Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Информационният повод: НАТО на съд в Белгия за военни престъпления:
Дъщерята на полк. Муамар Кадафи заведе в Белгия дело за военни престъпления срещу НАТО. Айша Кадафи изтъкна, че Алиансът съзнателно е бомбардирал граждански цели, при което е загинала дъщеря й и други членове на семейството. Искът се отнася до удара на НАТО на 30 април в Триполи, при който са били убити най-младия син на Кадафи и трима негови внуци.

Решението на НАТО да атакува цивилна цел в Триполи е военно престъпление, заяви Люк Бросоле, един от адвокатите на Айша. Искът е заведен пред прокуратурата в Брюксел, тъй като адвокатите на Айша Кадафи твърдят, че НАТО е под юрисдикцията на белгийските съдилища, защото главната квартира на Алианса е в Брюксел.

От резиденцията на Кадафи в Триполи, която редовно става цел на атаките на НАТО, са останали само развалини. Унищожени са практически всички сгради, показано беше на кореспондентите на международната преса в Триполи. Показано им е било и тяло, представено като жертва на бомбардировките. Според охраната има още хора под развалините, но не успяват да стигнат до тях.
Същевременно либийската държавна телевизия показа кадри от среща между Кадафи и племенни лидери, протекла вчера на неуточнено място. Кадрите показват Кадафи с тъмни очила и джелаба (традиционна роба) да посреща племенните водачи в малка стая без прозорци. Според водещия срещата е била вчера. Кадафи за последен път бе показан по телевизията на 30 май.
„Нямаме друг избор: ние ще останем в страната си, живи или мъртви“, каза Кадафи и призова поддръжниците си да се съберат пред комплекса Баб ал Азизия. Ние сме по-силни от вашите ракети, по-силни от вашите самолети, а гласът на либийския народ е по-силен от експлозиите, заяви Кадафи с характерния си пламенен тон. Той добави, че е готов да изпрати от 250 000 до 500 000 въоръжени либийци, които да прочистят страната от „въоръжените банди“, както той нарича бунтовниците, сражаващи се срещу режима му. Без значение дали ще умрем мъченически, дали ще ни убият, или ще се самоубием, за нас е важен нашият дълг към историята, каза още Кадафи и поиска да разбере защо бомбардировките продължават.
Изказването на либийския лидер продължи по-малко от пет минути.

И още няколко реда от информационния поток:

Либийският говорител Муса Ибрахим:
Вчера (във вторник б.р.) НАТО пусна около 60 бомби в Триполи, при което 31 души бяха убити, а десетки са ранени. НАТО проведе омразно нападение. Ударите бяха срещу жилищния комплекс на Кадафи в центъра на столицата, източното й предградие Таджура и пътя към летището южно от Триполи.

Адмирал Джампаоло ди Паола, председателят на Военния комитет на НАТО:
Вярваме, че не сме причинили цивилни жертви в Либия, нямаме такава информация. Алиансът няма наземни сили в Либия и съответно няма и надеждни източници, които да потвърдят или да отхвърлят твърденията за евентуални цивилни жертви. Естествено, знаем, че това, което Кадафи казва, не отговаря на действителността. При ударите на съюзниците стремежът е към точност, отговорност и селективност. Преди извършването на въздушен удар се преминава през много дълга процедура на подбор на съответната цел, решава се кога и как да бъде ударена, а при наличие на съмнения целта по-скоро не се атакува. За два месеца са изпълнени над 10 000 полета, ударени са около 1600 цели. Видът на целите е същият, оперативният план не е променян и няма причина за това. Мисията на НАТО е да се подкрепи резолюция 1973 в трите й части –
1) за налагането на забранена за полети зона,
2) на оръжейното ембарго
3) вземане на необходимите мерки за защита на цивилното население.

СПОНТАНЕН КОМЕНТАР:
В осемте изречения от изявлението на господин адмирала е събрана или цялата глупост на света, или цялата му наглост. Забележете още първите две изречения – хем „вярваме, че не сме причинили цивилни жертви в Либия”, хем „алиансът няма наземни сили в Либия и съответно няма и надеждни източници, които да потвърдят или да отхвърлят твърденията за евентуални цивилни жертви” !?!? Какво, НАТО да не се превърна в църква, в някакво сектанско сборище!? Като нямаш достоверна информация – вярваш, уповаваш се на вярата!? И за капак на всичко, „знаем, че това, което Кадафи казва, не отговаря на действителността” – и как точно го знаеш, преподобни адмирале, ваше високо преосвещенство!? Нали нямаш достоверна информация!? Как се връзва тогава четвъртото изречение „при ударите на съюзниците стремежът е към точност, отговорност и селективност”? С много вяра, пост и молитви вероятно?И отново, и отново да запитам – как точно, според църквата НАТО, се връзват бомбардировките върху ЖИЛИЩНИ СГРАДИ в Триполи с подкрепата за резолюция 1973 в трите й части –

1) Чрез бомбардиране на жителите на либийската столица се налага забранена за полети зона? (Вероятно столичните жители владеят левитацията или пък са нов модел трансформъри, като от прословутата холивудска продукция, че както си вървят към кварталния магазин да си купят хляб, от веднъж се превръщат в свръхзвукови изтребители…)

2) Чрез бомбардирането на Триполи се осъществява оръжейното ембарго!? ( Не знаех, че в супермаркетите на Триполи се продават ракети земя-въздух!!! Трябва да скокна дотам да си купя, че гларусите непрекъснато ми крадат луканката от балкона…)

3) Чрез бомбардирането и убийствата на хиляди жители на либийската столица се осъществят мерките за защита на цивилното население ( Трябваше предварително да ни обясните ваше високо преосвещенство, че триполчани до един са войници, лейтенанти, капитани, генерали, че щом се роди бебе, му се присвоява сержантско звание, че всъщност Триполи само изглежда като нормален град, а всъщност е една голяма шашма – супервоенна база, тъпкана с милиони войници и оръжия, а това, което се вижда е камуфлажен купол, произведен в Китай за карнавала на дракона…)

НЕСПОНТАНЕН КОМЕНТАР:
Предавам се. Идеята, че НАТО е църква, не беше ме спохождала досега, но, както се казва, по-добре късно, отколкото никога. При туй, трябва да е някаква сектанска църква, щото по принцип народите, що са му паство са християнски и един мюсюлмански за цвят, така да се каже.

Което ме навежда на мисълта, че ватиканският папа и една дузина православни патриарси, плюс турските ходжи имат проблем. По енориите им се е пръкнала невярна ерес при това, доста добре въоръжена. Не съм много силен в каноничните спорове, но според негово високо преосвещенство адмирал Джанпаоло ди Паола, председателят на Военния комитет на НАТО, вярата сред енориашите в новата сектанска църква е много силна. Ние вярваме, казва преподобния адмирал, ние вярваме, казват Саркозитата, Обамите и прочее Берлусконита. Ние вярваме, пригласят им лустросаните медийни хорове отсам и оттатък океана.

И това е една страшна вяра, спрямо която ислямския джихад ми изглежда лигаво-сантиментален. Вяра, въоръжена до зъби с огромни национални армии, най-модерни изтребители, самолетоносачи, спътници и каквото ви дойде наум. И всичката тая озъбена, настръхнала смъртоносна камарила не се нуждае от логика, истина и справедливост.

Тя има Вяра.

Ние вярваме, бум – един жилищен блок в Триполи е сравнен със земята с всичките му заспали малки и големи човечета.

Ние вярваме, бум – 12 дечица в Афганистан са изпепелени.

Ние вярваме, бум-бум-бум – хиляди тонове бомби с обеднен уран, засяват рак и генетични увреждания за много десетилетия напред в сръбско и западно българско…

Майката му е да вярваш, нали така, г-да дърдорковци за демокрация! Всичко друго е бошлаф….

(Материалът е публикуван във в. Десант)

Валентин Фъртунов

В началото бе… „глобалното затопляне”, сега като ни измръзнаха опинците стана – „глобални климатични промени”, но готвеният климатичен данък от 500 лв годишно за всеки работещ едва ли ще отпадне!

Първи съзря ужасяващата измама и заби камбаната великият американски писател и мислител Майкъл Крайтън във великолепната си книга, колкото трилър, толкова и научен труд – «Състояние на страх». Тя окуражи сериозните учени да излязат от мълчанието и да кажат истината за една от най-големите фалшификации в историята на човечеството – измамата, че вследствие на човешката дейност климатът на земята се затопля.
Както ни съобщи Франс прес ръководителите на страните от клуба Г-8, на срещата си в Акуила, решили да съкратят до 2050 г. емисиите си на парникови газове с най-малко 80 процента спрямо равнищата им от 1990 г. Целта била глобалното затопляне да бъде ограничено до 2 градуса по Целзий.

Има обаче един малък проблем

По-точно – два.
Първият е, че в последните десет години няма глобално затопляне. Да-да, правилно прочетохте. От 1998 година насам няма глобално затопляне. За да не съм голословен – вижте диаграмата, изготвена въз основа на измерванията на реномирания център за климатични изследвания Хадли и сателитния модул на НАСА.

Графиката ясно показва, че температурите не се покачват, а дори спадат. И понеже на същата диаграма е представено и продължаващото „драматично” нарастване на емисиите на отделяния от човешката дейност, т.н. антропогенен въглероден двуокис, тук изскача

От засада и вторият проблем

А той е, че човешката дейност няма нищо общо с поредния цикъл на глобално затопляне на планетата. Иначе как да си обясним, че отделяният въглероден двуокис продължава стабилно да си расте, а температурите от цяло десетилетие престанаха да го следват?
Ще кажете, в такъв случай защо ни мътят главите с тия щуротии, и онези в Г-8, толкова ли са задръстени, че подписват грандомански декларации, заплашващи да обърнат световната икономика с краката нагоре?
Въпросът е резонен. Колкото до мътенето на главите, те винаги са ни мътили главите. А дали са задръстени големите момчета, не знам. Не ги познавам. Но едва ли. Това, което знам със сигурност е, че големите момчета винаги са ни манипулирали, мътили са ни главите с помощта на поредната пета колона, в случая наричаните на Запад деликатно „алармисти”. Но по този резонен въпрос ще поразсъждаваме по-нататък
Сега нека се разтършуваме из килера, да видим дали ще хванем беладжията, който ни прегряваше във втората половина на миналия век. Защото вие както винаги сте прави да поставите ребром въпроса – щом парниковите емисии, не ни прегряват,

Тогава Кой?

Той!
Да, нашата любима звезда, около която се върти планетата ни, заедно със всичките ни съдби и житейски драми. Нашето слънце. То, както знаете има цикли на слънчева активност с период около 11 земни години. Има си �� слънчеви петна. Колкото повече петна има през даден цикъл, толкова по-висока е активността му, толкова по-голяма излъчваната радиация, толкова по-масирано въздействието върху планетарната му система, в това число върху нашата Земя.

Само, че понастоящем…

„..Това е най-тихото слънце, което сме виждали почти от век” – възкликна наскоро пред британския вестник „Индипендънт” специалистът по слънцето от НАСА Дейвид Хатауей. Но както продължава коментара си вестника, обсъждането на това наблюдение не е плод просто на научна любознателност. Фактът на „тихото слънце” може да окаже влияние върху всеки и всичко на земята и да доведе до немислимото за мнозина: цялостно преразглеждане на така наречената „наука” стояща зад глобалното затопляне (ВФ: бих добавил – зад истерията с глобалното затопляне).

Да спрем с научната аргументация. Истината е, че има изобилие от изключително сериозни научни изследвания, които правят на пух и прах цялата тази глобална психоза. Дори и в най-синтезиран вид доказателствата, че бялото е бяло, а черното черно биха заели десетки, ако не и стотици страници! Кой ще седне да ти чете подобни масиви в мрежата! По-добре да ви разкажа

Една друга история

съвсем кратка, за да ви обясня, защо без да съм учен-изследовател никога не съм приемал насериозно цялата тази истерия.

Аз съм морски човек, роден съм и съм израсъл на брега на Черно море. Преживял съм всякакви любови, но дълбокото и ненаситно преклонение пред морето все така си остава живо и изгарящо и очевидно и до края ми, няма да се промени. Няма да забравя как през осемдесетте години на двайсти век включително и моя милост надигна глас срещу замърсяването на Черно море. Бяха вопли и гневене, че това затворено море, което е клоака и на Европа и на Кавказ и на Мала Азия, загива. Загинало е. Тогава особено гласовити суперавторитетни учени каканижеха – при тази степен на замърсяване на Чéрно море ще са му нужни минимум 300-400 години за да възстанови екологичния си баланс, ако въобще някога го възстанови. Край – няма риба, няма цаца, няма плаж….
После дойде 1989-та. Изтокът се срина. Западните победители, къде директно, къде чрез петите си колони, побързаха да разгромят в настъпилото безвластие цялата индустрия �� селско стопанство на Източна Европа, включително и на България. Някъде през 1992 година, успях да се измъкна от денонощната въртележка на бизнес начинания и предприемаческа еуфория и тръгнахме да отдъхваме активно за няколко дни. Не се съмнявате за посоката, нали! По брега, във водата, под водата, по скали и по пясъка и се стъписахме още след стъпването в първото заливче!
Боже, това нашето море ли е!?

Какво стана с мазната чернилка!? Къде са полюшкваните от вълните боклуци!? Какво е това прозрачно море (на Китен до скалите разглеждахме рибоците при дъното на 15-16 метра!)… А риба, рибичка всякаква, за каквато и да се размечтаеш – пред очите ти е, на скарата ти е. Хайде да спрем с пороя от удивителни. Вече разбрахте колко бяхме шашнати, предполагам, че мнозина от вас са го изпитали лично.
За някакви си смехотворни 3 години от спиране на паневропейското замърсяване чрез Дунав и украинските реки, нашето скъпо затворено море се бе самопречистило. Триста ли? Четиристотин? Не,

Само три години!

Мисля, че ме разбрахте.
Науката е едно нещо, научното говорене – друго, а псевдонаучното, в угодлива услуга на някаква заинтересувана потребителска мрежа – съвсем трето нещо.

Това са част от мислите, които ме засипаха тогава, през 1992-ра на брега. Бях излязъл току-що от приятно хладната вода и се запътих към хавлията си. Понечих да легна, но забелязах колона мравки, които в монотонния си дисциплиниран стил я пресичаха по диагонал, а и вятърът бе нахвърлял шепа пясък. Без да се замислям се наведох, грабнах хавлията и я изтръсках енергично, после отново я застлах. Беше чиста, като девствена и ни мравка, ни песъчинка. Погледнах кадифено надипления гръб на морето и се разсмях от душа за изумление на близките ми. С един замах се бях отървал от пречкащите ми се мравки и песъчинки. Бях достатъчно голям спрямо тях и го направих…

В този ден от календара на 1992-ра година се отървах веднъж и завинаги от антропоцентризма си. Не можем да й причиним нищо. Абсолютно нищо. Твърде дребни сме. Планетарни мравки. С живот, колкото един времеви квант.

Толкова за антропогенния въглероден двуокис и „причиненото” от човека „глобално затопляне”. И да го има това затопляне, ние сме, както казват руснаците – ни при чем!

Вместо епилог: СТАВА ДУМА ЗА ПАРИ, ЗА МНОООООГО ПАРИ!

Най-смешното, а всъщност – най-трагичното в цялата история е, че след като тазгодишната люта зима окончателно показа и на най-лековерните, че с мита за глобалното затопляне е свършено, цялата алармистка псевдо-еко сган, ведно с гнусните международни бюрократи от ООН, ЕС и прочее, изключително пъргаво се извъртя на 180 градуса и светкавично замени терминологията. Вече няма глобално затопляне, драги читатели, забелязали сте. Вече има „глобални климатични промени”. Нищо особено, разликата не е голяма нали! Какво значение има дали е затопляне или захладняване! Важното е климатичната истерия да продължава и големите пеликански гуши на манипулаторите да продължават да се пълнят с парички от нормалния човешки страх на милиардите жителите на земята.

Парички ли? – ще запитате вие, какви парички, нали ставаше дума за бъдещето на планетата? Скъпи приятели, когато някъде се вдигне вой до бога и всички – управляващи и вечни опозиционери – станат подозрително единни в грижата си за бъдещето на планетата, не се захласвайте по утопичната хармония настъпила в цивилизацията ни, а тръснете глава и се опомнете – подложените сте на тотална манипулация, което означава че става дума не просто за пари, а за много пари! Преди конференцията за глобалното затопляне в Копенхаген през миналата есен, завършила за наше щастие с грандиозен провал, евробюрократите бяха спастрили вече и програма как ще ни съдерат кожите чрез „глобалното затопляне”.

Във връзка с така наречената амбициозна програма на ЕС „20-20-20” – целяща до 2020г да се намалят емисиите на парникови газови с 20%, спрямо емисиите от 2008г, делът на електроенергията, добивана от възобновяеми източници да се повиши на 20% и да се повиши с 20% енергийната ефективност на икономиката, ще ви цитирам една прелюбопитна финансова схема публикувана в интернет сайта www.eko.com :
„Тъй като помощите и финансовите плащания (ВФ: за борба със затоплянето) ще идват от бюджета на Европа, какво означава това за България и българският данъкоплатец?
– „вноски“ между 7 и 28 милиона евро годишно до 2012 година.
– „вноски“ м��жду 30 и 220 милиона евро годишно в периода 2012..2020 г.

Колко ще струва на България повишаване на делът на възобновяеми източници в родната енергетика до бленуваните 20%.? Оценките за това са противоречиви, но грубите първоначалните оценки сочат цифри от порядъка на 10 милиарда евро.
Колко ще струва на България повишаването на енергийната ефективност на икономиката до по ефективните „20%“. ? Първоначалните неточни оценки сочат суми от порядъка на 3… 4 милиарда евро.
Но какво означават за нас, обикновените данъкоплатци тези цифри? В най-лошият случай за 10г, България ще трябва да осигури 20 милиарда евро, което е по 2 милиарда евро годишно допълнителни харчове. Тези пари няма от къде да дойдат, освен под формата на допълнителен данък, каквото е положението в развитите европейски държави като Великобритания… Този непопулярен данък, който, ако горепосочените цифри са верни, ще изисква допълнително 500 лв годишно от всеки работещ или средно по около 40 лева месечно.”

Да ви коментирам ли, че само от малка Българийка разните екоинституции, екопрограми, екоорганизации, екофирми, екобизнесмени, екополитици са намислили да смучат по 2 милиарда евро годишно!!! Или и сами ще се справите! Хайде да не ви обиждам интелигентността.

Това е положението момчета и момичета – ей, за това ни промиват мозъците, затова са тия истерични напъни по всички медии – става дума не просто за пари, а за мнооооого пари! Толкова за грижата за бъдещето на планетата – загрижили се пеликаните за рибоците…

Още по темата: Георги Ганев „Облаци пред всеобщото съгласие“, Капитал

David Whitehouse „The missing sunspots: Is this the big chill?“, The Independent

Лъжи за климата на земята, Център за либерални стратегии – блог

Nir Shaviv „The inconvenient truth about the Ice core Carbon Dioxide Temperature Correlations“