Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

По същество централната банка на САЩ е конгломерат от частни банки, които определят основния лихвен процент и печатат долари за правителството срещу лихва!!!

В предните публикации разгледахме състоянието на „най-екзотичния” национален дълг в цялата световна история – американския – който през 2009 г. ентусиазирано върви към достигането на границата от 12 трилиона долара, както и на изпразнения от съдържание долар, обезпечен понастоящем до по-малко от 4 цента! Тук ще открехнем завесите, за да разгледаме, кой стои зад цялата тази екзотика

Томас Джеферсън (1743 – 1806), 3-ти президент на САЩ, 1801-1809 г.:”Аз вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи, отколкото редовната армия”.

Хенри Форд (1863 – 1947): “Добре е, че народа на тази страна си няма и понятие от банковата и паричната система, защото ако имаше, вярвам, че още утре, преди да съмне, щяхме да сме в революция… Единствената цел на тези финансисти е контрол на света, чрез неизплатими дългове…”

След неимоверно масирана десетгодишна кампания, водена от специално пристигналия за целта немски банкер Пол Варбург, Дж. П. Морган и Рокфелерови се достига до подписването от президента Уудроу Уилсън на Акта за Федералния резерв на САЩ, който влиза в сила през 1913 г. Всички споменати банкери са доверени лица на Ротшилд, чийто дядо Амшел Ротшилд, е произнесъл знаменитата фраза: „Дайте ми правото да емитирам и контролирам парите на една държава, след което въобще няма да ме интересува кой създава нейните закони”. Подписването на Акта за Федералния резерв става в голяма степен възможно след Банковата паника от 1907 г., която подготвя широката публика за радикални финансови реформи. Истината обаче е, че въпросния финансов срив е предизвикан от умишлените машинации на Дж. П. Морган. И така, след повече от столетие видими и невидими борби за овладяване на най-бързо развиващата се нация в света, банкерите успяват. Първият председател на Федералния резерв на САЩ е … естествено Пол Варбург. Джеймс Куин, един от най-яростните съвременни критици на Федералния резерв (Фед), заяви в една своя статия от март тази година: „Повечето американци считат, че Фед е част от правителството. Грешат. Това е частна компания, притежавана от акционери. Фед е собственост на най-големите банки в САЩ. Има акционери клас А, B и C. Тайна е обаче кои точно са банкит��. Защо ли? Най-вероятно е най-големите банки в страната да са и мажоритарни собственици. Това обяснява ли защо Citicorp, Bank of America и J. P. Morgan, въпреки че са неплатежоспособни, се подкрепят от Бен Бърнанке (шефът на Фед) и Тимъти Гайтнър (министър на финансите)?”. 

Частна компания

Заявлението на Куин не е част от някакви конспиративни брътвежи, а самата истина. Централната банка на САЩ е частна структура, базирана на частен капитал и разбира се носи печалба. След създаването на Федералния резерв (виж диаграмата и справката), той прибира всичкото злато за обезпечение, печата банкнотите за цялото обращение и ги предоставя на Министерството на финансите срещу лихва. „Световните” американски пари не принадлежат на американското правителство, а на частните банки – членове на резерва. Чрез основния орган на резерва – Федералния комитет за операции на открития пазар (ФКООП) – се извършват и контролират всички операции на паричното предлагане. Любопитното е, че и вътре в системата на Федералния резерв някои са „по-равни” и това естествено са отново нюйоркските банкери. Единствено Нюйоркската федерална резервна банка, респективно нейното Бюро за операции на открития пазар извършва посочените операции за контрол на паричното предлагане. Единствено президентът на резервната банка в Ню Йорк е задължително член и зам.-председател на ФКООП. Това са огромни правомощия и реално предават властта във Федералния резерв на банкерите от Ню Йорк, които са най-дълбоко оплетени с международния банков картел.

Машина за инфлация

От самото си създаване Федералният резерв действа системно и почти безпрецедентно като добре смазан механизъм за производство на инфлация. Методите са няколко, филигранно шлайфани и напълно законни, но мястот�� не ни позволява да ги разгледаме детайлно. Ще посочим обаче резултата – от 1913 г. до днес доларът е обезценен с 95%(!!!) при почти никаква инфлация в столетието преди създаването на резерва! Ще кажете, защо е нужна тази чудовищна инфлация. Простата причина е, че банкерският картел в своята световна експанзия се нуждае от огромни количества лесни и евтини пари. Няма по-лесни и по-евтини пари от тези, които си печаташ сам в собствената си печатница. Особено след като си наложил долара като световна резервна валута. Вероятно някой ще оспори, че тази теза е твърде опростенческа – в едно изречение, сигурно така изглежда, но и след няколко страници пояснения, резултатът ще е същият, не е нужно да си завършил Станфорд, за да го разбереш. Вторият момент, който следва да се отбележи, е че шашардисани от най-прекрасно действащата пропагандна машина в света, ние всички обичайно гледаме, с провиснали ченета и дълбоко чинопочитание в зениците, на прехвалените гуру от финансовата върхушка, като на богове. А те не са. Подклаждани от огъня на собствената си алчност и самонадеяност, навремени „великите” губят елементарния здрав разум на най-обикновения работник или служител. Така се стигна до трагедията, сполетяла Америка и света през 1929 г., виновник за която е стопроцентово Федералния резерв на САЩ. Без да изброяваме всички доводи на критиците, ще отбележим само, че световно признатият икономист от Чикагската школа Милтън Фрийдман е абсолютно категоричен, че Федералният резерв е причинил Великата депресия чрез рязко ограничаване на паричното предлагане в момент, в който пазарите на живот и смърт се борят за ликвидност. Конгресменът Рон Пол в същата връзка заявява: „От Великата депресия, през стагфлацията от 70-те, до спукването на дотком-балона миналата година (речта му е произнесена на 10 септември 2002 г.), всяко икономическо сгромолясване, изстрадано от страната ни през последните 80 години води директно до политиката на Федералния резерв. Резервът следва упорито политика на наводняване на иконо��иката с лесни пари, водещо до неправилно разпределение на ресурсите и изкуствен „бум”, последван от рецесия или депресия, когато създадения от резерва балон гръмне…”

Който копае гроб другиму…

Катастрофата от 2008-ма, този път с ипотечните кредити, отново е изцяло стопроцентова заслуга на Федералния резерв. С това не ви казваме нищо ново. Новото е, че в последвалите реакции, включително и до момента няма нищо ново. И това ново е страшно. Не само за американците. За целия свят. Империята загива. И като загива, се опитва да повлече и останалите. А имперските велможи, безотечествените банкери от Уолстрийт, самозабравили се идолопоклонници на Мамона, са вече до такава степен вторачени в собственото си величие, че сами започнаха да падат в капана, заложен на американските данъкоплатци. Невероятно, но факт – една от банките-бащи на Федералния резерв „Леман Брадърс”, се препъна и отиде в небитието. И други влъхви като АИГ и „Морган” бяха на път да го последват, но релето сработи и автоматичната процедура „Барон Мюнхаузен” влезе в действие – клатушкащите се, замаяни банкери се самохванаха за косата и се поиздърпаха до кръста от тресавището, ще рече печатницата на техния федерален резерв заработи с пълна пара и с помощта на политическите си протежета се зае да налива долари в бездънните каци… И отново американският и световен плебс плаща щедро за струващите под 4 цента новоизпечатани хартишки с робски труд, за да се въздигнат отново патрициите в целия си блясък. Дали пък не е за последен път?

Тимъти Гайтнър – лоша прогноза

Като че ли е за последен, защото назначаването на Тимъти Гайтнър за министър на финансите е възможно най-лошата прогноза. Този „избор” на Обама е последното дока��ателство, което ще ви представим за същност на съвременното американско управление, напълно овладяно от банкерската котерия, която вече близо век се спотайва зад Федералния резерв. Кой е Тимъти Гайтнър? Работил в администрациите на – Рейгън, Буш-баща, Клинтън, Буш-син, референт на Кисинджър – Гайтнър става президент на Федералната резервна банка в Ню Йорк през 2003 г. и в това си качество и зам.-председател на ФКООП. С риск отново да бъдем упрекнати в опростенчество ще подчертаем, че тъкмо той е най-видимият представител на тези, които доведоха до катастрофата от 2008 г. И тъкмо на виновника се възлага да оправи нещата… Щеше да е смешно, ако не говорехме за твърде сериозни неща, включително и за нашето собствено бъдеще!

Приключвам с един цитат на участник в български уеб-форум, по повод смехотворните възторжени възклицания на дежурния редактор на сайта във връзка с назначаването на Тимъти Гайтнър за министър на финансите: „Който знае, какво означава Ню-Йоркския ФЕД в комбинация с Кисинджър, ще се досети каква политика ще води новия министър. Жална им майка на всички свестни американци. Фед вече ускори печатницата, сега просто ще подава гориво регулирано”.

(Първа публикация на статията е в седмичника в.„Десант“, юни 2009)

Валентин Фъртунов

В началото бе… „глобалното затопляне”, сега като ни измръзнаха опинците стана – „глобални климатични промени”, но готвеният климатичен данък от 500 лв годишно за всеки работещ едва ли ще отпадне!

Първи съзря ужасяващата измама и заби камбаната великият американски писател и мислител Майкъл Крайтън във великолепната си книга, колкото трилър, толкова и научен труд – «Състояние на страх». Тя окуражи сериозните учени да излязат от мълчанието и да кажат истината за една от най-големите фалшификации в историята на човечеството – измамата, че вследствие на човешката дейност климатът на земята се затопля.
Както ни съобщи Франс прес ръководителите на страните от клуба Г-8, на срещата си в Акуила, решили да съкратят до 2050 г. емисиите си на парникови газове с най-малко 80 процента спрямо равнищата им от 1990 г. Целта била глобалното затопляне да бъде ограничено до 2 градуса по Целзий.

Има обаче един малък проблем

По-точно – два.
Първият е, че в последните десет години няма глобално затопляне. Да-да, правилно прочетохте. От 1998 година насам няма глобално затопляне. За да не съм голословен – вижте диаграмата, изготвена въз основа на измерванията на реномирания център за климатични изследвания Хадли и сателитния модул на НАСА.

Графиката ясно показва, че температурите не се покачват, а дори спадат. И понеже на същата диаграма е представено и продължаващото „драматично” нарастване на емисиите на отделяния от човешката дейност, т.н. антропогенен въглероден двуокис, тук изскача

От засада и вторият проблем

А той е, че човешката дейност няма нищо общо с поредния цикъл на глобално затопляне на планетата. Иначе как да си обясним, че отделяният въглероден двуокис продължава стабилно да си расте, а температурите от цяло десетилетие престанаха да го следват?
Ще кажете, в такъв случай защо ни мътят главите с тия щуротии, и онези в Г-8, толкова ли са задръстени, че подписват грандомански декларации, заплашващи да обърнат световната икономика с краката нагоре?
Въпросът е резонен. Колкото до мътенето на главите, те винаги са ни мътили главите. А дали са задръстени големите момчета, не знам. Не ги познавам. Но едва ли. Това, което знам със сигурност е, че големите момчета винаги са ни манипулирали, мътили са ни главите с помощта на поредната пета колона, в случая наричаните на Запад деликатно „алармисти”. Но по този резонен въпрос ще поразсъждаваме по-нататък
Сега нека се разтършуваме из килера, да видим дали ще хванем беладжията, който ни прегряваше във втората половина на миналия век. Защото вие както винаги сте прави да поставите ребром въпроса – щом парниковите емисии, не ни прегряват,

Тогава Кой?

Той!
Да, нашата любима звезда, около която се върти планетата ни, заедно със всичките ни съдби и житейски драми. Нашето слънце. То, както знаете има цикли на слънчева активност с период около 11 земни години. Има си �� слънчеви петна. Колкото повече петна има през даден цикъл, толкова по-висока е активността му, толкова по-голяма излъчваната радиация, толкова по-масирано въздействието върху планетарната му система, в това число върху нашата Земя.

Само, че понастоящем…

„..Това е най-тихото слънце, което сме виждали почти от век” – възкликна наскоро пред британския вестник „Индипендънт” специалистът по слънцето от НАСА Дейвид Хатауей. Но както продължава коментара си вестника, обсъждането на това наблюдение не е плод просто на научна любознателност. Фактът на „тихото слънце” може да окаже влияние върху всеки и всичко на земята и да доведе до немислимото за мнозина: цялостно преразглеждане на така наречената „наука” стояща зад глобалното затопляне (ВФ: бих добавил – зад истерията с глобалното затопляне).

Да спрем с научната аргументация. Истината е, че има изобилие от изключително сериозни научни изследвания, които правят на пух и прах цялата тази глобална психоза. Дори и в най-синтезиран вид доказателствата, че бялото е бяло, а черното черно биха заели десетки, ако не и стотици страници! Кой ще седне да ти чете подобни масиви в мрежата! По-добре да ви разкажа

Една друга история

съвсем кратка, за да ви обясня, защо без да съм учен-изследовател никога не съм приемал насериозно цялата тази истерия.

Аз съм морски човек, роден съм и съм израсъл на брега на Черно море. Преживял съм всякакви любови, но дълбокото и ненаситно преклонение пред морето все така си остава живо и изгарящо и очевидно и до края ми, няма да се промени. Няма да забравя как през осемдесетте години на двайсти век включително и моя милост надигна глас срещу замърсяването на Черно море. Бяха вопли и гневене, че това затворено море, което е клоака и на Европа и на Кавказ и на Мала Азия, загива. Загинало е. Тогава особено гласовити суперавторитетни учени каканижеха – при тази степен на замърсяване на Чéрно море ще са му нужни минимум 300-400 години за да възстанови екологичния си баланс, ако въобще някога го възстанови. Край – няма риба, няма цаца, няма плаж….
После дойде 1989-та. Изтокът се срина. Западните победители, къде директно, къде чрез петите си колони, побързаха да разгромят в настъпилото безвластие цялата индустрия �� селско стопанство на Източна Европа, включително и на България. Някъде през 1992 година, успях да се измъкна от денонощната въртележка на бизнес начинания и предприемаческа еуфория и тръгнахме да отдъхваме активно за няколко дни. Не се съмнявате за посоката, нали! По брега, във водата, под водата, по скали и по пясъка и се стъписахме още след стъпването в първото заливче!
Боже, това нашето море ли е!?

Какво стана с мазната чернилка!? Къде са полюшкваните от вълните боклуци!? Какво е това прозрачно море (на Китен до скалите разглеждахме рибоците при дъното на 15-16 метра!)… А риба, рибичка всякаква, за каквато и да се размечтаеш – пред очите ти е, на скарата ти е. Хайде да спрем с пороя от удивителни. Вече разбрахте колко бяхме шашнати, предполагам, че мнозина от вас са го изпитали лично.
За някакви си смехотворни 3 години от спиране на паневропейското замърсяване чрез Дунав и украинските реки, нашето скъпо затворено море се бе самопречистило. Триста ли? Четиристотин? Не,

Само три години!

Мисля, че ме разбрахте.
Науката е едно нещо, научното говорене – друго, а псевдонаучното, в угодлива услуга на някаква заинтересувана потребителска мрежа – съвсем трето нещо.

Това са част от мислите, които ме засипаха тогава, през 1992-ра на брега. Бях излязъл току-що от приятно хладната вода и се запътих към хавлията си. Понечих да легна, но забелязах колона мравки, които в монотонния си дисциплиниран стил я пресичаха по диагонал, а и вятърът бе нахвърлял шепа пясък. Без да се замислям се наведох, грабнах хавлията и я изтръсках енергично, после отново я застлах. Беше чиста, като девствена и ни мравка, ни песъчинка. Погледнах кадифено надипления гръб на морето и се разсмях от душа за изумление на близките ми. С един замах се бях отървал от пречкащите ми се мравки и песъчинки. Бях достатъчно голям спрямо тях и го направих…

В този ден от календара на 1992-ра година се отървах веднъж и завинаги от антропоцентризма си. Не можем да й причиним нищо. Абсолютно нищо. Твърде дребни сме. Планетарни мравки. С живот, колкото един времеви квант.

Толкова за антропогенния въглероден двуокис и „причиненото” от човека „глобално затопляне”. И да го има това затопляне, ние сме, както казват руснаците – ни при чем!

Вместо епилог: СТАВА ДУМА ЗА ПАРИ, ЗА МНОООООГО ПАРИ!

Най-смешното, а всъщност – най-трагичното в цялата история е, че след като тазгодишната люта зима окончателно показа и на най-лековерните, че с мита за глобалното затопляне е свършено, цялата алармистка псевдо-еко сган, ведно с гнусните международни бюрократи от ООН, ЕС и прочее, изключително пъргаво се извъртя на 180 градуса и светкавично замени терминологията. Вече няма глобално затопляне, драги читатели, забелязали сте. Вече има „глобални климатични промени”. Нищо особено, разликата не е голяма нали! Какво значение има дали е затопляне или захладняване! Важното е климатичната истерия да продължава и големите пеликански гуши на манипулаторите да продължават да се пълнят с парички от нормалния човешки страх на милиардите жителите на земята.

Парички ли? – ще запитате вие, какви парички, нали ставаше дума за бъдещето на планетата? Скъпи приятели, когато някъде се вдигне вой до бога и всички – управляващи и вечни опозиционери – станат подозрително единни в грижата си за бъдещето на планетата, не се захласвайте по утопичната хармония настъпила в цивилизацията ни, а тръснете глава и се опомнете – подложените сте на тотална манипулация, което означава че става дума не просто за пари, а за много пари! Преди конференцията за глобалното затопляне в Копенхаген през миналата есен, завършила за наше щастие с грандиозен провал, евробюрократите бяха спастрили вече и програма как ще ни съдерат кожите чрез „глобалното затопляне”.

Във връзка с така наречената амбициозна програма на ЕС „20-20-20” – целяща до 2020г да се намалят емисиите на парникови газови с 20%, спрямо емисиите от 2008г, делът на електроенергията, добивана от възобновяеми източници да се повиши на 20% и да се повиши с 20% енергийната ефективност на икономиката, ще ви цитирам една прелюбопитна финансова схема публикувана в интернет сайта www.eko.com :
„Тъй като помощите и финансовите плащания (ВФ: за борба със затоплянето) ще идват от бюджета на Европа, какво означава това за България и българският данъкоплатец?
– „вноски“ между 7 и 28 милиона евро годишно до 2012 година.
– „вноски“ м��жду 30 и 220 милиона евро годишно в периода 2012..2020 г.

Колко ще струва на България повишаване на делът на възобновяеми източници в родната енергетика до бленуваните 20%.? Оценките за това са противоречиви, но грубите първоначалните оценки сочат цифри от порядъка на 10 милиарда евро.
Колко ще струва на България повишаването на енергийната ефективност на икономиката до по ефективните „20%“. ? Първоначалните неточни оценки сочат суми от порядъка на 3… 4 милиарда евро.
Но какво означават за нас, обикновените данъкоплатци тези цифри? В най-лошият случай за 10г, България ще трябва да осигури 20 милиарда евро, което е по 2 милиарда евро годишно допълнителни харчове. Тези пари няма от къде да дойдат, освен под формата на допълнителен данък, каквото е положението в развитите европейски държави като Великобритания… Този непопулярен данък, който, ако горепосочените цифри са верни, ще изисква допълнително 500 лв годишно от всеки работещ или средно по около 40 лева месечно.”

Да ви коментирам ли, че само от малка Българийка разните екоинституции, екопрограми, екоорганизации, екофирми, екобизнесмени, екополитици са намислили да смучат по 2 милиарда евро годишно!!! Или и сами ще се справите! Хайде да не ви обиждам интелигентността.

Това е положението момчета и момичета – ей, за това ни промиват мозъците, затова са тия истерични напъни по всички медии – става дума не просто за пари, а за мнооооого пари! Толкова за грижата за бъдещето на планетата – загрижили се пеликаните за рибоците…

Още по темата: Георги Ганев „Облаци пред всеобщото съгласие“, Капитал

David Whitehouse „The missing sunspots: Is this the big chill?“, The Independent

Лъжи за климата на земята, Център за либерални стратегии – блог

Nir Shaviv „The inconvenient truth about the Ice core Carbon Dioxide Temperature Correlations“