Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин ФЪРТУНОВ

Нобеловият лауреат по икономика не каза нищо ново, но го повтори, твърдейки, че неравноправието е лошо нещо, а богатите трябва да станат добри

„Американците наблюдаваха протести срещу подтиснически режими, които концентрират огромни богатства в ръцете на малоброен елит. В същото време, в условията на собствената ни демокрация, 1% от хората прибира почти една четвърт от националния доход – неравенство, за което дори и богатите скоро ще съжаляват.”

Това е уводът, с който самият Щиглиц започва статията си в новия брой на сп. „Ванити феър”, която, кой знае защо, разбуни духовете, включително и в България. Но сега нека нахвърлим с няколко щриха портрета на тази противоречива личност – Джоузеф Щиглиц.

Кой е Щиглиц?

Джоузеф Юджийн Щиглиц е американски икономист, автор и професор в Колумбийския университет. Носител е на нобелова награда от 2001 и на Медал Джон Бейтс Кларк (1979). Бивш старши вицепрезидент и главен икономист на Световната Банка. Той е може би най–известният съвременен икономист с леви убеждения с критични виждания за глобализацията и икономистите на свободния пазар, които нарича „фундаменталисти на свободния пазар“. Неговите идеи представлява отговор на тези на Милтън Фридман.
Към юни 2010 година, Щиглиц е на второ място по цитираност според класацията на IDEAS/RePEc сред икономистите в света.
Щиглиц е роден в Гери, щата Индиана, САЩ. От 1960 до 1963 учи в колежа Амхърст, след което продължава обучението си в Масачузетския технологичен институт. От 1965 до 1966 той учи и в Кеймбридж. В следващите години преподава в Масачузетския технологичен институт, Йейл, Принстън (1979-1988) и Станфорд (1988-2001). От 2001 г. преподава в Колумбийския университет.
Освен сериозния си принос в макроикономиката, Щиглиц играе важна роля и в политическата сфера. Той работи в администрацията на Бил Клинтън като председател на Комитетя на икономически съветници между 1995 и 1997. В Световната банка той е старши вицепрезидент и главен икономист в периода 1997–2000..

Да се върнем отново на прословутата статия във Ванити феър.
Към цитираните вече проценти Щиглиц добавя още:
1% от елита в САЩ прибира 22% от националния доход, но само преди 25 години съотношението е било доста по-различно –
1% от елита е прибирал само 12% от националния доход. И още
1% от елита на САЩ днес контролират 40% от националното богатство, но преди 25 години
1% от елита е контролирал само 33% от богатството на САЩ.
Изводът е повече от ясен – неравноправието в американското общество се задълбочава и то с големи темпове. Това принуждава Щиглиц да заяви:
„Малко вероятно е икономика, в която финансовото състояние на хората се влошава с всяка изминала година, да се представи добре в дългосрочен план.“
Според него има няколко причини за това.
Първо, растящото неравенство намалява възможностите за развитие. По този начин според икономиста Америка губи най-ценния си актив – хората.
Вторият проблем според него е толерансът на държавата към монополите, които ограничават ефективността на икономиката.
Третият и най-сериозен проблем според Щиглиц е липсата на колективни действия в икономиката. Той е на мнение, че правителството трябва да инвестира в инфраструктура, образование и технологии, което се прави все по-малко.
Глобализацията също е важен фактор, тъй като създава световен пазар на труда, който противопоставя нискоквалифицирани, но високоплатени американци на нискоквалифицирани и нископлатени жители на развиващи се държави.
Но една от най-съществените причини според Щиглиц е самото нежелание на елитният 1% да се промени статуквото. И най-добрият пример за това са ниските корпоративни данъци върху печалбата – основният източник за забогатяването им.
В последните седмици, отбелязва Шиглиц, ние наблюдаваме как милиони хора излизат на улицата за да протестират срещу политическите, икономически и социални условия в деспотичните общества, които населяват. Държавите бяха катурнати в Египет и Тунис. Протести подкопават Либия, Йемен и Бахрейн. Управляващите фамилии в региона нервно се оглеждат … кой ще е следващият? Те са прави да се тревожат. Това са общества, където …по-малко от 1% контролират лъвския пай от богатството….
Докато наблюдаваме този процес, продължава Щиглиц, си задаваме следния въпрос: Кога всичко това ще достигне Америка? По някакъв начин, нашата собствена страна стана като една от тези далечни, размирни страни.
И завършва с един многозначителен параграф, който ще ви цитирам изцяло:
„Елитният 1% има най-хубавите къщи, най-доброто образование, най-добрите лекари и най-добрия начин на живот, но има едно нещо, което изглежда парите не могат да им купят: разбирането, че тяхната съдба е неразривно свързана със начина по който останалите 99% от хората живеят. През цялата история на човечеството, това е нещото, което елитният 1% рано или късно научава. Обикновено късно.”

Какво не казва Щиглиц?

Въпреки, че в сравнение с предишните си радикални критики на американския икономически модел, този път нобелистът отива доста по-далеч, той все пак не излиза от рамките на послания в стил притчи и верни, но в крайна сметка безпредметни разсъждения от гледна точка на социалната психология. Всички ние обаче, очакваме от страна на нобелов лауреат по икономика, бивш главен спец на световната банка всичко друго но не и социална психология плюс притчи, колкото и да са верни или най-малкото логични разсъжденията му.
Все пак, от цялото това словесно упражнение, се развиват две важни последствия.
Първото е, че един безспорен познавач и капацитет по имперските проблеми на САЩ като Джоузеф Щиглиц, макар и повече с намеци и недомлъвки напълно потвърждава прогнозата за неминуемия колапс към който САЩ се приближават (според проф. Галтунг това ще се случи към 2020 г.), колапс, който анализирах преди повече от година в поредицата от 4 статии „Империята на залеза” и
Второ, че всяка критика изотвътре на една система е палеативна и в крайна сметка несъстоятелна, поради натиска на системните фактори. Единствената обективна критика на системата е възможна „отвън”, от „птичи поглед”, но пък последната се квалифицира от участниците, потопени вътре в системата като „конспиративна” поради липса на обвързаност с йерархичните авторитети на самата система. С други думи казано – очакванията на обществото да получи честни отговори на фундаменталните въпроси за бъдещето си от авторитети, заемащи високи нива в социалната йерархия е нелепо, поради обвързаността на тези авторитети с управлението на социума. В крайна сметка, самият Джоузеф Щиглиц е част от проблема, който самият той критикува, при това значителна брънка в този проблем, защото както бе посочено в био-то му той е участвал активно в образоването, възпитанието и израстването на същия този елитарен 1% като негов професор в Йейл, Принстън, Станфорд и прочее елитни университети от бръшляновата лига. Не друг, а той е бил главен съветник на президента Бил Клинтън, главен икономист на Световната банка и т.н. С две думи – той е част от този 1% и по никакъв начин не може да се освободи от задушаващите прегръдки на загиващата система.
В този смисъл, не мога да приема откровенията му по друг начин освен като утопичен опит за убеждаване на богатите да станат добри и да се погрижат за бедните, една друга визия на просветения капитализъм на Бил Гейтс и приятели, в който опит и самият Щиглиц е достатъчно умен за да не вярва.
А другото го знаят и децата – Не, богатите не са добри, и няма био-социален механизъм който да ги направи такива, така че системата на елитният 1% рано или късно ще рухне. По-скоро рано.

Валентин ФЪРТУНОВ

Миналия месец(на 21 юли) за първи път в цялата си история Световната банка даде пълен и неограничен достъп до цялата си статистика с индикаторите за човешкото развитие в 209 държави по света. Цифрите ни предоставят прекрасна възможност да се ориентираме във всеки аспект от развитието на човечеството, да сравним постиженията и състоянието на отделните държави и разбира се, най-вече да си отговорим на въпроса: Къде сме ние, българите в световната картинка? И първият и най-логичен отговор е

НА 96-ТО МЯСТО!

измежду 209 държави. Там се нареждаме по годишния доход на глава от населението, който за България през 2008 г. е бил 5490 долара.
В тази статия съм избрал за вас извадки от няколко сравнителни таблици измежду стотиците в обемистия документ, съдържащ почти петстотин страници голям формат. Данните на Световната банка са обобщени до 2008 г. В извадките съм ви представил за сравнение всичките ни съседки – Турция, Гърция, Македония, Сърбия, Румъния – плюс 2 страни-еталон(по мое скромно мнение) – Чехия и Дания.
Така, по първия пример имаме следния резултат за Годишен доход на глава от населението:

С 15 долара на ден българинът се реди на 96 място в световната опашка и е на границата на оцеляването. Като се има предвид, че разпределението по никой начин не е равномерно, нещата стават още по-отчаяни. А от сравнението с Дания, където цените са общо взето същите, а доходите точно десет пъти по-големи, и черната и бялата ни завист се нажежават до червено.

Таблицата с данните за демографията обаче, са потресаващи. Не само аз, но и доста други автори непрекъснато алармират, че България се е запътила към небитието със или без икономически кризи, чужди хегемонии или природни катаклизми. Още миналата година публикувах данните от изследване на демографския комитет при ООН, който за нашия регион предупреждаваше, че Румъния и особено България е заплашена в една съвсем обозрима перспективата да прекрачи критичното ниво и да изчезне като народ. Сега това се потвърждава и от Световната банка. Ще ви кажа честно, по ред индикации съм дълбоко убеден, че на запад вече са ни отписали и по един или друг начин вече текат някакви пазарлъци за демографско отпушване на Турция, която към 2015 ще е надхвърлила 80 милиона население!

Продължителност на живота е другият важен индикатор за състоянието на нацията. За съжаление и тук не ви нося добри вести. Дори да се абстрахираме от резултатите на датчаните, все пак балансиран и спокоен северен народ, сравнението с Гърция, с която сме в един пояс, не само климатичен, гастрономичен, но и манталитетен, направо ме убива. Нашата средна възраст е повече от скромна – 73 години, при 80 за средния грък! 77 за чехите, дори западните ни съседи си имат цяла година в повече…

Извадката за Грамотността на населението просто разбива на пух и прах един от многото митове, които в годините сме творили за себе си. Данните на Банката са в изключителни детайли, които не мога да ви представя поради ограниченото място, но ви уверявам, че не са по-различни и по ниво на образованост, вкл. висше образование и т.н. Почувствах се повече от отвратително, когато мернах коментара на една служителка на българската редакция на Дойче веле, която заявява следното: „Българите са една от най-образованите нации в света – 98,3% от населението е грамотно…” Вие виждате извадката, има ли нужда от коментар? Това или е манипулация с големия пожарникарски маркуч и с неизвестна за мене цел, или елементарна простотия, отишла госпожата до българските цифри, преписала си ги, не си направила труда да погледне другите държави дори само от региона и се отдала на гръмки фрази – 98.3% зер, българите ще да сме най-образовани. Ама, че и другите са там…

Темата за здравеопазването едно, че ни е болна тема българска, друго ,че е трудно да изведеш достатъчно стабилен индикатор за някакъв тип класация. Както в случая – взел съм за водещ критерий процентът от брутния вътрешен продукт, който една нация отделя за здравеопазване – логично нали! Да ама не, както разправяше оня, Бочаровия. Хубаво е да отделиш повече пари за здравето на нацията, но въпросът е как точно ще ги изразходваш! Ето така, една Чехия с отлично здравеопазване се оказа след нас в тази класация – ние по-голям процент отделяме, но вероятно за да можем повече пари да откраднем след това… Ако пък се опрем на броя на лекарите, Дания ще отиде чак на четвърто място, дори след нас – да, бе! Да! Точно така. Колонката пък с броя на болнични легла на 1000 души показва едно единствено нещо – в това отношение правила няма! Чехия и Дания които са доста сравними по развитие държави са на двата полюса. Така че явно всяка национална практика си има традиции на които се опира – което поставя под чудовищен въпрос решението да се закрият болниците в България!

На здравните рискове, разбирай тютюнопушене и отвратителната белодробна тубелколоза няма да се спирам в детайли, освен и аз като вас да възкликна – комшиите откъм юг здравичката къдят! Да не им е уроки! Другото, което имам да ви кажа е, да не позволявате на румънец да ви кашля насреща, а също и на …българин. И още, че в югозападните окрайнини са много пощемени за никотина. Даже от световната банка са скрили, колко им са пушачите, никаква интифа не излиза при търсенето в нета, най-сетне според не много достоверни хипотези на АФП установих, че от двата милиона души там, половин милион пуши, което направо ги прави въздържатели!

Извадката от световните индикатори за шосеен транспорт отново ни връща в тъжната част на спектъра(извинете ме, то всъщност мърдали ли сме изобщо оттам…). Тук без всякакво съмнение индикаторът „гъстота на шосейната мрежа”, т.е. развитост на транспортната инфраструктура е решаващ и по него съм сортирал извадката – резултатът е катастрофален, както виждате. Гърция има над два пъти повече шосета от нас, Турция и дори Македония – един път и половина! Чехия и Дания просто не ги поглеждайте уважаеми читатели, за да не си загубите съня окончателно.
Съжалявам. Съжалявам за лошите вести. Надявам се, че ще ми повярвате, че дълго се рових напред-назад из безкрайните цифри, таблици и диаграми на тоя тлъст том на Световната банка, но не намерих дори една извадка с която да си почешем традиционното национално усещане за изключителност.
Всъщност, може би сме най-умните в света?
Пак със съжаление трябва да доведа до вниманието ви фактът, че бюрократите от Световната банка въобще, ама изобщо не са намерили за нужно да пуснат една класация по умност!
Язък!