[hana-flv-player
video=“http://valentinfortunov.com/wordpress/upload/rihter0904.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]
>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…
Валентин ФЪРТУНОВ
Държавата[такава, каквато е] е наш враг и подлежи на незабавен демонтаж
Тази статия е писана през 2010 г., но днес не бих променил и дума в нея.
Франсоа Волтер:
„Ако искате добри закони,
изгорете сегашните и
направете нови.“
В България, днес, през 2010 година, ако сте в сивата икономика, правите чудеса за да не плащате безсмислено данъци и мразите и в червата си мерзавците от политическата класа, ще ви нарекат Андрешко. Но да си Андрешко е въпрос на
ЧЕСТ И НОРМАЛНОСТ.
Въпреки всички плювки, които се изсипаха през последните двайсет години върху героя на Елин Пелин, разказът „Андрешко” остава едно от христоматийните произведения в българската литература, творба, съизмерима с най-добрите световни образци в жанра. И дали, един-двама-десет или хиляда самовлюбени въздухари със световно неизвестна репутация ще си надуват бузите по медии и интернет и ще размахват нравоучително пръст – няма абсолютно никакво значение(изкушавам се да използвам великолепния английски сланг absofuckinglutely, за съжаление, нямащ качествено съответствие на книжовен български!). На нещастните плюватели ще кажа само – към гениалния български разказвач Елин Пелин можете да гледате, единствено, както ви го позволява ръстът – отдолу-нагоре, като си придържате кепето да не падне, с премрежени от ослепявящото излъчване на таланта му очи и ако господ вземе, че случайно ви осени с мъничко разум, си затворете плювалниците, защото да ги отваряте в присъствието на Пелинко е неразумно и юродливо, както казва българския светец Паисий от Хилендара…
В логиката на тези, неразбиращи състоянието на своите отлично промити с ухаещи методи мозъци, не се побира никаква народна съпротива срещу подтискащата и измъчваща народа си държава. Следвайки измъчената им от остра мозъчна недостатъчност логика, би трябвало да изтрием от читанките и безсмъртните саги за
РОБИН ХУД И ВИЛХЕЛМ ТЕЛ
като разрушителни литературно-философски идеи спрямо съзнанието за държавността, което образованието трябва да изгради у подрастващите поколения. Ами, махнете ги и тях от учебните програми, разкарайте ги. Защо не ги заклеймите и тях публично?!
Завоня ли ви на аутодафе*, драги читатели?
Не мисля, че да се заравяме повече в това нечистоплътно блато на истински духовни йезуити има смисъл и необходимост. Всеки българин с елементарен здрав разум прави оценката си още щом чуе подобни гастритни изригвания. Да ви цитирам поне едно подобно идиотско бърборене:
«…Защо възпитаваме децата си в тази „Андрешковщина”.Защо очакваме децата ни да растат като честни хора, достойни граждани на (някой ден) достойна държава като ги учим че бирниците се оставят в калта?Замисляйки се за закона- нещата стоят така- Андрешко трябва да бъде подведен под отговорност за съучастие в окриване на данъци, за окриване на данъци, а защо не и в опит за убийство!..» написано от nklvnv в някакъв блог.
Първо, авторът или авторката очевидно се срамува от името си, защото според мен в никой родилен дом няма да запишат едно бебе като «nklvnv», и второ със и за подобен игнорант аз няма да разговарям, докато не се върне в началния курс, за да научи, че данъци не се Окриват, а се Укриват… Духовната юродливост на цитираното лице също няма да коментирам, това е персона, жадуваща възстановяването на инвизицията в Българско през 21-ви век – «..Андрешко трябва да бъде подведен под отговорност… и в опит за убийство!..» Оле-мале!
Журналистът Любен Генов** в свое експозе по същата тема споделя, че писателят Георги Мишев, влюбен в разказа «Андрешко» поставя следния автограф върху своя книга: «За нашата вярност към българския Дон Кихот – Андрешко. Панта рей!». А поетът Любомир Левчев, нарича разказа гениален и заявява: “Трябваше да преживея цял живот, за да разбера, че с Андрешко няма да ни приемат в Европейския съюз”.
Отвлякох се, уважаеми читатели, не ми издържа келя и се впуснах в ненужна емоционална апологетика, от каквато гениалният Пелинко няма нужда. Друго исках да обсъдим тук. Кои са собствениците на нравоучително размахващите се пръсти?
Те са като принцип, разделени в две големи групи. Едната от тях е групата на
ПОЛИТИЧЕСКИЯ СЛУГИНАЖ,
хора пряко или косвено навиращи се във властта, с цел лични облаги и фамилно благоденствие. Това е група, която и в конкретния казус обслужва мрежови интереси, която е жизнено заинтересована от събираемостта на данъците на всяка цена, без оглед на това дали цената са човешки животи и съдби, защото участва в преразпределението и консумацията на огромни дялове от данъчните приходи. Това са същите тези до смърт познати муцуни от политическата менажерия в София и по места, която отдавна вече се е срастнала с държавата и всячески изсмуква жизнените сокове на народа чрез държавна данъчна принуда и репресия. Разбира се, за тази камарила, това не е единственият източник на доходи, но е един от най-съществените.
Втората група е далеч по-малозначителна. Тя изхожда в някаква степен от снобизъм и мрежово подражание, но основният й мотив се подхранва от надеждата да попадне в периферията на основния политически слугинаж, което включва, както държавната бюрокрация, разните правителствени и неправителствени организации, обръчови фирми и прочее, т.е. обслужващия слугинажа слугинаж. Това накратко казано са завършените конформисти, завършените европео- и американофили, които са «-фили», не по романтични съображения, а заради съвсем конкретни и напълно цинични планове да осребрят конформистките си позиции – славословейки неоколониалните си западни господари и тъпчейки всяка форма на народен протест около себе си, се надяват да бъдат забелязани и възнаградени от Мамона.
И накрая ще се спра на една трета и доста по-различна група, към която изпитвам и симпатия и малко гняв в същото време и това е групата на
МАНИПУЛИРАНИТЕ ЖЕРТВИ
Наскоро публикувах статията «Плюватели на съвременна България», в която правя кратък на анализ на зловонните писания на един набеден немски журналист Юрген Рот, който изписа кофи с мастило, издаде чак книги за да оплюва България като криминална държава, и противно на всякакви западни «демократични и правови принципи» непрекъснато квичи, че българските престъпни групировки, примерно ТИМ, трябва без съд и присъда да бъдат забранени, може би разстреляни, обесени, а прахът им пръснат над океаните! При все, че изрично подчертах, че не адвокатствам на ТИМ, защото не разполагам с почти никаква достоверна информация за тях, някой, подписал се като Пешо(какъв напредък, в сравнение с «nklvnv»!) с определено добродушна ирония е написал: «Който каже нещо против ТИМ,ВИС,ГРУ,Пут ин, ПЪРВАНОВ, Черепа, Станишев, Слави-той фактически нагло и подло плюе по милата ни България!» Стана ми тъжно, защото е очевидно как щраква като реле, монтирания от пропагандната машина хиляди пъти набиван рефлекс – при въпроса «Кой е виновен за дереджето ни?», отговорът автоматично се активира в зомбираното съзнание – «ТИМ, ВИС, ГРУ, Пут ин, ПЪРВАНОВ, Черепа, Станишев…» Щом някой истерично ги сочи като виновниците, той е ДОБЪР. Щом някой се усъмни в чистоплътността на добрия и изкаже съждения излизащи извън рамките на монтираното клише, той е ЛОШ.
Добър – лош, добър – лош, просто, ясно и лесно запомнящо се, в една здраво обработена психика, в един лишен от релевантна информационна среда мозък.
Повечето от вас ще кажат, а бе, зарежи го тоя Пешо… Не, няма да го зарежа, мира няма да им дам на Пешовци, докато не ги накарам да прочетат , да чуят и много други гласове, да се върнат и препрочетат Ботев и Елин Пелин, докато не осъзнаят човешкото си достойнство. Не искам да ми казват, че съм прав! Не искам нищо да ми казват. Единственото, което искам е да осъзнаят, как с годините и с десетилетията омерзителната политиканска пасмина в София, под тих западен диктат, подменя здравото им народно усещане за действителност със фалшиви картинки и неоколониални догмати чрез всякакви препарати за промиване на мозъци, типинг-пойнт технологии и социални инженерства…
–––––––––––––––––
*Аутодафе (от порт. auto da fe) – акт на вярата, е изгаряне, унищожаване, публично изгаряне на клада на еретици или еретически произведения (книги, картини или други вещи) от съда на инвизицията.
**Любен Генов, „Ах, този Андрешко!”, в.Новинар
Powered by WordPress