Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Странното животно „Ислямски неолиберализъм” се легитимира в стратегията за управляемия хаос

Прогнозата ми отпреди година, че
 „Мюсюлмански братя” отиват във властта се сбъдна напълно,
интегрирайки се в
 „Неоосманската доктрина” на Турция
и цялата тая гмеж ясно очерта лицето на американското оттегляне от региона, оставяйки след себе си
 „Близкоизточния пояс от управляем хаос”

Ако на някой му се струва, че цялата тая едричко смляна  и недоразбъркана мармеладена каша е на границата на здравия разум и дори отвъд нея, фатално греши.

През отминалата седмица две събития, доста различни и като калибър и като източници поставиха точката над и-то, което набъбва интензивно като зловреден цирей вече почти година, а предисторията му е порядъчно дълга. Имаме всички налични признаци, че многогодишното опипване, сблъсъци и мегакатастрофични модуси на отношенията между залязващата американска империя и световния ислям са към своя край. Или поне някакъв вид етапно приключване.

Ето го и първото от тези събития – един от официозите в САЩ публикува вестникарска статия, която повече прилича на нова геополитическа доктрина и дава повече въпроси отколкото отговори. Вижте кратко резюме от текста:

„Ню Йорк таймс“: САЩ променят дългогодишната си политика към ислямистите (4 януари 2012)

Мохамед Морзи (в центъра) - Партия на свободата и справедливостта (Мюсюлмански братя)

След успеха на „Мюсюлмански братя“ на изборите в Египет, САЩ се о��итва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на Вашингтон

След като стана ясно, че организацията „Мюсюлмански братя“ се доближава към пълно мнозинство в новия парламент на Египет, правителството на Барак Обама започна да променя десетилетната политика на недоверие и враждебност, тъй като се опитва да изгради по-тесни връзки с организацията, смятана някога за враждебна към интересите на САЩ, пише на първа страница „Ню Йорк таймс“.

Опитите за установяване на контакти, в това число срещи на най-високо ниво през последните седмици, са историческа промяна във външната политика на американските правителства, които твърдо подкрепяха автократичния президент Хосни Мубарак отчасти заради тревогите от ислямистката идеология на „Мюсюлманските братя“ и историческите им връзки с ислямистите, отбелязва изданието.

Промяната е, от една страна, признание на новата политическа реалност в Египет и в региона, където ислямистки групи идват на власт.

След като спечелиха почти половината от местата в първите два кръга на парламентарните избори, „Мюсюлманските братя“ навлязоха вчера в третия и последен кръг с възможност да увеличат преднината си и да спечелят пълно мнозинство, тъй като вотът е в райони, отдавна смятани за крепости на ислямистите.

Обратът в американската политика показва също, че правителството е склонно да приеме неколкократните уверения на „Мюсюлмански братя“, че техните законодатели искат да изградят съвременна демокрация, която ще зачита личните свободи, ще работи за свободен пазар и ще спазва международните споразумения, в това число договора с Израел, коментира „Ню Йорк таймс“.

В същото време обратът е израз на растящото недоволство на Вашингтон от военните управници на Египет, които се стремят да се сдобият с трайни политически правомощия и смазват със сила протестите срещу управлението им.

„Ню Йорк таймс“ цитира анонимен високопоставен американски служител, участващ в оформянето на новата политика, според когото е прагматично да се работи с „Мюсюлманските братя“ заради американските регионални интереси в сигурността.

„Според мен няма друг начин, освен да започнем да работим с партията, която печели изборите. Те б��ха доста конкретни в умереното си послание – за регионалната сигурност и вътрешните въпроси, както и за икономиката“, каза служителят.

Източници, близки до правителството, определиха зараждащите се американски отношения с „Мюсюлманските братя“ като първа стъпка към подход, който може да се оформи към идващите на власт ислямистки партии в региона след въстанията от Арабската пролет.

Ислямистите извоюваха силно влияние в Мароко, Либия, Тунис и Египет за по-малко от година, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

На фона на декларацията за новата американска политика, второто събитие за което споменах в началото, вече не изглежда чак толкова невероятно.

„Франс прес”: Ердоган се срещна с ръководителя на правителството на ХАМАС (3 януари 2012)

Реджеп Ердоган разговаря в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си

Турският премиер Реджеп Ердоган разговаря днес в Истанбул с ръководителя на палестинското правителство на ХАМАС Исмаил Хание и го увери в подкрепата си, съобщиха турските медии. Анадолската агенция уточни, че срещата е преминала при закрити врата.

Хание пристигна в Турция в рамките на първата си обиколка в чужбина (Египет, Судан, Катар, Тунис и Бахрейн) откакто ХАМАС установи контрол над Ивицата Газа през 2007 г., а Израел затегна ембарго над територията.

Западните страни и Израел смятат ХАМАС за терористична организация, но не и управляваната от проислямистко правителство Турция.

Към цитираното дотук ще добавя все пак още един кратък цитат:

Пентагонът: САЩ не търсят конфронтация с Иран ( 3 януари 2012 )

САЩ увериха, че не търсят конфронтация с Иран, заел се с демонстрация на сила около Ормузкия пролив, който има стратегическо значение за международната морска търговия с петрол, заяви представител на Пентагона.

„Никой в американското правителство не търси конфронтация по повод Ормузкия пролив. Важното е да се намали напрежението“, заяви в комюнике говорителят на американското военно ведомство Джордж Литъл.

И така – Какво се случи?

С един замах, в рамките на 48 часа, два дни след настъпването на новата 2012-та сякаш най-взривоопасното място в света – Близкият изток сякаш се умиротвори, някой по-чувствителни хорица сигурно биха пуснали и по една сълза на облекчение и овчи възторг от това, че изглежда светът става едно по-добро място за живеене?

Така ли е наистина?

Възможно ли е след десетилетия конфронтация между империята САЩ и мюсюлманите по света, след кървави войни и ответен кървав терор да настъпи приятелска прегръдка?!

Не бих казал. Промяната е много рязка, но не и неочаквана. Ако щете бяхме предупредени за нея цяла година по-рано. Целият този панаир инсцениран от Сорос, медии, секретни служби и прочее, наречен „Арабска пролет” бе окончателния етап в подготовката за тази „прегръдка”.

Цялата тази акция всъщност бе един от последните, предсмъртни спектакли, които неолиберализмът изигра, навличайки този път ислямска премяна.

Да – ислямска премяна. Защото точно за това става дума, ако трябва да съм максимално кратък:

Започва периодът на Ислямският неолиберализъм.

За издъхващата, обременена с неизплатими дългове и самоизчерпала се като концепция американска икономика, по-нататъшното обслужване на американските интереси (разбирай всъщност интересите на световния банков картел и мултинационалните корпорации) с военни средства и безумни харчове за Пентагона и диверсионните служби е невъзможно. И го измислиха! Вместо скъпоструващо масирано военно присъствие щафетата се предава на исляма, но не въобще на исляма, а на онези сили в него, които поемат ангажимента срещу получаването на властта да запазят свободния пазар и се придържат в икономиката към принципите на неолиберализма. Нещо напълно приемливо за мегаорганизации като „Мюсюлмански братя”, например.

Да, ще настъпи хаос при този ход, но това ще бъде управляем хаос, защото страните в горещия близкоизточен пояс няма да останат без контрол и управление. Невидимо управление, но не по-малко здраво от управлението на рекетите, самолетите, самолетоносачите и знаменитата мушка М-16. Управлението на банкерския октопод, на мултинационалните корпорации, управлението на парите…

Как се казваше в онази тъпа реклама?… Хитро, а!

Колкото до Израел и евреите, ако си спомняте преди няколко месеца ви говорих за десетките готови селища от закрит тип, изградени от израелски фирми в Югозападна България, а израелският президент говореше за подобни неща в Полша, Швейцария и не знам си още къде…

Валентин ФЪРТУНОВ

Сложна ��актическа партия разиграват на шахматната дъска в Магреба и Близкия изток „Отворено общество”/ Националният фонд за демокрация на САЩ и „Мюсюлмански братя”

Честно казано, в началото не обърнах сериозно внимание на прекалено явното съвпадение на революциите с нежни имена проведени като спецоперации на соросовото „Отворено общество” в Източна Европа и започналите бунтове в Магреба, бързо разпространили се в доста страни от арабския свят. Поне при повърхностен прочит нещата изглеждаха стихийни, подети от народните низини, и движени както обикновено в такива случаи от студентите. В момента в който реших да се поразровя по-надълбоко, от разровеното блато тутакси завоня непоносимо на Сорос…

Ето какво изскочи най-напред от информационния поток, датата е 3 април 2010:

В Египет започна да излиза седмично списание, целящо да създаде комуникация между арабските блогъри, политиците и властите по инициатива на египетска женска група, подкрепяна от американския милиардер Джордж Сорос. Седмичникът „Уасла” бе обявен като първото подобно издание в арабския свят, планиращо да публикува статии на блогърите, като начин да им се предостави по-широка аудитория. То се издава от Арабската мрежа за информация за човешките права и е на финансова издръжка на институт „Отворено общество”…

А сега да си припомним, кой стоеше в основата на протестите на площад Тахрир, довели до оттеглянето на Хосни Мубарак от президентския пост – да, това бяха египетски женски групи!
А тук можете да прочетете фрагмент от статията на американския наблюдател Пол Уотсън, който цитира изявление от миналата година на Збигнев Бжежински, който седи до Джордж Сорос във изключително влиятелната американска неправителствена Международна кризисна група:
Особено ироничен е фактът, че друг един мощен глобалист, член на борда на МКГ, Збигнев Бжежински, предупреди миналата година, че международната йерархия, от която той е ключов компонент, е заплашена от глобално отслабване, което ще бъде предизвикано от млади радикали от страни от Третия свят. Аку��атно предсказвайки вълната от бунтове и революции обхващащи като горски пожари огромни райони, Бжежински и неговите колеги глобалисти се подготвят да слепят отново отломките след тях, за да продължат бизнеса си както обикновено, докато хората, които рискуваха живота си в името на реални промени ще се превърнат в жертви на монументална измама…

И да си дойдем окончателно на думата, като ви цитирам с какво точно се е занимавал държавно-субсидирания близнак на соросовото „Отворено общество” – Националния фонд за демокрация на САЩ. Както неведнъж съм ползвал крилатия афоризъм – Ако искаш да разбереш Кой, следвай парите!

Годината е 2009-та, а Националният фонд за демокрация на САЩ е сторил следното:

На Форума за свободна мисъл Ал Джахед са дарени $131,000
С мотива: Да се засили капацитета и се изгради демократична култура сред туниските млади активисти… Да се организират семинари за развитие на лидерски умения….
Да ви напомня това за цветните революции извършени от Сорос и същия този американски държавен фонд в Източна Европа?

По-нататък:
Асоциация за насърчаване на образованието – Тунис са дарени $27,000
С мотива: Да се засили капацитета на преподавателите от туниските висши училища, за да поощряват демократичните и граждански ценности в техните класни стаи… Да се проведе семинар със 120 преподаватели за педагогическите подходи, основани на демократичните и граждански ценности…
Това определено звучи като финансиране на разпространението на откровена доктрина за революция, в типичен за Сорос и НФД на САЩ стил за инсталиране на ценности, които фундаментално противоречат на традициите на обществата, където Сорос и НФД оперират.

И още:
Изследователския център за проучвания и подготовка МохамедАли – Тунис получава $33,500
С мотива: Да тренира ядрата на туниските групи от млади активисти в лидерски и организационни умения, за да насърчи тяхното участие в обществения живот…
Това са фактите, господа. Да ме прощавате, но тук дори не се използват ефвемизми! Терминологията е пределно ясна – създава се ковачница за „революционни кадри” за нуждите на „смяната на режима”.

След цитираното, мисля, че ще е повече от наивно да говорим, че Жасминовата революция в Тунис е просто „спонтанен израз на народния гняв”, и че не е била планирана предварително, очаквайки точния момент за катализа. И той дойде със самозапалването на безработния тунски висшист…
Едва ли трябва да се съмняваме кой изкара на площад Тахрир египтянките, кой стои зад клането в Бахрейн и най-вече, кой насъска племенните вождове в Либия един срещу друг и всички срещу Кадафи.

Тук обаче изскача тутакси въпросът – а какво стана с ислямистите?

Отговорът е много интересен.

Нека се съсредоточим върху събитията в Египет, където е седалището на не просто най-голямата и на-стара ислямистка организация в мюсюлманския свят, но всъщност царицата в кошера от джихадисти и ислямски радикали – „Мюсюлмански братя”. Непрекъснато се говори за измислената от ЦРУ Ал Кайда, но извън пропагандистката шумотевица около провокациите, в доста ключови случаи, организирани от хора и служби нямащи нищо общо с исляма, тъкмо „Мюсюлмански братя” е паякът,който плете глобалната паяжина на арогантна и радикална ислямска експанзия. Миналата година в анализа си „Новият континент Еврабия” изнесох достатъчно факти с източник швейцарските спецслужби и прокуратура, които без капка съмнение доказват, че ислямският радикализъм, независимо под какви имена се подвизава, винаги има за източник египетските „Мюсюлмански братя”. Нещо повече, тайните инструкции на организацията наставляват да се създават нови организации, да се прониква и овладяват съществуващи организации, но винаги да се прикрива следата към „Мюсюлмански братя”.

Какво става с тях в момента в който в Египет се стигна почти до метеж и Мубарак трябваше да си отиде?

Да, те бяха на площада. Но така да се каже „изключиха говора на идеологията си”, както сполучливо се изразява професорът по международни изследвания от Тринити колидж Виджай Прашад. Техният лидер Гамал Насър заяви, че те са само малка част от протестите и че протестите са за Египет, а не за исляма. Без съмнение изключително хитра и ловка позиция.И е напълно аналогична на това, което аятоласите направиха по време на протестите през 1978-79 в Иран, когато изчакаха в сянка падането на шаха и след това заграбиха управлението.

Въпросът сега е, дали „Мюсюлманс��ите братя” ще повторят изцяло същия сценарий? Фактите от последните седмици показват, че ако не се появи друга алтернатива, те ще вземат властта. А това, че в момента се прикриват зад авторитетната фигура на Ел Барадей, бившия шеф на Международната агенция за атомна енергия, покзва, че те не искат веднага да влязат в остра конфронтация с новите американски кукловоди – Сорос и компания. Това очевидно ще се случи по-късно. Да не забравяме, че репресивната машина в Египет си стои непокътната – още през 2006 година бюджетът за вътрешна сигурност в тази арабска страна надхвърля 1,5 милиарда долара; че Египет има 1,5 милиона полиция (в това число туристическата полиция, стандартно въоръжена с автомати „Калашников”) която е 4 пъти по многочислена от армията. И целият този репресивен монстър се финансира в голяма степен с ежегодната американска субсидия в размер на 1,3 милиарда долара.

Още по-интересно става след като съд в Кайро одобри тия дни регистрацията на умерена ислямистка партия, която от 15 години се опитва да получи официално позволение за съществуване. Лидерът й оприличи идеологията на ръководената от него формация на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, чиито корени са в политическия ислям, но има по-широка социална база, включително сред средната класа и религиозните консерватори. Това знаково изказване подсказва, че турският пример вече има последователи, но в същото време го намирам за особено недалновидно, да не кажа глупаво, в момент, когато в Турция безогледно се арестуват армейски офицери и генерали със стотици и армията, традиционен стожер на светското начало в Турция е навряна в ъгъла, нещо което никога досега не се е случвало. Дълбоко се съмнявам, че египетските военни, които изпълняват в страната на Нил същата функция, ще са във възторг от перспективата.

Впрочем, турските лидери за изненада на мнозина не проявиха особена активност пред лицето на политико-социалното земетресение в обявената за „тяхна“ неоосманска зона на влияние. Аз лично не съм изненадан, защото смятам, че това се дължи на неадеквятна информация, респективно липса на полезни ходове. Турците по-принцип са мудни в реакциите и предпочитат да изчакат за да играят на сигурно, това е типично за степента на развитост на цивилизационния им модел…

Неяснотите около развитието на арабската „революция” са много, не на последно място и поради мъглата, която традиционно скрива реалните цели на Джордж Сорос, правейки по този начин действията му да изглеждат много често странни и нелогични. Но това не го лишава от цели, а при случаи като неговия, афоризмът „Следвай парите!” би ни помогнал решаващо да си отговорим какви са целите му.

Арабският гамбит на Сорос и сие продължава със сложни тактически схеми и многоходови комбинации, но едно е сигурно – майка им жална на арабите – където Сорос е стъпил с цветя, после трева не никне. И България със соросовото си правителство е отличен пример за последствията.

Анализът е публикуван във в.Десант

Валентин Фъртунов

Референдумът за минаретата в банкерската държава показа, че единствената незаспала нация в Европа са швейцарците

Демографският срив на традиционна Европа и пълзящата ислямизация от мюсюлманската имиграция, съпроводена с огромна раждаемост, пред очите ни претопява цивилизационния облик на стария континент – етническият европеец, със или без черен хумор, отчаяно преименува хилядолетния си дом от Европа на Еврабия. Извън чисто икономическата мотивация на миграционните процеси обаче, зад случващото се прозира тъмна и кървава сянка, сянката на „Мюсюлмански братя”, най-старата ислямистка радикална организация, около която в последното десетилетие безшумно и затова ужасно заплашително се развива един истински детективски сюжет, за който ще ви разкажем тук.

Ноември 2001 г. Лугано.
При швейцарско-италианска операция във вилата на египетския банкер Юсеф Нада, ръководител на банката Ал Таква от 1988 г, обвинен в поддръжка на тероризма, е намерен документ озаглавен „Проектът”, съдържащ стратегия насочена към установяването на „царството на Аллах по цялата земя”. Юсеф Нада се оказва член и един от ръководителите на небезизвестната организация „Мюсюлмански братя”, практически организацията-майка на ислямските групировки по света.
Самият „Проект” е 14-страничен документ, датиран от декември 1982 г. В него се казва: „В този доклад се излага глобалното виждане за международната стратегия на ислямската политика. В съответствие със заложените тук ръководещи постановки в различните региони (на планетата) е разработена ислямска политика съобразена с местното равнище.” Документът наставлява: „да се изучават местните и световните центрове на властта и възможностите за тяхното подчинение на нашето влияние” и още „да се влиза в контакт с всяко ново движение, участващо в джихада, там където той се провежда на планетата”. Целта на всичко това според документа е: „Да се насочат ислямските усилия в единно русло, за да се увековечи властта на Аллах на земята”.
В един анализ на документа от Специалния отдел на швейцарската полиция се казва:
„Проектът” подробно описва стратегията призвана да осигури нарастването на влиянието на братството в мюсюлманския свят. В него се казва, че членовете не бива да действат от името на братството, а те следва да се внедряват в съществуващите организации. Тогава ще бъде невъзможно членовете на Мюсюлмански братя да бъдат разкрити и неутрализирани”.
Във втори доклад на швейцарските следователи се казва, че „проектът” и други документи, намерени у Юсеф Нада „потвърждават ролята на Мюсюлмански братя в инспирирането и поддръжката – пряка или косвена – на радикалния ислям по цял свят”.
В документът се планира създаването на мрежа от религиозни, образователни и благотворителни учреждения в Европа и САЩ – цитираме документа – „да се създават социални, икономически, научни и медицински учреждения, да се прониква в сферата на социалните услуги, за да бъдем в контакт с народа.”

Днес тезисите залегнали в този ��онспиративен документ са вече реалност. През 2008 г. известният американски изследовател на исляма Стив Марли публикува едно изключително детайлно изследване на организацията Федерация на ислямските организации в Европа (ФИОЕ) в което аргументирано е показано, че въпросната федерация е фасадата на Мюсюлмански братя в Европа. Организацията е пуснала своите мрежи в 28 страни от Европа, включително и такива, които са извън ЕС. Голяма част от тях са добре известни на специалните служби заради преките си връзки с Мюсюлмански братя. ФИОЕ има свой ислямски университет в Париж и разиграва в публичното пространство удобната словесна акробатика – Ал Кайда са лошите, ние сме добрите… Изследването на Марли е преведено на български и публикувано на сайта Ориент.бг където можете да се запознаете с изобилие от факти за ФИОЕ – http://www.orientbg.info/analizi/fioe_marley.html

СПРАВКА: Кои са Мюсюлманските братя?
«Мюсюлмански братя» се смята за организация «майка» на всички ислямистки организации. Създадена през 1928 с образователни, културни и социални цели, групировката е пуснала дълбоки корени в Египет, но е представена добре и в други арабски страни. Силни са връзките на братството с ислямистката ��алестинска съпротива и особено с «Хамас». Историята на «Мюсюлмански братя» е богата на драматични събития. През 1949 основателят й Хасан ел Бана е ликвидиран от египетските тайни служби. Година по-рано член на групировката убива премиера Фахми Нукраши. През 1954 опит за убийство на президента Гамал Абдел Насър става повод режимът да смаже братството и то е обявено извън закона. Мирният договор между Египет и Израел от 1979 допълнително влошава отношенията между «Мюсюлмански братя» и властта. След серия от арести в ущърб на организацията, нейни дисиденти убиват президента Ануар Садат през 1981 в Кайро.

След проточилия се с години съдебен процес срещу египетския банкер Юсеф Нада, един от ръководителите на Мюсюлмански братя, швейцарците получиха обеца на ухото. Така се стигна до ноември 2009 г. и референдума на който швейцарците одобриха забрана за строеж на нови минарета в страната. Над 57 на сто от гласоподавателите подкрепиха предложението на крайнодясната Швейцарска народна партия. Това стана въпреки призивите на правителството да я отхвърлят, тъй като ще навреди на имиджа на страната. В Швейцария живеят 7,5 млн. души, 400 000 са мюсюлмани главно от Косово, Босна и Турция. Те се молят в непретенциозни джамии. Минаретата са само четири.

Как реагира Европа? Безумно и алогично!

Официална политическа Европа се изправи срещу Швейцария заради минаретата.
Римокатолическата църква заяви, че референдумът в Швейцария, с който бе подкрепена забраната за строителство на минарета, е удар по религиозните свободи (!?!).
ЕС и Съветът на Европа изразиха загриженост (?!?) от приетата на референдум в Швейцария забрана на строежа на минарета, предаде Франс прес.
„Швейцарците имат отлична система на допитване до народа, но тя може понякога да се използва по лош начин като в този конкретен случай“, заяви шведската министърка на интеграцията Ниамко Сабуни. „В ЕС няма проблеми между мюсюлманите и европейците. Мюсюлманите са европейци. Не виждам какъв проблем смятат, че ще решат швейцарците с този референдум“, добави младата министърка от африкански произход…
„Това решение далеч не позволява да се подходи към източниците на явлението интегризъм, а има опасност да се насърчат чувствата на отхвърляне и да се задълбочат съществуващите в обществата ни разделения“, изрази съжаление председателят на ПАСЕ. Според него резултатът от швейцарския референдум е против ценностите (!?!) на толерантност, диалог и уважаване на чуждата вяра, които се защитават от Съвета на Европа.
Френският външен министър Бернар Кушнер заяви пред Радио Ер Те Ел, че е „леко скандализиран“ от решението на швейцарците и добави, че то се равнява на „потискане на религия“. „Надявам се, че швейцарците бързо ще преразгледат това свое решение. То е израз на нетолерантност, а аз не понасям нетолерантността“, добави Кушнер.
И всичко това на фона на тотална загуба на европейска идентичност. Подобно малоумие те кара да изтръпваш на фона на следните цифри:

ДЕМОГРАФИЯ НА ЕВРОПА В 2010-та
За да може една човешка култура да се развива повече от 25 години е необходимо да има раждаемост(демографски прираст) равен или по-голям от 2.11 При по-малка цифра упадъкът е неминуем. В историята няма случай в който при раждаемост 1.9 въпросната култура да е успяла да се спаси. При 1.3 е и теоретически невъзможно да се обърне тенденцията, защото са нужни 80-100 години за да се поправят нещата, а няма такъв икономически модел, който да сработи при такава раждаемост, толкова дълго време
Понастоящем прирастът в ЕС е 1.38
И ако в ЕС няма упадък на числеността на населението, то е поради имиграцията.

ИСЛЯМСКАТА имиграция.
От 1990 г. насам 90% от имигрантите в Европа са мюсюлмани. Какво е положението в отделнтие страни:
Франция – раждаемост 1.8 на семейство, но в мюсюлманските семейства раждаемостта е 8.1 (!!!). 30% от децата на 20 години и по-малки са от мюсюлмански произход. След 39 години Франция ще е ислямска република.
Англия – през последните 30 години мюсюлманското население на Обединеното кралство нарастна от 82000 на над 2 милиона. Вече има над 1000 джамии, много от тях – бивши църкви.
Холандия – 50% от всички новородени са мюсюлмани. След 15 години, половината от населението на Холандия ще е мюсюлманско.
Германия – Германското федерално статистическо управление обобщи за първи път публично: Сривът на германското население вече не може да бъде спрян, спиралата на упадък не е може да бъде обърната. Към 2050 година Германия ще бъде мюсюлманска държава
В момента има 52 милиона мюсюлмани в Европ��. Броят им ще се удвои за около 20 години до 104 милиона.
От разгледаните дотук факти, документи, изявления и становища се налагат две много интересни хипотези.

• Хипотеза №1 – Европа вече тайно се е предала?
  Нали не се съмнявате, че статистиката която ви цитирахме и показахме е добре известна на европейската политическа клика? Как да тълкуваме реакцията срещу швейцарския референдум в такъв случай? Личните ми предположения са няколко:
  > Тежък случай на деменция, съпроводен с прогресираща идиотия?
  > Синдрома на трите маймуни? (не казах, не чух, не видях!)
  > Някакъв гениален план за който ние простосмъртните хал-хабер си нямаме?
  > Или просто политическа Европа вече се е предала и се готви да ни предаде и нас срещу умилостивяване на новонадигащия се мощен ислямски електорат?

• Хипотеза №2 – Има ли я измислената от ЦРУ Ал Кайда в действителност или с нея се подменя стоящата в зоната на здрача съвсем реална и почти 90-годишна конспиративна ислямска организация „Мюсюлманско братство”?
  Припомнете си онзи невинен абзац от „Проектът”:
  „Членовете(на Мюсюлмюнски братя) не бива да действат от името на братството, а те следва да се внедряват в съществуващите организации. Тогава ще бъде невъзможно членовете на Мюсюлмански братя да бъдат разкрити и неутрализирани”.
  Ако тази подмяна е направена, това е най-голямата конспиративна манипулация извършена от световните тайни служби в последните десетилетия и следва да си отговорим на въпросите:
  [wp:svejo-net]

  >  Кой стои в дъното на подмяната?
  >  Защо е направено това?
  Отговорите на тези въпроси ще обяснят много загадки от последните десет години на вилнеещ ислямски терор, но това е вече и тема за друга публикация.