Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин Фъртунов

Това вероятно е най-завоюваната страна в света и вероятно тъкмо по тази причина е и най-непокорната и непревземаема страна в света – в последните два века, три от великите сили се орезилиха в тази пустиня-блато, затъвайки до шия

Афганското блато в което всеки нашественик е затъвал неспасяемо е всъщност пустиня, която всяко лято засмуква в бездънната си паст бурните реки идващи от топящите се ледници и снежни шапки на 2000 – 3000 м високите афгански планини, докато не пресуши и почти всички потоци и рекички до следващата пролет.

И няколко долинни оазиса.

И 31 милиона непокорни люде от близо 20 народности, говорещи на цял куп езици свързани само от две неща – всички са страшно бедни и ужасно мразят някой да ги завладява.

Хроника на нашествията:

v     1000 г. пр. Хр. – територията е в състава на Бактрия;

v     VI в. пр. Хр. – завладяна от персите;

v     330-329 г. пр. Хр. – завладяна от Александър Македонски;

v     250 г. пр. Хр. – в състава на Гръко-Бактрийското царство;

v     VII в. арабско нашествие – ислямизация;

v     900 г. – в състава на Бухарското емирство;

v     ХIII в. – монголски нашествия;

v     ХVI в. – завоювана от династията на Великите Моголи;

v     1709 г. – образувано независимо княжество Кандахар;

v     1838-1880 г. – две англо-афгански войни. Установява се британски контрол над Афганистан;

v     1919 г. – трета англо-афганска война. Англия признава независимостта на Афганистан;

v     1973 г. – военен преврат и провъзгласяване на република;

v     1979 г. – съветски войски навлизат в Афган��стан и чак през 1989 г. го напускат;

v     1992 г. – талибаните превземат Кабул, гражданската война продължава.

v     2001 г- – САЩ нахлуват в Афганистан и окупацията ще продължи като минимум до 2014 г. с участието на НАТО и приятели

Проф. д-р Йохан Галтунг:

Трите мотива на афганците

(част от тв интервю пред „Демокраси нау”, Вашингтон)

Вижте нека бъдем реалисти, човек трябва да разбира, че почти всички афганистанци след като са изтърпяли 5 нахлувания в новата си история – 3 от англичаните, един път от Съветите (Съветския съюз, б.р.), един път от американците, чак им се повдига от това да бъдат нападани… Идеята че талибаните ще си предадат оръжието преди американското оттегляне е извън реалността! Идеята за партньорство в една страна фундаментално и във някаква степен фундаменталистки мюсюлманска, че може да имаш партньорство, което се изразява във проекти за подпомагане, проекти за развитие … да ама тия проекти

не са били благословени от Аллах…

Това е невероятно неразбиране (от страна на Обама, б.р.) Вие се обръщате към малка група прозападно настроени хора в Кабул и на няколко други места и това е всичко което можете да постигнете… А къде е планът на Обама за връщане на нефтопровода на хората на които принадлежи и това не е Юнокал (американска петролна компания с огромни интереси в Афганистан, б.р.)… Не чух нищо подобно… Вижте това е просто част от имперската политика. Това което те правят със съчувствие е идеята за паритет(равнопоставеност), но къде е равнопоставеността, ако страната ти е пълна чужди войници, а на американска територия няма техни войници? Това не е паритет… У афганците аз откривам точно три мотива,

първият – антисекуларизация(против светската държава, б.р.),

второ – антикабул, т.е. желание за много по-децентрализирана държава,

трето – много важен мотив – антиокупация, против завладяването им от когото и да било…

Ето имате толкова милиони афганистанци със само три мотива, техни си, как ще им засееш друга мотивация? Обама просто няма връзка с реалността…

Кой, какъв го дири в Афганистан?

След като приберем в шкафа глазурите на пропагандистката торта, с които вашингтонските спецове по връзки с обществеността вече 10 години обилно гарнират американската агресия срещу Афганистан, се оголват пластовете от алчни интереси. Това не го казвам аз, а флагманът на американската преса –

В. „Ню Йорк таймс”:

Юни, 2010 г.

Неразработени залежи от полезни изкопаеми на стойност близо един трилион долара са открили САЩ в Афганистан.

Става въпрос за залежи на желязо, мед, кобалт, злато и метали от основно значение за индустрията като например литий. Те са открити от екип на Пентагона и американски геолози.

Залежите са разположени предимно в южната и източната част на страната, по продължение на границата с Пакистан. В района присъствието на талибаните е най-силно, което крие сериозни рискове за разработването на залежите. Ако подобни богатства попаднат в ръцете на бунтовниците, възможността те да подсилят сериозно въоръжението си е налице.

Откриването на подобни ресурси Афганистан може да се превърне в един от главните минни центрове в света. Така, според данните на Пентагона, страната може да стане „Саудитска Арабия на лития“.

Въпреки големите залежи, всички са единодушни, че един от основните проблеми пред Афганистан в момента е фактът, че не разполага с никаква минна индустрия или инфраструктура за нея. Десетилетия ще се необходими, докато страната започне да експлоатира залежите си пълноценно.

Като оставим настрана въпроса за това, кой всъщност е открил тези залежи, защото руснаците по време на окупацията си на Афганистан през осемдесетте години на 20-ти век направиха пълна геоложка карта на страната и този архив след разпадането на СССР, не остана само руско достояние, а и безценна стока за продан, изключителния характер на залежите от подземни богатства са без съмнение още една прекалено основателна причина, за американското военно присъствие, а и не са��о тяхното. Не по-малко интересен е фактът, че тази информация се появи само веднъж и след това бе заметена под килима и обградена с тотално мълчание. За сметка на това, миналия месец се случи следното:

На 2 май 2012 г. президентът Обама подписа заедно с афганистанския си колега Хамид Карзай стратегическо споразумение между двете страни за срок от 10 г. след изтеглянето на войските на НАТО в края на 2014 г. от Афганистан.

Нали се сещате, за какво ще да става дума в в тая стратегия! В глобалната война за изчерпващите се ресурси на планетата, САЩ както винаги са първенец, отличник ще рече…

А сега да се попитаме –

Какъв го дирим ние там?

Хроника на българското участие:

• 16 февруари 2002 г. 32-ма бойци от химическото поделение в Мусачево , банно-санитарен комплекс и чистачи на тоалетни заминават за Афганистан
• Сега имаме контингент от над 620 души в 2 бази
• Изхарчили сме до момента над 300 млн. лв. за тази военна мисия
• В началото на 2013 г. ще изтеглим ротата, охраняваща външния периметър на летището в столицата Кабул, където служат около 200 души.
• До края на 2014 г. ще приберем рейнджърите ни от Кандахар – общо 336.
• В Афганистан ще останат само инструкторите, които помагат на местната армия. В момента в групите за обучение в Кабул и Кандахар имаме 76 военни, от които 51 армейски инструктори.
• Нито НАТО ни е искало повече армия за Афганистан, нито ние сме поемали конкретни обещания.
• Обещахме да даваме и по $ 500 000 в следващите 10 г. за афганистанската армия.

Като прескочим изследванията и хипотезите на групата около Петър Добрев, която твърди, че най-голямата етническа група в Афганистан – пущуните – имат пряка родствена връзка със старите памирски българи и отхвърлим идеята, че с батальона си освобождаваме някаква българска прародина, остава да видим какви прагматични интереси преследва България с участието си във военната интервенция в тази суверенна държава?

Аз лично не мога да ги видя тези интереси.

Виждам единствено дупедавска позиция на американската пета колона в София, която безсрамно предоставя пушечно месо и безогледна политическа подкрепа за пиар позицията на САЩ пред света.

Виждам още една причина да имаме много бойци зад граница в примамливите специални обществени поръчки. Много пари – много комисиони за оядените търбуси в МО и по-нагоре.

Иначе колкото си взехме огромните кредити от Ирак, въобще не говоря за бизнес участие във възстановяването на Ирак, а за наши пари, които иракчаните ни дължат, но американците не ни дадоха да си ги поискаме (или софийските дупедавци не посмяха да ги поискат, все тая), въпреки учестието ни, въпреки жертвите които дадохме за чужда кауза; колкото си взехме нещо от Либия, същата история, толкова ще участваме и в деленето на афганската баница. С други думи, отново ни направиха на глупаци.

Проф. д-р Николай Слатински:

НАТО си намери най-сетне някаква мисия след края на Студената война: като се специализира по охрана на маковите полета в Афганистан.

(Фрагмент от статия в блога на Слатински)

Ситуацията там постепенно започва да излиза от контрол и не малко са тези анализатори, които са на мнение, че усилията на НАТО да направи нещо са основно жалки. В никакъв случай България не трябва да разширява военното си участие в тази псевдодържава. Достатъчно е да си припомним печалния опит на СССР там, за да си дадем сметка за мащаба на чудовищните рискове, които дебнат чуждите войски в една сриваща се към анархия ситуация.

Все пак става дума за държава, където одират “неверниците” живи.

Талибаните не са ликвидирани. Нещо повече – те започват бавно, но сигурно да възвръщат позиции. За тях и срещу САЩ и НАТО работи практически всичко, което се случва в Афганистан –

• огромна корупция в правителството и край президента Хамид Карзай;
• бедност и мизерия, пълна невъзможност за контролиране на териториите по-далеч от Кабул,
• престъпност, насилие. А да добавим и
• огромния проблем с наркотиците.

Талибаните бяха наложили мораториум върху продукцията (ала не и на износа на опиум). Това доведе до съкращаване на производството и до колосални цени на опиума и хероина в световен мащаб. За много анализатори вече не е кощунствена дори мисълта, че с политиката си по отношение на маковите полета талибаните всъщност си подписаха смъртната присъда. Защото разстроиха един сериозен глобален пазар – на опиум, хероин и др. нарко-производни, генериращ колосални печалби.

В защита на подобна теза е и констатацията, че след като маковите полета и продукцията от тях се бяха свили при религиозните радикали-талибани, сега в “демократичен” Афганистан всичко идва на местата си: и полетата се множат, и продукцията се увеличава, и печалбите растат.

В сериозни анализи се подхвърлят идеи, които вече не звучат никак несериозно – че НАТО си намери най-сетне някаква мисия след края на Студената война: като се специализира по охрана на маковите полета в Афганистан.

Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) алармира:

Производството на опиум тази година в Афганистан се е увеличило с 61% в сравнение с предходната година. Площта на незаконните посеви с опиумен мак също се е увеличила – със 7%.

Афганистан е на първо място в света по производство на опиати и марихуана. По време на управлението на режима на талибаните то бе сведено почти до нула, но след нахлуването на американските войски в Афганистан през 2001 г. и идването на власт на представители на Северния алианс, производството на наркотици е получило безпрецедентен размах.

Очаква се, че приходите от незаконното производството на опиум, като се вземат предвид изкупните цени, ще достигнат през тази година 1,4 милиарда щатски долара или 9% от брутния вътрешен продукт.

Освен това в Афганистан бързо нараства броят на лицата посягащи към наркотиците. „Близо един милион афганистански семейства са засегнати от пристрастяването към наркотиците. Но освен това, в света има около сто хиляди млади мъже и жени, които буквално умират от злоупотреба с опиати с произход от Афганистан”, заяви ръководителят на мисията на ООН в Афганистан, Стеф��н де Мистура.

Според данни на ООН, Афганистан произвежда около 80% от опиума в света, голяма част от който расте в размирните южните провинции Хелманд и Кандахар.

Годишният оборот на хероин в стойностно изражение е около 65 милиарда долара, от които в Афганистан остават само 4 милиарда щатски долара. През последните 10 години от афганистански хероин са починали около 1 млн. души в света.

Афганистанските фермери нямат изгода да сеят зърно. Опиумът „изяжда” цялата пшеница. Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността, приходите от един хектар опиумен мак са почти 4 000 долара. На този фон приходите от един хектар пшеница, възлизащи на 1 200 долара не са привлекателни за афганистанските фермери и това обяснява предпочитанията им за отглеждане на опиумен мак. Селско семейство, заето в отглеждането на опиумен мак в Афганистан, печели повече от 1 000 долара годишно.

Вашингтон потвърждава, че САЩ не участва в унищожаването на насажденията с наркотични растения в Афганистан, защото… властите на страната не са поискали това.

Това са основните щрихи в интересите и мотивацията за възникване на афганското блато. Някои имат наистина впечатляващи интереси, други като нас играят ролята на класическите глупаци, които се въртят около тарторите с единствената крахка надежда да получат потупване по рамото и трийсетина сребърника за лоялност към задокеанските господари, сиреч за предателството срещу собствения си народ.

С това трябва да приключим веднъж и завинаги.

Валентин ФЪРТУНОВ

Международната рейтингова агенция направи отрицателно предвиждане по отношение на американската икономика за първи път от 1 януари 1941 година

Бомбата избухна на борсовата сесия в САЩ в началото на седмицата с рязко понижаване на индексите, след като „Стандард енд Пуърс” оцени като негативни изгледите пред кредитния рейтинг на най-голямата икономика в света. Едновременно с това бяха влошени прогнозите по рейтингите на Федералния резерв и на Федералната резервна банка на Ню Йорк. Средният индустриален индекс Дау Джонс на 30-те най-големи и най-търгувани щатски акции се понижи с цели 2% само час и половина след началото на сесията. Широкият индекс Стандард енд Пуърс 500 се смъкна с 1.8%, а Насдак Композитен загуби 2.1%. Не се забавиха и другите индикативи – цената на тройунция злато удари нечуваните 1500 долара, а цената на петрола се смъкна.

Какво се случва на империята?

Нищо по-различно от това, което прогнозирахме преди повече от година в аналитичната поредица „Империята на залеза”. Натрупаният зловещ американски дълг, чиято видима, „официална” част към момента, според часовника на дълга в Ню Йорк, надхвърля $14,293,507,877,296 – което ще рече четиринайсет трилиона и триста милиарда долара, а реалният дълг със сигурност надхвърля 70 трилиона долара, а се говори и за още по-невъобразими нива, започва да пропуква добре фризираната имперска икономика.
Това, което оповестиха от „Стандард енд Пуърс” е не повече от микронна шупла в стоманената греда поддържаща американското стопанство, но от филмчетата на научно-популярните канали добре знаем какво може да причини подобна шупла при екстремни натоварвания.
От агенцията, освен всичко друго си позволиха и да коментират решението си: „Американската икономика е много гъвкава и диверсифицирана, а монетарната политика на щатските власти е насочена към поддържане темповете на ръст на БВП в страната и на подтискане на инфлационния натиск. Въпреки това, спрямо коле��ите си по рейтинг, САЩ имат огромен бюджетен дефицит и растяща неопределеност по повод на начините за решаване на дадения проблем. Отчитайки гореказаното, ние приехме решение да променим прогнозата от стабилна към негативна за дългосрочния рейтинг на САЩ… Въпреки, че ние смятаме, че посочените силни страни на американската икономика, засега надвишават икономическия и бюджетен риск за страната, в същото време подозираме, че в близките две години, те може и да не са достатъчни за компенсиране на кредитните рискове за рейтинга на ниво ААА… Повече от две години след началото на кризата, американските законодатели така и не можаха да измислят начин за борба с продължаващото влошаване на бюджетната ситуация.” – това е коментарът на кредитния анализатор от „Стандард енд Пуърс” Никола Дж. Суон пред СиЕнЕн. И добавя: „Негативната прогноза по рейтинга на САЩ сигнализира за вероятност, която като минимум е 33%, че ние може да понижим дългосрочния рейтинг на САЩ в близките две години. Поставената по суверенния рейтинг на САЩ прогноза отразява нарасналите рискове за това, че политическите дискусии по въпросите на средносрочните и дългосрочните фискални проблеми ще продължат като минимум до националните избори през 2012 година.”
По същество, става дума за това, че от 2003 до 2008 година американският бюджетен дефицит се движеше в диапазона 2 – 5% от БВП. В последните три години обаче,

дефицитът достигна нива от около 11%,

което е значително повече от другите страни с аналогична рейтингова категория – ААА.
В тази връзка трябва да посочим, че президентът Обама на 13 април представи средносрочния си планза фискална консолидация, чиято цел е да бъде съкратен дефицита на федералния бюджет до около 4 трилиона долара в срок от 12 години, като за целта ще бъдат орязяни разходи за 3 трилиона долара, а бюджетните постъпленияще бъдат повишени с 1 трилион долара.
Както се вижда от действията на „Стандард енд Пуърс” обаче, едва ли някой взема твърде насериозно обамовия план, защото да се постигнат договорености по програмата за фискална консолидация в САЩ е сизифов труд.
На всичкото отгоре, съвсем отчетливо съществува риск, че в Конгреса тези договорености по никакъв начин няма да могат да се постигнат до есента на 2012 когато са изборите за президент и конгрес. При такъв сценарий, евентуално първите мерки по съкращаването на бюджетния дефицитотиват за съгласуване чак към 2014-та финансова година…
Нали разбирате, че ако се следва желязна икономическа логика, дотогава негативната прогноза за рейтинга на САЩ ще се превърне в нещо друго!
Митко Хитов, докторант в УНСС и особено популярен с блога си http://krizata.blog.bg коментира сензационните новини иззад океана в познатия си емоционален стил:

„Случи се невъобразимото!

Непоклатимият рейтинг на най-могъщата световна икономика започна да проскърцва. Никой апологет на днешния световен ред не е очаквал и в най-кошмарните си сънища такава разтърсваща бомба, която отменя изцяло правилата на играта, без да предложи нови на тяхно място.”
Според Хитов, фактът, че рейтингът на ценните книжа не може да превишава този на страната, която ги издава е добре известен. И ако следващата стъпка бъде реалното понижаване на суверенния рейтинг на богопомазаната икономика номер едно (а това е почти неизбежно, предвид гарантираното бъдещо влошаване на бюджетните показатели), тогава какво да правят тези, които днес държат облигации на американската хазна, например, в качеството им на дългосрочни активи, заради най-високия им възможен рейтинг?
И съвсем резонно задава цял ред реторични въпроси, над които в момента със сигурност разсъждават напрегнато всички сериозни световни играчи – дали да продават, ако да – в какви количества, дали да не обръщат в други ценни книжа, ако да – кои да са те, какво да правят пенсионните фондове и т.н.
„Тук няма място за шегички! – заявява икономистът. – В портфейлите на подобен род организации само държавните ценни книжа са за стотици милиарди долари – ако започне разпродажба, тогава Армагедон е неизбежен! А има и други книжа, за чието количество трудно някой може да държи точна сметка!
И тук възниква още един въпрос

„Настъпва (ли) ерата на хаоса”

За която от доста време гуруто проф. Филип Котлър говори – човекът от когото, всички ние,  не просто сме се учили на маркетинг, но сме се учили на пазарно мислене?
Смятам, че отговорът е очевиден. Не настъпва, ние вече сме вътре и с двата крака. А империята САЩ в най-буквален смисъл понася ударите на „турбулентните полета, които създават несигурност и невъзможност за предсказуемост” (по Котлър).
И понеже когато кажеш А, трябва да кажеш и Б, няма да пропусна да отбележа, че глобалната социологическа прогноза на проф. Йохан Галтунг за гибелта на империята САЩ към 2020-та година, също намира своето поне едностъпково потвърждение в тази обективно, не чак толкова променяща статуквото прогноза на „Стандард енд Пуърс” –
САЩ-икономика от ААА стабилна, към ААА негативна…
Но и вие го знаете, то така се тръгва, стъпка по стъпка.

(Анализът е публикуван във в. Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

Точно преди една година публикувах поредица от 4 статии с общото заглавие „САЩ – Империята на залеза”*. Настоящата публикация е своеобразно развитие на темата и опит за прогноза, с помощта на световно известния норвежец проф. Йохан Галтунг, носител на Алтернативната Нобелова награда за мир.

$13, 172, 635, 234, 801

Можете ли да разчетете тази цифра?
Някои ще го направят като на шега, други може и да се затруднят, няма значение – в крайна сметка това са 13 трилиона, 172 милиарда, 635 милиона, 234 хиляди и 801 долара. Това беше цифрата отразяваща официалния национален дълг на Съединените американски щати малко малко преди средата на юли 2010 г., когато работех по този анализ. Тази цифра, както знаете може във всеки един момент да бъде ��идяна на така нареченият Часовник на дълга в Ню Йорк. Разбира се, както споменах това е само официално оповестеното, т.е. върха на айсберга, според някои източници, реалният дълг на Америка към света е вече над 60 трилиона долара и той не може посмъртно да бъде изплатен, не че някой въобще има някакво намерение да го изплаща. Накратко казано, САЩ с производството на 20% от БВП на планетата, консумира 40% от БВП на планетата, и при положение, че структурно приносът към БВП на сферата на услугите(непроизводителна сфера!) е над 70%! Ще се повторя като кажа, че най-големият длъжник на планетата никога няма да се издължи.

Официозната пропагандна машина на САЩ и приятели, каквито са почти без изключение и всички големи медии в България едни други си прилайват като селски псета нощем, одаични оптимистични цифри, които следва да уверят света, че Америка излиза от кризата, инфлацията е близка до нулата, а безработицата е само 9%…
А дали е така? Във всеки случай, чини ми се, че стъкмистиката не е българско изобретение, а има презокеански произход, но да не се отвличаме и да видим какво казват учените.
На една скорошна своя лекция асистентът от УНСС Митко Хитов заявява следното: „Инфлацията в САЩ в момента не е близо до нулата, а е около 10%, а безработицата не е 9%, а 22%. Данните са на база използваните допреди няколко години статистически методологии в САЩ. Статистическият трик е, че ако някой дълготрайно безработен продаде стария си шкаф чрез интернет, за да си купи хляб, статистиката го включва в графата на работещите като частни предприемачи. Статистическата методология в САЩ е била изменяна на два пъти в последните десетилетия”.**
Световният гуру на маркетинга проф. Филип Котлър направи изказване от което могат да ти настръхнат косите:

„Настъпва ерата на хаоса”.
Котлър говори за турбулентни полета, които създават несигурност и невъзможност за предсказуемост, затова новото нормално състояние е не просто криза, а турбулентност.
По този повод друг наш водещ учен доц. Боян Дуранкев е не по-малко мрачен: „Намираме се в ситуация на нестабилност, несигурност, недоверие към бизнеса, недоверие във възможността на финансовите организации да генерират идеи и да решават проблеми.” И отбелязва един особено показателен страничен ъгъл на зрение към проблема: „Една от причините за кризата са деформациите в мисленето, като най-големият враг е широко пропагандираната, особено в САЩ, „теорията за позитивното мислене“. Ако мислиш позитивно, всичко добро ще стане, като тази теория е голям проблем. Например Freddie Mac казваше, че може да нямаш доходи, но, ако мислиш позитивно, ти правиш инвестиция, купувайки жилище с ипотека за 1400 долара на месец, когато цялата ти месечна заплата е само 1500 долара. Това позитивно мислене изгони милиони[американци] от домовете им. Здравословното мислене трябва да заработи.”***
Правейки нова преценка на ситуацията в САЩ година по-късно, сами виждате, че нещата по никакъв начин не вървят на оправяне.

Ето ви погодишното нарастване на дългът на САЩ:
2007 – $8.350 трилиона
2008 – $10.718 трилиона
2009 – $11.265 трилиона(м.май)
2010 – $13.172 трилиона(м.юли)
Няма да ви заливам с повече цифри. Изводът е зловещ – положението на Щатите е неудържимо. Практически няма сериозен специалист, който поне малко от малко да споделя наперения оптимизъм на американската пропагандна машина.

ФАКТИ ОТ МЕЖДУНАРОДНОТО ДОСИЕ НА ИМПЕРИЯТА

Изследователят Уилям Блум има 300 страници изложение в пътеводителя си за единствената световна суперсила – факти и свидетелства за огромното страдание, жертви, лишения, съсипана природа, изпепелени култури от империята САЩ чрез – използване на пряка и косвена сила, открита(Пентагона) и прикрита(ЦРУ), с откритата или прикрита помощ на американските съюзници. Резултатът е достигане на международна класова структура с все по-увеличаващи се пропасти между богати и бедни страни, между богати и бедни хора.
Няма никакви признаци за широко прокламиран��я от имперската пропагандна машина – „сблъсък на цивилизациите”. Но е налице огромно мисионерско усърдие и огромно самодоволство. И разбира се, постоянно променяща се според обстоятелствата, но една и съща по мотивите си реторика – ту сдържане на съветската експанзия и борба срещу комунизма, ту срещу наркотиците, интервенции за насаждане на демокрацията и защитаване на човешките права, сега пък – срещу тероризма…
Цитираната книга на Блум представя само от 1945 г. до 2000 г. пълен списък на:
• Интервенциите на империята САЩ, представящ 67 случая
• Бомбардировки на 25 суверенни държави
• Намеса в изборите или провалени избори в 23 суверенни държави
• Политически убийства(или опити) в 35 държави
• Прилагани изтезания в 11 държави
Според статистиката на Блум това прави общо 167 случая на тежко политическо насилие извършено от империята по света, след Втората световна война. При което империята САЩ е убила

между 12 и 16 милиона души.
Ужасяващ световен рекорд!

И в този момент се сещаме за един наистина голям мъж, великолепен учен и човек – норвежецът Йохан Галтунг, който предрече рухването на Съветската империя през 1990 г. Прогнозата му се сбъдна напълно. През 2000-та обаче, той направи още едно предсказание и то гласи:

Империята САЩ загива през 2020-та.
Кой е Йохан Галтунг?
Йохан Галтунг е роден на 24 ноември 1930 г. в Осло, Норвегия. И двамата му родители са лекари. Галтунг е женен два пъти. Има двама сина Харалд и Андреас от съпругата си Ингрид Айде. Втората му съпруга е японка, Фумико Нишимура; от нея има две деца – Фредерик и Ирене (и двете имена означават „мир“ съответно на норвежки и гръцки). Първата си докторантура защитава по математика, а втората – по социология в Университета в Осло. Галтунг е създател на Международния институт за изследвания на мира (РКЮ) в Осло през 1959. Преподавал е в много университети по цял свят, носител на редица награди между които и на Алтернативната Нобелова награда за мир. Успешен медиатор в редица международни конфликти…
Тук ви представяме част от пространното интервю дадено от проф. Галтунг на 15 юни 2010 във Вашингтон за независимото тв предаване „Демокрация сега” на Ейми Гудман, излъчвано от повече от 700 тв, радиостанции, кабелни мрежи:
Галтунг: – Това е империя, изправена срещу стената, империя в отчаяние, империя, бих казал в предсмъртна гримаса. Моето предсказание е тук, в тази книга, наречена „Залезът на империята САЩ и после какво?” и то е, че тя ще издържи до 2020-та година. През 1980 г. аз предсказах, че съветската империя ще се разпадне в най-слабата си точка – Берлинската стена за не повече от десет години и това се случи през ноември 1989, а съветската империя я последва. Моето предсказание сега е подобно, но за империята САЩ и, че това може да доведе до процъфтяването на Републиката САЩ.
Когато правих прогнозата през 2000 г., аз прогнозирах 25 години. Но междувременно за президент бе избран Джордж Уокър Буш, а неговите тесногръди възгледи са чист фундаментализъм, което ме накара да съкратя периода с пет години, защото този човек ускорява събитията… Започна три войни – война срещу тероризма, война срещу Афганистан и война срещу Ирак. И това се случва след като САЩ не победи във войната в Корея и загуби войната във Виетнам. Това прави вече 5 войни от голям мащаб – много типично е за залеза на империите, когато нещата тръгнат по този начин. Когато ме попитахте как съм определил времето, трябва да ви кажа, че съм правил сравнителни анализи на упадъка и гибелта на много империи… И трябва да ви кажа, че империите изгряват и залязват много по-бързо в наше време… Двете римски империи – западната и източната преживяха векове, но днес всичко става по-бързо. Американската империя се появи през 1898 навличайки си обущата на вече умиращата или дори мъртва вече испанска империя, така че разглеждаме феномен на възраст 110 – 112 години, който ще бъде мъртъв, както вече казах към 2020 г.
Гудман: – Вие задавате в книгата си един реторичен въпрос – Фашизмът на САЩ или процъфтяването на САЩ? – какво точно имате предвид?
Галтунг: – Това което наблюдаваме в момента е интензификацията, разширяването[на имперските позиции] – специални части, увеличаващи пр��съствието си във от 30 до към 45 държави. И това е точно каквото трябва да се очаква, усилие да се пробва експорт на проблемите, казвайки, враговете са навън и ни дебнат, вместо да се признае очевидното – ние изградихме конструкция, конструкция, която отмира от само себе си… Ако ти се опиташ да доминираш над света икономически, военному, политически и културно едновременно, в такова усилие, не можеш да издържиш твърде дълго. И тъкмо това е ситуацията в момента. Сега, в този период, който следва, ще има фашистки реакции, не е невъзможно да има и военен преврат в САЩ от десни сили, не е невъзможно в този период.
Вижте аз съм по-скоро оптимистичен… Аз мисля, че[след гибелта на империята] щатите ще влязат в процъфтяващ период – вижте какво стана с Англия, която се раздели със своята империя през 1965 г. – процъфтява. Русия се раздели със своята империя през 1991 г, и макар да имаха тежък период по времето на Елцин, сега Русия е добре, великолепно се развива!..

14-ТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ КОИТО ЩЕ УСМЪРТЯТ ИМПЕРИЯТА САЩ
(по Галтунг)
І. Икономически противоречия
1. Между икономическия растеж и разпределението на доходите
2. Между производствената и финансова икономика
3. Между производство/разпределение/потребление и природата
ІІ. Военни противоречия
4. Между американския държавен тероризъм и тероризма
5. Между САЩ и съюзниците им
6. Между стремежа на САЩ за хегемония в Евразия и триъгълника Русия-Индия-Китай
7. Между доминираното от САЩ НАТО и армията на ЕС
ІІІ. Политически противоречия
8. Между САЩ и ООН
9. Между САЩ и ЕС
ІV. Културни противоречия
10. Между американското юдео-христианство и исляма
11. Между САЩ и старите цивилизации
12. Между САЩ и европейската елитна култура
V. Социални противоречия
13. Между щатските корпоративни елити и работническите класи от безработни и самоосигуряващие се
14. Между старата генерация и младежта

И така, уважаеми читатели, следващите 10 години ще са цяла епоха на хаос и безпътица за народите – всички ще изплащаме греховете и алчността на финансовия капитал и световните банкови кърджалии, действащи под знамето на империята САЩ. Не бива да се заблуждаваме – империята няма да рухне в 10 ч. и 35 м. на 10 юли 2020 г. Това е процес, който се развива продължително, включително и в момента. Вследствие на това развитие, нещата ще се влошават все повече, и за съжаление, страданията за цялото човечество все повече ще нарастват, включително и особено за нас българите. Подчертавам последното, защото имперската пета колона в България, боклука на българската нация, титлуващ себе си „политически елит”, от 20 години ни е прикачил към имперската каляска, а ние, като народ не можем да намерим сили да се обединим за да излъчим качествени водачи на нацията. И както винаги в новата ни история, сме на страната на губещите…

Повече подробности по темата можете да проследите в едноименното издание на авторското предаване на Валентин Фъртунов «10-та степен по Рихтер» по тв- канал СКАТ+, в онлайн версията на www.valentinfortunov.com (ТВ предавания)
––––––––––––––––––––––––––-
* Статиите можете да прочетете в сайта ми www.valentinfortunov.com и в сайта Хроники на Люба Манолова
** Митко Хитов е цитиран по блога му Krizata.Blog.bg
*** Цитата на доц. Боян Дуранкев е от статията на Мариян Йорданов в Investor.bg

Допълнително четиво:

ТАКА ФУНКЦИОНИРА СИСТЕМАТА
Интервю с Йохан Галтунг пред немския вестник Junge Welt(със съкращения)

JW: – След разпадането на Източния блок вие предсказахте, че като враг на Запада неговото място ще заемат „зелените” или исляма.
Галтунг: – Още през 1980 г. аз се осмелих да заявя, че през 1990 г. ще падне Берлинската стена, а след нея ще се разпадне и Съветската империя. Тази прогноза се оказа вярна, също както и прогнозата ми за ислямския образ на новия враг. Гибелта на Съветската империя беше в известен смисъл само част от прогнозата – ако тази империя престане да бъде враг, то следва да се намери нов. В крайна сметка е така ако се мисли апокалиптически, което е свойствено на американците.
– Нима така мислят само в САЩ?
– Да, само там. Останалите страни повтарят след щатите като папагали, защото са членове на НАТО. Именно така функционира системата. Във външната политика на САЩ трябва да се отчитат две неща: глобалните цели и актуалните предпоставки за практически действия. Така че, следва да разграничаваме нещата – към какво се стремят САЩ и какви поводи си намират за да го достигнат. Аз далеч не съм уверен, че те считат исляма за толкова враждебен, че да се налага да го унищожат. Що се отнася до глобалните цели, те винаги са били очевидни. Първо, на САЩ са нужни пазари и суровини и второ, военни бази за да контролират тези пазари и суровини.
– Имате ли нови прогнози?
– Да, те се отнасят за гибелта на империята САЩ. За първи път аз публично заявих за това през 2000 година и предположих, че това ще се случи през 2020 – 2025 година. След като президент стана Буш-младши, съкратих срока с пет години, т.е. до 2020 г., защото този човек ускорява събитията. Това разбира се, въобще не означава, че Щатите ще изчезнат от картата на света. Става реч за освобождаването на Америка, която буквално ще разцъфне, веднъж избавила се от империята.
– Марксистката теория утвърждава, че буржоазните производствени отношения са безпощадни. От друга страна световният пазар ще способства за всеобщото освобождения, ако тези отношения бъдат ликвидирани?
– Основният тезис на Маркс е в това, че към освобождение се стремят най-бедните слоеве на населението. Ако разглеждаме капиталистическата система като световна система, то действително, бедността е особено много в страните на Юга. Маркс обаче е мислил с икономически категории, пропускайки да види военната страна на въпроса. Например, след Втората световна война, Щатите са извършили 70 интервенции за защита на системата, което преидизвика протестите на ислямските страни, които най-често са били подлагани на нападение. Поради това, Американската империя заплашва не толкова така наречената пролетарска революция, колкото тези, които не искат да бъдат жертви на интервенция. А такива има много. Според някои данни, след 1945 година САЩ са унищожили между 12 и 16 милиона човека, за да съхранят своя икономически натиск…
Превод: В. Фъртунов