Валентин ФЪРТУНОВ
Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс заяви в Уест Пойнт: „Всеки бъдещ министър на отбраната, който посъветва президента отново да изпрати голяма сухопътна американска армия в Азия или в Близкия изток, или в Африка, трябва да си прегледа главата.”
За да добием ясна идея защо настоящият военен министър изпадна преди седмици в подобно горчиво откровение пред курсантите от военната академия Уест Пойнт, няма да е зле да прочетем отново макар и съвсем накратко военната история на щатите от последните петдесетина години, когато американците водят 4 мащабни и сравнително продължителни войни в широка Азия – Корейската, Виетнамската, Афганистанската и Иракската.
Кор��йската война
Съдбата на Корея след края на Втората световна война в значителна степен наподобява съдбата на Германия след края на войната. СССР и САЩ след като разбиват и изхвърлят японската армия, окупирала Корейския полуостров установяват две зони, разделени по 38-я паралел – Северна и Южна. Съответно в двете Кореи биват установени марионетни правителства. Войната избухва след севернокорейско нападение и продължава от 25 юни 1950 до 27 юли 1953. Това е първият горещ сблъсък в рамките на вече започналата студена война между САЩ и СССР. По ред причини Сталин не желае пряко да се замесва във войната и изпраща само пилоти и военна техника, а Китай – военни сили. САЩ обаче, освен военно-въздушни ескадри влиза в Корея със значителни сухопътни части, към които се присъединяват и англо-саксонските му съюзници от Канада, Австралия и Великобритания.
Във войната от двете страни се дават общо между 2,400,000 и 5,600,000 жертви. Участващата във войната 480,000 американската армия дава над 36,000 убити и безследно изчезнали и почти 78,000 ранени.
Войната не е успешна за САЩ, като в допълнение нанася тежки психологически поражения в американското общество.
Виетнамската война
До 1954 г. Виетнам е френска колония, въпреки формалния акт за независимост от 1945 г. Виетнамците се вдигат срещу французите и ги разбиват, но тяхното място е заето от САЩ, които поставят марионетно правителство в Южен Виетнам и запчва една 20-годишна война. Срещу Америка е не само армията на Северен Виетнам, но и много мощното партизанско движение Виетконг в самия Южен Виетнам, а СССР тайно снабдява виетнамците с оръжия.. Войната придобива особена ожесточеност след убийството на Кенеди, при неговия наследник Линдън Джонсън. САЩ извършват много жестокости и военнопрестъпления като клането в с. Ми Лай, използват химическо оръжие, напалм и огромни количества пестициди за обезлесяване на страната, вследствие на което и до днес хиляди виетнамци страдат от малформации. Жертвите сред виетнамските армии и партизаните достигат 3,350,000души, а сред цивилното население между 2 и 4 милиона.
Американската армия участва с немислимите 549,000 души в тази война и дава над 72,000 жертви и безследно изчезнали, над 150,000 ранени и над 50,000 самоу��или се ветерани от 1975 г насам. Виетнамската война завършва с пълен разгром на американската армия и с чудовищни социални травми за американския народ.
Афганистанската война
Тази война започна още на 7 октомври 2001, по-малко от месец след атентата от 11 септември, което само по себе си поставя интересни въпроси, както за войната, така и за самия атентат. Войната продължава и до момента с някакви неясни планове за приключване към 2014 – 15 г. Нейната основна цел беше ликвидирането на митичната Ал Кайда и нейния лидер, бившият агент на ЦРУ Осама бин Ладен, вторичната цел на тази война бе свалянето на режима на телибаните. САЩ направиха всичко възможно да принудят страните от НАТО да се включат и успяха. Първоначално американците постигнаха успехи със свалянето на талибаните от власт, но към 2006 г. Вече бяха въвлечени в изтощителна партизанска война и низ от неуспешни сражения.
Към момента според някои източници американските войници в Афганистан са 98,000. Жертвите, които САЩ са дали са 1500 души, ранените са около 10,000.
Американските генерали посочват, че за спечелване на войната ще е нужна 500,000 армия и около 5 години.
Иракска война
Тази война започва на 20 март 2003 г и реално продължава и в момента. Официалният повод за нея са оръжията за масово поразяване, които уж режимът на Саддам Хюсеин бил произвеждал, както и подкрепата на режима за Ал Кайда. С течение на времето се оказва, че и двете тези са откровени лъжи на разузнаването на САЩ. Войната беше проведена против правилата на международното право и доведе до сериозен сблъсък с Европа. Истинската причина за тази особено мръсна война е намерението на Саддам да прехвърли продажбата на петрол от долари във евро, което би дало пример и на други нефтени експортьори, а това означава краят на доларовата система, т.е. край на американската световна империя. След първоначалния разгром на иракската армия, свалянето на Саддам, и екзекутирането му, американците затънаха в хаоса на скрита съпротива и асиметрични удари на бунтовниците. И ди ден днешен Ирак продължава да се окървява почти всеки ден и надеждите за някаква стабилизация на страната в обозримо бъдеще липсват напълно.
САЩ вкараха в Ирак 300,000 армия, дадоха над 4,400 жертви и над 46,000 ранени.
САЩ похарчили 1 трилион долара за войни
За финансовата 2011 г. Пентагонът поиска за Афганистан 117 милиарда долара
Експертен американски доклад, озаглавен „Цената на войната“, показва, че САЩ са изхарчили 1 трилион долара за военните операции в Ирак и Афганистан.
Това съобщиха експерти от изследователската група „Проект национални приоритети“ в щата Масачузетс.
Според доклада на анализиращата федералните бюджетни разходи група, разходите за войната в Афганистан, започнала през октомври 2001 г., и в Ирак – през март 2003 г., са превишили разходите за всички останали военни действия, водени от САЩ след Втората световна война.
По-рано анализатори от Изследователската служба на Конгреса изчислиха, че участието във Втората световна война е струвало на Съединените щати по цени от 2008 г. 4,1 трилиона долара, във Виетнамската война – 686 милиарда, във войната на Корейския полуостров – 320 милиарда, и в Първата световна войната – 253 милиарда долара.
За финансовата 2011 г., която започна на 1 октомври 2010, Пентагонът поиска за Афганистан 117 милиарда и за Ирак 46 милиарда долара.
Какво всъщност става!?
Всъщност, Гейтс преповтори думите на Дъглас Макартър след Корейската война, че Съединените щати трябва да избягват сухопътни войни в Азия. Тук веднага възникват поне три въпроса на които интересни отговори дава Джордж Фрийдман от американската частна разузнавателна агенция Стратфор:
1) Защо воденето на сухопътна война в Азия е лоша идея?
„Защото големината на силата необходима за първоначално окупиране на една страна е много по-малка от необходимата за да бъде умиротворена тази страна. Наличната сила за умиротворяване е много по-малка от необходимата, защото силите, които САЩ могат да разгърнат чисто демографски, без да отиват на тотална война, са просто твърде малки за да свършат работата, а пък размерът на силата нужна за да се свърши работата е неизвестен.”
2) Защо САЩ са принудени да водят тези войни?
„Очевидно и в четирите случая – по политически причини. В Корея и Виетнам за да д��монстрират на подозрителните си съюзници, че САЩ имат волята да се противопоставят на Съветския съюз. В Афганистан, за да изкоренят Ал Кайда. В Ирак причините са по-мътни, комплексни и по-малко убедителни, но Съединените щати, по мое мнение, нахлуха за да убедят ислямския свят в Американската воля.”
3) Каква е алтернативата, която би защитила интересите на САЩ в Азия без да се водят широкомащабни сухопътни войни?
„Алтернативата е дипломацията, дипломацията разбирана, не като алтернатива на войната, но като още едно средство в държавническото изкуство, успоредно на войната. Дипломацията може да намери общите точки между нациите. Тя може да се използва за да се определи враждебността между нациите и да се използва тази враждебност за да бъдат предпазени Съединените щати чрез отклоняване на вниманието на другите нации от конфронтиране със САЩ. Това е което се случи с Ирано-Иракската война. Не беше красиво, но още по-неприятна бе алтернативата… Затова доктрината Монро¹ трябва да бъде издигната до принцип на американската външна политика – не защото е много морален принцип, а защото е много прагматичен принцип.”
Е, уважаеми читатели, доживяхме и това – приближената до Пентагона група анализатори от тексаската агенция Стратфор надигна глас за връщането на САЩ към изолационизма. Това е симптоматично, като се имат предвид тесните връзки на Фрийдман с управляващата американска върхушка.
Нямам думи.
Империята даде заден ход,
напук на кресливите прогнози на разноцветни пишман коментатори, че в последните си издихания американската империя ще завлече целия свят в пъклото.
Все пак, това развитие не е чак толкова неочаквано. И в никакъв случай не отменя някои доста мрачни прогнози, като тази на проф. Галтунг, който допуска възможността да се стигне до крупни ексцеси в управлението на САЩ, включително военен преврат. Изолационизмът обаче е много мощно течение в американското общество, а и твърде нееднородно. Още миналата година, когато конгресменът Рон Пол изведнъж се оказа с едни гърди напред в надпреварата за републикански кандидат-президент стана ясно, че пластовете започват много сериозно да се разместват.
Забележета – през 1988 Рон Пол участва в президентските избори в качеството на кандидат на Либертарианската партия. Преди изборите през 2008 е претендент за издигане на кандидатурата му за президент на републиканците, но губи срещу Джон Маккейн.
Рон Пол се обявява за пълно извеждане на войските от Ирак, за излизането на САЩ от ООН и от НАТО, за ликвидиране на системата на Федералния резерв на страната и за ограничаване на намесата на държавата в регулирането на икономиката.
От друга страна, движението Тий парти, близко до Рон Пол, което е дълбоко консервативно, но и твърде популистко, при последните избори успя да вкара 30 свои представители в Конгреса!
Ако е вярно, че американските изолационисти вземат връх, сме на прага на епохални събития! Все пак, да изчакаме за още знаци, преди да си правим окончателни изводи.
______________________
¹Доктрината Монро e геополитическа концепция обявена от президента Монро през 1823 г. недопускаща европейска намеса на американския континент и аналогично – американска намеса в сферата на интересите на европейската колониална система
Анализът е публикуван във в.Десант
