Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

19.04.2011

НИКОГА НЕ ДЪРПАЙ ДЯВОЛА ЗА ОПАШКАТА

Валентин ФЪРТУНОВ

На 12 км на юг от Резово, в Националния парк Инеадски лонгозни гори, Турция ще строи третата си атомна централа!?!?


Миналата седмица, след като предадох за печат във в.Десант анализа си за Балканското ядрено надлъгване, изневиделица се пръкна от Ройтерс една повече от нелепа новина – турският енергиен министър Танер Йълдъз съобщил, че третата турска атомна електроцентрала щяла била да се строи в Инеада, досами границата с България. Боже, казах си, кой ме биеше по езика да седна да ровичкам из балканските ядрени стратегии, виж сега какво ме постигна, посегнаха на Странджа! А Странджа, както вероятно не ви е известно е любимата ми планина, сакралната планина, мистичната планина, която напълно е обсебила сърцето ми. Хубав�� са казали хората – Не дърпай дявола за опашката или рогатият ще ти стъжни живота! Както и да е, със или без случайности, турците изплюха камъчето, а ние трябва много бързо да обмислим ситуацията и още по-незабавно да противодействаме.

ТРЕТА АТОМНА

Турция планира да строи атомна електроцентрала в региона на Тракия край българо-турската граница. Това съобщиха турски медии, като се позоваха на отговорни представители на турското Министерство на енергетиката и природните ресурси.
Планира се атомната централа да бъде изградена край селището Инеада на турското Черноморие. Оттук минава пътят към региона на Резово, която е граничната река между България и Турция. На Резово обаче няма гранично-пропускателен пункт.
Проектът за нова атомна електроцентрала в Тракийския регион е включен в рамките на програмата за строежа на атомни централи в Турция. Той е на трето място след проектите за строителството на атомните централи Аккую и Синоп.
Министърът на енергетиката и природните ресурси Танер Йълдъз на пресконференция във връзка с проектите за трета турска атомна централа в Тракия отговори уклончиво, като не посочи нито срок нито конкретни подробности по въпроса.
Организации на еколозите в Турция твърдо се противопоставят на плановете за строителство на АЕЦ в Тракийския регион.
Това беше новината.
Дотолкова, доколкото Турция ще има и трета атомна централа, това не е новина от доста време, а през януари 2011 г. министър Йълдъз съобщи, че водещи френски компании като Арева са направили оферта за строителството на трета атомна електроцентрала в Турция. Той не навлезе в детайли, но увери, че разговорите с френските представители продължават.
Нещо повече, Турция ще има и четвърта и даже пета АЕЦ, за което можем да съдим от друго изявление на енергийния министър на южната ни съседка от 2 февруари т.г., че турските амбиции са до 2030 г. страната да разполага общо с 20 реактора.
С други думи в частта си, че ще има 3-та АЕЦ, тук новина няма, това се знаеше. Виж, фактът, че ще има ядрено предприятие на странджанския бряг, на някакви си 12 км от границата при Резово ще се строи атомна централа в уникалните странджански лонгозни гори край езерото Сака до Инеада, един великолепно запазен биосферен резерват, който на всичкото отгоре през 2007 г. бе официално обявен за Национален парк, съгласно закона в Република Турция, вече е новина. И то каква!
Районът на Инеада, драги читатели, е

ПРИКАЗНО МЯСТО.

За огромно съжаление, не ми се е отварял път нататък, защото пада голямо обикаляне – на Резово все още КПП няма, а другият път е през Лозенград, от който има още над 150 км дотам. Гледах обаче няколко филмчета за района, слушах възторжените отзиви на мои приятели, които бяха там наскоро и съм дълбоко впечатлен. Това е място, каквото по бетонираното Българско Черноморие практически вече няма. Нещо като Созопол, Китен, Приморско отпреди трийсетина години. Девствено, диво, автентично. Можете ли да си представите двайсет километрови плажове по които няма жива душа… Речни приказни светове подобни на нашата Велека, лонгозни разливи като на Ропотамо…Но да не се отвличаме в лирически отклонения. Накратко, в един ваканционен рай за жителите на всеки каменен мегаполис, някой много, ама много голям умник в Анкара е решил да изсипе стотици хиляди тонове бетони и железа и чудовищна мръсотия, като при всяко мащабно строителство.
Впрочем, ето какво казват за района и двама местни жители:
Яшар Мерсин, заселник в Инеада: „Аз обожавам и четирите сезона, а в Инеада ги има и четирите! Има планина, езера, великолепна гора, растителност. Дивият живот все още го има, тук хората са добри и е евтино.”
Орхан Юаник, началника на отдела за защита на естествените еко-системи: „Инеада има ценна екосистема, именно заради присъствието на странджанската гора, освен самото море и морския туризъм. Ако трябва да ги изредим в детайли всички екосистеми, тук има пясъчни дюни, влажни зони, езера, лонгозни гори, ако добавим и сухите гори, това са пет различни екосистеми препълнени с живот.”
Повече едва ли има нужда да ви убеждавам, идеята за строителство на гигантска АЕЦ н�� това място е пагубна. При това, следва да гледаме на нещата и в по-големи мащаби – Странджа е една, опънатите от човека междудържавни телени граници, не я превръщат в две планини! И нито ние, българите имаме право да посягаме на планината, нито турците. Според турските учени биосферния резерват Инеада е част от програмата на ЮНЕСКО, аз мисля, че цяла Странджа трябва да стане биосферен резерват под егидата на световната организация. А когато говорим за биосферен резерват, не може и дума да става както за АЕЦ в турската част, така и за нефто и газодобив, каквито проучвания правителството на ГЕРБ разреши в нашата част, точно срещу Силистар!
Впрочем, какво прави в случая така нареченото

БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО?

Тук ще споделя с вас някои мисли, които ме налегнаха, докато наблюдавах неясното суетене и мрънкане през последната седмица. Ситуацията би била невероятно смешна, ако не бе епохално трагична.
Турците хвърлиха бомбата в медиите и в София си глътнаха граматиката. И как да не я глътнат, като им дойде като гръм от ясно небе; и как няма да им дойде, като национал-предателите от всички правителства след 1990 г. системно и настървено унищожиха българското разузнаване! Кой да им я даде предварителната информация за да имат време да подготвят светкавичен и ефективен отговор на тази чиста проба турска провокация; да имат време да си осигурят нужната международна подкрепа и в крайна сметка да блокират тая лудост още в зародиш!
И като нема разведка, що направи Боко? Големия мачо, смелчагата даже не си позволи да си го помисли, че може да вдигне телефона директно на Ердоган, нещо което Башбаканът прави всеки път, когато реши, че има застрашени турски интереси в България. Нищо подобно! Поошумолявиха се, поошумолявиха се, че сетне се напънаха големите капацитети в София и родиха

ИНТЕЛЕКТУАЛНА БЪЛХА!

Боко прати бургаския си фаворит, герберския кмет Димитър Николов при бургаската консулка на Турция да я пита…
Боже, какъв умствен резил и профанация на външната политика! Провинциален кмет и регионална консулка ще решават междудържавни дела от които зависи, не на последно място и първото днес перо на окаяната ни държавица – туризмът!
Естествен��, консулката казала, че няма страшно и че ще запита Анкара дали има твърдо решение и така нататъче…
Ех, Боко-Боко, какво стана с голямата ти дружба с твоя приятел Ердоган! Май надупената ти позиция нещо не сработи? И какво ще правим сега?
Ходовете, които незабавно трябва да се предприемат на Балканската шахматна дъска са ясни и понеже освен другото сме и в цайтнот, всяко забавяне ще е фатално. Тропне ли веднъж Ердоган по масата: „Инеада ще е!” – каузата е загубена, добре познаваме вече нрава на турския държавен мъж. Затова трябва да го блокираме преди да е казал. Каже ли, връщане назад няма…
…Ех, Боко, Боко!

ПП Дълго се чудих, дали да споделя с вас една мноооого конспиративна догадка, която ме връхлетя в един момент, но все пак ще го направя, поне в един послепис… А дали, ядрената централа в Инеада, не е разменна монета срещу нефтодобив срещу Силистар!?… Е, ако това са си пошушнали Анкара и София, свършено е с райското Странджанско Черноморие! Бог да ни е на помощ!

(Материалът е публикуван във в. Десант)

21.07.2010

БАШБАКАНЪТ*

Валентин ФЪРТУНОВ

Опит за политически портрет на Реджеп Тайип Ердоган – премиер на Турция и лидер на ислямистката Партия на справедливостта и развитието

Той е на 56 години – висок, леко прегърбен, с класическото анадолско мустаче. И без повод гласът му има заплашителна интонация, погледът му е тежък и излъчва неприкрита строгост, граничеща с агресивност. Както бихме казали – гледа лошо. Носи консервативни костюми и според наблюдателите в Турция през втория си мандат като министър-председател започва все по-неприкрито да налага авторитаризъм в управлението. Жена му Емине, се появява навсякъде с него забулена от главата до петите, което силно провокира турското светско общество. Списанието „Тайм” го включи тази година в класацията си „100-те най-влиятелни личности в света”, а светът го подозира, че цели тотална ислямизация на турската държава.

Реджеп Тайип Ердоган е

Зодия Риби.

Роден е на 26 февруари 1954 година в истанбулския квартал Касимпаша, на север от Златния рог в европейската част на мегаполиса. Детството му обаче преминава в района на Трабзон, където баща му работи в бреговата охрана. Религиозното му мюсюлманско семейство се връща в Истанбул, когато Ердоган е на 13 години. В юношеството си продава лимонада и гевреци по стамбулските улици за да си докара допълнително някоя и друга пара. Завършва религиозно училище – Имам Хатип Лисези и специалност „Икономика и търговски науки” в училището Аксарай, днес включено като факултет към университета Мармара. Женен е за Емине от 1978 година, има двама сина и две дъщери, а от 2006 година е и дядо.

Както се вижда, Реджеп Ердоган произхожда от ниската средна класа в Турция, традиционно усърдни мюсюлмани. Самият той е завършил религиозно училище и цялата му среда и минало предизвестяват логично изграждането на личния му консервативен ислямски мироглед. Като произход той е съвършено различен от преобладаващата част на турския политически елит до началото на новото хилядолетие. За Ердоган светските принципи на държавността на този елит, завещани от Мустафа Кемал Ататюрк, знакова част от който са и военните, са чужди, а още по-точно е да се каже, че са враждебни.
Възпитан и образован в духа на строги мюсюлмански традиции и живеещ под началата на Корана, Ердоган израства на политическото поприще заедно с израстването и икономическото стабилизиране на собствената си

мюсюлманска средна класа,

в края на 80-те и особено през 90-те години на миналия век. Мощното, почти детонационно развитие на турската икономика в този период, протичащо в паралел с разпада на соцсистемата в Източна Европа и Съветския съюз отваря за Турция изключителни възможности и изключителни пазари, което допълнително „струйно влива кръв” и в без това вече здраво напомпаното тяло на турското стопанство. Замогването и капитализацията при средната класа – в огромното си мнозинство консервативно мюсюлманска – я обуржоазява и принуждава да протегне ръка към политическите инструменти за собственото си урегулиране и стимулиране на икономическия си растеж.
Ето, точно тази специфика отличава Турция – икономиката връща ислямизма в политиката чрез структурно разместване на социалните пластове на нацията и Реджеп Тайип Ердоган е най-доброто олицетворение на този процес.

Ще отбележа и един факт, който неизвестно защо убягва на авторите по темата – особеното място на Коч Холдинг в това развитие – най-могъщата икономическа структура в Турция, категорично позициониран като ислямска суперкорпорация, чудовищен конгломерат от банки, добив, производства, услуги, който се поражда и развива именно с парите на средняците, особено с парите идващи от милионите турци, раб��тещи в Западна Европа, представляващи по същество неотделима част от същата тази турска мюсюлманска средна класа.
В тези условия, Ердоган се впуска се в политиката още като студент и последователно участва в различни организации, достигайки навсякъде ръководни постове, като успоредно с това играе в продължение на десетина години полупрофесионален футбол. Големият му скок нагоре по стълбата на политическата кариера е реализиран през 1994 година, когато спечелва изборите за

кмет на Истанбул.

На фона на много сериозно развилата се корупция в турските политически среди в този период, аскетичното политическо поведение му създава ореола на чист, некорумпиран политик и популярността му започва да расте далеч извън пределите на мегаполиса. Едно решение на съда от 1997 го осъжда и сваля от поста заради публично рецитиране на религиозна поема. Прекарва в затвора 4 месеца. Това събитие, както обикновено става, вместо да избоде очите, му изписва веждите като му придава допълнително аурата на мъченик за исляма.
След като две ислямистки партии в които членува биват последователно забранени от съда, през 2001 година Ердоган основава трета – Партията на справедливостта и развитието и още на следващата година печели убедително изборите. Партията му съставя кабинет, но е нужна промяна в конституцията за да може Ердоган да заеме

премиерския пост,

тъй като е осъждан за религиозна пропаганда. Ислямисткото мнозинство прави промяната и така през 2003 година геврекчийчето от квартал Касимпаша достига най-високия политически пост в Турция.

Тогава все още никой не си дава сметка, че в републиката е настъпила радикална промяна и Реджеп Ердоган е политикът, който ще запрати в историята епохата на кемализма и изолационисткит�� начала в Турция.
Разбира се, пред него стоят немалко проблеми.

Ердоган който представлява центъра на турския политически спектър е притиснат да балансира между три могъщи тенденции в турския живот:

  • Динамична икономика
  • Армията с все още мощни позиции, не желаеща да бъде замесвана във външни конфликти, особено поради религиозни причини
  • Ислямското движение, което иска да види Турция в ислямския свят и дори лидер на този свят


През цялото си управление досега Ердоган ставаше и лягаше с мисълта за баланс между тези сили. Но нещата се промениха.

Икономиката на Турция продължава да дава ръст, дори и в условията на световна рецесия, като в същото време с политически инструменти пред страната се отварят един след друг нови пазари, вече и по целия Близък Изток. Без излишно суетене Турция се възползва от припиканата политика на съседите си, които под американски диктат се опитват да правят всякакви дребнави обструкции на Русия, вследствие на което турците се договориха с руснаците и прибраха почти всички статегически енергийни проекти в региона. Договорената с Русия четиримегаватова АЕЦ ще превърне Турция от вносител в износител на електричество на Балканите и в региона.

Икономиката е абсолютен приоритет

на Ердоган и както се вижда, той се справя успешно с поддръжката й.

Втората ос на усилията му, която бе и решаваща за бъдещето на управлението на ислямистите в Турция бе неутрализирането на армията. Това се случи тази зима и тъкмо то бе повратната точка от която започна новото политическо летоброене край Босфора. Ердоган се справи блестящо с проблема, десетки висши турски военни ще бъдат съдени за опит за преврат, а армията за пръв път от почти деветдесет години се сви и не реагира по никакъв начин. Военните вече не са «недосегаемите» в Турция. И това окончателно разчиства пътя на Ердоган към третата ос – ислямизацията на Турция.Ердоган е труден човек, както вече отбелязах. Той е в състояние да произнесе отлична реч за демократичните ценности и тяхната защита в Турция, и не само да произнесе реч, а и да прокара редица закони в това направление, което вече и направи, изпълнявайки всички европейски препоръки, и в същото време най-изненадващо да сащиса света с изявление в духа на най-тежък фундаментализъм. Да ви припомня изявленията на Ердоган за суданския президент, който има издадена международна заповед за арест, заради военни престъпления – «Омар ел Башир не е отговорен за зверствата в Дарфур», заяви турският премиер, «защото нито един мюсюлманин не може да извърши геноцид». Как да се тълкуват тези изблици, като повече емоционални, отколкото политически натоварени? Като лична реакция на един правоверен мюсюлманин? Като подготвена провокация с политически подтекст? Нито едното, нито другото? Или и двете заедно?
За да можем сравнително достоверно да отговорим на този въпрос и оттам да се опитаме да направим някаква работеща прогноза за бъдещето на Турция под управлението на Ердоган се налага още по-дълбоко да се взрем в източниците на Неоосманската доктрина, за която вече споменахме и която без съмнение е водеща във формирането на стратегическите приоритети, както на управляващата партия, така и на самия й основател и ръководител.
За тази цел е добре да огледаме особеностите на някои прелюбопитни идеологически източници, които според повечето наблюдатели са в основата на

възгледите на Ердоган.

Някъде към края на осемдесетте години на двайсти век в централните части на Анадола се оформя и разраства феноменална идеология без аналози в мюсюлманския свят, поне доколкото на мен ми е известно. Привържениците й твърдят, че пророкът Мохамед е благословил търговията и в тази смисъл и цялостното икономическо развитие. Според публикация в списанието Insight Turkey последователите на тази платформа използват практически арсенала на така нареч��ната „протестантска етика”, който включва императиви като задължението да се работи много и усърдно, да се икономисва и трупат богатства, да се живее по каноните на светския аскетизъм, да се дава добро образование на младото поколение. Това религиозно движение е определяно като „ислямски калвинизъм” и получава бързо разпространение. Особено важна е инфилтрацията му в деловите среди, особено сред известните като

„анадолските тигри”

– изключително преуспяващи бизнесмени от Анадола, които дори създават своя организация МУСИАД – Съюз на ислямските предприемачи – който разгръща широка пропагандна кампания за каноничната връзка между исляма и идеите на свободния пазар. Същият този МУСИАД издаде в голям тираж нашумялата книга Homo Islamicus(турско заглавие: „Мюсюлманинът в бизнеса”), която представя пророкът Мохамед като убеден привърженик на свободния пазар и върл противник на държавната намеса в икономиката…
Същото издание наставлява, че натрупването на пари за ислямската общност по своите верски стойности е напълно съпоставимо с молитвата и поста, като угодно на Аллах дело.
В същата идейна ниша са и последователите на Саид Нурси(1873 – 1960), ислямски мислител от кюрдски произход, автор на „Рисале-И-Нур”, коментар на корана от над 5000 страници. Нурси призовава своите последователи да се отворят към съвременната западна наука, да заимстват и прилагат модерните технологии и научни открития, като в същото време безкомпромисно отстояват традиционните ислямски ценности. Идеите на Нурси са настолни за цитираната бизнес общност в Анадола, а и не само там. И Реджеп Ердоган често го цитира в речите си, както направи и на извънреден конгрес на партията си, когато отново спомена Нурси по повод 50-годишнината от смъртта му като личността с която Ердоган чувства „духовна идентичност”.
Мисля, че това откровение на турския министър-председател обяснява в значителна степен въ��можностите, които определят бъдещето на Турция.

Без да възнамерявам да обиждам никого, ще отбележа, че идейната платформа към която Ердоган несъмнено принадлежи, не изразява нищо повече от подкрепена от ислямска терминология ориенталска меркантилност – вечната идея за алъш-вериша. Подобни „реформаторски” школи ислямът демонстрира не за първи път в историята си. Нещо повече, макар и изненадващо, трябва да се подчертае, че цитираните идейни платформи са далеч по-умерени в национализма си в сравнение с кемализма, например.
Ако си позволим да се абстрахираме от всякакви тънкости и се изразим съвсем просто, това което движи Реджеп Ердоган и сподвижниците му, не е нищо повече от идеята да се вземат готовите модели на християнската наука, технологии, бизнес и т.н като се запазят формално ислямските традиции.

Същото се отнася и до днешният и утрешен турски експанзионизъм, базиран върху неоосманската доктрина – всички думи и действия на Ердоган са обусловени от икономическа мотивация, но външната, парадната форма носи ислямска реторика и ритуали, защото това позволява на Турция да навлезе на огромните пазари в Близкия Изток, Централна Азия и мюсюлманските общини на Балканите, като

Големият ислямски брат.

И както съвършено справедливо отбелязва руският геополитически наблюдател Вадим Нифонтов новата турска политика сякаш казва на ислямския свят: „Ние турците сме най-преуспелите и най-трудолюбивите от всички мюсюлмани, на които сме длъжни да помогнем да станат такива, каквито сме ние”. За тази цел разбира се Ердоган няма да се поколебае да провокира Израел, на което вече и бяхме свидетели, както няма да се поколебае да ореже отношенията си и със САЩ, защото в момента Щатите имат по-голяма нужда от Турция, отколкото обратното. И едното и другото нямат нищо общо с идеите за хуманизъм, ислямизъм и прочее, това с което имат общо са огромните пазари на Близкия Изток. Обикновен алъш-вериш.

Знам, че естествената ви реакция на тези аргументи ще е да възкликнете, че показаното е чиста проба лицемерие и няма да го оспорвам. Но в крайна сметка това е политиката, а Реджеп Тайип Ердоган отдавна е доказал възможностите си като политик.
След всичко казано и пропуснато, ако трябва да обобщим темата за ислямизма на Ердоган и бъдещето на Турция можем да бъдем пределно кратки – Турция на Ердоган и неоосманистите е заложила и развива мощна икономическа експанзия във всички направления. Стокообменът с Европа е над 26 милиарда евро и без реално турско членство в ЕС, с Русия надхвърля тази цифра, но в долари, което при текущите курсове е почти едно и също, а цифрите откъм Близкия Изток скачат от месец на месец.
Ислямизация? Да. Умерена, но парадно речевита, защото функцията й е да отваря нови пазари.

Това е ислямизмът на Реджеп Ердоган –

прагматичен конформизъм.

За радикализация, според мен, не може и дума да става, защото основната грижа на Ердоган и съратници е икономическия просперитет на Турция, а радикалите и фундаментализма са крайно нездравословни за една динамична икономика. А Реджеп Тайип Ердоган представлява във върховенството на политическата власт в Турция, тъкмо корпоративните интереси на новите анадолски икономически тигри. И засега преуспява в тази си длъжност.

*Башбакан(Basbakan тур.) – Министър-председател

02.04.2010

ТУРЦИЯ В ХХІ ВЕК (3 част) – Проектът „Инджи“

Валентин ФЪРТУНОВ

Турските сериали завъртяха главите на хиляди българи, но какво всъщност се крие зад ориенталския разкош от екрана

Поведението на южната ни съседка в близък и средносрочен план е от жизнено важно значение за оцеляването на политически и демографски топящата се българската нация. Това предпостави тази поредица от геополитически анализи, в които проследяваме мястото и ролята на Турция в региона и света в началото на ХХІ век. Неоосманистите, представяни най-вече от министъра на външните работи на Турция проф. Давутоглу, докато на думи и при всеки удобен повод отричат да са неоосманисти, на практика вече от няколко години действат изключително успешно по осъществяване на плановете си.

Съществува и главен щаб за масирано провеждане на експанзионистичната им политика. Не е за вярване, но това не е МИТ (турското външно разузнаване), нито дори външното им министерство, а изключително ефикасното им и прагматично структурирано

Министерство на културата и туризма,

ръководено от Ертугрул Гюнай. През 2009-та година броят на туристите, посетили Турция, нарасна с 2 % и достигна 27 милиона души. Министър Ертугрул Гюнай каза, че Турция е преодоляла �� успех една трудна от гледна точка на туризма в света година и че това се дължи на нарастването на броя на туристите, посетили Истанбул. Гюнай подчерта, че въпреки икономическата криза, Турция е на седмо място по брой на пристигащите туристи и на девето място в света по приходи от туризма. Секторът генерира около 18 млрд. долара приходи, което е 5% от БВП.
Докато българската култура тъне в мизерия, а туризмът ни, заврян неизвестно защо при енергетиката, е оставен на произвола на дивите икономически и партизански интереси, в Турция това са две не само изключително обгрижвани от държавата сфери, но и по невероятно елегантен начин те са обвързани, работят една за друга и една с друга за изпълнение на най-глобалните задачи, стоящи пред Турция. Системно и целенасочено, водените от това министерство политики са многобройни и би било трудоемко дори самото им изброяване. Поради това в тази и следващата публикации ще се спрем само на две от тях – филмовия и литературен хегемонизъм, субсидирани твърдо от турската държава.
Турция понастоящем произвежда над 50 игрални филма годишно, а държавната подкрепа от страна на Министерството на културата и туризма е между 5 и 10 милиона долара, което покрива около 10 % от кандидатстващите проекти. Но това се отнася за филмите за големия екран. Основният инструмент на турската културна експанзия, обаче не са те, а

телевизионните сериали,

с чиято конфекция турските филмопроизводители се справиха удивително успешно. След индийският Боливуд и египетския филмов комплекс, днес Истанбул върви с огромни стъпки по същия път. Но с една съществена разлика – турските сериали са натоварени с тежка стратегическа мисия. Те проправят пътя на неоосманската доктрина, изпълнявайки в същото време обратен икономически трансфер.
Ето това е проектът, койт�� можем спокойно да наречем „Инджи” – проектът, който ако се съди по резултатите му само за година в България, е повече от успешен. Проект, в който турското Министерство на културата и туризма безкомпромисно определя и формата и съдържанието, и целите, без много шум и никакво афиширане. Без нито един изстрел, без дрънкане на оръжия, икономическа преса или сложни и скъпоструващи медийни кампании и други аксесоари от времето на студената война, фалшивият сапунисан образ на туркинята Инджи и нейните огледални отражения от десетките турски сериали, пуснати на конвейр по тв каналите в България превзеха душите и умовете на милиони български зрители. Това, което никой не можеше и да си представи дори през отминалите десетилетия, днес се случва за броени седмици и месеци. Старият образ на Турция се руши пред очите ни и се извайва един нов образ – на пасторално красиво общество, напълно европейско по своя характер, без извратеността и пороците на истинската Европа. Каква нелепост! Но факт. За броени месеци тези сериали насочиха към екскурзии в Турция изключителен поток от българи, според признанията на туроператорите. При това, както свидетелстват публикации в пресата, става дума включително за доста възрастни наши сънародници, които специално си вадят международни паспорти, за да могат да посетят страната, откъдето идват телевизионните им любимци; местата, където са живели; ресторантите, където са се хранили, т.е. снимачните площадки на сериалите. Не се кахърете. Потокът не е само от България, защото турските сериали са залели цялото постоосманско пространство и освен че трупат парички за продуцентите си, носят изключителни доходи за турската туристическа индустрия. За миналата година има ръст на арабски туристи между 21% – за тези от Обединените арабски емирства, и 50% за мароканските туристи – сещате се, че в тези страни върви „Перла”. Ето какво означава култура и туризъм да са в едно министерство! Това последното разбира се е по-скоро шега, защото нещата не са резултат от механичен сбор.
Но да се върнем на основния ефект от проекта „Инджи”. Той променя светоусещането на българина (както и на другите народи в постосманското пространство), прави го податлив на чужди на националната му идентичност внушения. Разбира се, далеч съм от мисълта, че само десетината турски сериали, които ни пометоха в последно време, са свършили цялата работа.

Крушка си има опашка.

И тая опашка се точи през тези дълги двайсет години след разгрома на соцсистемата. Либерализираната до глупост обществена и държавна структура беше постигната целенасочено, за да позволи „глобализацията” на страната ни, разбирай – да се превърнем в разграден двор, в който западните корпоративни и медийни агенти да се разпореждат както намерят за добре, обръщайки ни на най-елементарен неоколониален придатък, който носи съответната норма на печалба, на елементарен пазар, без всякакви съпротивителни сили, напълно подчинен на транснационалната олигархия. За този процес на привидно хаотизиране на България ентусиазиран принос имат почти без изключение всички политически сили, управлявали след 1989-та, т.е. българската пета колона. Резултатът е налице. Турският неоосманизъм идва на плодородна и добре „обработена” за него нива.
Знам, че мнозина биха възкликнали, че какво толкоз. Да, нищо особено, само дето губим окончателно националната си идентичност. Глобализацията във вида, в който съществува днес, е противоестествен процес, защото изритва на бунището огромен брой национални култури, а това е ужасяващо духовно обедняване на цялата цивилизация. Османизацията е на практика същото, защото пренаписва учебниците по история и цели културна асимилация. Иначе лично аз нямам нищо против много по-активното общуване на всички народи и на първо място на съседните. Нищо против икономическия, социален и културен обмен. Но

на реципрочна основа!

А да сте чули български филми (за сериали да не говорим) да вървят по турските тв канали? Да сте забелязали тълпи от турски екскурзианти по нашите маршрути? Знам, че подобна реторика звучи донякъде наивно, но това е изискването на принципа на р��ципрочността. Другото е налагане на хегемония, с кадифени ръкавици или не, но хегемония. А хегемонията е силно нездравословна за духовността и културата на народите, живеещи под злачния й покров. И тук е мястото да подчертая дебело – не ме тревожат хегемонистките неоосмански амбиции на съседите. Това, което ужасно ме притеснява е, че ние българите вече нямаме амбиции. Никакви амбиции. Един премръзнал, унизен и гладен народ, който се храни с турски зеленчуци и турски сериали…
Съжалявам, ако последното изречение ви е прозвучало патетично, но истината е такава. Истината е, че успехът на турската културна експанзия се корени не само в занаятчийското майсторство на турските кинаджии, писатели и прочее, но и на невероятния интерес и преданост на самите турци към собствената им културна идентичност. Защото преди да постигнат смайващото промиване на мозъци в България и другаде, турските сериали, филми и книги пожънаха потресаващ успех в самата Турция. Успех до такава степен, че изметоха от най-гледаното време в кьошетата на националното внимание американските и въобще западни бози, от които нашият зрител/читател хълца и се сополяви неудържимо.
А иначе хубаво е човек свят да види, с корабче да се разходи из Босфора и да хвърли един поглед на къщата-музей на Абуд ефенди, в която естествено съвсем наужким „живеят” Инджи и Мехмед. И като занича из сокаците край Капълъ чарши да поразмисли върху факта, че в 18-милионния Истанбул, живеещите в къщи, подобни на тази, са не повече от няколкостотин хиляди. Толкоз за фалшивия блясък на перлите над Босфора и на всички измислените приказки от 1001 нощ.

(Първа публикация на статията е в седмичника в. „Десант“, януари 2010)


Powered by WordPress