Мина година време от зашеметяващия за българската общественост атентат на летището в бургаския квартал Сарафово. Седяхме, дивихме се, разисквахме, после започнахме да се стряскаме, осъзнавайки че става дума за кръв и за смърт, и че всичко това се е случило до нас. Осъзнахме, че онова което не минава седмица да не видим по екраните на телевизорите е почукало и на нашата врата. Оказа се, че бомбата може да гръмне и тук, че и български автобус може да бъде взривен, че разкъсани крайници и тела могат да отнемат и нашата невинност. Всъщност, трябваше ни много малко време, за да осъзнаем, че при тая разградена държава е цяло чудо, че подобна касапница не се е случила по-рано. Трябваше ни много малко време, за да осъзнаем, че сме изправени голи и беззащитни срещу смъртоностно поразяване.
Разбира се, времето се търкаляше, дни, седмица, месеци, а времето както е известно и лекува, и трие спомените или най-малкото ги размътва до поносима за съжителстване с тях степен. Отново сме „невинни” в безгрижието си, доколкото въобще човек може да бъде безгрижен в България.
Казват ни, да си гледаме работата и да не се тревожим, когато попитаме за резултати от следствието. Обясняват ни, че това са международни работи, които ние, простосмъртните, не ги чактисваме. Ето така ставаме отново невинни.
Докога ли? До следващата бомба?
Кой ни го причини? Кому сме толкова противни, че да ни приготви бомба за да усмърти невинността ни?
Дрънкаме на маса, неграмотничим по форумите, пишем по медиите, но всичко това са „конспиративни теории”, както се изразяват сведущите. А официален отговор няма. Ще рече – отговор от институциите, от сведущите, за който никой няма да каже, че е конспиративна теория. Да, ама институциите мълчат. Нашенските институции са много специални. Те и да знаят нещо и да не знаят нищо, за разлика от задокеанските си мълчат. Не бързат на петата минута да кажат примерно, марсианците го направиха. Като едни други, задсредиземноморски институции.
И така, търкаляха се, търкаляха се дните, 365 се навъртяха вече, а отговори няма. Не много, един дори няма. Дали защото много специалното ни разузнаване, дето боравеше с чадъри за смайване на целия свят, вече не борави с чадъри? Или защото щатните доносници на N-то РПУ са се запили жестоко в кварталната бирария?
Казва ли ти някой!
Па и да ти казва вярваш ли му?
А и смееш ли да попиташ…
Така, че ще си вдигнем мемориал на жертвите, официален израелски представител няма да дойде за помена, щото профсъюзите в еврейската държава не давали на държавните чиновници да пътуват в чужбина и пак ще заседнем лице в лице с конспиративните теории, ще ги подмятаме насам-натам, може и да се позамеряме с тях…
Нали сме си невинни, почти като младенци и поне до следващата бомба, която геополитическите атове ще ни търкулнат като му дойде времето, какво да се набутваме помежду им.
Най-много да ни сритат…
