Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

В най-новият анализ на тексаската частна разузнавателна агенция Стратфор се търсят новите реалности преди разпада на Евросъюза, но американските интереси се представят чрез смехотворни ефвемизми

Няма да се спирам надълго и нашироко на въпросният анализ, който във всички случаи е интересен най-малкото за да откриеш какво всъщност не искат да си признаят от Стратфор. Ръководената от Джордж Фрийдман частна разузнавателна агенция е известна с две неща, едно от които е, че е много близка с Пентагона, а второто, че има навика да развива собствени геополитически концепции, характерни преди всичко с бликащата от тях пожелателност и твърде малко реална фактология върху която да се очаква реализация.

В дадения случай се разглежда станелият вече очевиден центробежен процес в ЕС, чрез плъзналите като метастази по тялото му регионализации.

Представям ви вижданията на тексаските анализатори, защото са твърде любопитни:

1) Германска сфера на влияние – Германия, Австрия, Холандия, Белгия, Люксембург, Чехия, Унгария, Хърватска, Швейцария, Словения, Словакия и Финландия. Това ядро на еврозоната не губи от немската конкурентноспособност, или пък е зависимо от германската търговия за икономическия си разцвет и не е непосредствено заплашено от развиващите се интензивно отношения на Германия с Русия. Финландия пък не се притеснява от възстановяването на Русия и предпочита внимателния подход на Германия пред агресивния подход на съседите си Швеция или Полша. На своя ред Унгария, Чехия и Словакия са най-загрижени в тази група от сближаването на Германия с Русия, но не колкото Полша или балтийските държави.

2) Нордическият блок – Швеция, Норвегия, Финландия, Дания, Исландия, Естония, Литва и Латвия. Тези държави, преобладаващо не участващи в еврозоната като цяло са враждебни към възстановяваща се Русия. Балтийските държави се виждат като сателити на нордическата група, в частност на Швеция, което създава проблеми с Русия. На Германия се гледа като на кокурент. Финландия прелива както тук, така и към Германия, според изгодата.

3) Вишеград плюс – Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния и България. В настоящия момент, Вишеградската група принвадлежи към различни сфери на влияние. Чехия, Словакия и Унгария не се чувстват толкова заплашени от Русия, колкото Полша и Румания. Но не са доволни и от близостта на Германия с Русия. Полша не е достатъчно силна за да води икономически тази група. Друго освен коопериране в сигурността държавите от тази група няма какво да си предложат за момента

НЕИЗБЕЖЕН КОМЕНТАР:
Ето така се прави класическа манипулация, в дадения случай в областта на геополитическия анализ. Представя се интересна цялостна разбивка наситена с много достоверни факти и логични изводи и ни в клин ни в ръкав се представя нещо желано за реалност и то минава между другото, истинното!

Вишеградска група няма, уважаеми читатели! Просто няма. Има Вишеградска четворка, която освен някакви по-чести политически контакти, а отскоро и решение да се създаде обща военна структура за отбрана под командването на Полша, друго няма. И в нея членуват Чехия, Словакия, Унгария и Полша. Затова е четворка, а не тройка или седморка да речем. И както е видно, първите ��ри са под плътната икономическа хегемония на Германия. Колкото и да търсите в архивите някакъв знак за участието в една или друга степен на Румъния и България във въпросния Вишеград, няма да намерите такова нещо. И тук възниква въпросът – тези от Стратфор за маймуни ли ни вземат? Нещо такова, драги читатели, нещо такова. Усукана манипулация, представяща мечтаното за реалност. Да го повторим ясно и точно – Румъния и България не са имали и нямат нищо общо с Вишеградската четворка!

Нека сега аз ви представя третата група в този списък със сфери на влияние:

3) Вишеград плюс, не а всъщност – Американска сфера на влияние – Полша, Румъния и България. Единственото общо между тези държави е че са новите троянски коне на САЩ в Европа, иначе нямат нито сериозен икономически обмен, нито пък кой знае колко близки политически или културни връзки. И ако в Полша проамериканизма е чисто прагматичен и се подклажда от дълго вряла антируска, че и антигерманска истерия, то в България по-специално става дума за класическо продажничество на политическия псевдоелит, който продава и предава родината срещу сребърници и облаги, без в това да е намесен и грам геополитическа мисъл за бъдещето на България.

Останалите сфери на влияние можете да проследите и сами по представената карта. Обърнете внимание, че има и Турска сфера на влияние и кой е в нея….

Валентин ФЪРТУНОВ

Според финансовата институция новоизгряващите икономики от групата БРИК ще доминират над традиционното Г-7 още след средата на настоящото десетилетие

САЩ вече няма да са най-голямата икономика в света и ще отстъпят първенството си на Китай след не повече от 10 години гласи най-новата прогноза на Международния валутен фонд. Според финансовата институция първото място ще заеме Китай, чиято икономика се развива с изключително бързи темпове. Експерти от фонда дори отбелязват, че Вашингтон трябва незабавно да въведе ред в държавните финанси, да намали бюджетния дефицит и да забави ръста на държавния дълг, в противен случай китайската икономика реално ще задмине американската през 2016 г. – след само 5 години.
Втора по сила ще бъде Индия, а по своя общ БВП страните от БРИК – Китай, Индия, Русия и Бразилия ще надминат страните от Г-7. Анализът на МВФ се основава на сравнение на доходите и разходите на населението на всяка страна в реално изражение. Китайската икономика ще нарасне от 11,2 трилиона през тази година до 19 трилиона долара през 2016 г.

В същото време БВП на САЩ към 2016 г. ще бъде 18,8 трилиона долара в сравнение с очакваните 15,2 трилиона долара през 2011 г. Само до преди десет години американската икономика бе три пъти по-голяма от БВП на Китай. За този период обаче Китай успя са изпревари по-размер икономиките на Япония, Германия, Великобритания и Франция.

След тази прогноза на МВФ, това, което мнозина трезвомислещи коментатори предвиждат от доста години да се случи в следващите десетилетия изглежда ще бъде факт само след пет години – страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) ще доминират икономически над традиционните западни грандове от Г-7, а залезът на американската империя ще има точна дата в историята.

Трудно е да се определят последствията от този триумф на числата, но във всички случаи то��а ще е началото на прогнозираното от проф. Йохан Галтунг сриване на империята САЩ към 2020 г. Извън цифрите не бива да се пропуска и чисто психологическия катастрофален удар, който ще получат американците в момента в който бъде официално обявено, че САЩ вече не са „най-великата страна в света”.

Освен другото, тази смяна на караула многозначително ще обяви и фиаското на западния икономически модел като цяло, доказвайки неоспоримо, че подобно обществено-икономическо устройство, основано изцяло върху дълга е несъстоятелно и поради това отмиращо.
Тази смяна в тежестта на геополитическите центрове в света не е новина за който и да е сериозен наблюдател с изключение на целокупната българска политическа върхушка от всички цветове, която поради липса на национална разузнавателна система (унищожена систематически от самата нея) и отсъствието на какъвто и да бил интелектуален капацитет, изглежда подреждаше в последните 20 години външнополитическите приоритети и ориентация на България на базата на манипулативната информация от големите комерсиални медии (почти без изключение чуждестранна собственост, западно свързана), при което закачи българската кола еднозначно за губещата композиция в един бурно развиващ се свят в който смяната на хегемона е предизвестена. Това разбира се, би било комично, ако не вещаеше трагични последствия за топящата се българска нация, изправена лице в лице с поредната и вероятно последната си национална катастрофа.

Валентин ФЪРТУНОВ

Ситуацията структурно е аналогична на либийската, но противоречията са верски, а не племенни

И тъкмо в това е мъчнотията.. Както може да се види и на приложената карта, Сирия не е монолитна, а интегрална държава и общество, в което живеят близо половин дузина вери и секти и както може да се очаква – доста нетърпими помежду си.

По този начин отново демографията, подобно на либийската, прави Сирия трудна за управление страна. Данните не блестят с точност, но се приема, че от 22-милионното население на Сирия около три четвърти са сунити, включително по-голямата част от кюрдското малцинство на североизток. Като се има предвид пиперливостта съпровождаща традиционно темата за сектите е ясно защо Сирия предпазливо избягва публикуването на статистически данни по верските въпроси, което прави трудна оценката доколко е нараснала алевитската общност в страната, например. По груби сметки от различни източници може да се приеме, че алевитското малцинство наброява около милион и половина души, което прави около 7% от населението. Преценката за останалата несунитската мюсюлманска общност, съставена основно от шиити и исмаилити се върти около 13%. Християните от няколко разновидности, включително православни и маронити, съставляват приблизително 10% от населението. Обитаващите основно планинските райони друзи са 3%.

Черешката върху тортата на този религиозен Вавилон поставя фактът, че от около пет десетилетият управлението на Сирия е в ръцете на алевитите, сектанско малцинство, приемано в исляма еднакво враждебно и от шиити и от сунити. На всичкото отгоре, сирийските алевити са традиционно селско население, стоящо доста ниско в социалната йерархия на обществото тук. И независимо от факта, че държат управлението вече половин век, това не им е помогнало особено много да се придвижат нагоре по стълбичката, поне за частично изравняване със държащите бизнеса и търговията градски сунити. Поради което, през цялото управление на партията БААС, респективно клана на Асад – президентите – бащата Хафез ал Асад и сега сина Башар ал Асад се спрягат сложни социално-йерархични алгоритми за поддържане на някакъв интегритет в тази взривна религиозна смес. От една страна е дихотомията „всички останали срещу сунитете”. От друга – странни упражнения по дислокация в армията, като парадно са запазени постовете на някои сунитски генерали, но целия оперативен команден състав е от алевити и така нататък.

На фона на тази рамка е ясно, че една искрица отвън и може да лумне пожар! Да ви припомня какво изскочи от торбата с американски чудеса наскоро: „Вашингтон пост“ съобщи, позовавайки се на изтекли в УикиЛийкс класифицирани документи, че Америка тайно подкрепя сирийската опозиция. Държавният департамент финансира сирийски групи и телевизионни програми, които са против режима на Асад.

Американски дипломатически грами разкриват, че Държавният департамент е отпуснал най-малко 6 милиона долара на групировка с името Движение за справедливост и развитие – група сирийски изгнаници, които живеят в Лондон, пише „Вашингтон пост“.
Значението на този ход е очевидно: президентът Обама подкрепя, също като своя предшественик Джордж Буш, смяната на режима в Сирия. Смяна на режима може да бъде, но може и да не бъде в интерес за Америка….

На всичкото отгоре и тук здраво мъти водата една личност, която подобно на Барак Обама има сериозни проблеми с преизбирането си на президентския пост, а цената за предизборната му кампания плаща цял свят. Да, говоря за поредния френски наполеончо – Никола Саркози. И този факт е повече от отвратителен. Започвам да си мисля, че това е истинска епидемия сред западните т.нар. „лидери”, които са готови да пожертват живота на десетки хиляди души, да разрушат блага за милиарди, за да удовлетворят личните си егоистични интереси. Демокрация и гражданско общество в западните метрополии ли? Грънци!

Естествен�� под свиреп френски и английски натиск ЕС наложи санкции и оръжейно ембарго срещу Сирия, които вече влязоха в сила.

На този етап единствено Русия проявява мъдрост и провежда възпираща политика. Русия отхвърли призивите за специална среща на Съвета за сигурност на ООН за Сирия, за да бъдат осъдени гоненията срещу протестиращите в страната. Руската страна отбеляза, че опозицията също прибягва до насилствени методи. Русия помогна за блокирането миналия месец на опит на Съвета за сигурност да приеме изявление, осъждащо насилието. Както видяхме при Либия с това се почна…
Като се има предвид, че за разлика от Либия, Сирия седи върху бурето с барута – със съседи като Израел, Ливан и Турция, руската позиция заслужава повече от аплодисменти.

Анализът е публикуван във в.Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Политиката е мръсна дума, народите са овчедушни, медиите проституират, а светът е бардак в който командват юмрукът и ножът

Тук ще прочетете три различни информации, които добиха публичност през последната седмица. Те са за различни хора, за различни места по света, но и трите ме наведоха на една и съща мисъл – Политиката е мръсна дума, народите са овчедушни, медиите проституират, а светът е бардак в който командват юмрукът и ножът.
Да поразсъждаваме заедно върху това. Ето я и първата информация:

Осама – убит пред очите на дъщеря си
Осама бин Ладен е бил убит пред очите на 12-годишната си дъщеря, твърдят пакистански вестници, цитирани от ДПА. Тя е единственият човек, потвърдил смъртта на лидера на „Ал Кайда“ след изявлението на американския президент Барак Обама, че американски военни са убили мозъка на атентатите от 11 септември при операция в Аботабад, на 60 км североизточно от столицата Исламабад. Вестник „Нюз“ цитира официални източници, според които дъщерята на Бин Ладен „потвърди, че баща й е бил заловен жив и застрелян от специалните части на САЩ през първите няколко минути от среднощната операция“. Това твърдение противоречи на американското уверение, че американските морски пехотинци са се опитали да заловят жив Бин Ладен, но са го убили, след като той оказал съпротива, отбелязва ДПА.
Светът приветства убийството на Осама Бин Ладен (Това е заглавие на друга информация по темата!)

И така, светът, нашият свят приветства убийството като такова. Приветства убийството на бащата пред очите на 12-годишната му дъщеря.
Оппа! Какво стана? Повреда в телевизора!? Къде е онзи глас, дето бръщолевеше допреди малко за ценностите на цивилизацията? И другият, дето му пригласяше за висшето достижение на човечеството – западната демокрация? За правото на всеки да получи честно и независимо правораздаване? Къде сте дърдорковци за демокрация, защо млъкнахте? Защо не искате да ми обясните, как така хамериканците, хем от 2009-та знаели къде е Осама, хем се размърдаха да го гръмнат чак през 2011-та? Дали друга една публикация озаглавена „Осама преизбра Обама (за президент 2012 – бел.моя ВФ)” не обяснява американската ленивост? И още един последен въпрос по казуса – Обама, възседнал световната медийна проституция за пълни идиоти ли ни взема с брадата лъжа, че мозъка на атентатите от 11 септември е Осама? Та то не се случи толкова отдавна и ние не сме забравили, а и архивите са живи – Осама Бин Ладен няма нищо общо с атентатите от 11 септември! Влизаш в интернет и за минути вадиш купища информация и анализи, които са категорични – саудитът е точно толкова изумен от случилото се с кулите-близнаци, колкото и всеки нормален жител на планетата…

Удар на НАТО уби син и внуци на Кадафи
При въздушния удар по Триполи в събота загинаха един от синовете на Кадафи – Сейф ал Араб (на 29 години) и трима от внуците му – Сейф (на 2 годинки), син на Мохамад Кадафи, Картахена (на 2 годинки), дъщеря на Анибал Кадафи, и Мастура (на 4 месеца), дъщеря на Айша Кадафи. Убити бяха и техни приятели и съседи.
Сейф ал Араб, студент в Мюнхенския технически университет, имаше съвсем ограничена роля в структурата на властта в Триполи, посочва Ройтерс.
„Това, на което сме свидетели, е законът на джунглата. Сега вече е ясно на всеки, че това, което се случва в Либия, няма нищо общо със защита на цивилните. Това е директен опит да бъде убит лидерът на страната“, каза либийски говорител.
От НАТО заявиха само, че са ударили по „командно-контролна сграда“, но настояха, че всички цели на алианса са военни и свързани със противодействие на систематичните атаки срещу цивилното либийско население от страна на силите на Кадафи.
Франс прес съобщава, че Бенгази, крепост на либийските бунтовници, е бил огласен от изстрели на радост след новината за убийството на сина на Кадафи. „Толкова са доволни, че Кадафи е загубил сина си при въздушен удар, че стрелят от радост“, заявил говорителят на Преходния съвет (политическия орган на бунтовниците) Ахмед Омар Бани.
Пак убийства, пак стожерите на западната демокрация, сипят ракети върху жилищни квартали, за да „защитят цивилните”. И убиват. И не се извиняват, а дебелооко твърдят, че са ударили по „командно-контролна сграда”, само дето една дузина съвсем цивилни, какъвто без съмнение е студентът в мюнхенската политехника Сейф ал Араб и други близки на Кадафи са убити. Западните демократи пазели цивилните, същите тези „цивилни”, които цяла канонада са направили с автоматично оръжие в Бенгази „от радост след новината за убийството на сина на Кадафи”.

Боже на боговете, какви „цивилни” си имаш ти! И какви военни! И какви християни!
Шеста заповед (пардон, Пета за католика Саркози!): Не убивай!
Цивилизация на убийството. Демокрация на убийството. Кажете дърдорковци за демокрация, кажете ми за Шестата заповед? Това ли е – изсипваш един ескадрон каубои посред нощ и набързо без съд и присъда гръмват нечий баща в окото, грабват го и трупа в океана… Пращаш ескадрон железни птици, засипват с огън и жупел нечий син и после беж у дома… Едно уиски? Двойно? За блестящо свършеното човеколюбиво и богоугодно дело? Прозит! Още едно? Още думи? Нямам думи. Бездумен съм. Безсловесен…

Джулиан Асанж:
Фейсбук, Гугъл, Яху са шпионски инструменти на американското разузнаване
заяви в телевизионно интервю шефа на УикиЛийкс. „Фейсбук в частност е най-добрата шпионска машина изобретявана някога. В тази мрежа ние имаме най-представителната база данни в света за хората, техните връзки, техните имена, адреси, техните комуникации един с друг, за техните роднини. И цялата тази информация се намира в САЩ, напълно достъпна за американското разузнаване. Фейсбук, Гугъл, Яху – са все американски организации и имат интерфейси с американското разузнаване. Това не е въпрос на проучвания или мнения, те просто разработиха тези интерфейси специално за целта. Ясно е, че е много скъпо да се вадят записите един по един и затова всеки по света трябва да разбере, че всеки път, когато добави приятел в страницата си във Фейсбук, той върши безплатно работа за изграждането на световната база данни на американските шпионски ведомства.

Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог…(Трета заповед). Тъй и тъй вече я погазих и пак ще възкликна – свети небеса! Каква йезуитщина, не стига, че ти правят хипер-досие с майчиното мляко и номера на обувките, ами те и карат сам да си го попълваш! В какъв свят живеем.
Напоследък често се питам дали братята Уашовски са съзнавали гениалността на делото си, когато създаваха филма „Матрицата”. И дали човеците на свой ред осъзнават, че този филм е откровение, не за някакво необозримо бъдеще, не за някакво друго време и място, а за Тук и Сега! Защото кажете ми с какво се различава виртуалната реалност от „Матрицата” спрямо ентусиазираната медийна реалност, която т.н. „четвърта власт” денонощно извайва с думи звук и образ, оплитайки в манипулативните си мрежи мат`ряла-електората-консуматорите, помагайки угоднически на политическият боклук да възседне всенародните тълпи и да ги язди, да ги язди.
Някога един мъдрец беше казал „Дайте ми достатъчно дълъг лост и аз ще повдигна земята!”. Днес, всеки печен келеш от пиара ще ви каже „Дайте ми достатъчно голям бюджет и аз ще ви спечеля изборите, където си пожелаете и когато си пожелаете!”. А където мат`рялът непокорства – убивай! Шестата заповед? Кво ти пука! Заповедите са затова – да се нарушават.
В един интернетски форум нейзнайна душа непокварена беше написала: „Ако убиеш един си убиец. Ако убиеш 1000 – герой! Е…кажете, че тази цивилизация не е примитивна!!!”

Материалът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Нобеловият лауреат по икономика не каза нищо ново, но го повтори, твърдейки, че неравноправието е лошо нещо, а богатите трябва да станат добри

„Американците наблюдаваха протести срещу подтиснически режими, които концентрират огромни богатства в ръцете на малоброен елит. В същото време, в условията на собствената ни демокрация, 1% от хората прибира почти една четвърт от националния доход – неравенство, за което дори и богатите скоро ще съжаляват.”

Това е уводът, с който самият Щиглиц започва статията си в новия брой на сп. „Ванити феър”, която, кой знае защо, разбуни духовете, включително и в България. Но сега нека нахвърлим с няколко щриха портрета на тази противоречива личност – Джоузеф Щиглиц.

Кой е Щиглиц?

Джоузеф Юджийн Щиглиц е американски икономист, автор и професор в Колумбийския университет. Носител е на нобелова награда от 2001 и на Медал Джон Бейтс Кларк (1979). Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната Банка. Той е може би най–известният съвременен икономист с леви убеждения с критични виждания за глобализацията и икономистите на свободния пазар, които нарича „фундаменталисти на свободния пазар“. Неговите идеи представлява отговор на тези на Милтън Фридман.
Към юни 2010 година, Щиглиц е на второ място по цитираност според класацията на IDEAS/RePEc сред икономистите в света.
Щиглиц е роден в Гери, щата Индиана, САЩ. От 1960 до 1963 учи в колежа Амхърст, след което продължава обучението си в Масачузетския технологичен институт. От 1965 до 1966 той учи и в Кеймбридж. В следващите години преподава в Масачузетския технологичен институт, Йейл, Принстън (1979-1988) и Станфорд (1988-2001). От 2001 г. преподава в Колумбийския университет.
Освен сериозния си принос в макроикономиката, Щиглиц играе важна роля и в политическата сфера. Той работи в администрацията на Бил Клинтън като председател на Комитетя на икономически съветници между 1995 и 1997. В Световната банка той е старши вицепрезидент и главен икономист в периода 1997–2000..

Да се върнем отново на прословутата статия във Ванити феър.
Към цитираните вече проценти Щиглиц добавя още:
1% от елита в САЩ прибира 22% от националния доход, но само преди 25 години съотношението е било доста по-различно –
1% от елита е прибирал само 12% от националния доход. И още
1% от елита на САЩ днес контролират 40% от националното богатство, но преди 25 години
1% от елита е контролирал само 33% от богатството на САЩ.
Изводът е повече от ясен – неравноправието в американското общество се задълбочава и то с големи темпове. Това принуждава Щиглиц да заяви:
„Малко вероятно е икономика, в която финансовото състояние на хората се влошава с всяка изминала година, да се представи добре в дългосрочен план.“
Според него има няколко причини за това.
Първо, растящото неравенство намалява възможностите за развитие. По този начин според икономиста Америка губи най-ценния си актив – хората.
Вторият проблем според него е толерансът на държавата към монополите, които ограничават ефективността на икономиката.
Третият и най-сериозен проблем според Щиглиц е липсата на колективни действия в икономиката. Той е на мнение, че правителството трябва да инвестира в инфраструктура, образование и технологии, което се прави все по-малко.
Глобализацията също е важен фактор, тъй като създава световен пазар на труда, който противопоставя нискоквалифицирани, но високоплатени американци на нискоквалифицирани и нископлатени жители на развиващи се държави.
Но една от най-съществените причини според Щиглиц е самото нежелание на елитният 1% да се промени статуквото. И най-добрият пример за това са ниските корпоративни данъци върху печалбата – основният източник за забогатяването им.
В последните седмици, отбелязва Шиглиц, ние наблюдаваме как милиони хора излизат на улицата за да протестират срещу политическите, икономически и социални условия в деспотичните общества, които населяват. Държавите бяха катурнати в Египет и Тунис. Протести подкопават Либия, Йемен и Бахрейн. Управляващите фамилии в региона нервно се оглеждат … кой ще е следващият? Те са прави да се тревожат. Това са общества, където …по-малко от 1% контролират лъвския пай от богатството….
Докато наблюдаваме този процес, продължава Щиглиц, си задаваме следния въпрос: Кога всичко това ще достигне Америка? По някакъв начин, нашата собствена страна стана като една от тези далечни, размирни страни.
И завършва с един многозначителен параграф, който ще ви цитирам изцяло:
„Елитният 1% има най-хубавите къщи, най-доброто образование, най-добрите лекари и най-добрия начин на живот, но има едно нещо, което изглежда парите не могат да им купят: разбирането, че тяхната съдба е неразривно свързана със начина по който останалите 99% от хората живеят. През цялата история на човечеството, това е нещото, което елитният 1% рано или късно научава. Обикновено късно.”

Какво не казва Щиглиц?

Въпреки, че в сравнение с предишните си радикални критики на американския икономически модел, този път нобелистът отива доста по-далеч, той все пак не излиза от рамките на послания в стил притчи и верни, но в крайна сметка безпредметни разсъждения от гледна точка на социалната психология. Всички ние обаче, очакваме от страна на нобелов лауреат по икономика, бивш главен спец на световната банка всичко друго но не и социална психология плюс притчи, колкото и да са верни или най-малкото логични разсъжденията му.
Все пак, от цялото това словесно упражнение, се развиват две важни последствия.
Първото е, че един безспорен познавач и капацитет по имперските проблеми на САЩ като Джоузеф Щиглиц, макар и повече с намеци и недомлъвки напълно потвърждава прогнозата за неминуемия колапс към който САЩ се приближават (според проф. Галтунг това ще се случи към 2020 г.), колапс, който анализирах преди повече от година в поредицата от 4 статии „Империята на залеза” и
Второ, че всяка критика изотвътре на една система е палеативна и в крайна сметка несъстоятелна, поради натиска на системните фактори. Единствената обективна критика на системата е възможна „отвън”, от „птичи поглед”, но пък последната се квалифицира от участниците, потопени вътре в системата като „конспиративна” поради липса на обвързаност с йерархичните авторитети на самата система. С други думи казано – очакванията на обществото да получи честни отговори на фундаменталните въпроси за бъдещето си от авторитети, заемащи високи нива в социалната йерархия е нелепо, поради обвързаността на тези авторитети с управлението на социума. В крайна сметка, самият Джоузеф Щиглиц е част от проблема, който самият той критикува, при това значителна брънка в този проблем, защото както бе посочено в био-то му той е участвал активно в образоването, възпитанието и израстването на същия този елитарен 1% като негов професор в Йейл, Принстън, Станфорд и прочее елитни университети от бръшляновата лига. Не друг, а той е бил главен съветник на президента Бил Клинтън, главен икономист на Световната банка и т.н. С две думи – той е част от този 1% и по никакъв начин не може да се освободи от задушаващите прегръдки на загиващата система.
В този смисъл, не мога да приема откровенията му по друг начин освен като утопичен опит за убеждаване на богатите да станат добри и да се погрижат за бедните, една друга визия на просветения капитализъм на Бил Гейтс и приятели, в който опит и самият Щиглиц е достатъчно умен за да не вярва.
А другото го знаят и децата – Не, богатите не са добри, и няма био-социален механизъм който да ги направи такива, така че системата на елитният 1% рано или късно ще рухне. По-скоро рано.

Тема: „Светът през седмицата“

[hana-flv-player
video=“http://fortunovi.com/tvpred/rihter0424.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…

Валентин ФЪРТУНОВ

Международната рейтингова агенция направи отрицателно предвиждане по отношение на американската икономика за първи път от 1 януари 1941 година

Бомбата избухна на борсовата сесия в САЩ в началото на седмицата с рязко понижаване на индексите, след като „Стандард енд Пуърс” оцени като негативни изгледите пред кредитния рейтинг на най-голямата икономика в света. Едновременно с това бяха влошени прогнозите по рейтингите на Федералния резерв и на Федералната резервна банка на Ню Йорк. Средният индустриален индекс Дау Джонс на 30-те най-големи и най-търгувани щатски акции се понижи с цели 2% само час и половина след началото на сесията. Широкият индекс Стандард енд Пуърс 500 се смъкна с 1.8%, а Насдак Композитен загуби 2.1%. Не се забавиха и другите индикативи – цената на тройунция злато удари нечуваните 1500 долара, а цената на петрола се смъкна.

Какво се случва на империята?

Нищо по-различно от това, което прогнозирахме преди повече от година в аналитичната поредица „Империята на залеза”. Натрупаният зловещ американски дълг, чиято видима, „официална” част към момента, според часовника на дълга в Ню Йорк, надхвърля $14,293,507,877,296 – което ще рече четиринайсет трилиона и триста милиарда долара, а реалният дълг със сигурност надхвърля 70 трилиона долара, а се говори и за още по-невъобразими нива, започва да пропуква добре фризираната имперска икономика.
Това, което оповестиха от „Стандард енд Пуърс” е не повече от микронна шупла в стоманената греда поддържаща американското стопанство, но от филмчетата на научно-популярните канали добре знаем какво може да причини подобна шупла при екстремни натоварвания.
От агенцията, освен всичко друго си позволиха и да коментират решението си: „Американската икономика е много гъвкава и диверсифицирана, а монетарната политика на щатските власти е насочена към поддържане темповете на ръст на БВП в страната и на подтискане на инфлационния натиск. Въпреки това, спрямо коле��ите си по рейтинг, САЩ имат огромен бюджетен дефицит и растяща неопределеност по повод на начините за решаване на дадения проблем. Отчитайки гореказаното, ние приехме решение да променим прогнозата от стабилна към негативна за дългосрочния рейтинг на САЩ… Въпреки, че ние смятаме, че посочените силни страни на американската икономика, засега надвишават икономическия и бюджетен риск за страната, в същото време подозираме, че в близките две години, те може и да не са достатъчни за компенсиране на кредитните рискове за рейтинга на ниво ААА… Повече от две години след началото на кризата, американските законодатели така и не можаха да измислят начин за борба с продължаващото влошаване на бюджетната ситуация.” – това е коментарът на кредитния анализатор от „Стандард енд Пуърс” Никола Дж. Суон пред СиЕнЕн. И добавя: „Негативната прогноза по рейтинга на САЩ сигнализира за вероятност, която като минимум е 33%, че ние може да понижим дългосрочния рейтинг на САЩ в близките две години. Поставената по суверенния рейтинг на САЩ прогноза отразява нарасналите рискове за това, че политическите дискусии по въпросите на средносрочните и дългосрочните фискални проблеми ще продължат като минимум до националните избори през 2012 година.”
По същество, става дума за това, че от 2003 до 2008 година американският бюджетен дефицит се движеше в диапазона 2 – 5% от БВП. В последните три години обаче,

дефицитът достигна нива от около 11%,

което е значително повече от другите страни с аналогична рейтингова категория – ААА.
В тази връзка трябва да посочим, че президентът Обама на 13 април представи средносрочния си планза фискална консолидация, чиято цел е да бъде съкратен дефицита на федералния бюджет до около 4 трилиона долара в срок от 12 години, като за целта ще бъдат орязяни разходи за 3 трилиона долара, а бюджетните постъпленияще бъдат повишени с 1 трилион долара.
Както се вижда от действията на „Стандард енд Пуърс” обаче, едва ли някой взема твърде насериозно обамовия план, защото да се постигнат договорености по програмата за фискална консолидация в САЩ е сизифов труд.
На всичкото отгоре, съвсем отчетливо съществува риск, че в Конгреса тези договорености по никакъв начин няма да могат да се постигнат до есента на 2012 когато са изборите за президент и конгрес. При такъв сценарий, евентуално първите мерки по съкращаването на бюджетния дефицитотиват за съгласуване чак към 2014-та финансова година…
Нали разбирате, че ако се следва желязна икономическа логика, дотогава негативната прогноза за рейтинга на САЩ ще се превърне в нещо друго!
Митко Хитов, докторант в УНСС и особено популярен с блога си http://krizata.blog.bg коментира сензационните новини иззад океана в познатия си емоционален стил:

„Случи се невъобразимото!

Непоклатимият рейтинг на най-могъщата световна икономика започна да проскърцва. Никой апологет на днешния световен ред не е очаквал и в най-кошмарните си сънища такава разтърсваща бомба, която отменя изцяло правилата на играта, без да предложи нови на тяхно място.”
Според Хитов, фактът, че рейтингът на ценните книжа не може да превишава този на страната, която ги издава е добре известен. И ако следващата стъпка бъде реалното понижаване на суверенния рейтинг на богопомазаната икономика номер едно (а това е почти неизбежно, предвид гарантираното бъдещо влошаване на бюджетните показатели), тогава какво да правят тези, които днес държат облигации на американската хазна, например, в качеството им на дългосрочни активи, заради най-високия им възможен рейтинг?
И съвсем резонно задава цял ред реторични въпроси, над които в момента със сигурност разсъждават напрегнато всички сериозни световни играчи – дали да продават, ако да – в какви количества, дали да не обръщат в други ценни книжа, ако да – кои да са те, какво да правят пенсионните фондове и т.н.
„Тук няма място за шегички! – заявява икономистът. – В портфейлите на подобен род организации само държавните ценни книжа са за стотици милиарди долари – ако започне разпродажба, тогава Армагедон е неизбежен! А има и други книжа, за чието количество трудно някой може да държи точна сметка!
И тук възниква още един въпрос

„Настъпва (ли) ерата на хаоса”

За която от доста време гуруто проф. Филип Котлър говори – човекът от когото, всички ние,  не просто сме се учили на маркетинг, но сме се учили на пазарно мислене?
Смятам, че отговорът е очевиден. Не настъпва, ние вече сме вътре и с двата крака. А империята САЩ в най-буквален смисъл понася ударите на „турбулентните полета, които създават несигурност и невъзможност за предсказуемост” (по Котлър).
И понеже когато кажеш А, трябва да кажеш и Б, няма да пропусна да отбележа, че глобалната социологическа прогноза на проф. Йохан Галтунг за гибелта на империята САЩ към 2020-та година, също намира своето поне едностъпково потвърждение в тази обективно, не чак толкова променяща статуквото прогноза на „Стандард енд Пуърс” –
САЩ-икономика от ААА стабилна, към ААА негативна…
Но и вие го знаете, то така се тръгва, стъпка по стъпка.

(Анализът е публикуван във в. Десант)

Валентин ФЪРТУНОВ

Как се дере котка, как се фабрикуват „цивилни”жертви и има ли място за класическата западна демокрация в изпепелената от Томахоуци страна!

Когато говорим за Либия, ние всъщност мислим за България. Когато настървено подкрепяме убийството на Кадафи, ние несъзнателно изразяваме комплексите си на томително дълго мачкан народ, който не е могъл да убие своите сатрапи и се вливаме в едно глобално риалити шоу, където първосигналните ни инстинкти биват удовлетворени. Убиването на Кадафи е психологически оргазъм, виртуалното ни отмъщение към националните ни мъчители; това е причината дори да не се замислим чудовище ли е наистина Кадафи за либийците, откъде черпим информация за него, кой ни я поднася, какво цели с това анонимният „информатор”. Защото всичко това няма никакво значение в случая. Нас не ни интересува Кадафи, нито Либия, нас ни интересува България, собственото ни дередже и кой ни докара до него. Чрез ритуалното убиване на Кадафи ние просто изживяваме национален духовен онанизъм и поне за кратко, поне символично получаваме жадуваното отмъщение. Майната му на Кадафи, нас ни боли от сметките за тока, за парното, от златните картофи, от липсата на бъдеще за децата ни, от бавното социално умъртвяването на нашите старци, от откраднатия ни живот и поругания ни шанс за щастие…

Тук обаче аз ще ви говоря за Кадафи, ще си говорим за Либия и либийците, ще раздираме бляскавите завеси на това всъщност абсолютно фалшиво риалити шоу, което американски притежаваните световни медии са ни спретнали по поръчка на управителите на света. А вие няма да си позволявате инерцията на зомбирано плямпане в стил „Дърдорковци за демокрация”. Вие ще оставите настрана всичките си предразсъдъци и окървавени чувства, за да размишляваме заедно върху известните и неизвестните факти и всеки един от тях ще поставим под съмнение. Накрая може би все пак ще успеем да сглобим пъзела, който силните на света с целия си потенциал, а той е огромен, ни пречат да наредим, за да не видим зловещия цинизъм на матрицата, в която са ни поставили. От нас не се иска нищо друго, освен да мислим с главите си и да изплюем натъпканите услужливо в устата ни клишета.

В статията си отпреди няколко дни по същата тема ви цитирах културолога Владислав Тодоров, който заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло”.
Това размишление на един много умен българин, който между другото преподава в Пенсилванския университет, бих ви посъветвал да го прочетете още няколко пъти много внимателно, защото тези няколко реда изчерпателно обясняват цивилизованото варварство на Запада в региона на Близкия изток, а и не само там. И особено важно – защо цялото говорене на западната пропаганда по отношение на Кадафи и Либия е безсрамна фалшификация. Аз ще ви го кажа само в един ред – в полуфеодална Либия не може да се трансплантира демокрация – абсурдно е! Полуфеодална Либия има жизнена потребност от Кадафи – без него (или друг подобен на него) страната ще се разпадне на племенен принцип и ще престане да съществува (за радост на мазния корпоративен интерес).

Тук ще ви представя съвсем кратки фрагменти от статиите на двама западни журналисти, които правят за смях пропагандните напъни на метрополиите чрез прости факти и аргументи:

Либия, където се одираха котките от Дебора Бил
…Либия, чрез държавната си компания НОК (NOC – National oil corporation), има договорна система, различна от всички други, използвани в останалия свят. Споразумението ЕПСА (EPSA), което много компании подписваха в Либия, не предвижда лицензни такси, разделяне на оперативните разходи, други такси: нищо от всичко това. Много по-просто е, правителството прибира своя дял от брутната продукция. Компаниите поемат сами производствените разходи, не плащат такси, нито права и разделят с Либия продукцията. Но не си мислете, че се дели петдесет на петдесет, нищо подобно…

…Уикилийкс с някои секретни документи=
23/07/2008: С ново споразумение, делът от продукцията на европейския консорциум (този, който работи в района на Марзук, б.а.) падна от 25% на 13%. Репсол, ОМВ, Тотал и Сага петролеум последваха други големи играчи в Либия и се подчиниха на натиска на НОК, подписвайки новото споразумение ЕПСА 4, което предвижда значително намаляване на дяла на международните компании. И ако някой се съмнява, ето ви на тепсия още един документ, в който се оплакват точно от твърдостта на НОК, и по-специално от автократичното управление на директора Шукри Ганем, Който, само миналата година обяви, че иска да разшири проблематичното споразумение Епса 4 и към компаниите, които досега са ползвали традиционните концесии. „По много начини може да се одере една котка”, отбелязва Ганем.

Не толкова подписаните задушаващи договори, колкото тази метафора не успяват да преглътнат международните компании. Ето ги и последствията…

Фокусът с Либия от Мигел Мартинес
Ако добре съм разбрал, нещата стоят така: Либия има правителство. Никога не съм гледал с особена симпатия на това правителство, защото зная некрасиви истории на имигранти, минали през тази страна, и защото при всички положения едно правителство след 40 години започва да се разваля. Като преводач, освен това, често ми се случва да се док��свам до хора, които работят в Либия, и съм събрал достатъчно оплаквания върху облика на тази капризна и непредвидима администрация.
Но тези мои емоционални съображения нямат нищо общо със законността. Правителството на Либия е безспорно легитимно в най-чистия смисъл. Може да издава паспорти, признати от другите държави, а най-яркият представител на страната – който по странен начин не заема никаква правителствена длъжност – се посреща с усмивки и ръкостискания от чуждите държавни глави. Сред които се нарежда не само Берлускони, но и Обама и Саркози…

…Не само аз нямам представа кои са бунтовниците: такава представа си нямат и всички журналисти, макар че ги изкарват герои. Въпреки всичко две предположения изглеждат доста приемливи: бунтовниците принадлежат на някои традиционни племена, недоволни от преразпределението на петролните печалби; и второ, явно изразяват силната неприязън на голяма част от населението срещу имигрантите от Черната Африка: факт е, че въстанието бе придружено от поредица кървави убийства на имигранти. Бунтът обаче срещна, поне така изглежда, враждебността на по-голямата част от страната и със сигурност нейните военни сили, и само за няколко дни претърпя няколко решителни поражения….

И точно тук, както ми се струва, се крие целият фокус.

В Либия всъщност противоречието не е – както е в Тунис, Йемен, Бахрейн или Египет – между въоръжените сили от една страна и маса от мирни манифестанти от друга. В Либия бунтовниците имат оръжия, танкове и даже един изтребител, който с гордост показаха веднага след налагането на Свободна от полети зона. Но тъй като не принадлежат към редовната войска, могат да бъдат определяни като „цивилни”, макар че са обучавани от чуждестранни войници (британски)…
(Превод Даниела Пенкова  – тук и тук можете да прочетете целите статии)

И така да обобщим телеграфно:
• Демокрацията е неприложима в страни като Либия на този етап на развитието им.
• Няма значение какъв е Кадафи за нас, за либийците той е стожер на либийската държавност.
• Кадафи смачка до нечувано ниски нива печалбите на петролните гиганти, ���одирайки котката” до кокал.
• Вследствие, личната гвардия на петробароните – западните президенти и премиери спретнаха под фалшив флаг наказателна операция.
• Всички хленчения за нещастни цивилни жертви на Кадафи, идващи от средите на „Дърдорковци за демокрация” са напълно безпредметни – армията на Кадафи воюва срещу въоръжени бунтовници.
• Цивилните жертви, вече над 60 са благодарение на ракетните и самолетни атаки на коалицията на западните петролни демокрации.
• Либийците правят живи вериги в защита на Кадафи, не защото някой с пушка ги заставя, а защото:
– БВП на глава от населението е $11,852 !
– Образованието и здравеопазването са безплатни, има повече висшисти на глава от населението отколкото в България.
– Електроенергията и водата са безплатни…

Спирам дотук. Мислете с главите си.

(Още една великолепна италианска статия по темата, преведена от Даниела Пенкова, ви препоръчвам да прочетете тук)

Валентин ФЪРТУНОВ

Винаги, когато се сблъскам с китайска стена от единогласие и единомислие изтръпвам, в очакване да се случи нещо много лошо или в най-добрия случай, нещо изключително нелепо…

Ситуацията в Арабия започна да придобива обичайните очертания на позиционна война, която с времето елегантно ще се приплъзне в позиционна игра. Тук-таме ще настъпят промени в дислокацията на основните сили. Най-вероятно по-умереният ислямизъм ще вземе надмощие в някои страни, в други роялизмът ще се укрепи още по-здраво с помощта на няколко десетки или стотици отрязани глави или няколко десетки или стотици милиона долара, раздадени на тълпите.

Почти никой не обърна внимание на факта, че емирите и шейховете от Персийския залив взеха, че се разшетаха и набързо благословиха влизането на войски от Саудитска Арабия, а вероятно скоро и от ОАЕ и други „приятелски страни” в островната държавица Бахрейн, в помощ на местния емир.
Дори в Либия, фактът, че Кадафи като че ли започна да взема връх, натиквайки обратно в бутилката джинът на междуплеменните раздори, не е кой знае колко необичаен.

Необичайно обаче е друго, че всички, като казвам всички, имам предвид точно това – абсолютно всички – ревнаха срещу полковника…
Десни и леви, богати и бедни, християни и мюсюлмани, и върхът на това акапелно оркестриране бе включването редом с американските първенци Обама и Клинтън, на

Абу Яхия ал Либи,

смятан за един от ръководителите и главните теоретици на „Ал Кайда“…
Еее, това вече ми дойде малко множко…

Но да проследим информационния поток:

БТА: ОБАМА ПРИЗОВА КАДАФИ ДА СЕ ОТТЕГЛИ
• САЩ и международната общност трябва да бъдат готови да действат бързо, ако се задълбочи хуманитарната криза в Либия, заяви Обама
Американският президент Барак Обама заяви, че целият свят е отвратен от насилието, извършено срещу либийците и призова Муамар Кадафи да напусне властта.
САЩ и международната общност трябва да бъдат готови да действат бързо, ако се задълбочи хуманитарната криза в Либия, за да спрат насилието срещу цивилни в Джамахирията, заяви още Обама.
Обама заяви, че САЩ проучват всички варианти във връзка с либийската криза, независимо дали те са военни или не военни.

Ройтерс: ВРЕМЕТО ЗА ЛИБИЙСКИТЕ БУНТОВНИЦИ ИЗТИЧА
• Докато международната общност се чуди какво да предприеме в Либия, времето за либийските бунтовници изтича.
Докато външният свят определи какъв да бъде отговорът на кървавата атака на либийския лидер Муамар Кадафи срещу обществения бунт, всичко в страната може да приключи.
Настъплението на по-добре въоръжените сили на Кадафи (които, както изглежда, нямат пощада към цивилни, докато щурмуват градовете на бунтовниците) изпревари бавното темпо на колебливите инициативи, обсъждани от европейски, американски и арабски лидери.
Призивът на Арабската лига към ООН да наложи забранена за полети зона, за да подкрепи бунта, бе приветстван от Франция, която се очерта като лидер в подкрепата за бунтовниците и ще бъде домакин на среща на външните министри от Г-8 в Париж днес.
Но други страни, особено САЩ и членки на ЕС като Германия, остават много предпазливи по отношение на военната намеса.

Франс прес: „АЛ КАЙДА” ЗОВЕ БУНТОВНИЦИТЕ В ЛИБИЯ ДА ПРОДЪЛЖАТ БОРБАТА
Във видео послание, разпространено днес на ислямистките сайтове, един от водачите на „Ал Кайда“ призова бунтовниците в Либия да продължат борбата срещу режима на Муамар Кадафи. Това е първата реакция на „Ал Кайда“ от началото на събитията в страната на 15 февруари. Именно на „Ал Кайда“ Кадафи няколко пъти хвърли отговорността за бунта. Абу Яхия ал Либи, смятан за един от главните теоретици на „Ал Кайда“, призовава либийците да продължат бунта си „без колебание и без страх и да натикат Кадафи в бездната на страданието“. Той ги предупреждава да не се оттеглят от битката, тъй като цената ще е „нови по-тежки десетилетия на потисничество и несправедливост от онези, които вече са понесли“. Внимавайте да не сложите оръжието, добавя той. „Либийците понесоха всякакви страдания в продължение на повече от 40 г. от Кадафи, който ги използва като опитно поле за смахнатите си идеи, за нелепата си безразсъдност, налудничавите си политически изцепки и глупавите си становища“, казва ислямистът.

АААААААА!..

В този момент, се чудиш дали ти иде да се просълзиш от това световноисторическо побратимяване между Запада и Ал Кайда или да отидеш да се прегледаш на психиатър! Защото в кухия, но лъскав западен свят в който живеем, лудостта отдавна се е превърнала в норма.
Интересно е да наблюдаваш как от безбройните граждански движения „Дърдорковци за демокрация” чак се препотиха да призовават Запада, да започне един нов Ирак, даже не толкова Щатите, колкото Европа, демек, сега е ред на ЕС, да започне да изнася демокрация, по американски образец, ред е на Европа да превърне Либия от суверенна държава в блато на гражданска война и всекидневни атентати, каквото с огромен успех постигнаха американците в Ирак.

Културологът Владислав Тодоров заяви преди време по повод на американският „експеримент” в Ирак: „Неотдавна на Балканите, а сега в Ирак ставаме свидетели на колосален експеримент от социално-инженерен характер с никому неясен резултат – трансплантация на демокрация. Логиката е проста – за да обезвредим трайно районите на завишен риск или съответната вироглава държава, трябва да им внесем принудително демокрация. Защото историята е доказала, че от познатите ни политически системи и обществени строеве единствено демокрацията прави народите безопасни за своите съседи и за света като цяло.”

Изключително лаконично и изключително изчерпателно.

И всъщност така стигаме до ясната и откровена картинка на ставащото с Либия. Елементарно вглеждане в политическата антропология на това социално обединение, съществуващо самостоятелно едва от няколко десетилетия, показва, че политическите връзки там все още не са изкристализирали, за да можем да говорим за истинска политическа държавност. Връзките в пустинната държава са родови, кланови, племенни, на всичкото отгоре, племената са от една страна берберски, от друга арабски, има бедуини и каквото ви дойде на ум. За такава страна, в такъв регион е абсолютно абсурдно да се мисли за демокрация. За да съществува, на Либия е необходим силен център, който освен това владее тънкостите на изкуството да държиш в една ръка сноп пепелянки при което, нито да се изядат помежду си, нито да изядат ръката…
С други думи, демокрацията е един осран от мухите европейски сюртук, какъвто в Арабия днес, нито някой ще облече, още по-малко ще носи. И ако се вслушаме в печелившият принцип на всяко разследване

СЛЕДВАЙ ПАРИТЕ!

Тутакси ще забележим, че веднага след първите съобщения, че Кадафи си възвръща град след град от така наречените бунтовници, се появиха и първите съобщения, че цената на барела е паднала начаса с повече от долар!

Какъв е изводът?

Зловещата солидарност между Ал Кайда и Запада по отношение на Либия-Кадафи-бунтовници може да означава ужасно много неща, като например да се отклони или насочи вниманието на дърдорещата публика от или към едни или други проблеми; може да означава, че полковникът е еднакво неподатлив на манипулация за всички световни играчи; че в матрицата в която живеем нищо не е такова каквото изглежда и т.н. Бизнесът обаче, който по дефиниция е здравомислеща категория, отново показа, че предпочита логиката на реалностите, пред логиката на мечтанията, Либия-държава с Кадафи, а не центробежно блато с гражданска война на няколко фронта, умиротворявано с ракети, танкове и картечници от „световните демокрации”!
И най-вече, че с празно бръщолевене от типа на „Дърдорковци за демокрация” проблеми не се решават, проблеми се създават! Но това е друга тема на която скоро ще се спра специално.

Анализът е публикуван във в. Десант

Валентин ФЪРТУНОВ

Министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс заяви в Уест Пойнт: „Всеки бъдещ министър на отбраната, който посъветва президента отново да изпрати голяма сухопътна американска армия в Азия или в Близкия изток, или в Африка, трябва да си прегледа главата.”

За да добием ясна идея защо настоящият военен министър изпадна преди седмици в подобно горчиво откровение пред курсантите от военната академия Уест Пойнт, няма да е зле да прочетем отново макар и съвсем накратко военната история на щатите от последните петдесетина години, когато американците водят 4 мащабни и сравнително продължителни войни в широка Азия – Корейската, Виетнамската, Афганистанската и Иракската.

Кор��йската война

Съдбата на Корея след края на Втората световна война в значителна степен наподобява съдбата на Германия след края на войната. СССР и САЩ след като разбиват и изхвърлят японската армия, окупирала Корейския полуостров установяват две зони, разделени по 38-я паралел – Северна и Южна. Съответно в двете Кореи биват установени марионетни правителства. Войната избухва след севернокорейско нападение и продължава от 25 юни 1950 до 27 юли 1953. Това е първият горещ сблъсък в рамките на вече започналата студена война между САЩ и СССР. По ред причини Сталин не желае пряко да се замесва във войната и изпраща само пилоти и военна техника, а Китай – военни сили. САЩ обаче, освен военно-въздушни ескадри влиза в Корея със значителни сухопътни части, към които се присъединяват и англо-саксонските му съюзници от Канада, Австралия и Великобритания.
Във войната от двете страни се дават общо между 2,400,000 и 5,600,000 жертви. Участващата във войната 480,000 американската армия дава над 36,000 убити и безследно изчезнали и почти 78,000 ранени.

Войната не е успешна за САЩ, като в допълнение нанася тежки психологически поражения в американското общество.

Виетнамската война

До 1954 г. Виетнам е френска колония, въпреки формалния акт за независимост от 1945 г. Виетнамците се вдигат срещу французите и ги разбиват, но тяхното място е заето от САЩ, които поставят марионетно правителство в Южен Виетнам и запчва една 20-годишна война. Срещу Америка е не само армията на Северен Виетнам, но и много мощното партизанско движение Виетконг в самия Южен Виетнам, а СССР тайно снабдява виетнамците с оръжия.. Войната придобива особена ожесточеност след убийството на Кенеди, при неговия наследник Линдън Джонсън. САЩ извършват много жестокости и военнопрестъпления като клането в с. Ми Лай, използват химическо оръжие, напалм и огромни количества пестициди за обезлесяване на страната, вследствие на което и до днес хиляди виетнамци страдат от малформации. Жертвите сред виетнамските армии и партизаните достигат 3,350,000души, а сред цивилното население между 2 и 4 милиона.

Американската армия участва с немислимите 549,000 души в тази война и дава над 72,000 жертви и безследно изчезнали, над 150,000 ранени и над 50,000 самоу��или се ветерани от 1975 г насам. Виетнамската война завършва с пълен разгром на американската армия и с чудовищни социални травми за американския народ.

Афганистанската война

Тази война започна още на 7 октомври 2001, по-малко от месец след атентата от 11 септември, което само по себе си поставя интересни въпроси, както за войната, така и за самия атентат. Войната продължава и до момента с някакви неясни планове за приключване към 2014 – 15 г. Нейната основна цел беше ликвидирането на митичната Ал Кайда и нейния лидер, бившият агент на ЦРУ Осама бин Ладен, вторичната цел на тази война бе свалянето на режима на телибаните. САЩ направиха всичко възможно да принудят страните от НАТО да се включат и успяха. Първоначално американците постигнаха успехи със свалянето на талибаните от власт, но към 2006 г. Вече бяха въвлечени в изтощителна партизанска война и низ от неуспешни сражения.

Към момента според някои източници американските войници в Афганистан са 98,000. Жертвите, които САЩ са дали са 1500 души, ранените са около 10,000.

Американските генерали посочват, че за спечелване на войната ще е нужна 500,000 армия и около 5 години.

Иракска война

Тази война започва на 20 март 2003 г и реално продължава и в момента. Официалният повод за нея са оръжията за масово поразяване, които уж режимът на Саддам Хюсеин бил произвеждал, както и подкрепата на режима за Ал Кайда. С течение на времето се оказва, че и двете тези са откровени лъжи на разузнаването на САЩ. Войната беше проведена против правилата на международното право и доведе до сериозен сблъсък с Европа. Истинската причина за тази особено мръсна война е намерението на Саддам да прехвърли продажбата на петрол от долари във евро, което би дало пример и на други нефтени експортьори, а това означава краят на доларовата система, т.е. край на американската световна империя. След първоначалния разгром на иракската армия, свалянето на Саддам, и екзекутирането му, американците затънаха в хаоса на скрита съпротива и асиметрични удари на бунтовниците. И ди ден днешен Ирак продължава да се окървява почти всеки ден и надеждите за някаква стабилизация на страната в обозримо бъдеще липсват напълно.

САЩ вкараха в Ирак 300,000 армия, дадоха над 4,400 жертви и над 46,000 ранени.

САЩ похарчили 1 трилион долара за войни

За финансовата 2011 г. Пентагонът поиска за Афганистан 117 милиарда долара
Експертен американски доклад, озаглавен „Цената на войната“, показва, че САЩ са изхарчили 1 трилион долара за военните операции в Ирак и Афганистан.
Това съобщиха експерти от изследователската група „Проект национални приоритети“ в щата Масачузетс.
Според доклада на анализиращата федералните бюджетни разходи група, разходите за войната в Афганистан, започнала през октомври 2001 г., и в Ирак – през март 2003 г., са превишили разходите за всички останали военни действия, водени от САЩ след Втората световна война.
По-рано анализатори от Изследователската служба на Конгреса изчислиха, че участието във Втората световна война е струвало на Съединените щати по цени от 2008 г. 4,1 трилиона долара, във Виетнамската война – 686 милиарда, във войната на Корейския полуостров – 320 милиарда, и в Първата световна войната – 253 милиарда долара.
За финансовата 2011 г., която започна на 1 октомври 2010, Пентагонът поиска за Афганистан 117 милиарда и за Ирак 46 милиарда долара.

Какво всъщност става!?

Всъщност, Гейтс преповтори думите на Дъглас Макартър след Корейската война, че Съединените щати трябва да избягват сухопътни войни в Азия. Тук веднага възникват поне три въпроса на които интересни отговори дава Джордж Фрийдман от американската частна разузнавателна агенция Стратфор:

1) Защо воденето на сухопътна война в Азия е лоша идея?

„Защото големината на силата необходима за първоначално окупиране на една страна е много по-малка от необходимата за да бъде умиротворена тази страна. Наличната сила за умиротворяване е много по-малка от необходимата, защото силите, които САЩ могат да разгърнат чисто демографски, без да отиват на тотална война, са просто твърде малки за да свършат работата, а пък размерът на силата нужна за да се свърши работата е неизвестен.”

2) Защо САЩ са принудени да водят тези войни?

„Очевидно и в четирите случая – по политически причини. В Корея и Виетнам за да д��монстрират на подозрителните си съюзници, че САЩ имат волята да се противопоставят на Съветския съюз. В Афганистан, за да изкоренят Ал Кайда. В Ирак причините са по-мътни, комплексни и по-малко убедителни, но Съединените щати, по мое мнение, нахлуха за да убедят ислямския свят в Американската воля.”

3) Каква е алтернативата, която би защитила интересите на САЩ в Азия без да се водят широкомащабни сухопътни войни?

„Алтернативата е дипломацията, дипломацията разбирана, не като алтернатива на войната, но като още едно средство в държавническото изкуство, успоредно на войната. Дипломацията може да намери общите точки между нациите. Тя може да се използва за да се определи враждебността между нациите и да се използва тази враждебност за да бъдат предпазени Съединените щати чрез отклоняване на вниманието на другите нации от конфронтиране със САЩ. Това е което се случи с Ирано-Иракската война. Не беше красиво, но още по-неприятна бе алтернативата… Затова доктрината Монро¹ трябва да бъде издигната до принцип на американската външна политика – не защото е много морален принцип, а защото е много прагматичен принцип.”

Е, уважаеми читатели, доживяхме и това – приближената до Пентагона група анализатори от тексаската агенция Стратфор надигна глас за връщането на САЩ към изолационизма. Това е симптоматично, като се имат предвид тесните връзки на Фрийдман с управляващата американска върхушка.
Нямам думи.

Империята даде заден ход,

напук на кресливите прогнози на разноцветни пишман коментатори, че в последните си издихания американската империя ще завлече целия свят в пъклото.

Все пак, това развитие не е чак толкова неочаквано. И в никакъв случай не отменя някои доста мрачни прогнози, като тази на проф. Галтунг, който допуска възможността да се стигне до крупни ексцеси в управлението на САЩ, включително военен преврат. Изолационизмът обаче е много мощно течение в американското общество, а и твърде нееднородно. Още миналата година, когато конгресменът Рон Пол изведнъж се оказа  с едни гърди напред в надпреварата за републикански кандидат-президент стана ясно, че пластовете започват много сериозно да се разместват.

Забележета – през 1988 Рон Пол участва в президентските избори в качеството на кандидат на Либертарианската партия. Преди изборите през 2008 е претендент за издигане на кандидатурата му за президент на републиканците, но губи срещу Джон Маккейн.
Рон Пол се обявява за пълно извеждане на войските от Ирак, за излизането на САЩ от ООН и от НАТО, за ликвидиране на системата на Федералния резерв на страната и за ограничаване на намесата на държавата в регулирането на икономиката.

От друга страна, движението Тий парти, близко до Рон Пол, което е дълбоко консервативно, но и твърде популистко, при последните избори успя да вкара 30 свои представители в Конгреса!

Ако е вярно, че американските изолационисти вземат връх, сме на прага на епохални събития! Все пак, да изчакаме за още знаци, преди да си правим окончателни изводи.

______________________
¹Доктрината Монро e геополитическа концепция обявена от президента Монро през 1823 г. недопускаща европейска намеса на американския континент и аналогично – американска намеса в сферата на интересите на европейската колониална система

Анализът е публикуван във в.Десант

Тема: „ШЕНГЕН – Правилата на играта“

[hana-flv-player
video=“http://fortunovi.com/tvpred/rihter0115.flv“
width=“600″
height=“450″
description=“10та степен по Рихтер“
player=“4″
autoplay=“false“
loop=“false“
autorewind=“true“
more_2=“controlsOverVideo: ‘ease'“
/]

>>> Линк за сваляне на предаването
Потребителите на Opera трябва да изберат линка с десния бутон на мишката и от контекстното меню да изберат Save Linked Content As…