Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин Фъртунов

Това твърди вече и Сорос в програмна статия, която ви представяме днес без съкращения

Хищникът  Сорос има навика от време на време да се изцепи на социално-политическо-икономически теми, било то в цяла книга, било то в по-кратка или дълга статия. Като всеки велик манипулатор в текстовете му има дузина капани и откровени измишльотини, но и трезви преценки и анализи на които спокойно можеш да се облегнеш при разсъжденията си за този отиващ си свят.

Въпросът е да отделиш сеното от плявата и всичко е наред, стига да уцелиш. Настоящата му статия, по мое мнение, е доста сериозна и оставя сериозно място за размисъл. Естествено, тезите и размишленията му за катастрофалното състояние на световната икономика спокойно могат да се елиминират, защото Сорос е така „пропит” от залязващия западен икономически модел, че каквито и очила да сложи няма да види очевадното.

Що се отнася обаче до състоянието и перспективите на ЕС, заключенията му звучат доста солидно и е добре да се прочетат от всички. А задявката му за „германската империя” почти дословно повтаря, това, което от години повтаряме от страниците на „Десант”.

Ще има ли „ІV-ти Райх” и иска ли го Меркел? Прочетете статията на Сорос, аз само ще добавя, че е много интересен фактът, че тъкмо в този момент папата е немец.

Не, това не е конспиративна теория. Чакат ни интересни времена, въпросът е дали ще ги доживеем в тоя глад и мизерия, които ни чакат, особено нас „от периферията”, както казва хищникът от унгарски произход.

Джордж Сорос:

Бъдещето на Европа зависи от Германия

Появи се балон, но не финансов, а политически и това ме кара да мисля, че кризата на еврото заплашва да разруши ЕС

Германия има само 3 месеца да спаси еврото и ЕС. Еврозоната повтаря онова, което често се е случвало в световната финансова система – кредиторите на практика прехвърлят бремето върху страните длъжници, като се отървават от собствената си отговорност за неравновесието. И ще трябва рязко да смени политиката си, ако иска да успее да се справи с кризата, заяви преди три дни Джордж Сорос (georgesoros.com) в реч на Седмия фестивал по икономика в Тренто, Италия. Ето какво каза той:

След краха през 2008 г. има широко признание от икономистите и обществото, че икономическата теория се провали. Няма обаче съгласие за причините и степента на провала.

Струва ми се, че провалът е по-голям, отколкото се мисли.

Той стига до основите на икономическата теория. Икономиката опита да се моделира по примера на Нютоновата физика. Тя се опита да открие всеобхватни и постоянно действащи закони, управляващи действителността. Но икономиката е обществена наука, а между природните и обществените науки има фундаментална разлика.

Социалната среда е съставена от мислещи същества, които вземат решения въз основа на приблизителни познания. Точно това икономическата теория се опита да омаловажи.

Социалните събития имат мислещи участници, които изразяват своята воля. Те не са странични наблюдатели, а въздействат върху вземащите решения, чиито решения пък влияят върху хода на събитията. Не съм достатъчно подготвен да критикувам теорията на рационалните очаквания и хипотезите за ефикасния пазар, защото като участник в пазара ги смятам за толкова нереалистични, че никога не съм си правил труда да ги изучавам. Това е самообвинение, но предпочитам да оставя на други подробната критика на тези теории.

Вместо това предпочитам да ви изложа коренно различен подход към финансовите пазари Вдъхновен съм от Карл Попър, който ме научи, че човешката интерпретация на

действителността никога не й отговаря напълно.

От една страна, хората се стремят да разберат ситуацията – това е познавателната функция. От друга страна, те се стремят да въздействат на ситуацията. Наричам го манипулативна функция. Двете действия свързват в противоположни посоки мислещите същества и ситуациите, в които те участват.

При познавателната функция се очаква ситуацията да определи вижданията на участниците; при манипулативната функция се очаква възгледите на участниците да предопределят резултата. Когато двете функции действат едновременно, си влияят взаимно.

Двете функции образуват кръгово взаимоотношение. Наричам това рефлексивност. При рефлексивна ситуация вижданията на участниците не могат да отговарят на действителността, защото действителността не е нещо независимо от тях – тя е повлияна от възгледите и решенията на участниците.

Погрешимостта и рефлексивността са свързани като сиамски братя.

Без погрешимост не би имало рефлексивност – макар че обратното не е задължително: разбиранията на хората могат да бъдат несъвършени дори при отсъствието на рефлексивност. Обективно погледнато, не съм открил рефлексивността. Други я признаха преди мен под други названия. Робърт Мъртън описа ефекта на самоизпълняващите се предсказания, Кейнс сравни финансовите пазари с конкурс за красота, където участниците се опитват да отгатнат коя ще се хареса най-много.

Но тръгвайки от погрешимостта и рефлексивността, аз се фокусирах върху проблемна зона, по-специално върху ролята на погрешните концепции и разбирания върху оформянето на поредицата събития, които доминиращите икономисти се опитаха да игнорират. Според мен финансовите балони не са чисто психически феномен Те имат два компонента: доминираща тенденция и погрешната й интерпретация.

Балоните се надуват, когато самозахранването е положително, т.е. когато тенденцията и нейната пристрастна интерпретация взаимно се подсилват. Постепенно разликата между тях нараства и става неудържима. След прехвърляне на кулминацията те се преобръщат и започват да си въздействат в обратна посока. Балоните обикновено са несиметрични: растежът е бавен, а пукането е внезапно и опустошително.

Според моята теория финансовите пазари произвеждат балони, докато има тенденция към равновесие. Откакто балоните нарушават равновесието на финансовите пазари, историята е белязана от финансови кризи. Всяка криза предизвиква регулиращ отгов��р. Така са се появили централизираното банкиране и финансовите регулации.

Зад невидимата ръка на пазара се протяга видимата ръка на политиците.

Вместо да правим безвременни закони и модели, трябва да изучаваме събитията в техния времеви контекст.

Кризата на еврото е особено показателна. Властите не разбират нейната същност – те си я представят като фискален проблем, докато тя е по-скоро банков проблем и проблем на конкурентоспособността. И прилагат грешно лекарство: не може да се намали дълговото бреме чрез свиване на икономиката. Кризата се разраства поради неспособност да се разбере динамиката на социалната промяна. Валидните до един момент политически мерки се оказаха недостатъчни в момента, когато започна прилагането им.

Как се случи това? Моят отговор е, че се появи балон, но не финансов, а политически. Той се отнася до политическото развитие на Европейския съюз и това ме кара да мисля, че кризата на еврото заплашва да разруши ЕС.

Твърдя, че сам по себе си ЕС е като балон Във фазата на своето раздуване той бе по определението на психоаналитика Дейвид Тъкет „фантастичен обект“ – нереалистичен, но изключително привлекателен. ЕС бе материализация на едно отворено общество – обединение на нации, опиращи се на принципите на демокрацията, човешките права и върховенството на закона, при което никоя нация или националност няма доминираща позиция.

Процесът на интеграция се насочваше от малка група прозорливи държавници, които по думите на Карл Попър се занимаваха с мирно социално инженерство. Те признаваха, че съвършенството е недостижимо, затова си поставяха ограничени цели и твърди срокове, след което мобилизираха политическата воля за малки стъпки напред, съзнавайки напълно, че щом ги извървят, ще проличи, че са недостатъчни, и ще се наложат нови стъпки.

Процесът се подхранваше от своя успех – много приличащ на финансов балон. Така Европейската общност за въглищата и стоманата се превърна постепенно в Европейски съюз – стъпка по стъпка.

Германия обикновено бе начело на усилието. Когато съветската империя започна да се разпада, германските ръководители разбраха, че обединението на държавата им е възможно само в контекста на по-обединена Европа, и затов�� бяха готови на значителни жертви, за да го постигнат. При пазарлъците те бяха склонни да дадат малко повече и да вземат малко по-малко от другите. В същото време германските държавници уверяваха, че Германия няма независима външна политика, а има само европейска политика.

Процесът достигна кулминация с Договора от Маастрихт и въвеждането на еврото. Сетне настъпи период на стагнация, който след краха през 2008 г. се превърна в процес на дезинтеграция. Първата стъпка бе направена от Германия, когато след банкрута на „Леман Брадърс“ Ангела Меркел заяви, че гаранциите за другите финансови институции трябва да дойдат от всяка държава поотделно, а не от целия Евросъюз. Финансовите пазари загубиха година, за да схванат последиците.

Договорът от Маастрихт имаше вроден недостатък, показващ погрешимостта на властите.

Главната му слабост бе добре известна на неговите архитекти: той създаде валутен съюз без политически съюз. Архитектите си мислеха, че когато възникне нужда, ще се появи политическа воля да се направят необходимите стъпки към политически съюз.

Но еврото имаше и други дефекти, за които не се досещаха неговите архитекти и които не са напълно разбираеми и до днес. Вече ясно се вижда, че главният източник на проблема е съгласието на страните членки да отстъпят на Европейската централна банка правото да емитира пари без реално покритие.

Когато бе въведено еврото, регулаторите позволиха на банките да изкупуват неограничено количество държавни ценни книжа, без да заделят капитал. По същия начин и централната банка приемаше държавни облигации. За търговските банки бе изгодно да трупат облигации на по-слаби членки на еврозоната, за да спечелят няколко допълнителни базови пункта. По тази причина лихвите се изравниха, но за сметка на това конкурентоспособността се раздалечи.

Германия, която се бореше с бремето на обединението, предприе структурни реформи и стана по-конкурентоспособна. В други страни имаше строителен и потребителски бум благодарение на евтините кредити и това ги направи по-малко конкурентоспособни. Тогава дойде крахът от 2008 г. и тези страни се оказаха в положението на тежко задлъжнели държави от Третия свят, и то във валута, която не могат да контролират.

Поради разликата в конкурентоспособността Европа се раздели на кредитори и длъжници. На финансовите пазари им трябваше време, за да разберат, че държавните облигации, смятани за безрискови, са обект на спекулативни атаки и могат да се обезценят. Когато го разбраха, рисковите премии скочиха драматично.

Търговските банки, които разчитаха на тези книжа за своя баланс, станаха потенциално неплатежоспособни. Така се оформиха двата главни компонента на проблема, с който се сблъскваме:

Държавната дългова криза и банковата криза, които са тясно преплетени.

Еврозоната повтаря онова, което често се е случвало в световната финансова система. Има близко подобие между кризата на еврото и международната банкова криза през 1982 г. Тогава международните финансови власти направиха необходимото, за да защитят банковата система: наложиха лишения на периферията, за да спасят центъра.

Сега Германия и други страни кредиторки играят несъзнателно същата роля. Подробностите се различават, но идеята е същата: кредиторите на практика прехвърлят бремето върху страните-длъжници, като се отървават от собствената си отговорност за неравновесието. При еврокризата отговорността на центъра е дори по-голяма, отколкото бе през 1982 г. „Центърът“ е виновен за мъглявата система, прилагаща мъгляви договори, преследваща мъглява политика и винаги правейки твърде малко и твърде късно.

80-те години на ХХ в. бяха изгубеното десетилетие на Латинска Америка, подобна съдба чака и Европа. Това е отговорността, която Германия и други страни кредиторки трябва да признаят. Но няма признаци, че ще се случи. Единствената им цел е да печелят време.

Понякога това върши работа. Финансовата паника утихва и властите успяват. Но не и този път, защото финансовите проблеми бяха усилени от политическата дезинтеграция. Това е политическият балон, за който стана дума.

От лятото на 2011 г. се наблюдава нарастващо бягство на капитал от по-слабите страни.

Така неравновесията се увеличават експоненциално. В края на март т.г. Бундесбанк имаше претенции за 660 млрд. евро към централните банки на периферните държави. Тя осъзна потенциалната заплаха и сега води кампания срещу неограниченото наливане на пари, като започна да взема мерки за ограничаване на загубите в случай на банкрут. Това създава самоизпълняващо се пророчество. Щом Бундесбанк започва да взема предпазни мерки срещу банкрут, всеки ще стори същото.

Резултатът е ограничаване на достъпа до кредити – особено за малките и средни предприятия, които са главният източник на работни места. Така кризата се задълбочава.

Реалната икономика в еврозоната върви към упадък, докато Германия продължава да е във възход. Пропастта се увеличава. Политическата и социалната динамика също работи за дезинтеграция. Както пролича на последните избори, общественото мнение става все по-критично към политиката на лишения. Нещо трябва да се случи.

По мое мнение

властите имат три месеца да поправят грешките си

и да обърнат тенденцията. Под власти разбирам главно германското правителство и Бундесбанк, защото при криза кредиторите са на седалката на шофьора и нищо не може да се случи без германска подкрепа.

Очаквам гръцкото общество да бъде достатъчно уплашено от перспективата да бъде изгонено от ЕС, за да даде поне малко мнозинство на изборите на коалиция, която е готова да изпълнява сегашното споразумение. Никое правителство обаче не може да изпълни условията и затова върхът на гръцката криза вероятно ще е през есента.

Германската икономика също ще отслабва и тогава на канцлера Ангела Меркел ще й бъде още по-трудно от днес да убеди германското общество да приеме допълнителни европейски отговорности. Това е рамката на тримесечния прозорец за действие.

Невъзможно е да се предскаже какво ще стане. Събитията не са праволинейни и може да се развият в безпорядък. Разпадането на еврото несъмнено ще доведе до разпадане и на шенгенската зона, на общия пазар и на самия Европейски съюз. Неизпълними претенции и неуредени спорове могат да поставят Европа в по-лошо положение, отколкото когато бе замислен проектът за обединена Европа.

Но по-вероятно е еврото да оцелее, защото крахът му ще бъде опустошителен не само за периферията, но и за Германия. До края на годината Бундесбанк ще затъне с един трилион евро лоши кредити от периферни държави. Затова Германия навярно ще направи необходимото за спасяване на еврото, но не повече.

Разделението в еврозоната между кредитори и длъжници ще продължи да се задълбочава. Евросъюзът ще се превърне в нещо много по-различно – ще стане германска империя с периферия като неин хинтерланд.

Трябва да се убеди Германия да покаже водачество и да запази Европейския съюз. Бъдещето на Европа зависи от нея.

Оригинална публикация в georgesoros.com

Валентин ФЪРТУНОВ

Започнаха държавни преврати, организирани от банковия картел в ЕС

„Повече от век идеологически екстремисти от двата края на политическия спектър се вкопчваха в силно експонирани от медиите инциденти, с цел да нападат семейството Рокфелер заради диспропорционалното влияние, което, според тях, ние упражняваме върху американските политически и икономически институции. Някои дори вярват, че сме част от някаква тайна кабала, която работи срещу най-добрите национални интереси на Съединените щати. Те описваха мен и моето семейство като „интернационалисти“ и ни обвиняваха, че плетем козни с други елементи по света, с цел да изградим една по-интегрирана глобална политическа и икономическа структура – единен свят, ако щете. Ако това е обвинителният акт срещу нас, аз се признавам за виновен. И се гордея с направеното.“

Това са думи не на друг, а на самият Дейвид Рокфелер, публикувани в мемоарите му през 2002 година. И сега, в края на 2011-та, когато е впримчен здраво във вампирската прегръдка на банковия картел, основно чрез хранени хора на Голдман-Сакс (виж статията на Индипендънт по-долу), гнусната пасмина от кресльовци, на заплата в американското посолство, които обвиняваха всеки дръзнал да спомене имената на Рокфелеровци или Ротшилдовци в конспиративни теории, би трябвало да се скрият в миша дупка. Едва ли ще го направят, както и онези възтор��ени пилигрими на ЕС, нито пък другите, които сигурно още лелеят американската мечта, оная от холивудските филми, трепкаща като поугаснало въгленче в малките им изкорубени сърчица.

Да ви е честита кървавата реалност. В две поредни седмици, в две поредни европейски суверенни държави, имали тъпотията да влязат в еврозоната бяха извършени безкръвно държавни преврати. Народният вот първо в Гърция, а след това и в Италия бе подменен и невидимо за блеещата масова публика начело на тези страни бяха монтирани двама покорни членове на Трилатералната комисия на Рокфелер – Лукас Пападимос и Марио Монти. Банковият картел нарита Европа, завря я в кучкин гъз и отмени народовластието (демокрацията). Пълзящият преврат ще продължи и е близко до ума кой ще е следващият, и следващият, и следващият.

В България такива страсти няма. Тук демокрацията отдавна вече е отменена след като Ротшилдовия запърътък Джордж Сорос чрез местните олигарси постави на власт Бойко Борисов и ГЕРБ. А доста многобройно овче стадо го бетонира на скорошните избори.

Прагматичният ми съвет към стадото е – правете по няколко пъти на ден енергична гимнастика главно от вида „дълбоко нагъзване с поклон”, защото овчият дух отдавна го е казал: „Преклонена главичка – сабя не я сече!”

Сбогом, демокрацийо! Амин!

––––––––––––

Дуайт Айзенхауер

Дуайт Айзенхауер:

„Лозунгът на истинската демокрация е не „Нека това да го направи правителството“, а „Дайте да го направим сами.“

Когато оставяме на някакви съмнителни политически елити безконтролно да „правят“ демокрация, става това, което вече е факт в Европа! Четете надолу…

––––––––––––

Прочетено във в. „Индипендънт”

Цената на новата демокрация?

„Голдман Сакс“ завладява Европа

Докато обикновените хора се тревожат за икономии и работни места, в коридорите на властта в еврозоната става впечатляваща трансформация

Идването Марио Монти на премиерския пост в Италия е забележително събитие поради повече причини, отколкото е възможно да се преброят. С подмяната на плаващия сред скандали Силвио Берлускони Италия свали несваляемия. Чрез възлагането на управлението на технократи, които не са избрани от народа, отмени обичайните правила на демокрацията и може би самата демокрация. Чрез възлагането на отговорността на бивш консултант на „Голдман Сакс“ да управлява една западна държава пък издигна до нови висини политическата власт на инвестиционна банка, за която може би сте си мислели, че е „токсична“ тема за политиците.

Марио Монти

Това е и най-забележителният сред посочените факти – гигантска стъпка напред или може би дори успешната кулминация на Проекта „Голдман Сакс“.

Не е само Марио Монти. Европейската централна банка (ЕЦБ), друг ключов играч в драмата със суверенните дългове, е управлявана от друг бивш служител на „Голдман Сакс“, а „възпитаниците“ на инвестиционната банка господстват в коридорите на властта в почти всички европейски държави, както правеха в САЩ през финансовата криза. До средата на миналата седмица европейското подразделение на Международния валутен фонд (МВФ) също бе ръководено от човек на „Голдман“ – Антонио Борхес, който подаде оставка по лични причини.

Дори преди промените в Италия нямаше сигнали, че „Голдман Сакс“ е загърбила практиките, заради които си спечели прякора „Сепията вампир“. Сега пипалата й вече достигат до върха на еврозоната и скептиците се питат колко силно е влиянието й. Политическите решения, които ще бъдат взети през идните седмици, ще определят дали еврозоната може и ще плати дълговете си, а интересите на „Голдман“ са свързани по сложен начин именно с отговора на този въпрос.

В книгата си „13 банкера“ Саймън Джонсън, бивш икономист на МВФ, твърди, че в навечерието на финансовата криза „Голдман Сакс“ и другите големи банки са станали толкова близки с правителството, че САЩ на практика са били олигархия.

Европейските политици поне не са „купени и платени“ от корпорациите, като колегите си в САЩ, отбелязва авторът. „Вместо това в Европа има един споделен светоглед между политическия елит и банкерите, споделен комплекс от цели и взаимно заздравяване на илюзиите“, отбелязва той.

Това е Проектът „Голдман Сакс“. По-просто казано – силна прегръдка с правителствата. Всеки бизнес иска да придвижи напред интересите си пред регулаторните органи, които биха могли да го притиснат в ъгъла и чрез политиците, които биха могли да предоставят данъчни облекчения, но банката вече е отвъд обикновените лобистки усилия. „Голдман“ е на разположение, за да предостави на правителствата консултации и финансиране, да изпрати хората си на държавни служби и да размаха възможността за доходна работа пред хората, излизащи от правителствата. Проектът предвижда създаването на толкова дълбок обмен на кадри, идеи и пари, че вече става невъзможно да се посочи разликата между обществения интерес и интереса на „Голдман Сакс“.

Марио Монти е сред най-известните икономисти на Италия, прекарал е по-голямата част от кариерата си в академичните среди и научни институти, но „Голдман Сакс“ започва да се интересува от него, когато Берлускони го изпраща в Европейската комисия през 1995 г. Първо като еврокомисар за вътрешния пазар, а след това като комисар по конкуренцията, той е вземал решения, които биха могли да позволят или провалят сделки за придобивания и поглъщания, по които банкерите на „Голдман“ са работили или са осигурявали финансирането.

По-късно Монти председателства комисия по банките и финансовата система в италианското министерство на финансите, която определя финансовата политика на стра��ата. С тези връзки изглежда напълно нормално „Голдман Сакс“ да го покани да се присъедини към съвета й от международни консултанти.

Над двадесетте международни консултанти на банката действат като неофициални лобисти, защитаващи интересите й пред политиците, които регулират дейността й. Сред консултантите е и Отмар Исинг, който като член на управителния съвет на германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) и ЕЦБ е сред архитектите на еврото.

Може би най-известният бивш политик в банката е Питър Съдърланд, главен прокурор на Ирландия през 80-те години и също бивш еврокомисар по конкуренцията. Сега той е неизпълнителен председател на подразделението на „Голдман Сакс“ за брокерски дейности във Великобритания, „Голдман Сакс интернешънъл“, а преди колапса и последвалата национализация бе и неизпълнителен директор на „Роял банк ъф Скотланд“. При спасяването на Ирландия от ЕС той беше виден застъпник на страната, твърдейки, че условията по спасителните кредити трябва да бъдат смекчени, за да не утежнят финансовите й проблеми. Това лято ЕС се съгласи да намали лихвите по заема за Ирландия.

Да се събират политици с добри връзки след оттеглянето им от правителствата обаче е само половината от Проекта. Другата част е да се изпращат „възпитаниците“ на „Голдман Сакс“ в правителствата. Подобно на Монти, Марио Драги, който пое президентския пост на ЕЦБ от 1 ноември, е бил част от националното правителство и част от „Голдман Сакс“. Той е бивш член на Световната банка (СБ) и управляващ директор в италианското министерство на финансите преди да се посвети за три години на поста управляващ директор на „Голдман Сакс интернешънъл“ (между 2002 и 2005 г.), след което става президент на италианската централна банка. Драги е следван от противоречива репутация заради счетоводните трикове, прилагани от Италия и други държави от периферията на еврозоната, които преди десетилетие се опитаха да се промъкнат във валутния съюз. Чрез използване на комплекс от деривати Италия и Гърция успяха на понижат видимия размер на държавния си дълг, който според европейските правила не трябва да бъде над 60% от брутния вътрешен продукт. А умовете зад някои от тези деривати са мъжете и жените от „Голдман Сакс“.

Брокерите на банката ��азработиха  редица финансови сделки, които позволиха на Гърция да събере пари и да намали бюджетния си дефицит в краткосрочен план срещу връщане на сумите след известен период. При една от сделките „Голдман Сакс“ прехвърли финансиране от 1 млрд. долара на гръцкото правителство през 2002 г. в операция, наречена валутен крос суап. От другата страна на сделката, работейки в Националната банка на Гърция, бе Петрос Христодулу, който е започнал кариерата си в „Голдман Сакс“ и сега е сочен за ръководител на гръцката агенция за управление на държавния дълг.

Лукас Пападимос

Лукас Пападимос, назначеният нов премиер на правителството на националното единство в Гърция, по това време е технократ, управляващ централната банка на страната.

„Голдман“ твърди, че намаляването на дълга, постигнато чрез суаповите сделки, може да бъде пренебрегнато от гледна точка на правилата на еврозоната, но изразява известно съжаление за тези операции. Джералд Кориган, партньор в „Голдман Сакс“, който се прехвърля в банката, след като управлява нюйоркския клон на Федералния резерв на САЩ, миналата годна заяви при изслушване пред британския парламент: „В ретроспекция е ясно, че стандартите за прозрачност биха могли и вероятно би трябвало да бъдат по-високи“.

Когато този въпрос бе повдигнат при изслушването на Марио Драги пред Европейския парламент за поста президент на ЕЦБ, банкерът заяви, че не е участвал в суаповите сделки от страната на министерството на финансите, нито от страната на „Голдман Сакс“.

Оказа се невъзможно да се потърси сметка от Гърция, която според най-новите предложения на ЕС в крайна сметка ще обяви дефолт по дълга си, молейки кредиторите си да приемат „доброволно“ намаляване с 50% на дължимите суми по гръцките облигации. Според сегашното единодушно становище в еврозоната обаче кредиторите на по-големите страни като Италия и Испания трябва да получат изцяло дължимите суми. Тези кредитори, разбира се, са големите европейски банки, а доброто им състояние е основна грижа на политическите лидери. Съчетанието мерки за икономии, наложена от новите технократски правителства в Рим и Атина и лидерите на останалите страни от еврозоната като Ирландия, и спасителното финансиране от МВФ и Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС), който до голяма степен е подкрепен от Германия, може да бъде проследено до този консенсус.

„Бившите ми колеги в МВФ тичат наоколо, опитвайки се да обяснят спасителни планове от 1,5-4 трилиона евро, но какво означава това? Означава да се спасят кредиторите на 100%. Това е друг вид спасяване на банките, подобно на това от 2008 г. Механизмът обаче е различен, този път всичко става на равнище държави, а не на равнище банки, но основната причина е същата“, отбелязва Саймън Джонсън.

Финансовият елит е толкова сигурен, че банките ще бъдат спасени, че някои залагат на този изход. Джон Корзин е бивш главен изпълнителен директор на „Голдман Сакс“, който миналата година се върна на Уолстрийт след близо едно десетилетие в политиката и пое контрола над историческата компания MF Global. Той заложи 6 млрд. долара от парите на компанията, че по италианските държавни облигации няма да бъде обявен дефолт. Когато миналия месец залогът бе оповестен, клиентите и търговските партньори решиха, че е твърде рисковано да правят бизнес с MF Global и компанията се срина за броени дни. Това бе един от десетте най-големи фалита в историята на САЩ.

Смъртната опасност е, че, ако Италия спре да плаща задълженията си, то банките кредитори могат да станат неплатежоспособни. „Голдман Сакс“, която е инвестирала над 2 трилиона долара в застрахователни книжа за задълженията на страни от периферията на еврозоната, няма да остане незасегната, особено ако част от тези 2 трилиона долара се окажат свързани с банки, които фалират.

Никоя банка, особено „Сепията вампир“, не може лесно да разплете пипалата си от пипалата на своите партньори. Това е обяснението за спасителните планове и мерките за икономии. Причината, поради която получаваме повече „Голдман“, а не по-малко. Алтернативата е втора финансова криза, втори икономически колапс. Споделени илюзии, може би? Кой би посмял да провери?

Материалите са публикувани във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Как се прави номерът със асо пика в ръкава

Циганският проблем, не само в България, но и в цяла Европа, не е проблем на самите цигани, нито на автохтонното население, а проблем на политическата система. В миналия брой писах, че циганите и капитализмът са несъвместими и колкото и парадоксално да звучи подобно твърдение, то е вярно. Маргинализирането на държавата и пълното й подчиняване на корпоративния интерес или мафиотизацията, какъвто е случаят с България, лишава обществото от каквито и да било възможности за трайно и дългосрочно урегулиране на казуса.  А всичко което се прави на глобална основа е смехотворно, при това в този смях отекват зловещи нотки.

Нека обобщим ситуацията към днешна дата, ползвайки като изключително удобен пример България в условията на Европа.

След 20 години преход от централизирана икономика към свободен пазар, България е почти напълно разграбена държава с олигархично управление, с ликвидирана индустрия и селско стопанство и раздрънкана икономика, едностранчиво функционираща, преобладаващо в сферата на услугите и туризма. Общественото структуриране е почти изцяло унищожено в сравнение с изходната точка – 1989 г. – с маргинално функциониращо здравеопазване и образование; с напълно ликвидирана средна класа и ясно оформена олигархична система от около 5% свръхбогати и заобикалящия ги слугинаж-клептокрация и всички останали, лишени от всякаква възможност за постигане на достоен стандарт на живот, като цялата тая бананова колиба се крепеше на ежегодния чист приход на над 2 милиарда евро от над 1 милион български гастарбайтери, пръснати из фермите и клозетите на цяла Европа.

Развитието и усложняването на финалната криза на капитализма в световен мащаб е на път да разтури и това жалко равновесие.

Това статукво бе постигнато не без „помощта” и „ценните указания” на елитните сенчести мондиалистки клубове, част от които е и соросовата дружинка от „отворени общества”.

Къде са циганите в цялата тая картинка?

Пребивавали винаги в най-ниските етажи на социалната йерархия, двайсетгодишният срив ги запрати окончателно в икономическата, социална и културна преизподня. От друга страна, за разлика от цивилизованите си български съграждани, плоденето при циганите не намаля и при тоталния български демографски срив и масираното изселване на българските мюсюлмани към Турция, циганите изведнъж се оказаха със впечатляващ структурно-определящ процент – към момента вероятно надхвърлят 15% и съотношението с всяка изминала година ще продължава да се променя в тяхна полза. И изведнъж, България се ��каза най-циганската държава в Европа per capita. Нацвъканите из повечето големи градове цигански гета започнаха да генерират непозната по размерите си битова престъпност, проституция, трафик на хора и каквото още ви дойде на ума.

Това е едната страна на медала. Да видим сега другата.

Още в зората на прехода, добре подготвени западни мисионери, представени главно от соросовата мрежа фондации на института Отворено общество се пръкнаха тук и на свой ред се заеха трескаво да създават и поощряват създаването на местни фондации, сдружения и всякакъв род неправителствени организации, които обаче дори след повърхностен преглед смущаващо се оказаха насочени не към подпомагане на българското общество в прехода му към демокрация и свободен пазар, а към малцинствата и то най-вече гейовските и циганските. Нароиха се чудовищен брой за територията и населението на страната такива организации, които безпроблемно овладяха медийното пространство и наложиха малцинствен диктат дори над правителствата на България. Циганите се превърнаха в роми и под съпровода на истеричните крясъци на въпросната армада от фондацийки в защита на правата им, без да се помайват излязоха от закона. Накратко казано, със средствата на така наречената „политическа коректност” в България се създаде ситуация при която 85% от населението криво-ляво живее според изискванията на съществуващото законодателство – спазва юридическите кодекси, плаща си данъците, плаща си сметките и ако оцелее след това – оцелее. Никой не го е грижа за тези 85%.

Петнайсетте процента цигани, напротив – не спазват кодексите, не плащат данъци, не плащат сметки и което е потресаващото, държавата с цялата си огромна репресивна машина от полиция, служби, жандармерия не прави дори опит да ги принуди да спазват обществения договор.

Как се случи тоя номер? Ами произведе го същата тази „политическа коректност” за която вече стана дума. Страхът от неприятности с функционалната мрежа изградена от Сорос не просто превърна циганите в роми първо в политическия, а впоследствие и в обществения език, но и доведе до абсурд отношението на медии, администрация, корпорации и законоприлагащите органи към тях. Ако полицията напердаши някой българин, всичко ще мине и ще замине и няма дори да се чуе. Случи ли се това обаче на циганин, се вдига такава врява от мрежата, че нещата тутакси надхвърлят националния контрол и се преместват в Европа. Така, ден след ден, година след година, соросовите пари изградиха от нищото сатут на недосегаемост на циганите. Не ги цивилизоваха, не ги направиха богати, не им осигуриха работа, не ги образоваха, но ги направиха недосегаеми.

С едно изключение от тази схема. Част от усилията отидоха за конструиране на един цигански квази-елит, чрез система от стипендии, семинари и прочее, една по същество циганска клептокрация, заседнала завинаги на яслата на Сорос и подобни. Защо се направи това? Ами, много просто. За да може в един момент да си имат под ръка соросоидите поограмотени, поизтупани, умеещи да си служат с нож и вилица „представители” на циганското малцинство, които ще бъдат показвани пред света, като „успехите” на соросовите програми за подпомагане на циганите от една страна; и да се усили натискът над националните правителства в посока удобна за соросоидите и чрез официално представителство на самите цигани.

Така се стигна и до пан-европейското „Десетилетие на ромското включване” (каквото и да значи тази евроканцеларска глупост) 2005 -2015 г. в която инициатива се включиха

България, Македония, Румъния, Словакия, Сърбия, Черна гора, Унгария, Хърватия и Чехия. Създаденият за целта Комитет е набелязал четири приоритетни области за дейностите, включени в Десетилетието – образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно устройване. Естествено пак става дума за пари, като за България сумата е около 1.26 млрд лева, от които 40% следва да се осигуряват от държавния бюджет.

В момента приключваме 2011 г. и ще започне 2012-та. Тоест навлизаме в седмата година от въпросното Десетилетие – не само, че сме го преполовили, но и отиваме към края му, с други думи би следвало да са изхарчени 600 -700 милиона лева за целите му. Вие да сте забелязали циганите, да не говорим за другите държави, да говорим отново само за България, та да сте забелязали циганите да са по-образовани, по заети трудово, по-устроени жилищно? Аз не съм, а виждам по лицата ви презрително изражение – защо ли въобще задавам този глупав въпрос. Ами тогава какво стана с многото стотици милиони? Пак глупав въпрос, така е. Ами откраднаха ги, това стана. Очевадно, не са ги откраднали циганите, твърдите вие и аз се съгласявам тутакси. Не, не са циганите, щеше да им проличи, ясно е кой ги открадна, постоянните заподозрени.

И с това темата, като че ли се изчерпва…

Момент, някой изнервено пита: Чакайте, защо тогава Шорош и бандата му си прави труда да харчи суха пара тука и да си губи времето?

Ооо, вие чакайте! Че кой ви е казал, че Сорос и компания са си губили времето? Нищо подобно! Само, че това не е лъжица за нашите възголеми уста. Това е геополитическа стратегия с далечен прицел. Докато го нямаше Сорос всичко беше мирно и тихо – блато, ама тихо. Сега, след като проведе тая филигранна дресура на медии, администрация, политици чрез „политическата коректност”, след като циганите станаха роми, мислите ли, че вече може да се върне старата тишина? Не мислите, нали. Ще се съгласите ли, че като своеобразен политически представител (с циганския квази-елит в джоба му) на 15-20% човешка маса в България (аналогично е и в другите изброени страни-членки или кандидати за ЕС) чичко Сорос и компания може по всяко време да ни цака с асо пика, което държи в ръкава си? И не само нас. Може да цака, примерно, Саркози! Което вече е Франция. А защо не и и целия Евросъюз с десет – дванайсет милиона цигани. Това вече би трябвало да ви прозвучи като много сериозна причина! Ако не ви е прозвучало така – sorry, аз бях дотук.

А, не, момент ето ви още нещо, цитирано по-долу, обърнете внимание на финалното изречение, в смисъл помислете за какви резултати точно говори Сорос, защото резултати от останалите му изречения, естествено няма. Явно някакви резултати, които само той вижда, а може би и ние с вас след този разговор:

Джордж Сорос

Из обръщение по случай международния ден на циганите 8 април 2011:

„Ромите имат същите стремежи, както мнозинството от населението: дом с адекватни услуги, добро образование за децата си и работа, която да им позволи да се грижат за семействата си. Заради това, че са изправени пред ужасна дискриминация и лишения у дома, те продължават да емигрират в цяла Европа. Въпреки това има начин да променим тази ситуация. Това ще стане чрез образование от най-ранна възраст до университет. Вече виждаме резултатите.”

Неправителствени организации, занимаващи се с циганите:

(тук са изредени петдесетина, за България общо са над 300!)

Асоциация „Интегро“, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Бюро за самопомощ Столипиново, Дружество за изследване на малцинствата „Студии Романи“, Етническа хармония, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение „Добра Майка“ – с. Вардун, Инди-Рома-97, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Младежко дружество „Изгрев – Столипиново“, Младежко ромско сдружение „Нов път – 98“ – Търговище, Национален ромски център „Свети Георги“, Ромска младежка организация – Сливен, Ромски обществен съвет „Купате“, Ромски самарянски съюз – Ямбол, Сдружение „Амалипе-Приятелство“

Сдружение „Бъдеще за ромите“ – гр. Дупница, Сдружение „Нево Дром“ – Кюстеднил, Сдружение „Организация Дром“, Сдружение „Развитие и подкрепа на ромските жени и деца“ – Лом, Сдружение „Романи Бах“ – Самоков, Сдружение на ромските жени и деца „Надежда“, Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“, Фондация „Андрал“, Фондация „Дайвърсити“, Фондация „Джендър проект в България“, Фондация „Дъга“ – Стара Загора, Фондация „Етнокултурен диалог“, Фондация „Етнопалитра – Трубадури“, Фондация „Здравето на ромите“ – Сливен, Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, Фондация „Интеграция и развитие на малцинствата“, Фондация „Либерална интеграция“, Фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“, Фондация „Равен достъп“, Фондация „Рома – Лом“, Фондация „Романи Бах“, Фондация „Ромска солидарност“ – Петрич, Фондация „Ромско бюро – Монтана“, Фондация „Саворе“ – Самоков, Фондация „Център на неправителствените организации“ – Кърджали, Фондация „Шам“, Фондация АВЕР, Фондация за мултиетническо сътрудничество “Напредък” – Пазарджик“, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ – Велико Търново

Общо ромските неправителствени организации са над 300!

Публикувано в седмичника „Десант“

Валентин ФЪРТУНОВ

Според шумната пропаганда на соросоидите излиза, че „ромите” са хора от второ качество

Председателят на Словашката национална партия Ян Слота:

Циганите да имат своя държава

„Идеално ще бъде създаването на независима държава, в която този етнос ще може да бъде полезен”, според водача на Словашката национална партия. Тя бе в правителството от 2006 г. до 2010 г., а днес разполага със седем депутати в еднокамарния 150-местен парламент.
„Те (циганите) се разбират най-добре помежду си”, аргументира се още Слота.
Според него тази общност „няма нищо общо с природата и жизнената философия на славяните… Ние изобщо не се сближихме през изминалите векове”, подчертава Слота.
Той призовава за по-стриктен подход към циганите, включително за интернати за циг��нските деца.
„Ако ромите искат собствена държава, сами ще стигнат до тази идея, но те не желаят това”, заяви за АФП Александър Патколо от Словашката ромска инициатива.
Близо 89 хил. цигани живеят официално в страната с население от 5,4 млн. жители, сочат резултатите от националното преброяване през 2001 г., но реалният им брой е много по-висок, смятат експерти.

Изявлението на Слота за създаване на отделна циганска държава, естествено предизвика дълбокото възмущение на правозащитни организации в Словакия, които както и у нас в повечето случаи са финансирани от подобни на соросовото „Отворено общество” задокеански фондации със съмнителни цели. Това са манипулиращи организации, които прекръстиха циганите на роми в рамките на зловещ глобален план за „политическа коректност”, който на практика води до диктат на различни паразитни малцинства над народите и унищожава смисъла и значението на класическата демокрация в западния свят. В България, Джордж Сорос хвърля значителен финансов ресурс за тотална пропаганда в полза на някакви несъществуващи в конституцията права основно на циганите и хомосексуалистите, като за целта неговото „Отворено общество” – България участва в създаването, субсидира и поддържа десетки фондации и неправителствени организации, в които се наливат и европейски пари.

В същото време проблемът с циганите в цяла Европа, не само, че не намира решения, но и се разраства. Според организации като Амнести интернешънъл той засяга близо 10 милиона цигани на континента.

Правителствата на повечето източноевропейски страни не могат да се справят с циганския проблем поради рестрикциите в това отношение на които са подложени от страна на Европейския съюз, липсата на средства в условията на нестихваща икономическа криза и демографския ръст сред циганите за сметка на застаряващото автохтонно население. Допълнително нещата изкуствено се усложняват главно от американски фактори, като фондациите от типа на соросовите, за които стана дума по-горе. Наливаните в тях фондове, не отиват за някакви структурни решения на проблема, а единствено за пропагандно разпалване на истерия в комерсиалните медии, как се „нарушават правата” на това малцинство. Тези акции на „политкоректниците” блокират действията както на правителствата, така и на правоохранителните органи, довеждайки до двоен стандарт в повечето източноевропейски страни. Това, което не е разрешено на мнозинствата се толерира сред циганското малцинство. Но по тази тема соросоидите мълчат, като в същото време яростно се нъхвърлят върху правителствата на Словакия и Чехия, че не били сложили край на изолацията на циганчетата в образователната система, както и че властите в Румъния, Словения, Италия, Франция и Сърбия не осигурявали подходящи жилищни условия на циганското население.

Сърбите биват атакувани за принудителните пропъждания на цигани от Белград при което много от тях оставали да живеят в метални бараки в изолирани селища, а други се връщали да живеят при неподходящи жилищни условия в южна Сърбия.

Пак според Амнести тези насилствени прогонвания били част от план, предвиждащ мащабни инфраструктурни проекти, финансирани чрез заеми от международни финансови институции, но разбира се, това голословно обвинение, не е подкрепено от никакви реални аргументи.

Словения пък е обвинявана, че там хиляди цигани са принудени да живеят в лоши жилищни условия, без течаща вода и електричество.

Срещу Франция се вдига вой, че политиката на правителството е довела до серия от принудителни евакуации на ромски лагери, диспропорционално насочени към маргинализирани цигански семейства, дошли от Румъния и България.

Кресливите „правозащитници” усърдно пропагандират, че в Унгария в периода между януари 2008 г. и август 2009 г. шестима роми – мъже, жени и деца, са били убити при серия еднотипни нападения в различни части на страната и, че в същия период местни неправителствени организации са регистрирали „над 40 отделни нападения срещу членове на ромската общност”.

Една от големите медийни кампании на „политически коректните”, главно американски фондации напоследък е, че цигани и членове на други малцинства, включително деца, са насилствено връщани в Косово от страни от Европейския съюз, само с дрехите на гърба си. Такава е атаката срещу Германия, за която се твърди, че гони ромски деца от немските училища и ги изпраща в Косово, защото не можели да говорят езика. Когато се опитвали да посещават местните училища, те били бити. Ци��анчетата били казвали, че се чувстват германци и не знаят защо ги депортират.

Разбира се, никой от добре заплатените чичовци и лелки от въпросните политкоректни организации като Отворено общество и Амнести не коментира как така циганчетата се чувстват германци като не разбират бъкел от немски език!? Те, соросоидите и колегите им, мълчат като мушнати гайди, колко са убитите от цигани местни жители и че само в една България само за една година нападенията на цигански банди над живота и имотите на българското мнозинство са не по-малко от 4000, т.е. 100 пъти повече от цитираните в Унгария 40 нападения над цигани за година и половина.

Всъщност, истината е, че никой не знае точния брой на тези нападения, защото загубилите тотално доверие в полиция и правораздаване граждани, масово не внасят оплаквания за извършените срещу тях престъпления, а и в полицейските участъци не си правят труда дори да завеждат дознания.

В Италия спорният „Номадски план“ бил отварял пътя към насилствени прогонвания на хиляди цигани и заселването на повечето от тях, но не всички, в нови или разширени лагери в околностите на големите градове.

В Румъния пък циганските семейства били изгонвани против волята им (забележете каква стръв са вложили манипулаторите – стилистични повторения за максимално засилване на въздействието – хем изгонвани, хем насилствено, щом някой го гонят, има си хас да не е насилствено, но така се промиват мозъци) от румънските власти и принуждавани да живеят години наред в опасни условия в близост до сметища, в индустриални зони или до пречиствателни станции. При тези изселвания те губят не само домовете си, а и цялата си собственост, социалните си контакти, достъпа си до работни места и държавни услуги, вие „Амнести“ (интересно, какви домове губят, вероятно става дума за незаконно скованите бараки на чужда земя, а за „социалните” контакти да не говорим).

И тук вече е време да зададем един фундаментален въпрос на „политически коректните” организации и организацийки в мнозинството си от американски произход:

Дълбоко неуважаеми господа, не сте ли вие тези, които реално създават антихуманно неравенство и дискриминация, не сте ли вие тези, които на практика призовават към расизъм, защото твърдите, че народите и държавите в Европа трябвало да се „грижат” за циганите, да им „осигуряват” подходящи условия, да ги „настаняват” в жилища, да разрешават двоен стандарт при прилагането на действащите законодателства!? С други думи, тъкмо от вашите твърдения произлиза логичният извод, че циганите са хора непълноценни, хора, които сами не могат да се грижат за себе си, както го правят останалите граждани, а това ми звучи зловещо – на практика вие твърдите, че циганите са хора „второ качество”!? Така ли е? Ако във вашите нападки и пропаганда има някакъв друг смисъл, моля обяснете. Защото това ще да е някакъв мноооого дълбок смисъл, непонятен за нас, обикновените европейски граждани, които от хиляди години си градим домове, осигуряваме си работа, образоваме и възпитаваме децата си и най-вече и най-паче – спазваме законите, които сами създаваме. Ако циганите са неспособни да го правят всичко това, както излиза от безкрайните истории, които самите вие разказвате, то тогава към тях трябва да се прилага и специално отношение, което всяка европейска държава ще прилага суверенно, според местната специфика, законодателство и икономически възможности. А ако Джордж Сорос и сие ги е толкова еня за циганите, да си ги натоварят на кораби и да си ги занесат в Америка! Защото тъкмо американски проповядвания либерализъм, под чието знаме бяха извършени превратите в Източна Европа преди двайсет години, доведе до елиминирането на „силната” планова държава, която можеше и жилища да строи на конвейер, и работни места да създава целево и всеобщо задължително образование да осигурява. „Внесената” демокрация и либерални икономически принципи доведоха до „Вън държавната намеса от всичко!”, вследствие на което днес имаме едни парцаливи подобия на държавност, съсипия от перманентната икономическа криза и цигански орди, останали на произвола на съдбата, защото просто във внесения откровено насилствен от вас социален модел няма и квадратен сантиметър място за „грижи”, „осигурява”, „настанява”.

С две думи, капитализмът и циганите са несъвместими.

Но разбира се, истината е, че изобщо не става дума за това, нали! Истината е, че единственото за което става дума е да усложните проблемите на Европа, колкото се може повече, защото нова обединена Европа е заплашителен конкурент на залязващата американска империя. За това става дума, нали, господа соросоиди?

Материалъте публикуван в седмичника „Десант“

Валентин ФЪРТУНОВ

Политическото говорене на Вашингтон и Брюксел е фалшиво и плиткоумно и води реално към ислямска радикализация на Близкия изток и Централна Азия

КАЗАХСТАН. Нурсултан Назърбаев заема длъжността президент на Казахстан след разпада на Съветския съюз и провъзгласяването на независимостта на Казахската ССР през 1991г. Вече 70-годишният Назърбаев поставя икономическия растеж над така наречените демократични ценности през двете си десетилетия управление на Казахстан и по-високите доходи, промишленото производство и икономиката, която генерира 147 мл��д. долара, оправдават тази политика.

Самият Назърбаев обаче твърди във в. „Казахстанская правда”, че най-големият му успех е поставянето на икономическите постижения на второ място в името на стабилността между над 140-те етнически групи в страната.
Тази стабилност до голяма степен е породена от сравнително добрата икономическа ситуация – брутният вътрешен продукт на глава от населението е четири пъти по-голям от този на Египет и е нараснал 12 пъти от 1993 г. насам. Износът се е увеличил на 60 млрд. долара миналата година от 5.3 млрд. долара през 1995 г.

Сравнението с Узбекистан и особено с Таджикистан е твърде показателно, при все, че и трите страни имат ярко изразено авторитарно управление. Но нефтът си е нефт, газът си е газ, да не говорим, че Казахстан е на трето място в света по добив на уран… При това, нито в Узбекистан, нито в Таджикистан има такова религиозно разделение – 70% мюсюлмани и 23% християни, което допълнително усложнява нещата.
Но да се върнем към странният доклад на Международната кризисна група (МКГ). Ще ви цитирам един абзац от него:
„Наркотици за милиарди долари преминават през Таджикистан по маршрути към Русия и Китай всяка година. Има сериозни съмнения сред международната общност, висши членове на управляващата върхушка в страната, закрилят транзита на наркотици от Афганистан. Тази протекция от високите етажи на властта в Таджикистан подриват усилията на международните организации за контрол на границата с Афганистан – усилия, които според признанията на официални лица имат много малък ефект.”

Да ви призная честно, бях смаян от нахалството на подобни обвинения към таджиките. Не, че имам някакви съмнения, че през територията на държавицата преминават наркоканали, още по-малко се съмнявам в причастността на таджикската върхушка към контрола и стригането на мазни купони от преминаващите наркотици. Но при положение, че откак Афганистан бе окупиран от американската армия и разните там съюзнически клакьори, производството на наркотици в Афганистан скочи 40 пъти!? Впрочем за да не съм голословен ще ви цитирам следното съобщение на РИА Новости:

Афганистан се е превърнал в най-големия производител както на хероин, така и на други наркотици, заяви Виктор Иванов, ръководител на руската Федерална служба за контрол върху оборота на наркотиците. Афганистан е произвел 44 200 тона опиати за последните 8 години, от които рекорден брой марихуана и хашиш, каза Иванов в официално изявление. Той подчерта, че от началото на антитерористичните операции в Афганистан, производството на наркотици в страната се е увеличило 40 пъти. За последните 8 години Афганистан е започнал да произвежда двойно по-голямо количество наркотици в сравнение с останалата част на света.

И за да не скокнат дърдорковците за демокрация, че цитирам руски източник – ето ви и американски: Рекордното производство на наркотици в Афганистан осигурява пари и оръжия на талибанските бунтовници и подкрепеното от САЩ правителство трябва да вземе директни и спешни мерки срещу земеделските стопани, които култивират макови насаждения, се казва в доклад на Държавния департамент на САЩ, цитиран от АП.
И така, неминуемо стигаме до българската поговорка – Де го чукаш, де се пука! Ако приложим същата логическа схема, която МКГ прилага спрямо Таджикистан по отношение на наркотиците, този път спрямо Афганистан, таджикските безобразия в защита на наркотрафика, изглеждат направо детско беладжийство в сравнение с престъпленията на тези, които толерират производството на същите тези наркотици в Афганистан. А кой командва в Афганистан? Моля ви се, не съм аз! Интелигентни хора сте, няма да продължавам, а ще се върна на основната ни тема.
Дотук установихме, че МКГ отклонява вниманието от същинските проблеми и насочва удара другаде. Но нека си припомним, чия мрачна и зловреда сянка се вижда и без бинокъл зад въпросната МКГ – на Сорос, като член на Съвета на попечителите и неговото протеже Марк Молох Браун, основател и шеф на МКГ.

Така, а сега да си припомним, кой всъщност тихомълком подготви и провокира измислената „арабска пролет” (подробностите в анализа ми „Сорос нагази и Арабия”, публикуван преди месеци в „Десант” и интернет) – Сорос и Националния фонд за демокрация на САЩ. Няма да излагам отново всички факти – който се интересува – има ги в световната мрежа.

Да видим дали още владеем аритметиката: 1 + 1 = 2. Вярно ли е? Вярно е.

Мога да се обзаложа, че следващия удар на Джордж Сорос и силите, които стоят зад него ще бъде насочен срещу нещастната централноазиатска република Таджикистан. Поредната „цветна революция”, ислямски бунтове или каквото ви хрумне. Дано да не съм прав, но от този откачен доклад на МКГ, това е единствения извод, който мога да направя.

Разбира се, не трябва да подценяваме руската мечка, която ако остави около бърлогата й соросоидите да си правят фойерверки трябва съвсем да е изперкала, което е малко вероятно.

И да не забравяме, че ако външната намеса не премине към физически контакт, автократът-президент на Таджикистан Емомали Рахмон е доказал за почти двайсетте си години управление, че отлично знае как да поддържа равновесието и мира в бедната си, граничеща с тресящия се от всекидневна война Афганистан.

Накратко казано, истинският реален стопер пред ислямизацията са не демокрациите от западен тип, а тъкмо оплютите от запада авторитарни режими

(Анализът е публикуван във в. Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

Политическото говорене на Вашингтон и Брюксел е фалшиво и плиткоумно и води реално към ислямска радикализация на Близкия изток и ��ентрална Азия

Темата авторитарните режими, ислямизацията и насилствения внос на западна демокрация съм засягал по един или друг повод вече няколко пъти напоследък, но главно във връзка със събитията в Северна Африка и Близкия изток. Развитието на събитията и в Ирак и в Египет и в Либия доказват категорично, че с един аршин не може да се мери във всевъзможни точки на света, при най-несравними общества, намиращи се на чудовищно отдалечени във времето степени на развитие, особено, когато влиянието на ислямизма е неоспоримо. Другото е празно дърдорене в най-добрия случай или грозна демагогия, прикриваща отвратителни групови и корпоративни интереси с адрес западните метрополии.

С риск да стана банален за редовните си читатели, ще повторя един цитат от културолога Владислав Тодоров, който заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло”.

Банален или не, аз ще продължавам да цитирам тази проста фактическа констатация, защото тя съдържа най-краткото, но и най-задълбочено обяснение на западната политически инвазивна неуморимост спрямо тези врящи и кипящи райони на планетата.
Какво се случи след западните напъни за „демократизация” в посочените райони?

ИРАК е отворена кървяща рана и от страна с приличен жизнен стандарт, изключителни за региона постижения в образованието и здравеопазването и поддържан в рамките на приемливото междуетнически и религиозен мир, днес е страна в руини, на всекидневната война мажду сунити и шиити краят й не се вижда в следващото десетилетие, северната кюрдска провинция на практика се е откъснала от централното управление. Както се казва – леш! Убиха Саддам, но това ли е успешната трансплантация на „��ашите ценности” с която ще се похвалят западните, най-вече американски демагози?

ЕГИПЕТ, страна достигнала великолепни успехи в развитието на светско общество, отново благодарение на авторитарното управление на Насър-Садат-Мубарак, днес подозрително отеква с едно цъкане, което най-вероятно ще се окаже дочакала времето си бомба със закъснител наричаща се „Мюсюлмански братя”. Това е сърцето на ислямския радикализъм, централата на всевъзможни камуфлажни организации и организацийки. Тук ще ви припомня отново накратко за открития от швейцарската полиция 14-страничен документ на „Мюсюлмански братя”, датиран от декември 1982 г. В него се казва: „В този доклад се излага глобалното виждане за международната стратегия на ислямската политика. В съответствие със заложените тук ръководещи постановки в различните региони (на планетата) е разработена ислямска политика съобразена с местното равнище.” Документът наставлява: „да се изучават местните и световните центрове на властта и възможностите за тяхното подчинение на нашето влияние” и още „да се влиза в контакт с всяко ново движение, участващо в джихада, там където той се провежда на планетата”. Целта на всичко това според документа е: „Да се насочат ислямските усилия в единно русло, за да се увековечи властта на Аллах на земята”.

През март 2011, след като „трансплантаторите” свалиха Мубарак от власт, в Египет за първи път от над 50 години бе регистрирана официално ислямистка партия, която е легалния параван на „Мюсюлмански братя”…

ЛИБИЯ – страната в която „цивилните жертви” на режима на Кадафи се оказа, че притежават изобилие от картечници, гранатомети, бронирана техника и дори един изтребител и до момента е бомбардирана ежедневно със стотици тонове бомби и ракети от западните демократи, доставящи вероятно по този начин „нашите ценности” на либийския народ. Само, че либийският народ нещо не сака да получава даровете на демокрацията и брани със зъби и нокти „диктатора” си Кадафи, наричан фамилярно от високообразованите, културни и възпитани демократи от Харвард, Оксфорд и Сорбоната – „бясно куче”…

Всъщност, поводът за този анализ не бе кървавата баня в Арабия и Магреба, цинично наричаната от западните демократи „арабска пролет”, а един странен доклад на една още по-странна организация, наричаща се „Международна кризисна група”.

Що е то?

Международната кризисна група е основана през 1995 г. от бившия вицепрезидент на Световната банка Марк Молох Браун, бившия американски дипломат Мортън Абрамович и Фред Къни, международен специалист по овладяване на кризисни ситуации, който през същата 1995 г. изчезнал в Чечения… Тяхната цел била да създадат организация, напълно независима от правителствата, която да подпомогне държавите и международната общност при предотвратяване на смъртоносни конфликти… Независимата от правителствата група обаче се финансира главно от… западните правителства и разбира се, от фондации като Отворено общество, и разбира се няма как – съзираме не друг, а Джордж Сорос в борда на попечителите на организацията. Да ви обяснявам ли повече?
Та въпросната Международна кризисна група, ни в клин, ни в ръкав онзи ден публикува доклад в който се казва, че

ТАДЖИКИСТАН не е имунизиран срещу бунтовете, които обхванаха част от арабския свят, и че опитите на правителството да потисне изразяването на религиозна принадлежност може да породят обратен ефект.

Преди да продължим, за по-лесно смилане на скока в темата, трябва да ви кажа, че няма никакви конкретни поводи за подобна публикация, точно в момента. Таджикистан е действително много бедна бивша съветска република, защото не може да се похвали нито с нефт, нито с газ. Имат малко алуминий и много планини и реки, вследствие на което и много ВЕЦ-ове, и с това общо взето приключва националния им продукт. Беднотията, както и съседството с Афганистан действително създават предпоставки за процеси на ислямизация, но както се досещате и там има авторатирен режим.

Човекът се казва Емомали Рахмон – президент на Таджикистан от 1994 (начело на държавата от 1992). Роден е в Кулоб, Таджикска ССР. Завършва икономика в Таджикския държавен университет. През 1992 година участва в гражданската война в Таджикистан като превзема столицата Душанбе. През 1994 година бива избран за президент на Таджикистан с 4-годишен мандат. През 1999 с 97 % от гласовете е избран за втори мандат, който (след направени промени в конституцията) продължава 7 години.

Класика.

Та Рахмон, който поне за сега държи здраво кормилото, заяви наскоро заяви, че „революция от арабски тип“ е невъзможна в Таджикистан, тъй като гражданите му няма да рискуват да се повтори гражданската война от 1992 до 1997 г., в която загинаха десетки хиляди души.

Разбира се, в Централна Азия нищо не се случва само за себе си. Немалък проблем за таджикския президент е и една сравнително млада, но много амбициозна организация – Ислямско движение на Узбекистан (ИДУ), чиито членове искат да създадат ислямски халифат в региона и се сражаваха на страната на талибаните в Афганистан, както е изрично е наблегнато и във въпросния доклад на кризисната група.

УЗБЕКИСТАН обаче, също е в авторитарна ситуация, а човекът там се казва Ислам Каримов – президент на Република Узбекистан от 1991 г., инженер-механик от Средноазиатския политехнически институт и икономист от Ташкентския институт по народно стопанство. На 24 март 1990 г. става президент на УССР. На 31 август 1991 г., няколко месеца преди разпадането на Съветския съюз, Каримов обявява Узбекистан за независима държава. Президент и до днес.

Имам лични впечатления от Централна Азия и трябва да ви кажа, че ако не са тези „бащици”, за които говорихме по-горе, там ще стане страшно. Централноазиатския халифат ни е в кърпа вързан. Да, бащиците са корумпирани, както впрочем и абсолютно всеки възрастен индивид в района, но това са бащици, израстнали и възпитани в съветски и светски времена, които са стопер за ислямизацията. И ситуацията в Таджикистан и Узбекистан е икономически лоша, не заради авторитарните режими, а заради липсата на природни дадености. Защото иначе няма как да обясним това което става в съседен Казахстан, където е папата на всички азиатски автократи…

(Следва)

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Сложна ��актическа партия разиграват на шахматната дъска в Магреба и Близкия изток „Отворено общество”/ Националният фонд за демокрация на САЩ и „Мюсюлмански братя”

Честно казано, в началото не обърнах сериозно внимание на прекалено явното съвпадение на революциите с нежни имена проведени като спецоперации на соросовото „Отворено общество” в Източна Европа и започналите бунтове в Магреба, бързо разпространили се в доста страни от арабския свят. Поне при повърхностен прочит нещата изглеждаха стихийни, подети от народните низини, и движени както обикновено в такива случаи от студентите. В момента в който реших да се поразровя по-надълбоко, от разровеното блато тутакси завоня непоносимо на Сорос…

Ето какво изскочи най-напред от информационния поток, датата е 3 април 2010:

В Египет започна да излиза седмично списание, целящо да създаде комуникация между арабските блогъри, политиците и властите по инициатива на египетска женска група, подкрепяна от американския милиардер Джордж Сорос. Седмичникът „Уасла” бе обявен като първото подобно издание в арабския свят, планиращо да публикува статии на блогърите, като начин да им се предостави по-широка аудитория. То се издава от Арабската мрежа за информация за човешките права и е на финансова издръжка на институт „Отворено общество”…

А сега да си припомним, кой стоеше в основата на протестите на площад Тахрир, довели до оттеглянето на Хосни Мубарак от президентския пост – да, това бяха египетски женски групи!
А тук можете да прочетете фрагмент от статията на американския наблюдател Пол Уотсън, който цитира изявление от миналата година на Збигнев Бжежински, който седи до Джордж Сорос във изключително влиятелната американска неправителствена Международна кризисна група:
Особено ироничен е фактът, че друг един мощен глобалист, член на борда на МКГ, Збигнев Бжежински, предупреди миналата година, че международната йерархия, от която той е ключов компонент, е заплашена от глобално отслабване, което ще бъде предизвикано от млади радикали от страни от Третия свят. Аку��атно предсказвайки вълната от бунтове и революции обхващащи като горски пожари огромни райони, Бжежински и неговите колеги глобалисти се подготвят да слепят отново отломките след тях, за да продължат бизнеса си както обикновено, докато хората, които рискуваха живота си в името на реални промени ще се превърнат в жертви на монументална измама…

И да си дойдем окончателно на думата, като ви цитирам с какво точно се е занимавал държавно-субсидирания близнак на соросовото „Отворено общество” – Националния фонд за демокрация на САЩ. Както неведнъж съм ползвал крилатия афоризъм – Ако искаш да разбереш Кой, следвай парите!

Годината е 2009-та, а Националният фонд за демокрация на САЩ е сторил следното:

На Форума за свободна мисъл Ал Джахед са дарени $131,000
С мотива: Да се засили капацитета и се изгради демократична култура сред туниските млади активисти… Да се организират семинари за развитие на лидерски умения….
Да ви напомня това за цветните революции извършени от Сорос и същия този американски държавен фонд в Източна Европа?

По-нататък:
Асоциация за насърчаване на образованието – Тунис са дарени $27,000
С мотива: Да се засили капацитета на преподавателите от туниските висши училища, за да поощряват демократичните и граждански ценности в техните класни стаи… Да се проведе семинар със 120 преподаватели за педагогическите подходи, основани на демократичните и граждански ценности…
Това определено звучи като финансиране на разпространението на откровена доктрина за революция, в типичен за Сорос и НФД на САЩ стил за инсталиране на ценности, които фундаментално противоречат на традициите на обществата, където Сорос и НФД оперират.

И още:
Изследователския център за проучвания и подготовка МохамедАли – Тунис получава $33,500
С мотива: Да тренира ядрата на туниските групи от млади активисти в лидерски и организационни умения, за да насърчи тяхното участие в обществения живот…
Това са фактите, господа. Да ме прощавате, но тук дори не се използват ефвемизми! Терминологията е пределно ясна – създава се ковачница за „революционни кадри” за нуждите на „смяната на режима”.

След цитираното, мисля, че ще е повече от наивно да говорим, че Жасминовата революция в Тунис е просто „спонтанен израз на народния гняв”, и че не е била планирана предварително, очаквайки точния момент за катализа. И той дойде със самозапалването на безработния тунски висшист…
Едва ли трябва да се съмняваме кой изкара на площад Тахрир египтянките, кой стои зад клането в Бахрейн и най-вече, кой насъска племенните вождове в Либия един срещу друг и всички срещу Кадафи.

Тук обаче изскача тутакси въпросът – а какво стана с ислямистите?

Отговорът е много интересен.

Нека се съсредоточим върху събитията в Египет, където е седалището на не просто най-голямата и на-стара ислямистка организация в мюсюлманския свят, но всъщност царицата в кошера от джихадисти и ислямски радикали – „Мюсюлмански братя”. Непрекъснато се говори за измислената от ЦРУ Ал Кайда, но извън пропагандистката шумотевица около провокациите, в доста ключови случаи, организирани от хора и служби нямащи нищо общо с исляма, тъкмо „Мюсюлмански братя” е паякът,който плете глобалната паяжина на арогантна и радикална ислямска експанзия. Миналата година в анализа си „Новият континент Еврабия” изнесох достатъчно факти с източник швейцарските спецслужби и прокуратура, които без капка съмнение доказват, че ислямският радикализъм, независимо под какви имена се подвизава, винаги има за източник египетските „Мюсюлмански братя”. Нещо повече, тайните инструкции на организацията наставляват да се създават нови организации, да се прониква и овладяват съществуващи организации, но винаги да се прикрива следата към „Мюсюлмански братя”.

Какво става с тях в момента в който в Египет се стигна почти до метеж и Мубарак трябваше да си отиде?

Да, те бяха на площада. Но така да се каже „изключиха говора на идеологията си”, както сполучливо се изразява професорът по международни изследвания от Тринити колидж Виджай Прашад. Техният лидер Гамал Насър заяви, че те са само малка част от протестите и че протестите са за Египет, а не за исляма. Без съмнение изключително хитра и ловка позиция.И е напълно аналогична на това, което аятоласите направиха по време на протестите през 1978-79 в Иран, когато изчакаха в сянка падането на шаха и след това заграбиха управлението.

Въпросът сега е, дали „Мюсюлманс��ите братя” ще повторят изцяло същия сценарий? Фактите от последните седмици показват, че ако не се появи друга алтернатива, те ще вземат властта. А това, че в момента се прикриват зад авторитетната фигура на Ел Барадей, бившия шеф на Международната агенция за атомна енергия, покзва, че те не искат веднага да влязат в остра конфронтация с новите американски кукловоди – Сорос и компания. Това очевидно ще се случи по-късно. Да не забравяме, че репресивната машина в Египет си стои непокътната – още през 2006 година бюджетът за вътрешна сигурност в тази арабска страна надхвърля 1,5 милиарда долара; че Египет има 1,5 милиона полиция (в това число туристическата полиция, стандартно въоръжена с автомати „Калашников”) която е 4 пъти по многочислена от армията. И целият този репресивен монстър се финансира в голяма степен с ежегодната американска субсидия в размер на 1,3 милиарда долара.

Още по-интересно става след като съд в Кайро одобри тия дни регистрацията на умерена ислямистка партия, която от 15 години се опитва да получи официално позволение за съществуване. Лидерът й оприличи идеологията на ръководената от него формация на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, чиито корени са в политическия ислям, но има по-широка социална база, включително сред средната класа и религиозните консерватори. Това знаково изказване подсказва, че турският пример вече има последователи, но в същото време го намирам за особено недалновидно, да не кажа глупаво, в момент, когато в Турция безогледно се арестуват армейски офицери и генерали със стотици и армията, традиционен стожер на светското начало в Турция е навряна в ъгъла, нещо което никога досега не се е случвало. Дълбоко се съмнявам, че египетските военни, които изпълняват в страната на Нил същата функция, ще са във възторг от перспективата.

Впрочем, турските лидери за изненада на мнозина не проявиха особена активност пред лицето на политико-социалното земетресение в обявената за „тяхна“ неоосманска зона на влияние. Аз лично не съм изненадан, защото смятам, че това се дължи на неадеквятна информация, респективно липса на полезни ходове. Турците по-принцип са мудни в реакциите и предпочитат да изчакат за да играят на сигурно, това е типично за степента на развитост на цивилизационния им модел…

Неяснотите около развитието на арабската „революция” са много, не на последно място и поради мъглата, която традиционно скрива реалните цели на Джордж Сорос, правейки по този начин действията му да изглеждат много често странни и нелогични. Но това не го лишава от цели, а при случаи като неговия, афоризмът „Следвай парите!” би ни помогнал решаващо да си отговорим какви са целите му.

Арабският гамбит на Сорос и сие продължава със сложни тактически схеми и многоходови комбинации, но едно е сигурно – майка им жална на арабите – където Сорос е стъпил с цветя, после трева не никне. И България със соросовото си правителство е отличен пример за последствията.

Анализът е публикуван във в.Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Съмнение няма, че фамилията Велчеви са за затвора, но защо точно Симеон Дянков с помощта на соросчетата, точно сега рови в 8 – 9 годишно гюбре!?

НОВАТА СТАРА НОВИНА

Шокиращите 1 милиард лева е загубила България от спорната сделка с външния дълг при кабинета „Сакскобургготски“. Това се казва в доклад на вицепремиера Симеон Дянков, внесен в парламента, пише „Труд“. През 2002-2003 г. част от държавния борч бе обърнат от долари в евро, а падежът бе удължен до 2013-2015 г. Колосалната загуба идва от последвалата обезценка на долара и от ниските лихви в периода след сделката, твърдят експертите от „Индъстри уоч“, изготвили анализа. Удължаването на срока за връщане на дълга не е било необходимо. Между 2005 и 2007 г. е натрупан фискален резерв, с който е можело да се изкупят обратно брейди облигациите, заключават анализаторите. 1 милиард лева! На толкова се изчисляват загубите за България от сделките с външния дълг през 2002-2003 г. Тогава част от държавния борч бе об��рнат от долари в евро. По това време управляваше кабинетът на Симеон Сакскобургготски с финансов министър Милен Велчев. Сумата лъсна от доклад на вицепремиера Симеон Дянков, внесен в парламента. Загубите за държавата са пресметнати от анализаторите в „Индъстри уоч груп“. Те са спечелили обществена поръчка на финансовото министерство. Лошото прогнозиране на лихвените проценти и валутните курсове са главна причина за колосалните загуби. Експертите от „Индъстри уоч“ доказват, че: – след сделката са преобладавали ниските лихвени проценти, което се различава от прогнозите на Министерството на финансите по онова време. – курсът евро – долар, който също се различава от прогнозите преди сделката, прави по-евтино обслужването на задълженията, деноминирани в щатски пари. Основното заключение в доклада е, че не е било необходимо да се удължава матуритетът на дълга. /БГНЕС /

ФАКТИТЕ СА ДОБРЕ ИЗВЕСТНИ
Още при планирането на „царския предизборен проект”, Милен Велчев, тогава служител във финансовата група Мерил Линч започва реализацията на една идея, чието авторство не е точно известно – възможно е да е лично негова или на принц Кирил или на някой „мозък” от Мерил Линч, например. Ако някой си спомня събитията от 2000/2001 то именно Милен Велчев в качеството си на представител на Мерил Линч се е опитал да накара правителството на Костов да направят това, което той направи като министър. От друга страна, Муравей Радев твърди че „още в края на 2000 г. Кирил Сакскобургготски, син на Симеон Сакскобургготски, поиска среща с мене тогава в качеството ми на финансов министър и предложи сделка почти идентична с тази, която баща му една година след това извърши”.

Идеята е обаче, повече от перспективна и е точно описана в старата новина, която гръмна тия дни. От финансова гледна точка тази операция с брейди книжата е буквално хазартна за държавата, но има редица политически предимства чрез които авторите й се надяваха да я пробутат безпрепятствено. Едно от тях е, че след новата сделка съотношението между дълга и произвежданият брутен вътрешен продукт (БВП) ще падне под 60%. Това бе едно от основните изисквания за приемането на България в Европейския валутен съюз. Какъв великолепен предлог, нали!

В края на краищата, въпреки опъването на Костов, след като взеха властта царските момчета свършиха каквото бяха намислили. Говори се, че 8% са официалните комисионни за фирмата посредник на принц Кирил. Колкото до царския финансов министър, народният представител Благой Димитров още преди години сезира прокуратурата за 14 хотела в четири различни наши курорта, в които малкото братче Георги Велчев има пряко или опосредствано участие чрез различни инвестиционни фондове, на някои от които е мажоритарен собственик, но всички те са офшорки…

Толкова за новината, предисторията й и произтичащото. Едва ли в България има разумен човек, който да не е убеден, че царското юпи Милен Велчев е останал по-назад от ментора си принц Кирил по отношение на комисионната. Едва ли като се знае това, някой седи и се чуди откъде се изсипа чувалът с много десетки милиони, за да успее малкото братче миленово да вдигне 14 хотела на морето, някои от които с по 2000 легла (!!!). И едва ли някой е изненадан, че за започналата през 2004 г. прокурорска проверка и до ден днешен – ни вест ни кост!

Към това е редно да добавим и вашето питане, какво е/не е сторил по въпроса набеденият за президент на българите г-н Георги Първанов, за да покажем на снимката на тази тъжна българска история целият ни политически зверилник в пълното му достолепие. В.Новинар от 18.03.2002 год. пише: „Президентът трябваше да отдели повече от четири часа в съботния ден, за да разбере, че по-голямата част от водещите финансисти и банкери у нас подкрепят сделката, но въпреки това скандалът около нея е голям?” Истината най-вероятно е малко по-различна – президентът сигурно доста добре е знаел какво става, но въпреки всичко не направи нищо за да спре престъпниците с бели якички. Замълча си и ги остави да си заработят комисионните.
Историята има и

ОПЕРЕТНИ ПРОДЪЛЖЕНИЯ

През септември 2009 година Асен Агов и Димо Гяуров (Синята коалиция), Стоян Мавродиев (ГЕРБ) и Бойко Великов (Коалиция за България) предлагат в народното събрание, на екип от икономисти да бъде възложено цялостно проучване по въпроса. Темата на проучването да бъде “Анализ на замяната на българския дълг и оценка на последствията от замяната за българския данъкоплатец”. Назовават се и конкретни имена на специалисти.

От цялата тая пушилка, поне на мене не ми е известно да е произлязло нещо за споменаване.

Половин години по-късно обаче, тази история много напомняща ми на вица с трите маймуни отново мръдва от мъртва точка, този път с очевиден тласък като потеглящ трен. Разследването бе задвижено, като експертизата бе възложена на независимото аналитично звено „Индъстри Уоч“от Министерството на финансите с конкурс, след като парламентът възложи извършването й с решение от 14 април 2010 г.

Тук веднага трябва да отбележим прелюбопитния, но логичен факт, че конкурса е спечелен, не от кой да е, а от въпросният „Индъстри Уоч”. Това небългарски звучащо образувание, по състава си е съвсем българско, драги читатели. В него можем да срещнем названия, които са местни, локални така да се каже като Георги Стоев, Лъчезар Богданов и подобни, и което е особено важно, въпросните наименования са тясно свързани с разни организации като Институт за пазарна икономика, Макро Уоч и други, които на свой ред са популярни сателити, кръжащи около нашето слънчице, нашият извор на ум и разум, гарантът на националното ни спасение – института Отворено общество на бащицата Сорос. Мисля, това ви стига за аналитична храна по въпроса…

И отново дълбока тишина и спецване на блатото българско, където стане ли дума за търсене на отговорност на грабителите на нацията, политическите жаби се разкрякват за парлама и после всичко заглъхва в тежките блатни изпарения.
Така и в случая – проверката на три документа на кръст и елементарен компютърен анализ на кръстосаните курсови разлики по години забиха в дълбоки води и изчезнаха от хоризонта за близо цяла година.

И изведнъж не щеш ли – чудо!
След многоседмични информации, дезинформации и контрадезинформации със и без СРС-та, отклоняващи маньоври и снишавания, къде в Япония, къде у нас, г-н министра на финансиите се изсипва с 1 милиард разобличения, услужливо подадени му от соросчетата. Изпълнението беше гарнирано със свободен преразказ на г-н министра за пред депутатите, в който Дянковият излезе с редица тези и заключения, или липсващи в соросчевия доклад или диаметрално противоположни на изводите в доклада. Лошо нема, като нямал с какво да си играе, си поиграл с онуйцък…

А ОПЕРЕТАТА ПРОДЪЛЖАВА

Има комисионни, няма комисионни. Тука има, тука нема! Важното е, колкото е възможно повече да се изтикат от фокуса на общественото внимание тия сересета – класическа механика на манипулацията.
Как става ли? Ако приемем дневната доза новини за 100%, като изскочиха тия убийствени за гербаджиите сересета, направо си заеха всичкото място –

СРС-та 100% !

Поосвестиха се малко политическите сатрапи и пратиха ДАНС да изфабрикува мъртви души в референдума на Яне, и хоп картинката се наклони –

СРС-та 70% + „Мъртви души-Референдум” 30% !

После Борисов отлетя до другия край на земята да се отспи в сянката на Голямата Буда, поритаха се малко с министъра, правиха си ключове, скъсаха му копчето, пълзяха да го търсят пред камерите – бананов дипломатически протокол, акъла да ти се вземе и хоп –

СРС-та 40% + „Мъртви души-Референдум” 30% + Японски маймунджилъци Бойкови 30%!

И ето, че финансовото генийче измъкна като някой фокусник от ръкава си тая стара новина с нов доклад и –

СРС-та 10% + „Мъртви души-Референдум” 30% + Японски маймунджилъци Бойкови 30% + Соросчев доклад 30%!

И каква стана тя – навряха ги най-сетне в тъмния ъгъл проклетите СРС-та…
Ще ме прощавате за грубото отразяване, не държа и за точността на процентите, но като цяло – това е начинът да се манипулира медийното пространство. Или поне така си го представя финансовия министър…

Свети небеса! А бре Симеоне, а бре Дянков, ти за какви ни вземаш! Наистина ли си мислиш, че патки пасем, па и да ги пасем след 20 години живот в блатото, мислиш ли, че не сме научили когато гръм удари, как ехото заглъхва!

Толкова за поредната сензация на соросовото правителство. Единственото, което си струва да направим в случая е за мозъчна гимнастика, вместо да решаваме кръстословици, да поумуваме тая патица дето ни я подхвърлиха – информация ли е, дезинформация или контрадезинформация…

Или пък просто ни се присмиват!

Анализът е публикуван във в.Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

● Само списъкът с прокудените от родината си наши учени може да сложи черен креп на България ● Спасението на познанието е последният рубеж на оцеляване – не го ли опазим – с нас като нация е свършено!

Ще започна темата за баташкото клане на българската наука с напосоки взет кратък откъс от списъка на елитни български учени, вече наброяващ 400 мъже и жени (списъкът продължава да расте всеки ден), прогонени в чужбина, които не се поколебаха и за миг да подпишат Отворено писмо до Народното събрание и Правителството на България в което заявяват: „Ние, работещите в чужбина български учени, сме дълбоко обезпокоени от недалновидните действия на някои наши министри, които могат да бъдат катастрофални за бъдещето на българската нация”. И разбира се, това е нищожна част от изгонените от България учени. Прегледах списъка и не открих имената на нито един от десетината ми съученици, които започнаха научна карира на запад, като поне петима от тях са професори в САЩ и Германия. Това са хора, горящи в работата си, и информацията от България по-бавно стига до тях. Отделно от това, няма съмнение, че мнозина от тези суперинтелекти са вече напълно отчаяни от и за България. Поради липса на място, тук ви представям случайна извадка.

Бих публикувал целият списък, защото след като го прочетеш и най-коравият ти оптимизъм изпада в агония. Защото, тези имена, титли, световни западни университети, авангардни специалности за които дори не си чувал, отведнъж ти позволяват да си представяш съвършено ясно, това, което всякакви зловещи коментари за надвисналата трета, окончателна и фатална национална катастрофа не са в състояние да ти обяснят.
Елита на нацията?
Ето го, четете!
…………
29. Николай Бобев, физика, асистент-изследовател, Университета Стони Брук, Ню Йорк, САЩ
30. Михаил Йорданов, д-р, професор по биология, Университет Конкордия, Портланд, САЩ
31. Максим Боянов, физика, Национална Лаборатория Аргон, САЩ
32. Михаил И. Митов, физиология, Колеж по медицина, Университет Кентъки, САЩ
33. Лъчезар Костов Карагьозов, молекулярна биология, Университет Фридрих-Шилер, Йена, Германия
34. Николай Тодоров, химия, Швейцарския федерален технологичен институт, Цюрих, Швейцария
35. Антония Кухтина, физика, Институт по теоретична физика, Университет Гьотинген, Германия
36. инж. Васил Бъчваров, информационна и комуникационна техника, Технически университет-Дармщад, Германия
37. Пламен Добрев, молекулярна биология, Институт Макс Планк, Гьотинген, Германия
38. Любомир Гаврилов, математика, професор, Университет на Тулуза, Франция
39. Петър Денчев, физика, Национален институт по здравето, Бетезда, САЩ
40. Александър Кандиларов, геофизика, Бергенски университет, Норвегия
41. Любомира Владимирова Чакалова, молекулярна и клетъчна биология, Изследователски център за генно инженерство и биотехнология, Македонска академия на науките и изкуствата
42. Бойка Маркова, биохимия, Западнонемски раков център, Университетска клиника, Есен, Германия
43. Петър Янакиев, д-р, молекулярна биология, Набсис инк., Провидънс, САЩ
44. Андрей Тодоров, математика, Китайски университет Хонг Конг
45. Михаил Минчев, физика, Национален институт по ядрена физика, Пиза, Италия
46. Мирослав Йотов, математика, Международен университет Флорида, САЩ
47. Веселин Георгиев, физика, Калифорнийски университет, САЩ
48. Гергана Златева, д-р, икономикс, Пфицер инк.
49. Кирил Мишев, растителна молекулярна биология, Институт по биотехнологии на Фландрия, Гент, Белгия
50. Стоян Р. Мишев, физика, Обединен институт по ядрени изследвания, Дубна, Русия
51. Димитър Бориславов Кънев, професор по молекулярна биология, Институт по раковите заболявания Росуел Парк, Бъфало щата Ню Йорк, САЩ
…….
И това, да повторя, е само малък фрагмент от списъка на подписалите Отвореното писмо и нищожно грахово зърно от хилядите, а вероятно и десетки хиляди аристократи на българския изследователски и новаторски дух.
Сега разбирате ли, какво ни причиниха неоколониалистите, предрешени и речевити за свобода, демокрация и общи ценности? Схващате ли, къде се намираме след всичкия тоя мармалад, който ни забъркаха за двайсетте години преход към клинична смърт?
Дано да схващате, особено онези, които продължават да дават над 30% одобрение на едно правителство, което окончателно ни отведе в риалити шоуто „Полицейска държава” под звуците и видеото на чалга, турски сериали и нашенски маймуняци, които всяка вечер ни умиляват с грижата да вземат и последната стотинка от джоба ни за фанфарна благотворителност.
Дано да схващате, че министъра на това дето го няма вече Сергей Игнатов е ректор на основания от Джордж Сорос – Нов Български университет, и в това си качество е тръгнал на кръстоносен смъртоносен поход срещу святата българска Алма Матер, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, основан през далечната 1888 г. с щедрите дарения на българолюбците Христо и Евлоги Георгиеви, университет в който учат 25000 студенти, университет, на който имам изключителната чест да бъда възпитаник.
Соросиадата продължава и тъкмо в тази сфера нещата са до оголен кокъл, безпощадно ясни. Искаш ли да загробиш една нация, лиши я от просвета, лиши я от наука, залей й културата и традициите с вносна помия, изстреляй лумпени и игноранти във властта и тази нация е свършена – веднъж и завинаги.
Но понеже много пъти съм ви повтарял, че когато става дума за нещо друго, всъщност става дума за икономика, нека погледнем на кървавото баташко клане над науката ни и от този ъгъл. И ми позволете, ако обичате, да се самоопровергая, като се отрека от използаните на няколко пъти дотук определения „прокудени”, „прогонени”, „изгонени”, съотнасящи се към българските учени в чужбина.
Не! Не прогонени/изгонени/прокудени, те са просто засмукани от мощната и много ефикасна мозъкосмукачка на западните метрополии, по сценарий добре познат и отдавна шлайфан в неоколониалното им битие.
Хайде сега, да направим една проста сметка. Имате ли си някаква идея, колко точно струва един роден, отгледан и ерудиран учен на българския народ? Дори едва в началото на научната си кариера? Много, ужасно много. Не разполагам с точни цифри и не искам да спекулирам, но само ако нахвърляме издръжката за университетско следване, аспирантура, преди това трябва да включим и целия училищен цикъл, със сигурност ще се получи шестцифрена сума. Към нея трябва да добавим и част от разходите за масово образование, защото за да получиш един качествен учен трябва да подготвиш стотици други до стартово ниво, за да избереш най-добр��я…
И каква стана тя? Огромната част от тези отгледани чрез лишаване от залъците на народа мозъци вече са на запад. При това, напълно безплатно за тях. Другите, които са още тук, простаците и соросоидите им подготвят същата участ. С две думи, бедна, погиваща България финансира богатите проспериращи западни метрополии.
Има и друга страна медалът и това са имотите на БАН. Далеч преди да бъде официално изпратен за финансов министър в новото соросово правителство на Бойко Борисов, дори преди да се е запознал със самия Борисов, Симеон Дянков в една своя статия посочва, че в областта на науката трябва да се предприеме голямо прочистване, а това което остане, да се финансира от продажбата на имотите на БАН, които той оценява незнайно на каква база за около 250 милиона долара. Пазарната оценка на тези имоти обаче надхвърля 2 милиарда!
Иначе казано – дойдохме си на думата. И тук ще отворя една огромна скоба, като казаното в нея се отнася за цялостното финансиране не само в този случай ,но и за всички пети колони(предателите) от страна на задграничните им ментори. Истината е, че те рядко получават чужбински плащания директно отвън, освен в началото на „операцията”. На тях просто им се дава възможност алчно да се награбят от активите на атакуваната нация-държава. В конкретния случай с атаката срещу българската наука, сметката е проста – Дянков е оповестил някаква негова си цифра. След разбиването на БАН, той си прави сметката да осчетоводи точно такава сума от разпродажбите на безкрайно занижени цени, самите разпродажби ще се адресират към познатите обръчи от приятелски фирми и оттам част от разликата ще се появи в офшорни сметки на извършителите на клането.
Перфектна схема. Поръчаната от кукловода атака се осъществява напълно безплатно, България понася окончателния, фатален удар след който изправяне няма, а палачите си получават своето открадвайки народни активи. Коментарът по-нататък е излишен.
(Специално темата за имотите на БАН е в детайли осветлена в публикацията на Таня Киркова в е-вестник http://e-vestnik.bg/6947)

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Поради пълната си политическа несъстоятелност и икономически банкрут, България ще бъде обявена за протекторат на ЕС – това е възможен сценарий, а вече и твърде вероятен

Полетът на третата българска държава към бездната в края на първото десетилетие на новото хилядолетие, изглежда абсолютно непредотвратим. И ако вярваме в магическата сила на числата, това е фатално натрупване от тройки, тъй като ще бъде и третата национална катастрофа на тази трета българска държава.

Цялата политическа пасмина в София разбира се, изобщо не се тревожи от от черно-мастилените облаци обвили държавицата ни, въпреки че косматите им ниски вълма предвещават урагани и погибел. И за какво да се тревожат – огледайте се дали синовете и дъщерите им са в България, дали по деветте им луксозни апартамента, хотелите, вилите им има нужда от ремонт, дали офшорните им банкови сметки не пращят от шест и седемцифрени суми…
Ех, има и такива дето се тревожат. Тревожат се, че шестцифрените суми не са станали седемцифрени, че двайсетина декара, неизвестно как останали все още незастроени по Черноморието или на Пампорово, някой друг може да ги залее с бетон, а не те. Тъй, че – не съм прав – тревожат се, и още как. Човешката алчност и гьонсуратлък са безгранични. Тревожат се и за много други, хиляди работи. За обществения си рейтинг, за прекалено скъпите подаръци, които любовниците им искат, за това, че от кумова срама са принудени да се возят на мерцедес, а не на майбах.
Единственото за което не се тревожат е това просташко, селяндурско стадо добичета – електоралните единици(да изпукат тая зима дано!). На единиците те ще им дадат някаква играчка-плачка – примерно, тракторче. Толкова е модно напоследък! Що са недоволни. Хем, виж как сме го изпипали, от само себе си, мени цветовете си непрекъснато. Като оня франкенщайн Алексейчо Петров. Веднъж Костов го назначил, ще рече – син е. После царят не го закачал – прижълтял му е значи. Сетне се оказва, че при червените сигурността управлява, официално от щат в ДАНС. Пък собствено РЗС направил(това пък какъв цвят беше? – преливащ металик, сигурно!). Сега пък в президентския проект е намесен – гоцев цвят, отвсякъде! Израелски шпион би��, па май и американски, говори се и за топлите му връзки с Москва, най-подир американците го отсвирили и сега бащицата Уорлик го наблюдава изкъсо и другите същото съветва. Славно, нали! Цяла година електоралните с франкенщайна ги баламосваме, акълът им се взе! Според типинг пойнт-технологиите за социално инженерство, вече би трябвало да го сънуват! Така и сънищата им на електоралните стават по-свежи – един сън с Бойко, един – с Алексей. За разнообразие – един път седмично с Бойко и Алексей…
А ако някой вземе да приритва публично от липса на лекарства и лечение за които цял живот като ахмак си е плащал, спретваме им на електоралните една сценка с Цецо, показваме им девет от апартаментите му, да им се земе акъла напълно. Цецо ще разбере, налагат се понякога и жертви на рейтинг, такъв е животът, пък и не е редно рейтингът му да хвърчи над Бойковия! Па ако не разбере, ще му дадем да се разбере. Казано е – со кротце со благо, со дебелата тояга.
Тъпо е наистина, ама какво да се прави, трябват зрелища за електоралните. За да може оня от световната банкя, дето с тия очила шизоидно изглежда някак си, да си върши спокойно работата. А няма време вече, до 2012 с тая глупава държава трябва да е приключено.

А КАКВО СТАНА С ПРОТЕКТОРАТА?

– шават вече неспокойно натърпеливците измежду електоралните единици. Споко, момчета и момичета! Така както е тръгнало и протекторатът ще дойде и то много по-скоро, отколкото го очакваме.
Дълго разсъждавах върху целите на проекта „Бойко Борисов”, който Сорос с щатска и европейска помощ ни спретна. Да се е загрижил чак толкова как Цеца Бориславова да си закръгли по-бързо милиардчето – едва ли. Джордж е известен с това, че не си пада точно по женския пол. Да е решил да увеличи територията на Израел с още 112 хил. кв. км – едва ли, нямаме обща граница, щото сме на два различни континента(ех, при този сценарий, израелската връзка на Алексей Петров, щеше да е безценна – какви конспиративни теории само могат да се изплющят!). Не се получава, глупост някаква – какво е намислил с банкерските си другарчета?
В анализа, като стигнеш до кривата круша, има няколко варианта от които обикновено най-добрият е да започнеш отначало, като отхвърляш версиите, за които вече си доказал, че те водят в задънена улица.
И така – Джордж Сорос се появи в България още през 1990 г. и оттогава вече двайсет години тихо и кротко, навремени малко по гръмотевично, прави нещо тук.
Факт първи – всичко, което прави е деструктивно за третата българска държава. Резидентурата му от Отворено общество и свързаните с нея партии и организации се грижи за всякакви цигани, педерасти, малцинства и порядки, които обаче нямат нищо общо с българите и българския интерес. Точно наопаки – ако изметем витиеватата фразеология и издухаме розовите балончета, от пръв поглед е ясно, че всичко соросово е равнозначно на – антибългарско. Ако се издигнем на още по-висока гледна точка, без проблеми ще видим, че действията му уж без всякаква връзка, а всъщност са дълбоко свързани и координирани с такива антибългарски проекти като Плана Ран-Ът, например или ЕС-нападението над четири от блоковете на ядрената ни електроцентрала и това ни довежда до:
Факт втори – соросовите атаки срещу България, уж са солово изпълнение, а всъщност, някак си много удобно, включително ЕС никога и по никакъв повод не е възразил срещу соросовите действия на територия, която е част от самия ЕС. Напротив, правят му се всякакви облекчения, че и тихомълком му се помага, включително и с донорство.
Има още факти, но поради липса на място ще ги пропусна – и изложеното вече ни дава сериозно основание да заключим, че играта им е обща. И тази игра има за цел усмъртяването на България – тихо, мирно, кротко и без голямо бързане. За целта,
подклажда се демографската криза, изсмуква се най-жизнено способния човешки материал за обслужване на западните икономики,
• унищожено бе здравеопазването ни, за да се осигури бърз успех по предходната точка
• унищожи се селското ни стопанство, за да се елиминира като конкуренция на западните фермери,
• загроби се отлична индустриална инфраструктура с мощни конкурентно способни отрасли
• засили се до максимум обслужващата сфера, гарантираща ни бъдеще на кенефчии на западноевропейците
• разгроми се образователната ни система до положение на възпроизводство по предната точка,
• започна се социално инженерство за поставяне на власт на възможно най-неграмотни управленски и напълно послушни правителства, които пряко да подпомогнат и ускорят демонтажа на държавата – Бойкоборисовото е достатъчен аргумент.
С дотук изброеното съгласни ли сте? Съгласни сте. Достатъчно ли е то, за да изпадне България в

ПЪЛНА ПОЛИТИЧЕСКА И ДЪРЖАВНА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ?

Достатъчно е.
Какво следва? Да се затвори държавата и народът да се уволни. Не става. Проблемно е. Това е не ти е фирма за да я обявиш във фалит.
Тогава?
Тогава идва ред на непопулярни, но добре познати в световната история решения. Като Косово, например. Където, при това имаше купища главоболия, защото трябваше освен всичко друго да го анексират от абсолютно суверенната държава Сърбия. А ние сме далеч по-удобни, ние сме част от супердържавата ЕС. Какво по-просто и лесно от това да обявят – вътрешна работа на Евросъюза. Поради пълната политическа, икономическа и държавническа несъстоятелност на тази страна, поради това, че е гранична територия на ЕС и неадекватността й заплашва пан-европейската сигурност:
• въвеждаме протекторат в България,
• разпускаме парламента и правителството,
• изпращаме общоевропейски военни и полицейски сили за поддържане на реда,
• назначаваме върховен еврокомисар за протектората България…

Анализът е публикуван във в.Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Фондация „Отворено общество” на крупния международен спекулант – унгарски евреин с американски паспорт – реално управлява България чрез марионетката си Бойко Борисов

Най-напред бих искал да посоча, че в случая категорично няма да използвам журналистическите клишета за „тъмни сенки” и „зловеща анонимна ръка” които неясно се движат в зоната на здрача и оттам опъват конците на настоящото българско правителство. Просто, защото в случая никой не си е направил труда да прави конспирация. Всичко в този съвсем обикновен и много типичен геополитически сюжет се извършва нагло и цинично „на светло” и най-доброто доказателство за това е фактът, че настоящата публикация е изцяло плод на студиен анализ и се базира само и единствено на открити ресурси в български и чуждестранни медии.

Кой е Сорос?

Джордж Сорос(Дьорд Шорош), роден в семейството на унгарските евреи Шварц, преименувало се през трийсетте години на миналия век на Шорош, прекарва в безопасност войната, защото се представя за ариец. През 1947-ма емигрира в Англия, където след много митарства успява да завърши престижното Лондонско училище по икономика, социални и политически науки, след което се преселва в САЩ. Комбинативният ум и липсата на всякакви скрупули му позволяват само за по-малко от десетилетие на натрупа милиони чрез хедж фонда си. През 1979-та г. основава фондацията си „Отворено общество”. Тук няма да се правим на англичани и да търсим витиевати фрази, за да мъдруваме върху несъществуващия конфликт между бруталното му поведение на международен финансов спекулант и хилядократно афишираните му във статии, речи и книги „леви”, та чак левичарски възгледи. Ще констатираме, че идеите на Сорос и на всички негови, институции, институти, фондации, клубове и прочее формации са да се създава максимално възможен хаос в Америка и по света, за да може известният с пристрастията си към всякакъв род малцинства и най-вече към тей-общностите Сорос да лови риба в мътна вода.
Джордж Сорос е от типа финансови хищници, които никога, нищо не са съградили. Никога не са инвестирали и цент в индустрии и иновации. Единственото му занимание е било и продължава да е – атакуване на компании, най-вече национални валути и цели държави, отслабването им, довеждането до ръба без оглед на използваните средства, след това бързи покупки и продажби с реализиране на огромни печалби. Той е разрушител и циник, който се надсмива над света.
През 90-те атакува английския паунд и ограби от англичаните над 1 милиард долара. Същото направи в Малайзия ,Тайланд, Филипините и куп други азиатски страни. Пробва се в Китай, където го наричат Крокодила, но китайците го препънаха, в Русия, където след пиянската ера на Елцин изтрезняха и го обявиха за персона нон-грата и окончателно се установи задълго в Източна Европа, някои страни от ��ретия свят, и някои постсъветски републики, откъдето пък се опитва да пакости максимално на Русия. Оранжевата революция в Украйна бе негово дело, режимът на психично болния Саакашвили в Грузия е под директен негов контрол – половината министри са бивши шефове и функционери на грузинското Отворено общество, в т.ч. силовите министри…
Има обаче и достатъчно факти, които разбиват мита, за това, че е самотен финансов разбойник. Зад него прозира сянката на Ротшилдовци и т.нар. „островен” кръг около английския кралски двор. За Сорос могат да се разказват безкрайни истории, но ще завърша тези щрихи към портрета му с едно изказване на руския олигарх в изгнание Борис Березовски: „Почти припаднах когато разбрах, преди две години, че Джордж Сорос е агент на ЦРУ”. Нямаме причини да се съмняваме в думите на Березовски, който последен ще бъде заподозрян в близки отношения с основния враг на соросовите домогвания към Русия – Владимир Путин.

Какво е „Отворено общество”?

Доста непоследователната философска основа за изграждането на идеологическата платформа на отвореното общество Сорос заимства от големия австрийски мислител Карл Попър, който му преподава в Лондон. Иначе, многобройните национални и интернационални версии на института „Отворено общество” са изключително гъвкав стратегически инструмент за мощни геополитически влияния в отделните национални държави в Източна Европа и развиващия се свят. Тук без излишно суетене следва да отметнем завесата на тотални медийни манипулации и да го кажем направо – става дума за разлагащи влияния, разрушаване на традиционната национална културна, образователна и демографска инфраструктура, провеждане на системни и педантични глобализационни „активни мероприятия”, водещи логично до национален разпад и вкарване на съответните нации в егрека от неоколониален запас на западните метрополии. В чекмеджето с инструменти на «Отворено общество» са куп схеми за развитие законодателството на конкретно атакуваната държава (разбирай, обезкостяването му в нужното на Сорос направление), шокови терапии, «методическа помощ» за изграждане на външна политика въвличаща съответната държава в съмнителни и рискови действие, които тласкат към национална изолация и загуба на пазари. Не ви ли е познато от българския преход?
„Отворено общество” – България за двайсетгодишното си съществуване в огромна степен постигна тези си цели. Не са нужни очила за да се види, че за соросовата фондация не е проблем да купува журналисти, икономисти, медии, политици. Според някои публикации в медиите фондацията на Сорос е изградила и поддържа в България над 90 организации от неправителствен тип! Значителна част от тях – етнически, както и за защита на най-невероятни права и каузи. Ето ви малка част от всичките – Асоциация „Интегро“, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Дружество за изследване на малцинствата „Студии Романи“, Дружество за турски език и култура, Етническа хармония, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Фондация „Етнокултурен диалог“, Фондация „Етнопалитра – Трубадури“, Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, Фондация „Либерална интеграция“, Фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“, Фондация „Център на неправителствените организации“ – Кърджали, Център за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ (!?!), Бюро за самопомощ Столипиново, Еврейски комитет „Цион“, Еврейски център „Хабад“, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение „Добра Майка“ – с. Вардун, Инди-Рома-97…, да ги изредим всички ще отнеме полоин страница!
Българската нация се топи като ланшен сняг, поне половин милион млади българи емигрираха за постоянно на запад, още толкова са почти целогодишно на гурбет. Образователната ни система е напълно съсипана, вследствие на системното следване от всички досегашни правителства на указанията на „Отворено общество” за „реформи”. Практически нямаме културен процес… Особено катастрофална е намесата на зловещата соросова фондация при подмяната на редица учебници и помагала, особено тези, свързани с националната ни история и литература. Под предлог, че подрастващите трябва да се подготвят за един глобализиран свят, всъщност се прави опит за денационализация със замазване на историческите катаклизми, национални победи и поражения. Класическият пример е заличаването на понятието турско робство и подмяната му с „османско присъствие по нашите земи”…
В инструментариума на Отворено общество, обаче най-ефикасният инструмент са политиките за насърчаване на малцинствата. Проблемът е огромен дори и във високо развитите страни, защото прекомерното толериране на малцинствата в последна сметка се превръща в диктат на медийно агресивни малцинства над мнозинството. Какво да говорим за нации като българската, където самото „мнозинство” се дави в собствената си кръв и пот, достигнало пределите на оцеляването. В така нареченото публично пространство, във всички държавни и обществени органи на преден план тотално са изведени къде полуреални, къде имагинерни проблеми на гейове, цигани, притежатели на котки и кучета и каквото още ви дойде на ум – отворете вестниците, включете си телевизора, радиото…
А истината е, че фондацията инсталирала се в България, за да ни прави отворено общество се занимава с всичко друго, но не и с нормалните българи и тяхното оцеляване! Български хелзинкски комитет(институт създаден от Отворено общество), разнообразни клубове и асоциации за разни права на разни групички, освен всичко друго съсипват страната от съдебни дела по европейските съдилища.
Тук е невъзможно да изреждаме всичко, но само създадените организации за подкрепа на ромите са десетки и десетки, без по същество нещо при нашенските цигани да се е променило. Само дето ние плащаме прескъп ток, а те въобще не си го плащат…
Върхът на всичко е обаче въпроса за източниците на финансиране. Услужливи медии непрекъснато цитират колко стотин хиляди или колко милиона е дал годишно Сорос чрез Отворено общество на България, но никой не казва, какви пари набира фондацията от местни донори и с какви пари участва държавата. И тук ще ви разкажа накратко

Как Хайтов и съмишленици първи дадоха отпор на хищника

Нека първом ви насоча вниманието към факта, че само половин година след преврата от 10-ти ноември с ПМС №76/20.07.1990 г. българската държава осигуряват немислими благинки за новоучредената соросова фондация – освобождава я от мита, данъци и такси, даренията към фондацията също се освобождават от данъци; предоставя помещения за фондацията в НДК и петстотин хиляди лева за първоначални разходи на фондацията(!?); дава съгласие фондацията да извършва спомагателни стопански дейности, както и към нея да се създадат издателство, печатница и информационно-документационен център като нейни звена, които могат да извършват услуги… Коментарът е излишен.
Гласовете на протестиращите интелектуалци в тези години на социално и политическо безумие са слаби и не се чуват и така нещата вървят до април 1995 г. когато проф.Чавдар Добрев, тогава депутат в парламента енергично и изцяло подкрепен от приятеля си Николай Хайтов внася предложение за промяна при обсъждане на бюджета на държавата – фондацията на Сорос да бъде лишена от целевата годишна субсидия в размер на 42,1 млн. лв, включена в параграф от същия бюджет. Бурният дебат се разгаря изцяло около това предложение. Хайтов развълнуван очаква резултатите от разискването. На финала министър-председателят Жан Виденов взема думата и заявява кратко и ясно: „приемам да отпадне от разходната част на бюджета сумата 42 милиона и 100 хиляди лева, предвидена за фондация “Отворено общество”. Проф. Добрев си спомня: „Вероятно заради това много по-късно той(Хайтов) спомена с добра дума моя парламентарен акт, а на Жан даде висока историческа оценка тогава, когато цялата ни политическа класа тренираше усилено как по-ефикасно и безскрупулно да сатанизира лидера на социалистическата партия.”
В този момент обаче никой от участниците в този акт и идея си няма какво ще му се случи на Виденов съвсем скоро заради отрязаните пари за „Отворено общество” и отказът му да се срещне с милиардера.
Да-да, правилно прочетохте – смъкването на Виденов от власт е дело именно на Джордж Сорос. Нещо повече, четох свидетелства в някои интернет-форуми, че Сорос е налял около 6 милиона лева, които заедно с черните каси, осигурени и от други чужди фондации(говори се за още 4 милиона) отиват за «насърчаване” на януарското „народно недоволство” на наетите за целта футболни хулигански агитки, които потрошиха парламента, както и за денонощното „патриот��чно” предаване на Дарик радио, чрез което методично се координира перфектно организирания пуч срещу законното правителство на България. Ето ви я истинската история на януари 1997-а! Предполагам, немалко парички са постъпили и в другите медии, вследствие на което от това десетилетно промиване на мозъци се получи работещото клише „Виденова зима”! Сякаш нямаше Костова зима, Попова зима(„За бога, не купувайте, братя!”) или пък сега не сме в Бойковата зима.
Как всичко се повтаря, или както казваше един герой на Николай Хайтов в «Капитан Петко Войвода» : „Бай Петко, ние живеем в държава, където всеки, от селски кмет нагоре, може да спре действието на закона“.

(Следва)

(Статията е публикувана в седмичника в.„Десант“, април 2010)