако изметем витиеватата фразеология и издухаме розовите балончета, от пръв поглед е ясно, че всичко соросово е равнозначно на – антибългарско. Ако се издигнем на още по-висока гледна точка, без проблеми ще видим, че действията му уж без всякаква връзка, а всъщност са дълбоко свързани и координирани с такива антибългарски проекти като Плана Ран-Ът, например или ЕС-нападението над четири от блоковете на ядрената ни електроцентрала и това ни довежда до:
Факт втори – соросовите атаки срещу България, уж са солово изпълнение, а всъщност, някак си много удобно, включително ЕС никога и по никакъв повод не е възразил срещу соросовите действия на територия, която е част от самия ЕС. Напротив, правят му се всякакви облекчения, че и тихомълком му се помага, включително и с донорство.
Има още факти, но поради липса на място ще ги пропусна – и изложеното вече ни дава сериозно основание да заключим, че играта им е обща. И тази игра има за цел усмъртяването на България – тихо, мирно, кротко и без голямо бързане. За целта,
подклажда се демографската криза, изсмуква се най-жизнено способния човешки материал за обслужване на западните икономики,
• унищожено бе здравеопазването ни, за да се осигури бърз успех по предходната точка
• унищожи се селското ни стопанство, за да се елиминира като конкуренция на западните фермери,
• загроби се отлична индустриална инфраструктура с мощни конкурентно способни отрасли
• засили се до максимум обслужващата сфера, гарантираща ни бъдеще на кенефчии на западноевропейците
• разгроми се образователната ни система до положение на възпроизводство по предната точка,
• започна се социално инженерство за поставяне на власт на възможно най-неграмотни управленски и напълно послушни правителства, които пряко да подпомогнат и ускорят демонтажа на държавата – Бойкоборисовото е достатъчен аргумент.
С дотук изброеното съгласни ли сте? Съгласни сте. Достатъчно ли е то, за да изпадне България в

ПЪЛНА ПОЛИТИЧЕСКА И ДЪРЖАВНА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ?

Достатъчно е.
Какво следва? Да се затвори държавата и народът да се уволни. Не става. Проблемно е. Това е не ти е фирма за да я обявиш във фалит.
Тогава?
Тогава идва ред на непопулярни, но добре познати в световната история решения. Като Косово, например. Където, при това имаше купища главоболия, защото трябваше освен всичко друго да го анексират от абсолютно суверенната държава Сърбия. А ние сме далеч по-удобни, ние сме част от супердържавата ЕС. Какво по-просто и лесно от това да обявят – вътрешна работа на Евросъюза. Поради пълната политическа, икономическа и държавническа несъстоятелност на тази страна, поради това, че е гранична територия на ЕС и неадекватността й заплашва пан-европейската сигурност:
• въвеждаме протекторат в България,
• разпускаме парламента и правителството,
• изпращаме общоевропейски военни и полицейски сили за поддържане на реда,
• назначаваме върховен еврокомисар за протектората България…

Анализът е публикуван във в.Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Държавата[такава, каквато е] е наш враг и подлежи на незабавен демонтаж

Тази статия е писана през 2010 г., но днес не бих променил и дума в нея.

Франсоа Волтер:
„Ако искате добри закони,
изгорете сегашните и
направете нови.“

В България, днес, през 2010 година, ако сте в сивата икономика, правите чудеса за да не плащате безсмислено данъци и мразите и в червата си мерзавците от политическата класа, ще ви нарекат Андрешко. Но да си Андрешко е въпрос на

ЧЕСТ И НОРМАЛНОСТ.

Въпреки всички плювки, които се изсипаха през последните двайсет години върху героя на Елин Пелин, разказът „Андрешко” остава едно от христоматийните произведения в българската литература, творба, съизмерима с най-добрите световни образци в жанра. И дали, един-двама-десет или хиляда самовлюбени въздухари със световно неизвестна репутация ще си надуват бузите по медии и интернет и ще размахват нравоучително пръст – няма абсолютно никакво значение(изкушавам се да използвам великолепния английски сланг absofuckinglutely, за съжаление, нямащ качествено съответствие на книжовен български!). На нещастните плюватели ще кажа само – към гениалния български разказвач Елин Пелин можете да гледате, единствено, както ви го позволява ръстът – отдолу-нагоре, като си придържате кепето да не падне, с премрежени от ослепявящото излъчване на таланта му очи и ако господ вземе, че случайно ви осени с мъничко разум, си затворете плювалниците, защото да ги отваряте в присъствието на Пелинко е неразумно и юродливо, както казва българския светец Паисий от Хилендара…
В логиката на тези, неразбиращи състоянието на своите отлично промити с ухаещи методи мозъци, не се побира никаква народна съпротива срещу подтискащата и измъчваща народа си държава. Следвайки измъчената им от остра мозъчна недостатъчност логика, би трябвало да изтрием от читанките и безсмъртните саги за

РОБИН ХУД И ВИЛХЕЛМ ТЕЛ

като разрушителни литературно-философски идеи спрямо съзнанието за държавността, което образованието трябва да изгради у подрастващите поколения. Ами, махнете ги и тях от учебните програми, разкарайте ги. Защо не ги заклеймите и тях публично?!
Завоня ли ви на аутодафе*, драги читатели?

Не мисля, че да се заравяме повече в това нечистоплътно блато на истински духовни йезуити има смисъл и необходимост. Всеки българин с елементарен здрав разум прави оценката си още щом чуе подобни гастритни изригвания. Да ви цитирам поне едно подобно идиотско бърборене:
«…Защо възпитаваме децата си в тази „Андрешковщина”.Защо очакваме децата ни да растат като честни хора, достойни граждани на (някой ден) достойна държава като ги учим че бирниците се оставят в калта?Замисляйки се за закона- нещата стоят така- Андрешко трябва да бъде подведен под отговорност за съучастие в окриване на данъци, за окриване на данъци, а защо не и в опит за убийство!..» написано от nklvnv в някакъв блог.
Първо, авторът или авторката очевидно се срамува от името си, защото според мен в никой родилен дом няма да запишат едно бебе като «nklvnv», и второ със и за подобен игнорант аз няма да разговарям, докато не се върне в началния курс, за да научи, че данъци не се Окриват, а се Укриват… Духовната юродливост на цитираното лице също няма да коментирам, това е персона, жадуваща възстановяването на инвизицията в Българско през 21-ви век – «..Андрешко трябва да бъде подведен под отговорност… и в опит за убийство!..» Оле-мале!
Журналистът Любен Генов** в свое експозе по същата тема споделя, че писателят Георги Мишев, влюбен в разказа «Андрешко» поставя следния автограф върху своя книга: «За нашата вярност към българския Дон Кихот – Андрешко. Панта рей!». А поетът Любомир Левчев, нарича разказа гениален и заявява: “Трябваше да преживея цял живот, за да разбера, че с Андрешко няма да ни приемат в Европейския съюз”.
Отвлякох се, уважаеми читатели, не ми издържа келя и се впуснах в ненужна емоционална апологетика, от каквато гениалният Пелинко няма нужда. Друго исках да обсъдим тук. Кои са собствениците на нравоучително размахващите се пръсти?
Те са като принцип, разделени в две големи групи. Едната от тях е групата на

ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЛУГИНАЖ,

хора пряко или косвено навиращи се във властта, с цел лични облаги и фамилно благоденствие. Това е група, която и в конкретния казус обслужва мрежови интереси, която е жизнено заинтересована от събираемостта на данъците на всяка цена, без оглед на това дали цената са човешки животи и съдби, защото участва в преразпределението и консумацията на огромни дялове от данъчните приходи. Това са същите тези до смърт познати муцуни от политическата менажерия в София и по места, която отдавна вече се е срастнала с държавата и всячески изсмуква жизнените сокове на народа чрез държавна данъчна принуда и репресия. Разбира се, за тази камарила, това не е единственият източник на доходи, но е един от най-съществените.
Втората група е далеч по-малозначителна. Тя изхожда в някаква степен от снобизъм и мрежово подражание, но основният й мотив се подхранва от надеждата да попадне в периферията на основния политически слугинаж, което включва, както държавната бюрокрация, разните правителствени и неправителствени организации, обръчови фирми и прочее, т.е. обслужващия слугинажа слугинаж. Това накратко казано са завършените конформисти, завършените европео- и американофили, които са «-фили», не по романтични съображения, а заради съвсем конкретни и напълно цинични планове да осребрят конформистките си позиции – славословейки неоколониалните си западни господари и тъпчейки всяка форма на народен протест около себе си, се надяват да бъдат забелязани и възнаградени от Мамона.

И накрая ще се спра на една трета и доста по-различна група, към която изпитвам и симпатия и малко гняв в същото време и това е групата на

МАНИПУЛИРАНИТЕ ЖЕРТВИ

Наскоро публикувах статията «Плюватели на съвременна България», в която правя кратък на анализ на зловонните писания на един набеден немски журналист Юрген Рот, който изписа кофи с мастило, издаде чак книги за да оплюва България като криминална държава, и противно на всякакви западни «демократични и правови принципи» непрекъснато квичи, че българските престъпни групировки, примерно ТИМ, трябва без съд и присъда да бъдат забранени, може би разстреляни, обесени, а прахът им пръснат над океаните! При все, че изрично подчертах, че не адвокатствам на ТИМ, защото не разполагам с почти никаква достоверна информация за тях, някой, подписал се като Пешо(какъв напредък, в сравнение с «nklvnv»!) с определено добродушна ирония е написал: «Който каже нещо против ТИМ,ВИС,ГРУ,Пут ин, ПЪРВАНОВ, Черепа, Станишев, Слави-той фактически нагло и подло плюе по милата ни България!» Стана ми тъжно, защото е очевидно как щраква като реле, монтирания от пропагандната машина хиляди пъти набиван рефлекс – при въпроса «Кой е виновен за дереджето ни?», отговорът автоматично се активира в зомбираното съзнание – «ТИМ, ВИС, ГРУ, Пут ин, ПЪРВАНОВ, Черепа, Станишев…» Щом някой истерично ги сочи като виновниците, той е ДОБЪР. Щом някой се усъмни в чистоплътността на добрия и изкаже съждения излизащи извън рамките на монтираното клише, той е ЛОШ.
Добър – лош, добър – лош, просто, ясно и лесно запомнящо се, в една здраво обработена психика, в един лишен от релевантна информационна среда мозък.
Повечето от вас ще кажат, а бе, зарежи го тоя Пешо… Не, няма да го зарежа, мира няма да им дам на Пешовци, докато не ги накарам да прочетат , да чуят и много други гласове, да се върнат и препрочетат Ботев и Елин Пелин, докато не осъзнаят човешкото си достойнство. Не искам да ми казват, че съм прав! Не искам нищо да ми казват. Единственото, което искам е да осъзнаят, как с годините и с десетилетията омерзителната политиканска пасмина в София, под тих западен диктат, подменя здравото им народно усещане за действителност със фалшиви картинки и неоколониални догмати чрез всякакви препарати за промиване на мозъци, типинг-пойнт технологии и социални инженерства…

–––––––––––––––––
*Аутодафе (от порт. auto da fe) – акт на вярата, е изгаряне, унищожаване, публично изгаряне на клада на еретици или еретически произведения (книги, картини или други вещи) от съда на инвизицията.
**Любен Генов, „Ах, този Андрешко!”, в.Новинар