Валентин ФЪРТУНОВ
Как се прави номерът със асо пика в ръкава
Циганският проблем, не само в България, но и в цяла Европа, не е проблем на самите цигани, нито на автохтонното население, а проблем на политическата система. В миналия брой писах, че циганите и капитализмът са несъвместими и колкото и парадоксално да звучи подобно твърдение, то е вярно. Маргинализирането на държавата и пълното й подчиняване на корпоративния интерес или мафиотизацията, какъвто е случаят с България, лишава обществото от каквито и да било възможности за трайно и дългосрочно урегулиране на казуса. А всичко което се прави на глобална основа е смехотворно, при това в този смях отекват зловещи нотки.
Нека обобщим ситуацията към днешна дата, ползвайки като изключително удобен пример България в условията на Европа.
След 20 години преход от централизирана икономика към свободен пазар, България е почти напълно разграбена държава с олигархично управление, с ликвидирана индустрия и селско стопанство и раздрънкана икономика, едностранчиво функционираща, преобладаващо в сферата на услугите и туризма. Общественото структуриране е почти изцяло унищожено в сравнение с изходната точка – 1989 г. – с маргинално функциониращо здравеопазване и образование; с напълно ликвидирана средна класа и ясно оформена олигархична система от около 5% свръхбогати и заобикалящия ги слугинаж-клептокрация и всички останали, лишени от всякаква възможност за постигане на достоен стандарт на живот, като цялата тая бананова колиба се крепеше на ежегодния чист приход на над 2 милиарда евро от над 1 милион български гастарбайтери, пръснати из фермите и клозетите на цяла Европа.
Развитието и усложняването на финалната криза на капитализма в световен мащаб е на път да разтури и това жалко равновесие.
Това статукво бе постигнато не без „помощта” и „ценните указания” на елитните сенчести мондиалистки клубове, част от които е и соросовата дружинка от „отворени общества”.
Къде са циганите в цялата тая картинка?
Пребивавали винаги в най-ниските етажи на социалната йерархия, двайсетгодишният срив ги запрати окончателно в икономическата, социална и културна преизподня. От друга страна, за разлика от цивилизованите си български съграждани, плоденето при циганите не намаля и при тоталния български демографски срив и масираното изселване на българските мюсюлмани към Турция, циганите изведнъж се оказаха със впечатляващ структурно-определящ процент – към момента вероятно надхвърлят 15% и съотношението с всяка изминала година ще продължава да се променя в тяхна полза. И изведнъж, България се ��каза най-циганската държава в Европа per capita. Нацвъканите из повечето големи градове цигански гета започнаха да генерират непозната по размерите си битова престъпност, проституция, трафик на хора и каквото още ви дойде на ума.
Това е едната страна на медала. Да видим сега другата.
Още в зората на прехода, добре подготвени западни мисионери, представени главно от соросовата мрежа фондации на института Отворено общество се пръкнаха тук и на свой ред се заеха трескаво да създават и поощряват създаването на местни фондации, сдружения и всякакъв род неправителствени организации, които обаче дори след повърхностен преглед смущаващо се оказаха насочени не към подпомагане на българското общество в прехода му към демокрация и свободен пазар, а към малцинствата и то най-вече гейовските и циганските. Нароиха се чудовищен брой за територията и населението на страната такива организации, които безпроблемно овладяха медийното пространство и наложиха малцинствен диктат дори над правителствата на България. Циганите се превърнаха в роми и под съпровода на истеричните крясъци на въпросната армада от фондацийки в защита на правата им, без да се помайват излязоха от закона. Накратко казано, със средствата на така наречената „политическа коректност” в България се създаде ситуация при която 85% от населението криво-ляво живее според изискванията на съществуващото законодателство – спазва юридическите кодекси, плаща си данъците, плаща си сметките и ако оцелее след това – оцелее. Никой не го е грижа за тези 85%.
Петнайсетте процента цигани, напротив – не спазват кодексите, не плащат данъци, не плащат сметки и което е потресаващото, държавата с цялата си огромна репресивна машина от полиция, служби, жандармерия не прави дори опит да ги принуди да спазват обществения договор.
Как се случи тоя номер? Ами произведе го същата тази „политическа коректност” за която вече стана дума. Страхът от неприятности с функционалната мрежа изградена от Сорос не просто превърна циганите в роми първо в политическия, а впоследствие и в обществения език, но и доведе до абсурд отношението на медии, администрация, корпорации и законоприлагащите органи към тях. Ако полицията напердаши някой българин, всичко ще мине и ще замине и няма дори да се чуе. Случи ли се това обаче на циганин, се вдига такава врява от мрежата, че нещата тутакси надхвърлят националния контрол и се преместват в Европа. Така, ден след ден, година след година, соросовите пари изградиха от нищото сатут на недосегаемост на циганите. Не ги цивилизоваха, не ги направиха богати, не им осигуриха работа, не ги образоваха, но ги направиха недосегаеми.
С едно изключение от тази схема. Част от усилията отидоха за конструиране на един цигански квази-елит, чрез система от стипендии, семинари и прочее, една по същество циганска клептокрация, заседнала завинаги на яслата на Сорос и подобни. Защо се направи това? Ами, много просто. За да може в един момент да си имат под ръка соросоидите поограмотени, поизтупани, умеещи да си служат с нож и вилица „представители” на циганското малцинство, които ще бъдат показвани пред света, като „успехите” на соросовите програми за подпомагане на циганите от една страна; и да се усили натискът над националните правителства в посока удобна за соросоидите и чрез официално представителство на самите цигани.
Така се стигна и до пан-европейското „Десетилетие на ромското включване” (каквото и да значи тази евроканцеларска глупост) 2005 -2015 г. в която инициатива се включиха
България, Македония, Румъния, Словакия, Сърбия, Черна гора, Унгария, Хърватия и Чехия. Създаденият за целта Комитет е набелязал четири приоритетни области за дейностите, включени в Десетилетието – образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно устройване. Естествено пак става дума за пари, като за България сумата е около 1.26 млрд лева, от които 40% следва да се осигуряват от държавния бюджет.
В момента приключваме 2011 г. и ще започне 2012-та. Тоест навлизаме в седмата година от въпросното Десетилетие – не само, че сме го преполовили, но и отиваме към края му, с други думи би следвало да са изхарчени 600 -700 милиона лева за целите му. Вие да сте забелязали циганите, да не говорим за другите държави, да говорим отново само за България, та да сте забелязали циганите да са по-образовани, по заети трудово, по-устроени жилищно? Аз не съм, а виждам по лицата ви презрително изражение – защо ли въобще задавам този глупав въпрос. Ами тогава какво стана с многото стотици милиони? Пак глупав въпрос, така е. Ами откраднаха ги, това стана. Очевадно, не са ги откраднали циганите, твърдите вие и аз се съгласявам тутакси. Не, не са циганите, щеше да им проличи, ясно е кой ги открадна, постоянните заподозрени.
И с това темата, като че ли се изчерпва…
Момент, някой изнервено пита: Чакайте, защо тогава Шорош и бандата му си прави труда да харчи суха пара тука и да си губи времето?
Ооо, вие чакайте! Че кой ви е казал, че Сорос и компания са си губили времето? Нищо подобно! Само, че това не е лъжица за нашите възголеми уста. Това е геополитическа стратегия с далечен прицел. Докато го нямаше Сорос всичко беше мирно и тихо – блато, ама тихо. Сега, след като проведе тая филигранна дресура на медии, администрация, политици чрез „политическата коректност”, след като циганите станаха роми, мислите ли, че вече може да се върне старата тишина? Не мислите, нали. Ще се съгласите ли, че като своеобразен политически представител (с циганския квази-елит в джоба му) на 15-20% човешка маса в България (аналогично е и в другите изброени страни-членки или кандидати за ЕС) чичко Сорос и компания може по всяко време да ни цака с асо пика, което държи в ръкава си? И не само нас. Може да цака, примерно, Саркози! Което вече е Франция. А защо не и и целия Евросъюз с десет – дванайсет милиона цигани. Това вече би трябвало да ви прозвучи като много сериозна причина! Ако не ви е прозвучало така – sorry, аз бях дотук.
А, не, момент ето ви още нещо, цитирано по-долу, обърнете внимание на финалното изречение, в смисъл помислете за какви резултати точно говори Сорос, защото резултати от останалите му изречения, естествено няма. Явно някакви резултати, които само той вижда, а може би и ние с вас след този разговор:
Джордж Сорос
Из обръщение по случай международния ден на циганите 8 април 2011:
„Ромите имат същите стремежи, както мнозинството от населението: дом с адекватни услуги, добро образование за децата си и работа, която да им позволи да се грижат за семействата си. Заради това, че са изправени пред ужасна дискриминация и лишения у дома, те продължават да емигрират в цяла Европа. Въпреки това има начин да променим тази ситуация. Това ще стане чрез образование от най-ранна възраст до университет. Вече виждаме резултатите.”
Неправителствени организации, занимаващи се с циганите:
(тук са изредени петдесетина, за България общо са над 300!)
Асоциация „Интегро“, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Бюро за самопомощ Столипиново, Дружество за изследване на малцинствата „Студии Романи“, Етническа хармония, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение „Добра Майка“ – с. Вардун, Инди-Рома-97, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Младежко дружество „Изгрев – Столипиново“, Младежко ромско сдружение „Нов път – 98“ – Търговище, Национален ромски център „Свети Георги“, Ромска младежка организация – Сливен, Ромски обществен съвет „Купате“, Ромски самарянски съюз – Ямбол, Сдружение „Амалипе-Приятелство“
Сдружение „Бъдеще за ромите“ – гр. Дупница, Сдружение „Нево Дром“ – Кюстеднил, Сдружение „Организация Дром“, Сдружение „Развитие и подкрепа на ромските жени и деца“ – Лом, Сдружение „Романи Бах“ – Самоков, Сдружение на ромските жени и деца „Надежда“, Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“, Фондация „Андрал“, Фондация „Дайвърсити“, Фондация „Джендър проект в България“, Фондация „Дъга“ – Стара Загора, Фондация „Етнокултурен диалог“, Фондация „Етнопалитра – Трубадури“, Фондация „Здравето на ромите“ – Сливен, Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, Фондация „Интеграция и развитие на малцинствата“, Фондация „Либерална интеграция“, Фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“, Фондация „Равен достъп“, Фондация „Рома – Лом“, Фондация „Романи Бах“, Фондация „Ромска солидарност“ – Петрич, Фондация „Ромско бюро – Монтана“, Фондация „Саворе“ – Самоков, Фондация „Център на неправителствените организации“ – Кърджали, Фондация „Шам“, Фондация АВЕР, Фондация за мултиетническо сътрудничество “Напредък” – Пазарджик“, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ – Велико Търново
Общо ромските неправителствени организации са над 300!
Публикувано в седмичника „Десант“
