Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Как се прави номерът със асо пика в ръкава

Циганският проблем, не само в България, но и в цяла Европа, не е проблем на самите цигани, нито на автохтонното население, а проблем на политическата система. В миналия брой писах, че циганите и капитализмът са несъвместими и колкото и парадоксално да звучи подобно твърдение, то е вярно. Маргинализирането на държавата и пълното й подчиняване на корпоративния интерес или мафиотизацията, какъвто е случаят с България, лишава обществото от каквито и да било възможности за трайно и дългосрочно урегулиране на казуса.  А всичко което се прави на глобална основа е смехотворно, при това в този смях отекват зловещи нотки.

Нека обобщим ситуацията към днешна дата, ползвайки като изключително удобен пример България в условията на Европа.

След 20 години преход от централизирана икономика към свободен пазар, България е почти напълно разграбена държава с олигархично управление, с ликвидирана индустрия и селско стопанство и раздрънкана икономика, едностранчиво функционираща, преобладаващо в сферата на услугите и туризма. Общественото структуриране е почти изцяло унищожено в сравнение с изходната точка – 1989 г. – с маргинално функциониращо здравеопазване и образование; с напълно ликвидирана средна класа и ясно оформена олигархична система от около 5% свръхбогати и заобикалящия ги слугинаж-клептокрация и всички останали, лишени от всякаква възможност за постигане на достоен стандарт на живот, като цялата тая бананова колиба се крепеше на ежегодния чист приход на над 2 милиарда евро от над 1 милион български гастарбайтери, пръснати из фермите и клозетите на цяла Европа.

Развитието и усложняването на финалната криза на капитализма в световен мащаб е на път да разтури и това жалко равновесие.

Това статукво бе постигнато не без „помощта” и „ценните указания” на елитните сенчести мондиалистки клубове, част от които е и соросовата дружинка от „отворени общества”.

Къде са циганите в цялата тая картинка?

Пребивавали винаги в най-ниските етажи на социалната йерархия, двайсетгодишният срив ги запрати окончателно в икономическата, социална и културна преизподня. От друга страна, за разлика от цивилизованите си български съграждани, плоденето при циганите не намаля и при тоталния български демографски срив и масираното изселване на българските мюсюлмани към Турция, циганите изведнъж се оказаха със впечатляващ структурно-определящ процент – към момента вероятно надхвърлят 15% и съотношението с всяка изминала година ще продължава да се променя в тяхна полза. И изведнъж, България се ��каза най-циганската държава в Европа per capita. Нацвъканите из повечето големи градове цигански гета започнаха да генерират непозната по размерите си битова престъпност, проституция, трафик на хора и каквото още ви дойде на ума.

Това е едната страна на медала. Да видим сега другата.

Още в зората на прехода, добре подготвени западни мисионери, представени главно от соросовата мрежа фондации на института Отворено общество се пръкнаха тук и на свой ред се заеха трескаво да създават и поощряват създаването на местни фондации, сдружения и всякакъв род неправителствени организации, които обаче дори след повърхностен преглед смущаващо се оказаха насочени не към подпомагане на българското общество в прехода му към демокрация и свободен пазар, а към малцинствата и то най-вече гейовските и циганските. Нароиха се чудовищен брой за територията и населението на страната такива организации, които безпроблемно овладяха медийното пространство и наложиха малцинствен диктат дори над правителствата на България. Циганите се превърнаха в роми и под съпровода на истеричните крясъци на въпросната армада от фондацийки в защита на правата им, без да се помайват излязоха от закона. Накратко казано, със средствата на така наречената „политическа коректност” в България се създаде ситуация при която 85% от населението криво-ляво живее според изискванията на съществуващото законодателство – спазва юридическите кодекси, плаща си данъците, плаща си сметките и ако оцелее след това – оцелее. Никой не го е грижа за тези 85%.

Петнайсетте процента цигани, напротив – не спазват кодексите, не плащат данъци, не плащат сметки и което е потресаващото, държавата с цялата си огромна репресивна машина от полиция, служби, жандармерия не прави дори опит да ги принуди да спазват обществения договор.

Как се случи тоя номер? Ами произведе го същата тази „политическа коректност” за която вече стана дума. Страхът от неприятности с функционалната мрежа изградена от Сорос не просто превърна циганите в роми първо в политическия, а впоследствие и в обществения език, но и доведе до абсурд отношението на медии, администрация, корпорации и законоприлагащите органи към тях. Ако полицията напердаши някой българин, всичко ще мине и ще замине и няма дори да се чуе. Случи ли се това обаче на циганин, се вдига такава врява от мрежата, че нещата тутакси надхвърлят националния контрол и се преместват в Европа. Така, ден след ден, година след година, соросовите пари изградиха от нищото сатут на недосегаемост на циганите. Не ги цивилизоваха, не ги направиха богати, не им осигуриха работа, не ги образоваха, но ги направиха недосегаеми.

С едно изключение от тази схема. Част от усилията отидоха за конструиране на един цигански квази-елит, чрез система от стипендии, семинари и прочее, една по същество циганска клептокрация, заседнала завинаги на яслата на Сорос и подобни. Защо се направи това? Ами, много просто. За да може в един момент да си имат под ръка соросоидите поограмотени, поизтупани, умеещи да си служат с нож и вилица „представители” на циганското малцинство, които ще бъдат показвани пред света, като „успехите” на соросовите програми за подпомагане на циганите от една страна; и да се усили натискът над националните правителства в посока удобна за соросоидите и чрез официално представителство на самите цигани.

Така се стигна и до пан-европейското „Десетилетие на ромското включване” (каквото и да значи тази евроканцеларска глупост) 2005 -2015 г. в която инициатива се включиха

България, Македония, Румъния, Словакия, Сърбия, Черна гора, Унгария, Хърватия и Чехия. Създаденият за целта Комитет е набелязал четири приоритетни области за дейностите, включени в Десетилетието – образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно устройване. Естествено пак става дума за пари, като за България сумата е около 1.26 млрд лева, от които 40% следва да се осигуряват от държавния бюджет.

В момента приключваме 2011 г. и ще започне 2012-та. Тоест навлизаме в седмата година от въпросното Десетилетие – не само, че сме го преполовили, но и отиваме към края му, с други думи би следвало да са изхарчени 600 -700 милиона лева за целите му. Вие да сте забелязали циганите, да не говорим за другите държави, да говорим отново само за България, та да сте забелязали циганите да са по-образовани, по заети трудово, по-устроени жилищно? Аз не съм, а виждам по лицата ви презрително изражение – защо ли въобще задавам този глупав въпрос. Ами тогава какво стана с многото стотици милиони? Пак глупав въпрос, така е. Ами откраднаха ги, това стана. Очевадно, не са ги откраднали циганите, твърдите вие и аз се съгласявам тутакси. Не, не са циганите, щеше да им проличи, ясно е кой ги открадна, постоянните заподозрени.

И с това темата, като че ли се изчерпва…

Момент, някой изнервено пита: Чакайте, защо тогава Шорош и бандата му си прави труда да харчи суха пара тука и да си губи времето?

Ооо, вие чакайте! Че кой ви е казал, че Сорос и компания са си губили времето? Нищо подобно! Само, че това не е лъжица за нашите възголеми уста. Това е геополитическа стратегия с далечен прицел. Докато го нямаше Сорос всичко беше мирно и тихо – блато, ама тихо. Сега, след като проведе тая филигранна дресура на медии, администрация, политици чрез „политическата коректност”, след като циганите станаха роми, мислите ли, че вече може да се върне старата тишина? Не мислите, нали. Ще се съгласите ли, че като своеобразен политически представител (с циганския квази-елит в джоба му) на 15-20% човешка маса в България (аналогично е и в другите изброени страни-членки или кандидати за ЕС) чичко Сорос и компания може по всяко време да ни цака с асо пика, което държи в ръкава си? И не само нас. Може да цака, примерно, Саркози! Което вече е Франция. А защо не и и целия Евросъюз с десет – дванайсет милиона цигани. Това вече би трябвало да ви прозвучи като много сериозна причина! Ако не ви е прозвучало така – sorry, аз бях дотук.

А, не, момент ето ви още нещо, цитирано по-долу, обърнете внимание на финалното изречение, в смисъл помислете за какви резултати точно говори Сорос, защото резултати от останалите му изречения, естествено няма. Явно някакви резултати, които само той вижда, а може би и ние с вас след този разговор:

Джордж Сорос

Из обръщение по случай международния ден на циганите 8 април 2011:

„Ромите имат същите стремежи, както мнозинството от населението: дом с адекватни услуги, добро образование за децата си и работа, която да им позволи да се грижат за семействата си. Заради това, че са изправени пред ужасна дискриминация и лишения у дома, те продължават да емигрират в цяла Европа. Въпреки това има начин да променим тази ситуация. Това ще стане чрез образование от най-ранна възраст до университет. Вече виждаме резултатите.”

Неправителствени организации, занимаващи се с циганите:

(тук са изредени петдесетина, за България общо са над 300!)

Асоциация „Интегро“, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Бюро за самопомощ Столипиново, Дружество за изследване на малцинствата „Студии Романи“, Етническа хармония, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение „Добра Майка“ – с. Вардун, Инди-Рома-97, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Младежко дружество „Изгрев – Столипиново“, Младежко ромско сдружение „Нов път – 98“ – Търговище, Национален ромски център „Свети Георги“, Ромска младежка организация – Сливен, Ромски обществен съвет „Купате“, Ромски самарянски съюз – Ямбол, Сдружение „Амалипе-Приятелство“

Сдружение „Бъдеще за ромите“ – гр. Дупница, Сдружение „Нево Дром“ – Кюстеднил, Сдружение „Организация Дром“, Сдружение „Развитие и подкрепа на ромските жени и деца“ – Лом, Сдружение „Романи Бах“ – Самоков, Сдружение на ромските жени и деца „Надежда“, Сдружение с нестопанска цел „Свят без граници“, Фондация „Андрал“, Фондация „Дайвърсити“, Фондация „Джендър проект в България“, Фондация „Дъга“ – Стара Загора, Фондация „Етнокултурен диалог“, Фондация „Етнопалитра – Трубадури“, Фондация „Здравето на ромите“ – Сливен, Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, Фондация „Интеграция и развитие на малцинствата“, Фондация „Либерална интеграция“, Фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“, Фондация „Равен достъп“, Фондация „Рома – Лом“, Фондация „Романи Бах“, Фондация „Ромска солидарност“ – Петрич, Фондация „Ромско бюро – Монтана“, Фондация „Саворе“ – Самоков, Фондация „Център на неправителствените организации“ – Кърджали, Фондация „Шам“, Фондация АВЕР, Фондация за мултиетническо сътрудничество “Напредък” – Пазарджик“, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ – Велико Търново

Общо ромските неправителствени организации са над 300!

Публикувано в седмичника „Десант“

Валентин ФЪРТУНОВ

Според шумната пропаганда на соросоидите излиза, че „ромите” са хора от второ качество

Председателят на Словашката национална партия Ян Слота:

Циганите да имат своя държава

„Идеално ще бъде създаването на независима държава, в която този етнос ще може да бъде полезен”, според водача на Словашката национална партия. Тя бе в правителството от 2006 г. до 2010 г., а днес разполага със седем депутати в еднокамарния 150-местен парламент.
„Те (циганите) се разбират най-добре помежду си”, аргументира се още Слота.
Според него тази общност „няма нищо общо с природата и жизнената философия на славяните… Ние изобщо не се сближихме през изминалите векове”, подчертава Слота.
Той призовава за по-стриктен подход към циганите, включително за интернати за циг��нските деца.
„Ако ромите искат собствена държава, сами ще стигнат до тази идея, но те не желаят това”, заяви за АФП Александър Патколо от Словашката ромска инициатива.
Близо 89 хил. цигани живеят официално в страната с население от 5,4 млн. жители, сочат резултатите от националното преброяване през 2001 г., но реалният им брой е много по-висок, смятат експерти.

Изявлението на Слота за създаване на отделна циганска държава, естествено предизвика дълбокото възмущение на правозащитни организации в Словакия, които както и у нас в повечето случаи са финансирани от подобни на соросовото „Отворено общество” задокеански фондации със съмнителни цели. Това са манипулиращи организации, които прекръстиха циганите на роми в рамките на зловещ глобален план за „политическа коректност”, който на практика води до диктат на различни паразитни малцинства над народите и унищожава смисъла и значението на класическата демокрация в западния свят. В България, Джордж Сорос хвърля значителен финансов ресурс за тотална пропаганда в полза на някакви несъществуващи в конституцията права основно на циганите и хомосексуалистите, като за целта неговото „Отворено общество” – България участва в създаването, субсидира и поддържа десетки фондации и неправителствени организации, в които се наливат и европейски пари.

В същото време проблемът с циганите в цяла Европа, не само, че не намира решения, но и се разраства. Според организации като Амнести интернешънъл той засяга близо 10 милиона цигани на континента.

Правителствата на повечето източноевропейски страни не могат да се справят с циганския проблем поради рестрикциите в това отношение на които са подложени от страна на Европейския съюз, липсата на средства в условията на нестихваща икономическа криза и демографския ръст сред циганите за сметка на застаряващото автохтонно население. Допълнително нещата изкуствено се усложняват главно от американски фактори, като фондациите от типа на соросовите, за които стана дума по-горе. Наливаните в тях фондове, не отиват за някакви структурни решения на проблема, а единствено за пропагандно разпалване на истерия в комерсиалните медии, как се „нарушават правата” на това малцинство. Тези акции на „политкоректниците” блокират действията както на правителствата, така и на правоохранителните органи, довеждайки до двоен стандарт в повечето източноевропейски страни. Това, което не е разрешено на мнозинствата се толерира сред циганското малцинство. Но по тази тема соросоидите мълчат, като в същото време яростно се нъхвърлят върху правителствата на Словакия и Чехия, че не били сложили край на изолацията на циганчетата в образователната система, както и че властите в Румъния, Словения, Италия, Франция и Сърбия не осигурявали подходящи жилищни условия на циганското население.

Сърбите биват атакувани за принудителните пропъждания на цигани от Белград при което много от тях оставали да живеят в метални бараки в изолирани селища, а други се връщали да живеят при неподходящи жилищни условия в южна Сърбия.

Пак според Амнести тези насилствени прогонвания били част от план, предвиждащ мащабни инфраструктурни проекти, финансирани чрез заеми от международни финансови институции, но разбира се, това голословно обвинение, не е подкрепено от никакви реални аргументи.

Словения пък е обвинявана, че там хиляди цигани са принудени да живеят в лоши жилищни условия, без течаща вода и електричество.

Срещу Франция се вдига вой, че политиката на правителството е довела до серия от принудителни евакуации на ромски лагери, диспропорционално насочени към маргинализирани цигански семейства, дошли от Румъния и България.

Кресливите „правозащитници” усърдно пропагандират, че в Унгария в периода между януари 2008 г. и август 2009 г. шестима роми – мъже, жени и деца, са били убити при серия еднотипни нападения в различни части на страната и, че в същия период местни неправителствени организации са регистрирали „над 40 отделни нападения срещу членове на ромската общност”.

Една от големите медийни кампании на „политически коректните”, главно американски фондации напоследък е, че цигани и членове на други малцинства, включително деца, са насилствено връщани в Косово от страни от Европейския съюз, само с дрехите на гърба си. Такава е атаката срещу Германия, за която се твърди, че гони ромски деца от немските училища и ги изпраща в Косово, защото не можели да говорят езика. Когато се опитвали да посещават местните училища, те били бити. Ци��анчетата били казвали, че се чувстват германци и не знаят защо ги депортират.

Разбира се, никой от добре заплатените чичовци и лелки от въпросните политкоректни организации като Отворено общество и Амнести не коментира как така циганчетата се чувстват германци като не разбират бъкел от немски език!? Те, соросоидите и колегите им, мълчат като мушнати гайди, колко са убитите от цигани местни жители и че само в една България само за една година нападенията на цигански банди над живота и имотите на българското мнозинство са не по-малко от 4000, т.е. 100 пъти повече от цитираните в Унгария 40 нападения над цигани за година и половина.

Всъщност, истината е, че никой не знае точния брой на тези нападения, защото загубилите тотално доверие в полиция и правораздаване граждани, масово не внасят оплаквания за извършените срещу тях престъпления, а и в полицейските участъци не си правят труда дори да завеждат дознания.

В Италия спорният „Номадски план“ бил отварял пътя към насилствени прогонвания на хиляди цигани и заселването на повечето от тях, но не всички, в нови или разширени лагери в околностите на големите градове.

В Румъния пък циганските семейства били изгонвани против волята им (забележете каква стръв са вложили манипулаторите – стилистични повторения за максимално засилване на въздействието – хем изгонвани, хем насилствено, щом някой го гонят, има си хас да не е насилствено, но така се промиват мозъци) от румънските власти и принуждавани да живеят години наред в опасни условия в близост до сметища, в индустриални зони или до пречиствателни станции. При тези изселвания те губят не само домовете си, а и цялата си собственост, социалните си контакти, достъпа си до работни места и държавни услуги, вие „Амнести“ (интересно, какви домове губят, вероятно става дума за незаконно скованите бараки на чужда земя, а за „социалните” контакти да не говорим).

И тук вече е време да зададем един фундаментален въпрос на „политически коректните” организации и организацийки в мнозинството си от американски произход:

Дълбоко неуважаеми господа, не сте ли вие тези, които реално създават антихуманно неравенство и дискриминация, не сте ли вие тези, които на практика призовават към расизъм, защото твърдите, че народите и държавите в Европа трябвало да се „грижат” за циганите, да им „осигуряват” подходящи условия, да ги „настаняват” в жилища, да разрешават двоен стандарт при прилагането на действащите законодателства!? С други думи, тъкмо от вашите твърдения произлиза логичният извод, че циганите са хора непълноценни, хора, които сами не могат да се грижат за себе си, както го правят останалите граждани, а това ми звучи зловещо – на практика вие твърдите, че циганите са хора „второ качество”!? Така ли е? Ако във вашите нападки и пропаганда има някакъв друг смисъл, моля обяснете. Защото това ще да е някакъв мноооого дълбок смисъл, непонятен за нас, обикновените европейски граждани, които от хиляди години си градим домове, осигуряваме си работа, образоваме и възпитаваме децата си и най-вече и най-паче – спазваме законите, които сами създаваме. Ако циганите са неспособни да го правят всичко това, както излиза от безкрайните истории, които самите вие разказвате, то тогава към тях трябва да се прилага и специално отношение, което всяка европейска държава ще прилага суверенно, според местната специфика, законодателство и икономически възможности. А ако Джордж Сорос и сие ги е толкова еня за циганите, да си ги натоварят на кораби и да си ги занесат в Америка! Защото тъкмо американски проповядвания либерализъм, под чието знаме бяха извършени превратите в Източна Европа преди двайсет години, доведе до елиминирането на „силната” планова държава, която можеше и жилища да строи на конвейер, и работни места да създава целево и всеобщо задължително образование да осигурява. „Внесената” демокрация и либерални икономически принципи доведоха до „Вън държавната намеса от всичко!”, вследствие на което днес имаме едни парцаливи подобия на държавност, съсипия от перманентната икономическа криза и цигански орди, останали на произвола на съдбата, защото просто във внесения откровено насилствен от вас социален модел няма и квадратен сантиметър място за „грижи”, „осигурява”, „настанява”.

С две думи, капитализмът и циганите са несъвместими.

Но разбира се, истината е, че изобщо не става дума за това, нали! Истината е, че единственото за което става дума е да усложните проблемите на Европа, колкото се може повече, защото нова обединена Европа е заплашителен конкурент на залязващата американска империя. За това става дума, нали, господа соросоиди?

Материалъте публикуван в седмичника „Десант“

Валентин ФЪРТУНОВ

Фондация „Отворено общество” на крупния международен спекулант – унгарски евреин с американски паспорт – реално управлява България чрез марионетката си Бойко Борисов

Най-напред бих искал да посоча, че в случая категорично няма да използвам журналистическите клишета за „тъмни сенки” и „зловеща анонимна ръка” които неясно се движат в зоната на здрача и оттам опъват конците на настоящото българско правителство. Просто, защото в случая никой не си е направил труда да прави конспирация. Всичко в този съвсем обикновен и много типичен геополитически сюжет се извършва нагло и цинично „на светло” и най-доброто доказателство за това е фактът, че настоящата публикация е изцяло плод на студиен анализ и се базира само и единствено на открити ресурси в български и чуждестранни медии.

Кой е Сорос?

Джордж Сорос(Дьорд Шорош), роден в семейството на унгарските евреи Шварц, преименувало се през трийсетте години на миналия век на Шорош, прекарва в безопасност войната, защото се представя за ариец. През 1947-ма емигрира в Англия, където след много митарства успява да завърши престижното Лондонско училище по икономика, социални и политически науки, след което се преселва в САЩ. Комбинативният ум и липсата на всякакви скрупули му позволяват само за по-малко от десетилетие на натрупа милиони чрез хедж фонда си. През 1979-та г. основава фондацията си „Отворено общество”. Тук няма да се правим на англичани и да търсим витиевати фрази, за да мъдруваме върху несъществуващия конфликт между бруталното му поведение на международен финансов спекулант и хилядократно афишираните му във статии, речи и книги „леви”, та чак левичарски възгледи. Ще констатираме, че идеите на Сорос и на всички негови, институции, институти, фондации, клубове и прочее формации са да се създава максимално възможен хаос в Америка и по света, за да може известният с пристрастията си към всякакъв род малцинства и най-вече към тей-общностите Сорос да лови риба в мътна вода.
Джордж Сорос е от типа финансови хищници, които никога, нищо не са съградили. Никога не са инвестирали и цент в индустрии и иновации. Единственото му занимание е било и продължава да е – атакуване на компании, най-вече национални валути и цели държави, отслабването им, довеждането до ръба без оглед на използваните средства, след това бързи покупки и продажби с реализиране на огромни печалби. Той е разрушител и циник, който се надсмива над света.
През 90-те атакува английския паунд и ограби от англичаните над 1 милиард долара. Същото направи в Малайзия ,Тайланд, Филипините и куп други азиатски страни. Пробва се в Китай, където го наричат Крокодила, но китайците го препънаха, в Русия, където след пиянската ера на Елцин изтрезняха и го обявиха за персона нон-грата и окончателно се установи задълго в Източна Европа, някои страни от ��ретия свят, и някои постсъветски републики, откъдето пък се опитва да пакости максимално на Русия. Оранжевата революция в Украйна бе негово дело, режимът на психично болния Саакашвили в Грузия е под директен негов контрол – половината министри са бивши шефове и функционери на грузинското Отворено общество, в т.ч. силовите министри…
Има обаче и достатъчно факти, които разбиват мита, за това, че е самотен финансов разбойник. Зад него прозира сянката на Ротшилдовци и т.нар. „островен” кръг около английския кралски двор. За Сорос могат да се разказват безкрайни истории, но ще завърша тези щрихи към портрета му с едно изказване на руския олигарх в изгнание Борис Березовски: „Почти припаднах когато разбрах, преди две години, че Джордж Сорос е агент на ЦРУ”. Нямаме причини да се съмняваме в думите на Березовски, който последен ще бъде заподозрян в близки отношения с основния враг на соросовите домогвания към Русия – Владимир Путин.

Какво е „Отворено общество”?

Доста непоследователната философска основа за изграждането на идеологическата платформа на отвореното общество Сорос заимства от големия австрийски мислител Карл Попър, който му преподава в Лондон. Иначе, многобройните национални и интернационални версии на института „Отворено общество” са изключително гъвкав стратегически инструмент за мощни геополитически влияния в отделните национални държави в Източна Европа и развиващия се свят. Тук без излишно суетене следва да отметнем завесата на тотални медийни манипулации и да го кажем направо – става дума за разлагащи влияния, разрушаване на традиционната национална културна, образователна и демографска инфраструктура, провеждане на системни и педантични глобализационни „активни мероприятия”, водещи логично до национален разпад и вкарване на съответните нации в егрека от неоколониален запас на западните метрополии. В чекмеджето с инструменти на «Отворено общество» са куп схеми за развитие законодателството на конкретно атакуваната държава (разбирай, обезкостяването му в нужното на Сорос направление), шокови терапии, «методическа помощ» за изграждане на външна политика въвличаща съответната държава в съмнителни и рискови действие, които тласкат към национална изолация и загуба на пазари. Не ви ли е познато от българския преход?
„Отворено общество” – България за двайсетгодишното си съществуване в огромна степен постигна тези си цели. Не са нужни очила за да се види, че за соросовата фондация не е проблем да купува журналисти, икономисти, медии, политици. Според някои публикации в медиите фондацията на Сорос е изградила и поддържа в България над 90 организации от неправителствен тип! Значителна част от тях – етнически, както и за защита на най-невероятни права и каузи. Ето ви малка част от всичките – Асоциация „Интегро“, Български адвокати за правата на човека, Български хелзинкски комитет, Дружество за изследване на малцинствата „Студии Романи“, Дружество за турски език и култура, Етническа хармония, Институт за изследване на интеграцията, Институт за политически и правни изследвания, Международен център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Фондация „Етнокултурен диалог“, Фондация „Етнопалитра – Трубадури“, Фондация „Здравни проблеми на малцинствата“, Фондация „Либерална интеграция“, Фондация „Междуетническа инициатива за човешки права“, Фондация „Център на неправителствените организации“ – Кърджали, Център за подпомагане на хора, преживели изтезание – АСЕТ (!?!), Бюро за самопомощ Столипиново, Еврейски комитет „Цион“, Еврейски център „Хабад“, Женска независима ромска организация Кармен – Разград, Женско ромско сдружение „Добра Майка“ – с. Вардун, Инди-Рома-97…, да ги изредим всички ще отнеме полоин страница!
Българската нация се топи като ланшен сняг, поне половин милион млади българи емигрираха за постоянно на запад, още толкова са почти целогодишно на гурбет. Образователната ни система е напълно съсипана, вследствие на системното следване от всички досегашни правителства на указанията на „Отворено общество” за „реформи”. Практически нямаме културен процес… Особено катастрофална е намесата на зловещата соросова фондация при подмяната на редица учебници и помагала, особено тези, свързани с националната ни история и литература. Под предлог, че подрастващите трябва да се подготвят за един глобализиран свят, всъщност се прави опит за денационализация със замазване на историческите катаклизми, национални победи и поражения. Класическият пример е заличаването на понятието турско робство и подмяната му с „османско присъствие по нашите земи”…
В инструментариума на Отворено общество, обаче най-ефикасният инструмент са политиките за насърчаване на малцинствата. Проблемът е огромен дори и във високо развитите страни, защото прекомерното толериране на малцинствата в последна сметка се превръща в диктат на медийно агресивни малцинства над мнозинството. Какво да говорим за нации като българската, където самото „мнозинство” се дави в собствената си кръв и пот, достигнало пределите на оцеляването. В така нареченото публично пространство, във всички държавни и обществени органи на преден план тотално са изведени къде полуреални, къде имагинерни проблеми на гейове, цигани, притежатели на котки и кучета и каквото още ви дойде на ум – отворете вестниците, включете си телевизора, радиото…
А истината е, че фондацията инсталирала се в България, за да ни прави отворено общество се занимава с всичко друго, но не и с нормалните българи и тяхното оцеляване! Български хелзинкски комитет(институт създаден от Отворено общество), разнообразни клубове и асоциации за разни права на разни групички, освен всичко друго съсипват страната от съдебни дела по европейските съдилища.
Тук е невъзможно да изреждаме всичко, но само създадените организации за подкрепа на ромите са десетки и десетки, без по същество нещо при нашенските цигани да се е променило. Само дето ние плащаме прескъп ток, а те въобще не си го плащат…
Върхът на всичко е обаче въпроса за източниците на финансиране. Услужливи медии непрекъснато цитират колко стотин хиляди или колко милиона е дал годишно Сорос чрез Отворено общество на България, но никой не казва, какви пари набира фондацията от местни донори и с какви пари участва държавата. И тук ще ви разкажа накратко

Как Хайтов и съмишленици първи дадоха отпор на хищника

Нека първом ви насоча вниманието към факта, че само половин година след преврата от 10-ти ноември с ПМС №76/20.07.1990 г. българската държава осигуряват немислими благинки за новоучредената соросова фондация – освобождава я от мита, данъци и такси, даренията към фондацията също се освобождават от данъци; предоставя помещения за фондацията в НДК и петстотин хиляди лева за първоначални разходи на фондацията(!?); дава съгласие фондацията да извършва спомагателни стопански дейности, както и към нея да се създадат издателство, печатница и информационно-документационен център като нейни звена, които могат да извършват услуги… Коментарът е излишен.
Гласовете на протестиращите интелектуалци в тези години на социално и политическо безумие са слаби и не се чуват и така нещата вървят до април 1995 г. когато проф.Чавдар Добрев, тогава депутат в парламента енергично и изцяло подкрепен от приятеля си Николай Хайтов внася предложение за промяна при обсъждане на бюджета на държавата – фондацията на Сорос да бъде лишена от целевата годишна субсидия в размер на 42,1 млн. лв, включена в параграф от същия бюджет. Бурният дебат се разгаря изцяло около това предложение. Хайтов развълнуван очаква резултатите от разискването. На финала министър-председателят Жан Виденов взема думата и заявява кратко и ясно: „приемам да отпадне от разходната част на бюджета сумата 42 милиона и 100 хиляди лева, предвидена за фондация “Отворено общество”. Проф. Добрев си спомня: „Вероятно заради това много по-късно той(Хайтов) спомена с добра дума моя парламентарен акт, а на Жан даде висока историческа оценка тогава, когато цялата ни политическа класа тренираше усилено как по-ефикасно и безскрупулно да сатанизира лидера на социалистическата партия.”
В този момент обаче никой от участниците в този акт и идея си няма какво ще му се случи на Виденов съвсем скоро заради отрязаните пари за „Отворено общество” и отказът му да се срещне с милиардера.
Да-да, правилно прочетохте – смъкването на Виденов от власт е дело именно на Джордж Сорос. Нещо повече, четох свидетелства в някои интернет-форуми, че Сорос е налял около 6 милиона лева, които заедно с черните каси, осигурени и от други чужди фондации(говори се за още 4 милиона) отиват за «насърчаване” на януарското „народно недоволство” на наетите за целта футболни хулигански агитки, които потрошиха парламента, както и за денонощното „патриот��чно” предаване на Дарик радио, чрез което методично се координира перфектно организирания пуч срещу законното правителство на България. Ето ви я истинската история на януари 1997-а! Предполагам, немалко парички са постъпили и в другите медии, вследствие на което от това десетилетно промиване на мозъци се получи работещото клише „Виденова зима”! Сякаш нямаше Костова зима, Попова зима(„За бога, не купувайте, братя!”) или пък сега не сме в Бойковата зима.
Как всичко се повтаря, или както казваше един герой на Николай Хайтов в «Капитан Петко Войвода» : „Бай Петко, ние живеем в държава, където всеки, от селски кмет нагоре, може да спре действието на закона“.

(Следва)

(Статията е публикувана в седмичника в.„Десант“, април 2010)