Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Как се дере котка, как се фабрикуват „цивилни”жертви и има ли място за класическата западна демокрация в изпепелената от Томахоуци страна!

Когато говорим за Либия, ние всъщност мислим за България. Когато настървено подкрепяме убийството на Кадафи, ние несъзнателно изразяваме комплексите си на томително дълго мачкан народ, който не е могъл да убие своите сатрапи и се вливаме в едно глобално риалити шоу, където първосигналните ни инстинкти биват удовлетворени. Убиването на Кадафи е психологически оргазъм, виртуалното ни отмъщение към националните ни мъчители; това е причината дори да не се замислим чудовище ли е наистина Кадафи за либийците, откъде черпим информация за него, кой ни я поднася, какво цели с това анонимният „информатор”. Защото всичко това няма никакво значение в случая. Нас не ни интересува Кадафи, нито Либия, нас ни интересува България, собственото ни дередже и кой ни докара до него. Чрез ритуалното убиване на Кадафи ние просто изживяваме национален духовен онанизъм и поне за кратко, поне символично получаваме жадуваното отмъщение. Майната му на Кадафи, нас ни боли от сметките за тока, за парното, от златните картофи, от липсата на бъдеще за децата ни, от бавното социално умъртвяването на нашите старци, от откраднатия ни живот и поругания ни шанс за щастие…

Тук обаче аз ще ви говоря за Кадафи, ще си говорим за Либия и либийците, ще раздираме бляскавите завеси на това всъщност абсолютно фалшиво риалити шоу, което американски притежаваните световни медии са ни спретнали по поръчка на управителите на света. А вие няма да си позволявате инерцията на зомбирано плямпане в стил „Дърдорковци за демокрация”. Вие ще оставите настрана всичките си предразсъдъци и окървавени чувства, за да размишляваме заедно върху известните и неизвестните факти и всеки един от тях ще поставим под съмнение. Накрая може би все пак ще успеем да сглобим пъзела, който силните на света с целия си потенциал, а той е огромен, ни пречат да наредим, за да не видим зловещия цинизъм на матрицата, в която са ни поставили. От нас не се иска нищо друго, освен да мислим с главите си и да изплюем натъпканите услужливо в устата ни клишета.

В статията си отпреди няколко дни по същата тема ви цитирах културолога Владислав Тодоров, който заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло”.
Това размишление на един много умен българин, който между другото преподава в Пенсилванския университет, бих ви посъветвал да го прочетете още няколко пъти много внимателно, защото тези няколко реда изчерпателно обясняват цивилизованото варварство на Запада в региона на Близкия изток, а и не само там. И особено важно – защо цялото говорене на западната пропаганда по отношение на Кадафи и Либия е безсрамна фалшификация. Аз ще ви го кажа само в един ред – в полуфеодална Либия не може да се трансплантира демокрация – абсурдно е! Полуфеодална Либия има жизнена потребност от Кадафи – без него (или друг подобен на него) страната ще се разпадне на племенен принцип и ще престане да съществува (за радост на мазния корпоративен интерес).

Тук ще ви представя съвсем кратки фрагменти от статиите на двама западни журналисти, които правят за смях пропагандните напъни на метрополиите чрез прости факти и аргументи:

Либия, където се одираха котките от Дебора Бил
…Либия, чрез държавната си компания НОК (NOC – National oil corporation), има договорна система, различна от всички други, използвани в останалия свят. Споразумението ЕПСА (EPSA), което много компании подписваха в Либия, не предвижда лицензни такси, разделяне на оперативните разходи, други такси: нищо от всичко това. Много по-просто е, правителството прибира своя дял от брутната продукция. Компаниите поемат сами производствените разходи, не плащат такси, нито права и разделят с Либия продукцията. Но не си мислете, че се дели петдесет на петдесет, нищо подобно…

…Уикилийкс с някои секретни документи=
23/07/2008: С ново споразумение, делът от продукцията на европейския консорциум (този, който работи в района на Марзук, б.а.) падна от 25% на 13%. Репсол, ОМВ, Тотал и Сага петролеум последваха други големи играчи в Либия и се подчиниха на натиска на НОК, подписвайки новото споразумение ЕПСА 4, което предвижда значително намаляване на дяла на международните компании. И ако някой се съмнява, ето ви на тепсия още един документ, в който се оплакват точно от твърдостта на НОК, и по-специално от автократичното управление на директора Шукри Ганем, Който, само миналата година обяви, че иска да разшири проблематичното споразумение Епса 4 и към компаниите, които досега са ползвали традиционните концесии. „По много начини може да се одере една котка”, отбелязва Ганем.

Не толкова подписаните задушаващи договори, колкото тази метафора не успяват да преглътнат международните компании. Ето ги и последствията…

Фокусът с Либия от Мигел Мартинес
Ако добре съм разбрал, нещата стоят така: Либия има правителство. Никога не съм гледал с особена симпатия на това правителство, защото зная некрасиви истории на имигранти, минали през тази страна, и защото при всички положения едно правителство след 40 години започва да се разваля. Като преводач, освен това, често ми се случва да се док��свам до хора, които работят в Либия, и съм събрал достатъчно оплаквания върху облика на тази капризна и непредвидима администрация.
Но тези мои емоционални съображения нямат нищо общо със законността. Правителството на Либия е безспорно легитимно в най-чистия смисъл. Може да издава паспорти, признати от другите държави, а най-яркият представител на страната – който по странен начин не заема никаква правителствена длъжност – се посреща с усмивки и ръкостискания от чуждите държавни глави. Сред които се нарежда не само Берлускони, но и Обама и Саркози…

…Не само аз нямам представа кои са бунтовниците: такава представа си нямат и всички журналисти, макар че ги изкарват герои. Въпреки всичко две предположения изглеждат доста приемливи: бунтовниците принадлежат на някои традиционни племена, недоволни от преразпределението на петролните печалби; и второ, явно изразяват силната неприязън на голяма част от населението срещу имигрантите от Черната Африка: факт е, че въстанието бе придружено от поредица кървави убийства на имигранти. Бунтът обаче срещна, поне така изглежда, враждебността на по-голямата част от страната и със сигурност нейните военни сили, и само за няколко дни претърпя няколко решителни поражения….

И точно тук, както ми се струва, се крие целият фокус.

В Либия всъщност противоречието не е – както е в Тунис, Йемен, Бахрейн или Египет – между въоръжените сили от една страна и маса от мирни манифестанти от друга. В Либия бунтовниците имат оръжия, танкове и даже един изтребител, който с гордост показаха веднага след налагането на Свободна от полети зона. Но тъй като не принадлежат към редовната войска, могат да бъдат определяни като „цивилни”, макар че са обучавани от чуждестранни войници (британски)…
(Превод Даниела Пенкова  – тук и тук можете да прочетете целите статии)

И така да обобщим телеграфно:
• Демокрацията е неприложима в страни като Либия на този етап на развитието им.
• Няма значение какъв е Кадафи за нас, за либийците той е стожер на либийската държавност.
• Кадафи смачка до нечувано ниски нива печалбите на петролните гиганти, ���одирайки котката” до кокал.
• Вследствие, личната гвардия на петробароните – западните президенти и премиери спретнаха под фалшив флаг наказателна операция.
• Всички хленчения за нещастни цивилни жертви на Кадафи, идващи от средите на „Дърдорковци за демокрация” са напълно безпредметни – армията на Кадафи воюва срещу въоръжени бунтовници.
• Цивилните жертви, вече над 60 са благодарение на ракетните и самолетни атаки на коалицията на западните петролни демокрации.
• Либийците правят живи вериги в защита на Кадафи, не защото някой с пушка ги заставя, а защото:
– БВП на глава от населението е $11,852 !
– Образованието и здравеопазването са безплатни, има повече висшисти на глава от населението отколкото в България.
– Електроенергията и водата са безплатни…

Спирам дотук. Мислете с главите си.

(Още една великолепна италианска статия по темата, преведена от Даниела Пенкова, ви препоръчвам да прочетете тук)

Валентин ФЪРТУНОВ

Винаги, когато се сблъскам с китайска стена от единогласие и единомислие изтръпвам, в очакване да се случи нещо много лошо или в най-добрия случай, нещо изключително нелепо…

Ситуацията в Арабия започна да придобива обичайните очертания на позиционна война, която с времето елегантно ще се приплъзне в позиционна игра. Тук-таме ще настъпят промени в дислокацията на основните сили. Най-вероятно по-умереният ислямизъм ще вземе надмощие в някои страни, в други роялизмът ще се укрепи още по-здраво с помощта на няколко десетки или стотици отрязани глави или няколко десетки или стотици милиона долара, раздадени на тълпите.

Почти никой не обърна внимание на факта, че емирите и шейховете от Персийския залив взеха, че се разшетаха и набързо благословиха влизането на войски от Саудитска Арабия, а вероятно скоро и от ОАЕ и други „приятелски страни” в островната държавица Бахрейн, в помощ на местния емир.
Дори в Либия, фактът, че Кадафи като че ли започна да взема връх, натиквайки обратно в бутилката джинът на междуплеменните раздори, не е кой знае колко необичаен.

Необичайно обаче е друго, че всички, като казвам всички, имам предвид точно това – абсолютно всички – ревнаха срещу полковника…
Десни и леви, богати и бедни, християни и мюсюлмани, и върхът на това акапелно оркестриране бе включването редом с американските първенци Обама и Клинтън, на

Абу Яхия ал Либи,

смятан за един от ръководителите и главните теоретици на „Ал Кайда“…
Еее, това вече ми дойде малко множко…

Но да проследим информационния поток:

БТА: ОБАМА ПРИЗОВА КАДАФИ ДА СЕ ОТТЕГЛИ
• САЩ и международната общност трябва да бъдат готови да действат бързо, ако се задълбочи хуманитарната криза в Либия, заяви Обама
Американският президент Барак Обама заяви, че целият свят е отвратен от насилието, извършено срещу либийците и призова Муамар Кадафи да напусне властта.
САЩ и международната общност трябва да бъдат готови да действат бързо, ако се задълбочи хуманитарната криза в Либия, за да спрат насилието срещу цивилни в Джамахирията, заяви още Обама.
Обама заяви, че САЩ проучват всички варианти във връзка с либийската криза, независимо дали те са военни или не военни.

Ройтерс: ВРЕМЕТО ЗА ЛИБИЙСКИТЕ БУНТОВНИЦИ ИЗТИЧА
• Докато международната общност се чуди какво да предприеме в Либия, времето за либийските бунтовници изтича.
Докато външният свят определи какъв да бъде отговорът на кървавата атака на либийския лидер Муамар Кадафи срещу обществения бунт, всичко в страната може да приключи.
Настъплението на по-добре въоръжените сили на Кадафи (които, както изглежда, нямат пощада към цивилни, докато щурмуват градовете на бунтовниците) изпревари бавното темпо на колебливите инициативи, обсъждани от европейски, американски и арабски лидери.
Призивът на Арабската лига към ООН да наложи забранена за полети зона, за да подкрепи бунта, бе приветстван от Франция, която се очерта като лидер в подкрепата за бунтовниците и ще бъде домакин на среща на външните министри от Г-8 в Париж днес.
Но други страни, особено САЩ и членки на ЕС като Германия, остават много предпазливи по отношение на военната намеса.

Франс прес: „АЛ КАЙДА” ЗОВЕ БУНТОВНИЦИТЕ В ЛИБИЯ ДА ПРОДЪЛЖАТ БОРБАТА
Във видео послание, разпространено днес на ислямистките сайтове, един от водачите на „Ал Кайда“ призова бунтовниците в Либия да продължат борбата срещу режима на Муамар Кадафи. Това е първата реакция на „Ал Кайда“ от началото на събитията в страната на 15 февруари. Именно на „Ал Кайда“ Кадафи няколко пъти хвърли отговорността за бунта. Абу Яхия ал Либи, смятан за един от главните теоретици на „Ал Кайда“, призовава либийците да продължат бунта си „без колебание и без страх и да натикат Кадафи в бездната на страданието“. Той ги предупреждава да не се оттеглят от битката, тъй като цената ще е „нови по-тежки десетилетия на потисничество и несправедливост от онези, които вече са понесли“. Внимавайте да не сложите оръжието, добавя той. „Либийците понесоха всякакви страдания в продължение на повече от 40 г. от Кадафи, който ги използва като опитно поле за смахнатите си идеи, за нелепата си безразсъдност, налудничавите си политически изцепки и глупавите си становища“, казва ислямистът.

АААААААА!..

В този момент, се чудиш дали ти иде да се просълзиш от това световноисторическо побратимяване между Запада и Ал Кайда или да отидеш да се прегледаш на психиатър! Защото в кухия, но лъскав западен свят в който живеем, лудостта отдавна се е превърнала в норма.
Интересно е да наблюдаваш как от безбройните граждански движения „Дърдорковци за демокрация” чак се препотиха да призовават Запада, да започне един нов Ирак, даже не толкова Щатите, колкото Европа, демек, сега е ред на ЕС, да започне да изнася демокрация, по американски образец, ред е на Европа да превърне Либия от суверенна държава в блато на гражданска война и всекидневни атентати, каквото с огромен успех постигнаха американците в Ирак.

Културологът Владислав Тодоров заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло.”

Изключително лаконично и изключително изчерпателно.

И всъщност така стигаме до ясната и откровена картинка на ставащото с Либия. Елементарно вглеждане в политическата антропология на това социално обединение, съществуващо самостоятелно едва от няколко десетилетия, показва, че политическите връзки там все още не са изкристализирали, за да можем да говорим за истинска политическа държавност. Връзките в пустинната държава са родови, кланови, племенни, на всичкото отгоре, племената са от една страна берберски, от друга арабски, има бедуини и каквото ви дойде на ум. За такава страна, в такъв регион е абсолютно абсурдно да се мисли за демокрация. За да съществува, на Либия е необходим силен център, който освен това владее тънкостите на изкуството да държиш в една ръка сноп пепелянки при което, нито да се изядат помежду си, нито да изядат ръката…
С други думи, демокрацията е един осран от мухите европейски сюртук, какъвто в Арабия днес, нито някой ще облече, още по-малко ще носи. И ако се вслушаме в печелившият принцип на всяко разследване

СЛЕДВАЙ ПАРИТЕ!

Тутакси ще забележим, че веднага след първите съобщения, че Кадафи си възвръща град след град от така наречените бунтовници, се появиха и първите съобщения, че цената на барела е паднала начаса с повече от долар!

Какъв е изводът?

Зловещата солидарност между Ал Кайда и Запада по отношение на Либия-Кадафи-бунтовници може да означава ужасно много неща, като например да се отклони или насочи вниманието на дърдорещата публика от или към едни или други проблеми; може да означава, че полковникът е еднакво неподатлив на манипулация за всички световни играчи; че в матрицата в която живеем нищо не е такова каквото изглежда и т.н. Бизнесът обаче, който по дефиниция е здравомислеща категория, отново показа, че предпочита логиката на реалностите, пред логиката на мечтанията, Либия-държава с Кадафи, а не центробежно блато с гражданска война на няколко фронта, умиротворявано с ракети, танкове и картечници от „световните демокрации”!
И най-вече, че с празно бръщолевене от типа на „Дърдорковци за демокрация” проблеми не се решават, проблеми се създават! Но това е друга тема на която скоро ще се спра специално.

Анализът е публикуван във в. Десант