Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Да си поговорим за петата колона. Тя е онази част от обществото на една национална държава, която по различни причини изпълнява поръчки.
Какви поръчки?
Най-различни, но в общия случай това са поръчки, които не носят нищо добро за целокупното общество на въпроснат�� национална държава. Обикновено това са поръчки, които обслужват някакви външни сили, по-често отделни държави, които имат интереси, и които интереси те, освен, чрез своята собствена външна политика, чрез шпионажи, диверсии от най-различен тип, икономически попълзновения, те постигат и чрез свои доверени, хранени хора, нека така да ги наречем, във въпросното общество на въпросната национална държава. Нарича се „пета колона“, ето какво гласи за петата колона една справка в енциклопедиите:
Справка: Терминът „пета колона“ се появява в началото на октомври 1936 г., по време на Гражданската война в Испания, когато франкисткият генерал Емилио Мола заявява по радиото, че „метежниците водят четири колони към Мадрид, а петата е в самия Мадрид и в решаващия момент ще удари в тил“. От този момент словосъчетанието „пета колона“ става нарицателно и по правило носи в себе си отрицателен смисъл, явявайки се синоним на „предателство отвътре“.
Та тази пета колона в България е много-много изявена. В последните 23-24 години вече, тази пета колона натвори купища, да го кажем с мноого мека дума пак, нелепости… При това, забележете, уважаеми читатели, че петата колона може да се разглежда като много пети колони, в смисъл такъв, че в България се пресичат много интереси, на най-различни външни източници, могат да се пресичат интересите на две-три-пет и повече държави или международни мрежи на интереси, и в действителност, в България е точно така. Само да дам пример, говори се за руско лоби от една страна, говори се за американско лоби от друга страна…
Но!
Какво е много характерното? Тук, у нас? И то точно в този период, който обсъждаме в момента?
Много характерното е, че като вземеш и прегледаш наред събитията в които те участват като цяло, тези пети колони, в страшно много случаи, много тясно се оплитат и е много трудно да различиш едната пета колона от другата. И в крайна сматка, затова така и съм озаглавил тази статия –
не петите колони, а петата колона!
Защото за мен тя е една.
Това е онази част от българското общество, която никак не е голяма, но е достатъчно шумна и креслива и се чува. Тя има чуваемост. Още повече, че е заела много удобни позиции, разполага с гарантирано медийно присъств��е и нейните слова винаги се чуват и се набиват. Докато нейните критици, много трудно могат да бъдат чути. Освен от такива последни бастиони на българщината като телевизия СКАТ, вестник Десант и още няколко независими медии. Но да се върнем на примера с многоликостта на петите колони, дето никаква я няма и ме принуждава да говоря за една-единна пета колона, която разяжда българската плът.
Говори се за руско лоби в България. Говори се и за американско лоби. Клишето е, че руското лоби е червено, а американското е синьо.
Така. А какво ще кажете за Иванчо Костов? И през ум не ви минава да е червен, нали! Син е, даже тъмносин? Съгласни сте, нали!
Така. А коя бе най-разбойническата сделка, която осигури на руските капитали най-голямата хапка от наследството на българската икономика? Не беше ли Нефтохимическия комбинат край Бургас, най-голямата рафинерия на Балканите, и не само рафинерия, чудовищна индустрия преработваща дълбочинно нефта до суровина за дрехи, обуща, храна и каквото ви дойде на ум; обслужвана от над 10,000 работници и естествено струваща милиарди!
Та кой я подари под тезгяха на руския Лукойл за стотина милиона само!? Не беше ли Иванчо Костов, тъмносиния, острието на американското лоби в България…
Така. А какво ще кажете за Георги Седефчов Първанов? И през ум не ви минава да е син, нали! Червен, даже тъмночервен? Съгласни сте, нали!
Така. А коя бе най-желаната за американската геополитика сделка с България, сделка забила най-дълбоко калъчката в бъбреците на руските геополитически интереси? Кой я подписа? Някой син, някой мноого тъмносин ли?!
Неее! Българският президент, който подписа ухилен присъединяването на България към НАТО е добре известен – червеният Георги Седефчов Първанов…
Брее, каква стана тя!
Американското лоби работи за руските интереси, руското лоби за американските интереси…
Как да кажем пети колони!? Не можем. Тя е една. Единствена. И с риск да бъда обвинен, че обяснявам прекалено елементарни неща, все пак ще го направя.
Петата колона не е абсолютно еднородна като състав.
Макар и единици, в нея има хора, които са готови да извършат неща, които от гледна точка на българщината са си чисто предателство. Но у тях взема превес някаква идеологема и в името на иделогията те са готови ��а стъпчат патриотизма си, обслужвайки чужди интереси, като успокояват съвестта си, че деянията им са все пак „в името на дългосрочното процъфтяване на родината“… Такива прецеденти има достатъчно много и в минали времена и днес. Но както казах, това са все пак единици, особено в последните две десетилетия. Не за тях ми е думата, въпреки, че идеологическите им тежнения слабо ме вълнуват и по никой начин не ги правят нещо повече от предатели. Или ако го обърнем другояче, повече от предател, означава суперпредател.
Думата ми е за една доста голяма и аморфна маса, която непрестанно подхранва с човешки ресурс разните групи по интереси(руско лоби, американско лоби, брюкселско лоби и т.н.) в петата колона. И това са хорица за които в най-добрия случай мога да кажа, че са просто интересчии, авантаджии и нагаждачи, които си търсят топло, припекливо място под слънцето. Огромната част от тоя конформистка маса бива продуцирана от интелигенцията и партийната номенклатура от всички разцветки.
Разбира се, не пропускам факта, че в петата колона е буквално преситена от политици, ама съвсем откровено. Политици от всички цветове. Иванчо Костов и Георги Първанов са само малко шлака от върха на айсберга.
Какво да кажем за грозната биография от предателства на Меглена Кунева и цяла кохорта от тарикати около Кобурготски, които обслужваха френски, канадски и какви ли не още интереси. Трудно ми е да си извъртя езика за да произнеса името на Соломон Паси, което звучи като мръсна дума, една персона, която загроби изключително мащабно националните интереси в полза на западните метрополии.
Ами „руските енергетици“ воглаве с Румен Овчаров!
Тук ще отворя една скоба, за да маркирам чудовищното
предателство спрямо българската ядрена енергетика
и в крайна сметка срещу националната ни сигурност, защото така или иначе споменатите вече имена от тази разноцветна политическа палитра, в качеството си на пета колона, по един отвратително великолепен начин демонстрират казаното по-горе за единната пета колона.
Като прескачам по-дребните риби, чертая в най-едри щрихи кой и как го извърши – като се започне от Надежда Михайлова(пардон Нейнски) и Иван Костов, после Соломон Паси и Меглена Кунева загробиха от І-ви до ІV-ти реактор, бе�� никой да е искал това от тях – под никой разбирам официалните ЕС-институции водещи преговорите за присъединяване на България. Искаха го френски, канадски, румънски и прочее корпоративни и банкови интереси. И изброените петоколонници и свитите им го направиха. Другите петоколонници от руското лоби, не им попречиха по никакъв начин. Когато преди три-четири години в няколко публикации и предавания започнах да анализирам в дълочина темата за ядреното предателство, от Румен Овчаровия „Булатом“ ми казаха в прав текст – темата за трети и четвърти блок не е актуална(!?), сега е актуално Белене… С други думи, националните интереси от най-евтин възможен ток не са актуални, актуални са корпоративните интереси на една руска фирма, която иска да строи изцяло нова централа. (Оставям настрана въпросът трябва ли ни да увеличаваме енергийния си капацитет, в епоха, когато енергията в световен мащаб е в заплашителен дефицит).
Ето ви ги прозападните петоколонници, ето ви ги и проруските петоколонници – всичките в един тиган! Четирите козлодуйски блока на всички пъстроцветни папагали им пречеха. Да, по различни причини, но целта бе една – да ги махнат и те ги махнаха. Сега, разбирате ли, защо ядрената ни енергетика е пред залез?
Петата колона?
Да, петата колона, в единен строй!
Затварям скобата и да се върнем в съвсем ново време.
Модната тема за соросоидите и соросиадата
превзе това лято и официозните медии, така наречения мейнстрийм. Терминът „соросоиди“ го създадохме няколко автори през 2009-2010 г., а терминът „соросиада“ влезе в обръщение от едно мое тв предаване от същото време, на което го сложих за заглавие, правейки баналната алюзия за епохалност на явлението с омировата „Илиада“. Споменавам факта, не за да се кича със съмнителни приоритети за авторство на свръхнеприятна терминология, а за да ви покажа колко време е необходимо в България, за да могат авангардни аналитични конструкции и концепции, респективно обществено значими изводи, да добият публичност – 3-4 години!
Това е ужасяващо дълъг срок за национално и обществено изтрезняване във времена, когато събитията се развиват лавинообразно и колосални геополитически схеми се променят за броени месеци, а дори и за седмици. И показва ясно две неща: трагична незрялост на българския социум и могъществото на зловещата пропагандна машина, която изпира общественото съзнание до потресаващо равна сивота…
В момента покрай така наречените протести „Оставка“ се разгоря лют дебат са ли протестиращите соросоиди. Тия дни ми попадна една безумно глупава статия на професора-богослов Калин Янакиев, изпълнена с хули и сквернословие срещу „лицата на контрапротеста“. Смешното, а всъщност трагично-жалкото е, че въпросният професор, преливащ от самочувствие и елитарност е или изключително неумен човек или изключителен наглец, защото смята, че „тълпата“, както се изразява за народа си, е толкова тъпа, че и да не знае, не е способна да провери, кой е Калин Янакиев. А той е …заместник-председател на най-сетне изпадналото зад парламентарния борд иванкостово ДСБ. Оттам нататък, всякакви коментари са излишни. Схемата е до болка позната – избори до дупка, сиреч, избори, докато ДСБ не се върне в Парламента, а г-н Янакиев не стане депутат…
Всичко останало е словесна боза, доста срамна за един християнски апологет.
Давам този пример (а такива с лопата да ги ринеш), за да ви покажа кой стои зад протестите „Оставка“ и защо тези протести са ялови. Да, това правителство е политическо безумие, но преди да направим нови избори трябва да принудим парламента да вземе няколко свръхспешни решения, сред които на първо място – радикални промени в изборния кодекс, без които главоломно се насочваме към сляпата улица „Избори до дупка“, нужни на иванкостовци, бойкоборисовци и прочее политически гангстери. Да сте чули от протестите друго освен „Оставка“? Няма и да чуете.
А соросоидите?
Соросоидите пак се опитват тихичко да свършат мръсната работа, по модела по който я свършиха, събаряйки Жан Виденовото правителство, опълчило се, както на самия Сорос и неговото Отворено общество, така и на руския Газпром и прочее ремвяхиревци.
Около тая завера отново в разбутан строй са се скупчили дипломирани и известни фигури, които по сполучливия израз на една журналстка „са известни с това, че са известни“. Голяма част от тях са били с десетилетия на соросовите ясли, били са с десетилетия винаги близичко до всички правителства, защото там е трапезата.
Има разбира се и млади дипломирани люде, които заредени с много политическо гориво, нехаят за това, че неолибералната метрополия се тресе във финалната си и тотална криза и като зомбирани искат да возят България по пътя на един социален и икономически модел, който доказа пълната си несъстоятелност. С тях имаме много да си говорим, да спорим и се убеждаваме, въпреки, че лично аз не съм оптимист. Защото зад гръмките им фрази за благополучието на България се крие личния егоизъм, тласкащ ги към трапезата на която петата колона се храни богато. Те още не са на трапезата, но ако са настоятелни ще попаднат там. Нали знаете, вземаш една ябълка, излъскваш я, продаваш я, купуваш две и така нататък докато станеш …Рокфелер.

Тема: „Българските президенти“

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Тема: „Светът през седмицата“

[hana-flv-player
video=“http://fortunovi.com/tvpred/rihter0424.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Валентин ФЪРТУНОВ

Заради скандалите с Ферхойген и Меглена Кунева Европейската комисия прие по-строг етичен кодекс за комисарите

НОВИНАТА:

Европейската комисия втвърди „етичният кодекс“ за своите членове, за да предотврати евентуален конфликт на интереси, но според неправителствени организации, борещи се срещу корупцията, това няма да доведе до нищо съществено. Новите правила ще удължат от 12 на 18 месеца периода, в който бившите комисари ще са длъжни да уведомяват бившия си работодател за своята дейност и забраняват наемането на работа на съпрузи, партньори и преки членове на семейството в кабинетите на комисарите. Според Комисията новите правила са „по-ясни в областта на приемането на подаръци и на покани“. Ревизирането на настоящите правила става след множество скандали с бивши комисари през миналата година. Един от тях, ирландецът Чарли Маккрийви, трябваше да се откаже от работата си за британска банка под натиска на ЕК. Но няколко седмици по-късно ЕК не видя пречки Маккрийви да работи за авиокомпанията „Райънеър“. Тя разреши на редица други бивши комисари, сред които и германеца Гюнтер Ферхойген, и българката Меглена Кунева да работят за големи банки. Ферхойген беше критикуван от медиите по времето, когато беше комисар и заради това, че е назначил за директорка на кабинета си своята приятелка, което вече е забранено от новия етичен кодекс.

ДА ВИ ПРИПОМНЯ,

че международната неправителствена организация „Трансперънси интернешънъл” изрази сериозна загриженост от факта, че бивши еврокомисари от първата комисия на Барозу са приели позиции в частния сектор. Дебатът възникна след като Гюнтер Ферхойген, Меглена Кунева и други са приели корпоративни позиции. Ферхойген се присъедини към Royal Bank of Scotland, а Меглена Кунева беше одобрена за член на управителния борд на френската BNP Paribas.
Меглена Кунева стана известна като Мадам Йес, след като в съучастие с Ферхойген, тогава комисар по присъединяването, с измами принудиха България да затвори 4 от ядрените си реактори в Козлозуи, вследствие на което страната загуби годишно по 600 милиона евро.
Редица експерти посочиха, че това се е направило в услуга на ядрените стратегии на съседна държава, която също изграждаше атомна електроцентрала и искаше да си осигури пазар за произвежданата от от новата си централа електроенергия. Любопитното е, че гарант по тези конкурентни на България проекти и следователно основна заинтересована страна от затварянето на българските ядрени мощности бе френската банка BNP Paribas. И тъкмо тази банка взе в борда на директорите си срещу космическа заплата Меглена Кунева, след като тя затвори половината Козлодуй.
Това е може би най-голямото национално предателство извършено в годините на прехода в България и снахата на комунистическия велможа Иван Пръмов, католичката Меглена Кунева е неговият основен автор.

(Материалъте публикуван във в. Десант)

Тема: „Балканските ядрени стратегии“

[hana-flv-player
video=“http://fortunovi.com/tvpred/rihter0417.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10��а степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Валентин ФЪРТУНОВ

Кой какво приказва за атомната електроенергия от Босфора до Карпатите, кой какво върши и кой накрая ще го отнесе

Още в началото искам да направя уговорката, че когато говорим за сериозни неща, като енергетиката на 21-и век, приемаме априори, че алтернатива за електроенергията добивана от ядрени централи, на този етап не е измислена, още по-малко доказана. В този смисъл, място за емоционални и приповдигнати състояния няма. Има място за сериозен анализ на икономическите интереси като първични и определящи и на второ място на политическите интереси, които при достигане на определени кризисни нива също могат да станат определящи. Елементът „екологичност” на енергийния пазар липсва, а присъствието му на медийния пазар е въпрос на пропагандни схеми и манипулация продиктувани от глобалните и регионални икономически и политически интереси. Гласовитите неправителствени еко-организации, не са нищо друго освен продукт на политическия и корпоративен естаблишмент и служат единствено като маша за прикриване на определени интереси.

ШУМ СЕ ВДИГА В СРЕДИЗЕМНОМОРА
През последната седмица станахме свидетели на зарзаватчийска разправия инициирана от гърците около ядрения комплекс, който Турция ще изгради на Средиземно море с най-новите руски атомни реактори VVER 1200 доставени от Росатом. Свръхмодерната и свръхмощна електроцентрала ще заработи след около 7 години и първоначално ще бъде експлоатирана изцяло от руснаците.
Новината е още от миналата година, но за да разберем защо точно сега Атина вдига врява до бога срещу осъществяването на проекта, а цяла година вече гърците си мълчаха спотаени, трябва да вземем изпредвид обострения византийски характер на гръцката външна политика. Когато се печеше и подписваше този стратегически ядрен проект между Русия и Турция, за Гърция възможността да си гарантира позицията на енергиен диспечер на Балканите не бе далеч от възможното. Газовите трасета, нефтопроводът Бургас-Александруполис бяха на дневен ред и много удобно се кръстосваха в Гърция. Гарант за това бе традиционния съюзник на Атина – Русия и поради факта, на гърците и през ум не им минаваше да ръмжат срещу други енергопроекти, но пак руски.

Днес ситуацията е коренно променена. Нефтопроводът до Александруполис с гръм и трясък към момента се проваля, някои от газопроводите са под въпрос и на практика гърците останаха с пръст в устата. И ето, че при първа възможност, световните треволнения около съдбата на японската АЕЦ Фукошима, Гърция надигна вой, не само чрез медиите, но и съвсем официално тръгна по всевъзможни европейски инстанции да търси съюзници срещу турския ядрен проект.

„Ядрената енергия за нас не е опция, защото сме във високо сеизмичен район“, каза гръцкият премиер Георгиос Папандреу в Брюксел миналата седмица. „ЕС ще поиска да бъдат направени стрес-тестове на съществуващите и планираните съоръжения в съседни държави и ние подчертахме факта, че Турция планира да построи ядрен обект в Аккую“. Висока византийска традиция. Миналата година, преди още договорите за Аккую да са подписани, районът очевидно не е бил сеизмичен, според наследствения политик Папандреу, сега обаче изведнъж стана сеизмичен и под Акропола ги налегна дерт…

ТАКАВ�� Е ИГРАТА НА ГЪРЦИТЕ
Въпросът за гръцката позиция по отношение на ядрената енергетика за нас обаче е много по интересен, заради систематичните обструкции, които България среща от юг при развиването на нашите АЕЦ-ове. Приносът на Атина за загробването на първите 4 реактора в Козлудуй е огромен, като в същото време, гърците зъб не са обелили срещу паралелното изграждане на румънските ядрени мощности в Черна вода, които за разлика от Козлодуи са далеч по близо до сеизмичната Вранча. Като към това добавим и фактът, че самата Гърция не развива ядрена енергетика, не може да не се появи въпросът, какъв им е проблема на гърците с атомното електричество?

Моето мнение, е че някъде през 70-те години на двайсти век Гърция прави фатална грешка при изграждането на енергийната си стратегия. Разполагайки с огромни запаси от макар и слабо калорични лигнитни въглища (Държавната компания РРС е вторият по големина производител на лигнитни въглища в Европа!) те залагат на термоцентрали, които са многократно по-евтини като инвестиция и при тях въобще липсва главоболния фактор с осигуряване на безопасността при функционирането, складиране на отработено радиоктавно гориво и т.н. Хитро, нали! Само, че както е казано, хитрата сврака – с двата крака. Днес, на подобен концепт можем единствено да се изсмеем и да го дадем за пример на недалновидност и неграмотност по отношение на поливалентните фактори на цивилизационния научно-технически прогрес от една страна и непредсказуемостта на политическите последствия за икономиката в система, която стремително навлиза в класически дефиниран хаос. В този смисъл още по-класическото „Прави каквото трябва, да става каквото ще!” в дългосрочен план сериозно се оправдава като парадигма, ако съдим от сравнителния анализ на българската ядрена стратегия, заложена и развита от живковото управление, в сравнение с гръцката.

Като към това добавим и сериозните дългови проблеми в които южната ни съседка бе натикана, е ясно, че в момента гърците и нямат полезен ход в енергийната индустрия, и мултиплицират интелектуалния дефицит на дългосрочно сгрешената си стратегия.
Тук ще отворя много кратка скоба за една шумно рекламирана от Атина много идиотска програма на стойност 20 милиарда евро за развитие на алтернативни източници на енергия – разбирай – вятърни мелници, пардон, исках да кажа генератори и фотоволтаици. Разбира се, цялата хитринка отново е много византийска, защото въпросните парици ще ги даде ЕС, разбирай Германия, но и от страна на ЕС (пак разбирай Германия) хитринката не е по-малка, защото в последна сметка, париците ще заминат от Германия директно в …Германия, където са всъщност производителите на въпросните ветрени мелници и слънчеви електроцентрали (фотоволтаици). От цялата тази история гърците ще цъфнат и ще вържат защото на потребителите алтернативният ток ще им излезе през носа. Ако се опрем на цените на ДКЕВР към 21.06.2010г.:
цената на електрическата енергия от „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД е 11.68лв/МВтч,
а цената на електрическата енергия, произведена от фотоволтаични централи: 823 лв./МВтч., т.е. цената на „алтернативният” ток е 70 (седемдесет!) пъти по-висока от тази на „атомния”…
С две думи казано – на гърците не им остава друго освен да се заяждат на дребно и по този начин пречат за развитието на съседите си…
На фона на казаното, не мога да сдържа

КОМПЛИМЕНТИТЕ СИ КЪМ РУМЪНЦИТЕ
като актуално управление и стратегии, които буквално „тайно и полека” изградиха основите на собствените си ядрени мощности (не без яко франкофонско рамо!), наваксвайки за нула време, епохалното си изоставане от България. И не възнамеряват да спират дотук, като в същото време, чрез същите тези тайнствени и не съвсем франкофонски сили и най-вече чрез пета колона в България, представлявана от антибългари като Меглена Кунева, Милко Ковачев, Иван Костов и сие, си осигуряват нужната им маркетингова преднина. Аргументация към казаното ще намерите в публикациите ни от юни миналата година, когато подробно разчепкахме темата за ядреното предателство на католичката Меглена Кунева, която наполовина успя да унищожи граденото с пот и кръв от поколения в Козлудуй и за награда бе турната в борда на директорите на естествено френската банка Пари Ба. Сега чувам, че някои от вас имали мерак да я правят президентка?! Халал да ви е!..

КАКВО ПРАВИМ НИЕ?
Родените и живеещи в качеството си на българи, имам предвид? Обективния преглед на ситуацията изисква да сме максимално привързани към истината, а тя е повече от прозаична.

Ние правим едно голямо нищо.

Ние правим – тука има, тука нема.

Ние слушаме от официозните медии бръщолевения на доказани национални предатели за някакви безкрайни лобита, все руски и все многобройни. И ако ги слушаш тия бръщолевения, заради лобитата излиза, че не трябва да развиваме ядрена енергетика, защото лобитата били щели да спечелят баснословни пари от цялата работа!? Освен това слушаме едни неевклидови аритметики, които в духа на гръцките гениални стратези от 70-те години, за които стана реч по-горе, гласят, че и тоя ток дето си имаме ни стига, слушаме украсени преразкази, какво били казали някакви дълбоко и всестранно корумпирани нищи духом, европолитически чиновници от Брюксел и ни показват нескончаемо митингуващи еко-фашисти, по двасет-трийсет събрани на някое кюше около Министерския съвет, които ни гледат от екрана с големи тъжни очи, като на Сивушка край браздата…

Анализът е публикуван във в. Десант

ПОСЛЕПИС: След предаването на материала за печат изскочи поредната новина по темата, че след вече договорената АЕЦ – Аккую на Средиземно море и предварителните разговори на турците с японски фирми за изграждане на втора ядрена централа, този път на черноморския бряг при Синоп, сега панаирът стана пълен, защото бе съобщено за проект за изграждане и на трета АЕЦ буквално на 5 км на юг от Резово на турска територия, край Игнеада. Казвам, че панаирът ще стане пълен, защото турците се възползват от фактът, че българските АЕЦ са на самата граница с Румъния, при което всеки опит от наша страна да протестираме, ще бъде тутакси контриран с аргумента, че след като ние можем да строим АЕЦ-вете си на границата, защо и турците да не могат да направят същото… За съжаление, европейският проект за обявяване на цялата територия на Странджа (вкл. турската) за биосферен резерват е все още във фаза на предварителни проучвания и турците съвсем спокойно просто ще го отхвърлят. Въобще, нещата са много неясни на този етап, но със сигурност мога да каже, че това е тема по която ще се изпишат много кофи с мастило!