ПИСАТЕЛЯТ ВАЛЕНТИН ФЪРТУНОВ ЗА „СОРОСИАДА” И ПЕТАТА КОЛОНА В БЪЛГАРИЯ

– Признавам си, че вече не очаквах някой да надигне глас в публичното пространство у нас по тази тема. А това би означавало, че липсват както свободна журналистика, така и свободни писатели. Но се появи авторското предаване „Соросиада” по телевизия СКАТ и бе изтрит срамът, трупал се вече над две десетилетия по челото на българската интелигенция. Ентусиазиращото е, че това стори един талантлив, съвременен български писател, как посмя?

– Какво да ти кажа, не знам какво би трябвало да значи „как посмя“. Или смееш, или не смееш. Ако не смееш – не се захващай. Това е принципът. В България, както и по света, върви една много гнусна история, която можем да наречем „Голият цар“. В смисъл, че царят е гол, но никой не го изрича гласно… Само че общото с известната приказка на Андерсен свършва дотук. Модерната публика не просто се спотайва, тя се „изхитря“ да вижда несъщес��вуващите дрехи на царя, благодарение на непознатото през хилядолетната човешка история манипулиране на широките маси до състояние на зомбираност, каквото наблюдаваме в новия век. Накратко, днешната публика действително не вижда, че царят е гол! И това е най-страшното… Оттук нататък е просто и ясно – с неприязън наблюдавам противобългарската дейност на соросовите организации в България още от началото на 90-те, а от 4 години системно ги разследвам и изнасям за публиката нефризираната истина за соросоидите и соросиадата, дори в голяма степен въведох в общественото пространство тези термини…

– От много години у нас е в сила максимата – „ По отношението към соросоидите ще ги/го познаеш”…

– Това е огромната тема за Петата колона у нас. И тук отново е страшно – освен пряко платените соросоиди, които щатно вършат сатанинската си работа, има една огромна група подгласници… На практика българското общество бе разчупено на две – примирени или пасивни страдалци, от една страна, и отчаяни агресивни конформисти, от друга, които на практика формират тая Пета колона. И не става дума за някаква шепа предатели, говорим за една огромна част от обществото, ако и да не надхвърля 20-25%… Но малко ли са 20% от българите!? Това не е страшно, това е ужасяващо! 20% от българите са готови да плюят на всичко българско, да тъпчат останалите, да се катерят по трупове, за да осигурят себе си и семействата си… Това вече не е дори просто Пета колона, а нещо много-много по-чудовищно. Това е своеобразен призив за разпадане на българската нация. ГЕРБ е добър пример за политическа легитимация на този феномен…

– Откъде извира този напластил се страх от соросоидите? Живели сме и двамата по времето на социализма, не ти ли се струва, че тогава нямаше такъв лепкав страх от институция? Само силата на парите ли предизвиква този животински страх?

– Не знам, а и не го разбирам това. Никога не съм изпитвал страх от институциите. И винаги съм ги подозирал във всички грехове. По времето на соца съм водил поне три граждански дела срещу различни институции, включително срещу РУ на милицията – и трите ги спечелих, тоест съдът отсъди в моя полза… Днес и през ум не ми минава да водя дела, но това е по-скоро прагматизъм, продължавам да не изпитвам страх от институциите. Но вероятно сте прав, днес парите са всичко, човекът е нищо.

– Потресаващо в предаването бе разкритието за причината и зараждането на мита „Жан-Виденовата зима”. (И аз в твоя стил ще кажа, че никога не съм изпитвал симпатии към този човек, още от времето когато кацна в Пловдив в качеството си на първи секретар на комсомола и получих редакционната задача да подготвя интервю с него…) Поразяващото за мен е обаче това, че той не се защити вече толкова години, а той можеше най-добре да разка же за грозната манипулация, дали само от страх мълчи?

– Не го познавам лично Виденов, но не ми изглежда страхлив. Мисля, че по-скоро е замесено някакво съображение „за честта на пагона“, сиреч за доброто име на партията-майка. Дори и „бивш“, един лидер на партия, един партиен министър-председател никога няма да отвори уста, за да наплюе партията си… В този смисъл и да разказва истини, за които не е настъпило времето. Дори и ако собствената му партия го е предала и продала…

– „Соросиада” опит за история на кръстоносния поход срещу България ли ще е?

– История? Не! Въпреки че без хронологически обзор на случващото се няма как да минем. Всъщност, анализите на тази гигантска манипулация са доста неблагодарна работа. Усещането е, че си лепнал от лудостта на благородния хидалго и се сражаваш с вятърни мелници. Соросоидното пелте е полепнало навсякъде, протекло е в шуплестата структура на големите комерсиални медии, които по същество са част от играчите и то най-важната част, защото тъкмо те извършват зомбирането на публиката. Да се изправиш срещу цялата тая отлично смазана и финансирана зловеща машинария е отчаяна работа. Хората те слушат, гледат и четат с внимание. Но освен една малка прослойка от будни и критични мозъци, които виждат в предаванията ми по СКАТ своя собствена трибуна, останалите са впечатлени, но за кратко. Свършва предаването и отново ги залива розово ухаещото пелте, наляга ги програмираната дрямка и чутите и видени истини се отдалечават и размиват като стряскащ сън. А Петата колона и директно ме плюе, псува и ругае в анонимните форуми. Когато все пак соросоидите започнаха да се дънят яко и анализите ми от почти цяла петилетка започнаха да се в��емат на въоръжение и от други автори, темата започна да се разработва и в други медии. „Социалните инженери“ от най-опасната част на соросоидството – мозъчния тръст „Глобална България“, им подадоха на публичните си лица фланелките с надпис
„Аз съм соросоид“, което с извинение доведе до пълна диария. Разбира се, това бе и целта – наместо да се отбраняват, преминаха в нападение и оплескването стана пълно. Всеки, който заговори днес за соросоиди, бива вземан на присмех, това е резултатът към момента.

– Във всички сфери на обществения живот ли ще бъдат показани пипалата на „Соросиада” ? Защото те са навсякъде?

– Не съм се ограничавал по никой начин и ако не съм надникнал навсякъде, това е защото те са навсякъде и физическото време не достига да бръкнеш надълбоко във всеки социален парцел. Естествено, фокусът е върху фундаменталните сфери – на практика соросоидите изготвиха или се месиха активно и нахално в изготвянето на цялото ново законодателство и с огромни усилия здравата част от публиката възпрепятства крайности, каквито потресно наблюдаваме вече в половин Европа – гейските истории, педофилията, разбиването на семейството. Не можем да се похвалим обаче с някакви успехи в етническата сфера, където бяха прокарани съсипващи нацията правни текстове, да не изреждам…

– За окупирането на литературния живот в България от соросоидите ще има ли отделен епизод? Защото там, като че ли, погромът е най-страшен…

– Ето в тази сфера не съм заничал. Имам представа какво се случва, но най-общо, тъй като не съм на „ти“ с текущата литературна продукция – каквото съм пробвал да чета, захвърлям тутакси… Постмодернизмът като цяло ме отвращава… И не на последно място, опитвам се да опазя етичността си без да ме интересува какво правят другите – не мога да коментирам писатели, включително с обществените им позиции, пиарски напъни и личностни действия, тъй като ще изпадна в конфликт на интереси, аз също съм писател, а не литературен наблюдател – работата ми е да пиша книги, а читателите и историята ще си кажат тежката дума. Да ти върна топката – това е твоята нива!

– Смяташ ли, че е възможно да се освободим от соросоидите?

– Зависи какво имаш предвид под думата „освободим“… В най-твърдото си звучене, това означава гражданска война и решаване на класическия въпрос „Кой – кого“… В началото на разговора ни посочих, че Петата колона, която е на практика изцяло соросоидна, съставлява един голям процент от нацията! Затова казвам гражданска война… Няма да коментирам моралните съображения около един такъв „твърд“ вариант. Но обективно го считам за много слабо вероятен. Иначе, на ниво медийна полемика, считам, че и аз, и всички други автори, които ме подкрепиха или се включиха самостоятелно в това сражение, можем да се поздравим с успех, защото в крайна сметка успяхме да разбием манипулационната завеса и соросоидите бяха показани на публиката в цялата им хубост… Забележете, такива битки се водят между мозъчни тръстове – екипни и мощно финансирани, а тук, в България – от соросова страна ги има в изобилие и срещу тях един писател, няколко журналисти, политолози, и всеки самостоятелно, без финансиране, както се казва за едната чест и дълг. Какво пък, соло-мозъчният тръст Фъртунов и няколкото съмишленици добре се справихме!

– За мен има в момента двама съвременни български писатели, които създават литературни творби, високо над средното световно равнище – Александър Томов и Валентин Фъртунов. Разбира се, техните творби са натикани в зоната на мълчанието, на страхливото мълчание. Александър Томов се опитваше да изпълни гражданския си дълг чрез статии във вестник „Атака” и спря. Сега Валентин Фъртунов се опитва да разкрие механизмите на заробването. Талантът никога не мълчи! Май руското афористично изречение „Поет може и да не си, но гражданин си длъжен да бъдеш” на българска почва трябва да се промени „Талантливият писател винаги е гражданин!” Кое те накара да създадеш това фундаментално за нас, българите, телевизионно предаване?

– Благодаря ти за високата оценка, която даваш на книгите ми, ценя и много уважавам творчеството на Александър Томов, за собственото си ми е трудно да си дам цялостна равносметка докъде точно съм стигнал, да се надяваме, че поне частично си прав… Мисълта е приятна за писателското ми его, хо-хо-хо! Колкото до гражданската позиция… Всеки я има, въпросът е да се заяви, при това, колкото е възможно по-гръмогласно, за да има ефект в о��щественото пространство. Ползвам значителния си професионален опит както в журналистиката, така и в маркетинга и в груповата психология, доброто познаване на структурата и функционирането на мозъчните тръстове. Писаното слово си е писано слово, но ние живеем във времето на електронните медии и естествено използвах най-могъщата от тях – телевизията… И разбира се, изключителният шанс да живея край Бургас, където се намират студията на СКАТ ТВ – една удивително нестандартна, но с огромна аудитория и национално и глобално сателитно покритие телевизия и един много интересен човек като Валери Симеонов, който, дори и да не е съгласен с някои от тезите ми, проявява невероятна толерантност, каквато едва ли бих срещнал в някоя от другите големи телевизии… Ето така стават хубавите неща – твърдоглавост, инат и „с малко помощ от приятел“…

– Как би характеризирал „Отворено общество” по възможно най-краткия начин?

– Ами как… Трансмисия за инсталиране на новия световен ред в България – малко е тромаво с тия техницизми, но това е първото, което ми хрумва и ми се струва доста изчерпателно.

Интервю на Стоян ВЪЛЕВ

Тук ви представям какво става в Унгария в момента, чрез подборка от информации промъкнали се в официозната преса, през завесата от медийно затъмнение. Първият материал е коментар на американския наблюдател Роналд Рой в независими американски сайтове. Няма да правя коментар, всичко което мисля е казано в заглавието.
PS Мнозина питат днес – какво да правим. Тук е отговорът. Това е пътят.
В. Фъртунов

PS1 Днес изско��и и поредната мъничка кратичка новина за Унгария, няма как, наложи се да я приложа и нея в края на материала, все пак става дума за поредния рекорден спад на безработицата…

Роналд Рой

Унгарците изгониха Ротшилд

Унгария прави история от първа ръка. От 1930 г. в Германия няма голяма европейска държава, която да се е измъкнала от примката на контролираните от Ротшилд международни банкови картели. Това е потресаваща новина, която трябва да окуражи патриотите по цял свят да засилят борбата си за свобода от финансовата тирания.
Още през 2011 г. унгарският министър-председател Виктор Орбан обеща да раздаде правосъдие на своите предшественици – социалистите, които продадоха унгарския народ в едно нескончаемо дългово робство под камшика на Международния валутен фонд и на терористичната държава Израел. Тези предишни администрации бяха изпълнени с израелци, заемащи високи постове, който факт предизвика гняв в обществото и в края на краищата избраха партията на Орбан.

Според съобщение в германския сайт „Нешънъл джърнал” Орбан изрита лихварите от техния трон. Популярният националистически премиер заяви на Международния валутен фонд, че Унгария нито иска, нито се нуждае от по-нататъшна „помощ” от разклонението на притежаваната от Ротшилд банка на Федералния резерв.
Унгарците повече няма да бъдат насилвани да плащат чудовищни лихви на частни неконтролируеми централни банкери.
Вместо това, унгарската държава възстанови суверенитета върху собствената си валута и сега емитира необременени от дълг пари, когато това е нужно. Резултатът е повече от забележителен. Националната икономика, в миналото страдаща от огромна задлъжнялост, днес стремително се възстановява по начин, невиждан от времето на нацистка Германия.
Унгарският министър на икономиката съобщи, че са успели, благодарение на дисциплинирана бюджетна политика, да изплатят на 12 август 2013 г. оставащите 2,2 милиарда евро задължения към Международния валутен фонд – далеч преди март 2014 г., за ко��ато беше насрочена датата на падежа. Орбан декарира: „Унгария се радва на доверие от страна на инвеститорите”, което не визира МВФ, Федералния резерв или което и да било друго от пипалата на Родшилдовата финансова империя. Напротив, той имаше предвид инвеститорите, които произвеждат нещо в Унгария за унгарците и носят на страната икономически растеж. Това не е „хартиеният просперитет” на плутократичните пирати, а производство, което реално наема хора и подобрява техния живот. В една Унгария, освободила се от оковите на дълговото робство, не е чудно, че президентът на Централната унгарска банка, управлявана от държавата в полза на общественото благосъстояние, а не за частно обогатяване, поиска от МВФ да затвори офисите си в тази антична европейска земя. В допълнение, главният прокурор на републиката, повтаряйки исландския опит, повдигна обвивнения срещу последните трима бивши министър-председатели заради криминалното количество дълг, в което те хвърлиха нацията.
Единствената оставаща стъпка, която окончателно ще съсипе мощта банкстерите в Унгария, е страната да въведе бартерна система за външни разплащания, каквато е съществувала в Германия през 30-години на ХХ век и каквато съществува днес в Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, т. е. международното икономическо обединение БРИКС.

7 септември 2013
Унгария обмисля схеми за конвертиране на заемите

Унгарското правителство и банките в страната ще обсъдят две възможности за нова схема, с която да подпомогнат хората, които са изтеглили заеми в чужда валута. Един от дискутираните варианти ще бъде ипотечните заеми да бъдат конвертирани в местната валута форинт при сегашните пазарни лихви, съобщи Ройтерс като се позова на местни медии.
Очаква се, че и при двете възможности банките и бюджетът на страната ще бъдат по-слабо засегнати отколкото инвеститорите са се опасявали.
Повечето от заемите, за които става дума, са изтеглени преди 2008 г. и създават проблеми на изтеглилите ги заради настъпилите след този период промени в обменните курсове на валутите спрямо унгарския форинт.
Правителството на Виктор Орбан, обяви, че иска да облекчи бремето на кредитополучателите, което разтревожи финансовите пазари и банките във време, когато глобалните инвеститори намаляват експозициите си на развиващите се пазари.
Според един от обмисляните сценарии, ипотечните заеми в чуждестранна валута ще бъдат обърнати във форинти по сегашния обменен курс. При това хората, които са ги взели, ще получат преференциални условия – като например по-ниска лихва върху заема във форинти, което ще намали месечните им вноски.
В този случай бюджетът и банките ще си поделят разходите по намалелите плащания.
Предвижда се централната банка на Унгария да осигури на търговските банки чуждестранна валута, за да позволи конвертирането без това да доведе до рязко поевтиняване на форинта.
Според втория сценарий, срокът на заемите в чужда валута ще бъде постепенно намалени във времето в продължение на няколко години, като позволи после на изтеглилите ги да изплатят остатъчната сума в по-късен период чрез нови заеми във форинти.
Финансовите пазари са нервни заради опасенията, че крайното решение ще е подобно на обсъжданите до момента варианти, при които се предвиждаше изплащане на заемите не във вълутата, в която са взети, а във форнити при това по курс на обмяна много по-нисък от пазарния. Това би довело до милиарди евро загуби за банковия сектор, припомня Ройтерс.
Според данните на централната банка на страната над 220 хиляди ипотечни заеми за общо около 8 млрд. долара в Унгария са деноминирани в чуждестранна валута.
На 6 септември Орбан заяви, че финансовите институции имат „моралното задължение“ да платят, защото са продавали продуктите си „лукаво“. „Правителството ще елиминира ипотеките в чуждестранна валута, ако търговските банки не спазят този краен срок“, заяви премиерът.

9 септември 2013
Унгария си върна достъпа до 2 млрд. евро замразени фондове от ЕС

Споразумението е знак за по-добрите отношения между Европейската комисия и Будапеща, които се влошиха заради нетипичните икономически и централизирани политики на премиера Виктор Орбан. Унгария си върна достъпа до 2 милиарда евро замразени фондове за развитие от Европейския съюз, след като убеди Брюксел, че с начина, по който управлява проектите, спазва европейските стандарти, предаде „Ройтерс“.
Еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хаан каза на Янош Лазар, началник на кабинета на премиера, че е доволен, че Будапеща коригира грешките в управлението, които накараха Брюксел да спре помощта през януари.
„Стигнахме до конструктивно споразумение“, каза Лазар по време на пресконференция. „Два милиарда евро сега могат да бъдат задвижени, след като през идните седмици се завършат корекциите“, заяви той като допълни, че около 250 милиона евро, задържани от ЕС като глоба, ще бъдат достъпни по-късно, така че Будапеща няма да загуби никакви пари.
Споразумението е знак за по-добрите отношения между Европейската комисия и Будапеща, които се влошиха заради нетипичните икономически и централизирани политики на премиера Виктор Орбан.
Парите, които ЕС предоставя на Унгария и на други страни в Централна и Източна Европа, са за транспорт, околна среда, здравни проекти и други и са жизненоважно за икономиката.
Между 2007 и 2013 г. Унгария трябва да получи около 8.2 трилиона форинта (27 милиарда евро) помощ от ЕС за програми за развитие. Еврокомисията обаче имаше съмнения за начина, по който се управляват финансираните от ЕС проекти, и спря парите през януари тази година.
Централното правителство в Унгария пое управлението на 59 финансирани от ЕС проекти от местните власти заради сериозни забавния в прилагането. Сега разпределението на еврофондове ще бъде централизирано под управлението на премиерския офис, за да се подобри начинът, по който фондовете отиват в икономиката.

11 септември 2013
39-годишен минимум за инфлацията в Унгария

Инфлацията в Унгария е била най-слаба от 39 години насам през август, което отваря възможност за по-нататъшно понижаване на лихвите от страна на централната банка. Потребителските цени са се повишили с 1.3% на годишна база след ръста им с 1.8% през юли. Средните очаквания на пазара бяха за инфлация в размер на 1.5%.
Виктор Орбан оказва натиск за намаляване на енергийните цени, което е съдействало за задържане на нивото на инфлация в целените от централната банка на страната 3% от февруари насам. Междувременно централната банка на страната намали нивата на лихвите за 13-и път през август до рекордно ниското им ниво от 3.8%. Форинтът се търгува без съществена промяна спрямо еврото при нива от 299.43. За последните шест месеца унгарската валута е поскъпнала с 0.8% и е най-добре представящата се валута сред 24-те основни развиващи се пазари. Цената на електроенергията за домакинствата се е понижила с 8.7% през август на годишна база. Предвижда се друго понижение от 11.1% в цената на природния газ за домакинствата, което може да е друг позитивен за инфлацията фактор.

20 септември 2013
Унгария в преговори за национализация на енергийни компании

Унгарското правителство преговаря с няколко големи енергийни компании за тяхната ренационализация, съобщи премиерът Виктор Орбан.
Текат преговори за изкупуване от държавата на шест или седем енергийни доставчици, които навремето са били държавни и после са били приватизирани, обясни Орбан в редовното си седмично интервю за унгарското държавно радио MR1, без да посочва имената на компаниите.
След идването си на власт през 2010 г., унгарското правителство реши да си върне контрола над големи енергийни предприятия, сред които подразделенията на германската компания Е.ОН (E.ON) в Унгария или дяловете на чуждестранни компании в унгарската енергийна компания МОЛ (MOL).
Премиерът често е обвинявал чуждестранните компании за енергийни доставки, че реализират прекомерни печалби на гърба на унгарските домакинства, и иска да намали тези печалби.
От януари енергийно-разпределителните дружества бяха задължени от унгарското правителство да намалят с 10% цените на газа, електричеството и отоплението. Ново 10-процентно намаление влиза в сила от 1 ноември.

27 септември 2013

Има ли обаче прокуратурата власт над историята?

Агенция Франс Прес: Разследването в България за убийството през 1978 г. в Лондон на дисидента Георги Марков, афера, известна още като „българския чадър“, ще приключи без резултат поради давност. Това е казала пред АФП говорителката на прокуратурата Румяна Арнаудова. „На 11 септември съдебната процедура трябва да бъде закрита поради давност. Никакво конкретно действие – заповед за арест, задържане, обвинение – по отношение на дадено лице, позволяващо да се продължи 35-годишният срок на давност, не е предприето“, е обяснила тя.

Би трябвало тук на употребим клишето „Кратко и ясно“. Аз обаче няма да го употребя. Да, за кратко, кратко е, срамно кратко. А колкото до „ясно“, хайде да не си бием майтап с паметта на един голям писател.., а и да се абстрахираме от „голям“ и „писател“, достатъчно е, че става дума за прекъснатата нишка на един човешки живот.

И така, вместо „кратко и ясно“, нека кажем съвсем простичко – официално заключиха истината за Георги Марков, официално узакониха една от най-големите лъжи в най-новата история на България.
В уикипедията покрай многото пропаганден брътвеж, четем следното:

В репортажите си той критикува комунистическия режим в Народна република България. Смята се, че това е причината българското правителство да реши да го премахне, за което иска помощ от КГБ. Георги Марков умира отровен, след като е прострелян на 7 септември 1978 г. на улица в Лондон със сачма, пълна с рицин, най-вероятно от агент на българската Държавна сигурност.

Ето ви я цялата история за смъртта на един българин. Ето върху какво се градят километричните легенди и политически манипулации хвърлили кърваво петно върху репутацията на България. СМЯТА СЕ.., НАЙ-ВЕРОЯТНО… Или, както напоследък един квартален афоризъм наводни медиите „А дано, ама, надали…“

Само че има едно писмо, което напоследък коментираме с г-н Иван Ценов до един Д.Б. и една книга, която излиза в съавторство с англичанин и се казва „Достопочтеното шимпанзе“, които говорят съвсем обратното. Георги Марков не е убит от „българския“ чадър, още по-малко от български правителствен агент, а от съвсем други сили. Тук вече и аз ще си позволя да използвам достопочтената фраза „най-вероятно“ – та най-вероятно от МИ-5, предположително с мълчаливото съгласие на руснаците. Защо ли, ами прочетете „Достопочтеното шимпанзе“ и ще разберете, как големият ни писател обръща палачинката и прави на маймуняк британския премиер-министър. Или пък въпросното писмо, ето ви откъс: „…Обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.“(Георги Марков)

Добър ден. Да коментирам ли?

Да си поговорим за петата колона. Тя е онази част от обществото на една национална държава, която по различни причини изпълнява поръчки.
Какви поръчки?
Най-различни, но в общия случай това са поръчки, които не носят нищо добро за целокупното общество на въпроснат�� национална държава. Обикновено това са поръчки, които обслужват някакви външни сили, по-често отделни държави, които имат интереси, и които интереси те, освен, чрез своята собствена външна политика, чрез шпионажи, диверсии от най-различен тип, икономически попълзновения, те постигат и чрез свои доверени, хранени хора, нека така да ги наречем, във въпросното общество на въпросната национална държава. Нарича се „пета колона“, ето какво гласи за петата колона една справка в енциклопедиите:
Справка: Терминът „пета колона“ се появява в началото на октомври 1936 г., по време на Гражданската война в Испания, когато франкисткият генерал Емилио Мола заявява по радиото, че „метежниците водят четири колони към Мадрид, а петата е в самия Мадрид и в решаващия момент ще удари в тил“. От този момент словосъчетанието „пета колона“ става нарицателно и по правило носи в себе си отрицателен смисъл, явявайки се синоним на „предателство отвътре“.
Та тази пета колона в България е много-много изявена. В последните 23-24 години вече, тази пета колона натвори купища, да го кажем с мноого мека дума пак, нелепости… При това, забележете, уважаеми читатели, че петата колона може да се разглежда като много пети колони, в смисъл такъв, че в България се пресичат много интереси, на най-различни външни източници, могат да се пресичат интересите на две-три-пет и повече държави или международни мрежи на интереси, и в действителност, в България е точно така. Само да дам пример, говори се за руско лоби от една страна, говори се за американско лоби от друга страна…
Но!
Какво е много характерното? Тук, у нас? И то точно в този период, който обсъждаме в момента?
Много характерното е, че като вземеш и прегледаш наред събитията в които те участват като цяло, тези пети колони, в страшно много случаи, много тясно се оплитат и е много трудно да различиш едната пета колона от другата. И в крайна сматка, затова така и съм озаглавил тази статия –
не петите колони, а петата колона!
Защото за мен тя е една.
Това е онази част от българското общество, която никак не е голяма, но е достатъчно шумна и креслива и се чува. Тя има чуваемост. Още повече, че е заела много удобни позиции, разполага с гарантирано медийно присъств��е и нейните слова винаги се чуват и се набиват. Докато нейните критици, много трудно могат да бъдат чути. Освен от такива последни бастиони на българщината като телевизия СКАТ, вестник Десант и още няколко независими медии. Но да се върнем на примера с многоликостта на петите колони, дето никаква я няма и ме принуждава да говоря за една-единна пета колона, която разяжда българската плът.
Говори се за руско лоби в България. Говори се и за американско лоби. Клишето е, че руското лоби е червено, а американското е синьо.
Така. А какво ще кажете за Иванчо Костов? И през ум не ви минава да е червен, нали! Син е, даже тъмносин? Съгласни сте, нали!
Така. А коя бе най-разбойническата сделка, която осигури на руските капитали най-голямата хапка от наследството на българската икономика? Не беше ли Нефтохимическия комбинат край Бургас, най-голямата рафинерия на Балканите, и не само рафинерия, чудовищна индустрия преработваща дълбочинно нефта до суровина за дрехи, обуща, храна и каквото ви дойде на ум; обслужвана от над 10,000 работници и естествено струваща милиарди!
Та кой я подари под тезгяха на руския Лукойл за стотина милиона само!? Не беше ли Иванчо Костов, тъмносиния, острието на американското лоби в България…
Така. А какво ще кажете за Георги Седефчов Първанов? И през ум не ви минава да е син, нали! Червен, даже тъмночервен? Съгласни сте, нали!
Така. А коя бе най-желаната за американската геополитика сделка с България, сделка забила най-дълбоко калъчката в бъбреците на руските геополитически интереси? Кой я подписа? Някой син, някой мноого тъмносин ли?!
Неее! Българският президент, който подписа ухилен присъединяването на България към НАТО е добре известен – червеният Георги Седефчов Първанов…
Брее, каква стана тя!
Американското лоби работи за руските интереси, руското лоби за американските интереси…
Как да кажем пети колони!? Не можем. Тя е една. Единствена. И с риск да бъда обвинен, че обяснявам прекалено елементарни неща, все пак ще го направя.
Петата колона не е абсолютно еднородна като състав.
Макар и единици, в нея има хора, които са готови да извършат неща, които от гледна точка на българщината са си чисто предателство. Но у тях взема превес някаква идеологема и в името на иделогията те са готови ��а стъпчат патриотизма си, обслужвайки чужди интереси, като успокояват съвестта си, че деянията им са все пак „в името на дългосрочното процъфтяване на родината“… Такива прецеденти има достатъчно много и в минали времена и днес. Но както казах, това са все пак единици, особено в последните две десетилетия. Не за тях ми е думата, въпреки, че идеологическите им тежнения слабо ме вълнуват и по никой начин не ги правят нещо повече от предатели. Или ако го обърнем другояче, повече от предател, означава суперпредател.
Думата ми е за една доста голяма и аморфна маса, която непрестанно подхранва с човешки ресурс разните групи по интереси(руско лоби, американско лоби, брюкселско лоби и т.н.) в петата колона. И това са хорица за които в най-добрия случай мога да кажа, че са просто интересчии, авантаджии и нагаждачи, които си търсят топло, припекливо място под слънцето. Огромната част от тоя конформистка маса бива продуцирана от интелигенцията и партийната номенклатура от всички разцветки.
Разбира се, не пропускам факта, че в петата колона е буквално преситена от политици, ама съвсем откровено. Политици от всички цветове. Иванчо Костов и Георги Първанов са само малко шлака от върха на айсберга.
Какво да кажем за грозната биография от предателства на Меглена Кунева и цяла кохорта от тарикати около Кобурготски, които обслужваха френски, канадски и какви ли не още интереси. Трудно ми е да си извъртя езика за да произнеса името на Соломон Паси, което звучи като мръсна дума, една персона, която загроби изключително мащабно националните интереси в полза на западните метрополии.
Ами „руските енергетици“ воглаве с Румен Овчаров!
Тук ще отворя една скоба, за да маркирам чудовищното
предателство спрямо българската ядрена енергетика
и в крайна сметка срещу националната ни сигурност, защото така или иначе споменатите вече имена от тази разноцветна политическа палитра, в качеството си на пета колона, по един отвратително великолепен начин демонстрират казаното по-горе за единната пета колона.
Като прескачам по-дребните риби, чертая в най-едри щрихи кой и как го извърши – като се започне от Надежда Михайлова(пардон Нейнски) и Иван Костов, после Соломон Паси и Меглена Кунева загробиха от І-ви до ІV-ти реактор, бе�� никой да е искал това от тях – под никой разбирам официалните ЕС-институции водещи преговорите за присъединяване на България. Искаха го френски, канадски, румънски и прочее корпоративни и банкови интереси. И изброените петоколонници и свитите им го направиха. Другите петоколонници от руското лоби, не им попречиха по никакъв начин. Когато преди три-четири години в няколко публикации и предавания започнах да анализирам в дълочина темата за ядреното предателство, от Румен Овчаровия „Булатом“ ми казаха в прав текст – темата за трети и четвърти блок не е актуална(!?), сега е актуално Белене… С други думи, националните интереси от най-евтин възможен ток не са актуални, актуални са корпоративните интереси на една руска фирма, която иска да строи изцяло нова централа. (Оставям настрана въпросът трябва ли ни да увеличаваме енергийния си капацитет, в епоха, когато енергията в световен мащаб е в заплашителен дефицит).
Ето ви ги прозападните петоколонници, ето ви ги и проруските петоколонници – всичките в един тиган! Четирите козлодуйски блока на всички пъстроцветни папагали им пречеха. Да, по различни причини, но целта бе една – да ги махнат и те ги махнаха. Сега, разбирате ли, защо ядрената ни енергетика е пред залез?
Петата колона?
Да, петата колона, в единен строй!
Затварям скобата и да се върнем в съвсем ново време.
Модната тема за соросоидите и соросиадата
превзе това лято и официозните медии, така наречения мейнстрийм. Терминът „соросоиди“ го създадохме няколко автори през 2009-2010 г., а терминът „соросиада“ влезе в обръщение от едно мое тв предаване от същото време, на което го сложих за заглавие, правейки баналната алюзия за епохалност на явлението с омировата „Илиада“. Споменавам факта, не за да се кича със съмнителни приоритети за авторство на свръхнеприятна терминология, а за да ви покажа колко време е необходимо в България, за да могат авангардни аналитични конструкции и концепции, респективно обществено значими изводи, да добият публичност – 3-4 години!
Това е ужасяващо дълъг срок за национално и обществено изтрезняване във времена, когато събитията се развиват лавинообразно и колосални геополитически схеми се променят за броени месеци, а дори и за седмици. И показва ясно две неща: трагична незрялост на българския социум и могъществото на зловещата пропагандна машина, която изпира общественото съзнание до потресаващо равна сивота…
В момента покрай така наречените протести „Оставка“ се разгоря лют дебат са ли протестиращите соросоиди. Тия дни ми попадна една безумно глупава статия на професора-богослов Калин Янакиев, изпълнена с хули и сквернословие срещу „лицата на контрапротеста“. Смешното, а всъщност трагично-жалкото е, че въпросният професор, преливащ от самочувствие и елитарност е или изключително неумен човек или изключителен наглец, защото смята, че „тълпата“, както се изразява за народа си, е толкова тъпа, че и да не знае, не е способна да провери, кой е Калин Янакиев. А той е …заместник-председател на най-сетне изпадналото зад парламентарния борд иванкостово ДСБ. Оттам нататък, всякакви коментари са излишни. Схемата е до болка позната – избори до дупка, сиреч, избори, докато ДСБ не се върне в Парламента, а г-н Янакиев не стане депутат…
Всичко останало е словесна боза, доста срамна за един християнски апологет.
Давам този пример (а такива с лопата да ги ринеш), за да ви покажа кой стои зад протестите „Оставка“ и защо тези протести са ялови. Да, това правителство е политическо безумие, но преди да направим нови избори трябва да принудим парламента да вземе няколко свръхспешни решения, сред които на първо място – радикални промени в изборния кодекс, без които главоломно се насочваме към сляпата улица „Избори до дупка“, нужни на иванкостовци, бойкоборисовци и прочее политически гангстери. Да сте чули от протестите друго освен „Оставка“? Няма и да чуете.
А соросоидите?
Соросоидите пак се опитват тихичко да свършат мръсната работа, по модела по който я свършиха, събаряйки Жан Виденовото правителство, опълчило се, както на самия Сорос и неговото Отворено общество, така и на руския Газпром и прочее ремвяхиревци.
Около тая завера отново в разбутан строй са се скупчили дипломирани и известни фигури, които по сполучливия израз на една журналстка „са известни с това, че са известни“. Голяма част от тях са били с десетилетия на соросовите ясли, били са с десетилетия винаги близичко до всички правителства, защото там е трапезата.
Има разбира се и млади дипломирани люде, които заредени с много политическо гориво, нехаят за това, че неолибералната метрополия се тресе във финалната си и тотална криза и като зомбирани искат да возят България по пътя на един социален и икономически модел, който доказа пълната си несъстоятелност. С тях имаме много да си говорим, да спорим и се убеждаваме, въпреки, че лично аз не съм оптимист. Защото зад гръмките им фрази за благополучието на България се крие личния егоизъм, тласкащ ги към трапезата на която петата колона се храни богато. Те още не са на трапезата, но ако са настоятелни ще попаднат там. Нали знаете, вземаш една ябълка, излъскваш я, продаваш я, купуваш две и така нататък докато станеш …Рокфелер.

Напоследък хранениците на Сорос и въобще петата колона на Запада у нас трябваше бързо да вземе мерки за да опази една тайна, която за никого не е тайна. Тайната на протестите. Тайната на петоколонната трансформация от едно агрегатно състояние в друго. Накратко казано, да се легитимира соцологично оная шепа хора, които броят дните това лято, като пред свършека на света. Да, с пълно право ги наричам „шепа хора”, защото 2 хиляди или 20 хиляди спрямо 3-те милиона избиратели в България са действително шепа. Никак не съм убеден, че всички те напълно осъзнават в какъв мизансцен са поставени, нещо повече, убеден съм че мнозинството от тях най-искрено всяка вечер скандират срещу червените чорбаджии от новата тройна коалиция без  хабер да имат кой ги подкокоросва да подпират площадите.

Но да се върнем на поредната голяма машинация. След като здравомислещото мнозинство започна да гледа с подозрение на тази многодневна оставкена агитка и не трябваше да минат и часове за да се види „Отворено общество” и събратята му зад нежната воняща на арабска пролет буфонада, почетните петоколонници взеха мерки. Титани на прозападния слугинаж в България като Иван Кръстев, Евгени Дайнов и прочее се захванаха и не без чужда помощ (достопочтено се включи Дойче Веле и т.н.) сътвориха нова градска легенда. По съвпъдък тя се вика „градската средна класа”. Поръчаха й социология – ех като всичката социология в България, на цифрите им се сложи по една нула отзад за по-авторитетно.

И така един ден осъмнахме с неологизма „градска средна класа”, описвана като „тази прослойка се състои от образовани млади хора, с добре платени професии, които п��осперират заради лични качества и жизнени стратегии.”

Боже, да ме простиш, че споменавам името ти, но живеейки в сатанаилов свят и слушайки подобно словоблудство, почвам да губя здравия си смисъл.

Е, да ни е честита новата класа! Аз очевидно не й приндлежа, нито телом, нито духом – ЕГН-то ми не важи, нямам добре платена професия, личните ми качества – старомодни – женен съм(поне да съжителствах), жизнените ми стратегии – хич ги няма(три деца челяд имам, като циганите…), а каквито и образования и моженета да извадя, все ме сръчкват – ти „Бизнес администрация”, завършил ли си? Или поне нещо „АйТи” в краен случай, а?

А сега, съвсем сериозно за финал. Няма такава класа, защото класата има общ икономически произход. А туй чудо е аморфен идеологически монстер, съставен главно от средното и висше чиновничество, окопало се около двора в престолнината, средния и висш мениджмънт най-вече в банки и софийски клонове на транснационални корпорации, и тук-таме някой и друг оцелял от умрелия среден български бизнес. Е, да не пропуснем сплотените колективи на НПО-та, фондации и асоциации, под бълхливото крило на Сорос и приятели и разбира се вечната тъмносиня бохема.

Толкова за градската средна класа.

За селската средна класа – друг път.

Мина година време от зашеметяващия за българската общественост атентат на летището в бургаския квартал Сарафово. Седяхме, дивихме се, разисквахме, после започнахме да се стряскаме, осъзнавайки че става дума за кръв и за смърт, и че всичко това се е случило до нас. Осъзнахме, че онова което не минава седмица да не видим по екраните на телевизорите е почукало и на нашата врата. Оказа се, че бомбата може да гръмне и тук, че и български автобус може да бъде взривен, че разкъсани крайници и тела могат да отнемат и нашата невинност. Всъщност, трябваше ни много малко време, за да осъзнаем, че при тая разградена държава е цяло чудо, че подобна касапница не се е случила по-рано. Трябваше ни много малко време, за да осъзнаем, че сме изправени голи и беззащитни срещу смъртоностно поразяване.

Разбира се, времето се търкаляше, дни, седмица, месеци, а времето както е известно и лекува, и трие спомените или най-малкото ги размътва до поносима за съжителстване с тях степен. Отново сме „невинни” в безгрижието си, доколкото въобще човек може да бъде безгрижен в България.

Казват ни, да си гледаме работата и да не се тревожим, когато попитаме за резултати от следствието. Обясняват ни, че това са международни работи, които ние, простосмъртните, не ги чактисваме. Ето така ставаме отново невинни.

Докога ли? До следващата бомба?

Кой ни го причини? Кому сме толкова противни, че да ни приготви бомба за да усмърти невинността ни?

Дрънкаме на маса, неграмотничим по форумите, пишем по медиите, но всичко това са „конспиративни теории”, както се изразяват сведущите. А официален отговор няма. Ще рече – отговор от институциите, от сведущите, за който никой няма да каже, че е конспиративна теория. Да, ама институциите мълчат. Нашенските институции са много специални. Те и да знаят нещо и да не знаят нищо, за разлика от задокеанските си мълчат. Не бързат на петата минута да кажат примерно, марсианците го направиха. Като едни други, задсредиземноморски институции.

И така, търкаляха се, търкаляха се дните, 365 се навъртяха вече, а отговори няма. Не много, един дори няма. Дали защото много специалното ни разузнаване, дето боравеше с чадъри за смайване на целия свят, вече не борави с чадъри? Или защото щатните доносници на N-то РПУ са се запили жестоко в кварталната бирария?

Казва ли ти някой!

Па и да ти казва вярваш ли му?

А и смееш ли да попиташ…

Така, че ще си вдигнем мемориал на жертвите, официален израелски представител няма да дойде за помена, щото профсъюзите в еврейската държава не давали на държавните чиновници да пътуват в чужбина и пак ще заседнем лице в лице с конспиративните теории, ще ги подмятаме насам-натам, може и да се позамеряме с тях…

Нали сме си невинни, почти като младенци и поне до следващата бомба, която геополитическите атове ще ни търкулнат като му дойде времето, какво да се набутваме помежду им.

Най-много да ни сритат…

Публикувано във в.“Десант“, 19 април 2013

Валентин ФЪРТУНОВ

Двамата върли политически опоненти си продават взаимно залози на живот

Вече цял месец в Турция се веят знамена(главно кюрдски) и наляво-надясно хвърчат приказки за нова ера и какво ли не още, по света се цитират цитати за „замлъкващите оръжия”, а в България туркофилските медии се правят, че не забелязват една карта на „Нова Турция”, която популярното в южната ни съседка издание „Милиет” публикува.

Да, става дума за прословутото писмо на опандизения до живот кюрдски лидер Абдулла Йоджалан, което на 21 март бе прочетено публично на турски и кюрдски език от съпредседателя на прокюрдската партия „Мир и демокрация“ Селяхаттин Демирташ. Това стана на многолюден митинг, който се проведе в населения основно с кюрди град Диарбекир по случай празника Невруз – кюрдската Нова година. Над 250 хиляди кюрди от всички краища на страната се стекоха на митинга, за да чуят това послание.

Писмото, което дойде от зандана на остров Имрала, където е затворен Йоджалан е от цели 5 страници, но основно цитирания от него пасаж гласи: „Дойде времето, когато оръжията трябва да замлъкнат, въоръжените бойци да се изтеглят от Турция, сега е време за предприемане на политически действия”.

Това е, което се чу, това е което се обсъжда в световните медии.

Онова, което не се чу, но което в „Милиет” мълниеносно схванаха, се намира в публикуваната от изданието само два дни по-късно, на 23 март, карта на „Нова Турция”. Тази карта (която предлагаме на вниманието ви) не прилича на нищо, което се случи в последните години, след като проф. Ахмет Давутоглу, външният министър на Ердоган, формулира новата турска стратегическа доктрина, известна като „Неоосманизъм”. Тъй като нееднократно съм писал за това творение на мустакатия професор, ще припомня само две-три неща, особено характерни за доктрината.

Първо, министър Давутоглу винаги скромно, но настоятелно е отричал, че има такава доктрина, тоест неосманизмът не получи официален държавен статус именно като термин „неоосманизъм”, въпреки, че бе деклариран подробно на всякакви политически нива, което си е чисто политическо лицемерие.

Второ, официално министърът обяви, че турската външна политика се гради върху доктринерския принцип за „Нулеви проблеми със съседите”.

Трето, на пръв поглед нито Първо, нито Второ се състояха в последното десетилетие.

С последните глобални издихания на американската свръхсила, еднополюсният атлантически колос започна да се прибира в бърлогата си и регионализмът като нов принцип на световен ред започна макар и едва забележимо да проявява живот. В това отношение Турция като основен кандидат за регионален лидер е добър пример. Но при нея темпото отчаяно изостана. За зла участ на проф. Давутоглу фанфарният марш на турската външна политика, обагрен от благата усмивка на турския външен министър, на няколко пъти се препъна яко. Последната спънка дойде от разпаления в Сирия пожар, в чието подпалване активно участва и Турция. Нещо обаче в Анкара не си бяха направили добре сметката и изведнъж бъдещата новоосманска империя почна да се дави сама със залъка, който сама си бе натикала в устата.

Политическите модели в една държава никога не се забравят, политически грешки, тъпо и упорито се повтарят. Ситуацията в Турция с чудовищния брой сирийски бежанци, които на практика турците щедро поканиха, в момента доведе турската държава до ступор. Това много остро ми напомня за историята с „голямата екскурзия” на българските мюсюлмани от 80-те години на миналия век, когато турците подкокоросаха турскоговорящите ни сънародници да тръгнат да се изселват и настъпи бежанска катастрофа, след което турските власти паникьосани от прииждащата вълна, хлопнаха портата и седнаха да преговарят с Тодор Живков.

Но да не се връщаме толкова назад.

Очевидно, неоосманизмът се оказа твърде голяма хапка и анадолският ислямски елит, който управлява в момента ще се види принуден да премащабира средносрочната си стратегия и в този смисъл публикуваната от „Милиет” карта, на която между другото, никой в Турция не обърна сериозно внимание ще се окаже от ключово значение от тук нататък, или поне такова е намерението в започналата голяма игра между Ердоган и Йоджалан, за която ще стане дума по-долу.

От друга страна, като цяло фиаското на политиката за „нулеви проблеми със съседите” при по-внимателно вглеждане, някак си твърде удобно се разпада на вектори с противоположни резултати. Война със Сирия, ледников период с Израел, но „приказни” отношения с доминирана от туркофили България, лицемерно съчувствие към Гърция и т.н.

Всички тези процеси изискват разбира се сериозен анализ, но още отсега мога да кажа, че имам усещането, че ориенталската мудност на турците се промъква и във външната им политика. И не е само усещане. Всички факти сочат, че Турция следва събитията, а не ги предвижда, още по-малко предизвиква. С много малко изключения – например, преднамереното блокиране на отношенията с Израел в полза на лидерство в м��сюлманския свят.

И в тази доста блокирана позиция, с изглед за липса на полезен ход, нещо се случва.

В този момент, лично башбаканът Ердоган пое нещата в свои ръце и спретна много хитроумна сделка, която аз ще нарека „Планът Йоджалан”.  След многомесечни преговори със затворения кюрдски лидер, които турското разузнаване МИТ проведе, без всякакво съмнение по поръчка лично на Ердоган, се стигна до въпросното писмо и „новата ера” – на братство и любов с кюрдите…

2 част

Някои наблюдатели в Турция се изхвърлиха, че със заиграването си с Йоджалан и кюрдите, Реджеп Тайип Ердоган е поставил на карта политическата си кариера. Струва ми се, че подобно твърдение е малко пресилено. Башбаканът не е такъв човек и с цялото си политическо развитие досега го е доказал. Неговата „умереност” във всичко, призната му от всички, не предполага хазартни рискове и игра ва банк.

Истината е, че е точно обратното. Единственият път към продължаване на върхова политическа кариера на лидера на турските ислямисти е президентския пост, след като сам Ердоган ограничи премиерските си възможности само до три мандата, последният от които изтича. Това предпоставя ясен план, който се подготвя от години. Промяна на конституцията, прехвърляне на огромни пълномощия за президентската власт в Турция, която в момента е повече представителна и подготовка за спечелване на последващите президентски избори. Разбира се, за тази цел на Ердоган му трябват сериозни козове пред избирателите, козове, които рязко да освежат образа му на политик, още повече, че поне в два аспекта башбаканът се „натовари” със сериозни провали – приемането на Турция в ЕС буксува вече сякаш за постоянно; във външната политика, особено регионалната (която за Турция е от първостепенно значение), негативите на правителството му като че ли надхвърлят позитивите.

Втората причина за активирането на планът „Йоджалан” е буксуването и на стратегическата турска външно-политическа доктрина „Неоосманизма”. Световните развития се ускоряват и не оставят време на Анкара за ориенталско темпо в „усвояването” на целевите райони на неоосманизма. Западът и най-вече американците, към които Ердоган и екипът му систематично се отнасят с огромно ��одозрение, продължават да подхранват турските опасения. Атаката им срещу Сирия, буквално взриви всички планове на Ердоган за мека инвазия по арабския вектор. Накратко казано, западните му партньори чрез сирийския сценарий го насадиха на пачи яйца и силно ограничиха маневреността му. И го настъпиха по мазола.

Атаката срещу Сирия е де факто план за фундаментално прекрояване на енергийната карта в региона, при което естествено, никой на Запад не си и прави труда, нито има желание да предвиди парче от баницата за Турция. Катарски, иракски и т.н. въглеводороди трябва да бъдат „усвоени” и прекарани към Средиземноморски терминали и роля в този лаком обяд е предвидена само за транснационалните концерни, чиито интереси на практика брани Западът.

И в цялата тая геополитическа суетня за Турция кюрдската карта се превърна в първокласен коз. Само, че първо трябва да го получат при раздаването. Защото освен самите турски кюрди, които непрекъснато заплашват да подпалят в Турция гражданска война съществува още един никак не маловажен кюрдски азимут и това е автономния Иракски Кюрдистан на Барзани, около който напоследък се завихриха твърде много интереси. И с който Турция е вече много сериозно обвързана.

Само за миналата година от целия турски експорт в Ирак в обем на около 11 милиарда долара, над 70% бе насочен към северната кюрдска автономия. А тъкмо там са едни от най-големите находища на въглеводороди в Ирак.

Добре е да се знае, че съществува тайна договореност на Ердоган с Барзани, Турция да получи концесия за разработване на нови нефтени и газови находища в Северен Ирак, а също привилигеровани цени за внос на електричество от кюрдската автономия към Турция. Срещу това, Анкара се задължава да осигури благоприятни условия на иракските курди да развият инфраструктура от тръбопроводи за експорт на нефт и газ от Северен Ирак към турските пристанища, за да може правителството на североиракската кюрдска автономия да е независимо от централното правителство в Багдат. Залозите са наистина огромни както за Барзани, така и за Еродоган. Да не забравяме и че подобна сделка ще помогне на Турция да преодолее хроническия дефицит по текущата си сметка, защото 70% от над 80-милиардния външно-търговски дефицит на страната се пада на вноса на енергоносители.

Смятам, че сега разбирате, колко широкомащабен и жизнено важен за бъдещето на както на самия Ердоган, така и на Турция като кандидат за регионален лидер е спечелването на кюрдския коз.

Ето това е същността на плана „Йоджалан”, който Реджеп Тайип Ердоган активира през март и чиято цялостна структура все още не сме и зърнали. Едва ли пречупването на волята на кюрдския лидер е единствения и дори главен елемент от този план. Но какво има в торбата на Ердоган тепърва предстои да видим.

Отделен е въпросът дали башбаканът е преценил достатъчно критично вътрешните процеси и настроения сред кюрдските партии, военните им формирования и въобще сред кюрдите в Турция и дали думата на Йоджалан ще е достатъчна, за да си осигури Ердоган здрав тил в разгорялата се битка за регионално лидерство, където отново решаващи ще бъдат тяхно величество въглеводородите. Защото единствено при спечелване на тези многобройни битки, управляващите в Анкара могат да разчитат картата на „Нова Турция” публикувана „случайно” в „Милиет” да стане реалност.