Тук ви представям какво става в Унгария в момента, чрез подборка от информации промъкнали се в официозната преса, през завесата от медийно затъмнение. Първият материал е коментар на американския наблюдател Роналд Рой в независими американски сайтове. Няма да правя коментар, всичко което мисля е казано в заглавието.
PS Мнозина питат днес – какво да правим. Тук е отговорът. Това е пътят.
В. Фъртунов

PS1 Днес изско��и и поредната мъничка кратичка новина за Унгария, няма как, наложи се да я приложа и нея в края на материала, все пак става дума за поредния рекорден спад на безработицата…

Роналд Рой

Унгарците изгониха Ротшилд

Унгария прави история от първа ръка. От 1930 г. в Германия няма голяма европейска държава, която да се е измъкнала от примката на контролираните от Ротшилд международни банкови картели. Това е потресаваща новина, която трябва да окуражи патриотите по цял свят да засилят борбата си за свобода от финансовата тирания.
Още през 2011 г. унгарският министър-председател Виктор Орбан обеща да раздаде правосъдие на своите предшественици – социалистите, които продадоха унгарския народ в едно нескончаемо дългово робство под камшика на Международния валутен фонд и на терористичната държава Израел. Тези предишни администрации бяха изпълнени с израелци, заемащи високи постове, който факт предизвика гняв в обществото и в края на краищата избраха партията на Орбан.

Според съобщение в германския сайт „Нешънъл джърнал” Орбан изрита лихварите от техния трон. Популярният националистически премиер заяви на Международния валутен фонд, че Унгария нито иска, нито се нуждае от по-нататъшна „помощ” от разклонението на притежаваната от Ротшилд банка на Федералния резерв.
Унгарците повече няма да бъдат насилвани да плащат чудовищни лихви на частни неконтролируеми централни банкери.
Вместо това, унгарската държава възстанови суверенитета върху собствената си валута и сега емитира необременени от дълг пари, когато това е нужно. Резултатът е повече от забележителен. Националната икономика, в миналото страдаща от огромна задлъжнялост, днес стремително се възстановява по начин, невиждан от времето на нацистка Германия.
Унгарският министър на икономиката съобщи, че са успели, благодарение на дисциплинирана бюджетна политика, да изплатят на 12 август 2013 г. оставащите 2,2 милиарда евро задължения към Международния валутен фонд – далеч преди март 2014 г., за ко��ато беше насрочена датата на падежа. Орбан декарира: „Унгария се радва на доверие от страна на инвеститорите”, което не визира МВФ, Федералния резерв или което и да било друго от пипалата на Родшилдовата финансова империя. Напротив, той имаше предвид инвеститорите, които произвеждат нещо в Унгария за унгарците и носят на страната икономически растеж. Това не е „хартиеният просперитет” на плутократичните пирати, а производство, което реално наема хора и подобрява техния живот. В една Унгария, освободила се от оковите на дълговото робство, не е чудно, че президентът на Централната унгарска банка, управлявана от държавата в полза на общественото благосъстояние, а не за частно обогатяване, поиска от МВФ да затвори офисите си в тази антична европейска земя. В допълнение, главният прокурор на републиката, повтаряйки исландския опит, повдигна обвивнения срещу последните трима бивши министър-председатели заради криминалното количество дълг, в което те хвърлиха нацията.
Единствената оставаща стъпка, която окончателно ще съсипе мощта банкстерите в Унгария, е страната да въведе бартерна система за външни разплащания, каквато е съществувала в Германия през 30-години на ХХ век и каквато съществува днес в Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, т. е. международното икономическо обединение БРИКС.

7 септември 2013
Унгария обмисля схеми за конвертиране на заемите

Унгарското правителство и банките в страната ще обсъдят две възможности за нова схема, с която да подпомогнат хората, които са изтеглили заеми в чужда валута. Един от дискутираните варианти ще бъде ипотечните заеми да бъдат конвертирани в местната валута форинт при сегашните пазарни лихви, съобщи Ройтерс като се позова на местни медии.
Очаква се, че и при двете възможности банките и бюджетът на страната ще бъдат по-слабо засегнати отколкото инвеститорите са се опасявали.
Повечето от заемите, за които става дума, са изтеглени преди 2008 г. и създават проблеми на изтеглилите ги заради настъпилите след този период промени в обменните курсове на валутите спрямо унгарския форинт.
Правителството на Виктор Орбан, обяви, че иска да облекчи бремето на кредитополучателите, което разтревожи финансовите пазари и банките във време, когато глобалните инвеститори намаляват експозициите си на развиващите се пазари.
Според един от обмисляните сценарии, ипотечните заеми в чуждестранна валута ще бъдат обърнати във форинти по сегашния обменен курс. При това хората, които са ги взели, ще получат преференциални условия – като например по-ниска лихва върху заема във форинти, което ще намали месечните им вноски.
В този случай бюджетът и банките ще си поделят разходите по намалелите плащания.
Предвижда се централната банка на Унгария да осигури на търговските банки чуждестранна валута, за да позволи конвертирането без това да доведе до рязко поевтиняване на форинта.
Според втория сценарий, срокът на заемите в чужда валута ще бъде постепенно намалени във времето в продължение на няколко години, като позволи после на изтеглилите ги да изплатят остатъчната сума в по-късен период чрез нови заеми във форинти.
Финансовите пазари са нервни заради опасенията, че крайното решение ще е подобно на обсъжданите до момента варианти, при които се предвиждаше изплащане на заемите не във вълутата, в която са взети, а във форнити при това по курс на обмяна много по-нисък от пазарния. Това би довело до милиарди евро загуби за банковия сектор, припомня Ройтерс.
Според данните на централната банка на страната над 220 хиляди ипотечни заеми за общо около 8 млрд. долара в Унгария са деноминирани в чуждестранна валута.
На 6 септември Орбан заяви, че финансовите институции имат „моралното задължение“ да платят, защото са продавали продуктите си „лукаво“. „Правителството ще елиминира ипотеките в чуждестранна валута, ако търговските банки не спазят този краен срок“, заяви премиерът.

9 септември 2013
Унгария си върна достъпа до 2 млрд. евро замразени фондове от ЕС

Споразумението е знак за по-добрите отношения между Европейската комисия и Будапеща, които се влошиха заради нетипичните икономически и централизирани политики на премиера Виктор Орбан. Унгария си върна достъпа до 2 милиарда евро замразени фондове за развитие от Европейския съюз, след като убеди Брюксел, че с начина, по който управлява проектите, спазва европейските стандарти, предаде „Ройтерс“.
Еврокомисарят по регионалната политика Йоханес Хаан каза на Янош Лазар, началник на кабинета на премиера, че е доволен, че Будапеща коригира грешките в управлението, които накараха Брюксел да спре помощта през януари.
„Стигнахме до конструктивно споразумение“, каза Лазар по време на пресконференция. „Два милиарда евро сега могат да бъдат задвижени, след като през идните седмици се завършат корекциите“, заяви той като допълни, че около 250 милиона евро, задържани от ЕС като глоба, ще бъдат достъпни по-късно, така че Будапеща няма да загуби никакви пари.
Споразумението е знак за по-добрите отношения между Европейската комисия и Будапеща, които се влошиха заради нетипичните икономически и централизирани политики на премиера Виктор Орбан.
Парите, които ЕС предоставя на Унгария и на други страни в Централна и Източна Европа, са за транспорт, околна среда, здравни проекти и други и са жизненоважно за икономиката.
Между 2007 и 2013 г. Унгария трябва да получи около 8.2 трилиона форинта (27 милиарда евро) помощ от ЕС за програми за развитие. Еврокомисията обаче имаше съмнения за начина, по който се управляват финансираните от ЕС проекти, и спря парите през януари тази година.
Централното правителство в Унгария пое управлението на 59 финансирани от ЕС проекти от местните власти заради сериозни забавния в прилагането. Сега разпределението на еврофондове ще бъде централизирано под управлението на премиерския офис, за да се подобри начинът, по който фондовете отиват в икономиката.

11 септември 2013
39-годишен минимум за инфлацията в Унгария

Инфлацията в Унгария е била най-слаба от 39 години насам през август, което отваря възможност за по-нататъшно понижаване на лихвите от страна на централната банка. Потребителските цени са се повишили с 1.3% на годишна база след ръста им с 1.8% през юли. Средните очаквания на пазара бяха за инфлация в размер на 1.5%.
Виктор Орбан оказва натиск за намаляване на енергийните цени, което е съдействало за задържане на нивото на инфлация в целените от централната банка на страната 3% от февруари насам. Междувременно централната банка на страната намали нивата на лихвите за 13-и път през август до рекордно ниското им ниво от 3.8%. Форинтът се търгува без съществена промяна спрямо еврото при нива от 299.43. За последните шест месеца унгарската валута е поскъпнала с 0.8% и е най-добре представящата се валута сред 24-те основни развиващи се пазари. Цената на електроенергията за домакинствата се е понижила с 8.7% през август на годишна база. Предвижда се друго понижение от 11.1% в цената на природния газ за домакинствата, което може да е друг позитивен за инфлацията фактор.

20 септември 2013
Унгария в преговори за национализация на енергийни компании

Унгарското правителство преговаря с няколко големи енергийни компании за тяхната ренационализация, съобщи премиерът Виктор Орбан.
Текат преговори за изкупуване от държавата на шест или седем енергийни доставчици, които навремето са били държавни и после са били приватизирани, обясни Орбан в редовното си седмично интервю за унгарското държавно радио MR1, без да посочва имената на компаниите.
След идването си на власт през 2010 г., унгарското правителство реши да си върне контрола над големи енергийни предприятия, сред които подразделенията на германската компания Е.ОН (E.ON) в Унгария или дяловете на чуждестранни компании в унгарската енергийна компания МОЛ (MOL).
Премиерът често е обвинявал чуждестранните компании за енергийни доставки, че реализират прекомерни печалби на гърба на унгарските домакинства, и иска да намали тези печалби.
От януари енергийно-разпределителните дружества бяха задължени от унгарското правителство да намалят с 10% цените на газа, електричеството и отоплението. Ново 10-процентно намаление влиза в сила от 1 ноември.

27 септември 2013

Валентин ФЪРТУНОВ

Бившият военен министър преди да поеме финансите заяви: „В министерството на отбраната казаха, че напускам, за да потегля на истинска война“, а „Уолстрийт Джърнъл“ добави: „Най-лошата работа в целия свят“

От две седмици Гърция има нов министър на финансите, когото европейски медии бодряшки нарекоха „Новият спасител на гърците”, но американският рупор на финансите, не пропусна да отбележи, че Венизелос е получил „най-лошата работа в целия свят”. Ако трябва да бъдем верни на обективните факти Евангелос Венизелос няма как да бъде спасител, защото

Първо, гръцката държава е така опоскана от  международните банкови хиени и собственият й политико-бюрократичен апарат, че банкрутът й е неформална реалност и

Второ, не някакъв гръцки министър, та ако щете и всички гърци накуп са факторът, който може да преоблече Гърция финансово, а охранените чичковци от Билдербергския клуб, тяхното творение ЕС и МВФ. Говорим за държавен дълг на страната в момента от над 330 млрд. евро.

Ще ви напомня една добре забравена история и това е историята на най-скъпият фалит на всички времена, който се състоя точно преди 10 години – банкрутът на Аржентина. Приликата в процесите е повече от удивителна, но и разликите в развръзката са значителни. Казвам разликите в развръзката, защото за всеки внимателен наблюдател е ясно, че измъкването на Гърция от блатото на банкрута е вече предопределено и то на всяка цена. И причината за това е една – за разлика от Аржентина, която си бе солов играч, бе привързала песото си към долара и бе хвърлена на финансовите хищници за закуска, Гърция е част от еврозоната. В това е фокусът. А билдербергите за нищо на света няма да допуснат толкова тежък удар върху еврото, което им е новата надежда да удържат финансовия контрол над света след като доларът се спомине.

На Аржентина цялото това глобално упражнение струваше петима президенти сменили се за 10 месеца и в крайна сметка обезценка на песото с 65%, което както се досещате направи всички аржентинци с 65% по-бедни. Единственият актив с който страната излезе от банкрута бе отвързването от долара.

Без съмнение, гърците няма да изпият горчивата чаша, или поне най-малкото тяхната горчива чаша няма да е така препълнена. От друга страна, редица анализатори смятат, че ако южните ни съседи бяха запазили суверенната си валута биха се справили и сами с икономическата криза. Разбира се, във всички варианти някой трябва да плати сметката и това без съмнение ще са обикновените гърци, които още доста време ще трябва да затягат коланите и да им правят нови дупки.

Не без активната реторика на ��олемите медии и у нас се насажда идеята, че гърците са мързеливи и сами са си виновни за всичко. Темата за това работливи ли са гърците и колко точно ще оставя настрани. Много по-сериозно бих искал да наблегна на същността на самия гръцки дълг, макар и съвсем накратко.

Гръцкият дълг е типичен пример за познатия в международното право „омразен дълг” – заем, сключен без съгласието на народа и който не е изразходван в негов интерес. Малка част от него е наследство още от времето на военната хунта, но лъвския пай се пада на новите времена. Безобразно сключвани договори за военни и други доставки, но плащани не от бюджета, а със заеми – от кого – сещате се – от частните банки. Безобразно раздути разходи за олимпиадата скочили от 900 милиона на 10 милиарда евро. Невероятни покупки от Сименс, който бе сгащен, че е дал подкупи на гръцката върхушка за над 1 млрд евро – но никой не каза, какви поръчки и на каква сума е получил. Но всички плащания към концерна са от заеми отново от частни банки! Сега разбирате защо световният медиен слугинаж толкова усърдно говори за мързела на гърците! Защото цялата тая безобразна сметка трябва да се плаща от обикновените хора. Да си припомним изказването на бившия вече шеф на МВФ Строс-Кан: „Трябва да изравним гръцките заплати с гръцката продуктивност“… Виж ти! Ако му вярваме, т.е. приемем, че високият дълг се произвежда от ниска продуктивност, това означава, че японците би трябвало да нямат никакъв дълг. Да, ама не – японският дълг съставлява 225% от брутния вътрешен продукт, докато гръцкия е само 130% от БВП!
Всъщност, палавият французин нямаше точно това предвид. Онова, което той имаше предвид е, че сега вече тежестта по изплащането на дълга трябва да се поеме „охотно” от възрастта за пенсиониране, заплащането, социалните пособия, синдикатите, държавното здравеопазване и образование.

И нека ви припомня още нещо – тези дни след приемането от гръцкия парламент на грозен антисоциален пакет мерки, ЕС ще отпусне спешна финансова помощ на Гърция от около 12 млрд.евро. На Гърция? О, не, нали си спомняте къде ще отидат директно тези пари – да, уважаеми читатели, точно така – ще заминат директно в частните банки-кредиторки и не за друго, а за изплащане на лихвите!

С други думи, примката около врата на гърците произлиза от банките и се затяга пак от банките; когато говорим за банкрут – говорим пак за банките, когато говорим за евросолидарност, говорим пак за банките, когато говорим за икономии, говорим пак за банките…

Ето това е истината за Гърция, всичко останало са манипулации и промиване на мозъци, не само гърците, цялото човечество има един смъртен враг и това са банките.

Анализът е публикуван във в. „Десант“

Валентин ФЪРТУНОВ

Ако не си платиш навреме, наетите от Космо България Мобайл (Глобул) бандити в закона започват да ти звънят по телефона: „Плащай, че ще ти _ _ _ майката в червата!”

Добре известната максима „Живот на кредит = робство”, изглежда тепърва ще светва като червена лампичка за повечето българи. Днес робите са с двойни окови – на труда и на кредитите. Състоянието е отдавна и добре познато на жителите на световните демокрации. Ще ви цитирам едно писмо от Чикаго, което получих тия дни: „…една дълга безкрайна тема е, че всички в Америка са под наем. Да плащаш заем за къщата си 30 години със сложна лихва и накрая ако не си платиш таксата и да ти я вземат! А ако я оставиш на сина си, той ще я плати отново, плащайки данъци за дарението, което е получил!!! Затова тук купуват къщите на бащите си, теглейки нов заем със сложна лихва, защото е по-поносимо във времето. Никой няма кеш пари да си плати данъка.”

Темата наистина е безкрайно дълга, но тук искам да ви опиша един „страничен ефект” от живота на лизинг, който наскоро дълбоко ме потресе.Ако дори и съвсем оскъдно ползвате дистанционното за телевизора си, няма как да не сте усетили, че медийното пространство напоследък е „глобулизирано” в най-прекия смисъл на думата. С поредната си рекламна кампания гръцкият мобилен оператор Глобул отново е тръгнал на лов за балъци. Лъскави телефони, направо без пари… промоции в стил „ако не ви хареса, връщаме ви парите!”…, големи началства от гръцката фирма участват в рекламните клипове, ум да ти зайде!

И ние, балъците се връзваме. Рекламната манипулация залага на страстта на хората към лъскавите високотехнологични новости, но и на липсата на всякакви навици да се четат договорите и особено онова, което е написано с дребния шрифт. А и да си говорим по същество – едно младо момче или момиче, какво смятате, че вижда в рекламните блокове? То вижда лъскавия телефон, скъпите печалби от игрите, толкова! И през ум не му минава, че зад това е скрита грозната и алчна физиономия на корпоративната печалба, която няма да се спре пред нищо. Договорът е подписан, мечтаният телефон е получен и изведнъж, след няколко месеца реалността се отваря за да покаже нелицеприятната част от „сделката”. От дребния шрифт на отдавна загубения договор са цъфнали едни цифри за плащане, косата ти да се изправи. „Евтиният” телефон, „безплатният”, „почти” подаръкът започва да бълва едни сметки, сто, двеста лева, нагоре и играта загрубява. В повечето случаи безработният младеж/девойка тия сто, двеста, триста лева ги нямат. Нямат и елементарна грамотност за последствията. И след няколкото писма, които получават изведнъж се пръква нещо, което е всичко друго, но не и лъскавият имидж на гръцката телефонна компания.

По телефона започват да звънят едни грозни гласове, които говорят отвратителни неща, заплашват, псуват „Плащай, че ще ти _ _ _ майката в червата!”. Говори се за съдебни дела, адвокатски хонорари, съдия изпълнител… И младият (а и не само) поклонник на лъскавите вещи загубва и сън и апетит, нещата са неудържими. Намесили са се така наречените фирми за събиране на просрочени задължения.

Накратко казано – мутрите.

И така, гърците от Глобул те мамят както си искат, вкарват те в рекламни капани, но ако след това не си платиш неочакваните солени суми, гърбина да ти е яка. Бандитските компании за събиране на вземанията се задействат по добре изпробваните рекетьорски методи от 90-те, но вече в съвсем законен вид. От това е възникнал един цял огромен бизнес. Имаше го у нас и през 90-те, но тогава му викахме рекет. Сега, на нашия пазар са стъпили и цяла дузина чужди компании, истински майстори в събирането на несъбираеми вземания. Сред тях са немската „Кредитреформ“ (Creditreform), българската „ЕОС Матрикс“, част от германската финансова група EOS, която пък е част от фамилията Otto, американската D&B „Дън енд Брадстрийт“ (Dun&Bradstreet), „КофасИнтеркредит“ (CofaceIntercredit), която е собственост на Coface – Франция, мултинационалната компания „Експириан Скорекс“ (Experian-Scorex), „Мелон България“, дъщерна на гръцката Mellon, българската МДМ и др. Разбира се, едва ли някой се заблуждава, че международните имена са нещо друго, освен фасади зад които се подвизават българските мутри.

И да, въоръжени вече не толкова с бухалки, колкото с добри адвокати, кол-центрове, съдилища, съдии-изпълнители, нови и напълно „законни” методи за психологическо въздействие. И понеже говорим за силов бизнес и мутри, то основната технология за постигане на резултати е заплахата, тормозът, психологическото взривяване на нещастния, омотан от маркетинговите лъжи на гръцката телефонна централа Глобул, длъжник.
Ще кажете – голяма навалица от мутрафони за стотина-двеста лева на някой смотаняк с виснало чене за лъскави дрънкулки. И ще сгрешите. Не за навалицата – тя наистина е голяма и още по-голяма ще става. Но не иде реч за стотината –двеста лева на някой смотаняк. Думата ми е за невероятна индустрия, която цъфти на благодатна почва.

Бизнес надхвърлящ вече 104 милиарда лева!

Да, говорим за междуфирмената задлъжнялост в България. Говорим за това, че мутрите със и без бели якички много бързо се ориентираха към тази манна небесна. При положение, че стандартната процедура в българския съд доби ориенталския навик да се точи необезпокоявано с години, въпросните силоваци бързо излязоха на мода. Официалният им комисион е между 15% и 30% от дължимото вземане, но истината е, че при „трудните”, на практика отписани случаи, каквито са сигурно поне половината от висящите дългове между фирми в страната към момента, комисионът главоломно качва проценти и може да достигне и надхвърли 60%, че и нагоре.

Предполагам, че аритметиката ви прилично работи. Дори да приемем, че е в сила минималния процент комисион за колекторите от 15%, това означава, че на масата са сложени над 15 милиарда лева суха пара. Този, който може да прибере дълговете и ги върне на кредиторите ще прибере 15 милиарда лева!

Че защо им е на мутрите да ходят да се главоболят от кръчма на кръчма за някакъв смотан рекет, при което ще се налага да делят и с полиция, и разните други темидови инстанции, като могат да приберат милиардите, без зор, изцяло в рамките на закона, без да се налага да учат (ой, завалийките, това ги мори) нещо ново. Тази дейност, с нищо не се различава от откровения им рекет през 90-те, само, че като е законна с никой не делят!

И тук дебело искам да подчертая, че както винаги, не е виновен тоя дето лапа, а тоя дето му дава. А раздавачите са известни – това са преди всичко банките. Това са разните лихварски институции, като вече речените банки, лизингови компании и разни други, като гръцката Космоте, наричаща се у българско Глобул.

И понеже това са в 99% от случаите чуждестранни корпорации, не мога да не отбележа с кого се сдуши най-напред прехваления международен корпоративе�� елит щом пристигна в България.

С мутрите естествено, както е в цитирания случай. Перфектно срастване на гръцката компания Глобул с българските мутри.

И както казах в началото цялата история тръгва далеч оттук. На запад отдавна обикновените роби живеят на кредит, всичко е ипотеки, лизинги, кредитни карти. Това е много удобно, защото най-процъфтяващите „демокрации” превръщат човека в безропотен илот, който прави само това, което му е наредено. Затова няма революции. Затова вече от десетилетия всичко на запад е мирно и тихо. Да изхвърчиш на улицата днес, не е същото каквото е било само преди по-малко от век. Тогава, просто си търсиш друга работа. Сега, да останеш без работа означава десетки парни чукове да ти се стоварят на главата, защото си омотан целия в ипотеки на жилището, лизинги на колата, заеми за хладилници телевизори, печки, телефони – всичко! Останеш ли без работа – цялото ти семейство изхвърча на улицата в най-буквалния смисъл – без покрив и покъщнина.

Между другото, иска ми се да припомня на българина, че той е трън в задника на западняците, защото е уникалната нация, която „излезе” от социализма с близо 80% собствени жилища и вилни/селски имоти. На този българин, който си имаше свой собствен частен покрив над главата, ипотечен ярем нямаш как да му наложиш. Същото беше и с колите…

Оправяйте се с каквото имате! Кредитът е робство…

(Материалът е публикуван във в.Десант)