Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Миналия месец(на 21 юли) за първи път в цялата си история Световната банка даде пълен и неограничен достъп до цялата си статистика с индикаторите за човешкото развитие в 209 държави по света. Цифрите ни предоставят прекрасна възможност да се ориентираме във всеки аспект от развитието на човечеството, да сравним постиженията и състоянието на отделните държави и разбира се, най-вече да си отговорим на въпроса: Къде сме ние, българите в световната картинка? И първият и най-логичен отговор е

НА 96-ТО МЯСТО!

измежду 209 държави. Там се нареждаме по годишния доход на глава от населението, който за България през 2008 г. е бил 5490 долара.
В тази статия съм избрал за вас извадки от няколко сравнителни таблици измежду стотиците в обемистия документ, съдържащ почти петстотин страници голям формат. Данните на Световната банка са обобщени до 2008 г. В извадките съм ви представил за сравнение всичките ни съседки – Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния – плюс 2 страни-еталон(по мое скромно мнение) – Чехия и Дания.
Така, по първия пример имаме следния резултат за Годишен доход на глава от населението:

С 15 долара на ден българинът се реди на 96 място в световната опашка и е на границата на оцеляването. Като се има предвид, че разпределението по никой начин не е равномерно, нещата стават още по-отчаяни. А от сравнението с Дания, където цените са общо взето същите, а доходите точно десет пъти по-големи, и черната и бялата ни завист се нажежават до червено.

Таблицата с данните за демографията обаче, са потресаващи. Не само аз, но и доста други автори непрекъснато алармират, че България се е запътила към небитието със или без икономически кризи, чужди хегемонии или природни катаклизми. Още миналата година публикувах данните от изследване на демографския комитет при ООН, който за нашия регион предупреждаваше, че Румъния и особено България е заплашена в една съвсем обозрима перспективата да прекрачи критичното ниво и да изчезне като народ. Сега това се потвърждава и от Световната банка. Ще ви кажа честно, по ред индикации съм дълбоко убеден, че на запад вече са ни отписали и по един или друг начин вече текат някакви пазарлъци за демографско отпушване на Турция, която към 2015 ще е надхвърлила 80 милиона население!

Продължителност на живота е другият важен индикатор за състоянието на нацията. За съжаление и тук не ви нося добри вести. Дори да се абстрахираме от резултатите на датчаните, все пак балансиран и спокоен северен народ, сравнението с Гърция, с която сме в един пояс, не само климатичен, гастрономичен, но и манталитетен, направо ме убива. Нашата средна възраст е повече от скромна – 73 години, при 80 за средния грък! 77 за чехите, дори западните ни съседи си имат цяла година в повече…

Извадката за Грамотността на населението просто разбива на пух и прах един от многото митове, които в годините сме творили за себе си. Данните на Банката са в изключителни детайли, които не мога да ви представя поради ограниченото място, но ви уверявам, че не са по-различни и по ниво на образованост, вкл. висше образование и т.н. Почувствах се повече от отвратително, когато мернах коментара на една служителка на българската редакция на Дойче веле, която заявява следното: „Българите са една от най-образованите нации в света – 98,3% от населението е грамотно…” Вие виждате извадката, има ли нужда от коментар? Това или е манипулация с големия пожарникарски маркуч и с неизвестна за мене цел, или елементарна простотия, отишла госпожата до българските цифри, преписала си ги, не си направила труда да погледне другите държави дори само от региона и се отдала на гръмки фрази – 98.3% зер, българите ще да сме най-образовани. Ама, че и другите са там…

Темата за здравеопазването едно, че ни е болна тема българска, друго ,че е трудно да изведеш достатъчно стабилен индикатор за някакъв тип класация. Както в случая – взел съм за водещ критерий процентът от брутния вътрешен продукт, който една нация отделя за здравеопазване – логично нали! Да ама не, както разправяше оня, Бочаровия. Хубаво е да отделиш повече пари за здравето на нацията, но въпросът е как точно ще ги изразходваш! Ето така, една Чехия с отлично здравеопазване се оказа след нас в тази класация – ние по-голям процент отделяме, но вероятно за да можем повече пари да откраднем след това… Ако пък се опрем на броя на лекарите, Дания ще отиде чак на четвърто място, дори след нас – да, бе! Да! Точно така. Колонката пък с броя на болнични легла на 1000 души показва едно единствено нещо – в това отношение правила няма! Чехия и Дания които са доста сравними по развитие държави са на двата полюса. Така че явно всяка национална практика си има традиции на които се опира – което поставя под чудовищен въпрос решението да се закрият болниците в България!

На здравните рискове, разбирай тютюнопушене и отвратителната белодробна тубелколоза няма да се спирам в детайли, освен и аз като вас да възкликна – комшиите откъм юг здравичката къдят! Да не им е уроки! Другото, което имам да ви кажа е, да не позволявате на румънец да ви кашля насреща, а също и на …българин. И още, че в югозападните окрайнини са много пощемени за никотина. Даже от световната банка са скрили, колко им са пушачите, никаква интифа не излиза при търсенето в нета, най-сетне според не много достоверни хипотези на АФП установих, че от двата милиона души там, половин милион пуши, което направо ги прави въздържатели!

Извадката от световните индикатори за шосеен транспорт отново ни връща в тъжната част на спектъра(извинете ме, то всъщност мърдали ли сме изобщо оттам…). Тук без всякакво съмнение индикаторът „гъстота на шосейната мрежа”, т.е. развитост на транспортната инфраструктура е решаващ и по него съм сортирал извадката – резултатът е катастрофален, както виждате. Гърция има над два пъти повече шосета от нас, Турция и дори Македония – един път и половина! Чехия и Дания просто не ги поглеждайте уважаеми читатели, за да не си загубите съня окончателно.
Съжалявам. Съжалявам за лошите вести. Надявам се, че ще ми повярвате, че дълго се рових напред-назад из безкрайните цифри, таблици и диаграми на тоя тлъст том на Световната банка, но не намерих дори една извадка с която да си почешем традиционното национално усещане за изключителност.
Всъщност, може би сме най-умните в света?
Пак със съжаление трябва да доведа до вниманието ви фактът, че бюрократите от Световната банка въобще, ама изобщо не са намерили за нужно да пуснат една класация по умност!
Язък!

Валентин ФЪРТУНОВ

Недоизказани мисли за духовните хълмове на българина, по повод шумотевицата около 65-я рожден ден на Вера Кочовска

Тази седмица възхваляваната като Божи войн, пратен на земята, или обругавана като шарлатанка и безсъвестна шмекерка, Вера Кочовска навърши 65 години. Събитието бе повече от тъжно, колкото и да се напъваха комерсиалните медии да го обърнат на лъскаво телевизионно ток-шоу, защото главната героиня посрещна телевизионните прожектори в леглото си, където от няколко години е прикована от болести. Докато наблюдавах със смесени чувства мамонското шоу и неадекватното театралничене на изрусената водеща, неволно си припомних една покъртителна и почти афористична фраза на самата Кочовска, която ми е останала в главата от филм за нея: „Аз мога да ти съчувствам, но болката си остава твоя!”

Сега нещата бяха обърнати към авторката на сентенцията. Терзанието й трудно би могло да бъде прикрито, а на притеснения зрител не му бе оставено повече от възможността да й съчувства.
Тук няма да преразказвам историята на тази корава жена, нито да защитавам или оспорвам способностите й. Това оставям на съвестта на учени, журналисти и политици. Явлението „феномен” обаче в България започва да добива измерения, които го правят уникално и в този дух много различно от чужбинските му аналози. Има разбира се и общи елементи и няма как да не започна първо с тях, макар и съвсем накратко.
Около „феномените” навсякъде по света и у нас възниква цяла

МЕНАЖЕРИЯ

от алчни за популярност и рейтинг клоуни – политици, журналисти, титулувани и не лица – общо взето маргинали, докопали се до първите точки в дневния ред на предаванията, извън прайм тайма, долу горе все от онези, за които казваме, че са известни с това, че са известни.. Една от въпросните буфонади, посветени на рождения ден на Вера Кочовска, не направи изключение. Иде реч за предаването на Гала, в което освен самата Гала, се бе напъхала като гост-водеща още вездесъщата Цветанка Ризова, специалистката по всичко на този свят и бъдеща, както тя се изрази – според предсказанието на самата Кочовска – министър-председателша Капка Сидерова (самият Сидеров не се е усетил навреме, че може да си вдигне припадналия рейтинг, та го нямаше). Впрочем Капка много сръчно спретна набързо цяла книга за плевенската феноменка, а преди това още една и за петричката феноменка, въобще Капка е направо феноменална. Там беше и широко популярната с участията си във всякакви медии професорка по лабораторни изследвания Връбка Орбецова. Да не продължавам, че ще трябва да добавя и директното телефонно включване на Нешка Робева, която напоследък не можеш я измъкна от телевизора… Към менажерията спокойно можем да добавим и самият президент Първанов, макар и задочно, който, като не го поканят за участие на живо или поне интервю не му вземат, започва да раздава медали и ордени – и къде ще ходят – трябва да го отразят, нали така. Та не пропусна г-н президента преди време да удостои Кочовска с почетния знак на държавния глава, за да се навре и той в ярко осветената менажерия.
От цялата тая клоунада у всинца ни остана едно тягостно чувство за незавършеност, липса на цялостност, някаква бих рекъл фрагментарност. Нещо липсваше, липсата бе смайваща и зрителските ни мозъци отказваха да приемат смаяни тази трагична видеопразнота.
Нямаше го Него. Не се появи Той. И така за първи път в седмия месец на лето десето от третото хилядолетие Той ни изостави за почти два часа без да го зърнем дори и за миг – бат ви Бойко Борисов…

„ЗЛОБАТА УБИВА ЧОВЕКА!”

Това са думи на Вера Кочовска и тази кратка фраза ми дава отправна точка за размисъл около същината на самите български феномени, да оставим клоуните около тях на мира. В началото подчертах, че нашите български чрезвичайни личности са много различни от чужбинските. Да вземем източните например – около тях витае неподправена мистика, от тях сякаш се излъчва в мегакванти всемирът и това по рождение изпълва народите с преклонение и искрена почит. Съвършено различно е на Запад – там технократизмът и шоуто вземат връх. Всяка извънредна способност е показана в пълния си блясък и съвършенство, а аудиторията, не по-малко прагматично, не ги взема насериозно, освен ако с медийна поддръжка не е предварително обявено, че това е експеримент на НАСА да речем.
Тук е друго. Тук е различно. Дори само, ако говорим за Кочовска (да не споменаваме баба Ванга), дори само да погледаме и послушаме някое от интервютата, й не можем да пропуснем основополагащия факт, че тези хора – феномените, с течение на времето все повече се оприличават на духовни хълмове в живота на българина. И това не е самозванство, а реплика на някакъв народен тон, на повик и вопъл за духовно менторство над един народ, който отдавна е останал без духовно водачество (обърнете внимание на няколкото изповедни фрази на самата Вера Кочовска, изведени в карето).
Не съумял да изгради в нацепената си история собствена аристокрация, предаден от интелигенцията си, българинът обръща взор с надежда към тези, които чудодейно ще го излекуват, ще му предскажат живот във вълшебство, ще му предадат заръки от оня свят от мама и тати и в романтичния си наивинитет и вмирисано на пот отчаяние българинът в един миг ще ги издигне в идолопреклонение.
Нещо май пропуснах, усетихте ли?

А КЪДЕ Е КЛИРЪТ!

Не беше ли по определение и исторически светата българска православна църква онази духовна крепост, онзи пастир, що би трябвало да напътства и води стадото към праведност и съвършенство? Май имаше нещо такова, а! Само че де го? Капсулиран под килимявка, брада и расо, като изскочил иззад прашните кулиси на провинциално читалищна постановка на „Йованко – убиецът на Асеня”, клирът ни с малки изключения е улисан да мъмри някакви тропи на църковно-славянски (всъщност на старобългарски) невиждащ, нечуващ и неприказващ на езика на народа си, нечувствен към страданието му, игнорантен към падението му… Нали, Божем ти, туй трябваше да е духовенството ни? Само че де го? Де го, когато духът ни български се пържи във фритюрниците по морето редом с цацата в отровни ланшни транснаситени мазнини, докарани от палмови държави?
Но когато някой феномен като Кочовска или Вангелия от Петрич се надигне, надигне и изпъкне като духовен хълм над сивото людско море, клирът ни се пробужда от каноничната си дрямка и на доста простосмъртен български запопържва, че и анатемосва… Зер, отнемат му привилегията да е духовен водач, пастир на стадото си!
Аз мога да ти съчувствам, но болката си остава твоя!

Духовната крепост, опаянтена, облечена в паяжини и овехтели хитони, оключена с ръждясали катанци, е обградена от буренак и богохулство. Духовните хълмове са повече като фата моргана. От екрана се пулят и кривят недоизтрезняли мутри и изрусени гърли под съпровод на оркестър…
Но болката си остава твоя…

Тя го каза

Вера КОЧОВСКА:
„Да почистим душевния и духовен олтар на всеки един от нас, защото той е пуст и празен. В някои от нас няма даже свещ да гори, а в някои е преклонила, свила се е… Просто да я вдигнем и да запалим вътрешната свещ във нас… Тогава ще може по-добре да се чувстваме…
Българинът е болен… Болен е не здравословно българина – духовно е болен. Той трябва да се прероди, да се пречисти…”
“Винаги съм се чувствала неразбрана. Българинът по-често трябва да се пречиства като ходи в църква, но сега положението е много тежко. Хората са отчаяни. А световната криза е абсолютно инсценирана от американците, както и глобалното затопляне. Не е вярно, че един ден планетата няма да съществува, човечеството ще съществува, но ще има чистка”
„Ние сме най-старата държава… Какво търсим в Европа?…”

Валентин ФЪРТУНОВ

На 14 юли представители на телевизия СКАТ и партия ВМРО официално внесоха в Народното събрание подписка за провеждане на референдум против влизането на Турция в ЕС, скрепена с подписите на триста и трийсет хиляди български граждани. Нито една от големите медии не отрази събитието, дори с два реда. Това бе ужасяваща демонстрация на цензура в „демократична” България.

Гледам и не мога да повярвам на очите си.
Когато един бандит напердаши друг в някой нощен бар… или не, ще дам друг пример, когато Цветан Цветанов цъфне в сутрешния блок на някоя от комерсиалните телевизии и в навъсения си стил съобщи, че нощес се е провела поредната операция „Гербери” и са окаушени дузина врагове на закона, цялата медийна кохорта в държавицата ни, поне седмица след „събитието” съобщава „новината” на челно място, публикуват се разследвания, анализи, канят се за коментари всякакви „публични” личности… И така до следващата полицейщина(като фактът, че един по един до седмица-две повечето окаушени биват пуснати на свобода удобно се премълчава, забутан някъде долу по вътрешните страници)…
Но когато 330 000 разгневени българи заявят с трите имена, ЕГН и саморъчния си подпис че изискват да бъде чута волята им по въпрос от жизнена национална сигурност – това не е новина, не е предмет на словоохотливи анализи, то е предмет на национално медийно затъмнение с нищо не различаващо се от смрадливото деяние на живковата власт, скрила от народа стоварващата се върху него чернобилска радиокативност.
Ето това се случи в държавата България през десетата година на третото хилядолетие след Христа. Независимо, че съм един от малкото автори, които почти непрекъснато се занимават и занимават аудиторията си с тоталното промиване на мозъци и престъпно социално инженерство във века на комуникациите, седях, наблюдавах случващото се, т.е. неслучващото се и не можех да повярвам на очите си, уважаеми читатели! Защото едно е да правиш исторически анализ през години и десетилетия вече назад или теоретично да прогнозираш бъ��ещето, а второ, трето и четвърто е да се сблъскаш челно с мерзостната наглост на онези, които се изживяват като кукловоди на цял един народ.
Нещо повече. На 12 юли пред Анадолската агенция българският външен министър Николай Младенов заяви, че България била последната държава, която ще се противопостави на влизането на Турция в ЕС, а министър-председателят Бойко Борисов, заяви практически същото, но включвайки в числото всички балкански държави-кандидатки – също без всякакви условия от наша страна! На последвалата декларация на ВМРО с искане за незабавна оставка на външния министър, нямаше никакъв отзвук, нито коментар.Тотална информационна блокада.
Впрочем, не съвсем. В сряда, 14 юли, по всички медии изпълзя пуснатия от българската редакция на радио Дойче Веле, коментар на Александър Андреев, журналист, наемен служител на германската медиа, в който той твърди, че „поредните изблици на „патриотизъм“ в контекста на подписката срещу турското еврочленство вредят много на България”. Това, естествено, се появи навсякъде, угоднически поднесено като менторство от последна инстанция.
За Александър Андреев, който е не повече от послушен изпълнител на мръсна политическа поръчка срещу България, нещата са относително ясни – Андреев е от много години на щат във федерални германски служби; прословут е с публично демонстрираното си безродие – по собственото му признание: „Родината е там, където са приятелите ми. А те са по цял свят.“, което, честно казано, ми звучи повече като гузна съвест на човек, превърнал родоотстъпничеството в професия. Още повече, че явно са замесени и лични мотиви, ще ви цитирам още едно негово признание: «…Дъщеря ми, която завърши европеистика в Маастрихт и европейско право в Единбург, а сега работи в Брюксел, в един момент беше потопена в следната почти необозрима шарения: родена в България, завършила гимназия в Германия, учи в Холандия на английски, живее в Белгия, дели квартира с рускоезична германка от Казахстан, чийто приятел е хърватин, приятелят на дъщеря ми е турчин…».
Това е очевидно тъж��ата история на един типичен безотечественик, опитващ се да убеди най-вече себе си, че човекът не е дърво и не му трябват корени. Друг е въпросът обаче, защо германските му работодатели са му разпоредили подобна поръчка. Въпросът е абсолютно резонен, като се има предвид, че позицията на Германия, както впрочем и на Франция, е категорично против приемането на Турция в ЕС, което е факт на пръв поглед, стоящ в пълно противоречие с възложената на Андреев медийна поръчка.
Но само на пръв поглед. Истината е, че Германия, особено след гръцката криза, а преди това ирландската и чешката обструкции на Лисабонския договор, е твърдо решена да упражнява стоманен контрол в съвсем буквално заплашения от разпадане ЕС. По тази причина икономическият и политически гигант на Европа за вбъдеще възнамерява да не допуска никакви самодейности, особено на навалицата от нови членове на ЕС, дори когато обективно ходовете на малките държави съвпадат с геополитиката на Германия. Германците нямат нужда от «помощ», на която не контролират нито обема, нито хронологията, нито симетрията.
Колкото до думите и делата на министър Николай Младенов, държа да ви припомня, че въпросното лице, бивш програмен директор на соросовата фондация «Отворено общество», не изразява и не отстоява по никакъв начин каквито и да било български интереси, което впрочем се отнася и за цялото правителство на ГЕРБ, което бе доведено на власт като проект «Глобална България» на Джордж Сорос и неговата фондация «Отворено общество». За самият финансов спекулант Сорос е характерно същото безродие, за което говорихме по отношение на германския наемник Андреев…
Тоест, виждате уважаеми читатели, как се събират отново нишките в една и съща точка – имперска американизирана глобализация срещу национален суверенитет, подчинена на хищни икономически интереси. За това става дума. Не забравяйте – винаги когато става дума за нещо друго всъщност, говорим за икономика! Винаги когато говорим за геополитика си представяйте всъщност, геоикономическите интереси на глобалните играчи.
Точно това обяснение със сигурност биха дали като оправдание и нашите властимащи – нищо не можем да направим, ние сме малка страна…
И това със сигурност не е вярно, още една лъжа. Защото веднага можем да дадем за пример Гърция, която вече десетилетия държи на каишка Македония, която също е добро и послушно американско другарче, но гърците са го хванали другарчето за гушата и не му дават да гъкне, ни за НАТО, ни за ЕС. Като в същото време и благодарение на този корав натиск и неотстъпчивост измъкват всякакви благинки от патовата ситуация! И това не е единствения пример за хитра, добре премерена политика. Ако вземем за пример самата Турция, бихме могли цял капитален труд да сътворим, само за дипломацията на сегашните неоосманисти – Ердоган-Давутоглу-Гюл. Ненапразно Йохан Галтунг ги сочи за пример за висш пилотаж, като посочва, че Обама-Клинтън са смешно неадекватни в геополитиката в сравнение с тях.

Въпросът с влизането на Турция в ЕС е ключов за България.
Същото се отнася и за Македония в ЕС и НАТО, и за Сърбия в ЕС. Това е единствения шанс за крайно отслабената ни държава, да поиска паритетни отношения с тези си три мили комшийки, използвайки лоста на ветото по отношение на приемането им в евросъюза. Нещата са много прости – отварянето на границите ни с Турция ни заплашват с пълно поглъщане – и икономическо и етническо и културно. За мен все пак основното е икономическата хегемония, като се има предвид, че и сега икономиките ни са несъизмерими, а турски икономически субекти вече фактически притежават значителни ареали от най-добрата ни обработваема земя. Падането на европейските бариери за Турция, да не се залъгваме, ще доведе до буквалното изкупуване на страната ни от 16-та най-голяма икономика в света – Турция е член на Г-20! Всичко това, разбира се, ще доведе от своя страна до мощна турска имиграция у нас откъм страна, средната възраст на чиито жители е 28 години! Има ли смисъл да ви излагам повече аргументи, че големият губещ от евентуално турско членство в ЕС е Българлия? Както казах, нещата са прости и всички глобалистки розови манифести са просто неуместни, когато коментираме тази съвсем мирна и много ефективна асимилационна схема. В този смисъл националната ни доктрина за сигурност би трябвяло с две ръце да прегърне идеята за референдума. Това обаче не става. Защо? Защото, първо, ние нямаме такава доктрина и второ, тези, които трябва да я провеждат, не служат на националните интереси, а на задокенските имперски кръгове, които ги подкрепят в окопаването им във властта и продължаващия грабеж на държавата в полза на частни банкови сметки.
Истината е, че при една ловка политика с картата за референдума могат да се постигнат изключителни ползи за България без дори особено много да се влошават отношенията с когото и да било. За съжаление управляващите в България, правителство след правителство, демонстрират един външнополитически управленски дефицит, прогностична импотентност и липса на всякакво въображение. При това е ясно, че не е необходимо българската обструкция на турското членство в ЕС да продължава вечно – достатъчни са двайсетина години през които Турция ще прескочи пиковото си геополитическо представяне и ще влезе в естествения цикъл на всеки етнос след толкова взривен възход – демографската криза. Модернизацията и замогването на турското общество води със себе си всички ефекти на развитите общества – рязък спад на раждаемостта, какъвто ефект вече, макар и слабо видим, е наличен. Бедните раждат 7-8-10 децата, заможните «просветени» семейства не искат и да чуят за повече от 1-2 и в този миг колапсът започва…
Въпросът с Македония е поставен на една по-ниска плоскост, но е не по-малко животрептящ. Системната антибългарска политика на Скопие с годините, не само не отслабва, не само, не се обръща в приятелска и истинска добросъседска посока, но и се втвърдява! Фалшифицирането на историята стига до немислими «висини», както и цялостната национална идентичност. Този процес трябва да бъде спрян, а не поощряван. В някаква степен, аналогична е ситуацията със Сърбия. Да не използваме най-силния си инструмент, всъщност, единствения си инструмент, за да сломим една остра враждебност по западния вектор на близката чужбина е чиста проба национално предателство.
Нека ви обърна внимание, че влизането в европейския клуб само по себе си, не носи никакви ползи и подобрения в междусъседските отношение – и с Гърция, и с Румъния сме членове на този клуб, но да сте забелязали враждебността и, да го кажем с по-меката дума, нелюбовта помежду ни да е намаляла и на йота? Това е много просто и категорично поради това доказателство, че членството в ЕС не е панацея за решаване на национални проблеми. Следователно вето-инструментът е единствената останали ни възможност да упражняваме геополитически въздействия, докато не си стъпим на краката икономически и не постигнем пълна национална зрялост.
Нещо подобно да сте виждали в последните двайсет годинки по нашенско!? И няма да видите, освен чупки в кръста от нашите послушковци, които тръпнат да получат похвала от големите западни играчи и не смеят да кихнат без тяхно разрешение. Така се предават националните интереси, така България се е запътила към небитието. Или както казва проф. Евгени Гиндев: „Националните интереси не може да се измислят, те съществуват обективно и независимо от моментната политическа воля. Тя не може да ги промени, но може да ги пренебрегне. Тогава настъпват периодите на националните катастрофи.”
И въпреки тази смъртоносна глушина, която обгърна народната воля в опит да я удуши, аз съм убеден, че не бива да губим надежда. Напротив, все повече българи трябва да отхвърлят махмурлука на надеждата, че някой друг ще дойде да ни защити националните интереси. Никой няма да дойде. Сами сме сред вълци. Но сме живи! Това за мен е най-важният резултат от тази подписка, както и да се опитват да го смачкат този резултат софийските прислужници на западните господари.
Живи сме и както заяви журналистът Велизар Енчев от СКАТ в предаването си по темата:

„Показахме им, че има пробив в системата!”
Именно!