Валентин Фъртунов Официален сайт с блог-секция за геополитика и България

Валентин Фъртунов

Това вероятно е най-завоюваната страна в света и вероятно тъкмо по тази причина е и най-непокорната и непревземаема страна в света – в последните два века, три от великите сили се орезилиха в тази пустиня-блато, затъвайки до шия

Афганското блато в което всеки нашественик е затъвал неспасяемо е всъщност пустиня, която всяко лято засмуква в бездънната си паст бурните реки идващи от топящите се ледници и снежни шапки на 2000 – 3000 м високите афгански планини, докато не пресуши и почти всички потоци и рекички до следващата пролет.

И няколко долинни оазиса.

И 31 милиона непокорни люде от близо 20 народности, говорещи на цял куп езици свързани само от две неща – всички са страшно бедни и ужасно мразят някой да ги завладява.

Хроника на нашествията:

v     1000 г. пр. Хр. – територията е в състава на Бактрия;

v     VI в. пр. Хр. – завладяна от персите;

v     330-329 г. пр. Хр. – завладяна от Александър Македонски;

v     250 г. пр. Хр. – в състава на Гръко-Бактрийското царство;

v     VII в. арабско нашествие – ислямизация;

v     900 г. – в състава на Бухарското емирство;

v     ХIII в. – монголски нашествия;

v     ХVI в. – завоювана от династията на Великите Моголи;

v     1709 г. – образувано независимо княжество Кандахар;

v     1838-1880 г. – две англо-афгански войни. Установява се британски контрол над Афганистан;

v     1919 г. – трета англо-афганска война. Англия признава независимостта на Афганистан;

v     1973 г. – военен преврат и провъзгласяване на република;

v     1979 г. – съветски войски навлизат в Афган��стан и чак през 1989 г. го напускат;

v     1992 г. – талибаните превземат Кабул, гражданската война продължава.

v     2001 г- – САЩ нахлуват в Афганистан и окупацията ще продължи като минимум до 2014 г. с участието на НАТО и приятели

Проф. д-р Йохан Галтунг:

Трите мотива на афганците

(част от тв интервю пред „Демокраси нау”, Вашингтон)

Вижте нека бъдем реалисти, човек трябва да разбира, че почти всички афганистанци след като са изтърпяли 5 нахлувания в новата си история – 3 от англичаните, един път от Съветите (Съветския съюз, б.р.), един път от американците, чак им се повдига от това да бъдат нападани… Идеята че талибаните ще си предадат оръжието преди американското оттегляне е извън реалността! Идеята за партньорство в една страна фундаментално и във някаква степен фундаменталистки мюсюлманска, че може да имаш партньорство, което се изразява във проекти за подпомагане, проекти за развитие … да ама тия проекти

не са били благословени от Аллах…

Това е невероятно неразбиране (от страна на Обама, б.р.) Вие се обръщате към малка група прозападно настроени хора в Кабул и на няколко други места и това е всичко което можете да постигнете… А къде е планът на Обама за връщане на нефтопровода на хората на които принадлежи и това не е Юнокал (американска петролна компания с огромни интереси в Афганистан, б.р.)… Не чух нищо подобно… Вижте това е просто част от имперската политика. Това което те правят със съчувствие е идеята за паритет(равнопоставеност), но къде е равнопоставеността, ако страната ти е пълна чужди войници, а на американска територия няма техни войници? Това не е паритет… У афганците аз откривам точно три мотива,

първият – антисекуларизация(против светската държава, б.р.),

второ – антикабул, т.е. желание за много по-децентрализирана държава,

трето – много важен мотив – антиокупация, против завладяването им от когото и да било…

Ето имате толкова милиони афганистанци със само три мотива, техни си, как ще им засееш друга мотивация? Обама просто няма връзка с реалността…

Кой, какъв го дири в Афганистан?

След като приберем в шкафа глазурите на пропагандистката торта, с които вашингтонските спецове по връзки с обществеността вече 10 години обилно гарнират американската агресия срещу Афганистан, се оголват пластовете от алчни интереси. Това не го казвам аз, а флагманът на американската преса –

В. „Ню Йорк таймс”:

Юни, 2010 г.

Неразработени залежи от полезни изкопаеми на стойност близо един трилион долара са открили САЩ в Афганистан.

Става въпрос за залежи на желязо, мед, кобалт, злато и метали от основно значение за индустрията като например литий. Те са открити от екип на Пентагона и американски геолози.

Залежите са разположени предимно в южната и източната част на страната, по продължение на границата с Пакистан. В района присъствието на талибаните е най-силно, което крие сериозни рискове за разработването на залежите. Ако подобни богатства попаднат в ръцете на бунтовниците, възможността те да подсилят сериозно въоръжението си е налице.

Откриването на подобни ресурси Афганистан може да се превърне в един от главните минни центрове в света. Така, според данните на Пентагона, страната може да стане „Саудитска Арабия на лития“.

Въпреки големите залежи, всички са единодушни, че един от основните проблеми пред Афганистан в момента е фактът, че не разполага с никаква минна индустрия или инфраструктура за нея. Десетилетия ще се необходими, докато страната започне да експлоатира залежите си пълноценно.

Като оставим настрана въпроса за това, кой всъщност е открил тези залежи, защото руснаците по време на окупацията си на Афганистан през осемдесетте години на 20-ти век направиха пълна геоложка карта на страната и този архив след разпадането на СССР, не остана само руско достояние, а и безценна стока за продан, изключителния характер на залежите от подземни богатства са без съмнение още една прекалено основателна причина, за американското военно присъствие, а и не са��о тяхното. Не по-малко интересен е фактът, че тази информация се появи само веднъж и след това бе заметена под килима и обградена с тотално мълчание. За сметка на това, миналия месец се случи следното:

На 2 май 2012 г. президентът Обама подписа заедно с афганистанския си колега Хамид Карзай стратегическо споразумение между двете страни за срок от 10 г. след изтеглянето на войските на НАТО в края на 2014 г. от Афганистан.

Нали се сещате, за какво ще да става дума в в тая стратегия! В глобалната война за изчерпващите се ресурси на планетата, САЩ както винаги са първенец, отличник ще рече…

А сега да се попитаме –

Какъв го дирим ние там?

Хроника на българското участие:

• 16 февруари 2002 г. 32-ма бойци от химическото поделение в Мусачево , банно-санитарен комплекс и чистачи на тоалетни заминават за Афганистан
• Сега имаме контингент от над 620 души в 2 бази
• Изхарчили сме до момента над 300 млн. лв. за тази военна мисия
• В началото на 2013 г. ще изтеглим ротата, охраняваща външния периметър на летището в столицата Кабул, където служат около 200 души.
• До края на 2014 г. ще приберем рейнджърите ни от Кандахар – общо 336.
• В Афганистан ще останат само инструкторите, които помагат на местната армия. В момента в групите за обучение в Кабул и Кандахар имаме 76 военни, от които 51 армейски инструктори.
• Нито НАТО ни е искало повече армия за Афганистан, нито ние сме поемали конкретни обещания.
• Обещахме да даваме и по $ 500 000 в следващите 10 г. за афганистанската армия.

Като прескочим изследванията и хипотезите на групата около Петър Добрев, която твърди, че най-голямата етническа група в Афганистан – пущуните – имат пряка родствена връзка със старите памирски българи и отхвърлим идеята, че с батальона си освобождаваме някаква българска прародина, остава да видим какви прагматични интереси преследва България с участието си във военната интервенция в тази суверенна държава?

Аз лично не мога да ги видя тези интереси.

Виждам единствено дупедавска позиция на американската пета колона в София, която безсрамно предоставя пушечно месо и безогледна политическа подкрепа за пиар позицията на САЩ пред света.

Виждам още една причина да имаме много бойци зад граница в примамливите специални обществени поръчки. Много пари – много комисиони за оядените търбуси в МО и по-нагоре.

Иначе колкото си взехме огромните кредити от Ирак, въобще не говоря за бизнес участие във възстановяването на Ирак, а за наши пари, които иракчаните ни дължат, но американците не ни дадоха да си ги поискаме (или софийските дупедавци не посмяха да ги поискат, все тая), въпреки учестието ни, въпреки жертвите които дадохме за чужда кауза; колкото си взехме нещо от Либия, същата история, толкова ще участваме и в деленето на афганската баница. С други думи, отново ни направиха на глупаци.

Проф. д-р Николай Слатински:

НАТО си намери най-сетне някаква мисия след края на Студената война: като се специализира по охрана на маковите полета в Афганистан.

(Фрагмент от статия в блога на Слатински)

Ситуацията там постепенно започва да излиза от контрол и не малко са тези анализатори, които са на мнение, че усилията на НАТО да направи нещо са основно жалки. В никакъв случай България не трябва да разширява военното си участие в тази псевдодържава. Достатъчно е да си припомним печалния опит на СССР там, за да си дадем сметка за мащаба на чудовищните рискове, които дебнат чуждите войски в една сриваща се към анархия ситуация.

Все пак става дума за държава, където одират “неверниците” живи.

Талибаните не са ликвидирани. Нещо повече – те започват бавно, но сигурно да възвръщат позиции. За тях и срещу САЩ и НАТО работи практически всичко, което се случва в Афганистан –

• огромна корупция в правителството и край президента Хамид Карзай;
• бедност и мизерия, пълна невъзможност за контролиране на териториите по-далеч от Кабул,
• престъпност, насилие. А да добавим и
• огромния проблем с наркотиците.

Талибаните бяха наложили мораториум върху продукцията (ала не и на износа на опиум). Това доведе до съкращаване на производството и до колосални цени на опиума и хероина в световен мащаб. За много анализатори вече не е кощунствена дори мисълта, че с политиката си по отношение на маковите полета талибаните всъщност си подписаха смъртната присъда. Защото разстроиха един сериозен глобален пазар – на опиум, хероин и др. нарко-производни, генериращ колосални печалби.

В защита на подобна теза е и констатацията, че след като маковите полета и продукцията от тях се бяха свили при религиозните радикали-талибани, сега в “демократичен” Афганистан всичко идва на местата си: и полетата се множат, и продукцията се увеличава, и печалбите растат.

В сериозни анализи се подхвърлят идеи, които вече не звучат никак несериозно – че НАТО си намери най-сетне някаква мисия след края на Студената война: като се специализира по охрана на маковите полета в Афганистан.

Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) алармира:

Производството на опиум тази година в Афганистан се е увеличило с 61% в сравнение с предходната година. Площта на незаконните посеви с опиумен мак също се е увеличила – със 7%.

Афганистан е на първо място в света по производство на опиати и марихуана. По време на управлението на режима на талибаните то бе сведено почти до нула, но след нахлуването на американските войски в Афганистан през 2001 г. и идването на власт на представители на Северния алианс, производството на наркотици е получило безпрецедентен размах.

Очаква се, че приходите от незаконното производството на опиум, като се вземат предвид изкупните цени, ще достигнат през тази година 1,4 милиарда щатски долара или 9% от брутния вътрешен продукт.

Освен това в Афганистан бързо нараства броят на лицата посягащи към наркотиците. „Близо един милион афганистански семейства са засегнати от пристрастяването към наркотиците. Но освен това, в света има около сто хиляди млади мъже и жени, които буквално умират от злоупотреба с опиати с произход от Афганистан”, заяви ръководителят на мисията на ООН в Афганистан, Стеф��н де Мистура.

Според данни на ООН, Афганистан произвежда около 80% от опиума в света, голяма част от който расте в размирните южните провинции Хелманд и Кандахар.

Годишният оборот на хероин в стойностно изражение е около 65 милиарда долара, от които в Афганистан остават само 4 милиарда щатски долара. През последните 10 години от афганистански хероин са починали около 1 млн. души в света.

Афганистанските фермери нямат изгода да сеят зърно. Опиумът „изяжда” цялата пшеница. Според Службата на ООН по наркотиците и престъпността, приходите от един хектар опиумен мак са почти 4 000 долара. На този фон приходите от един хектар пшеница, възлизащи на 1 200 долара не са привлекателни за афганистанските фермери и това обяснява предпочитанията им за отглеждане на опиумен мак. Селско семейство, заето в отглеждането на опиумен мак в Афганистан, печели повече от 1 000 долара годишно.

Вашингтон потвърждава, че САЩ не участва в унищожаването на насажденията с наркотични растения в Афганистан, защото… властите на страната не са поискали това.

Това са основните щрихи в интересите и мотивацията за възникване на афганското блато. Някои имат наистина впечатляващи интереси, други като нас играят ролята на класическите глупаци, които се въртят около тарторите с единствената крахка надежда да получат потупване по рамото и трийсетина сребърника за лоялност към задокеанските господари, сиреч за предателството срещу собствения си народ.

С това трябва да приключим веднъж и завинаги.

Валентин ФЪРТУНОВ

На България НАТО не й трябва, виж на НАТО му трябва България, но склонността към предателство на интересите на държавата е неотменимо свойство на всеки елит

Едно интервю с проф. Стивън Коен от Нюйорксия университет тия дни разплиска нашенското блато и всякакви миризми се вдигнаха до небесата – от Осанна! до Разпни го!

Кой е проф. Стивън Коен
Стивън Коен е професор, специалист по Русия и чете лекции по политически науки и руската проблематика в университета Принстън в продължение на 30 години до 1998 г. Оттогава и до момента е в Нюйоркския университет. Личен приятел с Горбачов, съветник на Буш-старши, той е автор на няколко фундаментални изследвания между които – „Преосмисляне на съветския опит: политика и история от 1917 г. до днес”, „Совиетикус: американски и съветски реалности” и най-новата му книга „Проваленият кръстоносен поход: Америка и трагедията на посткомунистическа Русия“. Освен това е много популярно лице във водещите телевизионни програми в САЩ, включително консултант към „Си Би Ес нюз“

Какво толкова каза бившият съветник на президента Буш-старши и най-добрия американски съветолог, а понастоящем специалист по Русия? Проф. Коен заяви буквално следното:
„Аз не съм запознат детайлно с историята около влизането на България в НАТО, но моето мнение е, че беше грешка всички тези малки страни в близост до Русия да се присъединяват към НАТО.”
По-нататък Коен пояснява, че най-доброто решение за малка страна като България бе да не влиза в

НИКАКЪВ ВОЕНЕН СЪЮЗ

нито с Русия, нито със САЩ, но да се опита да се възползва от позицията си между тези две сили и да получи най-доброто от тях. Египет например по време на студената война, осъзнавайки положението си на балансьор между двете сили, се обръщаше едновременно към САЩ и СССР да им строят ВЕЦ-ове и те им ги строяха без пари. Подобен е примерът и с Финландия(Финландия не е член на НАТО). Днес тя се радва на небивал възход. Мнозина си мислят, че като са в НАТО, алиансът ще им реши проблемите и ще им помогне, когато са в беда. Но НАТО не помогна на Грузия, нито на Украйна.
Към примерите на професора бих добавил и кипърския казус – Турция окупира половината остров, но НАТО не си мръдна пръста в подкрепа на своята членка Гърция.
Съветвам ви да помислите и по идеите на шведи, австрийци, швейцарци, които очевидно също не споделят „атлантическите ценности” и през ум не им минава да влизат в четирибуквието.
Впрочем, поне на мен не ми е известен нито един случай в който НАТО да се е намесвало, за да защити страна-членка на пакта. За сметка на това, случаите в които северно-атлантическата организация е нападала суверенни държави обикновено в услуга на геополитически и икономически интереси, обикновено и 100% на САЩ, дори само в последните години, не са един и два. В края на краищата, за никого не е тайна, че четирибуквеното съкращение бе създадено с основната мисия да се противопостави на Съветския съюз, добил изключително военно превъзходство след Втората световна война и в момента според фундаменталния си замисъл е напълно безпредметно или ако трябва да сме съвсем прецизни продължава да изпълнява, този път антируска функция под диктата на Съединените щати.
В смисъла на казаното, възниква резонният въпрос –

ЩО ЩЕМ В НАТО?

Въпросът е резонен, но резонен отговор няма. Ще ни пази ли НАТО? От кого? От Македония? Сърбия? Румъния? Мерси, но няма нужда – от тези трите и сами ще се опазим – в историята си сме го правили неведнъж. От Гърция? Но тя самата е член на НАТО! От Турция? Като в кипърската история ли?
Или просто за да сме против Русия? Да забравим основополагащия принцип на българската геополитика на всички времена: Не винаги с Русия, но никога против Русия! Вероятно за това става дума.
Защото нямат отговори и въпросите що ще българска войска в Ирак? Да пази света от ядреното и биологично оръжие на Саддам? Дето, всъщност го няма и никога не го е имало. От какъв зор българска войска гони талибаните в Афганистан(всъщност, тя ли ги гони, те ли я гонят е друга тема) – какво са ни сторили талибаните на нас, българите, че се дигнахме войска да пращаме на друг континент да ги стреля? (Да не забравяме, че част от тия талибани са ни и братовчеди, за което проф.Тянко Йорданов даваше за аргумент фактът, че имаме общи думи в езиците си като „къща”, „куче” и т.н.)
Въпроси много, отговори – нула. И няма как да е иначе. За всеки здравомислещ българин би трябвало да е ясно, че професор Стивън Коен е прав. Членството на България в алианса е някакво гигантско недоразумение.

Защото българският народ не споделя „атлантическите ценности”, както напудрено и кухо се опитваха да ни зомбират с кънтящите си на ръждива ламарина гласове националпредателите, кръстили се почти набожно „атлантици”. Т.н. „атлантически ценности” са ценностите на една неоколониална метрополия, състояща се най-кратко казано от Америка и Западна Европа, която никога няма да сподели господарското си битие с нас. Единственото, което метрополията направи бе да ни закрепости като почти безплатна работна ръка, да ни заграби и малкото блага които имахме, и в светлината на НАТО да ни използва като пушечно месо. Това е отговорът. И няма никакво недоразумение, има хладна болярска пресметливост и добре защитен интерес. Техният, а не нашият. Защото България няма нужда от НАТО, НАТО има нужда от България за да я набучи цялата с ракети, каквито и по времето на Сталин тука не е имало! И да станем прицелна точка на всякакви афектирани режими из околността…

КОЙ НИ ПРОДАДЕ?

Собствената ни политическа класа, използвам терминът „елит” по принуда, като политически и социологически жаргон, гнус ме е да го правя, защото ако някъде по света политическата класа и да е елит, у нас това е извратено съсловие от предатели с коефициент на хитрост и алчност 1000 и коефициент на интелигентност под 90. Не ми се цапа повече перото със Соломон Паси и останалата пасмина, но прочетете карето за табиета да се предателства срещу собствената ти държава. Има върху какво да се размисли човек.
________________________________________________________________________________________________

КОЙ И ЗАЩО ПРЕДАТЕЛСТВА: „…Представителят на елита, за разлика от обикновения човек, притежава и материални, и интелектуални ресурси, които могат да бъдат оценени не само по произхода. Практиката показва, че хората се ръководят много по-често от изгодата, отколкото от каквито и да е други мотиви. Иска ли представителят на елита (аристокрацията) да живее по-добре, даже в ущърб на своята държава? Ако у него възникне такова желание, той има достатъчно възможности да го реализира. Елитът винаги е склонен да служи на този господар, който може да предложи повече.
И така – какъв извод можем да направим? Изводът е следният – склонността към предаталство на интересите на държавата е неотменимо свойство на всеки елит.
Простолюдието, вследствие на своята вечна разпокъсаност, недостатъчна информираност и подчиненото си положение спрямо елита, не е способно да предотврати предателството на елита…”
Из анализ на причините за смъртта на СССР от сайта iraq.war, който анализ обаче е принципно приложим към всеки национален елит и при всякаква ситуация.
Превод Анна Йонкова
________________________________________________________________________________________________

Един от основните им аргументи бе, че така ще се намали драстично армията ни, респективно разходите за отбрана. Каква простотия! Отново противно на основополагащ вселенски принцип: Народ който не храни собствена армия, храни чужда!
Изводът е ясен. Предадоха ни, продадоха ни и ни натикаха в една жандармска организация в която нямаме никаква работа. И това бе подкрепено и от част от обикновения народ, вероятно по-емоционалните и лесно екзалтиращи се българи, които намериха цялото това безумие за голям купон и му се радваха като деца, в стил „Кой не скача е червен!”
Следващият въпрос – можем ли да се измъкнем някак си от атлантическия окупационен корпус? Знам ли. Но можем поне да опитаме. Ако не друго…

Анализът е публикуван във в. Десант