Валентин ФЪРТУНОВ
Докато чета за последните манъоври в запъналата се кървава позиционна война между Гърция и „Тройката” усещам как ме избива на смях. И сигурно бих се искискал много звучно, ако гръцката драма не е от тъжна по-трагична. А майтапът се състои в това, че напоследък покрай ревът на българската улица за национализация на ЕРП-та, дузини нашенски набедени политолози и политикани много авторитетно се кашлят по медиите, как национализация било равно на болшевизация, и дори един бивш вече (слава богу!) министър на финансиите направи вербално пътешествие по темата, стигайки ни повече, ни по-малко до …„Гулаг”. И ако някои го глаголиха това приравняване на национализацията с болшевизма от напън да се направят на много десни (каквото и да значи това), то по-голямата част по същество изразяваха полуприкритите страхове на локалните олигарси от всякакви калибри.
Е, господа, сега какво?
„Тройката” принуди гърците да национализират най-големите си банки Националната банка на Гърция и Юробанк Ергасиас .
И „Тройката” ли са болшевики!?
Зер, комуняги!?
Каква излезе тя – по света единствените „десни” и единствените „капиталисти” се съхраниха само в България, а! Така ли?..
Да отворя тук една скоба, за да поясня на по-неизкушените в световните икономически дела наши читатели, че с руската дума „тройка”, изписана на латиница се обозначава триото – Световната банка, Международния валутен фонд и Европейската централна банка (разбирай Европейския съюз), които прилагат така наречените „спасителни планове” за „прасешките държави” (официален медиен термин за закъсалите икономики в Южна, а вече и в Централна Европа). Това е прословутата „Тройка”.
Национализация не е мръсна дума, господа, не е.
Боже, боже, мъкааа! Колко игнорантност, колко духовна нищета и непрофесионално бръщолевене ни заливат отвсякъде в малка, разгромена от същите тези политикани и олигарси, Българийка.
…И тук вече отдавна смехът ми е секнал и ме наляга гняв – искахме свобода на словото – „дадоха” ни я, но каква полза! Оказа се Данайски дар. Оказа се, че свободата на словото означава не друго, а свобода на манипулацията и свобода на тоталната повсеместна манипулативна пропаганда. Означава една огромна пан-национална пералня в която ежесекундно ни перат мозъците, обливат ги в перилни препарати, разтварят тъканта на сивите ни клетки и с някакъв чудовищен политически вениш премахват светкавично всяко петънце от съмнение в медийните дрънканици и политиканската реторика.
Усещането е, че същите тези крадливи свраки, които за последните двайсет и кусур години окрадоха от народа си несметни милиони и милиарди, му купиха само един подарък – една огромна свръхмодерна, с перфектен програматор, пан-национална пералня за пране на мозъци!
Сакън! Не щем ви подаръците, не щем ви пералнята, не щем ви такава „свобода на словото”, която омаскари и единственото истински свободно и демократично пространство – интернет – с платени клакьори от чиито безумни брътвежи и квартален професионализъм, не може да се отърве нито един сайт. Петдесетачка на ден и седят анонимните драскачи зад компютрите и се плюнчат…
Напразни усилия, свраки. Каквото е писано – ще стане. Национализация на банките, национализац��я на структуроопределящите отрасли, пряка демокрация, истинско гражданско общество, това е бъдещето. Това е близкото бъдеще. И единствената „тоталност”, която обезателно ще остане и ще бъде е тоталният контрол на гражданите над управлението.
Въпреки всичките ви напъни – ще бъде!
